№ 327
гр. Варна, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100500333 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 1804/12.01.2022 г., депозирана от
“Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. Х.И., срещу Решение № 2025 от 14.12.2021 г.,
постановено по гр. д. № 12585/2021 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е прието за
установено в отношенията между страните, че Б. М. В. не дължи на жалбоподателя сумата
от 1021.62 лева, представляваща стойност за електрическа енергия за периода от 10.11.2020
г. до 7.02.2021 г. за обект за потребление, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Младост“, бл. 140,
вх. 1, ап. 7, за което вземане е издадена фактура № ********** от 9.02.2021 г., на основание
чл. 124 ГПК.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение,
поради постановяването му при противоречие с материалния закон, съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят сочи, че
корекционната процедура се издава на лицето, което е посочено като ползвател на мрежата.
Излага доводи, че считано от 24.04.2007 г. за ищеца е възникнало задължението по чл. 17, т.
3 от ОУ да уведоми електроразпределителното дружество за прехвърлянето на
собствеността върху процесния обект на потребеление. Сочи, че подобно уведомяване не
било извършено до датата на проверката – 7.02.2021 г., а впоследствие на 11.03.2021 г.
Сочи, че към датата на проверката действат ПИКЕЕ, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.
Твърди, че техническата проверка е извършена в присъствието на независим свидетел, като
за същата е изготвен и констативен протокол, подписан и от служители на
електроразпределителното дружество, от където извежда доводи за спазване на
изискванията на чл. 58 ПИКЕЕ. Посочва, че сумата от 1021.62 лева, за която е издадена и
процесната фактура не е обусловена и не се дължи за реално потребена от потребителя
електрическа енергия, а касае корекция на сметка. Излага доводи, че фактическия състав, от
който възниква правото да се извърши корекция, не включва като елемент наличието на
1
виновно действие или бездействие, осъществено от страна на абоната. Сочи, че процесното
вземане се дължи на основание чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ.
Моли за отмяна на решението. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба от насрещната страна – Б. М. В., чрез адв. Ц.Д.. В същия се излагат доводи за
правилността на обжалвания съдебен акт. За правилен намира извода на
първоинстанционния съд, че ищецът няма качеството на потребител на електрическа
енергия. Депозираната въззивна жалба намира за бланкетна, доколкото не са изложени
конкретни оплаквания, в какво се състои твърдяната неправилност на обжалвания съдебен
акт. Счита за правилни изводите на съда, че между страните не е налице валидно
облигационно правоотношение, по което ищецът да има качеството на потребител на
електрическа енергия, доколкото собствеността върху обекта за потребление е била
прехвърлена от ищеца още през 2007 г. Сочи, че ищецът не е бил длъжен да уведомява
електроразпределителното дружество за прехвърлянето на собствеността, която
впоследствие отново е била прехвърлена през 2009 г. Излага доводи, че процесният обект на
потребление е продаден на 24.04.2007 г., а ОУДПЕЕЕМ са одобрени с Решение № ОУ-060
от 7.11.2007 г. Сочи, че ползвате на мрежата е новият собственик на недвижимия имот, от
където извежда аргументи за недължимост на претендираната сума от страна на ищеца.
Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна, в
случай, че надвишава минималните размери по Наредба № 1/2004 г.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, въззивното дружество, чрез
процесуалния си представител адвокат И., поддържа въззивната жалба. Претендира
разноски.
В становището си по същество, процесуалният представител на въззиваемата страна
моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. В условията на евентуалност
възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната
страна. Претендира заплащането на адвокатско възнаграждение.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството по гр. д. № 12585/2021 г. по описа на Районен съд - Провадия, е
образувано по предявен установителен иск от Б. М. В. срещу „Електроразпределение Север“
АД, срещу за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на жалбоподателя сумата от 1021.62 лева, представляваща стойност за електрическа енергия
за периода от 10.11.2020 г. до 7.02.2021 г. за обект за потребление, находящ се в гр. Варна,
ж. к. „Младост“, бл. 140, вх. 1, ап. 7, за което вземане е издадена фактура № ********** от
9.02.2021 г., на основание чл. 124 ГПК.
В исковата молба се излагат доводи, че ищецът през м.02.2021г. узнал по
информация предоставена му на гише, че има задължение към ответното дружество в
размер на сумата от 1021.62 лева за корекция на сметка на обект на потребление, находящ се
в гр. Варна, ж. к. „Младост“ № 140, вх. 1, ап. 7. Твърди, че поради прехвърлянето на имота
още през 2007 г. няма качеството на потребител и ползвател на електрическа енергия за
същия. Излага доводи, че е въпреки, че е депозирал възражение пред ответното дружество и
КЕВР сумата се претендира за плащане от него. Сочи, че следствие на депозирано заявление
от страна на новите собственици, партидата на обекта на потребление била прехвърлена на
тях, считано от 12.03.2021 г. Позовавайки се на ОУДПЕЕ, счита, че не е уредена солидарна
отговорност между новия и стария собственик на имота за заплащане на задължения за
потребена електрическа енергия. Твърди, че въпреки, че не е изпълнил задължението си по
2
чл. 17 ОУ и бил титуляр на партидата на обекта на потребление, няма качеството на
потребител съгласно чл. 4 от действащите ОУДПЕЕ /2007 г./ Сочи, че за процесния период
от време, за който е издадена корекцията не е бил в облигационно правоотношение с
ответника по повод на спорния обект на потребление. Оспорва и писмените документи, въз
основа на които е извършена корекцията на сметката. Моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника “Електроразпределение Север“ АД. В същия се излагат доводи за
неоснователността на иска. Сочи, че протоколът за проверката е съставен съобразно
изискванията на чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ. Твърди, че процесната сума е дължима на основание
чл. 55 ПИКЕЕ, вр. с чл. 200 ЗЗД, както и че количеството електрическа енергия е реално
потребено. Излага доводи, че към 7.02.2021 г. ищецът е бил титуляр на партидата на обекта,
от където извежда доводи, че именно на негово име са издадени документите във връзка с
корекцията, в това число и процесната фактура. Сочи, че не е невъзможно да бъде сумата
префактурирана на името на реалния собственик за периода, доколкото той не е имал
качество на клиент на дружеството. Твърди, че към 24.04.2007 г. за ищеца е възникнало
задължение да уведоми дружеството за смяната в собствеността, на основание чл. 17, т. 8
ОУ. Сочи, че новият собственик е депозирал заявление за смяна на партидата на 11.03.2021
г. Излага доводи, че за проверката е съставен КП № 5100986 от 7.02.2021 г., в съдържанието,
на който е посочено осъществяването на неправомерно въздействие върху схемата на
свързване на СТИ чрез монтиран допълнителен проводник към нулевата шина на СТИ,
който отива в апартамента на абоната. Сочи, че на основание чл. 58 ПИКЕЕ служителите са
подали сигнал на тел. 112, като са получили отказ да бъде изпратена оперативна група.
Посочва, че на 8.02.2021 г. е изготвена справка за корекция за периода 10.11.2020 г. до
7.02.2021 г., като преизчислението е извършено при спазване методиката на чл. 50, ал. 2
ПИКЕЕ, като на 9.02.2021г. е издадена и процесната фактура.
Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, формира следните фактически изводи:
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че ищецът се е
разпоредил с правото си на собственост върху обекта, въз основа сключения договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 94, том II, рег. № 268 от 24.04.2007 г.,
на нотариус Ил.М.. По силата на същия, Б. М. В. и съпругата му А. В.а продават на П.Л.Сл.,
процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 7, находящ се в гр. Варна, ж. к.
„Младост“, бл. 140, вх. 1, ет. 3.
Видно от представения Констативен протокол № 5100986 на 7.02.2021 г. служители
на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на СТИ фабричен №
1114021666890763 на обект, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Младост“, бл. 140, вх. 1, ет. 3, ап.
7. Към момента на проверката партидата била на името на Б. М. В. с клиентски №
********** и абонатен № *********. Констативният протокол за проверката бил подписан
от свидетел и служителите на „Електроразпределение Север“ АД. В протокола е отразено,
че по време на проверката е установено наличието на неправомерно въздействие върху
схемата на свързване на СТИ като е прекъснат нулевия проводник към СТИ и е монтиран
допълнителен към нулевата клема на СТИ, който отива в апартамента на абоната. Посочили
3
са, че в началото на проверката СТИ било с неработещ броителен механизъм, като след
прозвъняване на веригата и подаване на оперативна нула, СТИ е заработило. Служителите
на „Електроразпределение Север“ АД са установили също, че по този начин консумираната
електрическа енергия от абоната не се измерва от СТИ. На основание извършената проверка
от „Електроразпределение Север“ АД е изпратено уведомление до абоната, с което го
уведомяват, че е направено преизчисление на количеството потребена електрическа
енергия. От представената справка за начисление на електрическа енергия от 8.02.2021 г. /л.
47 от делото на ВРС/ се установява, че е начислена общо 4989.60 кВТч енергия за периода
10.11.2020 г. – 7.02.2021 г. Съобразно издадената фактура № ********** от 9.02.2021 г.
същата е на обща стойност 1021.62 лв. с ДДС.
Видно от представените заявления № 5693746 от 11.03.2021 г. и № 5693748 от
11.03.2021 г., Л.Сл.Сл., депозирайки заявления за достъп и за продажба на електрическа
енергия пред „Електроразпределение север“ АД и „Енерго-Про Продажби“ АД, е уведомил
дружествата за промяна в собствеността на обекта на потребление, настъпила още през 2009
г. по силата на нотариален акт № 168, том I, рег. № 6122, дело № 153 от 2009 г., вписан в СВ
с вх. рег. № 12841 от 30.06.2009 г., под акт № 118, том XXXVI, дело № 7775.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника процесната сума,
представляваща стойността на служебно начислена електроенергия, за извършена корекция
на сметка.
Във връзка с преценката дали въззиваемият има качеството на потребител, съдът
съобрази разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение № ОУ-061/7.11.2007 г. на
ДКЕВР, според която потребител на електрическата енергия за битови нужни е физическо
лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа, което ползва електрическата енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува
същата. В чл. 12, ал. 1 от същите ОУДПЕЕ е предвидено, че при започване на продажбата на
електрическа енергия, всеки потребител подава детайлно посочена идентифицираща
информация. В чл. 17, т. 3 ОУДПЕЕ е предвидено задължение на потребителя в 30-дневен
срок в писмена форма да уведоми дружеството за всяка промяна в обстоятелствата по чл. 12
от ОУ, както и за такава, свързана със собствеността на обекта, до който се доставя
електрическа енергия.
Съобразно даденото разрешение в ТР № 2/2017 г., ОСГК на ВКС, заплащането на
доставената енергия за битови нужди е вменено в тежест на собственика на имота, въпреки
отсъствието на сключен договор със същия. Затова следва да се приеме, че Б. М. В. не
отговаря за заплащането на задълженията по доставяната от въззивното дружество
електрическа енергия в обект на потребление, който е собственост на трето лице.
Следователно, независимо на чие име се води партидата в електро-снабдителното
предприятие, дори да не е изпълнено задължението по чл. 17 ОУДПЕЕ, новият собственик
дължи заплащане на начислената електрическа енергия за периода, следващ датата, на която
е станало прехвърлянето на собствеността.
В настоящия случай, е от значение обстоятелството, че считано от 24.04.2007 г.,
имотът, находящ се на адрес: гр. Варна, ж. к. „Младост“, бл. 140, вх. 1, ап. 7 е прехвърлен на
П.Л.Сл., като считано от 30.06.2009 г., впоследствие е прехвърлен и на Л.Сл.Сл., предвид
което и от първата дата -24.04.2007 г. ищецът Б.В. е изгубил правото на собственост върху
имота, съответно и качеството си на страна по договора за продажба на електрическа
енергия. Това правоотношение е възникнало на основание ЗЕ, като законът го обвързва с
титулярството на вещното право на собственост, респ. на ограниченото вещно право на
4
ползване, когато за електроснабдявания имот няма сключен договор между крайния
снабдител и ползвателя на договорно основание за доставка на електроенергия в същия
имот. Ето защо, следва да се приеме, че след изгубването на собствеността преди повече от
тринадесет години преди датата на проверката, тази доставка не обслужва „собствените
битови нужди“ на бившия собственик – Б.В., а тези на новия.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че процесната сума касае период,
който следва по дата изгубеното от ищеца право на собственост върху обекта за
потребление, поради което предявеният отрицателен установителен иск за установяване
недължимостта на претендираната сума се явява основателен.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд, обжалваното решение се явява правилно и като такова следва да се потвърди изцяло.
По разноските:
С оглед изхода разноски за настоящото производство се дължат в полза на
въззиваемия. Същият претендира заплащането на адвокатско възнаграждение от 300 лева. С
оглед на горното, в полза на Б.В., следва да бъде присъди сумата в размер на 300 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2025 от 14.12.2021 г., постановено по гр. д. №
12585/2021 г. по описа на Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА „Електроразпределение север“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, „Варна Тауърс –Е“, бул. „Владислав Варненчик” 258, да заплати на
Б. М. В., ЕГН: **********, с адрес: **************** сумата от 300 лв. /триста лева /,
представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5