№ 2450
гр. Варна, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Дарина Сл. Димитрова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20213110114809 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на
„ДЗ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с която против
КР. СВ. ИВ., ЕГН **********, с адрес: *** по реда на чл.422 вр. чл. 415 ГПК
е предявен иск за установяване на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №2985/28.06.2021 г. по
ч.гр.д.№9350 по описа на ВРС за 2021 г., а именно: 157,93 лева -
представляващо изплатено от ищеца обезщетение по щета №
*********/03.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 25.06.2021г. до окончателното плащане.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Въз основа заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 9350 по описа на ВРС за 2021
г., за претендираните в настоящото производство суми, както и сторените в
заповедното производство разноски.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради
което, на основание чл.415, ал.2 ГПК, на заявителя е указана възможността да
предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.4 ГПК. В
1
изпълнение разпореждането на заповедния съд, заявителят представя искова
молба, с която предявява иск за установяване на вземанията си по издадената
заповед за изпълнение.
В исковата молба се излагат следните обстоятелства и твърдения:
На 01.07.2020 г., по време на движение в гр. Варна, по плажната алея, до
автомивка „Флагман”, в качеството на водач на МПС „Опел Астра" с peг. № В
3450 КР, ответникът КР. СВ. ИВ. виновно причинил ПТП, като без да се
съобрази с пътните условия, изгубил контрол над направлявания от него лек
автомобил и блъснал паркиран л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ В 0690 ТА,
собственост на П.И.Г.. Събитието е обективирано в Протокол за ПТП №
1656822/01.07.2020г. изготвен от служител на а, 4-то Районно Управление
при ОДМВР - Варна. Към момента на инцидента, виновният водач – ответник
по настоящото производство, е бил неправоспособен водач. Този факт се
потвърждава от обективираните в протокола факти и данни и от писмо
№УРИ 442000-8269/28.05.2021 г. на Четвърто РУ - ОДМВР – Варна.
По силата на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за МПС „Опел Астра“ peг. № ***,
обективиран в полица № BG/08/120001772942, ищецът „ДЗ“ АД изплатил
сумата от 157,93 лв., представляваща обезщетение за нанесените от
неправоспособния водач вреди по паркираното МПС „ Фолксваген Голф“ peг.
№ В 0690 ТА. Плащането на обезщетението е извършено въз основа на искане
за оценка на вреди по МПС от 03.07.2020 г., депозирано от собственика на
увредения лек автомобил „Фолксваген Голф“ и образуваната при ищеца щета
*********.
Извършен е опис и оценка на щетите по МПС, като са установени
следните увреждания: Задна броня, степен на увреждане 1 - за боя; Лайстна
Лява задна - боя; Панел заден десен - степен на увреждане 2, за боя; Врата
задна дясна - степен на увреждане 1, за боя; Лайстна врата задна дясна - за
боя. Признати са уврежданията, които съвпадат с описаните зони в протокола
за ПТП, а именно задна броня и лява част на л.а. - лява лайстна.
С калкулация - ремонт по щетата е определено обезщетение в размер на
157,93 лв. С авизо, преводно нареждане № 201B1O020204023S/22.07.2020 г.
сумата от 157,93 лв. е платена на собственика на увреденото МПС.
В срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор на исковата
молба, с който оспорва основателността на ищцовата претенция и моли за
2
отхвърлянето й. Сочи, че не е доказано качеството на виновен водач на
ответника, по смисъла на чл.500, ал.1 КЗ, доколкото представеният по делото
протокол за ПТП не е годно доказателство за установяване виновността му за
настъпилото ПТП и липсват данни да е управлявал МПС, посочено в исковата
молба. Оспорва да е доказана по категоричен начин причинно-следствената
връзка между механизма на удара и настъпилите щети от автомобила. Сочи,
че на обезщетяване подлежат само реално претърпените вреди. Счита, че в
настоящия случай не е доказан размерът на причинените вреди, не е ясно как
е определен размерът на обезщетението и дали същото не превишава
действителната стойност на причинените вреди. Сочи, че не е доказано, че
ищецът е изплатил обезщетението на собственика на увредения автомобил,
както и че е поканил ответника да заплати претендираната сума.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
Исковата молба е подадена след успешно проведено производство по
чл. 410 ГПК. Въз основа на заявление на ищеца е образувано ч.гр.д.
№9350/2021 г. по описа на ВРС, по което е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, за сумата от 157,93 лева, представляваща изплатено от ищеца
обезщетение по щета № *********/03.07.2020 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението в съда – 25.06.2021г. до окончателното
плащане, както и сторените разноски в заповедното производство.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, на заявителя е
указана възможността да предяви иск за установяване на вземанията си. Въз
основа на искова молба, представена в законоустановения едномесечен срок,
е образувано настоящото производство за установяване дължимостта на
сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 9350 по описа на ВРС за 2021 г.
На 27.06.2020 г. между ищеца и И.Й.Н. е сключен застрахователен
договор по задължителна застраховка на автомобилистите „Гражданска
отговорност“, за л.а. „Опел Астра“ с рег. №***. Договорът е обективиран в
застрахователна полица № BG/08/120001772942, като периодът на
застрахователното покритие е от 00.00 ч. на 28.06.2020 г. до 23.59 ч. на
27.06.2021 г.
3
На 01.07.2020 г., в гр. Варна, на плажната алея, до автомивка
„Флагман“, настъпва ПТП между л.а. „Опел Астра“ с рег. №***, управляван
от ответника и л.а. „ Фолксваген Голф“ peг. № ***, собственост на П.И.Г.,
като произшествието възниква по вина на водача на първото превозно
средство, който поради движение със скорост, несъобразена с пътните
условия, губи контрол над управлявания от него автмобил и блъска л.а. „
Фолксваген Голф“ – обстоятелства, които се установяват протокол за ПТП
№1656822/01.07.2020 г., изготвен от служител на МВР - Варна и СРМПС част
II на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ***.
Въз основа искане за оценка на вреди от П.И.Г., от дата 03.07.2020 г.,
ищецът образува преписка по щета № *********, по която е изготвен опис-
заключение за вреди по МПС „Фолксваген Голф“ с рег. № ***. От същия се
установява, че при пътното произшествие, на собствения на П.И.Г., лек
автомобил, са нанесени следните уврежания - задна броня, степен на
увреждане 1 - за боя; лайстна лява задна - боя; панел заден десен - степен на
увреждане 2 - за боя; врата задна дясна - степен на увреждане 1 - за боя;
лайстна врата задна дясна - за боя. Установените увреждания са
остойностени, като ищецът стига до заключение, че същите възлизат на
сумата от 157,93 лв. – обстоятелство, което се установява от калкулация -
ремонт №*********. С преводно нареждане №
201B1O020204023S/22.07.2020 г. горепосочената сума е платена от ищеца на
собственика на увреденото МПС – П.И.Г..
По делото е представено писмо УРИ 442 000-8269/28.05.2021 г. на
началник сектор в Четвърто РУ - ОДМВР – Варна до ищеца, с което
застрахователят е уведомен, че към 01.07.2020 г., водачът КР. СВ. ИВ. не е
притежавал свидетелство за управление на МПС, същият е неправоспособен,
като за причиненото от него ПТП от дата 01.07.2020 г., на същия са съствени
три броя АУАН, въз основа, на които са издадени три броя наказателни
постановления /НП/, всички на началник сектор при Четвърто РУ – ОДМВР –
Варна, а именно - НП №20-0442-000553/27.07.2020 г. – за нарушение по чл.20,
ал.2 ЗДвП; НП №20-0442-000554/27.07.2020 г. – за нарушение на чл.174, ал.3,
т.1 ЗДвП и НП №20-0442-000555/27.07.2020 г. – за нарушение на чл.150
ЗДвП. Всички наказателни постановления са връчени на ответника, на дата
17.09.2020 г. и са влезли в сила на 25.09.2020 г. По делото са представени
преписи от същите.
4
С покани от 05.08.2020 г. и 15.12.2020 г., ищецът е отправил искане към
ответника за заплащане на сумите по щета №21680343/03.07.2020 г. Видно от
приложените обратни разписки, пратките са върнати на подателя като
непотърсени от адресата.
По делото е допуснато изготвяне на САТЕ, от заключението, на която
се установява, че при ПТП, настъпило на 01.07.2020 г., на л.а. „Фолксваген
Голф“ с рег. № *** са нанесени увреждания по следните елементи на
превозното средство - задна броня; лайстна лява задна; панел заден десен;
врата задна дясна; лайстна врата задна дясна. Според вещото лице,
механизмът на пътното произшествие е следният: на 01.07.2020 г.,
ответникът, като неправоспособен водач, управлява л.а. „Опел Астра“ по
плажната алея в кв. Аспарухово, като се отклонява вляво и удря паркираните
перпендикулярно на пътното платно леки автомобили, в т.ч. л.а. „Фолксваген
Голф“ с рег. № ***, който е бил паркиран със задната си част към пътното
платно. Установена е причинно-следствена връзка между механизма на
произшествието и вредоносния резултат. Експертът сочи размер на
средствата за възстановяване на автомобила – 308,16 лева.
От приетото по делото заключение на ССчЕ се установява, че на дата
22.07.2020 г., ищецът е превел по банкова сметка на П.И.Г., сума в размер на
157,93 лева, с основание на извършеното плащане – „По щета №*********/20
ГО на МПС *** Фолксваген Голф IV“.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск намира правно основание в разпоредбите на чл. 422,
ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.500, ал.2 КЗ вр. чл.410, ал.1 КЗ, вр. чл.45
ЗЗД и чл.86 ЗЗД вр. чл.84, ал.2 ЗЗД. Налице е успешно проведено
производство по чл. 410 ГПК. Същият е допустим, поради което съдът дължи
произнасяне по основателността му.
На основание чл.500, ал.2 КЗ, застрахователят има право да получи
платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето,
управлявало моторното превозно средство, когато не притежава
правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно
средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на
моторното превозно средство. Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.1 КЗ, с
5
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Нормата на чл.45 ЗЗД определя, че всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като в общия случай, за
успешно провеждане на иск за обезщетяване на вреди от непозволено
увреждане е необходимо да се установи противоправност на извършеното
деяние, претърпените имуществени вреди и пряката причинна връзка между
поведението на ответника, и увреждането.
В процесния случай, ангажирането на отговорността на причинителя на
вредата е свързано с установяване на следните кумулативни предпоставки:
сключена валидна застраховка „ГО“ за автомобила, управляван от
деликвента, със срок на действие, обхващащ датата на застрахователното
събитие; че е настъпило увреждане на посочения автомобил на третото лице,
на посочената дата, с посочения механизъм, явяващ се покрит
застрахователен риск, че са били нанесени вреди по вид и размер, съгласно
твърденията, заплащане от страна на ищеца на сумата за обезщетение на
собственика на увредения автомобил, деликтна отговорност на ответника по
отношение на увредения, поради причиняване на застрахователното събитие,
неправоспособност на деликвента – водач на МПС. При въведени възражения
против вземането, от страна на ответника, в тежест на последния е да
установи и докаже същите, в т.ч. че извършил цялостно или частично
плащане на претендираната сума или че са налице обстоятелства, които го
освобождават от задължението за плащане.
От събраните по делото писмени доказателства се установи, че към
датата на ПТП, между ищеца и собственика на л.а. „Опел Астра“, с рег. №***
е налице валидно застрахователно правотношение, по застрахователна полица
№ BG/08/120001772942, материализираща и удостоверяваща възникването на
това правоотношение за срок от 12 месеца и обвързваща страните за периода
от 00.00 ч. на 28.06.2020 г. до 23.59 ч. на 27.06.2021 г.
Възраженията на ответника, че не е доказана сочената от ищеца
причинно-следствена връзка между механизма на произшествието /не се
спори по същия/ и вредоносния резултат, както и че именно ответникът е
управлявал л.а. „Опел Астра“ с рег. №***, са неоснователни. Анализът на
събраните по делото писмени доказателства и заключение на САТЕ сочи, че
6
механизмът на пътното произшествие, нанесените увреждания на л.а.
„Фолксваген Голф“ с рег. № *** и причинно-следствената връзка между тях
са установени по безспорен начин. Виновен за настъпване на ПТП от
01.07.2020 г. е само ответникът, който е неправоспособен водач и управлява
л.а. „Опел Астра“ с рег. №*** с несъобразена, с пътните условия, скорост,
поради което губи контрол над превозното средство и удря паркирания л.а.
„Фолксваген Голф“ с рег. № ***. От представените по делото наказателни
постановления, се установява, че процесното пътно произшествие е
настъпило след виновното нарушаване, от страна на К.И., на три разпоредби
от Закона за движение по пътищата – чл.20, ал.2; чл.174, ал.3 пр.1 и чл.150,
последната от които установява забрана за управление от неправоспособен
водач на пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване.
Възражението на ответника, че изгответният протокол за ПТП не е
годно доказателствено средство за установяване вината на ответника, за
настъпване на произшествието, е неоснователно. Протоколът за ПТП е
официален свидетелстващ документ, съставен е от длъжностно лице в кръга
на службата му, по предвидения за това ред и в установената форма, поради
което се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените в
него факти, в т.ч. и касателно частта „Обстоятелства, нарушения, причини и
условия за ПТП”. Протоколът за ПТП е съставен от младши автоконтрольор -
служител на МВР - Варна, в присъствието на участниците в произшествието,
които са го подписали без възражения по съдържанието. Доколкото е
съставен от длъжностно лице в рамките на предоставени му компетенции и
по предвидения за това ред, той е годно доказателство за удостоверените с
него факти и обстоятелства.
Възражението на ответника относно размера на изплатеното от ищеца
обезщетение също се явява неоснователно. Видно от приетото по делото
заключение на САТЕ, стойността на щетите по пазарни цени към датата на
застрахователното събитие възлиза на сумата от 308,16 лева, а изплатеното
обезщетение от ищеца, в полза на собственика на увредения автомобил е в
размер, който е почти два пъти по-нисък - 157,93 лева. Плащането на тази
сума, от ищеца, е установено по безспорен начин.
При горните доводи, съдът намира, че наличието на всички елементи от
пораждащия регресното право на ищеца фактически състав е установено по
7
безспорен начин. В процесния случай, правото на суброгиралия се
застраховател да предяви регресната си претенция против виновния водач
произтича от закона, а не от застрахователно правоотношение, поради което,
както и с оглед установеното по делото, съдът намира предявения иск за
доказан по основание и размер, поради което следва да уважи същия изцяло.
В полза на ищеца се дължи и законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението, образувано в ч.гр.д. №9350/2021 г. по описа на ВРС –
25.06.2021 г. до окончателното плащане.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца се следват разноските
сторени по делото, в общ размер на 1075 лева, съгласно представен списък по
чл.80 ГПК.
В съгласие с разрешението дадено с т.12 ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г.
на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство. На ищеца се следват сторените от него разноски
ч.гр.д. №9350/2021 г. по описа на ВРС, в размер на 75 лева.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат платени по
следната банкова сметка: IBAN BG79UNCR76301003GNRLIN, BIC
UNCRBGSF.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415
ГПК, че КР. СВ. ИВ., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „ДЗ” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата, за която е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№2985/28.06.2021 г. по ч.гр.д. №9350/2021 описа на ВРС, а именно: 157,93
лева – главница –изплатено от ищеца обезщетение по щета №
*********/03.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 25.06.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА КР. СВ. ИВ., ЕГН ********** , с адрес: *** да заплати на
„ДЗ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 1075
лева, представляваща разноските сторени от ищеца в настоящото
8
производство, както и сумата от 75 лева - разноски по ч. гр. дело №
9350/2021 г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9