МОТИВИ към Присъда
от 08.10.2020г. по НЧХД № 270/2020 г. по описа на РС - Лом:
Съдебното производство по настоящото дело
е образувано по повод постъпилата в съда тъжба от М.Н.Г. с ЕГН **********, с
адрес: *** против:
И.П.И. с ЕГН **********, с адрес: *** с обвинение ЗА
ТОВА, че
1) на 31.12.2019 г. около 3,00 часа в с.
Медковец, обл. Монтана, на ул. „Хилендарска“ № 4 е обидил, псувайки я на майка
и наричайки я „курва” М.Н.Г. с ЕГН **********
– престъпление по чл.146, ал.1 от НК;
2) на 31.12.2019 г. около 3,00 часа в с.
Медковец, обл. Монтана, на ул. „Хилендарска“ № 4, в съучастие с Р.Р.А., като извършител е повредил имущество, собственост на М.Н.Г., счупвайки два прозореца от двоен стъклопакет
на стая, остъкление на тераса и 10 /десет/ броя керемиди на жилищна сграда,
находяща се в с. Медковец на ул.
„Хилендарска“ № 4, всичко на обща стойност 300,00 /триста/ лева – престъпление
по чл.216, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20 НК.
Р.Р.А. с ЕГН **********,
с адрес: *** с обвинение ЗА ТОВА, че:
1) на 31.12.2019 г. около 3,00 часа в с.
Медковец, обл. Монтана, на ул. „Хилендарска“ № 4 е обидил, псувайки я на майка
и наричайки я „курва” М.Н.Г. с ЕГН **********
– престъпление по чл.146, ал.1 от НК;
2) на
31.12.2019 г. около 3,00 часа в с. Медковец, обл. Монтана, на ул. „Хилендарска“
№ 4, в съучастие с И.П.А., като помагач е повредил имущество, собственост на М.Н.Г.,
счупвайки два прозореца от двоен стъклопакет на стая, остъкление на тераса и 10
/десет/ броя керемиди на жилищна сграда, находяща се в с. Медковец на ул.
„Хилендарска“ № 4, всичко на обща стойност 300,00 /триста/ лева – престъпление
по чл.216, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 НК.
Ведно с тъжбата тъжителката е предявила
граждански искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД, както следва:
-Срещу подсъдимия И.П.И. за неимуществени
вреди, причинени от престъплението по чл. 146, ал. 1 НК – 1000 /хиляда/ лева
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането –
31.12.2019г. до окончателното изплащане и за имуществени вреди, причинени от
престъплението по чл. 216, ал. 4 вр. ал. 1 НК – 300 /триста/ лева при условията
на солидарност за заплащането им с подсъдимия Р.Р.А.;
-Срещу подсъдимия Р.Р.А.
за неимуществени вреди, причинени от престъплението по чл. 146, ал. 1 НК – 1000
/хиляда/ лева ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
увреждането – 31.12.2019г. до окончателното изплащане и за имуществени вреди,
причинени от престъплението по чл. 216, ал. 4 вр. ал. 1 НК – 300 /триста/ лева
при условията на солидарност за заплащането им с подсъдимия И.П.И..
Наред с това е направено искане за
конституиране на тъжителката като гражданска ищца по делото. Съдът, след като
изслуша становищата на страните по гражданските искове, намери, че същите са
своевременно предявени и отговарят на изискванията, постановени в разпоредбата
на чл. 85 от НПК. Тъжителката има качеството на пострадала и тъжбата е подадена
срещу надлежна страна, по което в съдебно заседание на 29.07.2020 г. съдът прие
за съвместно разглеждане предявените граждански искове и конституира
тъжителката като гражданска ищца по делото.
В съдебно заседание тъжителката, чрез
повереника си, поддържа повдигнатите с тъжбата обвинения против подсъдимите
изцяло, както са въведени с тъжбата и изложени в обстоятелствената част на
тъжбата. Представят се писмени и се ангажират гласни доказателства. Излагат се
подробни аргументи, установяващи фактическата обстановка при извършване на
престъпното деяние.
Подсъдимият И.П.И. не се признава за
виновен. Представлява се от договорен
защитник адв. П. ***. Защитата на
подсъдимия пледира за оправдателна присъда, като навежда подробни аргументи срещу
доказаността на обвинението. Счита, че се касае за маловажен случай и моли за приложение
на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Ангажират се писмени и гласни доказателства.
Подсъдимият Р.Р.А.
не се признава за виновен. Представлява се от служебно назначения защитник адв.
Г. ***. Защитата на подсъдимия пледира
за оправдателна присъда, като излага подробни аргументи срещу доказаността на
обвинението. Ангажирани са писмени доказателства – характеристична справка на
подсъдимия.
След
поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема
за установено от фактическа и правна
страна следното:
Тъжителката М.Н.Г. *** заедно с баща си – Н. Г.И.. Подсъдимият И.П.И. ***. Отношенията
между бащата на тъжителката - св. Н.И. и подсъдимия И.И.
са влошени, като спорът е възникнал във
връзка с упреци и обвинения от страна на св. Н.И. към подсъдимия – че
последният е крадец, че е влизал в къщата, обитавана от Г., че му е чупил и
повреждал различни неща. Вечерта на 30.12.2020г. подс. И.И.
бил на гости, където употребил алкохол. Там бил и приятелят му, подсъдимият Р.А.. След полунощ на 31.12.2019г. двамата си
тръгнали. Р.А. се прибрал вкъщи, а И.И. се насочил
към дома на св. Н.И. с намерение за саморазправа с него. Подсъдимият И.
застанал пред дома на Н.И. *** и започнал да крещи и да хвърля камъни в посока
жилищната сграда. Чувайки виковете на И., Р.А., който се бил прибрал вкъщи,
отишъл да види какво става. С него
излязла и майка му - св. . Видели, че И.И. бил ядосан, крещял и отправял обиди на висок глас по
отношение на бащата на тъжителката, Н.И.. Докато викал на висок глас,
подсъдимият И. същевременно хвърлял камъни срещу прозорците и остъклението на
дома на тъжителката. Това се случило около 3,00 ч. на 31.12.2019г. Междувременно
тъжителката М.Г. се обадила на ЕЕН 112. На място били изпратени служители на РУ
– Лом - св. А.Ц. и св. Б.В.. При пристигането на полицейския автомобил подс. И.,
който все още хвърлял камъни в посока дома на тъжителката, побегнал и се скрил
в дома си, който е в съседство с този на Г.. Подсъдимият А. останал на място и
не оказал съпротива пред органите на реда. Не след дълго подсъдимият И. излязъл
от дома си. Пред полицейските служители И. оказал съпротива, тъй като същите
извършили задържането му. Двамата подсъдими били задържани и отведени до
районното управление на МВР в гр. Лом, където били задържани за срок до 24 часа
със заповеди по ЗМВР. В резултат на деянието, извършено от подс. И. били
причинени имуществени вреди – били счупени два броя прозорци от двоен
стъклопакет на стая от жилищната сграда с изглед на стаята към улица
„Хилендарска“, остъклението на терасата в частта с лице към улицата и 10 броя керемиди от покрива на сградата,
която е собственост на тъжителката Г..
По отношение на обвинението по чл.216,
ал.4 вр. ал. 1 НК:
От събраните по делото гласни и писмени
доказателства се установи по категоричен начин, че на 31.12.2019г. в с.
Медковец, на ул. „Хилендарска“ №4 е извършено престъпление по чл. 216, ал. 4
вр.ал. 1 НК. От приложените две заповеди за задържане на лице, съставени за
задържането на двамата подсъдими, е видно, че на 31.12.2019г. в 5.00 ч. в
помещение за временно задържане на РУ-Лом са задържани за срок до 24 часа
лицето Р.Р.А. и лицето И.П.И.. Описаните фактически и
правни основания за задържане на лицата и в двете заповеди са посочени:
„унищожаване и повреждане във връзка с чл. 216, ал. 1 от НК“. Така вписаната
констатация в заповедите за задържане на лице установява датата и
приблизителния час, както и общо описание за извършеното деяние – унищожаване и
повреждане. Чрез показанията на разпитаните като свидетели полицейски
служители, съставили посочените заповеди за задържане – св. А.Ц. и св. Б.В., се
допълва и подкрепя така описаната фактическа обстановка в двете заповеди и се
установява мястото и обстоятелствата
около извършаване на деянието. От
показанията на св. А.Ц., полицейски служител, е видно, че бащата на тъжителката
е показал „стъклата на една дълга витрина“ като същият заявява „виждаше се, че
е счупено“. Другият полицейски служител, пристигнал на мястото на
деянието, св. Б.В.,заявява в разпита си
„установихме, че прозорците на къщата са счупени“ и потвърждава „Имаше счупени
два прозореца със сигурност на къщата“. Вещото лице, изготвило
съдебно-оценителната експертиза е извършило оглед на място като в заключението
е посочило, че на остъклената тераса в частта с лице към ул. „Паисий
Хилендарски“ са подменени 2 броя обикновени стъкла с размери 0,50 х 0,98 м.
като на място старите и новите стъкла се различават по начина на маджуниране.
Сочи се в заключението, че и на жилищната стая от къщата срещу остъклената
тераса е монтиран ПВЦ прозорец с размери 120/150 см., защитен от външната
страна с метална решетка. Вещото лице е установило също и видимо ново извършени
строителни работи на покривната стреха с изглед към улицата като от общо 21 кв.
м. керемиди по стрехата са прередени 13 кв. м. в това число подменени 10 броя
счупени. От посочените свидетелски показания на полицейските служители,
пристигнали непосредствено след извършване на деянието, дори заварили част от
изпълнението му /за което се коментира по-долу/, от констатацията в заповедите
за задържане на обстоятелствата „унищожаване и повреждане“ и от крайния
резулат, наличен към датата на експертиата, установен чрез оглед на място от
вещото лице – изпълнени ремонтни дейности именно на място на твърдените за
счупени вещи, може да се заключи по категоричен начин, че повреждане по смисъла
на чл. 216, ал.4 вр. ал.1 е било извършено на процесната дата върху дома на
тъжителката. Регистрираните обаждания до ЕЕН 112 от тъжителката в 04.11.09ч. и
от нейния баща- св. Н.И. в 04.31.33ч. на 31.12.2019г., чието съдържание бе
прослушано и отразено съдебния протокол,
също, кореспондирайки с останалите доказателства, свидетелстват за това, че
подсъдимите са били на мястото на деянието на процесната дата и в резултат на
това е било извършено описаното в тъжбата престъпление – счупване на прозорци
на жилищна сграда, на остъкление на тереса и на керемиди от покрива на
сградата.
По отношение на това дали има счупени
керемиди, предвид, че такива спомени полицейските служители, на чиито показания
съдът се позовава като достоверни, нямат, то следва да се отчете механизмът на
извършване на деянието. При описания механизъм на деянието, хвърляне на камъни
и предвид на това, че сградата е едноетажна, т.е. не е твърде висока, е
обективно възможно при хвърлянето на камък да се достигне такава височина, при
която с удара да бъдат засегнати и керемидите на покрива на сградата. Видно от
заключението на вещото лице 10 броя счупени керемиди са подменени. По това
следва да се приеме, че именно на процесната дата са повредени не само
изброените стъклени повърхности на жилищната сграда, но и част от керемидите на
покрива й.
След като по категоричен начин може да се заключи, че
е налице извършено престъпление по чл. 216, ал. 4 вр. ал. 1 НК на процесната
дата, следва
да се установи съпричастността на всеки
от подсъдимите в извършване на престъплението.
Унищожаването и повреждането на чужда
движима вещ е резултатно престъпление като престъпният резултат е негодността
на вещта тя да се ползва по своето първоначално предназначение. Изпълнителното
деяние на разглежданото престъпление може да се осъществи в две форми –
унищожаване или повреждане. Повреждането представлява такова засягане на
субстанцията или структурата на вещта, при което временно или частично се
отнема възможността тя да се ползва пълноценно съобразно нейното нормално /първоначално/
предназначение. При унищожаването засягането на вещта е такова, че тя става
безвъзвратно и изцяло негодна за използване по нейното първоначално
предназначение. За да се счете, че е налице престъпление повреждане на вещ, е необходимо
да се установи, че деецът умишлено или по непредпазливост е упражнил върху
нейната субстанция или структура такова непосредствено въздействие, че тя
частично или временно не може да служи съобразно предназначението си.
Безспорно по делото бе установено
авторството на престъплението по чл. 216, ал. 4 вр. ал. 1 НК, а именно, че
същото е извършено от подсъдимия И.. Гласни доказателства, които съдът изцяло
кредитира с доверие, са показанията на разпитания свидетел, полицейският
служител Б.В.. Същият в разпита си на л. 83 от делото заявява, че „В момента момчето, което е тук, стоеше
кротко“ /в залата присъствува подсъдимият А. като
подс. И. не се явява в последното съдебно заседание/ и продължава: „…..другото момче хвърли камъни
и като видя автомобила, побягна“. Съдът не намира никакво основание за съмнение
в достоверността на показанията на разпитания свидетел, полицейски служител, който
лично е възприел изпълнителното деяние,
извършено от подсъдимия И.. Св. А.Ц.
също заявява, че след пристигането му на мястото на деянието, пострадалият
/мъж/ е заявил, че счупилият прозорците е неговият „комшия“. Свидетелят Ц.
заявява: „Посочи комшията, другият е бил с него. Това заяви пострадалото лице,
не мога да го опиша.“
Св. Г. в разпита си заявява касателно подс. А.: „
след това дойде, той може би след пет, десет минути“. Свидетелят няма родствена
връзка с подсъдимия А. като съдът дава вяра на показанията му, че последният е
дошъл по-късно на мястото на деянието и е опитал да възпре действията на подс. И..
Св. Г. не отрича, че подсъдимият А. е бил там, но заявява: „ му викаше на И.
„Стига толкова, престани“. Св. , без
родство с подсъдимите, също заявява, че подс. А. е викал на подс. И. „Спри се
бе“. Както свидетелят К.Г., така и св. В. нямат родствена връзка с подс. А. и в този смисъл нямат лична заинтересованост,
за да прикриват този подсъдим, ако са възприели, че той е подавал камъни на
подс. И., както се твърди в тъжбата. Техните
показания в тази им част, че подс. А. се опитвал да възпре подс. И. да не
хвърля камъни срещу имота на тъжителката, са последователни и взаимодопълващи
се. Подобни сведения се съдържат и в показанията на св. А.Ц., полицейски
служител, който заявява, че пострадалия /в мъжки род говори, имайки предвид св.
Н.Г., защото в разпита си по-долу казва „с мъж разговаряхме“/ казал, че с
момчето, което му е комшия, има проблеми и той е счупил прозорците. Другият е
бил с него. Това е споделил пред полицейския служител бащата на тъжителката. Показанията
на св. Б.В., полицейски служител, сочат, че подс. А., който се намира в съдебната
зала /свидетелят го посочва/, е стоял кротко, не е хвърлял камъни. Посочва, че
другото момче /подс. И./ е хвърлил камъни и като видял полицейския автомобил,
побегнал. Между заявеното от св. Ц., че пострадалият мъж му казал, че прозорците
са счупени от момчето, негов съсед, като другият подсъдим бил с него, т.е., че А.
само е присъствал и заявеното от св. В.,
че видял подс. И. да хвърля камъни, може да се направи извод, че само
подсъдимият И. е хвърлял камъните в посока жилищната сграда. В този смисъл
показанията на св. Ц. и В. са непротиворечиви и взаимодопълващи се.
В показанията си св. Н.И. твърди, че „Р.
само му е подавал. Той е викал, но не е хвърлял камъни.“ Съдът не дава вяра на
казаното от св. Н. И., че подс. А. е подавал камъни. Не се доказа дали е бил осветен периметъра, в
който двамата подсъдими са се намирали в процесния час от денонощието, за да
може да се види ясно от св. Н.И. дали подс. А., доближавайки се до подс. И. му
подава камъни или се опитва да му ги отнеме, за да спре противоправните му
действия. Св. Н.И. заявява в тази връзка: „Аз се показах навън и имах
видимост на улицата на седем, осем метра
до терасата, но той не ме е видел. Пуснах лампа 350 вата, осветява целия ми
двор и съм ги видял….“ Нелогично е твърдението, че при тази осветеност, за
която сочи свидетелят, подсъдимите да не могат да го видят, заявявайки, че той
се е показал навън, а от друга страна - той тях да може да види. Св. съобщава,
че лампите в дома на тъжителката са светнали, когато е дошла полицията. Св. сочи,
че „кога полицията дойде, крушката в светна“. Предвид показанията на тези
свидетели, които напълно съвпадат в частта, в която те сочат, че осветлението в
дома на тъжителката е пуснато едва след идването на полицията, показанията на
св. Н.И. в тази им част не следва да се приемат за достоверни. Според съда
подсъдимият А. се е опитвал да спре подс. И. да хвърля камъни, видно от
показанията на св. , св. Г., св.В., за които се упомена по-горе. При
недостатъчна осветеност на мястото и предвид, че св.Н. И. не е излизал извън дома си, противно на това,
което твърди /че се показал навън/ няма
как в детайли да е видял действията на А. – дали подава камък на подс. И. или
се опитва да му го вземе, за да не бъде хвърлен.
Съдът дава вяра на показанията на св. , че синът й, подс.А.,
първо се е прибрал в дома си, след което, чувайки виковете на подс. И., е
излязъл да види какво се случва пред дома на тъжителката. В обясненията си
подс. И. също заявява, че „Р. същата вечер беше се прибрал първи вече. Чул, че
викам и той дойде после“.
На последно място характеристиката,
изготвена от кмета на Община Медковец – В.Е., сочи, че подсъдимият А. се държи
уважително със съгражданите си, не е агресивен, не използва неприлични и
недопустими изрази. Така даденото описание на личността на подсъдимия
кореспондира с показанията на св. В., според когото едното момче /подс.А./ стоял кротко като заявява убедено, че „този
подсъдим в залата нищо не е правил“. Ако на въпросната дата от тъжителката или
от баща й е имало оплаквания и срещу подсъдимия А., то поне един от
полицейските служители би ги упоменал в показанията си. Въпреки отдалечеността
във времето полицейските служители си припомниха детайли около деянието. Св. А.Ц.
в разпита си в съдебно заседание заявява, че пострадалият /мъж/ казал, че са му
счупени прозорците като свидетелят заявява: „Едното момче от тях, бяха двама,
това, което му е комшия на пострадалото лице, бяха двама. Той каза, че с тоя
има проблеми и той е счупил прозорците. Посочи комшията. Другият е бил с него.“
Повереникът на тъжителката, адв. А., в
съдебните прения заявява по отношение на подсъдимите, че „и двамата са
участници в изпълнителното деяние“. С тъжбата обаче е повдигнато обвинение
на подсъдимия А., че в качеството си на
помагач е осъществил състава на чл. 216, ал. 4 вр. ал. 1 НК. Помагачът не
следва да е участвал в изпълнителното деяние, т.е. да не е изпълнил нищо,
включено в изпълнителното деяние. Не се установи обаче от събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателства да е извършван акт на подаване на камъни от страна на
подсъдимия А., за да може да се твърди съпричастност към престъплението – дали
под формата на помагаческа дейност или на извършителска такава. Предвид това,
че обвинението е само за помагачество, дори съдът да установи извършителска
дейност от подсъдимия А., то без повдигнато обвинениe за нея, не следва да постанови осъдителна
присъда. Съдебната
практика е последователна относно възможността да се премине от най-тежката
форма на съучастие /извършителство/ към по-леките такива /подбудителство и
помагачество/, но обратното не е възможно /друго би било, ако е допуснато
изменение на обвинението, по реда на чл. 287, ал. 6 от НПК/. В
заключение от събраните гласни и писмени доказателства не бе установено участие
на подс. А. в извършване на престъплението по чл.216, ал.4 вр. ал. 1 НК.
По изложените
съображение съдът е приел при постановяване на осъдителна присъда за
престъплението по чл. 216, ал. 4 вр. ал.1 НК, че то е извършено от обективна
страна еднолично от подсъдимия И., без участието на подс. А..
От субективна страна подсъдимият И. е
действал при форма на вината пряк умисъл - извършил е престъплението умишлено,
като е съзнавал общественоопасния характер на престъплението, разбирал е
неговите последици и е целял настъпването им. Същият е осъзнавал, че с
хвърлянето на камъни може да се повредят чупливи повърхности като стъкла на
прозорци и други трайно прикрепени части на жилищната сграда, а също така, че
могат да бъдат наранени и хората вътре в жилищната сграда, за които е знаел, че
са там, но по гнева си и желанието за саморазправа със св. Н.И., е целял именно
увреждане на имота, който последният обитава. За умисъла при извършване на
деянието може да се заключи и от обясненията на подсъдимия, който заявява, че
бил афектиран от казаните неща по негов адрес от страна на Н.И..
В конкретния случай, подсъдимият не може да бъде освободен от
наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба,
доколкото от извършеното от него деяние са причинени щети в размер от 225 лева
съгласно приетата съдебно-оценителна експертиза, а разпоредбата на чл. 78а, ал.
1, буква ,,в‘‘ НК предвижда, че причинените от престъплението имуществени вреди
трябва да са възстановени, което в случая не е сторено.
Относно вида и размера на наказанието:
Разпоредбата на чл. 216, ал. 4 предвижда
две алтернативни санкции, а именно лишаване от свобода до шест месеца или глоба
от сто до триста лева. Настоящият съдебен състав прие за смекчаващи вината
обстоятелства младата възраст на подсъдимия, предразполагаща към лекомислени
постъпки, необремененото съдебно минало на подсъдимия, реабилитиран по право и
добрите характеристични данни. За отегчаващи вината обстоятелства се приеха начинът
на извършване на деянието чрез проявената агресия и времето на денонощието, по
което е извършено. Изложеното навежда съда на извод, че следва да се избере
по-лекото от предвидените в закона наказания, а именно ,,глоба‘‘, доколкото
наказанието ,,лишаване от свобода‘‘ би се явило несъразмерно тежко. Относно
размера на глобата в разпоредбата на чл. 216, ал. 4 НК е предвидено същият да
бъде от сто до триста лева. Настоящият съдебен състав намира, че тази санкция
следва да бъде определена в максималния размер от триста лева, доколкото в конкретния
случай се вземе предвид проявената агресия от подсъдимия, часът, в който е
обезпокоил тъжителката и нейния баща, възможността да бъдат увредени чрез
хвърлените камъни и хора, освен имущество. Така определеното и наложено на
подсъдимия наказание глоба в размер от триста лева отговаря в най-пълна степен
на целите на наказанието в чл. 36 НК - личната и генералната превенции.
Съдът не споделя доводът на защитата на подс.И., че се касае за маловажно деяние по смисъла на
чл.9, ал.2 НК, тъй като извършеното престъпление по чл. 216, ал.4 вр. ал.1 от
подсъдимия И. не се отличава от други подобни деяния със своята незначителност.
Напротив – предизвикало е стресова ситуация у тъжителката и нейния баща с оглед
времето на денонощието, в което е извършено, като агресията на неговия автор
също е от значение. Налице са реални увреждания на имуществото на тъжителката,
а е могло чрез хвърлянето на камъни да се нарани и човек, което обосновава
обществена опасност в степен над предвидената в чл. 9, ал.2 НК. По това няма
как описаното деяние на подс.И. да се отличава от
други такива деяния с явна
незначителност. Отделно от това самата норма на ал. 4 на чл. 216 НК е
привилегирован състав спрямо основния.
По въпроса за претенцията с правно
основание чл. 45 ЗЗД:
В процесния случай имуществените вреди се
претендират на деликтно основание – чл. 45 и сл. ЗЗД. Доколкото подсъдимият И. беше
признат за виновен в извършването на престъплението, за което е предаден на
съд, то същият следва да възмезди и претърпените от частният тъжител
имуществени вреди. Ето защо подсъдимият беше осъден да заплати на частния
тъжител сумата 225.00 лева,
представляваща обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди, свързани с увреждане на
собственото на тъжителката имущество – два броя прозорци от двоен стъклопакет
на стая, остъкление на терасата и 10 броя керемиди от покрива на жилищната
сграда, ведно със законната лихва върху сумата от датата на деликта –
31.12.2019 г. до окончателното й изплащане. Искът за размер над 225,00 лева бе
отхвърлен като неоснователен и недоказан
предвид това, че установеният размер на причинените от престъплението вреди
съгласно съдебно-оценителната експертиза, която съдът кредитира с доверие, е
общо 225,00 лева.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК
подсъдимият И. беше осъден да заплати на частния тъжител направените разноски
по делото в общ размер от 512 лева, представляващи разноски за адвокат,
съдебно-оценителна експертиза и заплатена държавна такса. Адвокатското
възнаграждение бе определено съразмерно със степента, в която обвинението бе
доказано и съобразно уважената част на гражданския иск.
С оглед уважаването на гражданския иск,
подсъдимият И. беше осъден да заплати по сметка на Ломски районен съд сумата от
50 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск.
С оглед признаването на подс.А. за невиновен по повдигнатото в тъжбата обвинение за
извършено престъпление по чл. 216, ал. 4 вр. ал. 1 НК предявеният срещу него
граждански иск бе отхвърлен като неоснователен и недоказан, по това, че липса
основание същият да отговаря за обезщетяване на
вреди, каквито не е нанесъл чрез поведението си.
Относно престъплението по чл. 146, ал. 1 НК:
От съвкупността на събраните по делото
доказателства не бе установено по безспорен и категоричен начин подсъдимите да
са отправили обидни изрази и думи спрямо тъжителката. Единствено доказателства
за произнесени обидни думи се съдържат в показанията на св. Н.И., баща на
тъжителката. На първо място показанията на този свидетел не са безпристрастни
такива предвид родствената връзка с тъжителката. Освен това показанията му не
са достатъчно конкретни, за да обосноват към кого точно са насочени обидните
думи и изрази, изричани по негово твърдение от двамата подсъдими. Същият
заявява в разпита си, че на 31.12.2019г. около 3.00 часа през нощта чул силни
крясъци, викове: „педераст долен“, „курво пропаднала“, „ела да ви пребием“, „да
ви ебем путката майчина“. В така изброените изрази свидетелят не сочи да се
съдържат обръщения по лично и/или фамилно име, или презиме, т.е. не става ясно
от самите думи и изрази към кое лице те са насочени. В разговорната реч
използването на думата „курво“ не се ограничава само до обида към жена, а се
използва и спрямо лице от мъжки пол понякога. Не се събраха и доказателства
тъжителката Г. лично да е възприела цитираните обидни думи и изрази. Св. Н.И.
описва своите действия така: „Аз се показах навън и имах видимост на улицата на
седем, осем метра до терасата, но той не ме е видел. Пуснах лампа 350 вата,
осветява целия ми двор.“ От обясненията му не става ясно къде точно е била в
този момент тъжителката, той не сочи тя дали е била в близост до него и дали
лично е чула и възприела обидните думи и изрази, които да са били насочени
именно по неин адрес, с обръщение към нея, например: „, ти си……..“ В разпита на
св. Н.И. подобна конкретика не се съдържа, за да може
да се направи извод, че обидата е възприета лично и непосредствено от
тъжителката и че е отправена именно към нейната личност. Свидетелят Н.И. е
счел, че обидни думи и изрази са отправени освен към него, и към неговата
дъщеря, без да е назована същата по име и без да е присъствала лице в лице с
обиждащия я, за да се прецени поне по жестовете към кого са насочени тези думи.
По този начин, дори да се кредитират в пълнота показанията на св. И. за
изречени думи и изрази от двамата подсъдими, не може да се направи категоричен
извод дали обидите са насочени към личността на тъжителката или към нейния
баща, още повече, че липсват точни показания за мястото, на което се е намирала
тъжителката, за да може тя да чуе изречените думи. Видно от горецитираните
показания – с баща й не са излизали навън преди идването на полицията. Не се събраха доказателства същата да е чула
лично обидните думи. В тази връзка св.В. твърди, че св.Н.И. и тъжителката са
излезли чак като пристигнала полиция. Св. Маков също твърди, че светнал крушка и излязал, когато дошла
полицията. За да е налице извършено престъпление обида по смисъла на чл. 146,
ал. 1 НК е необходимо обидните изрази и думи да бъдат доказани по време, по
място и по лице, а не да бъдат разпостранени в абстрактна форма, т.е. да не се
сочат определено инкриминираните лица /решение № 87/24.02.1971г. по н.д. № 798/1970г.,
ІІ н.о./. За осъществяване състава на чл. 146, ал. 1 НК не е достатъчно
обиденият физически да присъства на мястото, където са казани обидните думи и
изрази или са извършени обидните действия /жестове, мимики и др./ Необходимо е
още те да бъдат възприети от него. Това ще стане като ги чуе или види /решение
№ 664/30.12.1972г. по н.д. № 652/1972г., 1 н.о./ Следователно обидата се
изисква да е присъствена, а задочната обида е несъставомерно деяние. В случая не
бе доказано, че тъжителката е присъствала лично, за да може тя да чуе
изречените, според нея, от двамата подсъдими обидни изрази. Няма спор, че тъжителката
е била в къщата, предвид че след идването на полицейските служители е излязла
навън, но не се доказва дали е чула точно думите, засягащи нейната чест и
достойнство. Св. Н.И. спомена, че той е чул гореизброените думи, но никъде в
разпита си не заявява, че и неговата дъщеря лично ги е чула. Изпълнителното
деяние на престъплението обида по чл. 146 НК се изразява в казване или
извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово
присъствие. Законът не уточнява и не ограничава обидното действие или
бездействие, достатъчно е чрез него да се унизява честта или достойнството на друго лице и то
да е казано или извършено в негово присъствие, независимо от начина и формата
на казването или извършването.
В показанията си св. , живущ срещу дома на тъжителката, заявява, че
чул да се вика на въпросната дата на вратата пред /св. И./, когато излязъл навън до тоалетна.
Видял подсъдимите там като чул, че подс. И. псувал и викал по адрес на Н.И., а подс. А. го карал да спре. Обидни думи този свидетел по
отношение на тъжителката М.Г. не е чул, а само псувни по отношение на св. Н.И.,
нейния баща. Предвид липсата на родство на свидетеля с подсъдимите няма причина
съдът да не кредитира показанията на същия като достоверни и безпристрастни.
С оглед така приетата за установена по
делото фактическа обстановка и съобразно събраните в хода на съдебното
производство доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира, че по делото не се доказа по несъмнен и категоричен начин повдигнатото
в тъжбата обвинение против подсъдимите за извършено от всеки един от тях
престъпление по чл.146, ал.1 от НК спрямо тъжителката М.Г., по което ги призна
за невиновни по повдигнатото обвинение на всеки от тях. Вследствие на това бяха
отхвърлени и предявените граждански искове за претендираните причинени
неимуществени вреди от престъплението спрямо всеки от подсъдимите в размер на
по 1000 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.
Районен
съдия:...............................