№ 277
гр. С., 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. М. Маринова
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
като разгледа докладваното от Стефка Т. М. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20242200500381 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №516/13.06.2024г. по гр.д.
№5082/2023г. на С.ски районен съд, с което Д. Х. Б. е осъден да заплати на „В.-С.“
ООД, на основание чл. 191, ал.1, вр. чл.189, ал.1, вр. чл.188 от ЗЗД сумата от
5657,00лв., представляваща подлежаща на връщане продажна цена, заплатена от
купувача за закупуване на 89 броя релси и 194 лист LT поцинкована ламарина по
силата на договори за покупко-продажба, сключени между страните, във връзка с
разваляне на договорите, поради осъществена евикция на купувача с влязло в сила
решение №819 от 03.11.2023г. по гр.д. №2812/2023г. по описа на СлРС, както и сумата
от 1936,28лв., представляваща направени разноски по гр.д. №2812/2023г. по описа на
СлРС, ведно със законната лихва върху сумите, считано от подаване на исковата
молба – 28.12.2023г. до окончателното им изплащане. С решението са присъдени
разноски на ищцовото дружество в размер на 1103,71лв.
Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното
производство Д. Х. Б. и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.
В жалбата си Д. Х. Б. чрез пълномощника адв. Д. Д. посочва, че обжалваното
първоинстанционно решение е недопустимо, нищожно, неправилно,
1
незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение на
съдопроизводствените правила. На първо място посочва, че съдията по делото е
същия, който е постановил решението по гр.д. №2812/2023г. на СлРС, в което
производство той е бил привлечен като трето лице помагач. Съдията вече е имал
убеждение и мнение, предварително изразено становище по въпроса, който предстои
да бъде решен. Необоснован бил извода по гр.д. №281282023г., че вещите били
продадени, че той е получил цена за тях, като мотивите не подлежали на обжалване.
Съдията се позовал на собствените си мотиви в настоящото решение. Счита, че е
следвало докладчика да си направи отвод на основание чл.22, ал.1, т.5 и т.6 от ГПК и
като не е сторил това е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до
неправилност на постановеното решение. Освен това счита, че неправилно е бил
привлечен като трето лице помагач по предходното дело, защото не е имал интерес от
постановяване на решение в полза на привляклата го страна. Той бил индиферентен
към резултата от това дело, поради което и не е участвал в него и не обжалвал
решението. На следващо място посочва, че липсата на писмени договори
противоречала на твърденията в исковата молба, което било игнорирано от съда.
Съдът, пренебрегвайки тези договори освободил ищеца от необходимостта да обясни
противоречието между датата на договорите /м. февруари/ и периода, в който вещите
били реално откраднати – м. март и м. април. Въззивникът посочва, че съдът
недопустимо се позовал на обясненията на обвиняем, дадени в досъдебното
производство. Твърди, че съдът допуснал съществено процесуално нарушение като
допуснал свидетели за установяване начина на плащане на вещите. Освен това и
самите свидетели не установили, че той е получил продажна цена за вещите след
м.март и м. април, тъй като показанията им били за договорите от м.февруари. Нямало
доказателства, че след 05.04.2021г. – крайната дата на инкриминирания период, е
получил цена,з заплатена от ищеца. Представените в досъдебното производство
документи са неподписани и са издадени през м. февруари 2021г. – месец преди
началото на периода, за който се твърди, че е придобил вещи в резултат на
престъпление. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд е направил
еднопластов, схематичен, повърхностен и неубедителен анализ и разбор на
доказателствата по делото, довело до необоснованост на постановеното решение.
Моли въззивния съд да постанови решение, с което обезсили първоинстанционното
решение, евентуално да го отмени като неправилно и незаконосъобразно и да
постанови ново, с което да отхвърли изцяло исковите претенции. Претендира
присъждане на направените по делото пред двете съдебни инстанции разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – „В.-С.“ ООД, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от
ГПК.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемото дружество чрез пълномощника
2
си адв. Ц. М., оспорва изцяло изложените в жалбата съображения. Намира
обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли за потвърждаването му.
Излага контрааргументи на съображенията на въззивника. Посочва, че в исковата
молба не се твърдяло сключването на договори в писмена форма. Не намира проблем,
че съдията-докладчик по гр.д. №2812/2023г. и гр.д. №5082/2023г. е един и същ.
Неоснователни били твърденията за предубеждение и предварително изразено
становище. Позовава се на разпоредбата на чл.223, ал.2 от ГПК относно
задължителната сила на мотивите в отношенията между главната страна, привлякла го
и третото лице помагач. Б. е имал възможност за обжалва решението по първото дело,
което той не е сторил. Неоснователни били доводите на въззивника, че той е имал
интерес от постановяване на решение в полза на главната страна. Претендира
присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.
С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на
доказателства пред въззивната инстанция.
В с.з., въззивникът Д. Х. Б., редовно призован, не се явява и не се представлява.
По делото е постъпило становище от процесуалния му представител по пълномощие
адв. Д. Д., който посочва, че поддържа подадената въззивна жалба. Моли съда да
обезсили, евентуално да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да
отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски
пред двете съдебни инстанции.
В с.з. въззиваемото дружество „В.-С.“ ООД, редовно призовано, се представлява
от процесуален представител по пълномощие адв. Ц. М., която посочва, че оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното
първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Поддържа изложеното
в отговора на въззивната жалба. Претендира присъждане на направените пред
настоящата инстанция разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
Във въззивната жалба са направени бланкетни възражения за нищожност и
недопустимост на обжалвания акт, без да са посочени каквито и да е основания за
това. При задължителната служебна проверка, извършена от въззивният съд, същият
не установи нарушения, водещи до нищожност и недопустимост на
първоинстанционното решение. Същото отговаря на всички законови изисквания за
валидност и допустимост.
3
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките на въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че
обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Пред въззивната инстанция не са
направени доказателствени искания.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ изцяло ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд,
които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към
настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и
относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по
този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са изцяло неоснователни.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени при условията на
обективно кумулативно съединяване искове, както следва: иск за връщане на платена
цена по договори за покупко-продажба на метали - 89 броя релси и 194 лист LT
поцинкована ламарина, развалени от купувача поради осъществена евикция, с цена
5657лв., с правно основание чл.189, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД и
иск за заплащане на разноските по делото за евикция, водено от третото лице против
купувача в размер на 1936,28лв., намиращ правното си основание в чл.191, ал.1 от
ЗЗД.
Предявените искове са допустими, а разгледани по същество - основателни.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства е установено, че е
ищцовото дружество „В.-С.“ ООД е закупило процесните вещи - 89 броя релси и 194
лист LT поцинкована ламарина от ответника Д. Х. Б..
Следва да се посочи, че тъй като приложените към досъдебното производство
№393/2021г. на РУ – С. /л.58-л.65/, приложено към НОХД №1417/2021г. на СлРС
договори за покупко-продажба на отпадъчни черни и цветни метали не са подписани
от нито една от страните, то съдът приема, че покупко-продажбата е осъществена по
силата на двустранни, неформални, устни договори за продажба на метали, които са
консенсуални договори и са сключени в момента на постигане на съгласие между
страните. Именно поради това, възраженията във въззивната жалба в тази насока са
изцяло неоснователни. С оглед липсата на сключени писмени договори, са
неоснователни и възраженията на въззивника, че продажбата е била през м. февруари
4
2021г. Такива доказателства по делото няма ангажирани. Приложните в досъдебното
производство неподписани договори, по-скоро проекти за такива, не могат да служат
като доказателство за датите на сключване на договорите, тъй като явно същите не са
сключени към този момент, именно с оглед неподписването им.
От свидетелските показания, които настоящата инстанция кредитира като
взаимно допълващи се и безпротиворечиви, както и подкрепяни от доказателствата по
НОХД №1417/2021г. /протокол за отговорно пазене от 06.04.2021г., л.66 от ДП/, се
установява, че процесните вещи /89 броя релси и 194 лист LT поцинкована ламарина/
са били продадени от Б. на ищцовото дружество последователно, по силата на няколко
отделни устни договора за продажба в периода до 06.04.2021г. Началният момент не е
установен, но тъй като безспорно е установено, че тези вещи са същите, които са
описани в протокола за отговорно пазене от 06.04.2021г., към който момент безспорно
са били изцяло налични в базата на ищцовото дружество „В.-С.“ ООД, а началния
момент на инкриминираното деяние /кражба на тези метали от собственика им
Община С./ е установен по НОХД №1417/21г. на СлРС като 11.03.2021г., то съдът
приема, че през месец март 2021г. ответникът Б. е продал на ищцовото дружество по
силата на неформални консенсуални договори въпросните вещи.
От показанията на свид. Я.К. се установява заплащането на продажната цена от
страна на купувача „В.-С.“ ООД на продавача Б..
В тази насока съдът намира за неоснователни възраженията на въззивника за
недопустимо събиране на гласни доказателства относно плащането на продажната
цена. Касае се за отделни договори за продажба, цената на всеки един от които
безспорно е под 5000лв. От друга страна не е налице установено с писмен акт парично
задължение, чието погасяване да не бъде допустимо да се установи със свидетелски
показания. Ограниченията на чл.164, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК са неприложими в
настоящия случай и правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е допуснал
установяване на сключените договори и извършеното по тях плащане със свидетелски
показания. Съдът ги кредитира като взаимно допълващи се, безпротиворечиви и
необорени от останалия, събран по делото доказателствен материал. Ответникът –
въззивника Б. не е ангажирал доказателства, които да оборят, поне малко да
разколебаят доказателствената сила на събраните от районния съд гласни
доказателствени средства.
От друга страна, от одобреното от съда по НОХД №1417/2021г. споразумение,
имащо силата на влязла в сила присъда, се установява, че въпросните вещи - 89 броя
релси и 194 лист LT поцинкована ламарина са собственост на Община С., която пък е
осъществила евикция на същите /връщане на паричната им равностойност/ в
производството по гр.д. №2812/2023г. по описа на СлРС, в което производство като
трето лице помагач на ответното дружество „В.-С.“ ООД е бил привлечен въззивника
5
Д. Б..
Следва да се посочи, че правилно първоинстанционният съд е приел за
установено обстоятелството на продажба от Б. на въпросните вещи на ищцовото
дружество и заплащането им от последното, като се е позовал на мотивите на Решение
№819/03.11.2023г. по гр.д. №2812/2023г. по описа на СлРС, в които тези обстоятелства
са приети за установени. Правилно районният съд е приложил разпоредбата на чл.223,
ал.2 от ГПК, съгласно която това, което съдът е установил в мотивите на решението си,
е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или
която го е привлякла, като то не може да оспорва под предлог, че страната зле е водила
делото. В случая, безспорно Б. е бил привлечен като трето лице помагач на страната на
„В.-С.“ ООД в производството по гр.д. №2812/2023г. на СлРС, в което е осъществена и
евикцията по отношение на процесните вещи. Ирелевантно е реалното участие на
привлеченото лице в производството. Б. е имал право да обжалва решението, но не се
е възползвал от това си право, поради което е обвързан от мотивите на влязлото в сила
решение.
Непозоваването изрично от страна на ищеца на разпоредбата на чл.223, ал.2 от
ГПК, не освобождава съда от задължението да я приложи, като императивна правна
норма.
Във връзка с възражението за неправилност на привличането, следва да се
посочи, че същото е неоснователно. Условията за привличането са били налице.
Безспорно за привличащата страна по гр.д. №2812/2023г. на СлРС е бил налице
интерес интерес от привличането на Б. като трето лице помагач. С оглед отговорността
за евикция на продавача /чл.191 ЗЗД/ той може, както да встъпи, така и да бъде
привлечен по иска за собственост, предявен срещу купувача /вж. Българско
гражданско процесуално право, Ж.С./. Следователно за Б., като продавач по
договорите за продажба на метали е налице безспорен интерес от встъпването, респ.
привличането му като трето лице помагач в производството по гр.д. №2812/2023г. на
СлРС.
Във връзка с изложеното относно обвързващата сила на мотивите, следва съда
да се спре и на първото заявено във въззивната жалба възражение за неправилност на
обжалваното първоинстанционно решение – липсата на самоотвод на съдията-
докладчик по гр.д. №5082/2023г. на СлРС, поради разглеждането и произнасянето по
гр.д. №2812/2023г. на СлРС.
Настоящият въззивен състав намира възражението за неоснователно.
Посоченото обстоятелство не е измежду визираните в разпоредбата на чл.22, ал.1, т.1-
т.5 от ГПК, нито представлява друго обстоятелство по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 от
ГПК. Разглеждането и произнасянето по съществото на спора в производството по
гр.д. №2812/2023г. на СлРС не прави съдията предубеден и с предварително
6
формирано и изразено становище по спора в настоящото първоинстанционно
производство.
Становището на въззивника за неправилност на установеното в първото
производство е ирелевантно, с оглед необжалването на решението от негова страна и
влизането му в сила. Спорът в производството по иска по гр.д. №2812/2023г. на СлРС
е решен със СПН и със силата на мотивите в отношенията между настоящите страни
/привлечен и привлякла го страна/.
Въззивната инстанция споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че с
исковата молба, ищцовото дружество – купувач е развалило договорите за покупко-
продажба с ответника Б..
С оглед на това съдът приема, че са налице всички кумулативни предпоставки
за уважаване на предявения иск по чл.189, ал.1 от ЗЗД - установено е наличие на
сключени договори за покупко-продажба между страните по отношение на процесните
вещи, плащане на продажната цена на вещите от купувача /ищцовото дружество/ на
ответника – продавач и осъществено съдебно отстраняване на купувача – ищцовото
дружество от тях. С оглед осъщественото съдебно отстраняване е отпаднало с обратна
сила основанието за заплащане на продажната цена. Продавачът следва да върне
получената цена. Ищцовото дружество твърди, че доброволно изпълнение на това
задължение от страна на продавача – ответника, няма. Съдът споделя напълно извода
на районния съд, че следва да бъде върната сумата от 5657лв., представляваща цената,
равностойността на процесните вещи, съгласно Решение №819/03.11.2023г. по гр.д.
№2812/2023г. на СлРС.
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде присъдено и
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба.
По отношение на иска по чл.191, ал.1 от ЗЗД:
За да може купувачът, който е претърпял евикция, да претендира от продавача
освен връщане на продажната цена /такова право има и недобросъвестния купувач/, но
и заплащане на разноските, които е направил по делото за евикция, законът изисква
той да е добросъвестен – да не е знаел, че вещта принадлежи изцяло на трето лице.
Това изискване се извлича от разпоредбата на чл.192, ал.1 от ЗЗД, която предвижда, че
ако купувачът е знаел по време на продажбата за правата на третите лица, при съдебно
отстранение той може да иска само връщане на цената.
Съдът приема, че ищцовото дружество е било добросъвестно при сключването
на договорите за покупко-продажба, като не е знаело, че вещите принадлежат на трето
лице и са предмет на кражба. Доказателства, а и твърдения от страна на ответника,
относно оборването на презумпцията за добросъвестност на страните в тези търговски
отношения /сделките са относително търговски/ не са ангажирани. Възражения в тази
7
насока няма заявени нито с отговора на исковата молба, нито с въззивната жалба
/което би било недопустимо/.
Налице е изискването на чл.191, ал.2 от ЗЗД – привличане на ответника Б. като
трето лице помагач в делото по съдебното отстраняване – в производството по гр.д.
№2812/2023г. на СлРС.
Размерът на направените в производството по съдебно отстраняване разноски е
безспорно установен.
Поради това и тази искова претенция е основателна и следва да се уважи в
пълен размер. Върху главницата следва да се присъди и обезщетение за забава в
размер на законната лихва, считано от подаване на исковата молба.
Щом като правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се
явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, правилно районният
съд е присъдил на ищцовото дружество сторените от него разноски.
По отношение на разноските пред въззивната инстанция:
С оглед изхода на спора и неоснователността на въззивната жалба, на
въззивника не се дължат разноски, като той следва да понесе своите, така, както ги е
направил и да заплати на въззиваемата страна сторените от нея разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в доказания размер от 700лв.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №516/13.06.2024г. по
гр.д. №5082 по описа за 2023г. на С.ски районен съд.
ОСЪЖДА Д. Х. Б., ЕГН ********** от гр. С., ул. „Средна гора“ №4 да заплати
на „В.-С.“ ООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „С.К.“ №38Б
сумата от 700лв., представляваща направени разноски пред въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ с касационна жалба, в
едномесечен срок от връчване на препис от същото, при условията на чл.280, ал.1 и
ал.2 от ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9