№ 206
гр. Бургас, 20.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Петя Ив. Петрова Дакова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно частно
наказателно дело № 20212000600251 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 270 ал.4 вр. чл. 341 ал.2 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адвокати П.П. и С.С. – двамата от АК-
Сливен, упълномощени защитници на подсъдимия Б. А. Д. против
определение от 26.11.2021г., постановено по НОХД №422/2020г. по описа на
ОС-Сливен, с което е оставено без уважение искане за изменение на взетата
спрямо подс.Д. мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека.
В жалбата не се изтъкват конкретни аргументи в насока
неправилност на атакуваното определение. Заявено е единствено искане за
изменение на изпълняваната към момента спрямо подс.Д. мярка за
неотклонение „задържане под стража“ в по-лека. Представяйки собствен
анализ на доказателствените източници, приобщени на настоящия етап от
развитие на съдебния процес, защитниците поддържат твърдение, че
въведената в закона като основание за задържане първа предпоставка -
обоснованост на подозрението за авторство на инкриминираната с
обвинителния акт дейност, вече не е налице, което предпоставя исканата
промяна на мярката за неотклонение. Сочат също, че подс.Д. не се установява
като лице с криминално минало, доколкото регистрацията му като
извършител на престъпление е във връзка с кражба в детската му възраст на
акумулатор от владението на неговия дядо, която проява преценяват като
недоразумение. Молят спрямо подзащитния им да бъде определена по-лека
мярка за неотклонение.
1
В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при
Апелативна прокуратура-Бургас е изразена позиция за неоснователност на
жалбата. Представяйки в хронологичен план произнасянията на съда по
направени от подс.Д. искания за изменяване на взетата му мярка за
неотклонение, прокурорът изтъква, че настоящата молба на последния е
депозирана само четири дни след датата на последно постановения акт на
въззивната инстанция, в който е застъпено разбирането, че задържането на
подс.Д. е законосъобразно. Споделяйки съображенията на първата инстанция,
че по делото не са налице нови обстоятелства, които да налагат промяната на
взетата мярка за процесуална принуда, прокурорът предлага жалбата срещу
акта на ОС-Сливен да бъде оставена без уважение.
Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по
делото, като обсъди наведените в жалбата доводи и съобрази закона, прие
следното:
Частната жалба е подадена от упълномощени от подсъдимия
защитници, в срока по чл.342 ал.1 от НПК, против акт, подлежащ на
инстанционен контрол, поради което същата е допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Мярката за неотклонение задържане под стража, основание за чието
изменение защитниците на подс.Д. претендират да е налице, е била взета
спрямо последния с акт на съда в хода на воденото досъдебно производство
по делото - определение от 31.12.2019г., постановено по ЧНД 667/2019г. по
описа на ОС-Сливен / спр. т.1, л.118-121 от ДП/.
Съдебното производство пред първоинстанционния съд е било
образувано на 28.08.2020г. по обвинителен акт на прокурор при Окръжна
прокуратура-Сливен против Г. А. Д., Д. А. Д. и Б. А. Д. с обвинение за
извършено престъпление по чл.115, вр. чл. 20, ал.2 от НК по отношение на
първите двама и по чл. 115, вр. чл.20, ал.2, вр. чл. 63, ал.2, т.2 от НК – за
подс.Д..
В рамките на установената висящност на делото пред първата
инстанция, по молба на подс.Д. и неговите защитници съдът няколкократно
се е произнасял по въпроса за законността взетата му мярка за неотклонение
„задържане под стража“, като в рамките на осъществявания по съответния ред
контрол, съдебният състав не е намирал основание за изменение на същата в
2
по-лека. При последното произнасяне на ОС-Сливен по реда на чл. 270 от
НПК, датиращо от 26.10.2021г., мярката за неотклонение на подс.Д. е била
изменена в „подписка“, по съображение, че на последния следва да бъде
предоставена възможност да продължи образованието си, като посещава
редовно училището, в което е записан до учи. При осъществен от въззивната
инстанция съдебен контрол върху така постановения акт, с определение
№182/ 22.11.2021г. по ЧНД № 230/21г. по описа на БАС, същият е бил
отменен, като искането на подсъдимия за изменяване на мярката му за
неотклонение е било оставено без уважение.
Инициирайки понастоящем с искането си по реда на чл. 270 ал.2 от
НПК нова проверка от съда на обстоятелствата, свързани с основанието за
продължаващото му в съдебната фаза задържане, защитата се позовава на
резултатите от проведени съдебни следствени действия – показанията на
непосредствено разпитаните от съдебния състав свидетели и заключението на
изготвената по делото ДНК експертиза, които счита, че повлияват в
отрицателна насока извода за обоснованост на подозрението за авторство на
деянието в лицето на подс. Д. – посочен като един от съучастниците в
извършеното убийство по чл. 115 от НК, инкриминирано с обвинителния акт.
Обсъждайки данните по делото в аспекта на дължимата преценка по
чл. 270 от НПК, съдът правилно е заключил, че А.жираните на етапа от
развитието на процеса нови доказателства, не разколебават предположението
за съпричастност на подс. Д. към престъпната дейност, за която същият е
обвинен и предаден на съд, както и че интензитетът на опасностите по чл.63,
ал.1 от НПК /укриване на подсъдимия и извършване на престъпна проява/ не
са снижени до степен, предпоставяща по-облекчен режим на ограничителната
мярка спрямо него.
Аргументирайки наличието на първата предпоставка по чл. 63 ал.1
от НК, след като е отчел висящността на наказателния процес пред него,
съдът основателно се е ограничил само в установяването на състояние на
подозрение срещу подсъдимия, че е извършил престъпленията, за които е
обвинен, без да навлиза по същество в коментар на доказателствата и да се
А.жира с оценка за процесуалната им годност и достоверност, а така също и
без да излага съображения как тези доказателства биха се отразили на
крайния акт. Подобен подход е изцяло законосъобразен предвид действащата
3
презумпция за невиновност на подсъдимия, както и с оглед ненарушаване на
изискването за безпристрастност на съда, пред който се развива процесът по
доказване вината и отговорността на подсъдимия.
Правилни се явяват изводите на съда, че на основата на изслушаните
по делото свидетели и съдържанието на техните показания, не може да се
приеме, че предположението досежно авторството на инкриминираното
престъпно деяние в лицето на подс.Д., е опровергано или силно разколебано.
В този смисъл съдът обосновано е отказал да цени непосредствено събраните
от него доказателства в насоката, желана от защитата, като е необходимо да
се отбележи също, че показанията на разпитаните до момента по делото
свидетели и данните, съобщени от тях, не могат да бъдат разглеждани
изолирано от останалата налична доказателствена маса, чийто съвкупен
анализ и оценка предстои да се извърши при решаване на въпросите от кръга
по чл. 301 ал.1 от НПК.
Въззивният съд се солидаризира и с констатацията на съда, че
опасността от извършване на престъпна деятелност от страна на подсъдимия
все още е с проявен интензитет, който не би могъл адекватно да бъде
преодолян чрез по-леката форма на арест-домашен арест или друга по-лека
мярка, а обуславя необходимост от продължаващо прилагане на най-тежката
ограничителна такава – задържане под стража. Не може да се счете също, че е
отпаднала и опасността от укриване на подсъдимия. В горната насока следва
да бъдат отчетени както конкретните особености на престъпната проява,
предмет на обвинението срещу Д., така и характерът и тежестта на санкцията,
предвидена в закона за съответното престъпление. Подс.Д. е обвинен в това,
че е осъществил посегателство върху човешки живот - в съучастие с други
лица, наказателната санкция за което деяние, включително с редукцията по
чл.63 от НК, приложима във връзка с непълнолетието на Д., е с висок предел
на наказанието лишаване от свобода. Описаните в обвинителния акт на
основата на доказателствата по делото характеристики на осъществената
престъпна дейност, за която Д. е предаден на съд, сочат на сериозност на
случая, както и дават основание за извод, че интензитетът на опасността
последният да прояви несъответно на закона поведение, ако бъде на свобода,
все още е значителен.
Сведенията освен това, носещи информация за личността на подс.Д.
4
- заведен на отчет в ДПС при РУ-Твърдица, категория „Утвърден“,
осъществявани от него контакти с криминално проявени лица, са все от
категорията, подкрепяща извода за съществуващ реален риск от
неправомерно поведение, както и продължаваща опасност от укриване. Не
могат да бъдат подминати без внимание и представените по делото данни за
осъществявани от Д. пътувания до РГърция, явяващи се показател, че същият
има опита да пребивава извън пределите на страната ни, още повече, че
понастоящем /на 13.08.2021г./ той вече е навършил пълнолетие, което
допълнително би го облекчило в евентуална инициатива да прекрачи
границата на РБългария.
На основание обсъденото по-горе, АС-Бургас се съгласява с
позицията на първата инстанция, че данните по делото не сочат на промяна в
обстоятелствата, във връзка с която съобразно чл. 270 ал.1 от НПК да бъде
изведена необходимост от промяна на мярката за неотклонение спрямо
подс.Д.. Такава промяна не представлява и срокът на задържане на
подсъдимия, установяващ се от около две години. Съгласно застъпваната в
практиката на ЕСПЧ позиция, чисто времевите интервали на действие на
съответната мярка за неотклонение не могат да обосноват нарушение на
правото на свобода и сигурност по чл.5 от ЕКЗПЧОС, ако делото е с
фактическа и правна сложност. Такъв е именно и процесният случай предвид
фактическата и правна рамка на обвинението, обема доказателствени
източници, сред които 36 свидетеля и 7 експерта /по списъка към
обвинителния акт/ и правната квалификация на деянието, предмет на
обвинението. Особеностите на обвинението, преценени в съвкупност с
представените по делото данни за личността на подсъдимия и средата в която
е функционирал преди датата на задържането, правилно са дали основание на
ОС-Сливен да приеме, че наложената мярка за неотклонение продължава да е
адекватна с оглед съществуващата реална, а не хипотетична опасност от
проява на несъответно на закона поведение, ако бъде освободен. Още повече,
че установеният максимален срок на възможното задържане по чл.63, ал.4 от
НПК се отнася за досъдебното производство, но не и за съдебната фаза, в
която се намира настоящият наказателен процес. Важно е да се подчертае, че
проверката върху съдопроизводствената дейността на първата инстанция не
разкрива неоправдано бездействие на съдебния състав. Напротив, в усилията
си да обезпечи делото с необходимите за правилното му решаване
5
доказателства, съставът на съда е създал организация за ритмично и в кратки
срокове провеждане на съдебните заседание по делото, който подход
съответства на изискването по чл. 22 от НПК за разглеждане и решаване на
делата в разумен срок.
Съобразявайки изложеното АС-Бургас намира, че определението на
първостепенния съд, с което е оставено без уважение искането на подс. Д. за
изменение на взетата мярка за неотклонение, е обосновано и
законосъобразно. С оглед правилността на атакувания съдебен акт, същият
следва да бъде потвърден.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 345, ал.1 от
НПК, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 26.11.2021г.,
постановено по НОХД №422/2020г. по описа на ОС-Сливен, с което е
оставено без уважение искането на подсъдимия Б. А. Д. за изменение на
взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-
лека.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6