Р Е Ш Е Н И Е
№
394
07.10.2019г. гр.
Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Димитровградският
районен съд
на
тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година
в
публичното заседание в следния състав:
Председател: Гергана Стоянова
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар
Дарина Петрова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Гергана Стоянова
гражданско дело № 281 по описа за 2019г.
за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.124 ал.1, вр. чл.415 ал.1 от ГПК.
Образувано
е по искова молба от
„Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, с която е предявил иск за установяване на вземането, което имал спрямо ответника спрямо
Д.М.К., ЕГН: **********, което
задължение възлиза в размер на 562.11
лева- главница, ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането, 32.95
лева - договорна лихва за периода от 17.11.2016г. до
07.02.2017г., 108.04 лева - лихва
за забава за периода от 18.11.2016г. до 11.10.2018г. и 159.01
лева -такси за периода от 17.11.2016г. до 07.02.2017г.
Предявената претенция произтича от следните
обстоятелства:
Ответната страна в производството сключила със
„Сити Кеш“ ООД, ЕИК: *********, договор за паричен
заем, номер 92719, сключен на 25.10.2016г., с което между страните възниква
облигационна връзка, регулирана от посочения договор и общите условия
към него. Основното задължение на дружеството е да предостави
паричната сума в размер на 600.00 лева, а
длъжникът се задължава да я върне ведно с уговорените лихви, такси и
неустойки.Заемателят от своя страна се задължава да заплати на кредитора 15
погасителни вноски, включващи главница и добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя съгласно Общите условия по договора за заем и посочени в
Погасителния план от договора. По причини, ирелевантни към спора, длъжникът
преустановява обслужване на заема, като падежът на първата непогасена вносна
настъпва на 17.11.2016г. В този случай се дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до датата на подаване на заявлението в
съда. На 07.02.2017г. настъпва падежът на цялото задължение, е което става
изискуем целият неизплатен остатък от заема.На 19.07.2017г. между
Сити Кеш ООД, ЕИК *********, и доверителя ми „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК
********* се сключва Конкретно споразумение за цедиране на вземания към Рамков
договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 06.03.2017г.. По силата на
договора и на основание чл.99, ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за
паричен заем, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, става
второто дружество.В изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД Сити
Кеш ООД, ЕИК *********, упълномощава доверителя ми да уведоми длъжника за
прехвърлянето на вземания, за което е направен опит чрез изпращане на писмено
уведомление до същия чрез „Български пощи“ ЕАД, но пратката се връща в цялост.
В настоящото производство предстои да бъде направено с приложеното към исковата
молба уведомление (в този смисъл Решение № 123/24.06.2009г. на ВКС по т. д.№
12/2009г.,П т.о.,ТК).Поради неизпълнение от страна на заемателя на договорните
му задължения доверителят ми, в качеството си на цесионер по договора за заем,
предявява претенцията си по съдебен ред и подава заявление по чл. 410 от ГПК.
По ч. гр. д. № 1679/2018г. по опис на PC Димитровград
има издадена заповед за изпълнение, препис от
която е връчен на длъжника и същият подава възражение.Гореописаните факти и
обстоятелства обуславяли интереса и легитимацията на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“
ЕАД, ЕИК ********* да подаде иск за установяване на вземанията си.
Молят съда да признае
за установено, че към датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда от страна на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, Д.М.К., ЕГН: **********, дължи
сумата в размер на:
>
562.11лева - главница, ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането.
>
32.95 лева - договорна лихва за периода от 17.11.2016г. до
07.02.2017г.;
>
108.04 лева -лихва за забава за периода от 18.11.2016г. до
11.10.2018г.;
>
159.01 лева - такси за периода от 17.11.2016г. до 07.02.2017г.
Ответникът, чрез назначен особен представител
от съда счита всички предявени искове за неоснователни и като такива
ги оспорва изцяло по основание и размер. Прави правоизключващи възражения срещу
съществуването на претендираното право, в случая изложените факти досежно: 1/ предсрочната изискуемост на вземането по кредита в
нарушение на чл.418 ГПК вр. чл.417 т.З ГПК ; 2/ неравноправния характер на
клаузите на потребителския договор; и 3/ клаузите от договора не са
индивидуално уговорени по смисъла на чл.146 ал.2 ЗЗП като молят да се прогласят за нищожни на
основание чл.26 ал.1 пр. 1 ЗЗД във връзка с чл.146 ал.2 ЗЗП вр. чл.147а , ал.1
и ал.5 ЗЗП вр. чл.143 т. 10 от ЗЗП клаузите :
за общия
размер на кредита, обща дължима сума от заемополучателя, продължителност на
кредита, размер на погасителните вноски, дата на изготвяне, дата на отпускане,
първа падежна дата, вид погасителен план/ приложима лихвена конвенция/ годишен
лихвен процент, годишен процент на разходите.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните,
съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представения по делото Договор за паричен
заем № 92719 от 25.10.2016 г. ответникът е получил в заем сумата от
600 лева от заемодателя „Сити кеш“ ООД. В чл. 4 ал. 1 от Договора е записано,
че с полагането на подписа си ответникът удостоверява получаването на сумата и
се задължава да я заплати съгласно приложения Погасителен план и Общи условия
към Договора.
Подписите на ответника, положени на всяка страница на процесния
Договор за паричен заем, не са оспорени.
Съгласно приложения Погасителен план ответникът е
следвало да погаси заема на 15 равни месечни вноски, всяка от които в размер на
42.50 лева и една изравнителна в размер на 42.56 лева. Крайният срок на
плащанията е 7.2.17 г. и общата сума, която следва да върне ответника, ведно с
уговорената неустойка по чл.8 от Договора е 855.06 лева.
В чл. 8 от Договора за паричен заем е уговорено, че ако заемателят не предостави в тридневен срок уговореното в чл.
6 ал. 2 от същия Договор обезпечение (а именно банкова гаранция или поръчител )
или предоставеното обезпечение не отговаря на Общите условия към Договора за
заем, заемателят дължи неустойка в размер на 217.50
лева с начин на разсрочено плащане съгласно представения Погасителен план.
В чл. 7 ал. 4 от Договора за заем е уговорено, че всички задължения по
настоящия договор стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава на
плащане на четири седмични погасителни вноски или дължими неустойки. Според
Договора заемателят се е съгласил да не бъде
уведомяван за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. В случая ищецът не
се позовава на настъпила предсрочна изискуемост нито в настоящото производство,
нито и в заповедното. Твърди, че длъжникът по договора преустановил плащанията,
като падежът на първата неплатена вноска настъпил на 17.11.16г. и в този случай
се дължало обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
датата на подаване на заявлението в съда.Позовава се на крайния срок за
изпълнение на договора-7.2.17г., поради което сатнал изискуем целият неизплатен
остатък от главното задължение-главницата, дължим ведно със законната лихва за
забава, както и неизплатената част от договорната възнаградителна лихва.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е изтекъл и крайният падеж за плащане на цялото задължение –
заявлението е подадено на 29.10.2018 г., а последната вноска по заема е
следвало да се изплати на 7.2.2017 г.
При настъпване на предсрочна изискуемост пак съгласно
чл. 7 ал. 4 заемодателят има право да начисли неустойка за предсрочна
изискуемост, без да уведоми за това заемателя.
По делото освен Погасителния план, са представени и
Молбата за заем, Общите условия, подписани на всяка страница от ответника и
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, който действително не е подписан, под графа получил. В самия Договор
за заем в чл. 4 ал. 2 е посочено, че с подписване на настоящия договор ответникът
се е запознала и се е съгласила с Общите условия към Договора и със Стандартния
европейски формуляр. Ето защо съдът приема, че действително на длъжника са били
предоставени ОУ и Стандартния формуляр. Още повече, че при сравнение на посоченото
във формуляра (на л. 7 – 8 от делото) и самия Договор за заем няма съществена
разлика т.е. всички параметри от Стандартния европейски формуляр са пренесени в
самия Договор, който е подписан и от двете страни.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 6.3.17
г. и Конкретно споразумение от 19.7.17г. за цедиране на вземания към Рамков
договор за покупко-продажба на вземания от 6.3.17г. Заемодателят „Сити кеш“ ООД
е прехвърлило на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД пакет от вземания, сред които
съгласно Приложения № 1 и процесното с длъжник Д.К..
Видно от представеното Потвърждение за сключена цесия
на осн.чл.99, ал.3 ЗЗД, „Сити кеш“ ООД е потвърдило
извършената цесия на всички вземания, цедирани от
него на „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, като потвърждението е част от Конкретно
споразумение за цедиране от 19.7.17г. към Рамков договор за покупко-продажба на
вземания от 6.3.17г..
Представено е пълномощно с нотариална заверка на
подписите, с което „Сити Кеш“ ООД чрез законния си представител е упълномощило „Фронтекс
Интернешънъл“ЕАД да уведоми всички длъжници по всички вземания на дружеството,
които е цедирало съгласно Конкретно споразумение за
цедиране от 19.7.17г. към Рамков договор за покупко-продажба на вземания от
6.3.17г..
Представено по делото е уведомително писмо по чл. 99
ал. 4 от ГПК от цесионера
и ищец по настоящото дело до длъжника на посочения само постоянен адрес в
Договора за заемна длъжника. Няма данни за изпращането му или получаването му
от ответника, т.е. уведомлението нито е било изпратено, нито е достигнало до
адресата си и не е узнато от него.
Правото на заемодателя да прехвърли правата си по
Договора за заем на трето лице т.е. да извърши цесия е уредено в чл. 5 ал. 3 от
Общите условия, а не в самия заемен договор.
От приетото като доказателство по делото заключение на
вещото лице, неоспорено от страните по делото се установи, че заплатените
вноски в системата на „Сити Кеш“ООД е сума в размер на 60 лева на дата
8.2.17г., а остатъка на задължението на ответника по този договор към датата на
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК-29.10.18г. е следното:лихва за забава в
размер на 100.85 лева за периода от 18.11.16г. до 11.10.18г., начислени такси в
размер на 159.01 лева, главница в размер на 523.93 лева, договорна лихва в
размер на 24.07 лева за периода от 17.11.17г. до 7.2.17г. и лихва за забава на
главницата в размер на 10.85 лева за периода от 18.11.16г. до 11.10.18г.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира следното от правна страна:
При така изложените твърдения съдът намира, че е
сезиран с установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК. Искът за установяване
съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е
предявен в законоустановения месечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е
налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
1679/2018 г. по описа на РС Димитровград е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК.
От събраните доказателства безспорно се доказа, че
между страните е налице потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ал. 1 предл. първо от ЗПК, по който ответникът е получил в заем 600
лева и не е изплатил цялата искана главница.
Съгласно чл. 5 ал. 1 от Закона за потребителския
кредит преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за
предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник
предоставя своевременно на потребителя необходимата информация за сравняване на
различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на
договор за потребителски кредит. Тази информация следва да се предостави във
формата на стандартен европейски формуляр.
По делото са налице доказателства, че такъв е
предоставен – в самия Договор за заем ответникът е декларирала, че е се е
запознал подробно предварително с параметрите на заема чрез именно такъв
стандартен формуляр. Липсата на подпис на самия формуляр е без правно значение
в настоящия случай, доколкото същия не е договор, а представлява преддоговорна
информация, която по настоящото дело отговаря на параметрите на самия договор.
Следва да
се отбележи, че липсата на предоставен предварително такъв формуляр, т.е.
неспазването преддоговорните задължения на кредитора по чл. 5 от ЗПК не влече
нищожност на договора или липсата на такъв, а административнонаказателна
отговорност по чл. 45 ЗПК и отговорност по чл. 12 ЗЗД, които няма пречка да
бъдат реализирани спрямо ответника. В чл. 22 от ЗПК изрично са изброени хипотезите, които влекат недействителност на
Договора за потребителски кредит и неспазването на изискването на
чл. 5 ал. 1 от ЗПК не е сред тях. Дори
и да се обяви за недействителен един договор за потребителски кредит, то съгласно чл. 23 ЗПК в този случай потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
По отношение на цесията, извършена с вземането по
Договора за паричен заем, съдът намира следното:
Ищецът основава активната си материалноправна
легитимация на Конкретно споразумение за цедиране от 19.7.17г. към Рамков
договор за покупко-продажба на вземания от 6.3.17г., ведно с Приложение № 1 към
него, сключен със „Сити Кеш“ ООД.
Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли
своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допускат това. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето
и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които
установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато
то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
По делото е налице изрично пълномощно, с което ищецът-
цесионер е упълномощен от цедента и предишен кредитор „Сити Кеш“ ООД от негово
име писмено да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията по договори за
кредит. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99,
ал.3 и ал.4 от ЗЗД / в този смисъл е Решение №137/02.06.2015 г. по
гр.д.№5759/2014 г. на ВКС, III г.о./.
Не се представят по делото доказателства и не става
ясно, че цесионерът е изпратил съобщение за
извършената цесия, нито че същото е достигнало до длъжника. Доставката на
препоръчани пощенски пратки е услуга, подробно регламентирана с Общите условия
на договора с потребители на универсалната пощенска услуга и пощенски парични
преводи, извършвани от „Български пощи”
ЕАД /ОУ на ДПУПУППП/ – чл.44 и чл.53. Задължение на доставчика е да връчи
пратката, а в предвидените в ОУ хипотези – да остави писмено служебно известие
в пощенската кутия с покана получателят да се яви в пощенската служба.
Задължение на доставчика е да връчи пратката, а в предвидените в ОУ хипотези -
да остави писмено служебно известие в пощенската кутия с покана получателят да
се яви в пощенската служба. Оставянето на известие в пощенската кутия от
пощенския оператор не е равнозначно на връчване, тъй като няма законодателно
предвидена фикция, че непотърсената пратка е връчена.
Действително в чл.17 от общите условия към Договора за
заем е уговорено, че всички извлечения, уведомления, покани и други документи между
страните ще се считат за валидно връчени на другата страна, ако бъдат доставени
до адресите за кореспонденция, изпратени на посочените в договора адреси, но за
да е в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на
кредитора обаче, тази клауза следва да съдържа определени предпоставки и/или
фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена
дължимата грижа. Единствената конкретна предпоставка съдържаща се в посочената
договорна клауза, при която би могло да се приеме, че съобщението е връчено
редовно, е когато адресът на потребителя е променен и последният не е уведомил
кредитора за новия си адрес. В настоящия случай обаче тази хипотеза не е
налице, тъй като липсват доказателства ответникът изобщо да е променял адреса
си.
При липса на ясно разписани други предпоставки, при
които кредиторът може да счита, че опитът му за връчване представлява полагане
на дължимата грижа съдът приема, че не е налице фингирано
връчване на съобщения, съобразно цитирания чл. 17 от Общите условия към
Договора за потребителски кредит.
Предвид това съдът намира, че волеизявлението на
цедента по чл.99, ал.3 от ЗЗД, направено в периода преди образуване на ч.гр.д.№
1679/2018 г. на РС Димитровград не е достигнало до длъжника. Ответникът не е
открит нито в хода на заповедното производство, нито в настоящото исковото
производство на адреса, посочен в договора и в исковата молба. Извършена е
справка за месторабота и за актуален адрес на длъжника, на които адреси той
също не е открит, поради което за да бъдат защитени правата на
ответника-длъжник му е назначен особен представител.
Същият е получил уведомленията по чл. 99 ал. 4 от ЗЗД приложени към
исковата молба, но спрямо него следва да се отчете особеното му процесуално
положение.
Процесуалното представителство може да произтича от
закона /в случаите на изрично уредено законно представителство/ или от договор,
а представителството чрез особен представител, макар и регламентирано от
специална правна норма /чл.47, ал.6 от ГПК/, не е законово, тъй като произтича
от акт на съда, при осъществяване на определените за това предпоставки – в
т.см. т.6 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.
№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен представител не
упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява /така
т.7 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.
№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че особеният представител не е
нито законов, нито договорен представител и не може да приема адресирани до
представляваното лице / в случая ответника/ материално-правни изявления на
трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от стария кредитор по
чл.99, ал.3 от ЗЗД за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 07.11.2014 г. Също така особеният представител не е осъществил
контакти с ответника и поради това последният като длъжник не може да се счита
за уведомен за цесията чрез особения представител.
Следователно, до фактическо връчване на книжата, сред
които и уведомлението за прехвърлянето на вземането, с материалноправен
ефект по чл.99, ал.4 ЗЗД, не се е стигнало и предаването на уведомлението на
процесуалния представител на ответника
не може да се приравни на надлежно уведомяване на длъжника, поради особения
характер на представителството, осъществявано от назначен от съда, по чл.47,
ал.6 ГПК, представител.
В този смисъл е и постановеното Решение от 22.01.2019
г. по в.т.д. № 1342/2018 г. по описа на ОС Стара Загора и Решение № 74 от
27.07.2017 г. по в.т.д. № 154/2017 г.на Апелативен съд Бургас, което не е
допуснато до касация с Определение № 567/18.09.2018 г. по т.д. 3153/2017 г. на II ТО на ВКС.
Следва да се отбележи за пълнота на изложението, че в
самия Договор за заем между „Сити Кеш“ ООД и ответника не е уговорена възможността
за прехвърляне правата на кредитодателя на трети
лица, а съгласно чл.26, ал.1 от ЗПК „кредиторът може да прехвърли вземането си
по договор за потребителски кредит на трето лице само ако договорът за
потребителски кредит предвижда такава възможност.“ Тази възможност е уговорена
в Общите условия, а доколко тази клауза е неравноправна се е произнесъл при
същата фактическа обстановка състав на ОС Стара Загора с Решение от 30.03.2018
г. по в.т.д. № 2607/2017 г.
С оглед на това предявените искове следва
да бъдат отхвърлени само на това основание и настоящия съдебен състав не
дължи произнасяне по останалите възражения на длъжника с отговора на
исковата молба.
Поради изложените съображения предявените в
настоящото производство искове следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно
ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. В процесния случай разноски за заповедното
производство в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани, предвид
отхвърлянето на исковата претенция.
Ответникът
не е правил разноски по делото , представлявал се е от назначен от съда особен
представител.
Мотивиран от горното, Димитровградският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Фронтекс
Интернешънъл“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Хенрик Ибсен“№15, представлявано от управителя А.В.Г, против Д.М.К., ЕГН **********
*** искове с правно основание
чл.422, вр. с чл.415 от ГПК за
установяване съществуването на вземане на сумите: 562.11/петстотин
шестдесет и два лева и 11 ст./ - главница, ведно със законна лихва, считано
от датата на подаване на заявлението 29.10.2018г. до окончателно изплащане на
вземането, 32.95/тридесет и два лева и 95 ст./ - договорна лихва за
периода от 17.11.2016г. до 07.02.2017г.; 108.04/сто и
осем лева и 4 ст./ -лихва за забава за периода от 18.11.2016г. до
11.10.2018г.; 159.01/сто петдесет и девет лева и 1 ст./ - такси за периода от
17.11.2016г. до 07.02.2017г., по Договор за заем № *********** от 25.10.2016
г., сключен между Д.М.К., ЕГН ********** ***
и „Сити Кеш“
ООД, за които суми е издадена заповед № 911/30.10.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1679/2018 г. по описа на PC Димитровград, както и съдебно деловодни разноски в заповедното
производство по ч.г.д.№1679/18г., като неоснователни и недоказани.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд-Хасково.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Съдебният акт е обявен на 07.10.2019
г.
Секретар: Д.Петрова