Р Е Ш Е Н И Е
№…….
гр.Русе,21.01.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Русе,VІ-ти наказателен състав в публично
заседание на ………..двадесет и пети ноември……през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: ПЛАМЕН
ЧЕНДЖИЕВ
при
секретаря Елка Цигуларова
и в присъствието на ………………………. разгледа докладваното от съдията наказателно административен характер дело № 1895/2020г.,
за което съобрази,че производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Н.С.А. *** ЕГН
********** против наказателно постановление № 3- ЗЗ/11.09.2020г. на директора на ОДМВР Русе, с което на основание
чл.209 ал.1 от ЗЗ ѝ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер ТРИСТА
лева.
С жалбата си жалбоподателката
моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и
необосновано.
За РРП - редовно призовани,не се
явява представител и не вземат становище.
Представител на
административно-наказващия орган иска от съда да потвърди постановлението.
От събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 14.04.2020г. около обяд жалбоподателката
се намира в гр.Сливо поле Русенска обл. На площад пред търговски комплекс.
Изчаквайки тя не е поставила на устата и носа си предпазна маска. В хода на
административнонаказателното производство не са събирани доказателства дали към
същия момент на площада е имало други лица.
По същото време проверка във
връзка с изпълнение на Заповед
№ РД- 01- 124/13.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № РД- 01-
197/11.04.2020г. на
Министъра на здравеопазването в централната част на гр.Сливо поле извършва
свид.Г. ***. Свидетелят установява, че А. е без предпазна маска и съставя срещу
нея акт за установяване на административно нарушение на разпоредбата на чл.209а
ал.1 от ЗЗ.
На 22.06.2020г. директорът на
ОДМВР Русе в качеството си на административнонаказващ орган се произнася по
акта като на основание чл.33 ал.2 от ЗАНН прекратява
административнонаказателното производство и изпраща преписката на прокурор за
произнасяне относно това дали деянието не съставлява престъпление.
На 13.07.2020г. прокурор от РРП
отказва да образува наказателно производство и връща преписката на ОДМВР.
На 11.09.2020г. независимо, че е
прекратил административнонаказателното производство на основание чл.54 от ЗАНН/изм./ въз основа на съставения акт
с обжалваното наказателно постановление директорът на ОДМВР Русе на основание
чл.209 ал.1 от ЗЗ ѝ налага административно наказание ГЛОБА в размер ТРИСТА
лева.
По така приетата за установена
фактическа обстановка не се спори.Тя се установява от показанията на свид.Г. и
писмените доказателства – постановление на РРП.
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима,тъй като е
подадена от лице с право на жалба в предвидения от ЗАНН срок,а разгледана по
съществото си е основателна по следните съображения:
На първо място обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно. Жалбоподателката е санкционирана
за това, че е пребивавала на обществено място в нарушение на противоепидемични
мерки наложени със Заповед на Министъра на здравеопазването без поставена на
устата и носа предпазна маска. Като наказателна разпоредба обаче в
наказателното постановление е посочена разпоредба,която обхваща друг състав на
нарушение – нарушение на правилата за профилактичен преглед. Като е наказал
жалбоподателката на осн. чл.209 ал.1 от ЗЗ наказващият орган е постановил
незаконосъобразен акт,тъй като посоченото изпълнително деяние не е обективен
признак от състава на чл.209 ал.1 от ЗЗ.
На второ място обжалваното
наказателно постановление е постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила. Както се установи обжалваното наказателно постановление
е издадено след прекратяване на административнонаказателното производство поради
изискването на чл.33, ал.2 от ЗАНН, с надлежна резолюция върху АУАН на основание
чл.54/изм/ от ЗАНН. При това положение съставеният от свид.Г. акт изгубил
своето правно значение и последващо административнонаказателно производство е
могло да бъде образувано само на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, за деяние,
установено в хода на проверката на прокуратурата. От посоченото в атакуваното
наказателно постановление обаче става ясно, че наказващият орган се позовал не на постановлението на
наблюдаващия прокурор, каквато процесуална възможност му предоставя
разпоредбата на чл.36
ал.2 от ЗАНН а на акта сложил началото на административнонаказателно
производство, което към този момент вече било прекратено по силата на чл.54 /изм/ от ЗАНН. По този начин съществено била нарушена процедурата по ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката като едно производство,наказващият орган е
приключил с два взаимноизключващи се акта.
При извършената служебна проверка
на обжалваното наказателно постановление,съдът намери и следното:
Фактическите обстоятелства
посочени в обстоятелствената част на постановлението сочат, че жалбоподателката
е наказана на основание чл.209а ал.1 от ЗЗ, независимо от обстоятелството, че е
посочена друга разпоредба. Санкционната разпоредба на чл. 209а ал.1 от ЗЗ не
съдържа в хипотезата си състав на нарушение. Относно изпълнителното деяние тя е
бланкетна и препраща към въведени
от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки. Същата разпоредба е нова от 13.03.2020г. и до
15.05.2020г. – за два месеца е претърпяла две промени. Към момента на деянието
за което е наказана жалбоподателката редакцията на санкционната разпоредба е
препращала към въведени мерки по чл.63 ал.1 или 2 от ЗЗ, която от своя страна
за същия период от време е претърпяла три законодателни промени. В редакцията
си действаща към момента на деянието разпоредбата на чл. 63 е имала следната
диспозиция : (1)
При възникване на
извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки
на територията на страната или на отделен регион.
(2)
Мерки по ал. 1 на територията на отделна област или община могат да се въвеждат и от директора на
съответната регионална здравна инспекция
Твърди се, че деянието е извършено
от физическо лице и са нарушени мерки въведени със заповед на Министъра на
здравеопазването. Само, че според останалите разпоредби на същия чл.63 от ЗЗ, а
именно :
(3) Лечебните и здравните заведения независимо от
собствеността им са длъжни да изпълняват въведените мерки по ал. 1 и 2.
(4) Държавните и общинските органи създават
необходимите условия за изпълнение на мерките по ал. 1, а средствата за
осъществяването им се осигуряват от държавния бюджет, съответно от общинските
бюджети.
(5) При опасност от възникване и епидемично
разпространение на заразни болести държавните органи, общините, физическите и
юридическите лица са длъжни да оказват пълно съдействие на органите за държавен здравен
контрол.
(6) (Нова) Мерките по ал. 1
могат да включват и забрана за влизане на територията на страната на
граждани на други държави, в случай на обявено извънредно положение по чл. 84,
т. 12 от Конституцията на Република България, с изключение на гражданите с
постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на
Република България, както и членовете на техните семейства – същата разпоредба не
предвижда задължения за физически лица освен за оказване на пълно съдействие.
В тази
връзка привръзката към която препраща бланкетната разпоредба на чл.209а ал.1 от
ЗЗ препраща единствено към ненормативен акт, който обаче може да създава права
и задължения само ако има нормативен характер. Заповедта на Министъра на
здравеопазването издадена на 13.03.2020г. дори няма характер на общ административен
акт/ пропуск който законодателя се е опитал да изправи с последното изменение
на разпоредбата на чл.61 от ЗЗ от 11.12.2020г.
По аргумент от разпоредбата на
чл.3 от ЗАНН- „За всяко административно нарушение се прилага нормативният акт,
който е бил в сила по време на извършването му“, законоустановеността на
административните нарушения се свързва с прогласяването им само чрез нормативни
актове. Изработването, удостоверяването и обнародването на нормативните актове
е детайлно регламентирано в ЗНА със съответните правомощия на конституционно
предвидените органи и начин на оповестяване, който е задължителен за да стане
една норма правило за поведение и неспазването ѝ да е скрепено със
санкция. Няма спор, че разпоредбата на чл.209 а ал.1 от ЗЗ предвижда санкция за
неизпълнение на въведени от министъра на здравеопазването или директор РЗИ
противоепидемични мерки, но тази възможност следва да бъде реализирана само и
единствено чрез съответните подзаконови нормативни актове, които да са
оповестени по съответния ред – публикувани в Държавен вестник за да могат да
послужат като основание за налагане на санкция.
По тези причини настоящият състав
на съда приема, че заповедите на Министъра на здравеопадването № РД- 01- 124/13.03.2020 г., изменена и
допълнена със Заповед № РД- 01- 197/11.04.2020г може да регламентира правила за поведение,
неизпълнението на които не е скрепено със санкцията на чл. 209а ал.1 от ЗЗ.
По изложените
съображения,съдът намира,че обжалваното наказателно постановление като необосновано,постановено
при съществени нарушения ва процесуалните правила и незаконосъобразно следва да се отмени
изцяло.
Предвид горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 3- ЗЗ/11.09.2020г.
на директора на ОДМВР Русе, с което на Н.С.А.
*** ЕГН ********** на основание чл.209 ал.1 от ЗЗ е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер ТРИСТА лева.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр.Русе в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: