Определение по дело №239/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1919
Дата: 27 юни 2019 г.
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20193100500239
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ …………../……………..2019 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ

МАЯ НЕДКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Иванов

въззивно гражданско дело239 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 18199/14.06.2019 год. от К.Х.К. и К.А.К., чрез адв. А.П., в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на Решение № 652/31.05.2019 г. по настоящото дело. Излага се становище за недължимост на разноски в полза на въззиваемите страни, като се твърди, че в представения договор за правна помощ не е посочен вида и начина на плащане на адвокатското възнаграждение

В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК насрещните страни Г.В.М. и Г.А.М. изразяват становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

В настоящия случай, производството е образувано по въззивни жалби на К.Х.К. и К.А.К., двамата от гр. Варна, подадени с обща жалба, чрез процесуален представител адв. А. П. ***, срещу Решение № 4908/30.11.2018 год., постановено по гр. дело № 1092/2018 год. по описа на РС-Варна, с което:

           1) е отхвърлен предявения от К.Х.К.  срещу Г.В.М. и Г.А.М.,*** иск по чл. 109 от ЗС за осъждането на ответниците да преустановят неоснователните действия, с които пречат на ищеца К.Х.К. да упражнява в цялост правото си на собственост върху недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Варна, ул. Пловдив № 9, ет. 3, апартамент № 12, като демонтират външното тяло на климатика, монтирано на фасадната стена със североизточно изложение на жилищната сграда, находяща се в гр. Варна, ул.Пловдив" № 9, разположено над спалното помещение на апартамента на ищеца;

           2) са отхвърлени предявените от К.Х.К. срещу  Г.В.М. и срещу Г.А.М. искове по чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 500 лева (по 1 250 лева от всеки един от ответниците)  обезщетение за причинени имуществени вреди (под формата на претърпени загуби), изразяващи се в нанесени повреди в апартамент 12, находящ се гр. Варна, ул. Пловдив" № 9, ет. З, вследствие на теч от външното тяло на климатика, монтиран от ответниците за обслужване на апартамента им 16, от които: 500, 00 лева – стойността на разходите за труд и материали за доставка и монтаж на повредената двойна дървена дограма на спалнята на апартамента; 800, 00 лева – стойността на разходите за труд и материали за отстраняване на плочките по перваза под дограмата, за направа на нова замазка и поставяне на нови плочки; 1200, 00 лева за отстраняване на мухъла в спалнята на апартамента изстъргване горния слой от шпакловката по стената и тавана от страната, на която е дограмата и теча от климатика, нанасяне на грунд, шпакловка, нова мазилка и боядисване, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираните суми, считано от подаването на исковата молба – 24.01.2018 год. до окончателното им изплащане;

           3) са отхвърлени предявените от К.Х.К. срещу Г.В.М. и Г.А.М. искове по чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 250 лева (по 625 лева от всеки от ответниците), представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от мухъла в спалнята на апартамент № 12, вследствие на теча от външното тяло на климатика, монтиран от ответниците за обслужване на апартамента им 16, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираните суми, считано от подаването на исковата молба – 24.01.2018 год. до окончателното им изплащане;

           4) са отхвърлени предявените от К.А.К. срещу  Г.В.М. и Г.А.М. искове за заплащане на сума в общ размер на 1250 лева (по 625 лева всеки от всеки от ответниците), представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от мухъла в спалнята на апартамент № 12, вследствие на теча от външното тяло на климатика, монтиран от ответниците за обслужване на апартамента им 16, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираните суми, считано от подаването на исковата молба – 24.01.2018 год. до окончателното им изплащане. 

Варненският окръжен съд е постановил Решение 652/31.05.2019 год., с което е потвърдил изцяло Решение № 4908/30.11.2018 год., постановено по гр. дело № 1092/2018 год. по описа на РС-Варна и е осъдил  К.Х.К. и К.А.К. да заплатят на Г.В.М. и Г.А.М., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 700 лева– разноски за настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Съобразно разпоредбата на член 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно член 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на член 78 от ГПК.

Настоящият състав приема, че по делото е доказано реалното заплащане на адвокатския хонорар, тъй като в договора е посочен размерът на договореното възнаграждение и е отразено, че сумата е внесена. След като няма уговаряне на различен начин за плащане от плащането в брой, то и внасянето на сумата следва да се приеме, че е плащане именно в брой /макар и да не е попълнена графата „… от които в брой…”/. Подписаният от адвоката договор от 28.01.2019 г., съдържащ горното отразяване, е пряко доказателство за плащането и представлява по своята същност разписка за плащането.

С оглед на изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставки за изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноските.

Молбата по член 248 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 18199/14.06.2019 год.  от К.Х.К. и К.А.К., чрез адв. А.П., в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на Решение № 652/31.05.2019 год., постановено по в. гр. дело № 239 по описа за 2019 год. на Окръжен съд – Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от връчване му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.