Р Е Ш Е Н И Е
№ 260806 28.05.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен
съд
Х граждански състав
На двадесет и осми април Година
2021 В открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Ирина Манолова
като разгледа
докладваното гр.д. № 8500 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на З.М.В. за отмяна на всички решения, приети на проведеното на
15.11.2020 г. общо събрание на етажната собственост с адрес гр. ***************,
като незаконосъобразни, евентуално да бъдат отменени решенията по т. 6 и т. 8
от дневния ред, както и на ищцата да бъдат присъдени направените разноски по
делото. Ищцата твърди, че общото събрание е проведено при незаконосъобразно
представителство, водещо до липса на кворум, алтернативно при неправилно
посочен в протокола кворум, тъй като в нарушение на чл. 14, ал. 4 от ЗУЕС
четирима от присъстващите на ОС собственици на самостоятелни обекти са
представлявали по още трима собственици. Твърди се също така, че кворумът е
неправилно изчислен и посочен, тъй като за обекти с една и съща квадратура са
посочени коренно различни припадащи се идеални части от общите части на
сградата. Ако съдът приеме, че представителството и кворумът са действителни,
се моли да бъдат отменени като незаконосъобразни решенията по т. 6 и т. 8 от
дневния ред, като се твърди, че решението по т. 6, с което е определен размер
на паричната вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 1 % от МРЗ на
месец за самостоятелен обект, е прието в нарушение на чл. 17, ал. 2, т. 5 от ЗУЕС, изискващо такова решение на бъде прието с мнозинство не по-малко от 67 %
ид.ч. от общите части на сградата, както и при вземането му не е съобразено
обстоятелството, че някои от собствениците притежават повече от един склад,
поради което са поставени в неравноправно положение. По отношение на решението
по т. 8 се твърди, че същото е незаконосъобразно, тъй като в обявения дневен
ред на общото събрание не е било посочено, че ще се взема решение за събиране
на допълнителни средства, както и не е съобразено, че събираната по т. 5 сума е
също за „текущи и належащи дейности“, а освен това е решено да се съберат еднократно
по 100 лв. на самостоятелен обект, а не на жилищен обект, което според ищцата е
неправилно. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищцата, който поддържа иска, ангажирани са
писмени доказателства.
Така предявеният иск е с правно основание чл.
40, ал. 1 от ЗУЕС, като същият е допустим.
В
законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответната етажна
собственост, в който се твърди, че искът е неоснователен. Твърди се, че не е
било допуснато нарушение на чл. 14, ал. 4 от ЗУЕС относно представителството на
собствениците, нито е било допуснато твърдяното от ищцата нарушение при
изчисляване на кворума. По отношение на решението по т. 6 от дневния ред се
твърди, че същото излиза извън обхвата на чл. 17, ал. 2, т. 5 от ЗУЕС и за
приемането му е било достатъчно мнозинство от 50 на сто от представените
идеални части на ЕС, както и че не е налице второто основание за твърдяната
незаконосъобразност на това решение, тъй като на предходни общи събрания и в
правилника за вътрешния ред е прието разпределението на всички дължими суми към
ЕС да е на апартамент, т.е. под „самостоятелен обект“ се разбират само
жилищните такива. Оспорени са и твърденията на ищцата за незаконосъобразност на
решението по т. 8 от дневния ред, като се твърди, че решението е прието в
съответствие с предварително обявения дневен ред, както и че допълнителната
сума от 100 лв. се дължи на апартамент, но не и за складове. Моли се искът да
бъде отхвърлен и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по
делото. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора, представени са
писмени доказателства.
След преценка на
събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представените нотариални актове, ищцата е
собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********,
представляващ Апартамент *****, с административен адрес: ****************************************,
със застроена площ от ***** кв.м., ведно с ***** кв.м. ид.ч. от общите части на
сградата, равняващи се на ****** ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот, както и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****************,
представляващ Склад ****, с административен адрес: **************************************,
със застроена площ от *** кв.м., ведно с *** кв.м. ид.ч. от общите части на
сградата, равняващи се на **** ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземления имот.
По делото е представен Протокол от проведено на 15.11.2020
г. общо събрание на етажната собственост
с административен адрес: гр.
***************, в който е посочено,
че в обявения начален час на събранието – 09,00 ч., не е бил налице необходимия
кворум за провеждането му, поради което общото събрание е започнало в 10,00 ч.
при представени ******* идеални части от общите части на сградата.
В протокола се съдържа и списък на явилите се лица, от
който се установява, че етажните собственици А. А. Д., Д. В. Д., И. С. К. и М.И.
К. са представлявали като пълномощници и по още трима етажни собственици.
В списъка на присъстващите на общото
събрание лица са вписани и припадащите се на всеки етажен собственик идеални
части от общите части на сградата, като е видно, че за някои от самостоятелните
обекти, които са с една и съща застроена площ, са вписани различни идеални
части. Към отговора на ответника обаче е представен списък на присъстващите на
общото събрание етажни собственици, от който е видно, че размерът на общите
части е определен като сбор от притежаваните от всеки собственик общи части
както към жилищни обекти, така и към складове, а не всеки от собствениците
притежава и склад, което води и до наличие на разлика в крайните стойности на
притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата.
Видно е също така, че притежаваните
от ищцата идеални части от общите части на сградата, припадащи се към
собствените й апартамент и склад (съгласно представените по делото нотариални
актове), са отразени точно в списъка на присъстващите на събранието лица, а
именно общо *** % ид.ч. от общите части на сградата. Липсват доказателства,
които да сочат, че притежаваните от другите етажни собственици идеални части от
общите части на сградата са били определени неправилно.
При тези данни съдът намира за
неоснователни претенциите на ищцата за незаконосъобразност на всички приети
решения на процесното общо събрание, поради нарушение на разпоредбата на чл.
14, ал. 4 от ЗУЕС относно представителството и поради неправилно изчислен
кворум, по следните съображения:
Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗУЕС,
собственик
или ползвател, който не може да участва в общото събрание, може да упълномощи
пълнолетен член на домакинството си, който е вписан в книгата на етажната
собственост, или друг собственик, който да го представлява, а ал. 4 предвижда,
че едно лице може да представлява най-много трима собственици и/или ползватели.
В
случая се установи, че четирима от собствениците в ЕС са представлявали по още
трима собственика, като са представени и пълномощните, удостоверяващи
представителната им власт. Съдът намира, че при така установеното
представителство не е налице твърдяното от ищцата нарушение на чл. 14, ал. 4 от ЗУЕС, тъй като тази норма допуска едно лице, без значение дали самото то е
собственик в ЕС или не, да представлява най-много трима собственици, а личното
присъствие на това лице, ако то е собственик, не следва да се приравнява на
представителство по смисъла на чл. 14, ал. 4 от ЗУЕС. Поради това съдът счита,
че ако пълномощникът е собственик на самостоятелен обект в етажната собственост,
той може да представлява на общото събрание още до трима собственици и/или
ползватели, т.е. да участва в общото събрание лично и като пълномощник на още до
три лица, което изискване в случая е спазено.
В
случая не се доказа и да е било допуснато нарушение при изчисляване на
притежаваните от собствениците идеални части от общите части на сградата, което
да се отрази на кворума за провеждане на общото събрание, нито да са били
допуснати други нарушения на ЗУЕС при провеждане на общото събрание, които да
водят до незаконосъобразност на всички приети решения.
По
отношение на твърденията на ищцата за незаконосъобразност на приетите от общото
събрание решения по т. 6 и т. 8 от дневния ред, съдът намира следното:
Видно
от поканата за свикване на общото събрание и от протокола от същото, т. 6 от
дневния ред е била: „Определяне размера на паричната вноска във фонд „Ремонт и
обновяване“ в размер на 1 % от МРЗ (650 лв. от януари 2021 г.). Определената
вноска да важи до промяната на вноската по този фонд от Общото събрание.
Вноската се заплаща в брой на касиера на ЕС или по сметка на ЕС.“.
В
протокола е отразено, че по тази точка е било прието следното решение:
„Определя се размера на паричната вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ в
размер на 1 % от МРЗ, считано от 01.01.2021 г., дължима на месец, на
самостоятелен обект. Определената вноска да важи до промяната на вноската по
този фонд с решение на Общото събрание. Вноската се заплаща в брой на касиера
на ЕС или по сметка на ЕС в срок 20 число на текущия месец.“, като за това
решение са гласували 94,328 % от представените на общото събрание 55,134 % ид.ч.
от общите части на сградата. Твърдението на ищцата е, че това решение е
незаконосъобразно, тъй като не е прието с предвиденото в чл. 17, ал. 2, т. 5 от ЗУЕС мнозинство, а именно не по-малко от 67 % ид.ч. от общите части. Съдът
намира, че това възражение е неоснователно, тъй като чл. 17, ал. 2, т. 5 от ЗУЕС посочва необходимото мнозинство за приемане от общото събрание на решения
за основно обновяване, за извършване на основен ремонт и за усвояване на
средства от фондовете на Европейския съюз и/или от държавния или общинския
бюджет, безвъзмездна помощ и субсидии и/или собствени средства или други
източници на финансиране, а с решението по т. 6 от дневния ред е определен
размера на паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване“, т.е. това решение
не попада в нито една от хипотезите по чл. 17, ал. 2, т. 5 от ЗУЕС, поради
което за приемането му е достатъчно посоченото в чл. 17, ал. 3 от ЗУЕС обикновено
мнозинство от повече от 50 % от представените на събранието идеални части от
общите части на етажната собственост, което условие в случая е спазено.
Съдът
обаче счита, че при приемането на решението по т. 6 от дневния ред е допуснато
нарушение на нормата на чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС, тъй като този норма (която
е с императивен характер) предвижда средствата във фонд „Ремонт и обновяване“ да
се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение
на общото събрание съобразно идеалните
части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но
не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната, а в
случая тази вноска не е определена по този начин.
В
аспекта на гореизложеното в предходния абзац основателно се явява възражението
на ищцата, че решението по т. 6 от дневния ред е незаконосъобразно, тъй като с
него се определя вноската във фонд „Ремонт и обновяване“ да е еднаква по размер
за всички самостоятелни обекти, което според ищцата означава както за жилищните
обекти, така и за складовете, но незаконосъборазността идва от това, че
размерът на вноската не е определен съобразно размера на притежаваните от
собствениците идеални части, а зависи от броя на притежаваните от тях
самостоятелни обекти, без значение какви са прилежащите идеални части към тях.
Предвид
горното, съдът намира, че решението по т. 6 от дневния ред на общото събрание е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По
отношение твърдяната незаконосъобразност на решението по т. 8 от дневния ред,
съдът намира следното:
Видно
от поканата за свикване на общото събрание, т. 8 от дневния ред е била:
„Обсъждане и вземане на решение за текущи и наложащи дейности: абонаментна
поддръжка на АПСС; първоначално почистване на общите части; изграждане на
видеонаблюдение; осигуряване на резервно аварийно захранване на порталите;
дейности по засаждане на нови дървета на мястото на премахнатите изсъхнали
такива на територията на комплекса. Осигуряване на ресурс и даване на
правомощия на управителя/управителния съвет за възлагане на тези дейности и
разходване на средства за същите.“.
Видно
от протокола от проведеното общо събрание, по т. 8 от дневния ред е прието
следното решение: „Взема се решение за извършване на текущи и наложащи
дейности: абонаментна поддръжка на АПСС; първоначално почистване на общите
части; изграждане на видеонаблюдение; осигуряване на резервно аварийно
захранване на порталите; дейности по засаждане на нови дървета на мястото на
премахнатите изсъхнали такива на територията на комплекса. Взема се решение за
събиране на сумата от по 100 лв. на самостоятелен обект, платима еднократно до
три месеца от датата на провеждане на настоящото общо събрание. Дават се
правомощия на управителния съвет за възлагане на тези дейности и разходване на
средства за същите“, като за това решение са гласували 94,328 % от
представените на общото събрание 55,134 % ид.ч. от общите части на сградата. Твърдениато
на ищцата са, че това решение е незаконосъобразно, поради това, че дължимата
сума от 100 лв. е определена за самостоятелен обект, т.е. както за жилищните
обекти, така и за складовете, както и поради това, че в дневния ред на общото
събрание не е било посочено, че ще се взема решение за събиране на допълнителни
средства, както и не е съобразено, че събираната по т. 5 сума е също за „текущи
и належащи дейности“.
Съдът намира, че при вземане на
горните решения общото събрание не е излязло извън обявения дневен ред, тъй
като в т. 8 е включено както обсъждане и вземане на решение за извършване на
конкретно изброени текущи и належащи дейности, така и приемане на решение за
осигуряване на ресурс за същите, т.е. решението да се събират парични суми за
извършването на посочените дейности не е извън дневния ред.
Основателно е обаче възражението на ищцата, че е
незаконосъобразно сумата от 100 лв. да се събира на „самостоятелен обект“, тъй
като съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, която норма е с императивен характер, разходите
за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се
разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и
членовете на техните домакинства, а не на самостоятелен обект в етажната
собственост. С оглед на това съдът намира, че и решението по т. 8 от дневния
ред следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид крайното решение на съда по същество на спора и
с оглед частичното уважаване на предявения иск съдът намира, че разноските
следва да останат в тежест на страните така, както са направени.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 40 от ЗУЕС,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решенията, приети по т. 6 и т. 8 от
дневния ред на проведеното на 15.11.2020 г. общо събрание на собствениците
в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр. ***************, като в останалата му част ОТХВЪРЛЯ
предявения от З.М.В., ЕГН **********, иск за отмяна на приетите на това общо
събрание решения.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
ИМ