Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.09.2022г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, II-„А” въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА Г.
ДИМИТЪР
КОВАЧЕВ
при
участието на секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Йовчева, въззивно гражданско
дело № 13317 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
- чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.С.” ЕАД
срещу решение от 24.09.2020г. по гр. дело № 9451/2019г. на Софийски районен
съд, 31 състав В ЧАСТТА, с която предявените от жалбоподателя искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу И.Г.Г. са отхвърлени, както следва: 1/ претенцията за главница за
стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода м.05.2014г. - м.04.2017г.
е отхвърлена за разликата над уважения размер от 699,27 лева до пълния предявен
размер от 3039,03 лева и за периода от 01.05.2014г. до 28.02.2015г.; 2/ претенцията
за мораторна лихва върху главницата е отхвърлена за разликата над уважения
размер от 70,50 лева до пълния предявен размер от 449,01 лева; 3/ претенцията
за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2015г. до
30.04.2017г. е отхвърлена за разликата над уважения размер от 30,38 лева до
пълния предявен размер от 40,02 лева и за периода от 01.05.2014г. до
28.02.2015г. и 4/ искът за мораторна
лихва върху цената на услугата за дялово разпределение в размер от 7,87 лева за
периода от 16.09.2015г. до 01.03.2018г. е отхвърлен изцяло.
Въззивникът – ищец обжалва
решението в частта за отхвърляне на исковете, с оплаквания за неправилност,
поради неправилно приложение на материалния закон. Излага доводи относно
качеството на „потребител“ на физическо лице - собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот. Заявява, че по делото е доказано, че ответницата в
първоинстанционното производство е собственик на имота. Сочи, че фактическият
ползвател на имота не е вещен ползвател по смисъла на ЗС. На следващо място
твърди, че сумите за ТЕ за процесния период са начислявани по прогнозни месечни
вноски, а след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Твърди, че заключението на вещото лице по приетата СТЕ отчита
единствено реално потребената топлинна енергия, а евентуална счетоводна
експертиза би взела предвид изравнителните сметки и погасените с тях задължения
като така би дала заключение за реално дължимата сума за процесния период. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи исковете, като
му присъди разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата – ответница оспорва жалбата като
неоснователна. Сочи, че не е оспорвала качеството си на потребител и
съществуващото облигационно отношение между нея и „Т.С.“ ЕАД. Заявява, че
заключението по СТЕ е работило и по документите от делото, измежду които и
изравнителните сметки. Поддържа, заключението на вещото лице е правилно и с
основание съдът го е възприел в мотивите си на постановеното решение. Моли съда
да потвърди решението в обжалваната част.
Третото лице – помагач на ищеца по делото „Н.“ АД не
заявява становище по въззивната жалба.
Решението в частта за уважаване на исковете е влязло в
сила, като необжалвано.
Софийски
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо в атакуваната част.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд
намира следното:
СРС е сезиран с искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване на парични вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 17747/2018г. на СРС, 31 с-в.
С оглед влязлото в сила
решение в частта за уважаване на исковете за главница и лихва, предмет на
въззивното производство е единствено размера на претендираните главници за
топлинна енергия и дялово разпределение над присъдените до пълните предявени
размери, с оглед начина на изчисляване на дължимите суми, както и дължимостта
на лихви за забава върху двете главници.
СРС е уважил частично исковете
за главница за незаплатена топлинна енергия и за услугата дялово разпределение,
като е приел, че по делото е проведено пълно и главно доказване от страна на
ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
продажба на топлинна енергия, тъй като ответницата е страна по индивидуален
договор с ищеца. Това е прието за установено от районния съд въз основа на
представените и приети заповед № 47/02.11.2007г. за настаняване в общинско
жилище и подаване на молбата-декларация, с която И.Г.Г. е отправила предложение
до дружеството-ищец за сключване на договор с предмет доставка на топлинна
енергия, а последното е приело. Качеството на ответницата на потребител и на
страна по облигационно отношение с „Т.С.“ ЕАД не е било предмет на спор в хода
на първоинстанционното производство, а изводът на съда в този смисъл ползва
жалбоподателя. Ето защо не са относими към спора доводите във въззивната жалба
относно доказването на право на собственост на ответницата, относно вещното
право на ползване и относно възможността на лице, ползващо имот на друго
основание да е страна по индивидуален договор с „Т.С.“ ЕАД.
Претенцията за главница е
била отхвърлена частично като неоснователна поради липса на доказателства за
неосигурен достъп и частично поради изтекла давност. Във въззивната жалба
липсват оплаквания за неправилно приложение на института на погасителната
давност. Поради това този въпрос следва да остане извън предмета на проверка в настоящото
производство. Следва да се обсъдят обаче твърденията, че след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
От представеното от третото
лице-помагач становище (л. 177 от делото на СРС) е видно, че при изготвянето на
изравнителна сметка на абонатната станция за отчетния период май 2014г. - април
2015г. делът за топла вода е изчислен въз основа на показанията, снети от
водомерите за топла вода в края на съответния сезон. Това обстоятелство не е
оспорено в хода на производството пред СРС и съдът е уважил претенцията за този
период, като се е позовал и на предоставения талон за отчет на уреди за дялово
разпределение подписан от абоната (л.
182 от делото на СРС).
В становището си по делото
третото лице помагач е посочило, че за периодите м.май 2015г. – м.април 2016г.
и м.май 2016г. – м.април 2017г., делът за топла вода е изчислен на база
служебни показания поради неосигурен достъп до имота или до приборите, намиращи
се в същия. По делото са представени изравнителни сметки (л.179-180 от делото
на СРС), които съдържат показания „старо“ и „ново“ на двата водомера в
апартамента, каквито показания не са отчетени, съгласно предоставените талони
за отчет. Поради това в приетото от районният съд заключение на вещо лице по
допуснатата СТЕ е прието, че за посочените периоди не е ясно защо са начислени
именно тези количества. Освен това в заключението е посочено, че не са
представени документи за евентуална смяна на водомерите или че на обитателите е
начислен разход по норма 140 литра на денонощие. Предвид изложеното, СРС е
приел, че за процесния имот следва да бъде определена стойност на топлинна
енергия за отопление на имота за целия процесен период (за сградна инсталация
на обща стойност 752,51 лева), а за БГВ следва да бъде изчислена стойност само
за отчетен период 2014г./2015г., която е на стойност 1042,84 лева.
От изложеното е видно, че
оплакванията на „Т.С.“ ЕАД, че претендираните суми са определени на база реален
отчет, е неоснователно. Не е доказано по делото такъв отчет да е бил извършен. Противно
на твърденията в жалбата, представените доказателства установяват, че за
периода 2015 г.- 2016г. е съставен констативен протокол за неосигурен отчет (л.
182 от делото на СРС), а за периода 2016-2017 г., в талона за отчет е посочено,
че „няма достъп“ до единия водомер (л. 181 от делото на СРС). В тежест на ищеца
- въззивник е да установи размера на вземането си. Това не е направено в
процеса, тъй като представените доказателства съдържат противоречиви данни, а
вещото лице по допуснатата СТЕ е дало заключение, че сумите за тези периоди са
необосновани. Затова правилно районният съд е отхвърлил претенцията за
периодите 2015г.-2016г. и 2016г.-2017г.
По отношение на оплакването,
че евентуална счетоводна експертиза,
която би взела предвид изравнителните сметки и погасените с тях задължения, би могла
да даде заключение за реално дължимата сума за процесния период, съдът намира
следното:
В производството пред СРС са
били изслушани заключенията на вещи лица по допуснатите СТЕ и ССчЕ. И двете не
са оспорени от страните и са приети по делото. При преценката кое от двете
заключения да кредитира по отношение на размера на дължимите суми, съдът намира,
че техническата експертиза следва да съобрази количеството топлинна енергия,
която действително е потребена в процесния имот, а счетоводната прави
заключенията си на базата на записите в търговските книги на ищеца.
Същевременно се установи, че изслушаната СТЕ пред СРС е съобразила изравнителните
сметки, като изследва какво количество топлинна енергия действително е
доставено, каквато задача не е поставена пред ССчЕ. Поради това съдът приема,
че по отношение на размера на задължението на ответницата, правилно съдът се е
позовал на заключението на вещото лице С.Б.(л. 183 и следв. от делото на СРС).
Следва да се отбележи, че същото е ценено от съда в съвкупност с останалите
прието по делото доказателства.
В жалбата на „Т.С.“ ЕАД не
се съдържа оплакване за неправилно приложение на института на погасителната
давност. Затова и съдът не обсъжда този въпрос в решението си. По отношение на
частично отхвърления иск за дялово разпределение също не са наведени доводи за
неправилно прилагане на давността от страна на решаващия съд. В жалбата не са
направени оплаквания и относно изводите на съда за недължимост на мораторна
лихва върху главницата за доставена ТЕ и върху главницата за цена за услугата
дялово разпределение. Поради това тези въпроси са извън предмета на проверка на
основание чл. 269 ГПК.
Други относими оплаквания не
са релевирани с жалбата.
С оглед всичко изложено,
жалбата е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
Разноски не се претендират
от въззиваемата и такива не следва да бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТЪРЖДАВА решение от 24.09.2020г. по гр. дело № 9451/2019г. на
Софийски районен съд, 31 състав, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от
„Т.С.“ ЕАД срещу И.Г.Г. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Решението в частта за уважаване на
исковете е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е постановено при
участие на третото лице „Н.“ АД –
помагач на въззивника-ищец „Т.С.” ЕАД.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.