Решение по дело №38/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на А.Б., гражданин на М., против Решение № УПП-23/11.01.2024 г. на интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/ - П. К..

Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Нарушени били разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, както и чл. 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО. Административният орган неправилно е приел, че липсват предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Излага подробни съображения в подкрепа на твърдението, че оспореният акт е немотивиран, вкл. и не било изследвано законодателството на М.. Били обсъдени подробно обстановката в М., положението на различните етнически групи, заплахите, на които жалбоподателят е обект, но не били изложени конкретни правни изводи относно явната неоснователност на молбата. Не били налице основанията на чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗУБ, неправилно бил приложен и чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗУБ. Оспорва твърдението на органа, че изложеното като обстоятелства от негова страна е извън предмета на закона. Твърди, че иска да живее в България. Моли решението да бъде отменено, а преписката – върната на административния орган с указания молбата му да бъде разгледана в производство по общия ред.

В съдебно заседание жалбоподателят А.Б., редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в жалбата. Оспореното решение било незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което моли за неговата отмяна.

Ответникът Интервюиращ орган при ДАБ при МС /П. К./, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Акцентира, че жалбоподателят е напуснал М. по лични причини с желание за промяна в социалното си положение. В писмени бележки е обосновано становище за неоснователност на жалбата. Изложените от жалбоподателя причини не попадали в предметния обхват на ЗУБ, а се касаело за причини от икономически характер. В проведеното интервю жалбоподателят заявил, че ще се върне в страната по произход, когато оправи бъдещето си, който отговор бил нелогичен за лице, изпитващо основателни опасения от преследване или изложено на реална опасност от посегателства по смисъла на ЗУБ. Не представлявало основание за предоставяне на закрила фактът, че лицето било арестувано и съдено за побой, за което излежало присъдата си. Отделно, семейството на оспорващия живеело безпроблемно и необезпокоявано в М..

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 09.01.2024 г. А.Б. - гражданин на М., е поискал международна закрила в Република България, на която дата чужденецът е регистриран в Транзитен център – с. Пъстрогор, като лице от мъжки пол, роден на *** г. в гр. А., район Рабат, М., ЛНЧ **********, етническа принадлежност - ***, религия: ***, семейно положение – ***.

На 10.01.2024 г. е проведено интервю с А.Б. в условията на ускорено производство. Напуснал М. на 11.11.2023 г., със самолет, с паспорт, легално за Турция, като останал в Истанбул в продължение на около 15 дни. Преминал на територията на Република България /общо 10 човека/, нелегално, „пеш“, през дупка в телената мрежа, вървели в гората 4 дни, като продължили „пеш“ по пътя, но ги задържали от полицията. Уточнява, че е искал да отиде в друга държава, за да работи. Твърди, че не членува в политическа партия или организация, както и, че не е имал проблеми с властите в М.. Бил арестуван и осъждан в страната си по произход /през 2022 г. за побой върху друг човек, като бил в затвора 8 месеца/, но не сочи да е имал проблеми на етническа или религиозна основа. Напуснал М. по една-единствена причина, защото нямал работа. Бил сирак /изоставен при раждането/ и живеел при друго семейство, но те били много бедни и очаквали той да им помага финансово. Работил около 1 година като бръснар, но това, което заработвал, не стигало да се издържат. Имал татус на ръката и белег на лицето, което допълнително утежнявало положението му – хората го смятали за несериозен човек. Имал средно образование, електротехник, бръснар и ел. техник на автомобили, за които специалности имал сертификати, но не успял да си намери работа. Щял да се завърне в М., когато си оправи бъдещето. Подал молбата си, защото искал да работи и да учи в Република България.

Въз основа на гореизложените факти и справка на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС относно Кралство М. от 14.11.2023 г. с Решение № УПП-23/11.01.2024 г. на П. К. - интервюиращ орган при ДАБ при МС, Транзитен център – с. Пъстрогор, се отхвърля молбата за предоставяне на международна закрила на А.Б..

Решението е връчено на адресата му на 12.01.2024 г.

При така установеното от фактическа страна Административен съд – Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 АПК и чл. 84, ал. 2 ЗУБ, в указания 7-дневен срок.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - интервюиращ орган при ДАБ при МС, Транзитен център – с. Пъстрогор, на основание чл. 70, ал. 1 във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 10 ЗУБ /заповед на Председателя на ДАБ - л. 14/, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на А.Б. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ въпреки разпоредбата на чл. 58, ал. 10, изр. Второ ЗУБ. В действителност становището на ДАНС е задължително за административния орган, но единствено в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила на чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. В административната преписка не се съдържа становище, но евентуалното му представяне не би променило извода на органа за явна неоснователност на подадената молба за международна закрила. Този извод е формиран след анализ – налице ли са предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективиран в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което са изяснени всички факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, а на молителя е предоставена възможност да даде подробни обяснения. Не се установява необходимостта от провеждане на допълнителни интервюта на основание чл. 63а, ал. 5 ЗУБ. Интервюиращият орган обективно и безпристрастно, прилагайки ускореното производство при наличието на основания по чл. 13, ал. 1 ЗУБ, в указания от законодателя срок е отхвърлил молбата на А.Б. за предоставяне на международна закрила на основание чл. 70, ал.1 ЗУБ. Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето молител и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, следва да бъде извършена преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗУБ „при наличие на основания по чл. 13, ал. 1 в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна.“.

Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗУБ „молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът:

1. се позовава на основания извън предмета на този закон;

2.не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване“.

От анализа на цитираните разпоредби се обуславя извод, че липсата на условията по чл. 8, ал. 1 и 9 ЗУБ, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8 ЗУБ, кумулативно с наличието на някое или и двете обстоятелства по чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ предпоставя явна неоснователност на молбата за предоставяне на международна закрила на чужденеца.

1. Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ „статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В конкретния случай А.Б. не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ. Не се констатира, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си /***/ или религиозната си /***/ принадлежност както в страната по произход - М., така и в страната, в която е пребивавал легално – Турция, поради което не може да се направи извод, че са налице основания за опасения от преследване. Същият не бил и политически ангажиран, върху него не е оказвано насилие в страната по произход. Лицето не е принудено да напусне страната по произход заради това, че е било осъждано поради нанесен побой върху друг човек, за което бил излежал и присъдата си. От това обстоятелство, за удостоверяването на което от страна на молителя не са представени писмени доказателства, не следва извод, че същият е подложен на преследване, нито че от осъществяването му възниква или би възникнало основателно опасение от преследване. Отделно, лицето е било в затвора през 2022 г., а е напуснало страната си по произход едва в края на 2023 г. Следва да се посочи и също, че преследването трябва да се разграничава от наложено наказание за извършено престъпление, тъй като бежанецът е жертва или потенциална жертва на несправедливост, а не беглец от правосъдие /така вж. Решение по адм. д. № 6477/2020 г., ІV отд. на ВАС/. Необходимо е да се акцентира и върху изявленията на г-н А.Б., дадени пред интервюиращия орган, от които следва извод, че не е бил принуден да напусне М., а го е направил доброволно, по собствено желание. С оглед твърдението на молителя, че е подал молба за предоставяне на международна закрила в Република България, тъй като искал да работи и учи, като първоначалната му цел била да отиде в която и да е държава, се обезпечава извод, че нежеланието му да се върне в държавата по произход, което е изразил и категорично при органа, не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 и 8 ЗУБ, като не се изследват предпоставките по чл. 8, ал. 7 ЗУБ. От изложеното твърдение, че когато „оправи бъдещето си“, представляващо едно несигурно събитие, осъществяването на което зависи и от субективните възприятия на лицето, което иска това събитие да се осъществи, ще се върне в М., се следва, че молителят не изразява категорично желанието си да се завърне в страната по произход.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

2. Извършена е от компетентния орган и преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да бъде предоставен хуманитарен статут.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ „хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо А.Б. като изброените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Въпреки че изрично е заявено от молителя, че същият е бил арестуван или осъждан в страната си по произход /чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ/, той е излежал присъдата си в затвора, от същата не се следва смъртно наказание или екзекуция, а осъждането му е последица от неговото неправомерно поведение в отношенията му с друг член на обществото, в което живее. Не се установява, че той е бил подложен на посегателство /физическо или психическо/ по смисъла на чл. 3 „Забрана на изтезанията“ от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ/. В случая, с оглед неговите специфики, наложената присъда и изтърпяването й не попадат в обхвата на понятието „тежко посегателство“ по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, а с оглед разпределената по делото доказателствена тежест лицето нито е доказало противното на това твърдение, нито че присъдата му е наложена поради други обстоятелства, различни от извършване на противоправно поведение от негова страна, нито че присъдата е незаконосъобразно постановена, вкл. и доколкото наложеното с нея наказание е изтърпяно от молителя година преди да напусне страната си на произход. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ на анализ подлежи бежанската история с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на СЕС по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. Посочено е изрично, че към момента не е налице въоръжен вътрешен или международен конфликт в страната по произход, като следва да се допълни, че не представляват такива съществуващите проблеми, свързани с претенциите на М. за територията на Западна Сахара, и спорадичните сблъсъци, тъй като те не биха могли да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история. Този извод се формира и въз основа на представената справка от 14.11.2023 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС относно Кралство М., видно от която също властите предприемат мерки за насърчаване на социално-икономическото развитие на страната по произход, вкл. в сътрудничество с хуманитарни организации. Не представляват основания за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история, с оглед техния характер, интензитет и териториален обхват проблемите, които съществуват в отделни територии, социално-икономическите проблеми в Кралство М., както и рисковете, дължащи се на географското му местоположение, посочени в цитираната по-горе справка. Не се установява наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ – „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. Не подлежат на анализ разпоредбите на чл. 9, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ поради липсата на каквито и да е било доводи на лицето за извършването спрямо него на тежки посегателства.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

3. Липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно – член от неговото семейство да има предоставена международна закрила. Не се сочи наличието на предпоставките за предоставяне на международна закрила по чл. 9, ал. 8 ЗУБ, а именно - по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.

В случая не подлежи на изследване приложим ли е принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ.

4. Следва да се добави, че съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации, мигрантът е лице, което, по причини различни от изброените в определението, доброволно напуска страната си, за да се засели другаде, като той може да прави това от желание за промяна или приключение или по семейни или други причини от личен характер, както в случая се установява, че това е направено от жалбоподателя А.Б.. Последният е икономически мигрант, а не бежанец.

5. В конкретния случай с твърденията си молителят цели получаването на международна закрила по лични причини, а не – поради наличието на някоя от предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ.

Този извод се обуславя и от следните факти – при провеждане на интервюто молителят изрично е заявил, че няма други причини за напускане на страната си по произход освен да отиде в друга държава, а впоследствие с поведението си, като е ограничил участието си в проведеното съдебно производство, в което да изложи личната си бежанска история, да представи доказателства и да формира доказателствени искания в подкрепа на своите твърдения, показва, че в действителност не желае да му бъде предоставена в Република България поисканата международна закрила.

Заключение: оспореното решение е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата на А.Б. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 85, ал. 3 във връзка с чл. 84, ал. 2 ЗУБ Административен съд – Хасково

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Б., гражданин на М., против Решение № УПП-23/11.01.2024 г. на интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет - П. К..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 АПК.

Съдия: