Р Е Ш Е Н И Е
№_________/________________,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, ІХ-ти касационен състав, в публично заседание на девети декември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Борислав
Милачков
Членове: 1. Кремена
Данаилова 2. М. Иванова-Даскалова
Секретар: Ангелина Георгиева
Прокурор: Александър Атанасов
като разгледа докладваното от съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД
№2236 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпили касационна жалба от Д.Д.Д. *** против Решение №568/14.09.2021г. по НАХД
№1660/2021г. на РС-Варна и частна жалба от Областна дирекция
на МВР-Варна срещу Определение №526/01.10.2021г. по НАХД №1660/2021г. на
РС-Варна.
С обжалваното
Решение №568/14.09.2021г. Районен съд-Варна :
-потвърдил
НП №20-0445-001001/01.03.2021г. на Началника на РУ-Аксаково при ОД на МВР-Варна
в частта по т.1, с която за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП на основание чл.
179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДвП на Д. е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200лв.;
-изменил
НП №20-0445-001001/01.03.2021г. на Началника на РУ-Аксаково при ОД на МВР-Варна
в частта по т.2, като наложените на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на Д. за
нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП административни наказания „глоба“ в
размер на 200лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 месеца изменил
на „глоба“ в размер на 50лв. и „лишаването от свобода“ за срок от 1 месец.
- осъдил
Д.Д.Д. *** сумата от 50лв. за юрисконсултско възнаграждение, а ОД на МВР-Варна осъдил
да заплати на Д.Д.Д. сумата от 112,50лв. за адвокатско възнаграждение.
С обжалваното Определение
№526/01.10.2021г. по НАХД №1660/2021г. Районен съд-Варна оставил без уважение молбата с
вх.№34245/01.10.2021г. на представителя на ОД на МВР-Варна за изменение на Решение
№568/14.09.2021г. по НАХД №1660/2021г. в частта за разноските.
В касационната
жалба на Д. Д. Д. се твърди, че Решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се извода на съда, че описаните
в НП нарушения и извършителя им са доказани по безспорен начин. Развити са отново
доводите изложени пред РС за непълнота на АУАН и на НП, както и за несъответствието
им с изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Изводите в Решението не били
съобразени с разпределението на доказателствената тежест между страните. Неправилно
РС, както и наказващият орган не взели предвид изложените от представителя на Д.
във възраженията срещу акта и в съдебната фаза факти и обстоятелства за
случилото се и при формиране на извода налице ли е виновно извършено от него
нарушение. Изложени са съображения за неправилно приложоение на чл.25, ал.1 от ЗДвП от наказващият орган в НП и от РС за едното деяние, което следвало да се
квалифицира като нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Липсвали доказателства,
които по безспорен и категоричен начин да установяват, че Д. е осъществил от
обективна и субективна страна нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП и на чл.123 от ЗДвП. С касационната жалба се моли Решението на ВРС да бъде отменено изцяло
поради издаването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. В писмени
бележки процесуалният представител на касатора поддържа доводите в жалбата и искането
за отмяна на Решението на ВРС.
Ответната страна по касационната жалба ОД на МВР- Варна в депозирани от
упълномощения юрисконсулт писмени бележки изразява становище за неоснователност
на касационната жалба. Оспорва я изцяло. Намира изводите на въззивния съд за законосъобразност на НП
за постановени при правилно приложение на закона. Фактическата обстановка била
правилно установена въз основа на детайлно изследване и обсъждане на всички събрани
писмени и гласни доказателства. Правилно РС установил спазване на сроковете в ЗАНН
за издаване на АУАН и НП, за съответствие на съдържанието им с изискванията в
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Правилно РС установил, че нарушението е описано в
пълнота, с посочване на датата и мястото на извършването му, както и че е правилно
квалифицирано и не е нарушено правото на защита на привлечения към отговорност.
Основателно РС намерил, че в случая чл.28 от ЗАНН е неприложим, тъй като
извършеното не се отличава с по-ниска обществена опасност. Поради това се моли за отхвърляне на касационната
жалба като неоснователна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.63, ал.5 от ЗАНН. В случай на уважаване на жалбата при предявена
претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение, моли то да бъде присъдено в минимален размер.
С частната
жалба ОД на МВР-Варна излагат съображения, че неправилно с Опеделение
№526/01.10.2021г. ВРС оставил без уважение молбата им с вх.№34245/01.10.2021г. за
изменение на Решение №568/14.09.2021г. по НАХД №1660/2021г. в частта за
разноските по чл.248, ал.1 от ГПК. След като спора пред ВРС приключил с решение
за изменение на НП изразяващо се в редуциране на размера на наказанията, а не
за отмяна на НП, на жалбоподателя не следвало да се присъждат разноски за адвокатско
възнаграждение. Претендират отмяна на определението и вместо него да бъде постановено
изменение на решението в частта за разноските като бъде отхвърлено искането на
Д. Д. за присъждане на разноски за адвокатски хонорара. В случай на неуважаване
на частната жалба, ако се претендират разноски за адвокатско възнаграждение,
молят да бъде присъден минималния размер.
Ответната
страна по частната жалба Д. Д. Д. не депозира становище по нея в писмените
бележки.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Варна намира касационната жалба за допустима, но неоснотателна и предлага да бъде отхвърлена. Частната
жалба на ОД на МВР-Варна намира за основателна и изразява становище за
уважаването й.
Касационната жалба е подадена пред
компетентния съд, в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от активно легитимирана да
оспори съдебният акт страна, поради което е допустима.
Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1
от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на
решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния
закон следи и служебно по силата на чл.218 от АПК. В жалбата се твърди
нарушение на закона и на процесуалните правила.
Разгледана по същество,
касационната жалба е частично основателна.
Решението на РС е валидно и допустимо.
Пред
РС-Варна Д.Д.Д. от с.Любен Каравелово е обжалвал издаденото му от Началника на
РУ Аксаково при ОД на МВР-Варна НП №20-0445-001001/01.03.2021г. с което:
-по т.1
- на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200лв. за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП за
това, че на 28.11.2020г. около 10:34часа в гр.Аксаково, на ул.Георги Петлешев
при управление на собствения си л.а. „Форд Фокус“ с рег.№ В****СМ предприел
маневра за да излезе от реда на паркираните ППС при което създал опасност за
участниците в движението, тъй като не се съобразил с местоположението им и ударил
паркирания до него л.а.Хонда Сивик с рег.№В8443ВК, при което настъпило ПТП;
-по т.2
- на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са му наложени административно
наказание „глоба“ в размер на 200лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 5 месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП за това, че не спрял
и не установил последиците от произшествието, а продължил към гр.Игнатиево.
Фактическите
установявания в Решението на РС за нарушенията и за производството по издаване
на НП са направени въз основа на правилна преценка по отделно и в съвкупност на
събраните по делото доказателства в хода на въззивното производство, което е проведено
при спазване на процесуалните правила, в което страните са имали възможност да
изложат твърденията си и да ангажират доказателства за тях.
Правилно
РС съобразил приетите по делото Протокол за ПТП от 05.12.2020г., показанията
дадени при разпита като свидетел на актосъставителя и на собственика на другия автомобил
– свид. С. С., който е очевидец на настъпилото ПТП, за което сигнализирал на тел.112
и съобщил рег. номер на автомобила, водачът на който ударил неговия при
излизане от реда на паркираните МПС и не спрял, а продължил движението си. Правилно РС кредитирал изцяло показанията на
този очевидец, по данни на който посетилите мястото полицаи установили, че с управлявания
от Д. Д. л.а. „Форд Фокус“ с рег.№В****СМ е причинил произшествието, по който
са установени деформации съответстващи на механизма на ПТП-то описан от Стефанов,
при който са причинени щетите по автомобила на този свидетел. Правилно РС взел
предвид материалите в преписката, сред които са и писмените сведения дадени от Д.Д.
по случая, че в АУАН и НП нарушенията са описани подробно и ясно както изисква
ЗАНН, че са правилно квалифицирани, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи и в сроковете предвидени в ЗАНН. Правилно РС формирал извода, че
деянията описани в АУАН и в НП са доказани, както и извършителя им и са правилно
квалифицирани по ЗДвП.
Неоснователно
в касационната жалба се твърди неправилно разпределение на доказателствената
тежест от ВРС при формиране на извода за доказаност на деянията и извършителя.
Срещу АУАН няма подадено възражение от Д., както твърди пълномощника му в
касационната жалба. В преписката както бе посочено са приложени писмени
обяснения на Д. за случая, които кореспондират изцяло с установеното в акта по
фактите и обстоятелствата свързани със случилото се произшествие. В АУАН няма
вписани възражения. В сведенията Д. потвърдил, че е бил с автомобила си на
съответния паркинг, при разпаркиране от който бързал и усетил, че автомобилът
му се разклатил и в последствие забелязал следите от удар по него. Съгласно
чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Процесния АУАН е редовно
издаден акт на основание ЗДвП, поради което в тежест на оспорващият НП е да
докаже, че са се осъществили твърдяните от него факти и обстоятелства, които са
различни от установените за случилото се. Пред въззивния съд пълномощникът на Д.
само оспорил установеното в АУАН и НП, но не ангажирал доказателства, от които
да се установява друго. Поради това касацонният състав изцяло споделя мотивите
на РС в решението, че деянието и дееца са правилно установени и описани в НП,
че са доказани и мотивирано и законосъобразно отхвърлил както неоснователни
оплакванията за неправилно квалифициране на нарушенията в НП.
Настоящият
състав изцяло споделя мотивите в решението на РС, с които са отхвърлени
доводите на защитата на Д. за неяснота и непълнота на описаниет она нарушенията,
както и за неправилно приложение на ЗДвП при квалификацията им, с които е
отхвърлено искането за отмяна на НП, поради което препраща към тях съгласно
чл.221, ал.2 от АПК. Правилни и законосъобразни са съображенията, поради които нарушенията
за които е издадено НП са преценени като непопадащи в приложното поле на чл.28
от ЗАНН, поради което няма да ги преповтаря, а препраща към тях съгласно
чл.221, ал.2 от АПК.
По оплакването за неправилно
приложение на материалния закон, касационният състав съобрази, че съгласно
чл.348 ал.2 от НПК такова е налице, когато той е приложен неправилно или не е
приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Въз основа на правилна преценка
по отделно и в съвкупност на доказателствата и приложимите разпоредби в
Решението са направени решаващите изводи, че НП е издадено от компетентен
орган, с изискуемото съдържание, при правилно приложение на ЗДвП, срещу
водачът, който не спазил чл.25, ал.1 от ЗДвП като не се съобразил с останалите
участници в движението като предприел маневрата
свързана с излизане от реда на паркираните ППС, при
което не се съобразил с местоположението на паркирания до него друг автомобил и
последвал удар с него, което е ПТП с материални
щети, което е
нарушение по чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5 от ЗДвП,
за което правилно РС потвърдил НП в частта по т.1, в която глобата
от 200лв. е наложена във фиксирания в тази административно-наказателната
разпоредба размер.
Касационният
състав изцяло споделя като правилни и законосъборазни мотивите в Решението на
ВРС, с които наложените в частта по т.2 от НП за нарушение на чл.123, ал.1, т.1
от ЗДвП на Д. административни наказания „глоба“ в размер на 200лв. и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 5 месеца са в предвидените по вид и
диапазон наказания в чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, но са несправедливи по размер. Правилно
РС отчел липсата на доказателства за наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства,
както и за по-висока степен на обществена опасност на Д.. Предвид явяването му на
05.12.2020г. и даването на писмени сведения, с което съдействал за изясняване
на случая, основателно РС намерил, че наложените по т.2 на НП наказания следва
да бъдат намалени на минималните в чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, като НП по т.2 бъде изменено като се определят административно
наказание „глоба“ в размер на 50лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 месец.
С диспозитива
на съдебното решение правилно е постановено изменение на НП по т.2 и налагане
на административно наказание „глоба“ в размер на 50лв., но неправилно и
незаконосъобразно вместо кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 1 месец е наложено „лишаване от свобода“ за срок
от 1 месец. В тази част диспозитива решението на РС-Варна се явява несъобразен
с чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, което е основание за частичната му отмяна и вместо
него да бъде постановено ново решение, с което да бъде изменено НП в частта по т.2
в частта на административното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 5 месеца, което бъда изменено на „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 1 месец.
В
обобщение на изложеното Решението на РС-Варна следва да бъде оставено в сила в
частта, с която е потвърдено НП №20-0445-001001/ 01.03.2021г. в частта по т.1 и
в частта, с която е изменено НП №20-0445-001001/01.03.2021г. в частта по т.2 в
частта на намаленото административно наказание „глоба“ на 50лв. Решението на
РС-Варна следва да бъде отменено в частта, с която е изменено НП
№20-0445-001001 /01.03.2021г. в частта по т.2 на измененото административно
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 месеца на
„лишаването от свобода“ за срок от 1 месец, като вместо него бъде постановено
ново решение, с което НП по т.2 да бъде изменено като административното
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от 5 месеца бъде намален на 1
месец.
Предвид
този изход на спора по касационната жалба, направеното от ответника по нея – ОД
на МВР-Варна своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
следва да бъде уважено частично, предвид частичното отхввърляне на жалбата на касатора.
На основание чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН касаторът Д. Д. следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР-Варна
сумата от 40лева за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Частната
жалба на ОД на МВР-Варна срещу Определение
№526/01.10.2021г. по НАХД №1660/2021г. е подадена в срока по чл.230 от АПК,
от надлежна страна и е допустима.
Разгледана
по същество, частната жалба е неоснователна.
Правилно
и законосъобразно РС-Варна оставил без уважение молбата с
вх.№34245/01.10.2021г. на ОД на МВР-Варна за изменение на Решение
№568/14.09.2021г. по НАХД №1660/2021г. в частта за разноските.
Касационната
инстанция споделя напълно мотивите в Решение №568/14.09.2021г. по НАХД
№1660/2021г. на Районен съд – Варна, с които са присъдени разноски на двете
страни съобразно изхода на спора. Не е налице неправилно приложение на разпоредбите
на ЗАНН, АПК и ГПК, нито неправилно изчисляване на сумата от 112,50лв., която с
решението въззивният съд е осъдил ОД на МВР-Варна да заплати на Д.Д.Д. за
адвокатско възнаграждение. Тя е определена съобразно представените по делото доказателства
за заплатени от Д. 300лв. за адвокатско възнаграждение, както и с оглед постановеното
по жалбата му изменение на НП и намаляване със 150лв. на общия размер от 400лв.
на наложените с него глоби. В съотвествие с потвърждаването на НП по т.1 и изменението
на НП по т.2 с Решението на ВРС, наложените глоби на Д. възлизат общо на 250лв.,
съразмерно на което той е осъден да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 50лв.
за юрисконсултско възнаграждение. Поради това не е било наличе основание за
изменение на решението в частта за разноските и искането в молбата с
вх.№34245/01.10.2021г. на представителя на ОД на МВР-Варна за такова правилно е
оставено без уважение като неоснователно с Определение №526/01.10.2021г. по
НАХД №1660/2021г.
Поради
това не е налице основание за отмяна на Определение №526/01.10.2021г. по НАХД
№1660/2021г. на РС-Варна, което е правилно и законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
Водим от това и на основание чл.221
ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №568/14.09.2021г.
по НАХД №1660/2021г. на Районен съд–Варна В ЧАСТТА, с която е потвърдено НП
№20-0445-001001/ 01.03.2021г. на Началника на РУ-Аксаково при ОД на МВР-Варна в
частта по т.1, с която за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 179
ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДвП на Д.Д.Д. *** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200лв.
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №568/14.09.2021г. по НАХД №1660/2021г. на Районен съд–Варна В
ЧАСТТА, с която е изменено НП №20-0445-001001/ 01.03.2021г. на Началника на
РУ-Аксаково при ОД на МВР-Варна В ЧАСТТА по т.2, като наложеното на основание
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на Д.Д.Д. *** за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП
административно наказание „глоба“ в размер на 200лв. е изменено на „глоба“ в
размер на 50лв.
ОТМЕНЯ Решение №568/14.09.2021г. по
НАХД №1660/2021г. на Районен съд–Варна В ЧАСТТА, с която е изменено НП
№20-0445-001001/ 01.03.2021г. на Началника на РУ-Аксаково при ОД на МВР-Варна В
ЧАСТТА по т.2, като наложеното на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на Д.Д.Д. ***
за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП административно наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 5 месеца е изменено на „лишаването от
свобода“ за срок от 1 месец, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
НП №20-0445-001001/01.03.2021г. на Началника на РУ-Аксаково при ОД на МВР-Варна
В ЧАСТТА по т.2, като наложеното на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на Д.Д.Д.
*** за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП административно наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 5 месеца ИЗМЕНЯ на „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 месец.
ОСЪЖДА Д.Д.Д. *** с ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на МВР-гр.Варна
сумата от 40/четиридесет/лева за юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция.
ОСТАВЯ
В СИЛА Определение №526/01.10.2021г. по НАХД №1660/2021г. по описа на Районен
съд - Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: