Решение по дело №3798/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1972
Дата: 11 ноември 2021 г. (в сила от 16 март 2022 г.)
Съдия: Васил Александров Тасев
Дело: 20215330203798
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1972
гр. Пловдив, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20215330203798 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-003080 от 10.02.2021г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пловдив, с което на
основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда КТ/, вр. чл. 414, ал.1 от КТ, на
„Т. 2006" ООД, в качеството на работодател, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. К., ул. „В." № *, представлявано от Н. П. П. -
**********, е наложена Имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл.3, ал.1, т.2
от Наредба № 5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда.
Жалбоподателят „Т. 2006" ООД, редовно призован, чрез процесуалния
си представител адв. П. твърди, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно по съображения посочени в жалбата, които
се поддържат от процесуалният представител на дружеството и в съдебно
заседание. Претендират се разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се
представлява от ***. К., която счита наказателното постановление за
правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира
1
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено за това, че при
извършена проверка по документи в Дирекция „Инспекция по труда" -
Пловдив на 18.12.2020г. на „Т. 2006" ООД от предоставеното трудово досие
на Е. П. П. е установено, че от страна на дружеството - работодател на
27.11.2020г. е подадено уведомление по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда до ТД
на НАП за прекратяване на трудовия договор на Е. П. П., без да са налице
условията за това. Работодателят е издал заповед за прекратяване на трудовия
й договор с № 11/21.11.2020г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от Кодекса на
труда, считано от 27.11.2020г., която към момента на подаване на
уведомлението до ТД на НАП на 27.11.2020г. не е връчена на лицето.
Доколкото чл.335, ал.2 от Кодекса на труда определя като момент на
прекратяване на трудовия договор без предизвестие, каквото е
прекратяването по чл.325, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, момента на
получаването на писменото изявление за прекратяване на договора, то към
27.11.2020г. не е налице прекратяване на трудовото правоотношение на Е. П.
П. с жалбоподателя.
За констатираното нарушение на „Т. 2006" ООД бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 16-003080 от
04.01.2021 г. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ. В графа възражения жалбоподателят
вписал, че има такива, но те не били конкретизирани в срока по чл.44 от
ЗАНН, а въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Така изложените фактически положения, при които е осъществен
съставът на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени
от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в
съвкупност, като цени изцяло както свидетелските показания на
актосъставителя Н. Ил. Б., така и приложените по делото писмени
доказателства, тъй като са обективни, логични, подредени, непротиворечиви
и взаимноподкрепящи се. Настоящата инстанция изцяло се доверява и на
2
установените допълнителни обстоятелства при заявеното от актосъставителя
Б., че бил получен сигнал от Елена Паскова, че не можела да се регистрира в
бюрото по труда, тъй като заповедта за прекратяване на трудовото й
правоотношение не й е била връчена, въпреки че в последната било вписано,
че това е станало на 27.11.2021г, за което на същата дата била уведомена и
НАП-Пловдив.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
Горната фактическа установеност и доказателствен анализ налагат
извода, че несъмнено от страна на „Т. 2006" ООД е осъществено нарушението
по чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ. Цитираната подзаконова
разпоредба предвижда, че уведомлението съгласно приложение №1 се
изпраща в седемдневен срок от прекратяване на трудовия договор. По силата
на чл.335, ал.2, т.3 от КТ при прекратяване без предизвестие трудовият
договор се прекратява от момента на получаване на писменото изявление за
прекратяване на договора. В конкретния случай от събрания и приложен по
делото доказателствен материал по безспорен начин се установи, че
дружеството-жалбоподател е депозирало до ТД на НАП Пловдив
уведомление по чл.62, ал.3 от КТ за прекратяване на трудовия договор на
лицето Е. П. П. въз основа на Заповед № 11/21.11.2020г. на основание чл.325,
ал.1, т.1 от Кодекса на труда, считано от 27.11.2020г. без да са налице
условията за прекратяване на трудовото правоотношение. Това е така, тъй
като процесната заповед не е била връчена на лицето, за да бъде породено
действието, визирано в чл.335, ал.2, т.3 от КТ и трудовият договор да се счита
за прекратен. Разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ изисква взаимното
съгласие на страните за прекратяване на трудовия договор да е изразено
писмено. Това означава, че двете насрещни волеизявления на страните, както
предложението за прекратяване на трудовото правоотношение, така и
приемането на същото, е необходимо да са изразени писмено. Писмената
форма е условие за действителността им. Не е възможно формиране на
взаимно съгласие за прекратяване на трудов договор чрез устни
волеизявления на двете страни или на едната от тях. Всяка от страните трябва
да изрази волята си за прекратяването на трудовия договор ясно, категорично
и безусловно. Взаимното съгласие се счита постигнато в момента, когато
3
съвпаднат двете писмени волеизявления /така решение № 183 от 21.12.2011 г.
по гр. дело 565/2010 г. на III ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
В случая не се доказа, а и не се твърди, да е отправяно писмено предложение,
от която и да е от страните по трудовото правоотношение, и да е изразено
писмено съгласие за прекратяването му. В конкретния случай, в цитираната в
НП заповед не се съдържа подписа на работника Е. П. П.. Няма и отбелязване
в заповедта за прекратяване да е била надлежно връчена на работника като
прекратяването реално не е настъпило. Обстоятелството, че работодателят е
изпратил уведомление за прекратяване на трудовия договор на 27.11.2020 г.,
когато прекратяването на договора не е било налице, не води до извод, че
работодателят "„Т. 2006" ООД е изпълнил вмененото му задължение по реда
на чл. 62, ал. 3 от КТ. Законодателят в посочената правна норма ясно е
посочил от кога започва да тече срокът за подаване на уведомлението – от
датата на прекратяването, а не от датата на издаване на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение. Следователно презумптивната
доказателствена сила на АУАН съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ не бе оборена.
Напротив в конкретния случай констатациите в АУАН, не само не са
опровергани, но и изцяло се подкрепят от събраните по делото доказателства
- показанията на актосъставителя Б., който в съдебно заседание изрично
потвърди констатациите в акта, както и от представените от дружеството
документи свързани с трудовото правоотношение и от по-точно от Заповед №
11/21.11.2020г., от която е видно, че тя изобщо не е била подписана от
служителя.
Като неоснователно се цени възражението на жалбоподателя, че
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на Е. П. П. не й е
била връчена, защото тя е отказала да е получи. Самото възражение не е
достатъчно ясно конкретизирано, за да може да бъде проверено, тъй като
липсват въведени твърдения кога точно е изпратена и получена заповедта.
Фактът на получаването се доказва в общия случай чрез полагането на подпис
от получателя, т.е. от работника, какъвто по делото се установи, че не е
положен. Жалбоподателят не е ангажирал и никакви доказателства в
подкрепа на твърдението си за изпращане и получаване на заповедта, поради
което същото е недоказано и съдът не му дава вяра.
В случая нарушението е точно за неправомерно действие, при изискване
за бездействие, а именно че работодателят е изпратил уведомление до НАП
4
без да има право на това, тъй като договорът не е бил прекратен, понеже
заповедта не е била връчена на работника и не е настъпило прекратителното
основание по чл.335, ал.2 от КТ. С чл.62, ал.3 от КТ и чл.3, ал.1, т.2 от
Наредбата се изяснява, кога единствено трябва да се изпрати уведомление и
от тях става ясно, че с подаването на въпросното при неспазване изискванията
на чл.335, ал.2 от КТ е било нарушено това правило.
Не може да бъде споделено и възражението, че законосъобразността на
прекратяването на трудовото правоотношение не подлежи на контрол от
Дирекция Инспекция по труда - Пловдив. Същото възражение е
неоснователно. След като нарушенията на трудовото законодателство
подлежат на установяване от компетентните органи на Дирекция Инспекция
по труда, липсва причина от последните да бъде изключено това по чл. 3,
ал.1, т.2 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда. В този смисъл безспорно
е, че същите компетентни органи могат да преценяват дали и от кога между
работодателя и работника е сключен трудов договор - с оглед установяване
най-честите нарушения на трудовото законодателство, поради това неясно
остава основанието на едно твърдение, че същите тези органи обаче не могат
да преценяват факта и момента на прекратяване на същия този трудов
договор.
Описанието на нарушението е пълно, точно и ясно, така че
жалбоподателят е разбрал за какво точно негово поведение е бил
санкциониран.
Правилно и законосъобразно е било квалифицирано деянието, както и
правилно и законосъобразно същото е било санкционирано по реда на чл.416,
ал.5 от КТ, вр. чл. 414, ал.1 от КТ, съгласно който работодател, нарушил
разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Имуществената санкцията е
определена в минимален размер, поради което и не подлежи на ревизиране от
страна на съда.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Конкретното установено
5
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбите на чл. 3, ал.1, т. 2 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от
Кодекса на труда, издадена от министъра на труда и социалната политика.
Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е
предвидил обществената опасност на подобно деяние, като конкретни
общественоопасни последици не е необходимо /и не е възможно/ да се
установяват във всеки отделен случай.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че при съставянето
на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, нарушаващи правото на защита на
наказаното лице, тъй като същите съдържат законово определените
реквизити, изготвени са от компетентни лица и в законоустановените
срокове.
Предвид всичко гореизложено настоящият съдебен състав намери, че
обжалваното НП, като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН,
основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да бъде определено от съда
съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната помощ в размер между
80 лева и 150 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът
намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в
размер на 80 лева.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-003080 от
10.02.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пловдив, с
което на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда КТ/, вр. чл. 414, ал.1 от
КТ, на „Т. 2006" ООД, в качеството на работодател, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „В." № *, представлявано от Н. П.
6
П. - **********, е наложена Имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл.3, ал.1, т.2
от Наредба № 5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА Т. 2006" ООД, в качеството на работодател, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „В." № *, ДА ЗАПЛАТИ на
Дирекция "Инспекция по труда" гр. Пловдив сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляваща разноски в настоящото производство.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7