Р Е Ш Е Н И Е
№ 329/22.1.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в
публично съдебно заседание, проведено на десети
януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***
при участието на секретар ***, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 2144 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по повод предявени от „А.Б.Б.“ АД
ЕИК/БУЛСТАТ ***със седалище и адрес *** срещу П.З.Д. ЕГН ********** с адрес ***
съединени в условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува подлежащо
на изпълнени вземане против ответника по заповед за изпълнение на парично
задължение № 3365/16.5.2018г. издадена по ч.гр.д. № 7050/2018 г. по описа на
ВРС за сумата от сумата от 1000,00 лева, представляваща главница по Рамков
договор за предоставяне на платежни услуги по банкова разплащателна сметка, издаване и използване на платежен инструмент
– международна кредитна банкова платежна карта и за кредитен лимит от
10.05.2016г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда –15.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 252,09 лева, представляваща
просрочена лихва, считано от 09.05.2018г. до 14.05.2018г.; сумата от 4,29 лева,
представляваща наказателна лихва за просрочена главница, считано от
09.05.2018г. до 14.05.2018г. и сумата от 0,42 лева, представляваща неустойка,
считано от 09.05.2018г. до 14.05.2018г.
В евентуалност
предявява и осъдителен иск, с който претендира осъждане на ответника да му
заплати сумата от сумата от 1000,00 лева, представляваща главница по Рамков
договор за предоставяне на платежни услуги по банкова разплащателна
сметка, издаване и използване на
платежен инструмент – международна кредитна банкова платежна карта и за
кредитен лимит от 10.05.2016г., ведно със законна лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.02.2019г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от
252,09 лева, представляваща просрочена лихва, считано от 09.05.2018г. до
14.05.2018г.; сумата от 4,29 лева, представляваща наказателна лихва за
просрочена главница, считано от 09.05.2018г. до 14.05.2018г. и сумата от 0,42
лева, представляваща неустойка, считано от 09.05.2018г. до 14.05.2018г.
Ищецът обосновава
съществуващия за него правен интерес от провеждане на предявените искове,
навеждайки следните фактически твърдения:
По заявление на
банката ищец е проведено заповедно производство, като в полза на ищеца, в
качеството им на кредитор, е издадена заповед за изпълнение, по силата на която
длъжникът – сега ответник е осъден да му заплати претендираните по исковете
суми. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника от ЧСИ по реда на чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК. С разпореждане по ч.гр.д. № 7050/2018 г. по описа на ВРС, на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, заповедният състав е указал на ищеца, в
качеството му на заявител, че може да предяви иск за установяването на
вземането в едномесечен срок. Предвид тези указания, в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК предявяват установителен иск за вземането си по издадената заповед за
изпълнение.
Твърди се в
исковата молба, че по силата на сключен Рамков договор за предоставяне на
платежни услуги по банкова разплащателна сметка, издаване и използване на
платежен инструмент — международна кредитна банкова платежна карта и за
кредитен лимит от 10.05.2016 год. (Договор за кредит) между Банката, Кредитор и
кредитополучателя П.З.Д., на последния е предоставена парична сума в размер на
1 000 BGN. В чл. 15 уговорили размера на дължимата възнаградителна лихва, като
за срока от първите три месеца от датата на сключване на Договора за кредит същият
е фиксиран на 6,84 % и 15,75 % -възнаградителна годишна фиксирана лихва за
срока след първите три месеца от сключване на Договора за кредит за плащане на
стоки или услуги и съответно 18,75 % -възнаградителна годишна фиксирана лихва
за теглене на пари в брой. За неразрешени овърдрафти съгласно чл. 17 от
Договора за кредит уговорили да се дължи годишна възнаградителна лихва в размер
на 24 %. Твърди се, че за периода от 09.05.2018 год. до 14.05.2018 год.
размерът ѝ възлиза на 252,09 BGN.
Излагат, че последно
частично погасяване на месечна вноска за месец Октомври 2016 год. по Договора
за кредит е направено на 14.11.2016 год. След този момент плащането на
задълженията по Договора за кредит е преустановено.
Освен задълженията
за заплащане на главница и възнаградителна лихва претендират акцесорни вземания
за обезщетение за забава за непогасената главница съгласно чл.18, ал.1 от
Договора за кредит и неустойка, съгласно чл.18, ал.2 от Договора за кредит.
С разпоредбата на
чл.18, ал.1 и ал.2 от Договора за кредит уговорили мораторна неустойка за
забавено изпълнение на задължението за заплащане на главница и на договорената
възнаградителна лихва в размер на 10 пункта годишно, начислявана върху
просрочената сума. Същата, изчислена за периода на забавата 09.05.2018 год. до
14.05.2018 год. върху главното задължение възлиза на 4,29 BGN, върху просрочената договорна възнаградителна
лихва за периода на 09.05.2018 год. до 14.05.2018 год. възлиза на 0,42 BGN.
Допълнително
уточняват, че съгласно чл. 10 от Договора за кредит, срокът му на действие е
дванадесет месеца, като след изтичане на уговорения срок вземанията по Договора
за кредит са с настъпила изискуемост, но въпреки това отправили до длъжника
уведомление за изискуемост и доброволно изпълнение на вземанията по Договора за
кредит. Връчването на уведомлението било извършено по реда на чл.47 и
следващите от ГПК, като на 09.05.2018 год. изискуемостта е отразена в
счетоводството на Банката.
Твърдят, че към
момента на предявяване на иска не е налице доброволно изпълнение на изискуемите
задължения по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги.
Ответникът по реда
и в срока по чл. 131 от ГПК, депозира отговор на исковата молба. Със същия се
оспорват исковете, като неоснователни. Не се оспорват обстоятелствата свързани
със сключване на договора и фактът на усвояване на кредитния лимит. Оспорва се
настъпването на предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита. Налагат се
твърдения за сключване между страните по делото на споразумение от 13.03.2019г,
с което са уредили отношенията си във връзка с Договор за потребителски кредит
№ПД-53302/05.05.2016г. и Рамков договор за предоставяне на платежни услуги по
банкова разплащателна сметка за издаване и използване на платежен
инструмент-международна кредитна банкова платежна карта и за кредитен лимит от
дата 10.05.2016г. По силата на това споразумение ответникът се задължил в срок
до 31.03.2019г. да извърши еднократна вноска в размер на 1000 лв, с която да
бъдат погасени задължения поравно от двата кредита. Със същото споразумение се
задължил да внася всеки месец погасителна вноска в размер на 600 лв. по
разплащателна сметка на банката. Уговорено било в споразумението вноската да е
дължима до 25-то число на всеки месец, считано от 01.04.2019г. до 31.03.2020г.
включително. Уговорили също в споразумението от 13.03.2019г, със 100 лева от
всяка една от вноските се погасяват задълженията по Рамков договор за
предоставяне на платежни услуги по банкова разплащателна сметка за издаване и
използване на платежен инструмент-международна кредитна банкова платежна карта
и за кредитен лимит от дата 10.05.2016г. Уговорили също погасяването да се
извършва в поредност - разноски, главница, лихви.
Ответникът налага
твърдения, че от 01.04.2019г. изпълнява поетите по споразумението задължения,
поради което претенцията не съответства на фактите нито по основание, нито по
размер. Оспорва се съществуването подлежащо на изпълнение вземане.
Налага доводи, че
споразумението от 13.03.2019г. представлява факт, настъпил след предявяване на
иска и на основание чл. 235, ал. З ГПК следва да бъде взето предвид от съда.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца лично и с писмена молба заявява извършено от ответника
плащане на претендираните по иска парични суми, както и заплащане на
направените от ищеца в заповедното и в исковото по настоящото дело разноски.
Моли се за постановяване на съдебно решение, при което да бъде взето предвид че
извършеното от ответника плащане е направено след предявяване на иска по чл.
422, ал. 1 в съда.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по
делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск, с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, с който се търси
съдебно установяване на дължимостта на вземане на ищеца претендирано срещу ответника по делото.
По допустимостта на установителния иск:
Правният
интерес от реализиране на търсената защита се извежда от изложените в исковата
молба фактически твърдения на ищеца, а именно, че между него и ответника е
налице спор досежно дължимостта на процесната сума. В този смисъл съдебният
състав споделя виждането, че условие за надлежното упражняване на иска е
наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесната
сума. По тези съображения съдебният състав приема, че предявеният иск се явява
процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество. Исковата молба е
постъпила в предвидения от чл. 415, ал. 1 срок.
По основателността на иска:
В тежест
на ищеца по предявения положителен установителен иск е да установи, при
условията на пълно и главно доказване наличието на паричното задължение, както
и неговия размер, наличието на облигационна връзка между страните, и
основанието на което правото е възникнало, също така и че е изпълнил
задълженията си по договора като е извършил уговорените от страните действия по
предоставяне на водоснабдителни услуги.
В
разглеждания случай, страните не спорят, че между тях е била налице
облигационна връзка породена и развила се по Рамков договор за предоставяне на
платежни услуги по банкова разплащателна сметка, издаване и използване на платежен инструмент
– международна кредитна банкова платежна карта и за кредитен лимит от
10.05.2016г. сключен между ищеца и ответника. Не се спори и факта на усвояване
на кредитния ресурс. Ответникът не оспорва и дължимостта на сумите по кредита,
като единственото му възражение е че са уредили отношенията си във връзка с
Договор за потребителски кредит №ПД-53302/05.05.2016г. и Рамков договор за
предоставяне на платежни услуги по банкова разплащателна сметка за издаване и
използване на платежен инструмент-международна кредитна банкова платежна карта
и за кредитен лимит от дата 10.05.2016г. със споразумение от 13.03.2019г.
Не е
спорен между страните и размерът на дължимото.
По делото
няма спор и относно извършеното в условията на чл. 135, ал. 3 ГПК плащане на
дължимите по заповед за изпълнение на парично задължение № 3365/16.5.2018г.
издадена по ч.гр.д. № 7050/2018 г. по описа на ВРС суми. Признато е от ищцова
страна и обстоятелството, че разноските, които банката-ищец е направила в
заповедното производство и в производството по настоящото дело също са
заплатени от ответника.
Признатото от
ответника право и извършеното в последствие плащане на претендираните суми обуславят
доказаност на исковата претенция по предявения установителен иск. Направеното
от ответника плащане, извършено в хода на процеса, е относимо, съобразно
разпоредбата на чл. 135, ал. 3 ГПК обстоятелство, с оглед постановяване на
окончателния съдебен акт. Поради това предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде отхвърлен.
Поради пълното заплащане на разноските, такива от ответника не се
дължат.
Предвид обстоятелството, че към момента на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение претендираните от ищеца суми са били дължими
от ответника, съдът счита, че същият е дал повод за образуване на заповедното,
а по-късно и на исковото производства. Предвид това разноски в полза на
ответника не се дължат от ищеца, въпреки отхвърляне на исковата претенция.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.Б.Б.“, АД ЕИК/БУЛСТАТ
***, със седалище и адрес *** срещу П.З.Д., ЕГН **********, с адрес ***
съединени в условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува подлежащо
на изпълнени вземане против ответника по заповед за изпълнение на парично
задължение № 3365/16.5.2018г. издадена по ч.гр.д. № 7050/2018 г. по описа на
ВРС за сумата от сумата от 1000,00 лева, представляваща главница по Рамков
договор за предоставяне на платежни услуги по банкова разплащателна
сметка, издаване и използване на
платежен инструмент – международна кредитна банкова платежна карта и за
кредитен лимит от 10.05.2016г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда –15.05.2018г. до
окончателното изплащане на задължението;
сумата от 252,09 лева, представляваща просрочена лихва, считано от
09.05.2018г. до 14.05.2018г.; сумата от 4,29 лева, представляваща наказателна
лихва за просрочена главница, считано от 09.05.2018г. до 14.05.2018г. и сумата
от 0,42 лева, представляваща неустойка, считано от 09.05.2018г. до 14.05.2018г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: