№ 4481
гр. Варна, 01.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502331 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. В. Ф. ЕГН ********** и С. К. Д., ЕГН **********,
срещу решение № 260235/18.04.2022г. на Варненския районен съд, постановено по гр.д. №
3779/19г., в частта с която е прекратено производството по искове с правно основание чл.26, ал.2
ЗЗД, предявени от въззивниците срещу Б. Д. Б., Г. Х. Б., И. К. Б., И. А. С. и В. К. И. за
прогласяване нищожността поради невъзможен предмет на договор за продажба на недвижим
имот, обективиран в НА №22, т.7, рег.№16793, дело 1027 от 2004г., в частта, в която продавачът В.
К. И. продава на Б. Д. Б. таванско подпокривно пространство – неизпълзваемо, находящо се в
жилищна сграда в гр.Варна, ул.“Железни врата“№29, с площ от 19,76 кв.м. и договор за
покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в НА № 103, т.7, рег.№ 16767, д.№1156, 2006г.,
в частта, с която И. А. С. и И. К. С. продават на Б. Б. таванско подпокривно пространство-
неизползваемо, находящо в жилищна сграда в гр.Варна, ул.“Железни врата“, № 29, с площ 11,15
кв.м., поради недопустимост на предявените искове.
Твърди се в жалбата, че изводите на ВРС за недопустимост на исковете, поради това, че за
ищците не е налице правен интерес от предявяването им, тъй като не са страни по договорите за
покупко-продажби и предявяват чужди права – на останалите собственици на обекти в сградата са
неправилни и необосновани. Посочва се, че жалбоподателите с предявените искове е поискано
прогласяване нищожността на договорите за целия обект – неизползваемо подпокривно
пространство, като ищците са заявили, че са собственици на 75% от общите части на сградата -
ЕС. Съдът неправилно е прекратил производството по цялото искане, като не е съобразил, че
исковете са допустими до размера на притежаваните от ищците 75%. Иска се отмяна на
обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по
същество.
С писмен отговор Б. Д. Б. и Г. Х. Б. оспорват частната жалба като неоснователна. Считат,
че за ищците не е налице правен интерес от предявяване на исковете с правно основание чл.26,
ал.2 ЗЗД, доколкото същите не са придобили права върху процесните помещения и евентуално
позитивно решение, не би се отразило в правната им сфера.
И. К. С., И. А. С. и В. К. И. с писмен отговор оспорват частната жалба, като излагат
съображения за правилност, обоснованост и законосъобразност на решението в прекратителната
му част и молят да се потвърди. Считат, че за ищците не е налице правен интерес от предявяване
на исковете с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД за нищожност на договорите за покупко-продажба,
доколкото те не са собственици на целия процесен имот.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
1
Частната жалба е депозирана в срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по обективно и субективно съединени искове,
предявени от Р. В. Ф. и С. К. Д., срещу Б. Д. Б., Г. Х. Б., И. К. С., И. А. С. и В. К. И., както следва:
1. Иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за продажба на
недвижим имот, обективиран в НА №22/2004г., в частта, с която продавачът В. К. И. продава на Б.
Б. таванско подпокривно пространство в жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, ул.“Железни
врата“ № 29 с площ от 19,76 кв.м., поради невъзможен предмет;2. Иск с правно основание чл.26,
ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в
НА № 103/2006г., в частта с която И. А. С. и И. К. С. продават на Б. Б. таванско подпокривно
пространство в същата жилищна сграда, с площ от 11,15 кв.м. поради невъзможен предмет и 3.
Иск с правно основание чл.108 ЗС за установяване в отношенията между страните, че ищците са
собственици на общите части от тавански етаж, находящ се в жилищната сграда, с обща площ от
62,48 кв.м. в идеални части, от които 31,70 кв.м.- ид.ч. от самостоятелен обект в сградата с
идентификатор 10135.2554.119.1.5, с предназначение: жилище апартамент, находящ се на 3 етаж в
сградата, а останалите 30,78 кв.м.- ид. части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.2554.119.1.6, на трети етаж от сградата и осъждане на ответниците Б. Б. и Г. Б. да предадат
владението на имотите.
В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на самостоятелни обекти в сграда –
ЕС, находяща се в гр.Варна, ул.“Железни врата“ №29; Р. Ф. – на апартамент, придобит в режим на
СИО, въз основа на постановление за възлагане на недвижим имот от 11.01.2017г. на ЧСИ
Ст.Данова, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.2554.119.1.1; С. Д. – на ½
ид.ч. от апартамент с идентификатор 10135.2554.119.1.2, придобит въз основа на договор за
покупко-продажба, обективиран в НА №34/2018г. Узнали, че за притежаваните от тях ид. части от
таванския етаж на сградата е съставен КНА №12/2018г. по силата на който Б. Б. и Г. Б. са признати
за собственици на тавански етаж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.2554.119.1.3 със ЗП от 114 кв.м., който към момента на предявяване на исковете е обособен
в два нови самостоятелни обекта: 10135.2554.119.1.5 със ЗП 57,84 кв. и 10135.2554.119.1.6 със ЗП-
56,16 кв.м. Излага се, че сградата била изградена като двуетажна, жилищна със скатен покрив,
като собствеността върху сградата е поделена с договор за доброволна делба от 14.12.1996г., по
силата на който Крум И. Динов и Витка Аспарухова Динова получили в собственост апартамент,
находящ се на първи етаж, три избени помещения, таванска стая с площ от 10 кв. м. с източно
изложение и 50 % ид.ч. от общите части на сградата; И. К. С. и И. А. С. получили в собственост
апартамент, находящ се на втори етаж с площ от 114 кв.м., едно избено помещение, гараж,
таванска стая с площ от 14,96 кв.м. със западно изложение и 50% от общите части на сградата.
Крум и Витка Динови дарили с НА №12/1996г. поставените им в дял имоти на В. И., който от с НА
№ 22/2004г. продал на Б. Б. тавански етаж от жилищната сграда, състоящ се от таванска стая с
площ от 10,25 кв.м., таванско складово помещение с площ от 14 кв.м. и таванско подпокривно
пространство с площ от 19,76 кв.м. С НА№ 103/2006г. И. С. и И. С. продали на Б. Б. таванска стая
№2, с площ от 14,96кв.м., таванско складово помещение №2 с площ от 12,31 кв.м. и таванско
подпокривно пространство с площ от 11,15 кв.м. По този начин с двата договора ответниците Б.и
закупили части от таванския етаж с площ от 82,43 кв.м. от общо 114 кв.м., като собствеността
върху останалите 31,43 кв.м. от таванските помещения не е била прехвърлена. Наведени са
твърдения, че посочените обекти, предмет на договорите по естеството си представляват общи
части на сградата по смисъла на чл.38 ЗС, като прехвърленото през 2004г. и 2006г. таванско
подпокривно пространство с площ от 30,91 кв.м. представлява незастроен обем и е обща част на
сградата. Твърди се също, че подпокривното пространство по естеството си е представлявало обща
част, поради което и сделките за прехвърляне на право на собственост по отношение на части от
него са нищожни поради невъзможен предмет.
Посочените в исковата молба твърдения и обстоятелства са достатъчни да се приеме, че
предявените искове са процесуално допустими, до размера на припадащите се на ищците като
собственици в сграда ЕС идеални части от общите части на сградата. Макар, ищците да не твърдят
и не се легитимират като собственици на целите процесни имоти, предмет на договорите за
покупко-продажба, които се иска да бъдат прогласени за нищожни, същите твърдят, че притежават
идеални части от общите части на сградата, в т.ч. и на подпокривното пространство, което е
предмет на сделките, поради което за тях съществува правен интерес и същите са процесуално
легитимирани в качеството им на съсобственици, притежаващи ид. Части от общите части на
2
сградата да предявят искове за нищожност на сделките до размера на притежаваните от тях квоти
от собствеността върху общите части. Предявените искове са недопустими по отношение на
частите, представляващи идеални части от общите части на сградата на останалите собственици на
обекти в сградата.
С обжалваното определение първоинстонционният съд е прекратил производството по
предявените от Р. Ф. и С. Д. искове, като е изложил мотиви за липса на процесуална предпоставка
от категорията на абсолютните – правен интерес за ищците да предявят исковете. Обосновал е
становището си с това, че от данните по делото се установява, че ищците не са собственици нито
на целите имоти, за които са сключени договорите, чиято действителност се оспорва, нито на
идеални части от същите.
Въззивният съд не споделя мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт, като намира, че
преценката за активна процесуална легитимация /правен интерес/ се ограничава до проверка на
обстоятелствата дали пред съда ищецът е обосновал правен интерес да претендира нищожност на
договорите на базата на наведените в исковата молба твърдения. В случая, наведените от ищците
твърдения обосновават наличие на правен интерес за предявяване на исковете с правно основание
чл.26, ал.2 ЗЗД. До колкото с предявените искове се твърди, че ищците са собственици на идеални
части от обектите, предмет на сделките, същите са процесуално легитимирани и имат интерес да
предявят иска за прогласяване на нищожност на договорите относно частите, съразмерно на
квотите на ищците от собствеността върху идеалните части от общите части на сградата, при
твърдения за наличие на сключен договор за продажба на обект, представляващ обща част по
смисъла на чл.38 ЗС от един от съсобствениците. Предвид изложеното исковете са допустими за
посочените части. Исковете с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, в частите, с които се претендира
прогласяване на нищожност на процесните договори, относно останалите идеални части от
имотите, които не са собственост на ищците са недопустими. Въпросът относно това дали ищците
са собственици на претендираните от тях ид. части е по същество на спора, по който съдът дължи
произнасяне с решение. Изложените от първоинстанционният съд доводи относно установената от
доказателствата по делото собственост върху имотите и дали същите представляват самостоятелни
обекти или общи части, също са такива по основателност на претенциите. В противоречие с
изложените в решението от самия първоинстанционен съд мотиви, че ищецът е процесуално
легитимиран да води иск за нищожност до размера на своето право на собственост, т.е. относно
идеалната част от имота, който е негова собственост, съдът е прекратил в цялост производството
по предявените искове, като не е съобразил твърденията на ищците, че същите твърдят, че са
собственици на 75% идеални части от общите части на сградата, съответно на обектите предмет на
сделките.
С оглед на горното, настоящият състав на съда намира, че като е прекратил производството
по предявените от Р. В. Ф. и С. К. Д., срещу Б. Д. Б., Г. Х. Б., И. К. Б., И. А. С. и В. К. И. искове за
прогласяване нищожността на договори за продажба на недвижими имоти, обективирани в НА
№22, т.7, рег.№16793, дело 1027 от 2004г. и НА № 103, т.7, рег.№ 16767, д.№1156, 2006г., в частта
до размера на припадащите се на ищците идеалните части от общите части на сградата, поради
липса на правен интерес е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
отменен.
Решението в частта, с която е прекратено производството по исковете за разликата над
претендираните като припадащи се на ищците идеални части от собствеността върху общите части
на сградата е правилно и следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ решение №260235 на Варненския районен съд, постановено на 18.04.2022г. по
гр.д. № 3779/19г., в частта с която е прекратено производството по същото по предявени от Р. В.
Ф. и С. К. Д., срещу Б. Д. Б., Г. Х. Б., И. К. С., И. А. С. и В. К. И., искове с правно основание чл.26,
3
ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в
НА №22/2004г., в частта, с която продавачът В. К. И. продава на Б. Б. таванско подпокривно
пространство в жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, ул.“Железни врата“ № 29 с площ от
19,76 кв.м., поради невъзможен предмет и на договор за продажба на недвижим имот, обективиран
в НА № 103/2006г., в частта с която И. А. С. и И. К. С. продават на Б. Б. таванско подпокривно
пространство в жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, ул.“Железни врата“ № 29, с площ от
11,15 кв.м. поради невъзможен предмет до размера на припадащите се на ищците идеални части от
общите части на сградата и ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените
действия и произнасяне по предявените искове в посочените части.
Потвърждава решение №260235 на Варненския районен съд, постановено на 18.04.2022г.
по гр.д. № 3779/19г., в частите с които е прекратено производството по исковете с правно
основание чл.26, ал.2 ЗЗД за разликата над припадащите се на ищците идеални части от общите
части на сградата.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. от чл.274 ал.1
т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4