Решение по дело №12206/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8488
Дата: 25 юли 2022 г.
Съдия: Богдан Русев Русев
Дело: 20221110112206
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8488
гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря *******
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110112206 по описа за 2022 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ

от г.
град СОФИЯ

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на пети юли през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ

При секретаря **********,
-ра
Като разгледа гражданско дело № 12206 от 2022 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
1
взе предвид следното:

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК. Образувано
е въз основа на Искова молба, вх. № 44080/08.03.2022г. на СРС, подадена във
връзка със Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена на
08.12.2021г. по ч.гр.д. № 66242/2021г. на СРС.
Ищецът „**********“ ЕАД чрез юрк. М.К. е предявил срещу ********
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи
на „**********“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот –
занималня в град София, ж.к. "********" ІІ, бл. 221, вх. А, аб. № *******,
както следва:
1772,24 лева - за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.10.2018г.-м.04.2019г. и 7,00 лева за дялово разпределение
за периода м.10.2018г.-м.04.2019г., ведно със законната лихва от
датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (19.11.2021г.) до окончателното ѝ изплащане;
законна лихва за забава върху главниците за периода 01.12.2018г.-
11.11.2021г., от които върху главницата за топлинна енергия 473,90 лева
и върху главницата за дялово разпределение – 1,96 лева.
Топлоснабдителното дружество твърди, че ответникът като държавен
орган - юридическо лице потребява топлинна енергия, но не сключил писмен
договор за продажба на такава, както изисквал чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Стойността на потребената топлинна енергия не била заплатена. По този
начин той се обогатил неоснователно за сметка на „**********“ ЕАД, което
се обеднило със стойността на доставената топлинна енергия и останалите
дължими във връзка с нея суми. Въз основа на тези обстоятелства ищецът
обосновава възникнало за ответника задължение да му заплати цената на
доставеното количество топлинна енергия по месечни прогнозни сметки и
изравнителни такива. В насроченото по делото публично съдебно заседание
ищецът се представлява от юрк. А.Т., който поддържа предявените искове,
включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ******** чрез областния
управител И.К. е депозирал Отговор на исковата молба, вх. №
94956/12.05.022г. на СРС, с който оспорва предявените искове като
недопустими, неоснователни и недоказани. Сочи, че през процесния период
имотът не е бил използван, бил е необитаем, а областната администрация не е
искала до него да бъде доставяна топлинна енергия. Тя не е получавала и
покана за сключване на договор. За количествата топлинна енергия нито били
издадени, нито били доставени фактури. За да бъде основателен искът, от
значение било ответникът да е използвал предоставената от ищеца топлинна
енергия, като по този начин да си спести разходи. Такова ползване не било
налице, тъй като имотът бил необитаем. Възразява се, че задълженията са
погасени по давност. Лихви не се дължали, тъй като ответникът не бил канен
да плаща сумите, съответно не бил изпаднал в забава. Оспорват се
представените доказателства. В насроченото по делото публично съдебно
заседание ответникът се представлява от Любомил Иванов - служител с
2
юридическо образование, който оспорва предявените искове, включително в
хода на устните състезания.
Третото лице - помагач "**********" ООД не изразява становище по
предявените искове. За насроченото по делото публично съдебно заседание не
изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на
ответника в отговора , съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество.
Съобразно чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание
чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил
топлинна енергия и услуги в твърдените количества и на посочената
стойност, с която ответникът се е обогатил, тъй като се явява фактически
потребител на енергия в процесния имот и за процесния период. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил задължението си към ищеца или наличието на основание да получи
съответното количество топлинна енергия от ищеца, в това число сключен
писмен договор. Доказателствената тежест по иска с правно основание чл.
124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е за ищеца, който следва при
условията на пълно и главно доказване да установи неизпълнено на падежа
парично задължение и продължителността на забавата. В тежест на ответника
е да докаже заплащането на съответните суми, съответни обстоятелствата,
които го освобождават от това задължение. Извън горното всяка от страните
следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици.
Съгласно § 1, т. 33а от ЗЕ "небитов клиент" е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ определя, че продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор между
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови
нужди. По делото няма данни такъв да е сключван между ищеца и ответника,
от което следва, че между тях липсва облигационно отношение по ЗЕ за
продажба на топлинна енергия.
Когато топлоснабдителното предприятие не разполага с правна
възможност да търси стойността на доставената на дружеството-ответник
топлинна енергия на договорно основание, същото може да стори това с иск
по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, според която всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. За да е основателен предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, следва
у ищеца да е налице обедняване, което може да се изразява в намаляване на
активите или увеличаване на пасивите /включително извършване на разходи/,
3
обогатяване у ответника, което може да се изразява в намаляване на пасивите
или увеличаване на активите /включително спестяване на разходи/, между
обогатяването на ответника и обедняването на ищеца да е налице връзка, за
това разместване на блага да липсва правно основание, като за ищеца да не е
налице друг иск, с който да може да защити интересите си.
Видно от Акт за частна държавна собственост № 03005 от 16.05.2001г.
Българската Държава е собственик на недвижим имот - занималня с площ от
71,05 кв.м. в подблоково пространство, находяща се в град София, ж.к.
"********" ІІ, бл. 221. В същия /екземпляр, предоставен от ищеца във връзка
с депозирани при него книжа през 2001г./ е вписано, че имотът е предоставен
на Областния управител на Област София. От представения по делото (л. 89)
заверен препис обаче се установява, че със Заповед № РД-04-056/11.09.2009г.
на Областния управител на Област София и сключен Договор № РД-063-04-
056/15.09.2009г. имотът е предоставен на Столичната община. Доколкото са
налице данни за предоставяне на имота на трето лице, обективно именно то е
получило доставената топлинна енергия в него, като по този начин се е
обогатило с нейната стойност. Напротив - Областната администрация не е
получила доставеното благо - топлинна енергия. В нейния патримониум не е
настъпило обогатяване със стойността на същата, както и със стойността на
свързаните с доставката ѝ дейности.
Горните обстоятелства са достатъчни за отхвърляне на предявените
искове за главници, а оттам и на акцесорните искове за лихви по тях. При
това положение обсъждането на останалите събрани по делото доказателства
е безпредметно.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото
право на разноски има само ответникът. Съдът следва да се произнесе и по
разноските в заповедното производство.
За заповедното производство ответникът не е заявил искане за
разноски.
Съобразно изхода от спора, в полза на ответника следва да се присъдят
разноски по делото (исковото производство на първа инстанция) в размер на
100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от "**********" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище в град София, ул. "*******" № 23Б, срещу ********, ЕИК
*********, с адрес в град София, ул. "*******" № 22, искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на
„**********“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот –
занималня в град София, ж.к. "********" ІІ, бл. 221, вх. А, аб. № *******,
4
както следва:
1772,24 лева - за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.10.2018г.-м.04.2019г. и 7,00 лева за дялово разпределение
за периода м.10.2018г.-м.04.2019г., ведно със законната лихва от
датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (19.11.2021г.) до окончателното ѝ изплащане;
законна лихва за забава върху главниците за периода 01.12.2018г.-
11.11.2021г., от които върху главницата за топлинна енергия 473,90
лева и върху главницата за дялово разпределение – 1,96 лева.
ОСЪЖДА "**********“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
********, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100,00
лева, представляваща разноски - юрисконсултско възнаграждение по делото
на първа инстанция (гр.д. № 12206/2022г. на СРС).
Решението е постановено при участието на "**********" ООД в
качеството му на трето лице – помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5