П Р
О Т О
К О Л
гр. София, 18 ноември 2020 г
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, 18 състав в публично съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВЕРА ЧОЧКОВА |
|
|
|
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: |
1.
М.Д. |
|
|
|
|
2.
В.Й. |
|
|
|
|
|
|
|
|
Секретар |
Пенка Ц.а |
||
|
Прокурор |
ДЕСИСЛАВА
ПЕТРОВА |
||
сложи за разглеждане докладваното от съдия ЧОЧКОВА
НОХД № 3512 по описа за 2020 г.
На именното повикване в 10,30 часа се
явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ
И.К.В. се явява лично и с упълномощения си защитник АДВ. П.Ч., с пълномощно
приложено по делото.
ЯВЯВА
СЕ наследникът на пострадалото лице Х.К..
НЕ
СЕ ЯВЯВАТ останалите двама наследници - С.К. И В.К. - редовно призовани, не се
сочат уважителни причини за неявяването им.
И
за тримата наследници се явява упълномощеният им повереник
АДВ. М. С. с пълномощно, приложено по
делото.
В
днешното съдебно заседание се явява и АДВ С.Ц.с пълномощно, представено в
днешното съдебно заседание, също повереник и на тримата
наследници на пострадалото лице.
СТРАНИТЕ/поотделно/:
Получили сме всички преписи и книжа свързани с провеждането на днешното разпоредително
заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ:
Получил съм и препис от обвинителния акт преди повече от 7 дни.Нямаме искания
за отводи.
Адв. С.: Моля въз основа на представените писмени молби
от името на моите доверители същите да бъдат конституирани като частни
обвинители и граждански ищци срещу подсъдимия за извършеното от него
престъпление, за което е предаден на съд.
Моля да приемете за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес
гражданския иск и да конституирате доверителите ми като частни обвинители и
граждански ищци, като гражданският иск е в размер на 200 000 лева за всеки
един от доверителите ми,ведно с лихвите. Считам, че гражданският иск няма да
затрудни наказателния процес, тъй като ще се ползваме от доказателствата, които
са посочени от прокуратурата във връзка с обвинението.
АДВ
Ц.: Присъединявам се към казаното от колегата.
ПРОКУРОРЪТ:
Считам, че и двете молби, както за конституиране на пострадалите лица като
частен обвинител, така и за установяването им като граждански ищци са процесуално
допустими и следва лицата да бъдат установени в това качество. Направени са
своевременно от лица с активна процесуална легитимация в предвидената от закона
форма. По отношение на потенциалната възможност за забавяне на производство,
считам, че по принцип, ако такава е налице и се налага отлагане на делото, то
би следвало производството в частта за гражданския иск да бъде прекратено, а не
изначално да се приема недопустимост на иска.
По тези съображения, моля да уважите молбите за конституиране на пострадалите
като частни обвинители и граждански ищци.
АДВ.
Ч.: Искането за конституиране като частни обвинители на наследниците на
пострадалото лице са своевременно предявени и следва да бъдат уважени. По отношение
искането за конституиране като граждански ищци за посочените неимуществени
вреди считам, че следва да бъде
отклонено това искане, тъй като би коствало допълнителни усилия на съда и би
затруднило разглеждането на делото в разумни срокове.
СЪДЪТ
СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ счита, че молбите на наследниците
на пострадалото лице са своевременно депозирани, допустими са, събрани достатъчно
доказателства за процесулната им легитимация , поради
което съдът счита, че същите следва да бъдат конституирани както в качеството
на граждански ищци, така и на частни обвинители в наказателното производство.
Воден от гореизложените съображения,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА предявените на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
граждански искове от С.И.К., Х.В.К. и В.В.К. срещу
подсъдимия И.К.В. в размер на по 200 000
лв. за всеки от тях, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в резултат на деянието, предмет на обвинителния акт, а именно престъпление
по чл. 123, ал.1 от НК, ведно със законоустановената
годишна лихва, считано от датата на смъртта на пострадалото лице, като ги
КОНСТИТУИРА в качеството на граждански ищци в наказателния процес.
КОНСТИТУИРА С.И.К.,
Х.В.К. и В.В.К. в качеството на частни
обвинители в наказателното производство.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на частните обвинители и
граждански ищци.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ и правата на подсъдимия.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Да се даде ход на
разпоредителното заседание.
СЪДЪТ, като намери, че не са налице процесуални пречки
за провеждане на днешното разпоредително заседание,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ за становище на страните по въпросите
визирани в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: С оглед предмета на обвинението, делото е
родово и местно подсъдно на СГС. Няма основание за прекратяване и спиране на
наказателното производство, като на в ДП не са били допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са довели до ограничаване на процесуалните права, както на обвиняемия,
така и на пострадалия. Спазена е
процедурата по чл. 219, чл. 221 и чл. 227 от НПК. Обвинението в ДП е повдигнато
с необходимата яснота по отношение на факти и право при съответствие на
окончателното с предварителното обвинение. Обвинителният акт отговаря на
изискванията по чл. 246 ал. 2 и ал. 3 от НПК и изпълва стандарта на
тълкувателно решение № 2 от 2002 година.
Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Няма
основание за разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен
съдия или съдебен заседател, за назначаване на защитник, доколкото подсъдимият
се представлява от адвокат, както и вещи лица, извън посочените в приложението
към обвинителния акт. Няма основание за назначаване на преводач или тълковник, както и за извършване на съдебни следствени
действия по делегация. Няма основание да се взема мярка за неотклонение на
подсъдимия на този етап. Нямам искания за събиране на нови доказателства и
считам, че следва делото да бъде насрочено за съдебно заседание с призоваване на лицата, които са посочени в
приложението на обвинителния акт.
АДВ С.: Изцяло се присъединявам към казаното от
представителя на СГП. Считам нейното становище за правилно и обосновано, като
имам само едно допълнение, а именно, че желая да бъде допуснат като свидетел Ц.Д.Ц.при
в довеждане относно размера и вида на неимуществените вреди.
АДВ Ц.: Присъединявам се към становището на повереника.
АДВ Ч.: Нямам възражение по точки от 1, 2, 4, 5, 6, 7
и 8 по чл. 248 ал.1 от НПК в разпоредителното заседание. Отново имам възражение
по т. 3 на чл. 248 ал. 1 от НПК. Независимо от двете определения на САС, считам, че отново
обвинителният акт не отговаря на изискванията на НПК, а и също така формулиран
като обвинение и като рамка води до неяснота, непълнота и дуализъм на
повдигнатото обвинение спрямо моя доверител и затруднява в максимална степен неговата
защита. Без да навлизам в подробности по отношение изричните указания на САС по
отношение на СГП, само ще маркирам някои неща, които не само, че не са
изяснени, а са задълбочени в поредния обвинителен акт. На стр. 2 абзац 1 е
посочено, че 25.04.18 г. моят доверител лично е извършил 12 пъти проникване в
простатната жлеза чрез ректума на починалото лице, за да вземе по шест биопсии
от ляв и десен дял на простатната жлеза – база, периферия и апекс.
На втори абзац на лист 2 от обвинителния акт е посочено, че извършената манипулация
е била под непосредственото ръководство на обвиняемия, като е извършена под ехографски контрол от
свидетеля д-р С.Т.. На трети абзац, лист втори от обвинителния акт е посочено, че е била взета биопсия в екип от
обвиняемия д-р И.В. и асистент д-р С.Т. съгласно оперативен протокол от 25. 04.18
година. Пак отново не става ясно при така описаното фактическо действие на моя
доверител, той ли е направил тази интервенция, под негово ръководство ли е,
какво е действал д-р Т.и какви физически и практически действия е извършвал д-р
Т.при тази хирургическа интервенция. На една страница от обвинителния акт има
три коренно противоположни твърдения от страна на държавното обвинение. Това по
отношение на конкретни факти и обстоятелства, на които моят доверител следва да
отговаря. По отношение на т.н. бланкетна правна норма по чл. 123 от НК, която и за
студентите от три курс от университета е ясно какво съдържа. Отново започваме да
се хлъзгаме по някакви правила, по някакви стандарти на поведение. Изрично САС
е посочил, че тези правила следва да бъдат посочени и конкретизирани като норма.
Оттук нататък прокурор Р.манипулира със следните обстоятелства: На лист 3 от
обвинителния акт, абзац - среден: „на пострадалия В.К., въпреки наличието на
този „златен стандарт“, за наличието на които обвиняемият В. безспорно е знаел,
не е било назначено такова антибиотично лечение и не му
е била издавана съответната рецепта.“ На лист 4, абзац първи на обвинителния
акт: „Обвиняемият д-р В. е следвало съобразно медицинския стандарт по урология
и факта, че ръководи специализанта д-р Т.да проконтролира дейността на
последния и да установи, че не е назначена съответстваща на златния стандарт
терапия и да назначи задължителна терапия на пострадалия с антибиотик.“ Пак на
лист 4 отново говорим за немарливо изпълнение на имагинерни задължения от
страна на д-р В. при наличието вече на отменен стандарт по време на настъпилата
смърт на В.К.. На лист 5 отново пак говорим за нормативно уредени, посочени
подробно в СМЕ стандарти в урологията. Няма такива посочени стандарти в СМЕ,
нито има нормативно уредени към момента на настъпилата смърт на В.К.. Именно
тази процесуална гимнастика по някакъв невероятен начин нас ни затруднява да
формираме правилно нашето процесуално поведение, да дадем обяснение и да
участваме реално и ефективно в наказателния процес, но ние отново сме изправени
пред невъзможността, първо за какви конкретни фактически действия ние следва да
отговаряме, по отношение на какъв стандарт следва да отговаряме, ако е имало такъв стандарт, нека да бъде посочен
конкретно, а ако е нямало, значи това е въпрос по същество и следва да ни
оправдаете и оттук нататък горната инстанция да си вземе решенията. Основно
действат двата пункта, които за трети път не са изяснени от прокуратурата. Не
коментирам изобщо за периода на деянието, защото видно е, че ние сме били
ръководител на отделението по урология и
сме били под наша юрисдикция. В.К. е бил до 26.04.18 г. След това е бил в
Пирогов. На нас периода на инкриминиране ни е до 30.04.18 г. както и да е, това
вече е въпрос по същество, може да се изчисти. Но касая именно тези две
обстоятелства: какви конкретни действия сме извършили ние съгласно цитираните
документи, какви действия са извършени от специализанта д-р Тимов, какво ние
точно не сме проконтролирали, в кой етап и в коя насока и въз основа на какъв
стандарт – кой от трите: нормалната практика на нефрологично
отделение, на отменения златен стандарт или някакъв друг имагинерен стандарт,
тъй като прокурор Р.много свободно жонглира с абстрактни понятия без никакво
съдържание. С оглед тези обстоятелства считам, че отново обвинителният акт не
отговаря на изискванията на НПК, поради което моля за пореден път да прекратите
съдебното производство и да върнете делото на прокуратурата за отстраняване на
тези съществени процесуални нарушения, свързани с нарушение правото на защита и
затрудняване в максимална степен неговото ефективно упражняване.
РЕПЛИКА НА ПРОКУРОРА: Искането на защитата моля да
отклоните като неоснователно по следните съображения: В обвинителния акт не се
излагат противоречиви твърдения по отношение на това, какво като факти е вменено
като отговорност от прокуратурата на подсъдимия. В обвинителния акт в неговия диспозитив ясно е посочено, че след извършване на
манипулация, изразяваща се в проникване в простатната жлеза през ректума на починалото
лице, осъществено 12 пъти, впоследствие не е изваден своевременно поставен марлен тампон и не е проведена преди биопсия и след нея антибиотична терапия. Същото е отразено и на лист 4, абзац
5 отгоре надолу. Що се отнася до предходните събития, които защитата цитира
като противоречиво изложени на лист 2 от обвинителния акт, те касаят самата
тази манипулация, осъществена 12 пъти. В обвинителния акт ясно е посочено, че
тя е извършена от екип, а вменената на подсъдимия отговорност е за
бездействията на подсъдимия след извършването на тази манипулация. Що се отнася до бланкетността на
разпоредбите, която защитата засегна, това дали стандартът е бил приложим или
не, дали е имало или нямало уредена нормативна уредба, с която подсъдимото лице
е следвало да се съобразява, е въпрос по същество и не касае годността на обвинителния
акт да породи разглеждане на обвинението в централната фаза.
АДВ С.: Моля да приемете за неоснователни съображенията
на защитата, тъй като видно от диспозитива на обвинителния
акт, много ясно личи какво е имала прокуратурата като бездействие от страна на подсъдимия,
довело до смъртния изход на В.К. В обстоятелствената част само се пояснява
хронологията на извършените действия, а от диспозитива
следва обвинението, което е пределно ясно, както за подсъдимия, така и за
неговата защита.
АДВ Ц.: Присъединявам се към становището на адв. С..
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ след съвещание, след като изслуша доводите на
страните и извърши собствена проверка на въпросите, визирани в разпоредбата на
чл. 248 ал.1от НПК, намира следното:
Това е третото по ред разпоредително заседание по настоящото
дело. Двукратно съдебният състав отказа да прекрати съдебното производство и да
върне делото на СГП за отстраняване на процесуални нарушения от категорията на
съществените, рефлектиращи в правото на защита на подсъдимото по делото лице.
Двукратно по-горната инстанция отменя
определението на съдебния състав на СГС с указания, че следва да се
отстранят пороците във внесения по делото обвинителен акт, касаещи най- вече
фактическото обвинение на подсъдимия В. и правната му рамка.
Съдът счита, че указанията на по-горестоящата
инстанция за отстраняване на съществуващите пороци в обвинението на подс.В. не са изпълнени от СГП,доколкото отбелязаните от
САС недостатъци фигурират и във внесения по делото обвинителен акт. Това е така,
тъй като отново в обстоятелствената част липсват ясно очертани действия или бездействия
на подс.В. ,които СГП счита ,че се субсумират под признаците на престъплението по чл.123 ал.1
от НК. От една страна се твърди,че подс.В. лично е
осъществил процесната манипулация,предмет на
обвинението, а от друга,че не е упражнил контрол върху действията на св.Т.,който
му е асистирал.Посочва се ,че след операцията от ануса на пострадалия не е
изваден марлен тампон,без да е ясно чие задължение
СГП приема ,че е било това действие- на подсъдимия или на св.Т..Остава неясно и
чие задължение е било да назначи антибиотична терапия
преди и след операцията на пострадалия,доколкото пострадалия е постъпил в
болницата като пациент на подсъдимия и според обвинението ,той е назначил
биопсия,която според СМЕ не е била необходима.
Настоящият съдебен състав счита, че двусмислеността и
неяснотата на обстоятелствената част на
обвинителния акт не е отстранена и след корекциите, които е внесла СГП, а това
води до затруднение в упражняването на правото на защита на подсъдимия. Остава
неясно какво всъщност се твърди от страна на обвинението по отношение на инкриминираните
действия или бездействия от страна на подсъдимото лице, които следва да бъдат
ясно очертани, за да не се налага по пътя на тълкуването да се извеждат един
или други изводи.
Не е изпълнена и втората част от указанията на
САС,касаещи приложимото право,запълващо бланкетната
норма на чл.123 ал.1 от НК. От една страна се твърди,че подс.В.
е нарушил стандарта по урология,за който се посочва ,че към датата на деянието
е бил отменен.Посочва ,че е нарушен и
т.нар.златен стандарт,без да е ясно какво точно прокуратурата влага в това
понятие или дали се касае за неписани или писани правила за поведение в
конкретна ситуация ,от които се ръководи всеки лекар. Посочено е, че това е
комплекс от знания, които са известни на всеки лекар завършил медицина ,без да
става ясно дали се визира конкретен алгоритъм за поведение на добрия лекар или
нещо различно,както и къде е уредено то. Следва да се отбележи, че в
депозираната в хода на ДП СМЕ е посочено, че всъщност правилата и стандартите
по урология се регламентират от началника на отделението по урология, който в
случая се явява именно подсъдимият. По тази причина не става ясно, дали изобщо
в процесното отделение е имало такъв стандарт, вътрешни
правила, които са уреждали някакъв алгоритъм на лечение в тези случаи, касаещи
пострадалото лице, които е следвало да намерят приложение в конкретният случай и
отклонението от тях да води до нарушение.
С оглед
гореизложеното,настоящият съдебен състав счита ,че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
от категорията на отстранимите,които водят до
затрудняване на правото на защита на подсъдимото лице,което има право да
разбере в какво точно се обвинява както като фактическо,така и като юридически
формулирано обвинение.Не е постигнат необходимият минимален стандарт относно
съдържанието на обвинителния акт, регламентиран в разпоредбата на чл. 246 от НПК,поради което съдебното производство по делото следва да бъде прекратено,
като същото бъде върнато на СГП за отстраняване на допуснатите процесуални
нарушения.
В оглед изхода на разпоредителното заседание, настоящият
съдебен състав счита, че е безпредметно да обсъжда останалите предпоставки,
визирани в разпоредбата на чл. 248 ал.1 от НПК, с оглед на което
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по НОХД №
3512/20 година на СГС, НО, 18-ти състав.
ВРЪЩА
делото на СГП за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на
процесуалните правила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и протест пред САС в 7-дневен срок от днес.
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11,15 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ:
1.
2.
СЕКРЕТАР: