№ 17908
гр. С., 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110170486 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен e осъдителeн иск с правно основание чл. 49, във вр. чл. 45 от ЗЗД от К. С.
Д. срещу С.О. за заплащане на сумата 5000,00 лева - главница, представляваща част от
парично вземане в общ размер от 10 хил. лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от увреждане на здравето на
25.09.2021 г. в гр. С. при преминаване през необозначена и необезопасена неравност на
тротоара, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
искова молба до окончателно й изплащане. В искова молба са изложени фактически
твърдения, че на посочените време и място ищцата вървяла по тротоара на ул. „М.“ №5,
препънала се в неравност, която не била обозначена и обезопасена - настилката на тротоара
била неравна- повдигната от корени на дърво, и тротоарът тесен. Ищцата паднала на земята
и изпитала болки в лявото стъпало. Наложило се да посети по спешност болнично заведение
с оплаквания в крака, оток и нарушения функция на стъпалото. Констатирана е травма
счупване на метатарзална кост. От претърпяната злополука ищцата имала силни физически
болки, психически дискомфорт и неудобства в ежедневието. Поддържа, че ответникът
следва да отговаря по спора, тъй като носи отговорност за поддръжането на територията на
С.О., включително дейностите по изграждане и ремонт и на общиските пътища и улици,
включително прилежащата им инфраструктура. Намира, че в резултат на действия и
бездействия на ответника е претърпяла вредите, чиито паричен еквивалент претендира.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Възразява за наличието на
неравност на тротоара, същата не е описана точно и е неопределена. Твърди, че в процесния
участък има множество дървета-ясен, тротоарът е проходим и кореновата система на нито
едно дърво не заема пространство и има свободен достъп за преминаване на
пешеходци.Твърди, че С.О. е положила дължимата грижа за стопанисване на тротоарната
настилка, която е била проходима безпроблемно при условията на ЗУЗСО. Сочи, че предвид
чл. 44, ал. 2 от НИПОЗССО по изключение растителността -дълготрайна дървесна и
храстовидна, може да се премахва, и не е имало основанията за това. Оспорва начина на
настъпване на увреждането и наличие на пряка причинна връзка между деяние и вреда.
Оспорва настъпването на вредоносен резултат, евентуално оспорва размера на иска за
1
неимуществени вреди като завишен. Навежда възражение за съпричиняване с твърдение, че
пострадалия е създал реална възможност за настъпване на вредите или е превърнал
създадената от делинквента реална опасност в действителност.
Трето лице-помагач „Е.Б.“ ЕООД на страната на С.О. оспорва иска като недоказан и
неоснователен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК и по вътрешно убеждение,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Правният спор е по чл. 49, във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Отговорността на лицата,
които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при
или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или
бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция, произтича от
вината на натоварените с извършването на работата лица и поради липса на положена
дължима грижа при избора на служителите. Когато при изпълнение на така възложената
работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността
е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда разяснения,
дадени с т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление №
17/1963 г. на Пленума на ВС/. Следователно, за да възникне претендираната от ищеца
обезпечително-гаранционната отговорност на С.О. за причинените вреди трябва да установи
следните правнорелевантни факти: 1) деяние (действие или бездействие); 2)
противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото
поведение); 3) вреди; 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
настъпилите неимуществени вреди; 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл.
45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило
вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа. Съгласно чл. 154 от ГПК,
в доказателствена тежест на ответника е да установи наведените от него положителни
твърдения за факти, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, а именно, че
е положил дължимата грижа и тротоарната настилка е била изправна и възражението за
съпричиняване.
На основание чл. 146, ал.1, т.3-4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че тротоарната площ, респ. участъкът от пътя, на който се твърди настъпване на
инцидента, е общински път, стопанисван от ответника.
От събраните писмени и гласни доказателства, както и съдебна медицинска
експертиза, анализирани от съда заедно и поотделно при условията на чл. 172, чл. 179 и чл.
202 от ГПК, се установява, че живущите и обитателите в квартала при ул. „М.“ поначало не
ползвали към 2021 г. тротоарната площ поради окаяното й състояние - в цялост била с
неравности от разбит асфалт. На 25.09.2021 г. в гр. С. ищцата, която също избягвала да
ползва тротоара, първоначално се придвижвала пеша по улица „М.“, но възприела движещ
се срещу нея автомобил и била принудена веднага да се качи на тротоарната площ при ул.
„М.“ №5. Там тя се спънала в неравност, стъпала на „криво“ и паднала на земята. Ищцата
изпитала силна физическа болка в лявото стъпало и веднага посетила болнично заведение.
Установен е травматичен оток и хематом на лявото ходило в областта на 5-та метатарзална
кост, с болка и болезнени и ограничени движения, а след образно изследване се констатира
наличие на неразместено счупване на базата на 5-та метатарзална кост. Вещо лице по СМЕ
установява, че механизмът на причиняване на фрактурата съответства на начина на
съприкосновение с тротоарната настилка, доколкото обичайно такава фрактура настъпва
при удар, спъване, стъпване на „криво“, усукване на крак. Поставена е ортеза за срок от 35
дни, като до два месеца след това се препоръчва постепенно натоварване на ходилото, което
кореспондира с продължения болничен лист на ищцата до 09.11.2021 г. При подобна
фрактура се наблюдава непосредствено болка със значителен интензитет, които налагат
прием на болкоуспокояващи, като отшумява обичайно до около 2 месеца. В последствие
може да са налични само умерени болки при претоварване на ходилото и/или при резки
промени на времето. Установява се, че през периода на възстановяване ежедневието на
2
ищцата е съпроводено от психически и физически дискомфорт - не можела да се движи
свободно; необходим й бил придружител за грижата за тоалет и баня, чувствала се
безпомощна, а по-късно продължавала да изпитва болка на работното й място, където се
налагало да стои права целодневно.
Съдът възприема показанията на свидетеля Босакова, при условията на чл. 172 от
ГПК, и намира същите за достоверни. Показанията са последователни и логични, резултат са
на непосредствени и лични възприятия, и кореспондират от приетите писмени
доказателства и заключение на СМЕ.
Ответникът, съобразно дадените му указания по реда на чл.146, ал.2 от ГПК, не
установи, че тротоарната площ е била в изправно състояние; че е достатъчна и дава избор на
пешеходците да се движат свободно в рамките на тротоара, както и наличие на
противоправно поведение на ищцата, което да е допринесло за инцидента; не установи и че
тротоарът е обезопасен.
Съгласно пар. 1, т. 2 от Закон за пътищата /ЗП/, тротоарите и зелените площи за част
от повърхността в обхвата на пътя, който в настоящия случай няма спор, че е публична
общинска собственост по смисъла на чл. 8, ал. 3, вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗП.
Съгласно чл. 11 от Закона за общинската собственост, имоти и вещи -общинска
собственост, се управляват в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на
закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 31 от ЗП, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществява от общините. Следователно С.О. като собственик на
пътя, има нормативно определеното задължение да организира дейностите по поддържане
тротоарната настилка, незабавно да сигнализира в случай на възникнало препятствие в
неговия обхват и да го отстрани в най-кратък срок. Но дори и да липсваха конкретни
нормативни правила, поради общественото предназначение на общинските улици общината
следва да осъществява дейности по тяхната поддръжка, като осигурява нормален достъп,
проходимост и предвижване на пешеходци по тях. Тъй като общината като юридическо
лице изпълнява своите задължения чрез възлагане на определена работа на определени
физически лица, те носят деликтна отговорност, в случай че не са взели необходимите
мерки за осигуряване на безопасността на движение по улици и пътища, общинска
собственост.
Съдът, като взе предвид изложеното, намира за доказано виновното неизпълнение на
нормативно установеното задължение на ответника, чрез своите служители да осигурява
безпрепятствено придвижване на гражданите в обхвата на пътя. Безспорно по делото е
обстоятелството, че на ищцата е било причинено травматичното увреждане, настъпило
поради спъване в необезопасена тротоарна настилка, стопанисвана от ответника, който не е
отстранил или поне сигнализирал препятствията на пътя. При това положение, съдът
намира, че е установен фактическият състав, обуславящ възникването на обезпечитално-
гаранционната отговорност на ответната община за противоправното бездействие на нейни
служители – по реда на чл. 49 отЗЗД.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост, което изисква преценка на конкретно доказаните обстоятелства. Съобразно
указанията дадени в ППВС № 4/1968 г. на ВС, такива при телесните увреждания са
характерът на увреждането, начинът и обстоятелствата, при които е извършено, има ли
допълнително влошавне на здравето, причинените морални страдания и тяхната
продължителност, загрозявания, възраст на увредения, както и общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитието на самото общество, конкретните икономически
условия към момента на деликта. Счупването на на 5-та метатарзална кост на ляво ходило
се установи, че е причинило на ищцата трайно затруднение на движението на левия крак за
период поне от три месеца. Установи се, че е била засегната възможността да извършва
обичайните физически движения, както и трудова дейност. Ежедневието на ищцата, която е
била в активна възраст е било съпроводено с физически страдания, тревоги и неудобства, а
за самообслужването си се нуждаела от чужда помощ. Всички тези обстоятелства
кореспондират с понятието за неимуществени вреди-страдания и неудобства - емоционални,
3
физически и психически сътресения, които в случая съдът намира, че се съизмеряват със
справедливото парично обезщетение от 5000,00 лева, с оглед на което предявеният иск се
явява изцяло основателен. Търсеното парично задължение е дължимо и изискуемо, и като
законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва, считано от датата
на подаване на искова молба- 23.12.2022 г., поради което следва да бъде пресъдена.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят сторените съдебни разноски за сумата общо 550 лв. за платени държавна
такса и възнаграждение на вещо лице. Претенция на процесуалния представител на ищеца
по чл. 38 от ЗА е необоснована поради непредставен договор за безплатна правна помощ, от
който да се установи при условията на коя хипотеза на чл. 38, ал. 1, т.1-3 от ЗА е
предоставена, като това не се доказва и от представеното пълномощно.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., с ЕИК:************, седалище и адрес на управление:
************, да заплати на К. С. Д., с ЕГН:**********, с адрес: ************, на
основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата 5000,00 лева –
главница, представляваща част от парично вземане в общ размер от 10000,00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от увреждане на здравето на 25.09.2021 г. в гр. С., ул. „М.“ №5, при преминаване през
необозначена и необезопасена неравност на тротоарната площ, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 23.12.2022 г. до окончателно й изплащане.
ОСЪЖДА С.О., с ЕИК:************, седалище и адрес на управление:
************, да заплати на К. С. Д., с ЕГН:**********, с адрес: ************, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 550,00 лева – съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Е.Б.“ ЕООД, с
ЕИК:***********, на страната на С.О., Булстат:************.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4