№ 19765
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20251110120320 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПK.
Образувано е по предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно, кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът т твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответника,
възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес: **.
Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответника за процесния период топлинна
енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: 1
481,80 лв., представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: **,
аб. № **, ведно със законната лихва за периода от 04.11.2024 г. до изплащане на
вземането, 314,32 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до
28.10.2024 г. върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия,
33,87 лв., представляваща цена на предоставена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната
лихва за периода от 04.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 9,29 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2021 г. до 28.10.2024 г. върху
главницата за цена на предоставена услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия /включваща мораторна лихва за периода 15.11.2021 г. - 03.01.2023 г. върху
1
платена главница, дължима в периода 01.09.2021 г. 30.06.2022 г., и мораторна лихва за
периода 15.09.2022 г. - 28.10.2024 г. върху главница, дължима в периода 01.07.2022 г. -
30.04.2023 г./, за които суми по ч. гр. дело № 66332/2024 г. по описа на СРС, 74 състав,
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.11.2024 г.
Ответникът С. Г. С. в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в
който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва да е доказан обема
на реално доставената и потребена топлинна енергия, съответно стойността й.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на
предявените претенции.
Третото лице – помагач т не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
Основателността на предявения иск за установяване, че ответникът дължи
претендираната цена по договор за продажба на топлинна енергия се обуславя от
осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) наличието на действително възникнало между страните
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, 2)
продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия в твърдяното
количество и на претендираната стойност на купувача, и 3) изискуемост на
задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1
ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на
пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до
неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе
обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за
неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на
задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период. С
оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да
установи и наличието на обтоятелства, представляващи основание за спиране и/или
прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия
се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите
(ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
2
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени
общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1
ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
3
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Съдът, като взе предвид изявленията на страните намира, че между последните не
съществува спор по отношение на обстоятелството, че за исковия период ответникът
С. Г. С. е бил титуляр на правото на собственост върху процесния имот, находящ се на
адрес: **. Посоченото правнорелевантно обстоятелстве е отделено на основание чл.
153, вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК като безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване с доклада по делото, обективиран в постановено по реда на чл. 140 ГПК
определение от 15.08.2025 г., като се установява и подкрепя и от събрания по делото
доказателствен материал.
Установено е по делото също така, че по отношение на процесния недвижим
имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на
етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В
случая обстоятелството е доказано от приложения по делото договор, сключен между
етажната собственост и т, както и от протокол от проведено Общо събрание на
собствениците на етажната собственост, с което етажните собственици са взели
решение да се сключи договор с т за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост.
В доклада по делото на основание чл. 155 като служебно известно и ненуждаещо
се от доказване е отделено обстоятелството, че общите условия на ищеца за продажба
на топлинна енергия за битови клиенти са влезли в сила.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото, въз
основа на неоспореното качество на ответника собственик на процесния недвижим
имот за релевирания период 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебна
техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано,
изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на
поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно
същото, за процесния имот и период е доставяна топлинна енергия остойностена на
сумата от 1485,33 лв. По делото не се твърди и не се установява, плащане на
посочената сума, което обуславя основателност на исковата претенция до размера на
съдебно предявеното вземане от 1481,80 лв., съобразно принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес.
На следващо място, при така установената основателност на иска по основание,
следва да се обсъди направеното с отговора на исковата молба възражение за
погасяване по давност на част от дълга за главница.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане
на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване
на падежа, определен в общите условия. В случая за процесния период са приложими
общите условия в сила в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия в сила от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно задълженията за заплащане на месечните начислени суми са установени
като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за периода на
съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок след това (45
дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./
давността е спряна в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
Следователно в конкретния случай давността е прекъсната и спряна, считано от
датата на предявяване на иска – 04.11.2024 г. – датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК, от която дата според фикцията по чл. 422, ал. 1 ГПК искът се счита
предявен. Спиране и прекъсване на давността е възможно само преди тя да е изтекла.
Предвид приложимост на специалната 3-годишна давност в случая се обуславя
изводът, че погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила
преди 04.11.2021 г., а непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила
след тази дата. Т.е. в процесния случай спирането на давността в периода от 13.03.2020
г. до 20.05.2020 г. не ползва ищеца по отношение на заявените в производството
вземания.
В случая погасени по давност са вземанията за периода от 01.05.2021 г. до
31.08.2021 г., а непогасени по давност са вземанията за периода от 01.09.2021 г. до
30.04.2023 г. Според приложената към заключението на вещото лице по техническата
експертиза Таблица № 1 за погасения по давност период не са начислявани суми за
топлинна енергия.
Предвид гореизложените изводи искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 153 ЗЕ следва да се уважи изцяло за сумата от 1 481,80 лв., представляваща
5
стойността на доставената топлинна енергия, но вместо за заявения период – за
периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
04.11.2024 г. до окончателното плащане. Доколкото не следва да се постанови
отхвърлителен диспозитив, периодът следва да бъде отразен в диспозитива на
решението. Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
04.11.2024 г. до окончателното плащане.
По делото ищецът претендира и вземане за възнаграждение за дялово
разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г. За основателността на иска
следва да се установи от ищеца, че през процесния период ФДР е извършила услугата
дялово разпределение в процесния имот, поради което в тежест на ответника е
възникнало задължение за плащане на дължимото възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото доказателства се установява, че през процесния
период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице, регистрирано по реда
на чл. 139а ЗЕ – т, и че тази услуга е извършвана от него. Ето защо и предвид липсата
на оспорване относно размера на вземането, искът за главницата за услугата дялово
разпределение следва да се уважи изцяло за сумата от 33,87 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва за забава от 04.11.2024 г. до изплащане на вземането.
По исковете с правно основание 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорния иск се предпоставя от наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период са приложими Общи условия на т, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 32, ал.
1 и ал. 2 от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата
за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима
6
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет),
се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
В чл. 32, ал. 3 от ОУ е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял,
приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общите фактури по чл. 32, ал. 3 от ОУ,
издадени в случая за отчетните периоди 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. и 01.05.2022 г. –
30.04.2023 г., обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като
отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата
фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок
за плащане. С оглед изложеното, при липса на възможност да се приложи уговореното
и съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответниците изпадат в забава след
покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Доколкото
по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, то длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не твърди и не са представени
доказателства за отправена и получена покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба.
Предвид изложеното, предявените акцесорни искове са неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе
7
по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. При този изход на правния спор с правна възможност да претендира
разноски разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на разноски, като реално е доказал, че е сторил
такива, поради което с оглед уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1,
във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., следва да му бъде присъдена сумата от
565,95 лв., представляваща разноски направени в исковото производство, сумата от
71,52 лв., представляваща разноски направени в заповедното производство.
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение, но по делото не
са ангажирани доказателства за тяхната направа, поради което и такива не следва да
му бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че С. Г. С., с ЕГН:
********** и адрес: **, дължи на т, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **,
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, сумата от 1 481,80 лв.,
представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода от
01.09.2021 г. до 30.04.2023 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: **, аб. № **,
ведно със законната лихва за периода от 04.11.2024 г. до изплащане на вземането, и
сумата от 33,87 лв., представляваща цена на предоставена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законната лихва за периода от 04.11.2024 г. до изплащане на вземането, за които
суми по ч. гр. дело № 66332/2024 г. по описа на СРС, 74 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.11.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от т, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: **, срещу С. Г. С., с ЕГН: ********** и адрес: **, установителни
искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено
съществуването на парични задължения в размер на сумата от 314,32 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 28.10.2024 г. върху
главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия, и на сумата от 9,29
лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2021 г. до 28.10.2024 г. върху
главницата за цена на предоставена услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия /включваща мораторна лихва за периода 15.11.2021 г. - 03.01.2023 г. върху
платена главница, дължима в периода 01.09.2021 г. 30.06.2022 г., и мораторна лихва за
периода 15.09.2022 г. - 28.10.2024 г. върху главница, дължима в периода 01.07.2022 г. -
30.04.2023 г./, за които суми по ч. гр. дело № 66332/2024 г. по описа на СРС, 74 състав,
8
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.11.2024 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. Г. С., с ЕГН: **********, да
заплати на т, ЕИК: **, сумата от 565,95 лв., представляваща разноски направени в
исковото производство, и сумата от 71,52 лв., представляваща разноски направени в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца – т.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9