№ 47
гр. Бургас, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Петя Ив. П.а Дакова
Гергана Ж. Кондова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
в присъствието на прокурора Й. Цв. Д. Т.
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20232000600081 по описа за 2023 година
Съобразно изискванията на чл.339 НПК, Апелативен съд Бургас
намери следното:
С Присъда № 1/10.01.2023 г., обявена в публично заседание на
10.01.2023 г., постановена по НОХД № 1330/2021 г., Окръжен съд Бургас е
признал подсъдимата Г. Е. Р. с ЕГН ********** за виновна в това, че през
периода от месец юли 2016 г. до 14.12.2016 г. в гр.Бургас, в условията на
продължавано престъпление, в качеството си на едноличен собственик на
капитала, управляващ и представляващ данъчно задълженото лице „Парита
2015“ ЕООД, ЕИК: *********, избегнала установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери, а именно в размер на 52
660,60 лв. /петдесет и две хиляди, шестстотин и шестдесет лева и шестдесет
стотинки/, представляващи дължим за деклариране и внасяне данък върху
добавената стойност за данъчните периоди месец юли 2016 г., месец август
2016 г., месец септември 2016 г., месец октомври 2016 г. и месец ноември
2016 г., като при воденето на счетоводството на „Парита 2015“ ЕООД лично
от нея, е съставила документи с невярно съдържание - отчетни регистри по
чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС - „дневник за покупките“, в които е вписала
несъществуващи данъчни фактури, отразяващи неосъществени сделки и
използвала така съставените от нея документи с невярно съдържание пред
органите по приходите - ТД на НАП Бургас, като ги представила ведно със
справки-декларации /СД/ по чл.125 от ЗДДС по електронен път с КЕП
(квалифициран електронен подпис), в резултат на което в справките-
1
декларации по чл.125 от ЗДДС е потвърдила неистина и е приспаднала
неследващ се данъчен кредит за пет данъчни периода, както следва:
1. Ha 15.08.2016 г. избегнала установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери - 7 200 лева, като в съставения и използван от
нея документ с невярно съдържание - „дневник за покупките“ за данъчен
период месец юли 2016 г. вписала следните несъществуващи данъчни
фактури, отразяващи неосъществени сделки:
- фактура № 1/15.07.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 8 250 лв. и начислен ДДС 1 650 лв. с предмет „покупка-услуга
аванс за дост.“
- фактура № 2/16.07.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 8 250 лв. и начислен ДДС 1 650 лв. с предмет „покупка-услуга
аванс за дост.“
- фактура № 3/17.07.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 8 250 лв. и начислен ДДС 1 650 лв. с предмет „покупка-услуга
аванс за дост.“
- фактура № 4/18.07.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 8 250 лв. и начислен ДДС 1 650 лв. с предмет „покупка-услуга
аванс за дост.“
- фактура № 5/27.07.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 3 000 лв. и начислен ДДС 600 лв. с предмет „покупка-услуга
аванс за дост.“, в резултат на което в подадената по електронен път с КЕП в
Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - град Бургас
справка-декларация по ДДС с вх. № 02002334644/15.8.2016 г. е потвърдила
неистина, като е включила в данъчната основа на получените доставки с
право на пълен данъчен кредит и данъчната основа по горепосочените
несъществуващи фактури в размер общо на 36 000 лева, а в данъчния кредит
и ДДС в размер на 7 200 лева, за който е даден вид, че е бил начислен по
горепосочените несъществуващи реално фактури и е приспаднала за данъчен
период месец юли 2016 г. данъчен кредит, част от който - в размер на 7 200
лева е бил неследващо приспаднат, в резултат на което на 15.08.2016 г.
избегнала установяване и плащане на ДДС за месец юли 2016 г. в размер на 7
200 лева.
2. На 14.09.2016 г. избегнала установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери - 10 810 лева, като в съставения и използван от
нея документ с невярно съдържание - „дневник за покупките“ за данъчен
период месец август 2016 г. вписала следните несъществуващи данъчни
фактури, отразяващи неосъществени сделки:
- фактура № 7/27.08.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 7 350 лв. и начислен ДДС 1 470 лв. с предмет „покупка-услуга
аванс за дост.“
- фактура № 8/28.08.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
2
данъчна основа 7 200 лв. и начислен ДДС 1 440 лв. с предмет „покупка-услуга
аванс за дост.“
- фактура № 9/28.08.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 8 250 лв. и начислен ДДС 1 650 лв. с предмет „покупка-услуга
аванс за дост.“
- фактура № 10/29.08.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 8 250 лв. и начислен ДДС 1 650 лв. с предмет „покупка-услуга
аванс за дост.“
- фактура № 11/30.08.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 8 250 лв. и начислен ДДС 1 650 лв. с предмет „покупка-услуга
аванс за дост.“
- фактура № 12/31.08.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 6 500 лв. и начислен ДДС 1 300 лв. с предмет „покупка-услуга
аванс за дост.“
- фактура № 13/31.08.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 8 250 лв. и начислен ДДС 1 650 лв. с предмет „покупка-услуга
аванс за дост.“, в резултат на което в подадената по електронен път с КЕП в
Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - град Бургас
справка-декларация по ДДС с вх. № 02002350749/14.9.2016 г. е потвърдила
неистина, като е включила в данъчната основа на получените доставки с
право на пълен данъчен кредит и данъчната основа по горепосочените
несъществуващи фактури в размер общо на 54 050 лева, а в данъчния кредит
и ДДС в размер на 10 810 лева, за който е даден вид, че е бил начислен по
горепосочените несъществуващи реално фактури и е приспаднала за данъчен
период месец август 2016 г. данъчен кредит, част от който - в размер на 10
810 лева е бил неследващо приспаднат, в резултат на което на 14.09.2016 г.
избегнала установяване и плащане на ДДС за месец август 2016 г. в размер на
10 810 лева.
3. На 14.10.2016 г. избегнала установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери - 9 350 лева, като в съставения и използван от
нея документ с невярно съдържание - „дневник за покупките“ за данъчен
период месец септември 2016 г. вписала следните несъществуващи данъчни
фактури, отразяващи неосъществени сделки:
- фактура № 16/30.09.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 46 750 лв. и начислен ДДС 9 350 лв. с предмет „продажба“, в
резултат на което в подадената по електронен път с КЕП в Териториална
дирекция на Националната агенция за приходите - град Бургас справка-
декларация по ДДС с вх. № 02002367048/14.10.2016 г. е потвърдила неистина,
като е включила в данъчната основа на получените доставки с право на пълен
данъчен кредит и данъчната основа по горепосочената несъществуваща
фактура в размер на 46 750 лева, а в данъчния кредит и ДДС в размер на 9 350
лева, за който е даден вид, че е бил начислен по горепосочената
3
несъществуваща реално фактура и е приспаднала за данъчен период месец
септември 2016 г. данъчен кредит, част от който - в размер на 9 350 лева е бил
неследващо приспаднат, в резултат на което на 14.10.2016 г. избегнала
установяване и плащане на ДДС за месец септември 2016 г. в размер на 9 350
лева.
4. На 14.11.2016 г. избегнала установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери - 12 000 лева, като в съставения и използван от
нея документ с невярно съдържание - „дневник за покупките“ за данъчен
период м.октомври 2016 г., вписала следните несъществуващи данъчни
фактури, отразяващи неосъществени сделки:
- фактура № 17/15.10.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 60 000 лв. и начислен ДДС 12 000 лв. с предмет „покупка-
услуга плащ. по договор“, в резултат на което в подадената по електронен път
с КЕП в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - град
Бургас справка-декларация по ДДС с вх. № 02002383356/14.11.2016 г. е
потвърдила неистина, като е включила в данъчната основа на получените
доставки с право на пълен данъчен кредит и данъчната основа по
горепосочената несъществуваща фактура в размер на 60 000 лева, а в
данъчния кредит и ДДС в размер на 12 000 лева, за който е даден вид, че е бил
начислен по горепосочената несъществуваща реално фактура и е приспаднала
за данъчен период месец октомври 2016 г. данъчен кредит, част от който - в
размер на 12 000 лева е бил неследващо приспаднат, в резултат на което на
14.11.2016 г. избегнала установяване и плащане на ДДС за месец октомври
2016 г. в размер на 12 000 лева.
5. На 14.12.2016 г. избегнала установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - 13 300,60 лева, като в съставения и
използван от нея документ с невярно съдържание - „дневник за покупките“ за
данъчен период месец ноември 2016 г., вписала следните несъществуващи
данъчни фактури, отразяващи неосъществени сделки:
- фактура № 19/01.11.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 50 000 лв. и начислен ДДС 10 000 лв. с предмет „покупка-
услуга плащане по договор“
- фактура № 21/15.11.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 9 250 лв. и начислен ДДС 1 850 лв. с предмет „покупка-услуга
плащане по договор“
- фактура № 544/11.11.2016 г. с посочен издател „Парита 68“ ЕООД
с данъчна основа 3 142,78 лв. и начислен ДДС 628,56 лв. с предмет „керемида
римска негланцирана 1“
- фактура № 545/14.11.2016 г. с посочен издател „Парита 68“ ЕООД
с данъчна основа 4 110,16 лв. и начислен ДДС 822,04 лв. с предмет „покривен
капак негланциран 2,2“, в резултат на което в подадената по електронен път с
КЕП в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - град
4
Бургас справка - декларация по ДДС с вх. № 02002399822/14.12.2016 г. е
потвърдила неистина, като е включила в данъчната основа на получените
доставки с право на пълен данъчен кредит и данъчната основа по
горепосочените несъществуващи фактури в размер общо на 66 502,94 лв., а в
данъчния кредит и ДДС в размер на 13 300,60 лева, за който е даден вид, че е
бил начислен по горепосочените несъществуващи реално фактури и е
приспаднала за данъчен период месец ноември 2016 г. данъчен кредит, част
от който - в размер на 13 300,60 лева е бил неследващо приспаднат, в резултат
на което на 14.12.2016 г. избегнала установяване и плащане на ДДС за месец
ноември 2016 г. в размер на 13 300,60 лева, поради което и на основание
чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 предл. първо, т.6, предл. първо и второ и т.7, вр.
чл.26, ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК я е осъдил на 3 /три/ години лишаване от
свобода, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при
първоначален общ режим.
Съдът е осъдил подсъдимата Г. Е. Р. да заплати деловодните разноски
по делото.
В срока за обжалване, срещу присъдата е постъпила жалба от
упълномощения защитник – адвокат от АК Бургас на подсъдимата Г. Р., в
която бланкетно се твърди, че присъдата на ОС Бургас е неправилна и явно
несправедлива. Защитникът сочи, че по делото не е доказано подсъдимата да
е извършила виновно вмененото й престъпление. Алтернативно излага тезата,
че дори да се приеме, че подсъдимата е извършила деянието, то наказанието,
наложено от съда, а именно – ефективно лишаване от свобода за срок от 3
години, е ненужно строго и прекомерно тежко. Моли за постановяването на
нова оправдателна присъда или намаляване размера на определеното на
подсъдимата наказание с приложение на института на условното осъждане по
смисъла на чл.66 от НК.
На съдебните прения пред въззивния съд прокурорът от Апелативна
прокуратура Бургас намира присъдата на първоинстанционния съд за
правилна като постановена при правилно приложение на материалния и
процесуалния наказателен закон. Счита, че в хода на проведеното по делото
пред първоинстанционния съд съкратено съдебно следствие по реда на
чл.371, т.1 от НПК не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Посочва, че съдът е изяснил обстоятелствата по делото обективно, всестранно
и пълно, въз основа на относим и достатъчен доказателствен материал и на
прецизен негов анализ, като е достигнал до обосновани правни изводи, че
подсъдимата е осъществила деянието, посочено в обвинителния акт. Изразява
подкрепа на изводите на Окръжна прокуратура Бургас, че по отношение на
определеното от първия съд наказание лишаване от свобода може да бъде
приложен чл.66, ал.1 от НК, тъй като подсъдимата е реабилитирана по право.
Намира за правилни доводите на Окръжен съд Бургас, че у подсъдимата е
налице тенденция към утвърждаване на трайни престъпни навици и
наложените й до този момент наказания не са й подействали възпиращо. В
5
резултат, намира за правилно определен размера на наложеното наказание
лишаване от свобода, като счита, че за постигане на целите по чл.36 от НК
същото не следва да бъде намалявано по размер, но не следва и да бъде
изтърпяно ефективно, а трябва да бъде отложено от изтърпяване на основание
чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 5 години. В тази връзка моли за
изменение на присъдата чрез приложение на института на условното
осъждане, респ. чрез отлагане на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода за изпитателен срок от пет години.
Защитникът на подсъдимата Г. Р. изрично уточнява пред въззивния
съд, че предмет на жалбата е само частта на присъдата, касаеща начина на
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. В останалата
част намира присъдата за правилна като постановена при правилно
приложение на материалния и процесуалния наказателен закон. Поддържа
изцяло становището на прокурора за изменение на присъдата чрез
приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, като излага подробни
съображения в посока неправилност на изводите на окръжния съд за висока
степен на обществена опасност на личността на подсъдимата. Счита, че с
оглед личността на подсъдимата и за постигане на целите на наказанието, не е
необходимо Р. да бъде отделяна от обществото за ефективно изтърпяване на
наложеното й наказание. Едновременно с това намира, че размерът на сумата
по обвинението и отдалечеността на извършеното престъпление във времето,
мотивират като правилно приложението на условното осъждане. Пледира за
изменение на присъдата чрез приложение на чл.66, ал.1 от НК, като не
възразява продължителността на изпитателния срок да бъде тази, предложена
от прокурора, а именно – 5 години.
В лична защита подсъдимата поддържа заявеното от защитника й.
В последната си дума подсъдимата изразява искрено съжаление за
стореното и моли за условна присъда.
Въззивната жалба е подадена от страна, имаща право и интерес от
обжалване, като е спазен 15-дневния преклузивен срок за подаване на жалба,
предвиден в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, поради което същата е
процесуално допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с доводите, изложени
в жалбата на защитника на подсъдимата, изслуша становищата на страните в
съдебно заседание, анализира приложените по делото доказателства в тяхната
съвкупност и поотделно и провери атакуваната присъда както по отношение
оплакванията на жалбоподателя, така и служебно изцяло в унисон с
разпореденото в чл.314, ал.1 от НПК, намира жалбата за основателна.
В съдебното заседание пред първоинстанционния съд е проведено
съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.1 от НПК с предварително
изслушване на страните, при което същите са дали съгласие да не се
провежда разпит на вещото лице по назначената по делото съдебно-
6
счетоводна експертиза, а при постановяване на присъдата да се ползва
съдържанието на експертното заключение по посочената експертиза от
досъдебното производство. Съдът с определение по чл.372, ал.3 от НПК
одобрил изразеното от страните съгласие да не се разпитва вещото лице
Мария Х.а Стойкова по съдебно-счетоводната експертиза, тъй като
съответните действия по разследването, свързани със заключението намерил
за извършени при условията и по реда, предвидени в НПК. На основание
чл.373, ал.1, вр.чл.283 от НПК първоинстанционният съд прочел експертното
заключение на посоченото вещо лице от досъдебното производство. По този
начин, първият съд е спазил всички изисквания на процесуалния наказателен
закон за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVII,
в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК.
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка се
явява в съответствие и се подкрепя от събраните по делото доказателства.
Апелативният съд като извърши необходимия собствен обективен и
всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства при стриктно
спазване на изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, приема за
установено по безспорен и категоричен начин от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимата Г. Е. Р. е родена на **.**.**** г. в град Бургас, българска
гражданка, с висше икономическо образование, работи като управител на ТД
„Р. консулт“ ЕООД, разведена.
На 13.08.2015 г. било регистрирано търговско дружество „Парита
2015“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град
Бургас, ул. „Ивайло“, № 61-63 и с едноличен собственик на капитала,
управител и представляващ дружеството – подсъдимата Г. Е. Р.. На
08.09.2015 г. дружеството било регистрирано по Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/. По-късно - на 26.01.2016 г. подсъдимата подала
до Национална агенция за приходите /НАП/ „Заявление за подаване на
документи по електронен път и ползване на електронните административни
услуги, предоставяни от НАП с КЕП на упълномощеното лице“, като в него
посочила, че от името на „Парита 2015“ ЕООД тя ще подписва, респ. подава
документи с квалифициран електронен подпис (КЕП) №
728DFCC5195BF69B, на който тя е титуляр. Посочила и електронна поща -
*@*, на която от името на дружеството ще приема изявления на органите на
НАП.
На 18.04.2016 г. било регистрирано търговско дружество „Райс 68“
ЕООД, с ЕИК *********. Организацията по регистрацията на дружеството
била извършена изцяло от подсъдимата. За управител и едноличен
собственик на капитала бил вписан свидетелят В. Д. А.. Седалището и адреса
на управление на дружеството били тези на „Парита 2015“ ЕООД, а именно -
град Бургас, на ул. „Ивайло“ № 61-63. Подсъдимата Г. Р. решила да създаде
търговското дружество „Райс 68“ ЕООД, за да сключва с него фиктивни
7
покупки от името на „Парита 2015“ ЕООД, с цел да намали дължимия за
внасяне от „Парита 2015“ ЕООД данък добавена стойност /ДДС/.
Вписаният за управител и едноличен собственик на капитала на „Райс
68“ ЕООД – свидетелят В. Д. А. бил безработен. Запознал се с подсъдимата
чрез негов познат, който го завел в офиса й в град Бургас. Там Г. Р.
предложила на св.А. да го регистрира като собственик и управител на
различни търговски дружества, обещавайки му, че за всяка регистрирана на
негово име фирма, ще получава по 100 лева. Тъй като бил безработен,
свидетелят В. А. се съгласил. Така, на негово име били регистрирани
множество фирми, включително и търговското дружество „Райс 68“ ЕООД.
За регистрацията на „Райс 68“ ЕООД, подсъдимата дала обещаните на св.А.
100 лева едва след като той подписал нужните документи за учредяване на
дружеството пред нотариус. С „Райс 68“ ЕООД св.А. не е извършвал никаква
търговска дейност, но подписвал в офиса на подсъдимата Г. Р. документи,
предоставени му от нея. По този начин, при това още на 02.03.2016 г., той
подписал нотариално заверено пълномощно, с което упълномощил
подсъдимата Г. Р. да извършва от името и за сметка на „Райс 68“ ЕООД
всякакви правни и фактически действия.
На 05.05.2016 г., от името на „Райс 68“ ЕООД, подсъдимата Г. Р.
подала „Заявление за регистрация по ЗДДС“. В него посочила собствената си
електронна поща *@* и собствения си офис в град Бургас, ул. „Ивайло“ №
61-63 за кореспонденция с органите на НАП. Търговското дружество било
регистрирано по ЗДДС на 13.05.2016 г., за което бил издаден Акт за
регистрация по ЗДДС на „Райс 68“ ЕООД, който бил връчен на подсъдимата
на 16.05.2016 г.
Счетоводството на „Райс 68“ ЕООД било водено от подсъдимата Г. Р.,
която в ТД на НАП-Бургас подавала месечните справки-декларации /СД/ по
ЗДДС и съпътстващите ги дневник - покупки и дневник - продажби на „Райс
68“ ЕООД. Тези документи Р. подписвала със собствения си КЕП
№728DFCC5195BF69B. От подаденото от нея на 17.05.2016 г. „Заявление за
подаване на документи по електронен път и ползване на електронните
административни услуги, предоставяни от НАП с КЕП на упълномощено
лице“ е видно, че лично тя е заявила обстоятелството, че тя ще подава пред
ТД на НАП Бургас документи от името на „Райс 68“ ЕООД. В посоченото
заявление е посочила също, че за целта ще ползва КЕП, на който е титуляр.
Този КЕП бил същият, с който заявила, че ще подписва документите и на
собственото си дружество „Парита 2015“ ЕООД. В заявлението, подсъдимата
Р. посочила и собствената си електронна поща *@* за приемане на
електронните изявления на НАП към „Райс 68“ ЕООД.
Със същата цел, а именно - да намали дължимия за внасяне от „Парита
2015“ ЕООД данък добавена стойност, на 06.10.2015 г. подсъдимата Г. Р.
прехвърлила дружествения си дял от капитала на „Парита 68“ ЕООД, чийто
управител и собственик на капитала била, на свидетеля Х. Х. Р., който бил
8
вписан като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството, а
седалището и адресът на управление на дружеството били запазени в град
Бургас, ул. „Ивайло“ № 61-63 /каквото било седалището и адреса на
управление както на „Парита 2015“ ЕООД, така и на „Райс 68“ ЕООД/.
„Парита 68“ ЕООД било регистрирано по ЗДДС от 30.08.2007 г., като Акта за
регистрация по ЗДДС бил връчен на подсъдимата Г. Р..
С нотариално заверено пълномощно, новият управител на „Парита 68“
ЕООД - свидетелят Х. Р. упълномощил подсъдимата да извършва от името на
дружеството всички необходими правни и фактически действия. Подсъдимата
водела счетоводството и на „Парита 68“ ЕООД и подавала в ТД на НАП-
Бургас, вкл. и през данъчния период месец ноември 2016 г., месечните
справки-декларации /СД/ по ЗДДС и съпътстващите ги дневник-покупки и
дневник-продажби на „Парита 68“ ЕООД. От подаденото от подсъдимата на
26.01.2016 г. „Заявление за подаване на документи по електронен път и
ползване на електронните административни услуги, предоставяни от НАП с
КЕП на упълномощено лице“ се установява, че Р. била заявила пред ТД на
НАП-Бургас, че именно тя ще подава документи за „Парита 68“ ЕООД,
подписвайки ги с регистрирания на нейно име КЕП с № 728DFCC5195BF69B,
с който тя, като титуляр, подписвала документите и на „Парита 2015“ ЕООД,
а също и на „Райс 68“ ЕООД. В заявлението подсъдимата заявила собствената
си електронна поща *@* за приемане на електронните изявления на НАП към
„Парита 68“ ЕООД.
През данъчните периоди месец юли 2016 г., месец август 2016 г., месец
септември 2016 г., месец октомври 2016 г. и месец ноември 2016 г. „Парита
2015“ ЕООД декларирало покупко-продажба на строителни материали - тухли
и керемиди, под формата на множество вътреобщностни придобивания
/ВОП/ от Р. Гърция, основно от дружеството KERAMOURGIA VORIOU
ELLADOS/KE.B.E./SA.
„Парита 2015“ ЕООД не разполагало, включително и през периода
месец юли – месец ноември 2016 година включително, с търговски обекти,
складови площи и с работници. През посоченият период, дружеството не
използвало услугите на счетоводна фирма. Справките - декларации по чл.125
от ЗДДС, ведно с дневниците за покупки и дневниците за продажби по чл.124
от ЗДДС се подготвяли и изпращали до ТД на НАП Бургас от подсъдимата Г.
Р., която ги подписвала с посочения КЕП и ги подавала от електронно
устройство със съответен IP адрес.
В посочените данъчни периоди месец юли, месец август, месец
септември, месец октомври и месец ноември 2016 година включително, а и
въобще, „Райс 68“ ЕООД също не разполагало със складове, магазини, с
моторни превозни средства, нямало и регистрирани наети работници. „Райс
68“ ЕООД не разполагало с регистрирани касови апарати, както и с открити
банкови сметки, като в резултат не било възможно да приема плащания както
по банков път, така и в брой.
9
„Парита 68“ ЕООД не разполагало със собствена или наета складова
база, нямало материални активи, а през 2016 г. нямало и реално наети
работници. По делото, подсъдимата предприела опит да покаже трудова
обезпеченост на дружеството, предвид обстоятелството, че в НОИ били
регистрирани няколко трудови договори на лица, за които бил даден вид, че
са работили в „Парита 68“ ЕООД. От събраните по делото гласни
доказателства - показанията на свидетелите В. А., М. Е. и Й. П., които са
посочени в официалните справки от НОИ като такива с регистрирани трудови
договори от работодател „Парита 68“ ЕООД, както и от заключението по
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява по
категоричен начин, че тези свидетели никога реално не са работили в тази
фирма, а освен това в посочения времеви период са работили при други
работодатели. Към 2016 г. „Парита 68“ ЕООД притежавала открити банкови
сметки в няколко банки, както и фискално устройство в обект - офис в град
Бургас, ул. „Ивайло“ № 61-63, с дата на въвеждане в експлоатация 14.08.2012
г.
През периода месец септември 2015 г. до месец юни 2016 г.
включително Справките-декларации по чл.125 и отчетните регистри
/дневници за покупки и дневници за продажби/ по чл.124 от ЗДДС на „Парита
2015“ ЕООД, били нулеви, което свидетелства за това, че дружеството не е
развивало търговска дейност. Активна дейност същото започнало да
извършва през месец юли 2016 г., като видно от Дневника за покупки по
чл.124 от ЗДДС, от „Парита 2015“ ЕООД били осъществени множество
вътреобщностни придобивания /ВОП/ от чуждестранното търговско
дружество KERAMOURGIA VORIOU ELLADOS/KE.B.E./SA., Гърция. За да
намали размера на дължимия за внасяне от „Парита 2015“ ЕООД ДДС,
подсъдимата Г. Р. решила да включи в дневниците за покупки на “Парита
2015“ ЕООД данъчни фактури за покупки от дружествата „Райс 68“ ЕООД и
„Парита 68“ ЕООД, въпреки че в действителност такива сделки реално не
били осъществени. Това тя решила да извърши, защото по силата на чл.84 от
ЗДДС данъкът при вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето,
което извършва придобиването, което в процесния случай било „Парита
2015“ ЕООД предвид реализираните от това дружество вътреобщностни
придобивания. По този начин и давайки вид, че „Парита 2015“ ЕООД е
осъществило покупки от „Райс 68“ ЕООД и „Парита 68“ ЕООД с начислен по
тези фактури ДДС, платен от „Парита 2015“ ЕООД на „Райс 68“ ЕООД и на
“Парита 68“ ЕООД, подсъдимата намалявала размера на дължимия от
„Парита 2015“ ЕООД ДДС за съответния данъчен период.
В изпълнение на така намислената схема, при водене на
счетоводството на „Парита 2015“ ЕООД за данъчните периоди месец юли
2016, месец август 2016 г., месец септември 2016 г., месец октомври 2016 г. и
месец ноември 2016 г., подсъдимата Г. Р. вписала в дневника за покупки на
тази фирма несъществуващи данъчни фактури с доставчик „Райс 68“ ЕООД и
„Парита 68“ ЕООД, създавайки по този начин документи с невярно
10
съдържание, а именно - дневниците за покупките на „Парита 2015“ ЕООД за
всеки от посочените месеци през 2016 г., в които било вписано, че
управляваното и представлявано от подсъдимата дружество „Парита 2015“
ЕООД е осъществило сделки с „Райс 68“ ЕООД и с „Парита 68“ ЕООД, по
които всяка от последните фирми се явявала доставчик, макар такива сделки
никога да не са били осъществени между двете дружества.
За целта, в дневника за покупки на „Парита 2015“ ЕООД за месец юли
2016 г. подсъдимата описала следните данъчни фактури:
1. фактура №1/15.07.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 8 250 лв. и начислен ДДС 1 650 лв. с предмет „покупка-услуга
аванс за дост.“
2. фактура №2/16.07.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 8 250 лв. и начислен ДДС 1 650 лв. с предмет „покупка-услуга
аванс за дост.“
3. фактура №3/17.07.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 8 250 лв. и начислен ДДС 1 650 лв. с предмет „покупка-услуга
аванс за дост.“
4. фактура №4/18.07.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 8 250 лв. и начислен ДДС 1 650 лв. с предмет „покупка-услуга
аванс за дост.“
5. фактура №5/27.07.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
посочен издател „Райс 68“ ЕООД с данъчна основа 3 000 лв. и начислен ДДС
600 лв. с предмет „покупка-услуга аванс за дост.“
Съответно, в дневника за покупки на „Парита 2015“ ЕООД за месец
август 2016 г. подсъдимата описала следните данъчни фактури:
1. фактура №7/27.08.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 7 350 лв. и начислен ДДС 1 470 лв. с предмет „покупка-
услуга аванс за дост.“;
2. фактура №8/28.08.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 7 200 лв. и начислен ДДС 1 440 лв. с предмет „покупка-
услуга аванс за дост.“;
3. фактура №9/28.08.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 8 250 лв. и начислен ДДС 1 650 лв. с предмет „покупка-услуга
аванс за дост.“;
4. фактура №10/29.08.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 8 250 лв. и начислен ДДС 1 650 лв. с предмет „покупка-услуга
аванс за дост.“;
5. фактура №11/30.08.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 8 250 лв. и начислен ДДС 1 650 лв. с предмет „покупка-
услуга аванс за дост.“;
11
6. фактура №12/31.08.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 6 500 лв. и начислен ДДС 1 300 лв. с предмет „покупка-
7. фактура №13/31.08.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 8 250 лв. и начислен ДДС 1 650 лв. с предмет „покупка-
услуга аванс за дост.“.
В дневника за покупки на „Парита 2015“ ЕООД за месец септември
2016 г. подсъдимата описала следната данъчна фактура:
1. фактура № 16/30.09.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 46 750 лв. и начислен ДДС 9 350 лв. с предмет „продажба“.
В дневника за покупки на „Парита 2015“ ЕООД за месец октомври
2016 г. подсъдимата описала следната данъчна фактура:
1. фактура № 17/15.10.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 60 000 лв. и начислен ДДС 12 000 лв. с предмет „покупка-
услуга плащ. по договор“.
В дневника за покупки на „Парита 2015“ ЕООД за месец ноември 2016
г. подсъдимата описала следните данъчни фактури:
1. фактура № 19/01.11.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 50 000 лв., и начислен ДДС 10 000 лв., с предмет „покупка-
услуга плащане по договор“;
2. фактура № 21/15.11.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 9 250 лв. и начислен ДДС 1 850 лв. с предмет „покупка-
услуга плащане по договор“;
3. фактура № 544/11.11.2016 г. с посочен издател „Парита 68“ ЕООД с
данъчна основа 3142,78 лв. и начислен ДДС 628,56 лв. с предмет „керемида
римска негланцирана 1
4. фактура № 545/14.11.2016 г., с посочен издател „Парита 68“ ЕООД
с данъчна основа 4 110,16 лв. и начислен ДДС 822,04 лв. с предмет „покривен
капак негланциран 2,2“.
Изготвените по този начин документи с невярно съдържание -
дневници за покупки за данъчни периоди месец юли, месец август, месец
септември, месец октомври и месец ноември 2016 г., заедно с дневниците за
продажбите за същите периоди и съответните Справки-декларации по чл.125
от ЗДДС за „Парита 2015“ ЕООД, били представени от Р. пред ТД на НАП
Бургас, като винаги подсъдимата използвала КЕП, на който била титуляр, с №
728DFCC5195BF69B и от IP адрес 95.42.135.72. Подадените от нея в ТД на
НАП Бургас Справки-декларации и отчетни регистри били приети под
следните входящи номера: вх. № 02002334644 от 15.08.2016 г.; вх.№
02002350749 от 14.09.2016 г.; вх. № 02002367048 от 14.10.2016 г.; вх. №
02002383356 от 14.11.2016 г. и вх.№ ********** от 14.12.2016 г. Така,
доколкото в дневниците за покупки били описани несъществуващи фактури,
отразяващи като осъществени сделки, каквито не е имало, и в същото време
12
съдържанието на дневниците било въведено и в Справката декларация по
чл.125 от ЗДДС, използването на документите с невярно съдържание
/дневниците за покупки/ било осъществено при представянето на информация
пред органите по приходите, като с подаването на справката - декларация по
чл.125 от ЗДДС пред ТД на НАП-Бургас лично от подсъдимата Р., последната
приспаднала неследващ се на управляваното от нея дружество „Парита 2015“
ЕООД данъчен кредит общо в размер на 52 660,60 лв. Също така подсъдимата
потвърдила неистина, т.к. включила в данъчната основа на получените
доставки с право на пълен данъчен кредит и данъчната основа по
горепосочените несъществуващи фактури в размер общо на 263 302,94 лв., а в
данъчния кредит - и ДДС в размер на 52 660,20 лева, за който бил даден вид,
че е бил начислен по горепосочените несъществуващи реално сделки. Така,
подсъдимата избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – общо сумата от 52 660,60 лева /съответно 7 200 лв.
- за месец юли 2016 г.; 10 810 лева - за месец август 2016 г.; 9 350 лева - за
месец септември 2016 г.; 12 000 лева - за месец октомври 2016 г. и 13 300,60
лева - за месец ноември 2016 г./, представляваща дължим за деклариране и
внасяне от „Парита 2015“ ЕООД, чийто управител била, в бюджета ДДС за
данъчните периоди месец юли, месец август, месец септември, месец
октомври и месец ноември 2016 г.
Подсъдимата Г. Р. вписала в дневниците за продажбите на „Райс 68”
ЕООД и на „Парита 68“ ЕООД описаните по-горе като издадени от тези
дружества фактури, използвайки контролираните от нея фирми с еднолични
собственици и управители съответно свидетелите В. Д. А. и Х. Х. Р., като
изготвила и отчетните регистри и справките-декларации по ЗДДС от името на
тези фирми за описаните по-горе месеци през 2016 г. За целта тя се
възползвала от предварително осигурената си възможност да извършва
всякакви фактически и правни действия от тяхно име, тъй като притежавала
пълномощни, издадени и подписани от формалните собственици и
управители на дружествата. Р. целяла тези вписвания да послужат като
доказателство за това, че действително между „Парита 2015“ ЕООД от една
страна и всяка една от другите две фирми - от друга, са били създадени
реални търговски отношения и че описаните сделки действително са били
осъществени, въпреки, че такива в действителност е нямало. Така изготвените
от Р. отчетни регистри и справки-декларации за посочените месеци през 2016
г. от името на „Райс 68“ ЕООД и от името на „Парита 68” ЕООД били
подадени в ТД на НАП Бургас по електронен път с КЕП на подсъдимата Г. Е.
Р. с № 728DFCC5195BF69B и от IР адрес 89.25.55.179, респ. подписани били
със същия квалифициран електронен подпис, с който подсъдимата подписала
справките-декларации и отчетните регистри на „Парита 2015” ЕООД и били
подадени от същия IР адрес, от който подс.Р. подала отчетните регистри и
справките-декларации и на „Парита 2015“ ЕООД за процесните данъчни
периоди.
Проведената впоследствие от ТД НАП Бургас данъчна ревизия на
13
„Парита 2015” ЕООД била с обхват само ДДС и за периода от 08.09.2015 г. -
30 ноември 2016 г. За ревизията подс.Р. била уведомена по съответния ред.
Искането на данъчните органи за представяне на документи и писмени
обяснения от задълженото лице било активирано/изтеглено на 18.01.2017 г.
от имейла, от който Р. изпращала справките-декларации и отчетните
регистри, описани по-горе. Същите не били представени в определения за
това срок.
Впоследствие, подсъдимата Г. Р., в качеството си на управител на
„Парита 2015” ЕООД, подала молба до ТД НАП Бургас с искане да бъде
спряна ревизията, като аргумент за това бил изложен здравословен проблем
на нейния баща. Искането на подсъдимата било уважено и ревизионното
производство било спряно с издадена на 28.02.2017 г. Заповед за спиране на
ревизионното производство за срок от два месеца /от 28.02.2017 г. до
28.04.2017 г./. След издаването на посочената Заповед за спиране на
ревизионното производство, подсъдимата Р. не можела да бъде открита от
данъчните органи включително и за нейното връчване.
Със Заповед от 02.05.2017 г. на ръководителя на ТД на НАП Бургас
данъчната ревизия била възобновена, като подсъдимата, в качеството й на
представляващ дружеството „Парита 2015“ ЕООД отново не била открита на
посочения адрес за кореспонденция, за връчването й.
По време на извършване на данъчната ревизия и с цел да се освободи
от проверяваното от данъчните органи търговско дружество „Парита 2015“
ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител била, на
22.05.2017 г. подсъдимата Г. Р. прехвърлила дружественият си дял на
свидетеля Михаил Кирилов Н.. В тази връзка изготвила приемо-предавателен
протокол, на който поставила дата 03.05.2017 г. В него отразила, че предава
на свидетеля Михаил Н. приходни и разходни документи за 2015 г., 2016 г. и
2017 г., банкови извлечения, договори с клиенти и доставчици, разпечатки по
сметки. Освен това, като знаела, че при данъчна ревизия се извършват
насрещни проверки и се проверяват и контрагентите на проверяваното
дружество „Парита 2015“ ЕООД, подсъдимата съставила и приемо-
предавателен протокол, на който вписала дата 08.04.2017 г. В него отразила,
че е предала на свидетелят В. Д. А. - формалния собственик и управител на
„Райс 68“ ЕООД, счетоводна документация и търговски документи. По този
начин искала да докаже, че при нея не се намират търговски, счетоводни или
други документи на „Райс 68“ ЕООД, макар формално да е била
упълномощена от управителя на дружеството да извършва всякакви правни и
фактически действия от негово име, както и да води счетоводството му.
Първоинстанционният съд правилно при анализа на приемо-
предавателния протокол от 08.04.2017 г. е установил редица нередности при
неговото съставяне и съдържание, поради което не му е дал вяра и го
изключил от годната за ценене доказателствена маса. Така например съдът
правилно е констатирал, че при съставянето на протокола подсъдимата е
14
допуснала редица хронологически неточности, като това, че при вписана в
протокола дата 08.04.2017 г. тя записала, че предава документи до 31.12.2017
г., а също, че предава на свидетеля В. А. разписки от № 1 до № 8 за изплатени
суми, като представила копия от разписки с № 2, № 3, № 4, № 7 и № 8, но с
посочена дата на издаването им съответно на 31.07.2017 г., 30.08.2017 г.,
17.09.2017 г., 19.10.2017 г. и 15.11.2017 г. Отбелязала изрично също, че тези
разписки се отнасят за извършено фактуриране до съответната посочена дата
на издаване на разписката, които дати очевидно са относими към периоди
една година след инкриминирания период.
Подсъдимата Г. Р. съставила и приемо-предавателен протокол от
03.01.2017 г. по отношение „Парита 68“ ЕООД. С него целяла да удостовери,
че на тази дата е предала на св.Х. Х. Р. - едноличен собственик на капитала и
управител на „Парита 68“ ЕООД, приходни и разходни документи за периода
01.06.2016 г. - 31.12.2016 г., ведомости за заплати до 31.12.2016 г. и разписки
за изплатени суми за периода месец октомври 2015 г. - 31.12.2016 г., макар
такива документи тя да не е предавала на свидетеля.
От приложената по делото справка за съдимост е видно, че с влязла в
сила на 13.07.2012 г. присъда по НОХД № 2865/2011 г. на Районен съд Бургас,
подс.Р. е осъдена на лишаване от свобода за срок от една година, което
наказание е отложено от изпълнение за изпитателен срок от три години, за
извършено през периода месец март 2009 г. - до 31.03.2009 г. престъпление по
чл.209, ал.1 от НК. С влязло в сила на 31.03.2016 г. определение за одобряване
на споразумение за решаване на НОХД № 124/2016 г. на Районен съд Айтос,
подс.Р. е призната за виновна, че на 14.11.2014 г. е извършила престъпление
по чл.313, ал.3, вр. ал.1 от НК, като е била осъдена на глоба в размер на
триста лева. В резултат на изложеното, се налага извод, че към
инкриминирания период през 2016 г., подс.Р. е реабилитирана по право по
първото осъждане по НОХД № 2865/2011 г. на РС Бургас, респ. е осъждана
на глоба за престъпление по чл.313, ал.3, вр.ал.1 от НК.
Изложената фактическа обстановка се установява по един категоричен
начин от всички събрани по делото доказателства. Същата е установена и от
първоинстанционния съд. Решаващият съд при установяването на
фактическата обстановка е анализирал прецизно и обсъдил подробно цялата
доказателствена съвкупност като коректно посочил кои доказателства
кредитира и кои не. Конкретно, установената фактическа обстановка се
констатира от следните писмени доказателства и доказателствени средства -
дневник-покупки на фирма „Парита 2015“ ЕООД за периодите м. юли 2016 г.,
м. август 2016 г., м. септември 2016 г., м. октомври 2016 г. и м. ноември 2016
г. (т. 17, л. л. 212-230 и с допълнение в т. 1, л. л. 61-162 и 165 от ДП); справка-
декларация за ДДС на същата фирма за същите периоди (т.17, л. л. 172-176 от
ДП); справки от Търговския регистър във връзка с фирмените досиета на
„Парита 2015“ ЕООД, на „Райс 68“ ЕООД и на „Парита 68“ ЕООД (т.15,
съответно л. л. 1-2, л. л. 19-20, л. л. 21-26 от ДП); справки за банковите
15
сметки на трите дружества (т. 6, л. л. 82-90 от ДП); справка от ТД НАП
Бургас за регистрирани фискални устройства (т. 16, л. 92 от ДП); Справка от
ТД на НАП Бургас относно регистрирани трудови договори, касови апарати,
банкови сметки и др. обстоятелства, касаещи „Райс 68“ ЕООД, и приложените
заверени копия на документи, съставляващи Заявление за Регистрация по
ЗДДС, Акт за регистрация по ЗДДС и разписка за получаване, касаещи „Райс
68“ ЕООД (т. 16, л. л. 129-131 от ДП); заверено копие от пълномощно,
касаещо „Райс 68“ ЕООД (т.16, л. л. 133- 134 от ДП); справки-декларации за
процесиите данъчни периоди на „Райс 68“ ЕООД, ведно с дневниците за
покупки и дневниците за продажби за същите периоди (т.16, л. л. 135-149 от
ДП); Ревизионен доклад № Р-02000217000160-092-001/29.09.2017 г. (т. 17, л.
л. 2-9 от ДП) и приложенията към него, подредени в същия том; Ревизионен
акт № Р-02000217000160-091 -001/25.10.2017 г. (т. 30, л. л. 85 и сл. от ДП);
справки от банки относно наличните банкови сметки и движението по тях на
„Парита 2015“ ЕООД (т.20, л. л. 14 и сл. и л. л. 227 и сл. от ДП) и „Парита 68“
ЕООД (т.20, л. л. 19 и сл. и л. л. 125 и сл. от ДП); справки от банките в
България по отношение „Райс 68“ ЕООД (т. 21), Пълномощно от 14.10.2015г.
по отношение на „Парита 68“ ЕООД (т.26, л. л. 7-9 от ДП); справки-
декларации на „Парита 68“ ЕООД за данъчен период м. ноември 2016 г. ведно
с отчетните регистри за този период (т.26, л. л. 103-105 от ДП); множеството
справки от ТД на НАП Бургас и други документи, сред които писмо от
17.03.2021 г., със справка за IP адресите, от които за процесния период, са
подавани справки-декларации за „Парита 2015“ ЕООД, „Райс 68“ ЕООД и
„Парита 68“ ЕООД. Правилно и обосновано окръжният съд е кредитирал
посочените писмени доказателства, т.к. са изготвени и събрани при спазване
на процесуалните правила за това и не противоречат на останалия събран по
делото и кредитиран от съда доказателствен материал.
Въззивният съд се солидаризира напълно с анализа, направен от
окръжния съд на представените от защитата в хода на проведеното съдебното
следствие писмени доказателства: приемо-предавателен протокол от
03.05.2017 г.; разписка от 10.06.2017 г.; приемо-предавателен протокол от
08.04.2017 г.; приемо-предавателен протокол от 10.06.2017 г.; декларация от
Й. Х. П. за получени възнаграждения; аналитичен регистър на „Раис 68“ и
справка за общите задължения на дружеството „Раис 68“. Правилно първият
съд е направил извод, че същите противоречат на събраните по делото и
кредитирани с доверие доказателства, а освен това и съдържат хронологични
неточности, които водят до съмнения за достоверността на отразените в тях
обстоятелства. Поради това напълно обосновано и правилно ги е оставил без
кредит на доверие и ги е изключил от годната за ценене доказателствена
съвкупност.
Въззивната инстанция се присъедини към извода на първостепенния
съд, според който кредитира в пълнота прочетеното на основание чл.373, ал.1,
вр.чл.283 от НПК /предвид проведеното по делото съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК/ заключение по назначената по
16
делото съдебно-счетоводна експертиза като обективна, ясна и обоснована, а и
изготвена в съответствие с изискванията за това.
Решаващият съд правилно е кредитирал показанията на свидетелите В.
А., К. К., а. И., Й. П. и М. Е., дадени от тях в хода на проведеното по делото
съкратено съдебно следствие; показанията на свидетеля Х. Х. Р., дадени от
него в хода на съдебното следствие, както и тези от досъдебното
производство, прочетени на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК;
показанията на свидетелката з. М., дадени от нея в хода на съдебното
следствие, както и тези, дадени от нея при разпита й в досъдебното
производство и приобщени към доказателствения материал по делото чрез
прочитането им на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК, т.к. същите са
логични, последователни и безпротиворечиви както вътрешно, така и с
останалите събрани по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност
и взаимовръзка.
Въззивният съд приема като правилен извода на окръжния съд за
достоверност на показанията на свидетеля Н., дадени от него в хода на
досъдебното производство и прочетени в съдебно заседание по реда на
чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, а не тези, дадени от него в хода на
проведеното по делото съкратено съдебно следствие, т.к. разпитът му в
досъдебното производство е бил проведен в период от време по-близък до
инкриминирания период, поради което и спомените му тогава за релевантни
за делото обстоятелства са били по-ярки. Допълнителните съображения на
съда за недостоверност на показанията на свидетеля, дадени от него в хода на
проведеното съдебно следствие, също се приемат за правилни от настоящия
състав, предвид това, че свидетелят не е представил относими по делото
писмени доказателства, с които е заявил, че разполага и за които първият съд
му е дал възможност да представи. В резултат, тези показания от съдебното
следствие се явяват единствено стремеж на св.Н. да потвърди защитната теза
на подсъдимата, поради което и не следва да бъдат кредитирани с доверие.
Правилно окръжният съд не е кредитирал обясненията на подсъдимата
Р., дадени от нея в хода на проведеното съкратено съдебно следствие, т.к. те
не съдържат конкретна информация за релевантни за делото обстоятелства.
Относимите към решаване на делото обстоятелства са категорично
установени в хода на разследването и на съкратеното съдебно следствие в
първата инстанция чрез способите и по реда на НПК. Съображенията,
изложени от първоинстанционния съд относно доказаността на посочените
обстоятелства и средствата за установяването им дават възможност на
страните и на горната инстанция да проследи формирането на вътрешното
убеждение на окръжния съд по фактите, включени в обхвата на чл.102 от
НПК. Фактическите изводи са изградени въз основа на факти, логически
правилно изведени от доказателствения материал. При спазване на
процесуалния ред, предвиден в глава двадесет и седма от НПК – в хипотезата
на чл.371, т.1 от НПК за приобщаване и проверка на доказателствата от
17
досъдебното производство и след извършване на тяхната правилна оценка,
първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи от фактическа страна,
които въззивният съд споделя.
Приетите за установени факти не се оспорват от страните по делото.
С оглед на установеното от фактическа страна, въззивната инстанция
споделя направения извод от окръжния съд, че автор на инкриминираното
деяние е подсъдимата Г. Е. Р.. На базата на правилен и детайлен анализ на
доказателствата по делото решаващият съд е достигнал до законосъобразни и
обосновани правни изводи като е приел, че при описания механизъм
въззивницата-подсъдима Г. Р. е осъществила от обективна и субективна
страна престъплението по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, предл. първо, т.6, предл.
първо и второ и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК, т.к. през периода от месец юли 2016
г. до 14.12.2016 г. в гр.Бургас, в условията на продължавано престъпление с
пет отделни деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и
също престъпление и са извършени през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите,
е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено
големи размери, а именно в размер на 52 660,60 лв. /петдесет и две хиляди,
шестстотин и шестдесет лева и шестдесет стотинки/, представляващи дължим
за деклариране и внасяне данък върху добавената стойност за данъчните
периоди месец юли 2016 г., месец август 2016 г., месец септември 2016 г.,
месец октомври 2016 г. и месец ноември 2016 г., като при воденето на
счетоводството на „Парита 2015“ ЕООД лично от нея, е съставила документи
с невярно съдържание - отчетни регистри по чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС -
„дневник за покупките“, в които е вписала несъществуващи данъчни фактури,
отразяващи неосъществени сделки и използвала така съставените от нея
документи с невярно съдържание пред органите по приходите - ТД на НАП
Бургас, като ги представила ведно със справки-декларации /СД/ по чл.125 от
ЗДДС по електронен път с КЕП (квалифициран електронен подпис), в
резултат на което в справките-декларации по чл.125 от ЗДДС е потвърдила
неистина и е приспаднала неследващ се данъчен кредит за пет данъчни
периода, както следва:
1. Ha 15.08.2016 г. избегнала установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери - 7 200 лева, като в съставения и използван от
нея документ с невярно съдържание - „дневник за покупките“ за данъчен
период месец юли 2016 г. вписала следните несъществуващи данъчни
фактури, отразяващи неосъществени сделки:
- фактура № 1/15.07.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 8 250 лв. и начислен ДДС 1 650 лв. с предмет „покупка-услуга
аванс за дост.“
- фактура № 2/16.07.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 8 250 лв. и начислен ДДС 1 650 лв. с предмет „покупка-услуга
18
аванс за дост.“
- фактура № 3/17.07.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 8 250 лв. и начислен ДДС 1 650 лв. с предмет „покупка-услуга
аванс за дост.“
- фактура № 4/18.07.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 8 250 лв. и начислен ДДС 1 650 лв. с предмет „покупка-услуга
аванс за дост.“
- фактура № 5/27.07.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 3 000 лв. и начислен ДДС 600 лв. с предмет „покупка-услуга
аванс за дост.“, в резултат на което в подадената по електронен път с КЕП в
Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - град Бургас
справка-декларация по ДДС с вх. № 02002334644/15.8.2016 г. е потвърдила
неистина, като е включила в данъчната основа на получените доставки с
право на пълен данъчен кредит и данъчната основа по горепосочените
несъществуващи фактури в размер общо на 36 000 лева, а в данъчния кредит
и ДДС в размер на 7 200 лева, за който е даден вид, че е бил начислен по
горепосочените несъществуващи реално фактури и е приспаднала за данъчен
период месец юли 2016 г. данъчен кредит, част от който - в размер на 7 200
лева е бил неследващо приспаднат, в резултат на което на 15.08.2016 г.
избегнала установяване и плащане на ДДС за месец юли 2016 г. в размер на 7
200 лева.
2. На 14.09.2016 г. избегнала установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери - 10 810 лева, като в съставения и използван от
нея документ с невярно съдържание - „дневник за покупките“ за данъчен
период месец август 2016 г. вписала следните несъществуващи данъчни
фактури, отразяващи неосъществени сделки:
- фактура № 7/27.08.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 7 350 лв. и начислен ДДС 1 470 лв. с предмет „покупка-услуга
аванс за дост.“
- фактура № 8/28.08.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 7 200 лв. и начислен ДДС 1 440 лв. с предмет „покупка-услуга
аванс за дост.“
- фактура № 9/28.08.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 8 250 лв. и начислен ДДС 1 650 лв. с предмет „покупка-услуга
аванс за дост.“
- фактура № 10/29.08.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 8 250 лв. и начислен ДДС 1 650 лв. с предмет „покупка-услуга
аванс за дост.“
- фактура № 11/30.08.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 8 250 лв. и начислен ДДС 1 650 лв. с предмет „покупка-услуга
аванс за дост.“
19
- фактура № 12/31.08.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 6 500 лв. и начислен ДДС 1 300 лв. с предмет „покупка-услуга
аванс за дост.“
- фактура № 13/31.08.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 8 250 лв. и начислен ДДС 1 650 лв. с предмет „покупка-услуга
аванс за дост.“, в резултат на което в подадената по електронен път с КЕП в
Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - град Бургас
справка-декларация по ДДС с вх. № 02002350749/14.9.2016 г. е потвърдила
неистина, като е включила в данъчната основа на получените доставки с
право на пълен данъчен кредит и данъчната основа по горепосочените
несъществуващи фактури в размер общо на 54 050 лева, а в данъчния кредит
и ДДС в размер на 10 810 лева, за който е даден вид, че е бил начислен по
горепосочените несъществуващи реално фактури и е приспаднала за данъчен
период месец август 2016 г. данъчен кредит, част от който - в размер на 10
810 лева е бил неследващо приспаднат, в резултат на което на 14.09.2016 г.
избегнала установяване и плащане на ДДС за месец август 2016 г. в размер на
10 810 лева.
3. На 14.10.2016 г. избегнала установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери - 9 350 лева, като в съставения и използван от
нея документ с невярно съдържание - „дневник за покупките“ за данъчен
период месец септември 2016 г. вписала следните несъществуващи данъчни
фактури, отразяващи неосъществени сделки:
- фактура № 16/30.09.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 46 750 лв. и начислен ДДС 9 350 лв. с предмет „продажба“, в
резултат на което в подадената по електронен път с КЕП в Териториална
дирекция на Националната агенция за приходите - град Бургас справка-
декларация по ДДС с вх. № 02002367048/14.10.2016 г. е потвърдила неистина,
като е включила в данъчната основа на получените доставки с право на пълен
данъчен кредит и данъчната основа по горепосочената несъществуваща
фактура в размер на 46 750 лева, а в данъчния кредит и ДДС в размер на 9 350
лева, за който е даден вид, че е бил начислен по горепосочената
несъществуваща реално фактура и е приспаднала за данъчен период месец
септември 2016 г. данъчен кредит, част от който - в размер на 9350 лева е бил
неследващо приспаднат, в резултат на което на 14.10.2016 г. избегнала
установяване и плащане на ДДС за месец септември 2016 г. в размер на 9350
лева.
4. На 14.11.2016 г. избегнала установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери - 12 000 лева, като в съставения и използван от
нея документ с невярно съдържание - „дневник за покупките“ за данъчен
период м.октомври 2016 г., вписала следните несъществуващи данъчни
фактури, отразяващи неосъществени сделки:
- фактура № 17/15.10.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 60 000 лв. и начислен ДДС 12 000 лв. с предмет „покупка-
20
услуга плащ. по договор“, в резултат на което в подадената по електронен път
с КЕП в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - град
Бургас справка-декларация по ДДС с вх. № 02002383356/14.11.2016 г. е
потвърдила неистина, като е включила в данъчната основа на получените
доставки с право на пълен данъчен кредит и данъчната основа по
горепосочената несъществуваща фактура в размер на 60 000 лева, а в
данъчния кредит и ДДС в размер на 12 000 лева, за който е даден вид, че е бил
начислен по горепосочената несъществуваща реално фактура и е приспаднала
за данъчен период месец октомври 2016 г. данъчен кредит, част от който - в
размер на 12 000 лева е бил неследващо приспаднат, в резултат на което на
14.11.2016 г. избегнала установяване и плащане на ДДС за месец октомври
2016 г. в размер на 12 000 лева.
5. На 14.12.2016 г. избегнала установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - 13 300,60 лева, като в съставения и
използван от нея документ с невярно съдържание - „дневник за покупките“ за
данъчен период месец ноември 2016 г., вписала следните несъществуващи
данъчни фактури, отразяващи неосъществени сделки:
- фактура № 19/01.11.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 50 000 лв. и начислен ДДС 10 000 лв. с предмет „покупка-
услуга плащане по договор“
- фактура № 21/15.11.2016 г. с посочен издател „Райс 68“ ЕООД с
данъчна основа 9 250 лв. и начислен ДДС 1 850 лв. с предмет „покупка-услуга
плащане по договор“
- фактура № 544/11.11.2016 г. с посочен издател „Парита 68“ ЕООД
с данъчна основа 3142,78 лв. и начислен ДДС 628,56 лв. с предмет „керемида
римска негланцирана 1“
- фактура № 545/14.11.2016 г. с посочен издател „Парита 68“ ЕООД
с данъчна основа 4 110,16 лв. и начислен ДДС 822,04 лв. с предмет „покривен
капак негланциран 2,2“, в резултат на което в подадената по електронен път с
КЕП в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - град
Бургас справка - декларация по ДДС с вх. № 02002399822/14.12.2016 г. е
потвърдила неистина, като е включила в данъчната основа на получените
доставки с право на пълен данъчен кредит и данъчната основа по
горепосочените несъществуващи фактури в размер общо на 66 502,94 лв., а в
данъчния кредит и ДДС в размер на 13 300,60 лева, за който е даден вид, че е
бил начислен по горепосочените несъществуващи реално фактури и е
приспаднала за данъчен период месец ноември 2016 г. данъчен кредит, част
от който - в размер на 13 300,60 лева е бил неследващо приспаднат, в резултат
на което на 14.12.2016 г. избегнала установяване и плащане на ДДС за месец
ноември 2016 г. в размер на 13 300,60 лева.
Въз основа на приетите за установени фактически обстоятелства
първоинстанционният съд е направил законосъобразни изводи за правната
21
оценка на деянието, извършено от подсъдимата. Присъдата е правно
обоснована. Основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е
направил верни фактически изводи. Налице са множество еднопосочни
доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно
вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите. Несъмнено подсъдимата Г.
Е. Р. е извършила подробно описаните деяния и е ползвала противоправно
данъчен кредит, който не се е следвал на реално управляваното от нея
дружество.
От обективна страна е осъществено престъпление против данъчната
система на Република България по глава VII-ма на НК - касае се за
посегателство върху обществените отношения, свързани с правилното
функциониране на данъчната система и задълженията на данъчните субекти
към бюджета.
Характерно за състава на престъплението по чл.255 ал.1, т.2, т.6 и т.7
от НК е, че избягването на данъчно задължение от данъчния субект,
респективно приспадането на неследващ се данъчен кредит е крайната цел,
която се осъществява в конкретния случай чрез подаването на данъчна
декларация с невярно съдържание и използването на документи с невярно
съдържание. В конкретния случай е осъществено престъпно деяние чрез
действие - подс.Р. лично е изготвила и подала в ТД на НАП Бургас месечни
данъчни декларации по ЗДДС за месец юли, месец август, месец септември,
месец октомври и месец ноември 2016 г. като е потвърдила неистина
вписвайки, че дружеството, което представлява - „Парита 2015“ ЕООД е
извършило покупки от търговските дружества „Райс 68“ ЕООД и „Парита 68“
ЕООД, чийто еднолични собственици на капитала и управители са съответно
свидетелите В. А. и Х. Р., а на второ място - за да удостовери тази
декларирана неистина, при водене на счетоводството на „Парита 2015“
ЕООД, подс.Р. е използвала съставени от нея документи с невярно
съдържание – отчетни регистри по чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС - „дневник за
покупките“, в които е вписала несъществуващи данъчни фактури, отразяващи
неосъществени сделки и използвала така съставените от нея документи с
невярно съдържание пред органите по приходите - ТД на НАП Бургас, като ги
представила ведно със справки-декларации по чл.125 от ЗДДС по електронен
път с КЕП (квалифициран електронен подпис).
В този смисъл е безспорно и несъмнено, че неоснователно и въз
основа на подадена данъчна декларация с невярно съдържание и използването
на документи с невярно съдържание е приспаднат в полза на дружеството,
представлявано от подсъдимата неследващ се данъчен кредит за процесните
месеци през 2016 г. в общ размер на 52 660, 60
лева.
Субект на престъплението по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК
е всяко наказателноотговорно лице, върху което тежи задължение да плаща
определен данък по закон - в случая по ЗДДС, при регистриран по този закон
22
данъчен субект. В случая е безспорно, че субект на наказателната
отговорност е подс.Р. в качеството й на едноличен собственик на капитала и
управител на „Парита 2015” ЕООД с ЕИК *********, т.к. върху нея в тези й
качества тежи данъчното задължение да описва след приключване на
съответния данъчен период определен по ЗДДС и в 14-дневен срок да
декларира търговските сделки, вкл. и подлежащите на връщане данъчни
кредити след преизчисляване. Изпълнителното деяние се изразява в избягване
установяването и плащането на данъци в особено големи размери, което като
крайна цел е постигната чрез съставени от подсъдимата на документи с
невярно съдържание - отчетни регистри по чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС -
„дневник за покупките“, в които е вписала несъществуващи данъчни фактури,
отразяващи неосъществени сделки и използвала така съставените от нея
документи с невярно съдържание пред органите по приходите - ТД на НАП-
Бургас, като ги представила ведно със справки-декларации /СД/ по чл.125 от
ЗДДС по електронен път с КЕП (квалифициран електронен подпис), в
резултат на което в справките-декларации по чл.125 от ЗДДС е потвърдила
неистина. Престъплението безспорно е довършено от подс.Р. с факта на
„избягване“ на установяването и плащането на данъчно задължение на
„Парита 2015“ ЕООД, като кумулативно се изисква това данъчно задължение
да е в особено големи размери. Безспорно е, че с подаването на петте справки-
декларации с невярно съдържание, без да се внесе дължимата сума в
бюджета, като краен резултат е постигната целта - не е начислен и внесен в
бюджета ДДС в размер на 52 660, 60 лева, което в процесния случай
представлява неплатен данък в „особено големи размери“ по смисъла на
чл.93, т.14 от НК и тази сума надхвърля повече от четири пъти минимума
посочен в цитираната разпоредба от 12 000 лева за тази правна
квалификация. Изпълнителното деяние е довършено с входирането на петте
справки - декларации съответно за м. юли, м. август, м. септември, м.
октомври и м. ноември 2016 г. в ТД на НАП Бургас от страна на подс.Р..
Несъмнено се касае за осъществено престъпление в условията на чл.26, ал.1
от НК, т.к. в пет последователни месеца на 2016 г. подс.Р. извършила
идентични действия по входирането в ТД на НАП Бургас на данъчна справка
- декларация с невярно съдържание, придружена с горепосочените документи
с невярно съдържание.
Правилно окръжният съд е извел извод за това, че престъпното деяние
е осъществено от подс.Р. с пряк умисъл, т.к. от една страна е съзнавала, че
избягва установяването и плащането на данъчно задължение по ЗДДС, което
е такова в особено големи размери като подава в пет последователни месеца
на 2016 г. /юли, август, септември, октомври и ноември/ справка-декларация
по ЗДДС с невярно съдържание и ползва документи с невярно съдържание,
съзнавайки обстоятелството, че на практика не е налице годно правно
основание за ползване на пълен данъчен кредит за всеки от тези пет месеца.
От друга страна е безспорно, че пряко се цели този престъпен резултат и
конкретно настъпването на тези общественоопасни последици. Настоящият
23
състав на съда се присъединява към изводите на първия съд, че за наличието
на пряк умисъл у подсъдимата при извършване на престъплението
свидетелства събрания по делото доказателствен материал в неговата цялост
и конкретно цялостното поведение на подсъдимата преди и по време на
извършване на престъплението, а и след това - във връзка с извършваната
данъчна ревизия.
Изложеният в жалбата на защитника и поддържания в пледоарията
пред въззивната инстанция довод за оспорване на присъдата се отнася
единствено до несправедливост на обжалвания съдебен акт, т.к. според него
съдът без основание е отказал да приложи института на условното наказание.
Доводът на жалбоподателя е основателен.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимата
окръжният съд е отчел всички налични смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства и правилно е стигнал до извода, че същото
следва да бъде определено при условията на чл.54 НК. Приложението на
разпоредбата на чл.55 от НК при определяне на наказанието на въззивницата
в конкретния процесен случай би било необосновано, т.к. действително не са
налице многобройни или изключителни по своя характер смекчаващи
отговорността обстоятелства. Като смекчаващи отговорността на
подсъдимата обстоятелства правилно са били отчетени изминалия дълъг
период от престъплението до постановяването на настоящата присъда, както
и влошеното здравословно състояние на подсъдимата към момента на
постановяване на настоящата присъда, предвид представените медицински
документи в тази насока. Настоящият съдебен състав намира за нужно в
допълнение като смекчаващо отговорността обстоятелство да бъде отчетено и
искреното съжаление за извършеното, което подсъдимата изказа пред състава
на въззивния съд.
Като отегчаващи вината на подсъдимата обстоятелства правилно е
било взето предвид, че общият размер на избегнатите за плащане данъчни
задължения надвишава повече от четири пъти минималния размер, посочен в
чл. 93, т.14 от НК, както и поведението на подсъдимата след извършване на
деянието и след като установила, че започва ревизия на дружеството й,
свързано с това да възпрепятства същата. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство правилно е било отчетено обстоятелството, че за извършване
на престъплението са били невярно вписани и декларирани осемнадесет
несъществуващи фактури по несъществуващи сделки с повече от един мним
контрагент. Правилно са приети като отегчаващи вината обстоятелства и
действията по механизма на извършване на престъплението, а именно – това,
че за реализацията на замисленото престъпление подсъдимата е използвала
специфичните си познания в областта на счетоводството и данъчното
законодателство и е извършила известна подготовка преди осъществяването
му - регистрирала е срещу съответно минимално заплащане търговски
дружества с мними собственици и управители, осигурявайки си пълен достъп
24
и съответно контрол върху тяхната дейност и счетоводство посредством
пълномощни, като по този начин е имала възможност да се опита да
„прикрие“ следите си, включвайки впоследствие неистинските фактури и в
дневниците за продажби, а за някои от тях - да осигури и достоверност на
търговското им съществуване чрез вписване в НОИ на мними трудови
договори. Описаната деятелност на подсъдимата обаче не би могла да
формира извод за по-висока степен на обществена опасност на извършеното
от обичайната за този вид престъпления – така, както е възприел окръжният
съд, т.к. деятелност от описания тип е утвърдена като механизъм на
извършване на деянията по мнозинството от делата, образувани и
разглеждани във връзка с престъпления от този вид.
Във връзка с изложеното дотук, въззивният съд намира за правилно и
обосновано определянето на наказанието на подсъдимата при условията на
чл.54 от НК и в минималния предвиден в закона размер от 3 години лишаване
от свобода.
Въззивният съд намира обаче за неправилен извода на окръжния съд за
това, че по отношение на подсъдимата не следва да бъде приложена
разпоредбата на чл.66 от НК. На първо място трябва да се посочи това, че не
са налице формални пречки за отлагане изпълнението на наказанието за
изпитателен срок, т.к. към периода на извършване на процесното
престъпление Г. Р. е реабилитирана по право по осъждането си по НОХД №
2865/2011 г. на Районен съд Бургас, а по НОХД № 124/2016 г. на Районен съд
Айтос е осъдена на глоба, като наложеното й по настоящото дело наказание
лишаване от свобода е такова в размер на три години. С оглед коментираното
й съдебно минало и механизма на извършване на процесното престъпление,
въззивният съд намира, че за постигане в пълна степен на целите на
наказанието по отношение на тази подсъдима не е наложително същата да
изтърпи наказанието ефективно. При формиране на вътрешното си убеждение
по чл.14, ал.1 от НПК за вземане на решението да приложи чл.66 от НК съдът
отчете обстоятелството, че воденото наказателно производство срещу
подсъдимата само по себе си е започнало да оказва върху нея поправящо и
превъзпитаващо въздействие, което от своя страна не налага ефективно
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Съответните положителни
промени в съзнанието на подсъдимата и превъзпитанието й към спазването на
законите не изискват отделянето й от настоящата социална среда и
изолирането й от обществото. Поради това въззивният съд не споделя
правните изводи на първия съд по същество сочещи, че с приложение на
условното осъждане не могат да се постигнат целите както на специалната
така и на генералната превенция. Съгласно указанията в Тълкувателно
решение № 2/2016 г., ОСНК на ВКС, при преценка на въпроса за изтърпяване
на наказанието приоритет има поправянето на осъдения. Тази цел, според
законодателя и ВКС, надделява над останалите индивидуални и общи цели на
наказанието. За да бъде отговорено на въпроса дали е наложително осъденият
да изтърпи определеното му наказание лишаване от свобода, съдът трябва да
25
отчете степента на обществена опасност на деянието и преди всичко тази на
дееца, без да подлага отново на преценка смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства, която дейност вече е извършена от съда при
определяне на наказанието по реда на Глава V от НК. Общата превенция е
значим фактор, но съгласно цитираното Тълкувателно решение не следва да
се надценява, тъй като законодателят не й е придал водеща роля. Макар и
общопревантивният ефект на наказанието да следва винаги да бъде
преценяван, законодателят е отдал приоритет на възможността осъденият да
се поправи без изтърпяване на наложеното наказание. За да въздейства
предупредително и възпиращо върху останалите членове на обществото, една
санкция трябва преди всичко да превъзпитава и поправя самия деец, спрямо
когото се налага. Ето защо и съобразно изложеното в цитираната
задължителна съдебна практика на ВКС относно релевантните фактори за
приложение на чл.66 от НК, съдът намира, че индивидуалните особености и
характеристика на подсъдимата в конкретния случай в своята съвкупност,
предпоставят възможност за поправянето и превъзпитанието й без ефективно
изтърпяване на наложеното наказание. Изолирането на подсъдимата от
обществото и поставянето й в затворническа среда не би имало
поправителния и превъзпитателен ефект, целен от закона, доколкото
персоналната й характеристика убедително сочи на възможност за постигане
на тези цели и докато тя е на свобода. Поради това съдът прие, че
постигането на целите на чл.36 от НК са обезпечени с отлагането на
изтърпяването на определеното наказание лишаване от свобода за
максимално допустимия от закона срок – 5 /пет/ години. Съгласно
константната практика на ВКС на Република България, именно определянето
на максимален изпитателен срок в такива случаи ще постави на проверка
волята на подсъдимата да коригира поведението си и да насочи същото към
спазване на нарушения закон, както и да се въздържа от престъпна дейност
изобщо, доколкото в случай на осъществяване на ново престъпление ще
следва да изтърпи и наложеното наказание. Въздържанието от престъпно
поведение, както и коригиране на поведението към стриктно спазване на
законите са конкретните проявления, чрез които подсъдимата би
демонстрирала своето поправяне и превъзпитание. В тази връзка атакуваната
присъда следва да бъде изменена чрез приложението на разпоредбата на чл.66
ал.1 от НК, като на подсъдимата бъде определен изпитателен срок в
максималния предвиден в закона размер от 5 години.
Кумулативно предвиденото наказание „конфискация“ правилно не е
наложено с присъдата, т.к. по делото са налице доказателства,
удостоверяващи липса на движимо или недвижимо имущество, собственост
на подсъдимата, към което да се насочи неговото изпълнение.
Съблюдавайки нормата на чл.189, ал.3 от НПК, първостепенният съд
правилно е осъдил признатата за виновна Г. Р. в извършване на разгледаното
престъпление да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР
Бургас сумата от 3 964,74 лева.
26
Мотивиран от изложеното въззивният съд намери, че на основание
чл.337, ал.1, т.3 от НПК следва да измени първоинстанционната присъда като
освободи подсъдимата от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
съгласно чл.66 ал.1 от НК, като бъде определен изпитателен срок в размер на
5 години.
В останалите й части, в които присъдата не подлежи на изменение и
отмяна, тя следва да бъде потвърдена като правилна и обоснована, съгласно
чл.338 от НПК.
Водим от гореизложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 1/10.01.2023 г. постановена по НОХД №
1330/2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас като на основание чл.66, ал.1 от
НК освобождава подс. Г. Е. Р. с ЕГН ********** от изтърпяване на
наложеното й наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от 5 /пет/
години.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред
ВКС на Република България в петнадесетдневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
27