Решение по дело №932/2011 на Районен съд - Горна Оряховица

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 730

 

гр. Г.О., 02.11.2011 година

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

ГОРС, девети състав, в публично заседание на втори ноември, две хиляди и единадесета година,  в състав:

 

                                              Председател: ХРИСТО ПОПОВ

 

при  секретаря  И.  П. и прокурор…,  като  разгледа докладваното от съдията НАХД № 932/2011 г. по описа на ГОРС, на основание данните по делото и закона:

 

            Жалба с правно основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М.Х.М., с ЕГН ********** е недоволен от издаденото против него Наказателно постановление №895/11 от 20.04.2011г. на Началник сектор „ОП” в РУ „Полиция” гр. Г.О., с което му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 150,00 лв. Излага доводи. Моли съда да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата РУ „Полиция”  гр. Г.О.  не изпраща представител и не взема становище.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Районна прокуратура гр. Г.О. не изпраща представител и не взема становище.

В хода на съдебното следствие:

Разпитан в съдебно заседание в качеството на свидетел актосъставителят Л.Б. разказва, че на 13.04.2011 г. около 15 часа на ГП І-5 км 83+731, кръстовището за с. К., в посока гр. В.Т. спрели за проверка, засечен за превишена скорост товарен автомобил с рег. № СА 1768 АВ, с водач М.М. ***. Обяснили нарушението на водача и го поканили в служебния автомобил, където му показали скоростта с дата и час. Обяснили му, че ще му бъде съставен акт. Б. заявява, че при засичане на автомобила пред него, след него и в отминаваща посока е нямало други движещи се автомобили. Уточнява, че патрулният автомобил е бил в покой, с изгасен двигател, както и че радиостанцията не е работела. Свидетелят Л.Б. заявява, че той е съставил акта, подписал го е, и го поддържа изцяло. В заключение добавя, че при предявяване показателите на радара, нарушителят е подписал акта без възражения.

Показанията на свидетеля Д.Б. напълно се препокриват с тези на актосъставителя Б.. Излага същата фактическа обстановка на нарушението. Уточнява, че когато по пътя се движи колона от автомобили не засичат скорост, за да няма недоразумения. Б. заявява, че той е свидетел при съставяне и предявяване на акта на нарушителя, който го е подписал без възражения.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на жалбоподателя, изложени в писмена молба, обсъди събраните по делото доказателства съобразно изискванията на Закона, приема за установено от фактическа страна следното:

С Наказателно постановление  №895/11 от 20.04.2011г. на Началник сектор „ОП” в РУ „Полиция”  гр. Г.О., издадено против М.Х.М., за това, че на 13.04.2011 г., около 15,05 ч. на път І-5, километър 83.731, кръстовище за с. К., посока гр. В.Т., управлява товарен автомобил марка „Хюндай Туксон” рег. № СА 1768 АВ, собственост на „...” ЕООД, гр. С., жк ... №..., БУЛСТАТ *********, със скорост 96 км/ч при въведено ограничение на скоростта извън населено място с пътен знак В-26 – 60 км/ч, скоростта е фиксирана и измерена с техническо средство „Трафик Радар ТR-4” №080 и показана на водача с дата и час, с което виновно е нарушил чл.21, ал.2 от ЗДВП, поради което и на основание чл.53 от ЗАНН, вр.чл.182, ал.2, т.4 от ЗДВП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 150,00 лв. В законоустановения срок срещу акта не е постъпило възражение. Като доказателство е приложен АУАН бланков № 537952 от 13.04.2011 г.

При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция намира, че жалбата на М.М. е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил нарушението, а именно, че на 13.04.2011 г., около 15,05 ч. на път І-5, километър 83.731, кръстовище за с. К., посока гр. В.Т., М. е управлявал товарен автомобил марка „Хюндай Туксон” рег. № СА 1768 АВ, собственост на „...” ЕООД, със скорост 96 км/ч при въведено ограничение на скоростта извън населено място с пътен знак В-26 – 60 км/ч, скоростта е фиксирана и измерена с техническо средство „Трафик Радар ТR-4” №080 и показана на водача с дата и час. С това си действие жалбоподателят нарушава разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДВП, в която нормативна разпоредба е предвидено, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1 (в случая 60 км/ч), това се сигнализира с пътен знак. М.М. в момента на установяване на административното нарушение се е движел извън населено място със скорост от 96 км/ч при допустими 60 км/ч. Такова ограничение е налице и е въведено с пътен знак В26, предвиждащ максимална скорост на конкретния пътен участък от 60 км/ч. Следователно при установяване на нарушението жалбоподателят М. се е движел с 96 км/ч, което надвишава с 36 км/ч максимално допустимата съгласно чл.21, ал.2 от ЗДвП скорост от 60 км/ч. Т.е. жалбоподателя М.М., като участник в движението, не е спазил законовото изискване да съобрази своето поведение при управлението на товарен автомобил марка „Хюндай Туксон” рег. № СА 1768 АВ с въведеното ограничение на скоростта от пътен знак В26 – 60 км/ч.

Фактът на извършеното административно нарушение е установен с АУАН бланков № 357952/13.04.2011г., като съдът счита, че при съставянето му са спазени императивно посочените в чл.42 от ЗАНН реквизити. Актът е подписан в присъствието на свидетел,  който е очевидец на допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата – това е свидетелят Д.Б.. Актът е връчен на М., който е подписан от него без възражения.

Съдът счита за неоснователна претенцията на жалбоподателя, че в  АУАН, като място на извършване на нарушението е посочен км. 83+731, като по този начин счита, че 731 са километри. От създадената практика, а също и от наказателното постановление се вижда, че се касае за километър 83 плюс 731 метра, т.е. касае се за 83-ти километър и 731-ви метър на ГП І-5, който е Р. – В.Т..

По отношение твърдяното в жалбата, че не съществува пътен знак В-26-60, настоящата съдебна инстанция е съгласна с тази констатация. В обжалваното НП и в АУАН, въз основа на който то е издадено, е записано, че М.М. е управлявал товарен автомобил хюндай туксон със скорост 96 км/ч при въведено ограничение на скоростта извън населено място с пътен знак В-26 – 60 км/ч. И в АУАН и в НП е изписано, че се касае за 60 километра в час.

Що се касае до възражението, че при отразяване часа на нарушението в АУАН и в НП е вписан „около”, при условие, че техническото средство може да засича точен час, съдът намира същото за несериозно и свързано с твърденията на жалбоподателя, че фиксирана скорост от 96 км/ч, не е негова. В тази връзка не се ангажират допълнителни доказателства и се оборват от показанията на свидетелите Б. и Б., които са категорични, че при засичане скоростта на автомобила, управляван от М., пред него, след него и в отминаваща посока е нямало други движещи се автомобили. Нещо повече. Свидетелят Б. заявява, че когато по пътя се движи колона от автомобили не засичат скорост, за да няма недоразумения. При прочит да двата акта ясно и недвусмислено е видно, че думата „около” е бланкова /фигурира в самата бланка както на НП, така и на АУАН, върху която в случая е изписано „в”/ и не би следвало да се коментира. Часът на нарушението – 15,05 е посочен както в АУАН и НП, така и в справката за регистрирани нарушения на максимално разрешената скорост от ТR4. Освен това от материалите по делото е видно, че техническото средство, с което е измерена скоростта на процесният лек автомобил, е било технически изправно.

От Методическите указания за използване на техническо средство Трафик-радар става ясно, че той е предназначен за контрол на скоростта на МПС при пряка видимост до тях, в условията на интензивно движение. Освен скоростта радарът фиксира датата и часът на нарушението и ги запомня за определен период от време. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на жалбоподателя, след спирането му, е представено техническото средство, с което е засечена скоростта - Трафик Радар TR-4 с фабричен № 080, с отразени на него дата и точен час. От приложения към материалите на делото списък с идентификационните номера на преминалите успешно последваща проверка СИ – радарни скоростомери в Лабораторията, оправомощена да извършва такава, се установява, че TR-4, с фабр. №080 на 31.03.2011 г. е преминал тази проверка. Последващата проверка е със срок на валидност 12 месеца. Т.е. безспорно се установява, че техническото средство – трафик радар TR-4, към дата 13.04.2011 г. е било технически изправно.

От приложената справка за регистрирани нарушения на максимално разрешената скорост от TR, надлежно заверена от служител на РУ „Полиция” гр. Г.О., се установява, че на 13.04.2011 г. в 15,05 часа, при ограничение на скоростта 60 км/ч , е измерена скорост от 96 км/ч или превишение с 36 км/ч. Измерена е от трафик радар ТR- 4, с фабричен № 080.

В обжалваното НП административнонаказващият орган е спазил изискването за индивидуализация на конкретното административно нарушение като задължителен реквизит на НП по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и като необходима предпоставка за законосъобразно развитие на административнонаказателното производство. Нарушението е описано, посочена е датата и мястото на извършването му и установените обстоятелства, при които са извършено и т. н. Като основание за наложеното административно наказание в обжалваното НП се посочва чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Твърдението на М.М., че не може да се приеме за доказано, че описаното в обжалваното наказателно постановление административно нарушение е било извършено от него, съдът счита за негова защитна версия, поради което не го приема. За това си становище съдебната инстанция взема предвид показанията, дадени в съдебно заседание от актосъставителя Л.Б. и свидетеля Д.Б., които са категорични, че тази скорост е именно на автомобила, управляван от жалбоподателя, тъй като при засичане на скоростта преди и след него е нямало други движещи се автомобили. АУАН е предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му и е подписан от М. без възражения.

От така установените факти по делото, настоящата съдебна инстанция намира, че наложеното на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 150 лв. за адекватно и съответстващо на характера и тежестта на извършеното деяние.

Всичко това дава основание на съда да счита, че възраженията на жалбоподателя са неоснователни и по тази причина следва да остави жалбата  му без уважение, като потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Воден от изложените съображения, СЪДЪТ

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №895/11 от 20.04.2011г. на Началник сектор „ОП” в РУ „Полиция” гр. Г.О., издадено против М.Х.М., с ЕГН: ********** ***, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева), като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд  гр. В.Т. в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

 

                                              

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: