РЕШЕНИЕ
№ 274
гр. Перник, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно
гражданско дело № 20231700500322 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Фератум България“ ЕООД, подадена чрез
неговия пълномощник адвокат Б. Д. от САК против решение № 1352/14.12.2022 г.,
постановено по гр.д. № 500/2022 г., по описа на Районен съд Перник. В жалбата се твърди,
че съдът неправилно е приел, че договорът е нищожен. Счита, че че обжалваното решение е
недопустимо, а в условията на евентуалност сочи същото за незаконосъобразно, неправилно
и необосновано.
На първо място се сочи, че процесното решение е недопустимо, като постановено по
недопустима искова молба. Допълва се, че е налице разминаване и противоречие между
текста на исковата молба и текста на пълномощното на адв. Д. М. от една страна и петитума
на исковата молба от друга страна. Въз основа на тези обстоятелства се моли решението на
Районен съд гр. Перник да бъде обезсилено като недопустимо.
На следващо място в условията на алтернативност решението на първата инстанция
се сочи като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Наведени с твърдения, че при
постановяване на акта съда не е обсъдил всички правнорелевантни твърдения на страните,
от които зависи решаването на спора. В допълнение се сочи, че съдът не е изложил мотиви
1
по всички направени от страните възражения. Излагат се подробни съображения в подкрепа
на релевираните възражения за неправилност на постановеното решение. Направени са
възражения, че районният съд не е обсъдил нито един от доводите на дружеството, като и не
се е мотивирал относно това кои доводи се приемат от съдебния състав и кои се отхвърлят и
на какво основание. Намира, че е налице липса на обсъждане и анализ от страна на съдебния
състав на събраните по делото писмени доказателства, както и ясни мотиви кои от тях се
кредитират и кои не. В подкрепа на своите твърдения, жалбоподателя цитира съдебна
практика. В продължение са направени оплаквания, че правните изводи на съда са
немотивирани и напълно произволни.
На следващо място с жалбата са наведени твърдения, че решението на първата
инстанция е постановено при нарушение на процесуалните правила, като се отбелязва, че в
хода на открито съдебно заседание съдът е оставил без уважение направеното от страна на
дружеството искане за събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетел, като
същото е оставено без уважение без да са изложени мотиви за това. Намира за неправилно
приетото от районен съд, че договорът не отговарял на законовите изисквания на чл. 11, ал.
1, т. 7, 10 и 11 от ЗПК, както и, че към процесният договор не бил приложен погасителен
план. Възразява се и, че съдебният състав неправилно е присъдил претендираното
възнаграждение по чл. 38 от ЗА. Въз основа на изложените съображения се иска обезсилване
на първоинстанционното решение. Алтернативно моли за отмяна на процесното решение
изцяло и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Прави
се искане за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.
От въззиваемата страна З. М. М., чрез пълномощника й адвокат Д. М. е постъпил
отговор, с който се оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Твърди се, че районният
съд правилно е обявил процесния договор за нищожен, тъй като същият не отговарял на
всички изисквания на чл. 22 от ЗПК. Излагат се подробни доводи в подкрепа на
постановеното решение. Сочи се, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 1 от ЗКП, тъй като към него не е приложен погасителен план. На следващо място
се твърди, че договора е недействителен поради заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, както и поради неправилно приложен ГПР. В подкрепа на изложените възражения
въззиваемата страна цитира богата съдебна практика. Моли за постановяване на решение, с
което въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на първата инстанция
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира за
установено следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът
намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт
в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
2
С обжалваното решение № 1352 от 14.12.2022 г., постановено по гр.д. № 500/2022
г., Районен съд – Перник, на основание чл. 22 ЗПК е признал за установено, че договор за
потребителски кредит № *** г., сключен между З. М. М., ЕГН ********** и „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* е нищожен. На осн.чл.78, ал. 1 от ГПК съдът се е
произнесъл и по разноските по делото, като ги е възложил в тежест на ответника.
След собствен анализ на събраните по делото доказателства въззивната инстанция
достигна до аналогична на приетата от районния съд фактическа обстановка, поради което
не се налага нейното детайлно преповтаряне. Достатъчно е да се отбележи, че настоящият
състав приема и интерпретира същата, като своя.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че по силата на
процесния договор за потребителски кредит между страните е възникнало облигационно
правоотношение, скрепено със съгласие за връщане на сумата и нейното олихвяване.
Според чл. 1 от договора, размерът на кредита възлиза в размер на сумата от 6000,00
лева, с погасителен срок от 18 месеца, ГЛП 35%, ГПР 49,66%, с което общото задължение за
главница и лихва се равнява на 8100,00 лева.
На *** година ищцата е сключила Анекс №* към договор за предоставяне на
финансови услуги, с който страните изменят договора за кредит, като отпуснатия кредит в
размер на 6000.00 лева и остатък по главницата от 5734, 13 лева се увеличава със сумата от
400,00 лева, като по този начин оставащата сума за погасяване от ищцата възлиза на сумата
от 6134,13 лева, представляваща оставащата дължима главница по първоначалния договор
от *** година и допълнително отпуснатата сума, а лихвеният процент е в размер на 23 %.
Оставащите вноски до пълно погасяване на кредита, заедно с допълнително отпуснатата
сума и съответните неделими към нея вноски са дванадесет на брой.
На *** година ищцата е сключила и Анекс №* към договор за гаранция с дружество
„Фератум банк“, с който дължимата от нея сума по гаранцията е 5940,00 лева. Съгласно чл.
5 от договора, кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум банк“,
като кредитополучателят декларира, че сам е избрал тази опция и му е разяснена
възможността за отказ от договора.
Видно от договор за поръчителство между „Фератум банк“ и ищеца, сумата в общ
размер на 5940,00 лева е дължима от клиента за предоставената гаранция.
От представената преддоговорна информация - стандартен европейски формат,
съгласно който ГПР договорът щял да остане валиден през целия период и че страните ще
изпълнят точно задълженията си по него, а лихвеният процент остава непроменен.
Посочено е също така, че ГЛП е в размер на 41,00 %, което се отличава значително от
предвиденото в договора. Представен е и погасителен план, в който е описана всяка една от
месечните вноски, формирано като сбор от главница и възнаградителна лихва.
В процесуалната си дейност първия съд не е допуснал нарушение на
съдопроизводствените правила и по- конкретно на чл.146, ал.1 т.5 и чл.146, ал.2 ГПК. Видно
от постановеното протоколно определение от 29.09.2022 година съдията - докладчик в
3
районната инстанция пълно и подробно е разпределил доказателствената тежест, като е
указал на всяка от страните кои факти подлежат на доказване от нея, включително и
твърдените с въззивната жалба такива. Съставен е и проекто - доклад.
Правилно и законосъобразно е и обжалваното решение по същество с оглед на
изложените в него мотиви. Верен е решаващия извод на районния съд, че ответникът не е
доказал да е изпълнил императивните правила на чл.11, ал.1, т.7 ЗПК относно общия размер
на кредита, т.10 относно годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин и т.11 относно условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Правилно първия
съд е констатирал съществено несъответствие между преддоговорната информация,
предоставена на ищеца и параметрите на Договора. В преддоговорната информация е
посочен ГЛП в размер на 41,00 %, въз основа на който е определено ГПР, размер на
дължимата се възнаградителна лихва и е изготвен примерен погасителен план.
Същевременно в Договора е постигнато съгласие за значително по- нисък размер на
възнаградителната лихва - 35 %, но размерът като сума е възпроизведен от преддоговорната
информация. Действително уговорената в крайна сметка лихва на годишна база е именно
фиксирана сума, т.е. съответна на установените с договора 35 %, но този размер би бил
дължим ако кредита подлежеше на еднократно издължаване в края на периода, а не както е
посочено в договора - на 12 погасителни вноски, по погасителен план, какъвто не е
представен. Размерът на по - ниската лихва неминуемо би повлиял и върху ГПР, като в
конкретния случай това също не е взето предвид.
Ето защо правилно, обосновано и напълно в съответствие със закона е прието, че
Договора е нищожен на основание чл. 22 ЗПК и иска е бил уважен.
По изложените съображения съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна,
респективно, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, и
като такова, следва да бъда потвърдено.
С оглед изхода на делото, в тежест на въззивника и в полза на адвокат Д. В. М.
от АК - П. следва да се присъдят дължимите разноски, за един адвокат в размер на 1392
лева с ДДС, съгласно чл.38, ал.1 от ЗА.
В тази насока се явяват неоснователни възраженията на адвоката на въззивника,
че адвокатския хонорар от 1392 лева с ДДС бил прекомерно завишен, а точният следвало да
бъде в размер на 1296 лева с ДДС и че не били ангажирани доказателства за оказване на
безплатна адвокатска помощ за въззиваемата страна, тъй като от една страна сумата от 1392
лева с ДДС не се явява прекомерно завишена, а е в минимален размер, съгл.чл.7, ал.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а от друга – съгл.чл.38,
ал.1,т.3, предл.ІІ от ЗА и видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие от *** година, сключен между З. М. и адвокат Д. М., изрично е отразено и
декларирано обстоятелството, че същите са близки.
4
Предвид изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 1352 / 14.12.2022 година, постановено
по гр.д. № 500/2022 г., по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД ЕИК200599403 да заплати на адвокат Д.
В. М. от АК - П. сумата от 1392,00 (хиляда триста деветдесет и два) лева с ДДС - разноски за
адвокатски хонорар по чл.38, ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщенията,
че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5