РЕШЕНИЕ
№ 1466
гр. Варна, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо М. Минев
като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно
наказателно дело № 20223110202723 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от О. И. П. от гр.Варна срещу Наказателно
постановление № 372/15.06.2020г. на директора на ОД на МВР-Варна, с което
на лицето било наложено административно наказание глоба в размер на
300.00 лева на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето.
Жалбоподателят счита наказателното постановление за неправилно и
незаконосъобразно. Намира, че при издаването на НП са допуснати следните
процесуални нарушения: твърди, че наложената ограничителна мярка
свързана с разпореждането за задължителното носене на маска е несъответна
на целта на закона. Твърди, че маските са облекло прикриващо лицето. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично, не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, моли евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени в минимален размер.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното
1
физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по
следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното:
Със Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020г. за допълване на Заповед №РД
01-124 от 13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването били въведени
противоопидемични мерки като е въведено задължение за всички лица,
когато се намират в закрити или открити обществени места, включително
транспортни средства за обществен превоз, да имат поставена защитна маска
за лице за еднократна или многократна употреба, или кърпа, шал и др., които
покриват носа и устата.
Въпреки това на 24.04.20г. в 10,55ч., в гр.Варна до плувен комплекс
„Приморски“ НА АЛЕЯ „Кап.Г.Георгиев“, при преминаване на открито
място, въззивника не използвал защитна маска или друго предпазно средство
покриващо носа и устата. Това обстоятелство било констатирано от св. Т. –
мл.инспектор при група „Общинска полиция“ - ОД на МВР-Варна, която
осъществявала контрол за спазването на противоепидемичните мерки на
територията на Приморски парк. Във връзка с тези констатации на същата
дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на
жалбоподателя за това, че се намира на открито обществено място и не е
поставил защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба.
Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен, но
жалбоподателят отказал да го подпише. Писмени възражения не били
депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН
на 15.06.2020г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с
което на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в
размер на 300.00 лева за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетеля Т., която
лично е възприел извършването на нарушението, както и от приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Липсват основания за
съмнение в достоверността на показанията на свидетелката. Същата се явява
непредубедена и незаинтересована от изхода на делото, тъй като не се
намирала в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извлича ползи
от твърденията си, при което показанията и следва да бъдат счетени за
обективни и правдиви.
Макар и да няма много конкретни спомени от проверката, свидетелят е
категоричен, че са били установени няколко лица, които са извършили
същото по вид нарушение, като докато са им съставяни УАУН е било
установено и нарушението дописнато от въззивника,у който се движел със
2
сина си. В показанията на разпитания свидетел се съдържа достатъчно
информация, кореспондираща и на приложените писмени доказателства,
съдържащи се в административнонаказателната преписка, която позволява
изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен
начин. Конкретно показанията на свидетеля се подкрепят от приложената
Докладна записка, в която са отразени констатациите при проверката. Следва
да се отбележи и че при съставянето на акта жалбоподателят не е направил
възражения и не е оспорил констатациите в него. По същество и в жалбата
пред РС Варна въззивника не оспорва, че се е движел на посоченото в АУАН
и НП място и време, без да е имал поставено предпазно средство, което да
покрива носа и устата му.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши
проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление,
като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и
материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и
съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган
санкционна норма.
Според разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗдр (ДВ бр. 28 от 2020г., в
сила от 24.03.2020г.) при непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1
(сред които и COVID-19), с цел защита и опазване живота и здравето на
гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. Четвъртата
алинея на цитираната норма оправомощава министъра на здравеопазването,
при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1, да въвежда със
заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния
държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна
област.
С решение за обявяване на извънредно положение от 13.03.2020г.,
обнародвано в бр. 22 на Държавен вестник, на основание чл. 84, т. 12 от
Конституцията на Република България от Народното събрание е обявено
извънредно положение върху цялата територия на Република България,
считано от 13 март 2020г. до 13 април 2020г. С решение на Народното
събрание от 03.04.2020г. е удължен срока на обявеното извънредно
положение върху цялата територия на Република България от 13.03.2020г. до
13.05.2020г., като след тази дата е въведена извънредна епидемична
обстановка.
В изпълнение на правомощията му, предвид обявеното извънредно
положение, а впоследствие и извънредна епидемична обстановка, министърът
на здравеопазването издал редица заповеди, изменяни с оглед конкретната
епидемична ситуация, една от които е Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020г.,
за допълнение на Заповед №РД-01-124 от 13.03.2020г. Със Заповедта са
3
въведени определени противоепидемични мерки. В т. 7 от цитираната
Заповед като противоепидемична мярка е въведено задължението за всички
лица, когато се намират в закрити или открити обществени места, са длъжни
да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство покриващо носа и устата. За целта на мярката е
оппределено и че обществени места са и местата и пространствата които са
свободно достъпни и/или са предназначени за обществено ползване. Датата
24.04.20г. попада в периода на действие на заповедта, която е от 11.04.2020г.
Поради това съдът приема, че въззивника, като се е намирал на описаното в
АУАН и НП обществено място в гр.Варна по смисъла на Заповедта, без
поставена предпазна маска или друго предпазно средство покриващо носа и
устата му, действително не е изпълнил въведени със Заповед № РД-01-197 от
11.04.2020г. на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по
чл.63 ал.1 от Закона за здравето. Процесната заповед се явява общ
нормативен акт, който установява определени задължения за гражданите,
неизпълнението на които представлява административно нарушение.
На следващо място, разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ (бр. 28 от
2020г., в сила от 13.03.2020г.) предвижда специално наказание за лице, което
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.
63, ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление. Освен
санкционна, нормата е и материалноправна, защото в себе си съдържа както
правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило. В
Решение № 1742 от 24.11.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1443/2020 г.
се посочва в сходен случай, че очевидно законодателната техника е
използвана така, щото в една разпоредба да са вписани както диспозиция,
така и санкция. Нормите на чл. 63, ал.1 и чл. 209а, ал. 1 ЗЗ са бланкетни, а
установяването на конкретните противоепидемични мерки е предоставено в
правомощията на министъра на здравеопазването. Следователно конкретните
прояви, подлежащи на санкция на основание чл. 209а от ЗЗдр, се определят
съобразно въведените от министъра забрани и задължения. По изложените
по-горе съображения съдът приема за безспорно установено, че на
посочените в НП дата и място, по време на действие на въведеното с
процесната заповед задължение до неопределен кръг от лица, които се
намират на открити обществени места, да имат поставена защитна маска за
лице за еднократна или многократна употреба, или друго средство
покриващо носа и устата, жалбоподателят се е намирал именно в такъв обект,
без поставена защитна маска, с което е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето.
4
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си
по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити; издадени са в предвидените за това
срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, оправомощен по силата на чл.209а, ал.1 от ЗЗдр.
Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е
вменено и да организира адекватно защитата си. Поради това съдът приема,
че обжалваното наказателно постановление не страда от пороци, които да
обусловят извод за неговата незаконосъобразност.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест
от обичайните нарушения от този вид. Особеностите на случая са отчетени
при квалифицирането му като административно нарушение, а не като
престъпление. Касае се също така за формално нарушение, което, за да бъде
счетено за маловажно, е необходимо наличието на някакви особени
извинителни обстоятелства около извършването му, а такива в случая не са
налице. Поради това и предвид голямата обществена значимост на
въведените противоепидемични мерки съдът не констатира наличието на
основания за приложението на чл.28 от ЗАНН. В практиката си ВАдмС също
така подчертава, че липсва нормативна установеност, която да задължава
АНО да излага мотиви в НП представлява ли нарушението маловажен случай
по чл. 28 от ЗАНН. След като е издадено НП, следва, че АНО е приел
установените факти за достатъчни да се ангажира
административнонаказателната отговорност, без да е необходимо събиране на
нови доказателства, а също така, че деянието не е маловажен случай.
(Решение № 258 от 18.02.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 156/2020 г.).
Предвид изложеното искането за отмяна на наказателното
постановление се явява неоснователно. Наказателното постановление следва
да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата - да бъде оставена без
уважение.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.
чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на ОД на
МВР-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
5
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80.00
до 120.00лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. Производството по
настоящото дело е протекло в едно съдебно заседание, в което юрисконсултът
не е участвал лично, като случаят не се отличава с фактическа или правна
сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80.00лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № 372/15.06.2020г. на
директора на ОДМВР-Варна, с което на О. И. П. от гр.Варна,
ЕГН:**********, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.209а, ал.1 от ЗЗдр, е
наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лева, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА О. И. П. от гр.Варна, ЕГН:**********, да заплати на ОД на
МВР-Варна сумата от 80.00/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6