№ 789
гр. Пазарджик, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми август, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20205220103080 по описа за 2020 година
Делото е образувано по искова молба, предявена от К. Д. ИЛ., ЕГН ********** ,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Враца срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ София по реда на чл. 71 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за защита от
дискриминация. В подадената искова молба от лишеният от свобода К. Д. ИЛ., ЕГН
**********, се излагат обстоятелства, че към момента на подаването й, същият е
изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в гр. Пазарджик, 1-во отделение, 3-
та група.
Съгласно изложеното в исковата молба, по време на престоя му в Затвора в гр.
Пазарджик, на ищецът И. системно му било отказвано и не му било позволявано да получи
и използва телевизионна игра, марка „Сони Плейстейшън 2“, електрически котлон, „МП3
Плеър“, и ръчен и настолен часовник“. Твърди се по отношение на описаните движими
вещи, че същите са разрешени за използване, както и че ищецът е ползвал част от тях при
престоя си в затворите в София и Бобов дол.
Сочи се, че на 27.06.2019г. бил преместен от Затвора в гр. Бобов дол в Затвора в гр.
Пазарджик, където не му било разрешавано да ползва въпросните вещи, които ползвали
много от лишените от свобода в затворите в гр. София и гр. Бобов дол, тъй като
администрацията на Затвора в гр. Пазарджик извършвала по отношение на него репресивни
действия и бездействия.
Твърди, че подавал множество молби до администрацията на Затвора в гр.
1
Пазарджик, но същите останали без резултат.
Във връзка с изложеното моли съда, да признае на основание на чл.71, ал.1, т.1 и т.2
от ЗЗДискр. за установено по отношение на него К. Д. ИЛ., ЕГН **********, че в периода
от 11.07.2019 г. до 28.08.2020 г. ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ’’ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА” - гр.София, бул.„Ген. Н.Столетов”№ 21, е извършила нарушение на чл.4,
ал.З вр. чл.37, ал.1 от ЗЗДискр., изразяващо се в непряка дискриминация чрез неравно
третиране по лично положение относно разрешението за внасяне на движими вещи, както и
за осъждането на ответника да преустанови нарушението и да в бъдеще да се въздържа от
по-нататъшни нарушения.
В законоустановеният срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
страна на ответника. Изразено е становище в проведените открити съдебни заседания,
съгласно което , подадената искова молба е допустима, но недоказана по основание. Не се
оспорва, че през процесния период ищецът е бил настанен за изтърпяване на наказанието си
в Затвора гр. Пазарджик. Твърди се, че ищецът не доказва дискриминанационния признак ,
който поддържа – поставяне в по-неблагоприятно положени в сравнение с други лишени
от свобода, като в случая не е налице пряка или непряка дискриминация под каквато и да е
форма. Не се доказвало действие или бездействие на длъжностно лице, представляващо
неравностойно третиране на ищеца спрямо другите. Представени са писмени доказателства.
Във връзка с горното предмет на настоящото производство е единствено
установителен иск с правно основание чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр с искане да бъде признато за
установено, че ответникът упражнява непряка дискриминация по признак „лично
положение” за периода от 11.07.2019 г. до 28.08.2020 г., изразяваща се в отказът на
администрацията на Затвора в гр. Пазарджик на И. да бъдат предоставени и същият да
използва определени движими вещи: телевизионна игра, марка „Сони Плейстейшън 2“,
електрически котлон, „МП3 Плеър“, и ръчен и настолен часовник“ и осъдителен иск с
правно основание чл. 71,ал.1, т.2 от ЗЗДискр - ответникът да преустанови нарушението.
След анализ на събраните по делото писмени и гласни доказатерлства ,съдът от
фактическа страна приема за установено следното :
Не е спорно между страните, а от представените доказателства се установява, че
ищецът К. Д. ИЛ. изтърпява наказание лишаване от свобода, първоначално в затворите в
град София и гр.Бобов дол. На 27.06.2019г. И. бил преместен от Затвора в гр. Бобов дол в
Затвора в гр. Пазарджик, където не му било разрешавано да ползва въпросните вещи-
телевизионна игра, марка „Сони Плейстейшън 2“, електрически котлон, „МП3 Плеър“, и
ръчен и настолен часовник.
На 17.05.2021г. ищецът от К. Д. ИЛ., ЕГН ********** е бил приведен за изтъппяване
на наложеното наказание в Затвора в гр. Враца със Заповед №Л-1528/2 от 07.05.2021г. на Гл.
директор на ГД „ИН“-София.
2
По делото е приложен Списък на разрешените вещи, предмети и хранителни
продукти , които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за
целта места лишените от свобода по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните
домове , затворническите общежития и арестите в затворите, утвърден от Министъра на
правосъдието.От представения и приет по делото списък се установява по несъмнен начин,
че ползването от страна на лишените от свобода по реда на НПК, настанени в затворите на
телевизионна игра, марка „Сони Плейстейшън 2“ не е разрешено, тъй като този вид
видеоигра поддържа видеоформат от вида VCD,AVI.
Електрически котлон би могъл да бъде ползван само с разрешение на Началника на
съответния затвор , като тези вещи следва да бъдат съхранявани в специално определени
общи помещения. Както бе посочено и от ищеца, по отправените от него молби за ползване
на тази вещ се е произнесъл Началника на затвора в гр. Пазарджик, като не е разрешил на
ищеца да бъде предоставен такъв електрически уред, тъй като същият съгласно утвърденият
списък следва да се съхранява в специално определено помещение.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът И. не е бил поставен в неравностойно
дискриминационно отношение, като не му е било предоставена от администрацията на
Затвора в гр. Пазарджик ползването на телевизионна игра, марка „Сони Плейстейшън 2“,
както и на електрически котлон. В първият случай /ТВ игра/, ползването на вещта не е
разрешено, тъй като този вид видеоигра поддържа видеоформат от вида VCD,AVI, а във
вторият случай /ел.котлон/ ползването се осъществява само с разрешение на Началника на
съответния затвор, който разполага с оперативна самостоятелност да прецени дали да бъдат
допускани в границите на затвора ел. котлони и ел. печки, съобразно техническите
възможности в съответното затворническо отделение за обособяване на помещения за
съхранението, каквито са и изискванията на закона. Държането и ползването на
електрически котлон в килията на лишеният от свобода не е предвидено от закона, поради
което отказът за това не би могло да се квалифицира като дискриминационно отношение.
Съгласно Списъка на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти , които
могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места
лишените от свобода по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове ,
затворническите общежития и арестите в затворите, утвърден от Министъра на
правосъдието,сред списъка на разрешените вещи попада ръчен часовник- 1 брой, но не
настолен такъв. В хода на настоящото производство ,ищцовата страна не е ангажирала
конкретни доказателства, от които би могло да се направи извод, че на ищецът И.
неправомерно е било отказано притежанието и ползването на ръчен часовник, поради което
твърденията на ищеца за това останаха недоказани. Ищецът И. единствено е подавал молба
до Началника на затвора, с която го е уведомил, че е забравил при престоя си в болницата в
гр. Пазарджик /от 17.06.2020г. до 19.06.2020г./ ръчният си часовник, марка „Касио“, като
моли тази вещ да бъде отписана и да не му се води, за да има възможност да получи нова
такава. Тъй като при връщането си от болницата, И. не е съобщил това обстоятелство,
3
молбата му не е била уважена, но произнасянето не съдържа изричен отказ от И. да бъде
ползван ръчен часовник.
Същото се отнася и до ползването на „МП3 Плеър“, по отношение на която вещ
няма данни да е налице изричен отказ от администрацията на затвора в гр. Пазарджик за
ползването й от ищеца И.. Съгласно Списъка, лишените от свобода могат да ползват
аудиоплеър без записващо устройство- наличието на записващо устройство представлява
самостоятелно основание за отказ.
По искане на ищцовата страна на основание чл. 192 ал.1 ГПК са събрани
многобройни писмени доказателства – писма изпратени от трети неучастващи по делото
лица – места за лишаване от свобода в РБългария, от които писмени доказателства се
установява , че във всички запитани места за изтърпяване на наказание „ лишаване от
свобода „ се спазва стриктно утвърденият от Министъра на правосъдието Списък на
разрешените вещи, предмети и хранителни продукти , които могат да получават, ползват и
държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода по реда на
НПК, настанени в затворите, поправителните домове , затворническите общежития и
арестите в затворите. Горното води до извода, че дори да се приеме ,че определени лица са
притежавали или ползвали изброените вещи в местата за лишаване от свобода, това е
ставало в нарушение на установения режим и без знанието и съгласието на съответната
администрация на затвора, което само по себе си не може да представлява основание тези
вещи да бъдат предоставяни за ползване и на други лица.
Горният извод не се опровергава и от показанията на разпитания свидетел А.,
съгласно които, определени лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ ползват
такива вещи. В показанията си свидетелят пресъздава принципните положения,
обективирани и в Списъка на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти , които
могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места
лишените от свобода по реда на НПК, настанени в затворите, но не конкретизира кога и с
какъв акт на ищеца И. е било отказано ползването на ръчен часовник например. В
показанията си ,св. А. пресъздава това, което знае от ищеца И., а не факти и обстоятелства,
които той лично е възприел.
От приетата по делото справка от Затвора в гр. Пазарджик не се установява и
лишеният от свобода Димитър Борисов Ангелов да притежава и ползва такива вещи, като се
твърди от ищцовата страна.
От показанията на св.Д. /сътрудник надзорно-охранителна техника в Затвора в гр.
Пазарджик/ не се установява да е имало случай при престоя на ищеца И. в Затвора в гр.
Пазарджик, при който близки или роднини на И. да са му носили телевизионна игра, марка
„Сони Плейстейшън 2“, електрически котлон, „МП3 Плеър“ или ръчен часовник. Съгласно
показанията на св. Д.,ползването на котлон не се разрешава за разлика от ползването на
бързовар с определени технически характеристики.
4
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна
страна съдът прави следните изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.71, ал.1,т.1 от ЗЗДискр. –за
установяване на нарушение в третирането на ищеца, представляващо дискриминация, както
и осъдителен иск с правно основание чл. 71, ал.1, т.2 ЗЗДискр.
Исковите претенции- предмет на настоящото производство, са допустими като
предявени от легитимиран от закона правен субект. Всяко лице с претенция за нарушени
права по ЗЗДискр.има право на защита по чл.71, ал.1 от закона. Всеки от исковете може да
се предяви самостоятелно или заедно с другите в зависимост от интензитета на нарушените
права и целта на търсената защита. Ответник по иска е органът, чиито служители са пряко
ангажирани с извършване на твърдените дискриминационни действия и бездействия. В
конкретния случай ищецът заявява, че с бездействията си служители от администрацията на
Затвора град Пазарджик са извършили спрямо него нарушение по чл.4, ал.2 от ЗЗДискр,
поради което пасивно легитимирана е Главна дирекция“Изпълнение на наказанията“към
МП, в чиято структура са затворите/ арг.чл.12, ал.3 от ЗИНЗС/. Районният съд е родово
компетентен да разгледа спора съгласно т.4 от Тълкувателно постановление №2 от
19.05.2015г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния
касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд.
Съгласно чл.9 от ЗЗДискр. в производството за защита от дискриминация, страната
която твърди, че е дискриминирана следва да докаже факти, въз основа на които може да се
направи предположение, че е налице дискриминация, а ответната страна следва да докаже,
че принципът на равно третиране не е нарушен.Ищецът е длъжен да докаже фактите, въз
основа на които може основателно да се предположи, че е жертва на дискриминация.Само в
този случай законът възлага доказателствена тежест на ответника да установи обратното, а
именно, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено/ в този
смисъл е решение №511 от 27.07.2010г по гр.д.№587/2009г на ВКС/.
Законът за защита от дискриминация забранява всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на признаците по чл. 4, ал.1. Според чл. 4, ал.2 пряка
дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице въз основа на тези признаци,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними
сходни обстоятелства, а според чл. 4, ал.3 непряка дискриминация е поставяне на лице въз
основа на същите признаци в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез
привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако те са обективно
оправдани с оглед законовата цел и средствата за постигане на целта са подходящи и
необходими. Както е изяснено в съдебната практика, от значение за установяване на
дискриминация е наличието на обективно съществуващ недопустим правен резултат при
упражняване на дейността, проявен в очертаните от ЗЗДискр форми на по-неблагоприятно
третиране, дори ако при осъществяването на тази дейност са спазени съответните
нормативни изисквания – така решение № 231 от 31.03.2010 г. по гр.д. № 204/2009 г., ВКС,
5
IV г.о., решение № 428 от 13.05.2010 г. по гр.д. № 1207/2009 г., ВКС, IV г.о., решение №
153/14.06.2010 г. по гр.д. № 6/2009 г., ВКС, III г.о. и др.
Изхождайки от наведените в обстоятелствената част на исковата молба
оплаквания,съдът приема, че се твърди наличието на осъществена дискриминация,
основана на признака “лично положение“ и изразяваща се в това, че за времето от
11.07.2019 г. до 28.08.2020 г. ищецът , изтърпяващ наказание в Затвора град Пазарджик е
бил поставен в неравноправно положение , като ответникът не му е отказал притежанието
и ползването на определени движими вещи - телевизионна игра, марка „Сони Плейстейшън
2“, електрически котлон, „МП3 Плеър“, и ръчен и настолен часовник.
След анализ на събраните в настоящото производство доказателства, съдът не
намира, че в конкретния случай е налице твърдяното от ищеца нарушение на забраните по
чл. 4 ЗЗДискр.
За да бъде налице пряка дискриминация по смисъла на закона, следва определено
лице или лица да се поставят в по-неблагоприятно положение, което се обосновава с някой
от признаците определени в чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация.
Неравноправното третиране, в случаите на пряка дискриминация е не само обективен
резултат, но и непосредствена, афиширана цел на дискриминационните действия. Общото
във всички възможни проявления на пряката дискриминация е, че целта е определена
категория лица да се ограничат и да не получат такъв обем от права, какъвто е предоставен
на другите, само защото дискриминираните са различни от останалите членове на дадена
общност. В резултат се стига до състояние, при което мнозинството се явява
облагодетелствано, тъй като е поставено умишлено в по-благоприятно положение.
От горното следва, че при пряката дискриминация за дискриминиращият липсва
друга цел, освен поставяне на определени лица в неравноправно положение.
Предвид установените по настоящото дело факти, не може да се обоснове извод,
че действията на ответника представляват пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1
от Закона за защита от дискриминация. В случая липсват каквито и да било данни, че
преследваната от администрацията Затвора гр. Пазарджик цел , е да постави ищеца, който
изтърпява наказание „лишаване от свобода „ в неравноправно положение спрямо други
конкретни лица или групи при сравними сходни обстоятелства.
Легалната дефиниция на непряката дискриминация е дадена в чл. 4, ал. 3 от
ЗЗДискр. Съгласно нея непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на
признаците по ал. 1 на закона в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез
привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба,
критерий или практика е обективно оправдана с оглед на законова цел и средствата за
постигане на целта са подходящи и необходими.
Следователно в този случай непосредствената цел на извършващия
6
дискриминационните действия се афишира като друга, но е налице обективно неравно
третиране на определени лица по посочените в закона признаци.
Съгласно чл. 9 от ЗЗДискр. в производството за защита от дискриминация, след
като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да
се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото
на равно третиране не е нарушено.
Тази норма е с процесуален характер и се отнася до разпределението на
доказателствената тежест. Тя не освобождава ищеца от тежестта да доказва, а само го
подпомага като размества доказателствената тежест.
Съвкупният анализ на обсъдените доказателства, дава основание на съда да приеме
за недоказани твърденията на ищеца за по-неблагоприятно/ неравно/ третиране в сравнение
с другите осъдени , изтърпяващи наказанието си в Затворите в град София и в гр. Бобов
дол, а и по отношение на другите места за лишаване от свобода вследствие действията на
администрацията на затвора –град Пазарджик. Не се установява дискриминационно
отношение по отношение на ищеца , като изтърпяващ наказание „ лишаване от свобода“ в
сравнение и с другите лишени от свобода в същото място за лишаване от свобода , както се
твърди от защитата на ищеца. Освен това за да се приеме , че е налице дискриминация ,
трябва да бъде установено не само неблагоприятно третиране , но и това , че същото се
дължи на някой от защитените признаци по чл. 4 ал.1 ЗЗДискр. / в който смисъл решение
№ 85 / 2016 г. на ІV г.о. на ВКС , решение № 534 /2012 Г. , ІV г.о. на ВКС и др./ - т.е. следва
да е налице обективно съществуващ недопустим противоправен резултат , проявен в която
и да е от очертаните в ЗЗДискр. форми на по- неблагоприятно третиране според признаците
установени в закона или международен акт. Самото твърдение за по –неблагоприятно
третиране на лишения от свобода в зависимост от това , в кое затворническо заведение
изтърпява наказанието си , не е сред изрично предвидените дискиминационни признаци по
чл. 4 ал.1 ЗЗДискр., при установяване на които може да се приеме , че е извършена
дискриминация.
С оглед на изложеното може да се направи обоснован извод, че исковете са
неоснователни и спрямо И. не е налице дискриминация по признак лично положение. По
категоричен начин от събраните по делото доказателства се установи, че в Затвора в гр.
Пазарджик се предоставят на лицата, които изтърпяват наказание лишаване от свобода,
единствено движими вещи , чието притежание и ползване е разрешено от Списъка на
разрешените вещи, предмети и хранителни продукти , които могат да получават, ползват и
държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода по реда на
НПК, настанени в затворите, поправителните домове , затворническите общежития и
арестите в затворите, утвърден от Министъра на правосъдието. Нефигуриращи в този
списък вещи като посочените от ищеца телевизионна игра, марка „Сони Плейстейшън 2“ и
настолен часовник“ няма как да бъдат предоставени на лишеният от свобода, а по
отношение на електрическият котлон се установи, че ползването на въпросната вещ се
7
осъществява само с разрешение на Началника на съответния затвор, който разполага с
оперативна самостоятелност да прецени дали да бъдат допускани в границите на затвора ел.
котлони и ел. печки, съобразно техническите възможности в съответното затворническо
отделение за обособяване на помещения за съхранението, каквито са и изискванията на
закона. По отношение ползването на „МП3 Плеър“ и ръчен часовник, няма данни да е
налице изричен отказ от администрацията на затвора в гр. Пазарджик за ползването им от
ищеца И., не се ангажираха доказателства в тази насока в подкрепа на твърденията на
ищеца.
Предвид изложеното съдът счита, че не е налице дискриминация по смисъла на чл.4
от ЗЗДискр. Предявените искове по чл.71, ал.1 т.1 и т.2 от ЗЗДискр. са неоснователни поради
неустановено нарушение, свързано с дискриминация спрямо ищеца в обхвата на признака
„лично положение“ по заявените с исковата молба фактически обстоятелства и като такива
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските - с оглед на изхода от настоящия правен спор възнаграждението на
назначения на ищеца служебен адвокат следва да бъде заплатено по реда на чл.37 и сл. от
ЗПП. Искане за разноските от страна на ответника до приключване на устните състезания
не е направено , поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Воден от горното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Д. ИЛ., ЕГН ********** , изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора гр. Враца , против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес на призоваване: гр. София, бул.
„Ген. Н. Столетов” № 21, искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗДискр за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр.София е упражнил дискриминация за периода от
11.07.2019 г. до 28.08.2020 г. , изразяваща се в отказ на администрацията на Затвора в гр.
Пазарджик да бъдат предоставени на К. Д. ИЛ., ЕГН ********** и неосигуряване
ползването на определени движими вещи: телевизионна игра, марка „Сони Плейстейшън
2“, електрически котлон, „МП3 Плеър“, и ръчен и настолен часовник , и осъдителен иск с
правно основание чл. 71,ал.1, т.2 от ЗЗДискр - ответникът да преустанови нарушението и да
се въздържа за в бъдеще от по-нататъшни нарушения , като неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8
9