Определение по дело №280/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е образувано по жалба на А. А. К. от [населено място] против Заповед № 436 от 26.06.2024 година на Кмета на Община Трявна.

В жалбата се прави искане за спиране изпълнението на атакуваната заповед на основание чл. 217, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, мотивирано с това, че в заповедта не е посочено в коя част на имота следва да бъде изградена преградата и на какви изисквания да отговаря, кратък срок предвид двама съсобственици, живеещи в различни населени места, предвид което оспорващият намира, че е налице неяснота и липса на конкретизация на необходимите мерки.

Искането е неоснователно по следните съображения:

Предварителното изпълнение на процесната заповед не е допуснато от административния орган с изрична обосновка по чл. 60 от Административно-процесуалния кодекс АПК/, а е по силата на законовата норма на чл. 217, ал. 1, т. 9 от ЗУТ. Според чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може да бъде спряно от съда, въз основа на нови обстоятелства, в случай че би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Предвид тази законова регламентация, за да бъде постановено спиране на предварителното изпълнение, допуснато по силата на закона, оспорващият трябва да докаже, че предварителното изпълнение би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда и че са налице нови обстоятелства. В случая доказателствената тежест е възложена на жалбоподателя, който следва да докаже в производството пред съда кумулативното изпълнение на тези две предпоставки. В този случай съдът не разполага с компетентността да преценява правилността на законовата разпоредба, допускаща предварително изпълнение на административен акт от определена категория, а има правото само да прецени допустимостта и основателността на отправеното искане за спиране на така допуснатото предварително изпълнение. Критериите за спиране не са очертани в ЗУТ като специален закон, поради което следва да се приложат общите правила на чл. 60 от АПК и чл. 166, ал. 2 и 4 от АПК, като искането за спиране следва да е мотивирано и подкрепено с доказателства, сочещи на настъпване на евентуални вреди, които да са значителни или трудно поправими, и с характер, противопоставим на основанията по чл. 60, ал. 1 от АПК за допускане на предварително изпълнение.

В процесния случай жалбоподателят релевира доводи, посочени по-горе, относно изпълнението на разпореденото обезопасяване на сградите – предмет на оспорената заповед посредством плътна преграда с цел опазване здравето и живота на живущите в съседство и преминаващи по прилежащата улица граждани, но не ангажира доказателства, сочещи на настъпване на значителни или трудно поправими вреди. Развитите в жалбата съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед са неотносими към предварителното изпълнение на заповедта, а касаят спора по същество. Законосъобразността на оспорения административен акт не може да бъде поставяна като преюдициален въпрос по отношение на действието на императивна законова норма, с която се допуска предварително изпълнение на административен акт с такъв предмет. Обратното становище противоречи на правната същност на предварителното изпълнение и на целта на законодателя при допускане на предварително изпълнение по силата на закона по отношение на определена категория административни актове. Доводите и съображенията, свързани със законосъобразността на оспорената пред съда заповед са неотносими в това производство и не следва да бъдат обсъждани. Съдът дължи произнасяне по тези доводи в производството по същество, в което се преценява законосъобразността на оспорения административен акт на основанията, посочени в чл. 146 от АПК.

По изложените съображения съдът намира, че незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който в случая не е противопоставен друг интерес със същата степен на значимост, т.е. в случая не се твърди и съответно доказва поради наличието на нови обстоятелства предварителното изпълнение на оспорения административен акт да би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, неподлежаща на последващо обезщетение при евентуална отмяна на процесната заповед, поради което се налага изводът за неоснователност на особеното искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта.

Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 217, ал. 2 от ЗУТ, вр. чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. А. К. от [населено място] за спиране изпълнението на Заповед № 436 от 26.06.2024 година на Кмета на Община Трявна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му на страните.