Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………./..................2020
г., гр. Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми
състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОМЕО СИМЕОНОВ
при участието на секретаря Румела М.,
като разгледа докладваното от съдия Ромео Симеонов административно дело №
859/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 и сл. от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Й.Д.А. ЕГН **********
и М.Х.А. ЕГН **********, чрз адв.Н.Й. ***, срещу Заповед № 0347/04.02.2015 г. на Зам.Кмета на Община Варна, с която на
основание чл.225а, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, чл.223, ал.1 от ЗУТ, чл.137, ал.1 т.4, б.”д”, чл. 148, ал. 1, чл.151, ал.1, от ЗУТ, и Констативен акт № 13/31.10.2014
г., се нарежда премахване на незаконен строеж: „Преустройство на паромясто в
помещение приобщено към кабинет, разположен на партерния етаж в жилищната
сграда, находяща се в УПИ Х-1503,94, кв.357 по плана на 10 м.р., гр.Варна, с
административен адрес ул.”***” №**, гр.Варна”. Оспорващият релевира доводи за незаконосъобразност
на оспорения акт, поради издаването му в противоречие с материалноправните
разпоредби и допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила – чл.225, ал.2 от ЗУТ. Изложени са доводи, че Констативен акт от
31.10.2014 г. не е бил връчен на жалбоподателите, по реда на §4, ал.2 от ЗУТ,
като неправилно органа е приложил реда по чл.225, ал.2 от ЗУТ. Твърди се че
съгласно проектната документация на посоченото място никога не е съществувал
проход към вътрешния двор, който да бъде обща част на всички съсобственици на
сградата и през който да се осъществява преминаване от сградата към вътрешния
двор. Твърди се че по проект е предвидено преминаването от сградата към
вътрешния двор да се извършва по подвижна рампа, разположена между асансьора и
североизточната граница на имота. Изложени са доводи, че за процесното
помещение е било учредено право на строж на строителя, който в последствие е
собственик на същото. Твърди се че в документа за собственост липсва учредено
право на преминаване на останалите собственици на сградата през паркомястото. Навеждат
се доводи, че в процеса на строителство след издаване на сградата на
възложителите с акт обр.15 и преди приемателна комисия по възлагане на
собственика на това паркомясто, чрез екзекутивна документация е допуснато
изменение на проектната документация, касаеща обекта – паркомясто №1. Твърди се
че при изменение на проекта, подписан и одобрен от Община Варна и със
съгласието на възложителя е допуснато да се изгради – преградна стена по продължението
на стената на асансьорната шахта. Посочва, че е било обособено помещение към
сградата съгласно чл.38, ал.8 от ЗУТ. Изложени са твърдения, че останалата част
от паркомястото е преустроено по желание на строителя в гараж за смарт
автомобил. Твърди се в жалбата, че екзекутивната документация е била заверена и
одобрена от Община Варна на 25.07.2013 г., като за вътрешното преустройство не
се изисква съгласие на съседите. Навеждат се доводи, че преустройството на
паркомястото в гараж или склад не представлява съществено отклонение на
инвестиционния проект, което да налага извършване на процедура по чл.154, ал.5 от ЗУТ. Посочва се че не е
нарушена конструкцията на сградата, както и че по проектната документация никога
не е съществувал проход през това паркомясто към вътрешния двор, нито е било
учредявано право на преминаване. Молят съда да отмени заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателите,
редовно призовани, се представляват от адв. Х., която поддържа жалбата и
уточнява, че не е спазена процедуарата по §4, ал.2 от ЗУТ. Твърди се че в
оспорената заповед не е посочен периода, в койо е било извършено
строителството. Посочва, че съгласно заключението на вещото лице, практически
процесното помещение не позволява да бъде ползвано като паркомясто. Навеждат се
доводи, че според заключението на вещото лице по повторно извършената СТЕ,
площта на паркомястото и учреденото право на строеж на строителя, същата площ
не е била разпределена за общо ползване, т.е. не участва в общите части. Претендира присъждане на разноски в размер на
1000 лв. адвокатско възнаграждение и 250 лв. депозит за вещо лице.
Ответникът – Зам.Кметът на Община Варна,
чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Ц., поддържа становище за
неоснователност на жалбата, а оспореният административен акт намира за правилен
и законосъобразен. Твърди се, че едва в хода по същество се навеждат твърдения
от жалбоподателите, които са извън предмета на спора – кога е било осъществено
строителството. Навеждат се доводи, че е налице отклонение по реда на чл.154 от ЗУТ, както и че не е приложима ал.4 от същата разпоредба. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Процесуалният представител
на ответника е изразил становище, че не прави възражение за претендирания
размер на адвокатското възнаграждение на адвоката на жалбоподателите, по
причина, че същият според предмета на спора - ЗУТ е под минимума – 600 лв.
При така установеното от фактическа страна
съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – оспорва се
индивидуален административен акт, изрично посочен в чл.214, т.3 вр. чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Подадена е в законовия
14-дневен срок от съобщаване на акта, видно от представеното към преписката
копие от „известие за доставяне” /л.5 от преписката/ и отбелязаното входиране в
деловодството на административния орган върху самата жалба /л.4 от делото/.
Жалбата изхожда от заинтересовани лица - адресати на оспорения административен
акт, поради което е налице правен интерес от оспорването.
Била е подадена жалба/л.19-20 от
преписката/ вх.№РД13026673ВН/18.08.2014 г. от Т.Р., Е.М. и М. М., като
собственици на жилищна сграда в гр.Варна, ул.”***” №** до Кмета на Община
Варна. В жалбата е посочено, че съгласно одобрения проект, сградата има
предвиден вход към вътрешния двор, който е собственост на всички съсобственици.
Посочено е, че инвеститорът „Д. Инвест” ЕООД е преустроил паркомястото,
намиращо се до входа към дворното място, в склад, с което е затворен входа към
вътрешния двор и съответно е ограничен достъпа на останалите съосбтвеници до
двора. Твърди се че екзекутивната документация на жилищната сграда, заверен на
25.07.2013 г. не е подписван с подписите на възложителите. Посочено е, че при
подписване на Акт 15 не е бил предоставен екзекутив и актът е бил съставен въз
основа на одобрения архитектурен проект. В заверения в Община Варна екзекутив
няма описан обект „склад”. Твърди се че съществуват две копия на екзекутива,
отнасящ се до първия етаж – партер, които са допълвани, подписвани и
подпечатвани. Посочено е, че извършените действия от строителя са били без
съгласието на съсобствениците. Посочено е, че жалби са били подадени в Районна
прокуратура и РДНСК Варна.
Извършена е била проверка от служители в
отдел „строителен контрол” към Дирекция „УСКОР” при Община Варна, във връзка с подадената
жалба на строеж: „преустройство на паркомясто в помещение, приобщено към
кабинет”, находящ се на партерен етаж в жилищна сграда на ул.”***” №**, гр.
Варна. Съставен е Констативен акт №13/31.10.2014 г./л.11-13 от преписката/,
който е съобщен на заинтересуваните лица по реда на §4 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУТ (л.10 от
преписката).
С Констативния акт е
прието за установено следното: строежът е собственост
на Й.А. и М.А., съгласно Нотариален акт №170, том I, peг. №2019, дело №139/2014 г. за
замяна на недвижим имот.
При проверката е било установено, че изпълнението
на строежа представлява – изградена преградна стена с дължина 1.20 м. Между
асансьорна шахта и кабинет №2, преграждаща коридор водещ до вътрешния двор на
жилищна сграда. Монтиран е вратопрозорец от PVC профил с дължина около 2.55 м. към
вътрешния двор на сградата на местоположението на паркомясто. Направен е отвор
във вътрешния зид 0.25 м. и е монтирана плъзгаща врата свързваща кабинет №2 с
новообразуваното помещение. За възложител и строител на помещението са посочени
Й.А. и М.А., като не са били представени строителни книжа и документи относно
законността на изпълненото строителство. Посочено е, че строежа е четвърта
категория, съгласно чл.137, ал.1, т.4 от ЗУТ. Установените нарушения се
изразяват в изпълнен строеж „преустройство на паркомясто в помещение приобщено
към кабинет”, находящ се на партерен етаж в жилищна сграда на ул.”***” №**,
гр.Варна, без разрешение за строеж и без одобрени инвестиционни проекти. Посочено
е, че са нарушени чл.148, ал.1 от ЗУТ,
като е осъществен състава на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ. С констативния
акт е прието, че предвид установените нарушения, същият е основание за
започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ за
премахване на незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Изпратено е било уведомително писмо/л.8 от преписката/ до Й.А.
и М.А., с което ги уведомяват, че във връзка с подадена жалба е била извършена
проверка на място и по документи на строеж „Преустройство на паркомясто в
помещение приобщено към кабинет”, за което е бил съставен
констативен акт и следва да се явят на указаното място за запознаване със
същия. На лицата е било изпратено съобщение на постоянните им адреси, като
видно от приложените с административната преписка известия за доставяне –
л.9-10, за А. е посочено, че пратката не е била потърсена от получателя, а за А.,
че получателят отсъства.
Съставен е бил протокол от 02.12.2014 г.
от служители на отдел „Строителен контрол” Дирекция „УСКОР” при Община Варна,
който е бил поставен на таблото за обявления на Община Варна за издаден
констативен акт по реда на чл.61, ал.3 от АПК, за това, че лицата Й.А. и М.А.
не са били намерени на посочените адреси.
Съставен е бил Протокол от 29.01.2015
г./л.6 от преписката/ от Д. Д. – главен инспектор и Ц.Й.– старши инспектор и
двамата служители на отдел „Строителен контрол”, Дирекция „УСКОР” при Община
Варна, с който е констатирано, че срещу съставения Констативен акт от
31.10.2014 г. не са постъпили възражения.
Със Заповед №0347 от 04.02.2015 година на Зам.кмета на
Община Варна на основание чл.225а, ал. 1 и във връзка с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат в
срок от 14 дни незаконен строеж „Преустройство на паркомясто в помещение
приобщено към кабинет, разположен на партерния етаж в жилищната сграда,
находяща се в УПИ Х-1503,94, кв.357 по плана на 10 м.р. гр.Варна, с
административен адрес ул.”***” №**”, тьй като е изградена без одобрен
инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж съгласно чл.137, ал.1
и чл. 148, ал.1 от ЗУТ, която заповед е предмет на
обжалване в настоящото съдебно производство.
Пред настоящата
съдебна инстанция са разпитани свидетелите К. М.А., В.Т.Д., Т.М.Р., Е.К.М..
От показанията на В.Д. се установява, че
същият е управител на „Д. Инвест” ЕООД, което дружество е извършило
строителството на сградата на ул.”***” №**. Свидетелят посочва, че когато се е
учредявало правото на строеж, партерът е бил разпределен за „Д. Инвест” ЕООД,
което е видно от нотариалния акт за учредяване право на строеж. Партерът е
трябвало да бъде цял, като в последствие при разглеждане на документите от
надзорната фирма се е установило, че едно от паркоместата не стига и е било въпрос
на проектиране – дали да се отреже една малка част, за да се вкара малка кола,
защото е имало място около 3 м., дали част от нея да бъде навън или навътре или
в двора да се постави паркинг система за две коли. Посочва, че и двата варианта
е могло да се направят, но са възприели да е първия, поради което са одобрили
чертеж с паркомясто в самата сграда. Свидетелят посочва, че паркомястото
представлява около 3 м. широк отвор и дълбок около 3.5 м. или 4 м., като по
проект паркомястото е част от сградата. Посочва, че отделно е било предвидено
място за преминаване на пешеходците по т.нар. рампа. Посочва, че за да се
преминава през един отвор трябва да има разстояние около 1.20 м., като някои
възприемат и 1 м., но не трябва да бъде по-малко от 1 м. свободна площ, като
трябва изрично да бъде указано, че това е проход. Посочва, че в случая няма
достатъчно място да се преминава покрай спрял автомобил. Свидетелят посочва, че
по указания на Община Варна е отрязъл мястото в съседство до асансьора, за да
направи общо помещение за чистачка – кофа за боклук, парцал и др. Посочва, че
към момента на представяне на екзекутива в Общината, стената към паркомястото и
обособяването на общо помещение е било направено, като такова е било
изискването, преди подписване на акт 15, преди да се входират документите –
екзекутива. Свидетелят посочва, че по първоначалния проект не е имало стена
между кабинет 2 и рампата, като паркомястото е било открито. След това е била
направена стената.
От показанията на свидетелката К. А. се
установява, че е отишла с родителите си на оглед на процесния строеж, като им е
бил предложен кабинет, който се намира на първия етаж със складово помещение
към него. Посочва, че за кабинета се е влизало от улицата, имало е
вратопрозорец, който е към вътрешния двор на сградата, имало е и стена, която
се намира към помещението на чистачката. Посочва, че плъзгащата врата между
кабинета и помещението е била направена от тях.
От показанията на свидетелката Т.Р. се
установява, че същата притежава няколко имота в сградата на ул.”***” №**.
Посочва, че на партерния етаж притежава кабинет №1, но има още един кабинет, в
който се влиза от двора, но има вход и от към улицата. Свидетелката посочва, че
във входа на сградата на първия етаж има врата, която е водила към вътрешния
двор. Зад вратата и зад асансьора е имало обособено паркомясто. Паркомястото е
към вътрешния двор и е било открито. Посочва, че след въвеждане на сградата в
експлоатация – акт 16 е била направена стената, с която се затваря фасадата и е
било обособено, като склад. Преди това стената към асансьора и кабинета не е
била изградена. Към месец ноември 2013 г. стената, която отделя склада и го
обособява, като самостоятелно помещение не е била изградена към него момент. За
проведеното през месец ноември събрание на входа съсобствениците са влезли през
това помещение – за чистачката. Свидетелката посочва, че плъзгащата врата между
кабинет 2 и паркомястото е била направена през ноември месец 2013 г. Свидетелката
посочва, че е разписала акт 15 в канторана на г-н Д.. Стената за обособяване на
общо помещение е била изградена през месец ноември от итонг.
От показанията на свидетелката Е.М. се
установява, че има апартамент в сградата на ул.”Р. №**. М. посочва, че на
партера има асансьор, до който има врата. До вратата има преградено паркомясто
плюс още едно – ателие или склад. Посочва, че това е коридора по първоначалния
проект към задния двор. За ателие 2 има съборена стена която отваря вход към
паркомястото, като е поставена „витрина плюс врата”. Посочва, че след акт 16 е
била изпълнена съборената стена с плъзгащата врата, като стената между
асансьора и кабинета с цел обособяване на общо помещение е била издигната в
края на 2014 г. или началото на 2015 г.
Така дадените свидетелски показания
настоящия съдебен състав ги кредитира, съобразно всички
доказателства по делото. Същите се базират на преки, лични
и непосредствено придобити впечатления.
Пред настоящата съдебна
инстанция е прието и неоспорено от страните заключение по извършена съдебно -
техническа експертиза от вещото лице арх.Р.С.. Вещото лице е установило, че в
заверените от надзорната фирма чертежи, част архитектурна, важащи за екзекутив
/на л.15 от адм.преписка/, е отразено /с червен цвят/ затваряне на площта от
етажа, попадаща в обема на сградата, отделянето й от вътрешния двор /със зид с
прозорец и врата/ и обособяването й за склад. В чертежа има отразен зид /със
син цвят/, като пордължение на задната стена на асансьорната шахта и полученото
помещение е записано/също със син цвят/ с предназначение за общо помещение.
След извършен оглед на място от вещото лице, е установено, че отразеното като
екзекутив отговаря на изпълнението на място, като допълнително от екзекутива
има избит отвор в стената и направена врата между кабинет 2 и склада. Посочено
е, че по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ в случая е налице преустройство на
етажа с промяна на предназначението, следователно процесният обект представлява
строеж. Жилищната сграда е четвърта категория. Вещото лице е установило, че
извършените СМР и изграденият на място строеж, представляват изменение на
одобрения на 01.06.2010 г. инвестиционен проект по смисъла на чл.154 от ЗУТ,
като това изменение е съществено, тъй като е по ал.2 и е свързано с нарушение на предвижданията на
проекта, като се променя предназначението на обекти, отнемат се или се изменят
съществено общи части на строежа или инвестиционното намерение се променя за
етапно изграждане при условията на чл.152, ал.2 от ЗУТ. Посочило е, че
изграденото на място представлява преустройство, като се променя фасадата на
сградата към вътрешния двор, изпълняват се външен зид с прозорец и врата и
вътрешен преграждащ зид, по продължение на стената на асансьорната шахта.
Избива се отвор и се монтира врата между кабинет 2 и новосъздаденото помещение.
Промяната на предназначението се състои, като от паркомясто, се обособяват
склад и общо помещение, в частта от паркомястото, попадаща в обема на сградата.
Направен е извод, че след извършване на описаните в процесната заповед
строителни дейности е ликвидирано едно паркомясто, като частта от него,
попадаща в обема на сградата е определена за склад. За запазване на същия брой
коли на партера е предвидена в двора паркинг система за 2 коли/която да
компенсира броя на паркоместата на сградата/, но тя не е изпълнена. Обектът не
отговаря на нормативните изисквания за паркиране и гариране на МПС. Съгласно
нотариалния акт за замяна на недвижими имоти – л.8, жалбоподателката е получила
11.82 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор 10135.1503.94, с ползване на
обособено паркомясто №1, което на практика не съществува. Вещото лице е посочило,
че не съществува, като реален обект, а и в екзекутива паркомястото е
ликвидирано и заменено със склад и общо помещение. Направен е извод, че
извършеното строителство не е в собствен имот, а в съсобствен, поради което се
засягат общи части. Посочено е в заключението, че извършеното строителство,
засягащо изграждането на общо помещение, е в отклонение от одобрения
архитектурен проект, но отговаря на приложения в делото екзекутив на
архитектурния проект. Направените в него промени са отразени със син цвят.
Назованото по проект паркомясто №1, не отговаря на изискванията за гараж, тъй
като част от него е в пространството на двора и не може да бъде преградена.
Оставащата част от паркомястото /в обема на сградата/ няма необходимата
дълбочина за обособяване на самостоятелен гараж. По тази причина при
затварянето на помещението към двора е посочено в екзекутива друго
предназначение, в случая склад. Направен е извод, че при извършеното
преустройство конструкцията на сградата не е засегната. След извършен оглед на
място, вещото лице е установило, че преминаване на лица от сградата към
вътрешния двор е възможно единствено през прохода за колите до вътрешния двор,
който се заключва от двете страни на товарната платформа за коли, разположена в
прохода.
Прието и неоспорено от страните е
заключението по извършената съдебно-техническа експертиза от вещото лице инж.А.П..
Вещото лице е установило, че в конкретния случай е налице хипотезата „отнемат
се или се изменят съществено общи части на строежа”. Вещото лице, след
извършена проверка в деловодната система на Община Варна в периода на издаване
на Разрешение за строеж от 14.06.2010 г. до момента не е установило да е било
подавано заявление от възложителите или техни представители за процедура по
чл.154, ал.5 от ЗУТ. Общите части от сградата не са обект на кадастъра по
смисъла на Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и т.41 от §5 от ДР
на ЗУТ е неприложима в конкретния случай. Посочено е, че паркоместата не
притежават характеристиките на самостоятелен обект. Свободната част на кота
0.00 оформена, като открит паркинг върху покрива на подземния етаж, е обща част
по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС. В този смисъл вещото лице е посочило, че няма
информация да е налице взето по правила и норми на ЗУЕС решение на Общото
събрание на собствениците по реда на чл.11 от ЗУЕС относно ползването на общите
части. Одобреният инвестиционен проект предвижда връзка с открития паркинг на
кота 0.00 през автомобилната платформа и през паркомясто 1 чрез вратата от
стълбищната клетка. С извършеното преустройство се затваря само достъпа от
стълбището през паркомясто 1. Посочено е, че с преустройството се възпрепятства
ползването на общата част в частта, която се приобщава към обект „кабинет”.
Частта, която е отделена за „общо помещение” с размери 1.50/1.20 м. Може да се
използва от другите собственици, ползватели и обитатели. Вредата възниква по
отношение възпрепятстване ползването по предназначение на площта от сградата –
от площ за общо ползване, в площ използвана като част от обособен обект в
сграда. Съгласно промените отразени в архитектурния проект е налице завземане
на общи части от сградата. Достъпът до открития паркинг е възможен през прохода
за автомобили, обща част за сградата, поради което с преминаването през него не
се засягат права и интереси на живущите в сградата собственици, ползватели и
обитатели.
Прието и неоспорено от страните е
заключението по извършеното допълнение към съдебно-техническата експертиза от
вещото лице инж. А.П.. Вещото лице е изготвило снимков материал, приложен по
делото, в който се съдържат отоговорите на въпросите.
Така дадените заключения по
съдебно-техническата експертиза и допълнението към тях настоящия съдебен състав
кредитира, като обективни, компетентни и безпристрастно дадени.
В производството пред съда са представени
заверени копия от части „Конструктивна”, „Електроинсталации” и ВиК, незаверено
копие от част „Архитектурна”, Чертеж „План първи етаж” – партер на заверен,
като екзекутив за обекта технически проект – оригинал, Постановление на Районна
прокуратура Варна за прекратяване и спиране на наказателно производство,
Съдебно-почеркова експертиза и др.
При така установените факти, настоящия
съдебен състав на Административен съд Варна, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на
оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока
по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от легитимирано лице, адресат на
заповедта за премахване, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от Зам.кмета на Община Варна
на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, според която норма - кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице, издава заповед за премахване
на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, когато строежът се
извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. По
делото е представена Заповед №1396/07.05.2014 г./л.34 от делото/ издадена от
Кмета на Община Варан, с която е делегирал своите функции по Закона за
устройство на територията на Заместник-Кмета на Община Варан – Т.И.. В т.1.6.
от заповедта са делегирани права на Заместник-Кмета на Община Варна да издава
мотивирани заповеди по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 или на части
от тях, каквато е процесната. Оспорената заповед е издадена от компетентен
орган, в кръга на неговите функции.
В заповедта ясно са обективирани
изискуемите за акта реквизити, с оглед на което, по аргумент от чл. 146, т. 2, във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 225 от ЗУТ, следва извода, че при издаване на обжалваната
заповед е спазена установената форма. Относно съответствието й с
административнопроизводствените правила настоящия съдебен състав намира, че не
са налице нарушения на същите.
Жалбоподателите не са присъствали при съставяне на
констативният акт, но това не е засегнало правото им на защита. Представен е по
делото Протокол от 02.12.2014 г./л.112 от делото/, с който по реда на §4, ал.2
от ДР на ЗУТ служители на отдел „Строиетелен контрол”, Дирекция „УСКОР” при
Община Варна, са поставили на входната врата на жилищна сграда – ул.”***” №**,
съобщение за издаден Констативен акт по реда на чл.225а от ЗУТ. С протокола
едновременно се удостоверява, че лицата Й.А. и М.А. не са били намерени на
посочените адреси посочени в Нотариален акт за замяна на недвижим имот.
Съставеният протокол съдържа реквизитите на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ, както и е
била спазена процедурата. Представен е също и Протокол от 02.12.2014 г./л.7 от
преписката/, с който по реда на чл.61, ал.3 от АПК служители на Община Варна,
от отдел „Строителен контрол”, Дирекция „УСКОР”, са поставили на таблото за
обявления на Община Варна съобщение за издаден Констативен акт по реда на
чл.225а от ДР на ЗУТ. С протокола е отразено също, че същият е изотвен, защото
лицата Й.А. и М.А. не са били намерени на посочените в Нотариалния акт за
замяна на недвижимим имот адреси. В протокола е посочено, че същият е съставен
на основание чл.61, ал.3 от АПК, но следва да се отбележи, че релевантна е не
посочената правна квалификация посочена в него, а съдържанието и фактите, които
се удостоверяват със същия. От съдържанието на същия, обосновано може да се
приеме, че с този протокол служители на Община Варна, удостоверяват, че в
изпълнение на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ след като лицата не са били намерени на
посочените адреси, което е удостовероно едновременно в същия протокол, те са поставили
на таблото за обявления в сградата на Община Варна съобщение за издадения
Констативен акт по реда на чл.225а от ЗУТ. С изготвените протоколи и посочените
в тях действия от служители на Община Варна, се установява, че е била спазена
процедурата по реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ, поради което твъреднията на
процесуалният представител на жалбоподателите в тази насока е недоказано. Този
извод на съда се потвърждава от факта, че с писмо/л.125 от делото/ от
Ръководител на ОПС Варна, се удостоверява, че препоръчана пратка с получател Й./Й./
А. ***, е била постъпила в ПС Варна на 04.11.2014 г., като на 05.11.2014 г.
пратката е била носена за доставка на посочения адрес, но такъв не е бил
открит. Посочено е в писмото, че района е новозастроен с две нови кооперации с
№16 и №20. В опит да достави пратката, пощенският раздавач е оставил служебни
известия във входовете на двете сгради. На 15.11.2014 г. са били изготвени и
оставени втори служебни известия, отново във входовете на двете кооперации.
Посочено е, че на 25.11.2014 г. след изтичане на двадесетдневния срок на
съхранение на препоръчана пратка е била върната обратно към подателя с указание
„пратката не е потърсена от получателя”. Вярно е, че в писмото е посочено, че
пратката е била изпращана на Й., а не на Й., но това се дължи на допусната
техническа грешка в писмото/л.102/ на Директор Дирекция „ПНО” при Община Варна,
в което е посочено, че се иска информация спазена ли е процедурата от пощенския
служител при съответната пощенска станция, натоварен с връчването на писмо,
адресирано до „Й. Д.А.”. В писмото на Ръководител ОПС Варна е посочена
кореспондентска пратка № PS 9000 01W19F, който номер е идентичен с известие за
доставяне приложено на л.9 от административната преписка. В известието за
доставяне е посочено, че се отнася за Писмо РД13026673ВН-018 ВН, което писмо е
на л.8 от преписката, изготвено от Директор на Дирекция „Управление на
сигурността и контрола на обществения ред”, до Й.А. и М.А., във връзка със
съставен Констативен акт и връчването му. В случая са
налице данни, че само за Й.А. е било изпратено съобщение, като не са представени за другият
жалбоподател – М.А., но предвид факта, че със съставените протоколи е била
проведена процедурата по §4, ал.2 от ДР на ЗУТ и за двамата жалбоподатели, за
които се твърди, че са извършили незаконното строителство, то съдът приема, че
процедуарта е проведена в съответствие с относимата разпоредба и за двамата
жалбоподатели. В жалбата неправилно се твърди, че не е била спазена процедурата
по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Първо в представените по делото и с
администрартивната преписка протоколи, никъде не се посочва, че същите са били
връчени по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Второ редът по тази разпоредба се
прилага, когато нарушителят е неизвестен, но в случая нарушителите са известни,
но не са били намерени на посочените от тях адреси, поради което не може да се
приложи тази хипотеза. Относими са разпоредбите на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ, както
и чл.61, ал.3 от АПК/действащ към него момент/, които имат за цел когато
адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то
не е намерено на посочения от него адрес, съобщението да се постави на таблото
за
обявления, в Интернет страницата на съответния орган или да се оповести по друг
обичаен начин. Единствената разлика между разпоредбите на ЗУТ и АПК е, че ЗУТ
предвижда в тези случаи съобщението да се постави на жилището или на недвижимия
имот, за който се отнася. В случая съобщение е било поставено на сградата, за
която се отнася съставения констативен акт, както и е било поставено съобщение
на таблото за обявления на Община Варна. Посочването на разпоредби от
съответния процесуален закон – АПК или ЗУТ в протоколите, е ирелевантно, защото
от съдържанието на протокола се разбира какво действие е било предприето,
страните се защитават срещу фактите, задължение на съда е да даде правна
квалификация. Неправилно се твърди в жалбата, че според разпоредбата на
чл.225а, ал.2 от ЗУТ констативния акт се поставя на строежа, само ако
нарушителят е неизвестен. Ответника е поставил само съобщение на сградата на ул.”***”
№** и на таблото за обявления на Община Варна, че има съставен констативен акт
по реда на чл.225а, от ЗУТ, а не е поставил самия констативен акт, което още
веднъж потвърждава факта, че ответника правилно не е приложил разпоредбата на
чл.225а, ал.2 от ЗУТ, която е неотносима в случая. Представен е по делото
Протокол от 17.12.2014 г./л.113/, с който служители на отдел „Строителен
контрол”, Дирекция „УСКОР” при Община Варна, са свалили от таблото за обявления
на Община Варна съобщение за издаден Констативен акт по реда на чл.225а от ЗУТ.
С посочените действия и съставените протоколи, служителите на Община Варна са
провели до край процедурата по връчване на съставения Констативен акт от
31.10.2015 г.
Административният орган е издал акта си, след като е
изяснил всички релевантни за случая факти, извършил е проверка на имота и е
изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК. Строежът е точно и подробно описан и
индивидуализиран. Констативният акт, съставен от определените от законодателя
служители за контрол по строителството в съответната община, представлява
подготвителен документ с удостоверителен характер - за установяване на
съществуването и вида на строежа, които обстоятелства са от значение за
издаване на крайния, завършващ процедурата акт - заповед за премахване на
незаконен строеж. Нормата на чл. 225а ал.2 от ЗУТ е императивна и не е
предоставено на преценката на административния орган да състави или не
констативен акт преди да издаде съответната заповед за премахване. Изискването
за съставяне на такъв акт, с който да се установят определените обстоятелства в
хипотезите на чл. 225а ал.1 от ЗУТ и възможността да се направят
възражения по акта от заинтересованите лица, е с оглед обезпечаване
възможността за издаване на крайния акт след като са изяснени всички факти и
обстоятелства по случая, включително точна конкретизация на подлежащия на
премахване строеж или част от строеж и неговото местонахождение. В случая е
била проведена процедурата по реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ, поради което
заинтересованите лица са имали възможност да се запознаят със съставения
констативен акт и да упражнят правото си на защита. Спазена е процедурата
по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, като заповедта е издадена въз
основа на констативен акт, съставен от длъжностни
лица от Община Варна.
Настоящият съдебен състав приема, че
оспорената заповед не противоречи на материалния закон. С нея е наредено премахване на строеж, който по
смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ се явява незаконен. Съгласно
цитираната разпоредба, незаконен строеж е строеж или
част от него, извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение
за строеж.
По делото е безспорно установено наличието
на „строеж” по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, доколкото изграденото
– преустройство на паркомясто в помещение приобщено към кабинет, разположен на
партерния етаж в жилищната сграда, находящ се в УПИ Х-1503.94, кв.357 по плана
на гр.Варна, разгледано през призмата на правилата и нормативите въобще за
застрояване уредени в ЗУТ, сочи, че строеж е изпълнение на строително -
монтажни работи, водещи до трайно и съществено изменение на същността и
характеристиките на имота /земя или сграда/ с или без промяна в начина на
ползването на имота, поради което се включват в обхвата на тази разпоредба.
Този факт се подкрепя от заключението на изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза от вещото лице арх.Р.С..
Съгласно разпоредбата
на чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ строежи, включително и тези описани
в оспорената заповед, могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този
закон, като за целта преди изграждането им е необходимо издаването на специално
разрешение за строеж, което се издава от главния архитект на общината.
Строежите се изпълняват
в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и
одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон /чл. 137, ал. 3 от ЗУТ/.
С оглед отразените
характеристики на строежа и описанието му в констативните актове,
представляващи официални писмени документи, съставени в изискуемата от закона
форма от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност, ползващи се с
обвързваща доказателствена сила и пълно припокриващи се с констатациите на
вещото лице касателно начин на изграждане, разположение, настоящия съдебен
състав прави извод, че се касае за строеж от четвърта категория по смисъла
на чл.137, ал.1, т.4, б. „д” от ЗУТ.
В конкретния случай,
доколкото строежът, предмет на процесната заповед за премахване, не попада
между тези, изчерпателно посочени в чл. 147 от ЗУТ, то за него се изисква разрешение за
строеж.
От заключението на вещото лице инж.П., се
установява, че извършените СМР установени с Констативен акт №13 от 31.10.2014
г. от служители на Община Варна представляват монтиране на вратопорозорец от
PVC профил с дължина 2.55 м. По фасадата
на сградата към вътрешния двор, изпълнена преградна стена с дължина 1.20 м. между
асансьорната шахта и кабинет 2, направа на отвор във вътрешния зид 0.25 м. и
монтиране на врата, свързваща кабинет 2 с новообразувано помещение. От
изложеното може да се направи обоснован извод, че за извършените СМР не е била
провеждана процедурата по чл.154, ал.5 от ЗУТ, което се потвърждава от
заключението на вещото лице инж.П. – не е било изискано съгласието на
останалите съсобственици с нотариално заверено съгласие, както и въз основа на одобрен инвестиционен проект към
издаденото разрешение за строеж.
В този смисъл вещото лице арх.Р.С. е
посочила в заключението си че извършените СМР и изграденият на място строеж,
представляват изменение на одобрения на 01.06.2010 г. инвестиционен проект по
смисъла на чл.154 от ЗУТ, като това изменение е съществено, тъй като е по ал.2
и е свързано с нарушение на т.6 – нарушават се предвижданията на проекта, като
се променя предназначението на обекти, отнемат се или се изменят съществено
общи части на строежа или инвестиционното намерение се променя за етапно
изграждане при условията на чл.152, ал.2 от ЗУТ. Посочено е в т.5 от заключението, че промяната
на предназначението се състои, като от паркомястото/полуоткрито/, се обособяват
склад и общо помещение, в частта на паркомястото, попадащо в обема на сградата.
В жалбата се твърди, че по проект е
предвидено преминаването от сградата към вътрешния двор да се извършва по
подвижна рампа, разположена между асансьора и североизточната граница на
поземления имот. Това твърдение е опровергано от заключението на вещото лице
арх.С., която в т.6 е посочила, че след извършване на описаните в процесната
заповед строителни дейности е ликвидирано едно паркомясто, като частта от него,
попадаща в обема на сградата е определена за склад. Посочено е, че за запазване
на същия брой коли на партера е предвидена в двора паркинг система за 2 коли,
която да компенсира броя на паркоместата на сградата, но тя не е изпълнена,
поради което обектът не отговаря на нормативните изисквания за паркиране и
гариране на МПС. След като паркинг системата не е изпълнена, то се ограничава
напълно достъпа на собственицити и ползвателите на сградата до вътрешния двор.
С извършеното незаконно строителство, веднъж се ограничава достъпа на
собствениците на сградата до вътрешния двор, защото както вещото лице е
установило, паркинг системата не е изпълнена, и второ обектът не отговаря на
нормативните изисквания за паркиране и гариране на МПС. В случай, че паркинг
системата беше изградена, то тогава обектът ще отогаваря на нормативните изисквания
за паркиране и гариране на МПС, но строежът пак ще е незаконен, защото се
ограничава достъпът на собствениците да се придвижват до вътрешния двор
директно от стълбите и асансьора. След като е предвидено по проект да се
изгради паркинг система, това означава, че собствениците на жилища и други в
сградата ще паркират автомобилите си на съответните паркоместа, след което ще
се придвиждат до жилището си през вътрешния вход – като минават „през”
паркомясто №1 и до асансьора. Преминаването на живущите в сградата през паркинг
системата и заобикаляне към входа на сградата, в никакъв случай не е игнориран,
като вариант от съда, но не следва да се ограничават оптимални и рационални
възможности на сградата за придвижване/предвидени с проекта/, за сметка на „частни”
интереси на една част от собствениците, които са извършени в противоречие на проектите
и действото законодателство. Съгласно
нотариален акт №170/2014 г. за замяна на недвижими имоти,
след въвеждане на сградата в експлоатация, жалбоподателите купуват 11.82
ид.ч. от ПИ №10135.1503.94 с право на ползване на обособено паркомясто №1. В
съдебно заседание проведено на 03.06.2019 г., вещото лице С. е посочила, че
площта, върху която попада склада, е била паркомясто, която е обща част за
всички собственици. Вещото лице арх.С. е посочила по т.7 от заключението, че извършеното
строителство не е в собствен имот, а в съсобествен, поради което се засягат
общи части. Посочила е, че в конкретния случай складът не би могъл да се
проектира, като гараж, защото дължината му е по-малка и нивото на пода на
помещението е с около 20-30 см. по-ниско от нивото на двора.
В представеното по делото цветно копие на
план първи етаж – партер/л.153 от делото/, ясно се вижда, че сградата има
предвиден достъп до вътрешния двор от стълбите и входа, като по план е
предвидено да има поставена единствено врата, но не и че това помещение е за принадлежности
на чистачката, по твърдения на строителя Д., или че в паркомясто 1 не е
предвидено да преминават хора, защото същото е предвидено за автомобили. От
приложеното копие ясно се вижда, че няма продължение на асансьорната стена,
която да затваря помещението, поради
което последващото й изграждане е незаконно.
За извършеното незаконно строителство,
вещото лице инж.П. е посочила в заключението си че няма информация да е налице
взето по правила и норми на Закон за управление на етажната собственост решение
на Общото събрание на собствениците по реда на чл.11 относно ползването на
общите части. Пак според заключението, вредата възниква по отношение
възпрепятстване ползването по предназначение на площта от сградата – от площ за
общо ползване в площ, използвана, като част от обособен обект в сграда, с което
се опровергават твърденията в жалбата, че след извършените преустройства не се
засягат общи части на сградата.
Неоснователно се твърди в съдебно
заседание, че предвид факта, че жалбоподателите са изградили единствено
преградната плъзгаща стена между ателие №2 и паркомястото, то те не са
извършили останалите строително-монтажни работи. Ирелевантно е по делото и за
административното производство кой е извършил строителството, дали е строителят
Д. или жалбоподателите, като е факт, че именно жалбоподателите с нотариалния
акт от 2014 г. за замяна на недвижими имоти, придобиват въпросното ателие №2 и
претендират права върху въпросното паркомясто, което с извършване на СМР е
пригодено като склад – помещение към ателието. Именно с обособяването на
паркомястото като допълнителна „стая” към ателието, се прегражда достъпа на
собствениците на сградата до вътрешния двор. В случай, че жалбоподателите не
претендираха права върху въпросното паркомясто, както и в случай, че не беше
свързано с ателието, то тогава щеше да има значение именно кой е извършил
строителството. Но в случая тези факти са безспорни, както и не се оспорват от
страните, че именно жалбоподателите претендират право на собственост върху
въпросното паркомясто, на което основание са извършили СМР в същото. Част от
строителството/преустройството на въпросното паркомясто е било извършено от
строителя, но с нотариалния акт за замяна на недвижими имоти от 2014 г.,
жалбоподателите придобиват, освен останалите имоти посочени в същия, и ателие
№2, както и паркомясто. От заключението на СТЕ се установява, че именно
жалбоподателите не са придобили въпросното паркомясто, защото същото е в
идеални части, т.е. за общо ползване от всички собственици, поради което всяко
едно преустройство, изграждане, и др. без съгласието на собствениците и в
нарушение на техните интереси е грубо нарушение на закона.
Неправилно в касационната жалба се твърди, че “за това вътрешно
преустройство...не се изисква съгласие на съседите”. След като се засягат общи
части, то задължително трябва да се иска съгласието на всички собственици по
реда на чл.11 от ЗУЕС. Съгласно нотариален акт №170/2014 г. жалбоподателите
придобиват 11.82 идеални части, с ползване на обособено паркомясто №1. Изрично
в нотариалния акт за замяна на недвижими имоти е посочено, че ищците придобиват
от процесното паркомясто №1 идеални части, а не в реална собственост. След като
процесното паркомясто е в идеални части, и извършените в оспорената заповед
действия - обособено помещение към кабинет 2 – избит отвор в зида, като между
двете помещения е монтирана плъзгаща врата, са в нарушение на ЗУТ, защото не е
изискано съгласието на останалите съсобственици, както и е извършено без да
бъде спазен реда по ЗУТ.
Вещото лице инж.П. в изготвената
съдебно-техническа експертиза, като е посочила установените с констативния акт
от 31.10.2014 г. СМР е стигнала до извода, че със същите е осъществено
преустройство представляващо обособяване на „паркомясто 1” в помещение с
предназначение „склад” към кабинет 2. Придвд това е налице съществено
отклонение от одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл.154, ал.2, т.6 от ЗУТ, като неправилно в жалбата се твърди че не е следвало да бъде проведена
процедура по реда на чл.154, ал.5 от ЗУТ.
С изграждането на стена по продължението
на стената на асансьорната шахта, с която пътя към вътрешния двор е затворен,
се засягат правата на собствениците на сградата. Твърдението, че това помещение
било изградено, поради изискване на Общината, остава недоказано по делото. Дори
и да се изисква да бъде изградено такова помещение, в което да се помещават
почистващите препарати, то следва да бъде изградено по такъв начин, че да не
ограничава движението на собствениците на сградата от стълбите и асансьора към
вътрешния двор.
С представеното по делото Постановление
№10219/13.04.2014 г. на Районна прокуратура Варна/л.204-210/ е прекратено наказателно производство по ДП№9/2015 г. по описа на ОД на
МВР Варна, водено срещу В.Д. за престъпление по чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК.
В мотивите на постановлението е посочено, че видно от заключението на
изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза, инкриминираният ръкописен и
цифров текст, изписан с червено пишещо средство не е положен от В.Д. и др.
лица. Независимо, че е установено, че В.Д. не е положил ръкописния и цифров
тектст, то безспорен факт е, че внесеният в Община Варна екзекутив на жилищна
сграда, заверен на 25.07.2013 г., не е бил подписан с подписите на всички
възложители на строежа, както и че при подписването на Акт 15 не им е бил
предоставен екзекутив, и че актът е бил съставен въз основа на одобрения
архитектурен проект. Именно фактът, че екзекутивът не е бил подписан от всички
възложители, означава, че същият не е бил „съгласуван” с тях, поради което не
може да породи желаното правно действие – преустройство на паркомясто №1 в
склад, с което се прегражда/ограничава достъпа на другите собственици до
вътрешния двор.
Действително
в заповедта не е посочено времето на извършване на строежа, но съгласно трайно
установената съдебна практика задължение на съда е сам да установи този
релевантен за спора факт с всички допустими доказателства. В конкретния случай
от показанията на К. А. се установява, че към момента на огледа на процесните
имоти – юли месец 2013 г., за кабинета
се е влизало от улицата, като до него е имало складово помещение. Имало е
стена, която се е намирала към помещението на чистачката, което означава, че
стената вече е била изградена към него момент. Това показание се потвържадава
от факта, че екзекутивната документация, която не е била подписана с подписите
на всички собственици, в качеството им на възложители на строежа е била
заверена на 25.07.2013 г. От свидетелските показания на А. се установява, че
вратопрозорецът на складовото помещение е бил изграден към момента на огледа –
месец юли 2013 г., като съдът кредитира показанията в тази им част. От
допълнението към съдебно-техническата експертиза от инж.П., в съдебно заседание
посочва, че помещенията на кабинетите са на кота 0, като няма данни, че има
различна денивелация, като всичко е било на едно ниво. Посочва, че на кота 0 е
било и това пространство на паркомястото, под сградата тази част от
паркомястото има паркинг, като плочата е на едно ниво, няма скокове в плочата,
която е над паркинга и всъщност плочата, пода на това пространство се явява
покрив на паркинга, от което вещото лице е направило извод, че конструкцията е
цяла. Съдът стига до извода, че самото паркомясто – склад е било изградено в
завършен вид – снимка 5 от допълнението към съдебно-техническата експертиза, още
в процеса на изграждане на сградата. С представения и заверен екзекутив на
25.07.2013 г. Д. е искал формално да „узакони” изграденото по време на
изграждане на сградата помещение. Това се потвърждава от заключението на вещото
лице, което посочва, че няма разлика в плочата – денивелация, както и
отличителни белези – различни нюанси на латекс и други строителни материали,
които да показват, че складът е бил изграден, като такъв на по-късен етап. Изградения
вратопрозорец на кабинет 2 към паркомясто №1, според показанията на А., е бил
изграден от жалбоподателите. Предвид факта, че
нотариалният акт за замяна на недвижим имот е от дата 17.04.2014 г., то
при всички случаи е бил изграден след тази дата.
Свидетелката А. твърди, че към момента на
огледа през юли месец 2013 г. „има и стеничка, която се намира към помещението
на чистачката”, което твърдение противоречи на свидетелските показания на Т.Р.,
според която към месец август 2013 г. стената към асансьора и кабинета не е
била изградена, посочва, че към месец ноември по повод общо събрание стената,
която да отделя склада с цел обособяване на общо помещение не е била изградена
към него момент. Съдът не кредитира показанията на А. в тази им част, защото
същата е заинтересована, предвид факта, че е дъщеря на жалбоподателите. В този
смисъл се потвърждава извода на настоящия състав на съда, че твърдението на
жалбоподателите, че процесното помещение между асансьора и кабинет 2 е било
изградено във връзка с изискване на общината, е защитна теза. На въпрос на
свидетелката Р. от адв. Й., тя отговаря, че не им е било обяснявано, че трябва
да има общо помещение за чистачка, което води на извод, че това не е било
изискване на общината, а същото е изградено, с цел обособяване на кабинет 2 и
паркомясто – склад, като едно помещение и ограничаване достъпа на собственицити
и ползвателите на сградата до вътрешния двор.
Твърдението на процесуалният представител
на жалбоподателите в съдебно заседание, че според разпоредбата на чл.37 от ЗУТ
„по време на строителството е било изменено и е било посочено, че в сградите,
които са етажна собственост трябва задължително да има общо помещение на
партера за живущите, за чистачка” е недоказано. В текста на чл.37 от ЗУТ, както
преди изменението в ДВ бр.101 от 2015 г., така и след него не се съдържа такова
изискване – „в сградите, които са етажна собственост трябва задължително да има
общо помещение на партера за живущите, за чистачка”, поради което остава недоказано
твърдението на строителя Д., че помещението до асансьора е било пригодено за
съхранение на препарати за чистачката. Съдът намира това твърдение за защитна
теза, с което се цели да се оправдае изграждането на продължаваща стена на
асансьора към ателието.
В случая, може би жалбоподателите имат
предвид текста на разпоредбата на чл.38, ал.8 от ЗУТ, според която в
новоизграждащи се сгради в режим на етажна собственост с издадено разрешение за
строителство след влизане в сила на Закона за управление на етажната собственост, в които се предвижда
самостоятелните обекти да са повече от десет, се осигурява поне едно общо
помещение, което се използва от собствениците и
обитателите на сградите за битови, спортни и други обслужващи дейности
(помещение за събрания, за портиер или охрана; за детски колички, велосипеди,
мотопеди и мотоциклети, за съхраняване на инвентар за почистване на сградата и
прилежащата площ към нея, перални, сушилни и други подобни), разположено в
партерния или в първия етаж. Първо не се доказва по делото, че самостоятелните
обекти са повече от 10. Второ, дори и обектите да са повече от 10, то
разпоредбата предвижда да се осигури поне едно общо помещение, което да се
използва от собствениците и обитателите на сградите за битови, спортни и други
обслужващи дейности – събрания, за портиер или охрана, за детски колички,
велосипеди, мотопеди, и мотоциклети, за съхранение на инвентар за почистване на
сградата и прилежащата площ към нея, и др. След като твърдението на
жалбоподателите е, че това помещение е за съхранение на инвентар за почистване,
предвид влизането в сила на ЗУЕС 01.05.2009 г., то е следвало такова помещение
да бъде предвидено по проект, а не в последствие да бъде „пригодявано”, като
бъдат засегнати общите части на сградата, с което се засягат правата на всички
собственици в сградата. Прави впечатление че според чл.38, ал.8 от ЗУТ
помещението следва да се използва за битови, спортни и други обслужващи дейности
– събрания, за портиер, охрана и др., които дейности изискват площ, която да
задоволи нуждите на една голяма част от живущите в сградата, докато процесното
помещение, доколкото се твърди че е изградено с такава цел, е с площ
приблизително 1.20 м. на 1.20 м., което е крайно недостатъчно и води на извод,
че това твъредние е защитна теза, отколкото реално покрива нуждите на живущите
в сградата и изпълнява разпоредбите на закона.
Неправилно се твърди в депозираните
писмени бележки на адв.Й., че представените Протокол от 02.12.2014 г. и от
17.12.2014 г. не са заверени за вярно с оригинала. Твърдението се опровергава с
факта, че на представените копия по делото, както и на тези с административната
преписка, протоколи има поставен печат „Вярно с оригинала”, в който е посочен
юрисконсулт С. М., както и подпис и дата.
В случая установеното с констативния акт
относно вида и характера на констатираното строителство не се опровергава, а се
подкрепя от останалите събрани по делото доказателства. Безспорно е, въз основа
на отразеното в констативния акт, че обектът има характер на строеж според
дефиницията, съдържаща се в §5, т.38 от ДР на ЗУТ.
Трябва да се отбележи, че строежът,
предмет на разпорежданията на административния акт, е индивидуализиран в
достатъчна степен, като са посочени неговите размери, обект на събаряне, което
е от съществено значение за изпълняемостта на процесната заповед. Посочените
реквизити са посочени и в мотивите на съставения констативен акт.
Настоящият състав на административен съд
Варна, обосновава своите мотиви на база представените доказателства по делото,
както и от представената административна преписка, а не единствено и само на
твърденията на процесуалните представители, изразени в производството пред
съда.
При извършената в изпълнение на чл. 168, във връзка с чл. 146 от АПК служебна проверка за
законосъобразност, настоящия съдебен състав не констатира основания за отмяна
или обявяване на нищожност на атакувания административен акт. С оглед на
гореизложените мотиви настоящия съдебен състав обосновава правния си извод за
законосъобразност на процесната заповед, като постановена в предвидената от
закона форма и съдържание, от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, при спазване на установената административна процедура, правилно
приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.
При този изход на спора на
жалбоподателя не му се следват разноски. Същият следва да бъде осъден да
заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева,
съгласно чл.37 от ЗПП, във вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Размерът на възнаграждението е в максимален размер, предвид фактическата и
правна сложност, както и предвид многото проведени съдебни заседания.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 172, ал.2, предложение второ
от АПК, съдът
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Д.А. ЕГН ********** и М.Х.А.
ЕГН **********, против Заповед №0347/04.02.2015 г. на Зам.Кмета на Община Варна
с която на
основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, чл.223, ал.1 от ЗУТ, чл.137, ал.1, т.4, б.”д” от ЗУТ, чл. 148, ал. 1, и Констативен акт № 13/31.10.2014
г. се нарежда премахване на незаконен строеж – „преустройство на паркомясто в
помещение приобщено към кабинет, разположен на партерния етаж в жилищната
сграда, находяща се в УПИ Х-1503,94, кв.357 по плана на 10 м.р. гр.Варна, с
административен адрес ул.”***” №**.
ОСЪЖДА Й.Д.А. ЕГН ********** и М.Х.А. ЕГН **********,***,
сумата от 200 (двеста) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 14 - дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: