Решение по дело №3726/2020 на Районен съд - Варна

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 Номер…………….                   Година  2020                          Град  Варна

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                 ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ

 

На деветнадесети октомври                Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА

СЕКРЕТАР:ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА

като разгледа докладваното от съдията

АНД                                     № 3726                   по описа за 2020г.

за да се произнесе взе предвид следното:

               

Производството е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г.Г.Щ.  против Наказателно постановление № 525 от 14.11.19 г., издадено от Зам. Кмета на Община - Варна, с което за нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП, на основание чл. 178д от ЗДвП, на Г.Щ. е наложено наказание  глоба в размер на 200 лева.

 

        Жалбата е процесуално допустима, подадена в предвидения от

Закона срок и от лице с активна процесуална легитимация, поради което е приета от съда за разглеждане по същество. Както е изложено и в с. з., не са изпълнени изискванията на закона за неприсъствено връчване на НП, като в него не е отбелязано, че лицето не е намерено на адреса  с посочване на дата на отбелязването, която да се счита за дата на връчването. Отделно от това,  не налице и предпоставката лицето да не е намерено на адреса, като кореспонденцията се е връщала с отбелязване „пратката е непотърсена“.

                В жалбата въззивната страна оспорва фактическата обстановка, като твърди, че автомобилът небил паркиран, а бил спрян за престой за времето, необходимо закачване на пътник и не бил на място за хора с увреждания, а в непосредствена близост до него и това не затруднявало ползването на парко-местата със специално предназначение.

        В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и по съществото на делото моли отмяна на НП.          Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юк. Петрова, която пледира НП да бъде потвърдено. Приложени са и писмени бележки.

 

        В хода на съденото производство съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

         На 01.11.19 г. около 17.20 ч. служители на Общинска полиция – видели л.а. „Волво“ с рег. № СВ 5707 МА спрян неправилно, поради което  направили забележка на водача. След около десетина минути видели същият автомобил спрян на ул.“Шейново“ на място за хора с трайни увреждания, без да притежава това  право. Подали светлинен сигнал за проверка, но водачът потеглил и се наложило да  го последват за да извършат проверка. Бил съставен АУАН , предявен и връчен на нарушителя. Последният депозирал възражение, което било преценено от АНО за несъстоятелно и било издадено обжалваното НП.

         

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства.

        Съдът кредитира гласните доказателства - показанията на св. А., които са вътрешно непротиворечиви, логични и добросъвестни.

        Като събрани по реда на НПК съдът цени писмените доказателства – АУАН, заповеди за компетентност и докладна записка.

В хода на производството въззивникът не ангажира доказателства, които да оборят презумпцията на чл. 189 ал.2 от ЗДвП за доказаност на фактите, изложени в АУАН, поради което съдът кредитира изцяло описаното в обстоятелствената му част.

        При тези доказателства съдът установи фактическата обстановка такава, каквато е описана в АУАН и в НП.  

 

        Предвид доводите на страните и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно неговата законосъобразност, обоснованост и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

 

       Правилно е приложен материалния закон.

Съгласно чл.98(2) т.4 от ЗДвП паркирането е забранено на места,  определени за хора с трайни увреждания. Деянието е наказуемо по чл. 178д от същия закон.

Видно от показанията на св. А., автомобилът не е бил до местата, обозначени за хора с трайни увреждания, а на такова място.

Видно от хипотезата на правната норма,  на местата, обозначени за хора с увреждания, паркирането е недопустимо. Според чл. 93. (1) от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Поради това, няма значение дали автомобилът е бил с включен, или с неработещ двигател. Престоят не предполага изчакване на пътника да дойде. Безспорно служителите на реда не са установил качване, или слизане на пътници, нито товаро- разтоварни дейности. Поради това, независимо от присъствието на водача, автомобилът е бил паркиран, а не в престой.

        Случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като с нищо не се отличава от обикновените случаи от този род и не може да се на прави извод за по- ниска степен на обществена опасност. Налице е и отегчаващо отговорността обстоятелство, а именно това, че въззивникът е напуснал мястото на проверката, с което се опитал да я избегне.

 

        При провеждане на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

        Наказателното постановление е издадено в  шестмесечния преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН и от компетентен орган. Нарушението е описано пълно и точно както от фактическа, така и от правна страна. Посочени са всички съставомерни признаци, посочени са и всички относими към тях факти, вкл. дата и място на извършване. Поради това то е описано по начин, че на въззивника е могло да му стане ясно срещу какви факти се защитава и в какво се изразява нарушението, за което е наказан.

         

        АНО е наложил санкцията в императивно определения от закона  размер от 200 лв., поради което същата не е несправедлива.

 

        Предвид изложеното НП следва да бъде потвърдено и въззивникът следва да заплати в полза на Община – Варна на правените от нея разноски поделото за юрисконсултско възнаграждение. Предвид това, че делото не е с практическа и правна сложност, съдът намира, че възнаграждението следва да е в минимален размер от 80 лева.

 

Водим от горното Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление Наказателно постановление № 525 от 14.11.19 г., издадено от Зам. Кмета на Община - Варна, с което за нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП, на основание чл. 178д от ЗДвП, на Г.Щ. е наложено наказание  глоба в размер на 200 /двеста/ лева.

 

         ОСЪЖДА  Г.Г.Щ. ***, сумата от 80 /осемдесет/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

        Подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на решението.

 

 

                                                          СЪДИЯ: