Р Е Ш Е Н И Е
гр. Каварна 04.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Каварненският районен съд в публично заседание на шести
октомври през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на секретаря Анастасия Митева и в
присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията Гр.д.
№ 570 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от Г.Г.Б. срещу Р.П.Г. иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с искане да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в
размер на 25 000 лв., представляваща задължение за връщане на получен от
длъжника на 06.04.2016 г. паричен заем, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 30.04.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 131
от 03.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по Ч.гр. д. № 305/2018 г.
по описа на КРС.
Твърди се в исковата молба и уточняващата молба, че на
06.04.2016 г. между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на
който ищецът е предоставил на ответника сума в размер на 25 000 лв.,
преведена по банковата сметка на ответника с платежно нареждане от същата дата.
Твърди се още, че заемната сума е предоставена на ответника, като част от цена
за покупка на недвижим имот. Съгласно договореното Г.Б. следвало да предостави
в заем на Р.Г. сумата в размер на 65 000 лв., която сума последният обещал
да върне след продажбата на имота, като му заплати и половината от получената
печалба след продажбата. Твърди се че ищецът изпълнил договореното, като превел
на ответника посочената сума с пет отделни банкови бордера. Сумата ищецът е получил в заем от
ФБК „Стринг” ООД. Тъй като ответникът не изпълнил поетите ангажименти в
продължение на две години и след като кредитодателя
на ищеца си потърсил заетата сума, Б. поканил Г. да му върне сумата от 25000
лв. Ищецът извършил проверка и установил, че ответникът след получаване на
поканата се е разпоредил незабавно с цялото си недвижимо имущество, което било
ясен сигнал за него, че ответникът няма намерение да му връща заемите.
Последното наложило предявяване на настоящият иск пред съда, за признаване дължимостта на заемната сума от 25000 лв. С оглед
изложеното, се моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените в
производството разноски.
В съдебно заседание и в депозираните писмени бележки ищецът
чрез процесуалния си представител настоява за уважаване на иска, като счита че
в проведеното съдебно производство е провел главно и пълно доказване на
твърдените в исковата молба факти и обстоятелства, с оглед на което предявения
иск се явява основателен и доказан в претендирания
размер. Представени са подробни писмени бележки. Претендира се за присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника чрез процесуалния му представител адв. К.К. от ВАК, в който
предявения иск се оспорва като неоснователен и недоказан.
Оспорват се твърденията на ищеца за наличието на
договор за заем между страните и за предоставянето въз основа на него на процесната сума от 25 000 лв. Оспорва се твърдението ответника
да е поел задължение за връщане на процесната сума, както
и за уговорен падеж за това.
Излага се, че ищецът Г.Б. заедно с група свързани с
него лица се е възползвал от наивността и добрината на ответника и е направил
опит да го измами. Ищецът и приятелите му са реализирали престъпна схема, чрез
която са възбуждали и поддържали у Р.Г. заблуждение, че откриването на банкова
сметка ***а закупуване на ретро автомобил. Последните
действия ответникът следвало да стори като благодарност за това, че са му
намирали работа и по този начин е получавал някакви доходи за съществуването
си. Твърди се, че преведените по сметка
на Г. суми в общ размер на 65 000 лв., в т.ч. и процесните
25000 лв. са изтеглени в присъствието на лицето Й.Т. /Д***/ и са му предадени
до стотинка, като за „услугата” Р.Г. е получил от него сумата от 300 лв. Твърди
се, че с действията си ищецът и приятелите му са целели получаването на имотна
облага от Р.Г. – процесните 25 000 лв. или
притежаваните от него недвижими имоти.
Оспорва се наличието на сключен договор за паричен
заем и каквито и да било договорки между страните по делото за предоставяне на
заем, връщане на суми и други подобни, че е налице вземане от страна на ищеца,
още по-малко изискуемо вземане по отношение на ответника. С изложените мотиви
се моли за цялостно отхвърляне на иска с присъждане на сторените в
производството разноски.
В съдебно заседание и в депозираните писмени бележки
процесуалните представители на ответника настояват за отхвърляна на иска като
неоснователен и недоказан. Излагат подробни писмени бележки. Претендират за
присъждане на сторените по делото разноски
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 235 ГПК и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Във връзка с твърдението си за предоставен паричен
заем ищецът е представил платежно нареждане за кредитен превод от дата
06.04.2016 г., с което Г.Г.Б. е наредил плащане по
сметка на Р.П.Г. на сума в размер на 25 000 лв. с посочено от наредителя основание за превода „паричен заем”. Платежното
нареждане съдържа подпис на наредителя и на банковия
служител извършил банковата операция.
С покана изпратена чрез пощенска пратка с куриерска
фирма „Еконт” получена от ответника Р.Г. на
23.03.2018 г., адв. Е.Е., в
качеството й на адвокат на Г.Б., е поканила ответника в петнадесет дневен срок
да върне на ищеца сумата от 25000 лв. представляваща получен заем съгласно
предоставените й данни и писмени документи.
От приложеното ч.гр.д. 305/2018 г., по описа на КРС е
видно, че въз основа на заявление от 30.04.2018 г. подадено по реда на чл. 410
от ГПК в полза на ищеца Г.Г.Б. и срещу ответника Р.П.Г.,
на 03.05.2018 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, съгласно която ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 25 000 лева, представляваща задължение за връщане на паричен заем получен
на 06.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението 30.04.2018 г. до окончателното изплащане и направените
по делото разноски в общ размер 1140,00 лв. На 27.06.2018 г. длъжникът в
заповедното производство чрез процесуалния си представител адв.
М.К от ДАК е депозирал писмено възражение за недължимост
на вземането по издадената заповед за изпълнение.
От приложената по делото преписка № 13988/2018 г. по
описа на РП Варна се установява, че на 22.10.2018 г. Р.Г. е сезирал
прокуратурата с жалба, в която е изложил твърдения за извършено спрямо него
престъпление от група лица, между които и Г.Г.Б.,
които са възбуждали и поддържали у него заблуждение, че преведените по
банковата му сметка пари са за покупка на ретро
автомобил, като по този начин са целели да получат от него имотна облага. С
Постановление от 30.05.2019 г. на ВРП, потвърдено с постановление от 29.07.2019
г. на ВОП е отказано образуването на наказателно производство, с мотива, че се
касае за спорни гражданско-правни отношения, които не са от компетентността на
прокуратурата и следва да бъдат разрешени по гражданско-правен ред.
От заключението
на вещото лице Г.Н. по допуснатата ССЕ, неоспорено от страните и прието от съда
като компетентно изготвено се установява следното: Ответникът Р.Г. е бил клиент
на „УниКредит Булбанк” АД в периода 04.04.2016 г. до
11.04.2016 г. с една банкова сметка – ***, разкрита в банков клон Хан Омуртаг
гр. Варна на 04.04.2016 г. и закрита на 11.04.2016 г. С писмо изх. №
0890-49-033223/09.07.2020 г. „УниКредит Булбанк” АД е
потвърдило че искане за откриване на сметка и договор за процесната
сметка не са налични. От приложения по делото „Договор за /съвместна/ спестовна
сметка „многофакторен влог” се установява, че същият
е издаден със софтуерен продукт на 04.04.2016 г. В него фигурират подписи за
Банката и за Влогодател. Закриването на сметката е
извършено след депозирано ръкописно искане за закриване на сметката, в което за
името на титуляр фигурира името на Р.П.Г. и в графа „Подписи на лицата,
представляващи титуляра – лицето открило сметката” е
положен подпис. По банковата сметка на Р.П.Г. в периода от 04.04.2016 г. до
11.04.2016 г. са получени банкови преводи за сума в общ размер на 65 000
лв. В рамките на същия период е била изтеглена в брой същата сума. От обобщените
в табличен вид банкови транзакции извършени през посочения период, се
установява, че още в деня на отриване на спестовната сметка /04.04.2016 г./ на
името на ответника в банков клон Хан Омуртаг гр. Варна, в 09:48 ч. е извършен
вътрешнобанков превод на сумата от 10 000 лв. с вносител Г.Б., която сума
е изтеглена 24 минути по-късно в 10:12 ч. от същия банков клон от ответника Р.Г..
В 10:37 ч. в същия банков клон е направен втори превод на сума 10 000 лв.
изтеглена 25 минути по-късно, в 11:02 ч. от ответника. В 11:28 ч.е извършен
трети банков превод от същото лице в същия банков клон, на същата сума с
посочено идентично основание, изтеглена в 11:42 ч. от същия банков клон от
ответника. На 06.04.2016 г. в 14:54 ч. Г.Б. е извършил вътрешнобанков превод на
сумата от 25 000 лв. по същата сметка открита на името на Р.Г., която сума
е изтеглена в 15:32 ч. и 16:09 ч. от ответника. Вътрешнобанковия превод и
тегленото на сумите на два пъти, са извършени в един и същи банков клон – ТЦ
Явор. На 11.04.2016 г. по писмено искане попълнено собственоръчно от Р.П.Г.
/стр.363/ е закрита банковата му сметка в „УниКредит
Булбанк” АД.
Банката не е представила документи удостоверяващи
заявки и откази за теглене на суми в брой. Писмено е потвърдено, че такива
документи не са налични. В процесния период са платени
такси в общ. размер на 316,79 лв.
От писмо с изх. № 0890-49-032352/03.07.2020 г. на „УниКредит Булбанк” АД е установено, че ищецът Г.Б. е бил
клиент на Банката преди и след процесния период и има
открити две банкови сметки. В изследваните банкови документи и регистри има
данни за извършени вноски в брой по банкова сметка ***: ***.04.2016 г. до 06.04.2016 г., съответно извършени
преводи в общ размер на 65 000 лв. В случай на вноски по сметката са били
издавани вносни бележки от служител с банков софтуер, в които в графа подпис
фигурира такъв, а за вносител името на ищеца. В случай на наредени банкови
преводи от банковата сметка на Г.Г.Б., въз основа на
депозирани платежни нареждания за кредитен превод, попълнени ръкописно, с
положени подписи и всички задължителни реквизити, транзакциите са били
осчетоводявани и за това са били издавани банкови документи със
софтуер-платежни нареждания, съответстващи на депозираните ръкописни такива.
Всички са заверени от банков служител с подпис и клеймо на банката.
В о.с.з. проведено на 11.02.2020 г. ищецът при
условията на чл. 176 ГПК заявява, че се познава с ответника от 2014 г., когато
са се видели само веднъж при запознаването им. През 2016 г. се видели отново на
среща организирана от П. и Н***, за да се видят и поприказват. След това са се
срещали още около 10-15 пъти във Варна в различни кафета, в квартирата на Р. и
на обектите където е работел. Ищецът заяви, че с П.П.
се познават от деца, израснали са заедно, учили са заедно, заедно са живели на
квартира и са много добри приятели. Никога не са имали общ бизнес. При
получаване на заема от 80 000 лв. от ФБК Стринг е подписал договор, по
който нищо не е погасявано, т.к. нямал средства. Собственикът на финансовата
къща не го е притеснявал да връща заема, защото бил запознат със случая му, а
освен това били в приятелски отношения. При предоставяне на заема от
65 000 лв. не са подписвали никакви договори с ответника, а са имали само
устна уговорка. Договори, молби, декларации, разписки, нямало подписани между
него и ответника. По решение на ищеца, като един вид гаранция парите минали по
банков път и в разписките пишело „паричен заем”. Относно номера на банковата
сметна на ответника, по която са превеждани парите, ищецът заяви, че му е
предоставена от П.П..
Във връзка с твърденията си относно произхода на
средствата, предмет на исковата претенция, ищецът е представил Договор за паричен
заем и извлечение по сметка /стр.230-232/, сключен на 24.03.2016 г. между
„Финансово-брокерска къща Стринг” ООД и Г.Б., по силата на който заемодателят е
предоставил на заемополучателя сума в размер на
80 000 лв. Заемната сума е преведена от заемодателя по банков път, като заемополучателят се е задължил да върне на заемодателя
заемната сума в срок от 3 /три/ месеца - до 24.06.2016 г.
Установява се от представената справка от НАП /стр.
94/, че след извършена проверка в информационната система на НАП гр. Варна,
офис Добрич за Г.Г.Б. липсват данни за подадена ГДД
за отчетните 2016 г. и 2017 г.
В попълнените декларации по чл. 4, ал. 7 и чл. 6, ал.
5, т. 3 ЗМИП, /стр. 372, 382, 386/ ищецът
декларирайки, че е запознат с наказателната отговорност за деклариране на
неверни обстоятелства е посочил в графата произход на средствата – „лични
средства”, а не средства от получен паричен заем.
От разпита на свидетеля П.П.
се установи, че същият е в много близки приятелски отношения с Г.Б., т.к. са израснали
заедно от деца и продължават да поддържат близките си отношения. С Р. се
познава от 2014 г., като през периода 2014г. – 2016 г. са се виждали няколко
пъти. Само през 2016 г. са се видели 3-4 пъти. При един от разговорите състоял
се в присъствието на общият им познат Н* С*, Р. споделил, че е безработен и
помолил св.П. да му намери работа в гр. Варна. След няколко дни П. се свързал с
него, уведомил го, че му е намерил работа във Варна – да почиства дворове и му
предложил да го вземе от гр. Каварна и до го заведе до гр. Варна. Когато Р.
дошъл да работи във Варна, тогава се запознал с ищеца Г.Б..
Свидетелят заяви, че в началото на 2016 г. ответникът прибирайки
се от гр. Каварна, показал на него и Г. „някакъв нотариален акт – копие”, като
им казал, че има за продаване около 49,500 дка. земеделска земя, собственост на
негови познати. Тъй като нямал пари им предложил те да осигурят парите, а той
да я закупи за около 65000 лв. с прехвърлянето. След това да я продаде по-скъпо
и получената печалба да разделят на три. Ищецът споделил, че има познат и ще се
пробва да осигури такава сума. Свидетелят не е присъствал на предаването на
сумите, не е присъствал и на уговорките относно начина на предаването, а от Г.
е разбрал, че Р. е искал сумите да бъдат преведени на части, защото имало
повече наследници. Не му е известно дали Р. е купил имота. От Г. знае, че малко
след като му е превел сумата Р. ***, за да закупи земята. Свидетелят разговарял
няколко пъти с Р. и той му казал, че се бавят, а след това спрял да му вдига
телефона. Първоначално свидетелят заяви, че „в същия момент, малко след това”
на Г. му се родили деца и бил ангажиран с други неща, нямал възможност да води
дела, да плаща такси и затова му казал, той да търси Р.. След зададени
уточняващи въпроси от процесуалния представител на ответника, свидетелят заяви
че „близнаците на Г.Б. са се родили през 2017 г., месец февруари” – т.е. почти
година след извършване на процесния превод. Отново
според свидетелските показания на П., той търсил няколко пъти Р. на адреса му,
но не го намерил. След това не са го търсили повече, защото не можали да го
намерят. По-късно Г. решил да си търси парите по съдебен ред.
Според свидетелските показания на П., през 2016 г. той
ищецът и ответникът са се срещали 3-4 пъти / а според обясненията на ищеца
10-15 пъти/. Свидетелят не можа да даде
подробности около сделката за земята, т.к. по негови твърдения само е видял нот.акт без да му и предоставено копие, не знае кой е
собственика, не знае каква е очакваната печалба и каква сума ще получи всеки от
тях. Според свидетеля, въпреки, че ищецът и ответникът са се били виждали
няколко пъти, Б. е дал сумата от 65 000 лв. на Г. т.к. той познавал
ответника от доста време преди това и го убедил, „че няма да има никакъв
проблем, че Р. не е такъв човек и няма да се случат някакви неприятности”. На
свидетеля не е известно дали преди това ответникът се е занимавал с продажба
или посредничество по продажбени сделки.
Съпоставяйки тези свидетелски показания с изложеното в
исковата молба и обясненията на ищеца депозирани по реда на чл. 176 ГПК, се
установява, че П. потвърждава версията на ищеца, досежно
основанието за предоставяне на процесната сума, т.е,
че е била дадена в заем на ответника за закупуване на недвижим имот, както и че
той е гарантирал за ответника. В същото време свидетелят не можа да даде
достатъчно конкретни и убедителни
показания относно имота, който ответникът е следвало да закупи, цената при
която е следвало да го купи, цената на която е следвало да го продаде, къде се
е намирал имота, с какви характеристики
е бил, кои са били собствениците
на същия, причината поради която имота се продава на толкова занижена цена. Свидетелят
не даде убедителни обяснения, как при условие, че познава ответника от няколко
срещи /3 - 4,/ и след като му е показан /без да му е предоставено дори копие/
на нотариален акт, това е било достатъчно, за да убеди него и ищеца, в
достоверността на твърденията на ответника, за възможната бърза и лесна
печалба, както и да настоява да бъде предоставен на Р. искания заем. В исковата
молба ищецът излага, че е предоставил паричния заем, срещу уговорката след
реализиране на печалбата, същата да бъде разделена на две между него и
ответника, а свидетелят заявява, за друга уговорка, при която печалбата е
следвало да бъде разделена на три, като бъде включен и той. П. не даде сведения,
защо при предоставянето на такава голяма сума пари на човек когото познават от
скоро и то такъв, чиято дейност по занятие е общ работник по строежи и
поддръжка на дворове, не е поискано някакво обезпечение на заема, не е уговорен
срок за реализиране на сделката и съответно връщане на заема и получаване на
„договорената” печалба, за която също не бяха изложени конкретни твърдения. В
показанията си свидетелят заяви, че той е бил човекът, който е предоставил
номера на банковата сметка открита на името на Р. на ищеца, като е записал
същата на лист, който е предал на Г. след като той се върнал от работа. В тази
им част свидетелските показания освен, че са непълни и неубедителни са и
противоречиви на събраните писмени доказателства от които се установява, че
банковата сметка на името на Р. е открита след началото на работния ден -
04.04.2016 г. и само в рамките на по-малко от два часа от откриването й - в 09:48
часа е извършен първият вътрешнобанков превод от Г.Б. по новоразкритата
сметка.
Относно обстоятелството, че Г. не си е търсил сумата,
т.к. скоро след това му се родили деца, отново бе констатирано противоречие,
т.к. в последствие самият свидетел заяви, че раждането на децата се е случило 10
месеца, след твърдяната сделка, т.е горното не може да се посочи като причина,
в продължение на толкова дълъг период от време, да не се потърси дадената в
заем сума и да не се настоява за изпълнение на поетите ангажименти. Несъстоятелно
звучи твърдението на свидетеля, че той потърсил няколко пъти ответника на
адреса му и след като не го намерил се отказали да го търсят. Свидетелят не
даде достатъчно конкретика относно това на кой адрес,
колко пъти, по кое време е търсил ответника и как се е убедил, че ответникът не
пребивава на адреса. Така изложените свидетелски показания съдът намира за
недостоверни, вътрешно противоречиви и противоречащи на останалите
доказателства събрани в процеса.
От показанията на свидетеля С** К**, без родствени и
други отношения със страните се установи, че познава ответника Р.Г., т.к.
неговите родители, а в последствие самият той е предоставил за обработване зем.земя в кооперация ПТК с. Селце, на която тя е
председател. Към момента земята е продадена. Докато кооперацията е обработвала
земята, Р. е получавал полагащата му се годишна рента на части, т.к. се
опасявал ако я вземе наведнъж да не я похарчи и да остане без средства. При
неформални разговори със свидетелката й споделял, че няма постоянна работа, а
работи където намери. Не е споделял да се нуждае от голяма сума пари, както и
да е извършвал посредническа дейност при продажба на земи. Знае, че докато е
бил жив баща му той е получавал рентните плащания, по
изрично настояване на ответника. През периода 2015 – 2018 г. Р. е продал всички
притежавани по наследство от него земи, т.к. нямал пари, а се нуждаел от
средства за преживяване. Свидетелката определя Г., като доверчив, наивен и
много честен. Тези изводи тя прави на база придобитите впечатления от
многогодишното им познанство, при което е установявала, че когато има някакви
задължения, ако се налага би поискал авансово плащане на рента, но държал да си
плати и да няма задължения към никого.
От разпита на свидетеля Д** К**, се установи, че е
първи братовчед на ответника, с когото поддържат нормални роднински отношения. Тъй
като свидетелят е един от малкото роднини на Р. и е по-големият от двамата, ответникът
винаги се обръщал към него за съвет или при нужда. Определя Р. като скромен,
добродушен, на мравката път прави, толкова добър, че добротата често му вреди.
Знае, че Р. има наследствени имоти от които получава
доходи под формата на рента, а освен това често си намира и работи
неквалифицирана обща работа. Знае също,
че през 2016 г. Р. работел известно
време в гр. Варна.
Свидетелят разказа за случай в който през пролетта на
2016 г., в началото на месец април, е видял братовчед си Р., пред входа на
магазин Метро в гр. Варна да дава пачки с пари на някакъв непознат човек.
Сторило му се странно, но т.к. бързал, а и знае, че когато хора си разменят
пари не е хубаво да се месиш, не се спрял при тях, а продължил по работата си.
В последствие около сбора на гр. Каварна /06.05./ свидетелят се видял с Р. и се
пошегувал : „Р** отиде във Варна, забогатя и пачки раздаваш, дай някоя пачка и
на мен за сградата да стане по-бързо”, а той му отвърнал: „А не бе правех
услуга на приятел” и така шеговито разговорът им приключил, без да се
задълбочават в темата. В последствие през 2018 г. свидетелят помолил братовчед
си да му помогне за двора около стопанската сграда и докато работели, Р. му разказал, че онези хора, на които
свидетелят го видял да дава парите и се пошегувал с него, го търсели и искали
да им ги върне. Р. му разказал още, че тези хора са му открили банкова сметка, ***
спестят пари за данъци, трябвало парите да минат чрез друг човек. След като му
открили сметка и превели парите, с човекът който щял да продава автомобила изтеглили
парите и това което свидетелят видял пред Метро е било предаването на парите.
Свидетелят заяви, че не знае Р. да е вземал заеми от банки и, че ако има нужда
от пари би се обърнал към него както правел винаги. Също така заяви, че според
него Р. не може да се справи с банкови операции – да открива, закрива сметки,
да тегли заеми, като боравенето с документи, отношенията с институции не са
дейности за него.
При оценка на свидетелските показания на разпитаните
трима свидетели, преценявайки и съпоставяйки изложеното от тях, вземайки
предвид и личните си впечатления от начина на депозирането им съдът стига до
извода, че показания на П.П. са на първо място
заинтересовани, както поради доказаните близките приятелски отношения с ищеца,
така и поради евентуалната финансова полза за него при благоприятен изход от
процеса, а на втора място същите са непълни, неубедителни, вътрешно
противоречиви и противоречащи на събраните писмени доказателства, поради което
намира, че не следва да ги цени при постановяване на съдебния акт. Свидетелските
показания на останалите двама свидетели Станка Колева и Добромир Краев, като
логични, непредубедени, последователни, даващи сведения за лично възприети от
тях обстоятелства и събития, макар и косвени за случая, съдът намира за
достоверни, поради което следва да ги цени при разрешаване на правния спор.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Основателността на иска по чл.
240 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на следните елементи: възникването
на валидно облигационно правоотношение между страните по делото, елемент от
което е реалното предаване от заемодателя на заемателя
на пари или други заместими вещи, което съответства
на задължението на заемателя да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество.
При настоящия иск, съобразно
нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца бе да докаже факта на валидно
възникнало облигационно отношение и пълното и точно изпълнение на задълженията
си по договор за заем, а в тежест на ответника при доказването на тези факти бе
да установи, че е изпълнил задълженията си по договора.
При анализа на предпоставките
от фактическия състав на договора за заем, следва да се изложи следното:
договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален, защото
единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост на вещта,
а другият елемент - съгласието за връщането й. Ако първият елемент липсва,
налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма договор и даденото е без
основание.
В настоящия случай по делото е
представено платежно нареждане /л. 7-8/, от което се установява, че на 06.04.2016
г. ищецът е превел по банковата сметка на ответника сумата от 25 000 лева, с посочено
от него самия основание: паричен заем. От представените писмени доказателства и
изготвената въз основана тях ССЕ се установява, че процесната
парична сума действително е получена от ответника по неговата банкова сметка ***ването й от нег. Ответникът обаче категорично оспорва
основанието, на което е получил процесната парична
сума, като ищецът не е ангажирал никакви други доказателства освен посоченото
преводно нареждане. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно константната
практика на ВКС по иск с правна квалификация чл. 240 ЗЗД или иск за
установяване на вземане, за което се твърди, че произтича от заемен договор, в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на
обстоятелството, че сумата е предадена така и на обстоятелството, че е
предадена въз основа на договор за заем. Установяването на първото
обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да установи второто,
доколкото сумата може да е предадена на друго основание - ищецът да е изпълнил
едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил дарение на
сумата и пр. Същевременно задължението на ответника по иска да установи своите
възражения за недължимост на сумата по същество не
освобождава ищеца от задължението да докаже основанието на иска си.
Договорът за заем е реален договор, има сложен
фактически състав, като елемент от него е предаване на парична сума в заем и
наличие на волеизявление за връщане на дадената парична сума, като договорът се
счита сключен от момента на осъществяване на предаването на сумата, респективно
даване съгласието за връщането й като заем, което от двете се осъществи
последно.
В случая съдът приема, че по делото не се установи при
условията на пълно и главно доказване, че между страните е възникнало заемно
правоотношение. Липсва изрично волеизявление на ответника за връщане на
преведените суми. Приетото платежно нареждане в което наредителят
е отбелязал като основание за извършването му „паричен заем”, в тази си част
представлява разписка, която е частен свидетелстващ документ, който се ползва с
доказателствена сила само когато издателят му
удостоверява неизгодни за себе си факти и тогава този документ има силата на
извънсъдебно признание и важи срещу своя издател /чл. 180 ГПК/. Разписката
удостоверява предаването на посочената в нея сума, тя обаче не доказва
договора, по който е извършено плащането. Записаното в този платежен документ
основание на превода не обвързва ответника, ако същият не го е приел недвусмислено.
Наред с това, при липса на друг писмен документ, от начина по който е посочено
основанието на превода – "паричен заем", не може еднозначно да се
приеме, дали сумата се предоставя като заем или представлява връщане на заем от
ищеца към ответника. Платежното нареждане не съдържа подпис на ответника, за да
се цени в смисъл, че той потвърждава основанието за предаване на сумата. По
делото освен разписката, липсват доказателства относно другите съществени
елементи на договора за заем, поради което съдът намира, че твърденията на
ответника останаха недоказани в процеса.
С оглед гореизложеното и
доколкото от представените по делото доказателства ищецът не е успял при
условията на пълно и главно доказване да установи основанието на което е предал
процесната сума на ответника, то настоящият състав
счита, че така предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора в полза на ответника Р.П.Г., следва
да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК, в размер на 1326,40 лв. (хиляда триста
двадесет и шест лева и четиридесет стотинки), на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от гореизложеното, Каварненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Г.Б., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Р.П.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, иск за признаване за установено в отношенията между страните, че Р.П.Г.,
дължи на Г.Г.Б., сумата от 25 000 лв. (двадесет и пет
хиляди лева), представляваща задължение за връщане на получен от ответника на
06.04.2016 г. паричен заем, ведно със законната лихва, върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.04.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 131/03.05.2018 г. по
ч.гр.д. № 305/2018 г. по описа на Каварненски районен
съд.
ОСЪЖДА Г.Г.Б.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Р.П.Г., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 1326,40 лв.
(хиляда триста двадесет и шест лева и четиридесет стотинки), представляваща
сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред
Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : …………………….