№ 28
гр. Ямбол, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николай Енч. Иванов
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Николай Енч. Иванов Гражданско дело №
20212300100270 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Д. С. Г. от гр.*, чрез адв. Д.С. Т.
от САК против Община Ямбол, с ЕИК- *********, с която се претендира да бъде
постановено решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата парично
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на инцидент, настъпил
на 30.03.2019 г., около 06:30 часа, в гр.*, на улица *, на тротоара, пред входа на блок № 31, в
размер на 25500 лв., /предявен като частичен иск от 45000 лв./, ведно с лихва за забава върху
претендираното обезщетение за неимуществени вреди за периода от датата на настъпване на
инцидента -30.03.2019 г. до окончателното плащане на обезщетението.
Твърденията на ищцата са, че на 30.03.2019 г., около 06:30 часа, в гр.*, на ул. *, на
тротоара, пред входа на блок №31, в който живее, след като тръгнала да излиза от входа си,
правейки няколко стъпки по тротоара на улицата, стъпила върху плочка, част от тротоара на
ул. Страхил Войвода - непосредствено пред блок №31, плочката се счупила и тя паднала.
Сочи се, че при падането ищцата си ударила главата, изпаднала в безсъзнание и получила
главоболие, световъртеж и гадене на по-късен етап. Постъпила по спешност на лечение в
Спешно отделение на МБАЛ "Св. Пантелеймон"АД гр.Ямбол и била пренасочена към
Хирургично отделение в средно - тежко общо състояние. Била хоспитализирана за периода
01.04.2019 -06.04.2019 г., през което време била подложена на редица изследвания,
рентгенографии и оперативни интервенции. След обстоен преглед, лекарите й поставили
следните окончателни диагнози: „Счупване на максиларната кост на лявата орбита"; 2.
Счупване на зигоматичната кост (Фрактура осис зигоматици синистра); 3. Кръв в синусите и
разместена фрактура, причинила навлизане на въздух в мозъка през синуса; 4. Колабирала -
мозъчно сътресение (Припаднала със загуба па съзнание); 5. Пневмоцефалия - наличие на
въздух в мозъка, вследствие на трите фрактури; 6. Фрактура на ляв максиларен синус и
долен ръб на лява орбита, Хемосинус вляво, Фрактура, пневмоцефалия; Фрактура краний".
Твърди се, че в резултат на получените травматични увреждания, ищцата изпитвала
болки и страдания. Било й препоръчано да извършва минимални движения и да не се
натоварва. Предписана й била медикаментозна терапия. Лечебният и възстановителен
период продължавал и в настоящия момент. Сочи се, че десет дни след изписването си от
болницата ищцата постъпила за лечение в Лицево-челюстна хирургия в МБАЛ ,.Св.
Пантелеймон" гр.Пловдив, след което е била подложена за продължителен период от време
на рехабилитационни процедури в гр. Ямбол.
Видно от посоченото в ИМ, получените травми се отразили изключително зле на
1
психическото здраве на ищцата. След инцидента, тя била силно потисната, лесно
раздразнителна и нервна. Към настоящия момент, се оплаквала от понижено настроение,
тревожност, нарушения на паметта и вниманието, изпитвала панически страх, че случилото
се може да се повтори. През първата година от лечението си, тя се оплаквала от
невъзможност да се грижи сама за себе си. което предполагало до нея да има постоянно
човек, който да се грижи за нея. Към днешна дата, ищцата често се връщала към спомена за
случилото се. Страдала от нарушения на съня. Получените травми били свързани и с
наличието на видими белези по лицето.
Претенциите си за обезщетяване на вредите насочва против Община Ямбол за
ангажиране отговорността й в хипотезата на чл.49 ЗЗД поради неизпълнение от нейни
служители на задълженията по чл.31 ЗП.
Ответникът оспорва исковете с доводи за недоказаност на увреждащото събитие,
претърпените вреди, както и прекомерност на претенцията за неимуществени вреди.
В о.с.з. исковата претенция се поддържа. Претендират се и направените по делото
разноски.
Ответникът, в о.с.з., чрез своя пълномощник оспорва иска и претендира неговото
отхвърляне. В условията на евентуалност претендира присъждане на обезщетение в по-
нисък от заявения от ищцата размер. Претендират се и разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по
делото, намира следното:
Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД съдържа по императивен начин общата забрана да
не се вреди другиму. Нарушението й поражда отговорността на причинителя да заплати
обезщетение, което на основание чл.51, ал.1 ЗЗД обхваща всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. По правило деликтната отговорност е лична и се
носи от този, който със своите противоправни действия или бездействия е причинил
вредите. Отклонение от това правило са чл.49 ЗЗД и чл.50 ЗЗД. Според първата норма този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при
или по повод изпълнението на тази работа, а според втората за вредите, произлезли от
каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се
намират. И в двата случая отговорността е обективна и безвиновна, като разликата е в
източника на вредите. Тази на възложителя по чл.49 ЗЗД е за чужди противоправни
действия. В съдебната практика е изяснено /ППВС № 17/193г. и ППВС № 4/1975г./, че ако
вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили при или по повод
изпълнение на възложена работа, отговорността пред увредения е за този, който е възложил
работата по чл.49 ЗЗД.
По делото е установено от показанията на св. Ж.Г., че на 30.03.2019 г., около 06:30
часа, че свидетелят и съпругата му Д.Г., излизали от дома си в гр.*, на ул. *, за да отидат на
автобусната спирка, тъй като ищцата трябвало да пътува за гр. Пловдив. Свидетелят
посочва, че след като преминали през двора на кооперацията и отворили вратата на
оградата, която граничи с тротоара, съпругата му излязла на тротоара и на един метър от
тази портална врата се спънала и паднала. Тротоарът бил покрит с плочки, които според
свидетеля имали формата на кокал. Няколко от тези плочки бяха надигнати нагоре под
формата на кула и точно там съпругата му се спънала и паднала. Свидетелят посочва също,
че разместените плочки били на около метър от вратата на двора. Плочките, които били
повдигнати, и досега продължавали да са повдигнати и разместени, и можело да бъдат
видени във всеки един момент. Той не бил подавал сигнал в общината за тях и не знаел дали
някой друг да е подавал сигнал за разместените плочки. Показанията на свидетеля относно
вида на плочките, съответстват на представения от ответника снимков материал на тротоара
на мястото на инцидента. Видно от приложения към отговора на ИМ снимков материал, на
тротоара, на посоченото от свидетеля място на падането- на един метър пред дворната врата,
се виждат надигнати нагоре плочки под формата на кула /л.55 и л.58 от делото/.
Видно от показанията на св. Г., същия успял да обърне съпругата си след падането
и видял, че от лявата страна на лицето й - около окото и скулата всичко било в кръв, а тя
била изпаднала в безсъзнание. Около минута и половина - две, съпругата му изобщо не
реагирала на нищо- свидетелят я викал по име, опитал се да осъществя контакт с нея, но тя
не отговаряла. Когато дошла на себе си попитала какво е станало и той й казал. Закарал я в
спешното отделение, където я приел д-р Г.. Според свидетеля, съпругата му се
възстановявала от падането около 5-6 месеца, като и досега от време навреме получавала
2
амнезии. След падането й, се наложило да стои десет дни в болницата в Ямбол, след това се
наложило да ходи и на рехабилитации. В ходили на прегледи и в гр. Пловдив.
С оглед уточението направено от ищцата в о.с.з. на 10.01.2022 г. относно мястото
на произшествието, и установеното от свидетелските показания, се установява, че мястото е
тротоар на улица, предназначена за придвижване на пешеходци, която е публична общинска
собственост на Община Ямбол по чл.3, ал.3 и чл.8, ал.3 ЗП във вр. с §6, т.6 от ДР на ЗДв.П.
На основание чл.31 и чл.30, ал.4 ЗП общините са задължени да осъществяват ремонт и
поддържане на общинските пътища, както и ремонт и поддържане на подземните
съоръжения тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези
осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на
урбанизираните територии. Съгласно §1, т.12, 13 и 14 от ДР на ЗП това включва дейности
по полагане на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация и
предприемане на мерки за защита принадлежностите и съоръженията , както и задължения
за сигнализиране незабавно препятствията по общинските пътища и улици, в тази част
тротоари за пешеходно придвижвана, с отстраняването им във възможно най-кратък срок-
чл.167, ал.1 ЗДв.П. В качеството си на юридическо лице общината осъществява тези
дейности чрез свои служители и/или други лица, на които е възложила изпълнението им. По
делото не се твърди, а и доказателства не са ангажирани да са били изпълнени дейности по
ремонт и поддръжка на конкретния тротоарен участък или да е бил обозначен като
препятствие за безопасно преминаване. Обратно, установи се, че състоянието му
понастоящем е такова, каквото е било в деня на инцидента. Не са събрани и доказателства,
които да изключват ищцата да е пострадала като последица от падане на тротоара поради
нарушената му цялост. Не се представиха доказателства от ответника в подкрепа на
твърденията му, че констатираната неравност на тротоара не е била налична към датата на
инцидента, а се е появила в по-късан момент. Липсата на постъпвали през 2019 г. сигнали,
жалби или молби касаещи незправност на процесния тротоар, не може да послужи като
основание за изключване отговорността по чл.49 ЗЗД, защото изпълнението на посочените
задължения не е предпоставено от съобщаване за неизправности. Налице е неизпълнение
/бездействие/ на служителите на общината на вменените със закон задължения по ремонт и
поддръжка в изправност на троттоара, съставляващо основание за ангажиране гаранционно-
обезпечителната отговорност на ответника по чл.49 ЗЗД за причинените на ищцата вреди.
От събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и
заключението на вещо лице по СМЕ /неоспорена от страните по делото/ се установява, че
вследствие на произшествието станало на 30. 03. 2019г., около 06. 30ч., ищцата, поради
падане от собствен ръст или падане на плоскост е получила травматични увреждания в
областта на лявата очница, лявата скулна област и лявата горночелюстна област.
Пострадалата по спешност е постъпила за оказване на спешна медицинска помощ в спешно
отделение в гр. Ямбол, където при извършените прегледи и изследвания са били установени
данни за ивицесто леко счупване на долния орбитален ръб на лявата орбита с повърхностна
разкъсно-контузна рана, която е била обработена в отделението; наличие на кръв в дъното
на лявата горночелюстна пазуха, като впоследствие са били установени данни за счупване
на предната стена на левия максиларен синус и счупване на лявата скулна кост, което е
установено впоследствие, без разместване на получените костни фрагменти. Видно от
заключението на СМЕ, на 01. 04. същата година, пострадалата е била приета в хирургично
отделение, където са били извършени допълнителни рентгенови изследвания, както и КАТ
на главата и лицевата част на черепа, при което са били установени посочените счупвания.
Не са били установени счупвания на костите на мозъчния череп, кръвоизливи в областта на
мозъчните обвивки или травматични увреждания в областта на мозъчния паренхим. Спрямо
пострадалата не са били предприети сложни оперативни интервенции, тъй като не са били
налице индикации за такива. Било проведено консервативно лечение, което е повлияло
добре и ефикасно соматичното и неврологичното състояние на пострадалата и на 06. 04.
същата година е била изписана в добро общо състояние. След изписването е провела
физиотерапевтични процедури за предпазване от образуване на белези от раната в областта
на лявата очница и долния клепач на лявото око. ВЛ-це е посочило, че установените
увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и
добре отговарят да са били получени вследствие удряне на травмираните области на лицето
с такива предмети или падане и удряне на тези области на тялото върху такива предмети.
Данните от делото сочат, че пострадалата е паднала напред, като се ударила в областта на
лявата половина на лицето, в областта на лявата очница, лявата скулна област и лявата
половина на горночелюстната област. В този смисъл според ВЛ-це, същите добре отговарят
3
да са били получени по време на възникналия инцидент.
Видно от заключението на СМЕ, счупванията на горночелюстната кост с наличие
на малко кръв в дъното на синуса, която се резорбирала за няколко дни, както и счупването
на скулната кост, които не налагат предприемане на някаква оперативна интервенция, от
съдебномедицинско гледище водят до „ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО,
НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА", т. е. разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК. Счупванията на максиларния синус и скулната кост не били с образуване на
костни фрагменти, които да са се разместили. Освен това не било възможно счупването на
горночелюстната кост да доведе до проникване на въздух в черепната кухина
(пневмоцефалия). Черепната кухина била херметически затворена и в конкретния случай не
са били установени счупвания, които да нарушат херметичността на черепната кухина и
проникване на въздух от горночелюстната пазуха. Предната повърхност на горната челюст и
черепната кухина са на значително разстояние една от друга и между тях се намират и други
костни структури, които не са били засегнати. Не се установила пряка причинна връзка
между установената при КАТ на главата пневмоцефалия с установените счупвания на
лицевите кости и предната повърхност на горната челюст в ляво. Всъщност не са били
установени никакви данни за наличие на някакви увреждания на мозъка (огнищни или
дифузни) или на обвивките на мозъчните хемисфери. Според ВЛ-це, ако пострадалата беше
получила някакви сериозни увреждания, тя е щяло да бъде хоспитализирана веднага след
инцидента, а не след два дни. Понятието „колабирала-мозъчно сътресение" не било
издържано от медицинско гледище. Пострадалата е възможно да е колабирала
непосредствено след инцидента и да е получила сътресение на мозъка, но не вследствие
колабирането й, а вследствие травмите в областта на лицевия череп. Сътресението на
мозъка, което протича с липса на пълен и ясен спомен за случилото се, се преценява като
„ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА", т. е.
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. В приложените
медицински документи не били описани някакви наранявания в областта на горните или
долните крайници на пострадалата. Не се установили и данни за счупвания в областта на
краниума, т.е. в областта на костите изграждащи черепния покрив и основата на черепа.
Според СМЕ, уврежданията от вида получени от пострадалата при правилно
протичане на оздравителните процеси, заздравяват за срок от около 3-4 седмици. Видно от
извършените изследвания преди изписването на пострадалата от болницата, установеният
хемосинус в ляво при приемането й е бил резорбиран и не се виждало. Оплакванията от
главоболие и болки в областта на лявата половина на лицето можело да продължат още
известно време, което може да е около 15-20 дни. В случая са налице предпоставки за пълно
възстановяване на получените травми, без някакви трайни усложнения. Липсата на
доказателства от медицинско естество в делото за настъпили някакви усложнения били
потвърждение за това. Болките и страданията на пострадалата били съществени и по-
интензивни в началото, в първите няколко дни след инцидента. Постепенно тяхната
интензивност намаляла. Според ВЛ-це, уврежданията са били сравнително леки и не са
придружени с тежки счупвания или деформации, не са наложили: продължителен престой в
болницата и дълги терапевтични процедури, тежки и продължителни оперативни
интервенции, и тежки последици, които да се дължат на установените травми. Към
настоящия момент били изминали почти три години от времето на инцидента и
освидетелстваната не следвало да има някакви болки или други оплаквания свързани с
травмите получени по време на инцидента. За в бъдеще също не се очаквало пострадалата
да има някакви съществени оплаквания. Единствено неприятният спомен за случилото се
можел да продължи още много години. ВЛ.це е посочило, че ищцата не е била прегледана от
него, но наличието на разкъсно-контузна рана в областта на лявата очница и долният клепач
на лявото око, било възможно да доведе до незначителен или леко изразен белег в областта
на лявата очница и долният клепач на лявото око.
В показанията си св. Н.Г. - дъщеря на ищцата посочва, че за инцидента, който
станал с майка й, разбрала от баща си, след като се върнал от болницата, където бил закарал
майка й след падането. След инцидента възстановителният период на майка й бил коколо 4-
5 месеца. Майка й била десет дни в болницата. След като я изписали от болницата ходили на
преглед в гр. Пловдив. Майка й била един месец в болнични, а възстановителния период
бил около четири- пет месеца. Сега в момента майка й се чувствала добре. Вкъщи я
обгрижвали, след изписването от болницата, тъй като тя губела равновесие и й ставало
доста често лошо. След като й изтекъл болничния майка й не се върнала веднага на работа.
Сега вече ходела на работа. Свидетелкана посоча, че не е забелязала след инцидента към
4
настоящия момент майка й да има видими белези по лицето. Свидетелката сочи, че
произшествието се отразило негативно на психиката на майка й - след като се случил
инцидентът дълго време майка й изпитвала страх да излиза от вкъщи, за да не падне отново.
Изложеното дава основание настоящата инстанция да приеме, че са налице всички
елементи от фактическият състав на деликтната отговорност- противоправно деяние на
ответната община– бездействие при изпълнение на вменените със закон задължения,
настъпило увреждане, претърпени неимуществени вреди-болки и страдания и причинна
връзка между същите. В случая правнорелевантните факти са установени със свидетелски
показания, на свидетел, присъствал на осъществяването им, който непосредствено ги е
възприел и добросъвестно ги е изложил пред съда, поради което съдът длъжен да ги зачете.
/В този смисъл съдебната практика е безпротиворечива така : решение № 700 от 28.10.2010
г. по гр. дело № 91/2010 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 194 от 2.07.2012 г. по гр. дело №
92/2012 г. на ВКС, II г.о/. Роднинската връзка на свидетеля Ж.Г. /очевидец на инцидента/
със страната, която го е посочила не е основание показанията на този свидетел да се считат
недостоверни. В съответствие с решение № 428 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 843/2009
г., I г. о. ГК и Решение № 79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о., ГК,
съдът не може да игнорира свидетелски показания само защото изхождат от близък роднина,
а следва ги прецени с оглед останалите доказателства самостоятелно и в съвкупност и по
правилата на логиката. Събраните гласни доказателства са убедителни, и съответстват на
доказателствата по делото. Вещото лице, също е дало заключение, че при посочения
механизъм на протичане на инцидента е закономерно да настъпи подобно травматично
увреждане.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия
критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и
психични увреждания - това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за
размера на предявения иск - продължителността и интензитета на претърпените физически и
душевни болки, други страдания и неудобства, ако увреждането е трайно - медицинската
прогноза за неговото развитие, както и създаденият от съдебната практика ориентир,
относим към аналогични случаи.
В случая по безспорен начин се установиха и претърпени от ищцата болки и
страдания от травматичните увреждания. При определяне техния размер съдът отчита:
възрастта на ищцата /49 г. към деня на произшествието/; естеството и тежестта на
уврежданията, както и начина на получаването им- контузия с леко счупване на долния
орбитален ръб на лявата орбита с повърхностна разкъсно-контузна рана, която е била
обработена в отделението; наличие на кръв в дъното на лявата горночелюстна пазуха,
счупване на предната стена на левия максиларен синус и счупване на лявата скулна кост,
без разместване на получените костни фрагменти, съпроводени с болки и страдания с
различна интензивност; продължителността на лечебния и възстановителен период- до 2
месеца, от които 6 дневен престой в болница /според СМЕ уврежданията от вида получени
от пострадалата при правилно протичане на оздравителните процеси, заздравяват за срок от
около 3-4 седмици, а оплакванията от главоболие и болки в областта на лявата половина на
лицето можело да продължат още известно време, което може да е около 15-20 дни /;
обстоятелството, че спрямо ищцата не са били предприети сложни оперативни интервенции,
тъй като не са били налице индикации за такива, а е проведено консервативно лечение,
което е повлияло добре и ефикасно соматичното и неврологичното състояние; проведените
след изписването й от болницата физиотерапевтични процедури за предпазване от
образуване на белези от раната в областта на лявата очница и долния клепач на лявото око;
наличието на предпоставки за пълно възстановяване на получените травми, без някакви
трайни усложнения; липсата на доказателства от медицинско естество в делото за настъпили
някакви усложнения /съгл. заключението на СМЕ/. Налице е било и негативно отражение в
психичното и емоционалното състояние на ищцата. Поради това съдът приема за
справедливо по чл.52 ЗЗД и съответно на претърпените вреди обезщетение за
неимуществени вреди от 8000 лв., до който размер искът следва да бъде уважен, а в
разликата му над този размер до претендираната с ИМ сума от 25500 лв.- искът /предявен
като частичен от 45000 лв./ следва да се отхвърли.
Така определеното обезщетение, следва да се присъди ведно със законната лихва
считано от датата на увреждането -30.03.2019 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
направените от последната разноски по делото. Ищцата е направила разноски в размер на
5
351 лв.- за заплащане на възнаграждение за ВЛ-це по СМЕ. С оглед отказа на ищцата да се
изготви КСМЕ, разликата над сумата от 351 лв. до внесената от ищцата сума от 400 лв., т.е.
сума в размер на 49 лв., като недължимо внесена, подлежи на връщане на ищцата, при
поискване и не следва да бъде включвана в претенцията за разноски. Следователно при този
изход на делото, с оглед частичното уважаване на предявения иск, в полза на ищцата следва
да се присъдят разноски в размер на 110,12 лв.
В договор за предоставяне на правни услуги от 09.01.2022 г., сключен между
клиент Д. С. Г. и адвокат Д.С. Т. от САК, е уговорено осъществяване на процесуално
представителство и защита по делото. Изрично е посочено, че на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА клиентът е освободен от заплащане на възнаграждение. С оглед крайния изход от делото,
са налице предпоставките за осъждане на Община Ямбол да заплати на адвокат Д.С. Т. от
САК, възнаграждение за оказаната от него безплатна адвокатска помощ на ищцата в
производството. Когато съдът определя възнаграждение за адвокат по правилото на чл. 38,
ал. 2 от Закон за адвокатурата следва сам да определи размера на възнаграждението.
Неговият размер се определя едностранно, съобразно Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като предоставянето на
правната помощ е безплатно. Когато случаят попада в приложното поле на чл.7, ал. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г., възнаграждението се определя на база защитавания материален
интерес, а не на уважения такъв. При всички случаи чл.38, ал.2 от Закон за адвокатурата не
изключва и не замества правилата за разпределяне тежестта за разноските между страните в
производството по делото, уредени в чл.78 от ГПК. Определеното по чл.7, ал.2 от Наредба
№1/09.07.2004 г., съобразно защитавания материален интерес, адвокатско възнаграждение,
съдът присъжда изцяло, само когато защитаваният интерес е уважен/отхвърлен изцяло. При
частично уважаване на претенцията, следва възнаграждението да бъде коригирано съгласно
чл.78 от ГПК по съразмерност. Получената едва тогава величина, представлява
възнаграждението, което насрещната страна по спора, следва да заплати на адвоката
осъществил помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1 от ЗА. Материалният интерес за ищцата в
производството е общо 25500 лв., поради което на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/09.07.2004 г., следващото се възнаграждение, е не по – малко от 1295 лв. Доколкото обаче
предявения иск е уважен само частично до размера от 8000 лв., на основание чл.78, ал.1 от
ГПК, дължимото възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска, е в размер на
406,27 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска и такива следва да му се присъдят в размер на 370,59 лв. /при
определянето на разноските, съдът включва юрисконсултско възнаграждение в размер на
540 лв., съгл. чл.78 ал.8 ГПК, вр. с чл.37 ЗПП, вр. с чл.25 ал.1 вр. с ал.2 от НАРЕДБА за
заплащането на правната помощ/.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на ЯОС, сумата от 320 лв. -държавна такса върху уважения размер на иска.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Ямбол, с ЕИК- ********* да заплати на Д. С. Г., с ЕГН-
**********, от гр.* ул. *, със съд. адрес: гр. София, район „Витоша", ул. Асен Разцветников
№6, ап.5, чрез адв. Д.С. Т. от САК, на основание чл.49 ЗЗД, сумата от 8000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания вследствие увреждане настъпило на 30.03.2019 г. от падане на тротоар в
гр.Ямбол, ул. *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2019 г. до
окончателното й изплащане, като иска в разликата над 8000лв. до предявения размер от
25500 лв. /иска е предявен като частичен от 45000 лв./, като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Община Ямбол, с ЕИК- ********* да ЗАПЛАТИ на Д. С. Г. сумата
110,12лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Ямбол, с ЕИК- *********, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата да ЗАПЛАТИ на адвокат Д.С. Т. от САК, със съд. адрес: гр.София, район
Витоша, ул.,Асен Разцветников №6, ап.5, сумата 406,27 лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. С. Г. да ЗАПЛАТИ на Община Ямбол, с ЕИК- ********* сумата
6
370,59 лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Ямбол, с ЕИК- ********* да ЗАПЛАТИ да заплати по сметка на
ЯОС ДТ в размер на 320 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
7