Р Е Ш Е Н И Е
№
………..
гр. София, 16.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и втори февруари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 11674/2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с
вх. № 109754/05.09.2019 г.,
уточнена с молба от 08.11.2019 г. (л. 39 от делото), предявена от М.К.К. - М., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, против З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***.
Ищцата твърди, че на 28.03.2019 г., около 08.35 ч.,
в гр. София, на ул. „Република“, в посока от бул. „Ломско шосе“ към ул. „Екзарх
Стефан“, в района на № 2А, С.В.П., с ЕГН: **********, при управление лек
автомобил „Форд Фокус“, с peг. № ********, нарушил правилата за движение по
пътищата, като непропуснал пресичащата със спокоен ход, в посока от ляво надясно
спрямо посоката на движение на автомобила, пешеходка М.К.К. - М., в резултат на
което реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП) с ищцата.
По случая било образувано досъдебно производство
(ДП) № 11100/2019 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 12356/2019 г. по описа на СРП.
Ищцата твърди, че в резултат на описаното ПТП, е
получила следните увреждания: контузия на лява китка, контузия на дясно рамо,
многофрагментна фрактура на горния край на дясна подбедрица. След ПТП, ищцата
била приета за лечение във „ВМА-МБАЛ“ - София. На 02.04.2019 г., на ищцата била
извършена оперативна интервенция за поставяне на външен фиксатор, след което
била настанена в КАРИЛ за активно лечение и наблюдение. При изписването й от
болничното заведение, на ищцата било указано да ходи с помощни средства, да не
стъпва на травмирания крайник за срок от минимум 60 дни, да носи ортеза за срок
от 3 седмици, след което да проведе курс по кинезитерапия, да проведе
антикоагулантна профилактика, както и да продължи лечението в специализирано
лечебно заведение.
Ищцата твърди, че в резултат на получените при ПТП
увреждания, е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки и
страдания, лесна уморяемост, обща потиснатост и трудна подвижност на увредените
крайници. Оздравителният процес бил дълъг и оздравяването настъпвало бавно.
Всичко това довело до срив на самочувствието и силен психически дискомфорт.
Ищцата изключително трудно преодоляла стреса от ПТП, дълго време не искала да
излиза навън, не спяла спокойно.
Ищецът твърди, че към датата на ПТП,
ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи
правомерно лек автомобил „Форд Фокус“, с peг. № ********,
включително и на водача С.В.П.. По повод на процесното ПТП, на 15.04.2019
г., ищецът отправил искане да му бъде
изплатено застрахователно обезщетение, но ответникът не изплатил такова.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата от
26 000 лева – частичен
иск от 50 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 16.07.2019 г. до
окончателното им изплащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът З. „Б.И.“ АД, е депозирал отговор на
исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП, по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал
гражданска отговорност на водача на лек автомобил „Форд Фокус“, с peг. № ********, както и че на 15.04.2019 г., ищецът го е поканил да му заплати обезщетение
за неимуществените вреди, претърпени от процесното ПТП.
Ответникът
оспорва иска с възражението, че е неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца,
че процесното ПТП е настъпило в резултат на противоправното поведение на водача на лек автомобил „Форд
Фокус“, с peг. № ********. Твърди, че е налице случайно деяние по чл. 15 НК.
Евентуално, ответникът релевира възражение за
съпричиняване на вредата от страна на ищцата, тъй като не е пресичала на
обозначено за това място, като не е направила необходимото да избегне удара, а
е имала възможност за това. Ответникът твърди, че ищцата не се е съобразила с
посоката и скоростта на приближаващото я МПС и не е изпълнила задълженията си
по чл. 113 ЗДвП, като се е поставила в превишен риск спрямо нормалния.
Ответникът оспорва иска и по размер. Сочи, че
претенцията е завишена и не отговаря на икономическата конюнктура в страната и
вредата. Касаело се за травма, при която и предвид представената медицинска
документация, периодът на нетрудоспособност е 6-8 месеца, при липса на
усложнения.
В
допълнителната искова молба, ищецът поддържа твърденията и исканията си и
оспорва възраженията на ответника.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.).
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за
да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника -
застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред
с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
/деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер
– застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 28.03.2019 г. (датата на процесното ПТП),
по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен във формата на застрахователна полица № BG/02/118003026976, валидна
от 21.10.2018
г. до 20.10.2019 г., З. „Б.И.“ АД е застраховало гражданската
отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Форд Фокус“, с peг. № ********,
включително и на водача С.В.П.. Този факт е
отделен като безспорен и ненуждаещ се в отношенията между страните по делото (с
определението от 08.05.2020 г.), а и се установява от представената Справка от
базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд (л. 32).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът
приема за установено по делото, че на 28.03.2019 г., около 08.35 ч., в гр. София,
на ул. „Република“, в платното за движение с посока от бул. „Ломско шосе“ към ул. „Екзарх Стефан“, е
реализирано пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Форд Фокус“ с peг. № ********,
управляван от С.В.П. и пешеходката М.К.К. – М..
Настъпването
на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, се установява от представения по делото Констативен
протокол № 177/28.03.2019 г., съставен от
дежурен ТПТП-О“ПП“-СДВРВ (л. 5), който е посетил мястото на ПТП. Като
обстоятелства и причини за настъпване на ПТП, в Констативния протокол е посочено,
че на 28.03.2019 г., около 8.35 часа, лек автомобил „Форд
Фокус“ с рег. № ******** и с водач С.В.П., с ЕГН: **********,*** А, в
посока от бул. „Ломско шосе“ към ул. „Екзарх Стефан“, и в района на № 2 участна
в ПТП с пресичащата от ляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила
пешеходка М.К.К. – М., с ЕГН: *********.
Настъпването
на процесното ПТП се установява и от приложения по делото Протокол за оглед на местопроизшествие
при условията на чл. 212, ал. 2 НПК, съставен на 28.03.2019 г. от разследващ полицай при ОПП-СДВР, гр. София.
В протокола е посочено, че при извършения на 28.03.2019
г. оглед, започнал в 11.10 ч. и завършил 12.10 ч., на
местопроизшествието, намиращо се в района на административна сграда на ул. „********,
пътният участък е с двупосочно движение, с три ленти за движение, без
денивелация на пътното платно. Констатирано е, че автомобилът е със счупен
преден десен фар. Протоколът за оглед има характер на официален свидетелстващ
документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно
установените обстоятелства при огледа на произшествието.
В досъдебното производство, ищцата е заявила, че на 28.03.2019
г., около 8.35 ч. е пресичала платното за движение на ул. „Република“, в
посока от банка „УниКредит Булбанк“ към магазин „Билла“, извън пешеходната
пътека, при което била блъсната от лек автомобил – видно от сведение от 28.03.2019 г.,
изложеното в което е продиктувано от М.К.К. – М. на съпруга й, като е подписано
от нея (л. 28 от ДП).
Относно
фактите, които лицата възпроизвеждат в документи от наказателното производство,
същите се явяват недопустимо доказателствено средство, тъй като съгласно ГПК гласни доказателства се
събират пряко и непосредствено пред съда. Посоченото
сведение, обаче, е подписано от М.К.К. – М., която е страна в настоящото
производство, поради което и представлява изходящ от страната документ, който,
доколкото съдържа неизгодни за автора си факти, представлява извънсъдебно
признание на страна в настоящото производство.
С постановление от 08.11.2019 г. на прокурор при
Софийска районна прокуратура, производството по ДП № ЗМ 11100/2019 г. по описа
на СРТП-ОР-СДВР, пр. пр. № 12356/2019 г. по описа на СРП, е било прекратено на
основание чл. 243 НПК (след като пострадалата М.К.К. - М. е заявила желанието си
наказателното производство да бъде прекратено).
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С.В.П. –
водача на с лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ******** при настъпване на
процесното ПТП.
Свидетелят
П. сочи, че на 28.03.2019 г., е управлявал лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ********
по ул. „Хан Кубрат“, по продължението след пресечката с
бул. „Ломско шосе“ (което е ул. „Република“ - бел.с.). В неговата
посока на движение, имало една лента за движение, а в обратната посока лентите
били две.
Видимостта
е била нормална, не било тъмно, било студено, но ясно.
След
като преминал през кръстовището с бул. „Ломско шосе“, около Търговски център
„Надежда“ и магазин „Билла“, в посока „Илиянци“, свидетелят ударил ищцата, която пресичала от ляво надясно. Свидетелят сочи,
че там нямало пешеходна пътека, а ищцата
пресичала през пътното платно, не по продължение на тротоара. Свидетелят не я е
видял, тъй като е имало спрели коли. Не е видял и как се е движела ищцата, а
само е усетил удара, който станал с дясната част на л.а. „Форд Фокус“, при
фара.
Видял само автомобилите, които в насрещната посока
били спрели и изчаквали светофарът да
подаде зелен сигнал. До тях имало и
други автомобили, но свидетелят не знае дали те са се движили, тъй като твърди,
че е гледал напред.
Свидетелят
П. сочи, че на досъдебното производство е дал следните показания: „видях човека пред автомобила ми, възприех,
че тича от ляво надясно спрямо посоката ми на автомобила“, като пояснява,
че не е видял ищцата преди да настъпи удара, а в последния момент, „все едно
минава сянка пред колата“. Движела се е бързо, но не може да определи с каква
скорост.
След
удара ищцата е паднала на тротоара, вдясно от л.а. „Форд Фокус“.
На
въпроси на ищеца свидетелят отговаря, че преди процесното ПТП се е движил с
ниска скорост, на втора предавка. Твърди, че не е видял ищцата ясно. Не си
спомня дали е гледал напред.
Съдът
прецени със засилена критичност показанията на свидетеля С.П. и след като взе
предвид, че показанията на разпитания свидетел са непоследователни,
противоречиви и взаимно изключващи се, съдът не им дава вяра изцяло. Първото
противоречие се състои в това, че свидетелят сочи, че не е видял ищцата на пътя
преди процесното ПТП, след което казва, че я е видял „като сянка да минава“, но
неясно. Непоследователността в показанията на свидетеля П. се извежда и от
твърденията му относно посоката, в която е гледал преди настъпване на
процесното ПТП, както и относно скоростта на придвижване на ищцата – сочи, че
не е видял как се е движела същата, а след това, че е тичала, че се е движела
бързо.
По
настоящото дело са приети основното и допълнително заключение по извършените автотехнически
експертизи (л. 83 и сл. и л. 111 и сл.).
Вещото
лице по АТЕ, след като се е запознало с представените по делото доказателства,
е описало следният механизъм на ПТП:
На 28.03.2019 г., около 08.35 ч., в
гр. София, по ул. „Хан Кубрат“, в посока към кръстовището с бул. „Ломско
шосе“, се е движил лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ********,
управляван от водача С.В.П.. Тъй като сигналът на светофара бил червен, водачът спрял пред стоп-линията за движение направо.
След включване на зелен сигнал, водачът потеглил,
пресякъл кръстовището, и навлязъл в
отсрещната ул. „Република“, по която продължил към ул. „Екзарх Стефан“.
Когато пресичал кръстовището с бул. „Ломско
шосе“, на отсрещната страна на ул. „Република“ (по която продължил), е имало
две колони от спрени на червен сигнал автомобили (защото било сутрешен час пик).
След включване на зелен сигнал (в
допълнителното заключение по АТЕ е допусната техническа грешка, като е посочено
„червен сигнал“ и ул. „Хан Крум“), спрелите автомобили на ул. „Република“ също
са потеглили и са започнали да преминават през кръстовището, като автомобилите,
движещи се в посоката на процесния – към ул. „Екзарх Стефан“, в зоната на ПТП
са се движили със скорост в диапазона 20 – 30 км/ч. След потеглянето, колоните
от автомобили на ул. „Република“ са се изтеглили и автомобилите в средната
лента са се движили към бул. „Ломско шосе“ със скорост около 20 км/ч.
В същото време, на левия тротоар (спрямо
посоката на движение на л.а. „Форд Фокус“,), откъм
страната и до банка „УниКредит Булбанк“, е стояла пострадалата пешеходка М.К.К.
– М., която се е готвила да пресече платното за движение на ул. „Република“ на
нерегламентирано за такава цел място, срещу входа на магазин „Билла“. Тъй като
автомобилите в посока към бул. „Ломско шосе“ са се движили на малка дистанция от
около 10 метра, тя не е имала възможност да премине между тях. Тя е изчаквала
по-голям интервал и дистанция. Такъв интервал се е появил, когато я е наближил
неизвестен сив автомобил, защото движещият се зад него черен автомобил е бил на
около 20 метра. Тя е предприела пресичане на платното за движение. Преминала е
успешно между тези два автомобила и е навлязла в лентата за движение в посока към
ул. „Екзарх Стефан“ (в която се е движел л.а.
„Форд Фокус“,), без да се спре и да се огледа, бързайки.
При тръгване от левия тротоар, пешеходката е била
невидима за водача, тя е станала видима, когато се е намирала на разделителната
линия между двете платна за движение, била е видима и в момента на удара.
Водачът на л.а. „Форд Фокус“ с рег. № ******** е имал възможност да
спре и да предотврати удара. Тя също е имала възможност след този момент да
види приближаващия я от дясно л.а. „Форд Фокус“ и е могла да се спре преди да
навлезе в лентата му за движение.
Тъй като нито водачът е реагирал
своевременно, нито пешеходката се е спряла, водачът на л.а. „Форд Фокус“ с
рег. № ******** я е ударил с предната дясна част на автомобила си, в
областта на десния фар, със скорост около 30 км/ч. След удара пешеходката е била
отблъсната и е паднала на десния тротоар.
Инициалният удар е осъществен с предната
броня на автомобила, в десния крак на пешеходката, последвал е удар и в дясната
страна на пешеходка и отхвърляне напред и надясно от автомобила, като е паднала
на десния тротоар, според обясненията на водача.
Видно от допълнителната АТЕ, причината за създаване на опасността и настъпване на ПТП е предприетото
пресичане на пешеходката на необозначено и нерегламентирана място за движение
на пешеходци, като е пресичала ул. „Република“ между автомобили движещи се в
лентите за насрещното движение, които са ограничавали видимостта за водача на
л.а. „Форд“ спрямо пешеходката.
При
тичане на пешеходката, тръгвайки от левия тротоар и при бързо вървене,
тръгвайки от разделителната линия между двете насрещни пътни ленти, ударът е предотвратим за водача, в причинна
връзка за настъпването на произшествието е закъснялата му реакция за аварийно
спиране. Ако пешеходката е тръгнала да тича от зоната около разделителната
линия между двете пътни ленти за насрещното движение, ударът за водача на
автомобила е непредотвратим и той не е могъл да предотврати произшествието.
От
събраните по делото писмени доказателства
и от заключението по извършената съдебно-медицинска експертиза (л. 98-103),
се установява, че в резултат на процесното ПТП, М.К.К. – М. е претърпяла следните
увреждания:
-
счупване
на дясна подбедрица в горния й край;
-
контузия
на гръдния кош;
-
контузия
на шията;
Видно от заключението
по СМЕ, тези травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. Медикобиологичната
характеристика на счупване на дясна подбедрица в горния и край е трайно затруднение на движенията на десен долен
крайник за срок повече от 30 дни. Контузията на гръдния кош
и контузията на шията са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
По отношение на дясната
подбедрица е било проведено оперативно лечение на счупването на дясна подбедрица, изразяващо се в открито наместване на
счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове. По отношение на останалите увреди е било проведено
консервативно лечение с обезболяващи медикаменти. Видно от
СМЕ, при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, срокът за
възстановяване при такъв вид увреди е около 6-8 месеца, като през
този период, ищцата е търпяла болки и страдания, които са били с интензивен
характер през първите три месеца.
При прегледа, извършен на 22.10.2020
г., вещото лице е установило оперативен белег по външната страна на дясна
колянна става и подбедрица с S-образна форма и дължина 18 см., ограничен обем
движение в дясна колянна става при свиване от 90 градуса, при норма 130 градуса.
В СМЕ е посоченото още, че за в бъдеще не се очакват съществени промени в общото
състояние, вследствие на получените увреждания, но ищцата ще има болки в дясна
колянна става, поради увреда на ставния хрущял при счупването.
По делото са събрани гласни доказателства и чрез разпита на свидетеля Т.Д.М., който е
съпруг на ищцата. Сутринта в деня на процесното ПТП, хора от квартала се
обадили на свидетеля и му съобщили, че съпругата му е пострадала в ПТП до
Билла, на ул. Република, в близост до бул. Ломско шосе. Т.М.отишъл на мястото
на ПТП и се качил заедно с ищцата в линейката. Свидетелят сочи, че съпругата му
е била в шок, имала натъртване на лицето, синина, десният й крак бил счупен.
Ищцата останала в болница близо месец. Направили й операция с поставяне на
имплант и винтове, тъй като й костта й била раздробена. Имало и парченца, които не можели да се фиксират.
Сложили й изкуствена кост, за да допълнят липсата. Два дни била в реанимация,
тъй като получила аритмия, а около месец вдигала температура някъде около
месец. След като я изписали, не можела да става. Около 4 месеца правела
рехабилитация. Към началото на септември започнала да се раздвижва с канадка. През
това време, ищцата изпитвала болка. Свидетелят сочи, че и „сега“ (свидетелят е
разпитан на 05.10.2020 г.) съпругата му имала проблеми. При по-дълго движение
кракът й оттичал, продължавала да изпитва болка при натоварване на крака. необходимо
било и да се махнат имплантите. Имала проблем и с дясната си ръка, на която се
получило натъртване и при натоварване имало проблем с нея. Свидетелят сочи, че
първоначално ищцата е била депресирана, но не се отказала и успяла да проходи.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не
беше опровергана. Неоснователни са възраженията на ответника, че водачът на лек
автомобил „Форд
Фокус“ с peг. № ******** не е виновен за настъпването на процесното ПТП.
С оглед установеното от
фактическа страна, водачът С.В.П. е действал противоправно, тъй като е нарушил разпоредбата на
чл. 20, ал. 2, изр. второ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, предвиждаща,
че водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението. Водачът С.В.П. е действал противоправно, като в
нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. второ ЗДвП, не е намалил скоростта или спрял
при възникнала опасност за движението. В заключение, съдът приема, че събраните
по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства установяват
предпоставките от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност“ З.
„Б.И.“ АД дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на
увреденото лице, каквото като пострадала се явява М.К.К. – М.
(чл. 478, ал. 1 и ал. 2 КЗ).
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и
страдания, продължителността на възстановителния период, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е
от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи съвкупно
като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца
болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в
Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с
Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума
на ВС, съдебната практика по сходни случаи (решение № 1/04.03.2020 г. по т.д. № 512/2019 г. на ВКС, І ТО, решение № 173/23.12.2020
г. по гр.д. № 515/ 2020 г. по описа на ВКС, ІV ГО, решение № 71/18.06.2020 г.
по т.д. № 900/2019 г. по описа на ВКС, ІІ ТО, решение № 78/13.11.2017 г. по гр. д. № 60397/2016 г. на ВКС, II ГО, решение № 127/16.05.2017 г. по гр. д. № 60387/2016 г. на
ВКС, IV ГО, решение № 106/11.07.2017 г.
на ВКС по т. д. № 60381/2016 г., на ВКС,
I ГО, определение № 682 от 5.12.2017 г. по т. д. № 1886/2017 г. на ВКС, II ТО,
решение № 2226/31.10.2017 г. по гр. д. № 830/2017
г. на САС) и отчете вида и характера на доказаните
по делото увреждания, претърпените болки и страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на
лечебния и възстановителен период, прогнозата за възстановяването на ищцата, невъзстановените
увреди, възрастта на ищцата към датата на ПТП (63 г.), начинът, по който ПТП се
е отразило на психиката на ищцата, както и социално-икономическите условия към
момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане, съдът
намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
възлиза общо на сумата от 38 000 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се
изисква. Или, от съществено значение е
конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е прието, че изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) срещу застрахователя,
съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на
предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В
настоящия случай, ответникът твърди, че М.К.К. – М. е допринесла за
настъпване на ПТП, тъй като е пресичала пътното платно в нарушение на правилата
за движение по пътищата, без да положи дължимата грижа за безопасността си –
пострадалата не е пресичала на обозначено за целта място, не е направила
необходимото, за да избегне удара, за което е имала възможност, не се е
съобразила с посоката и скоростта на приближаващото я МПС, не е изпълнила
задълженията си по чл. 113 и чл. 114 ЗДвП, както и че ищцата се е движила по
платното за движение при наличието на пешеходна пътека в близост, като с
поведението си се е поставила в превишен риск.
От
събраните по делото доказателства и доказателствени средства се установи, че при настъпване на процесното ПТП, ищцата М.К. – М. е била
пешеходец, като е пресичала ул. „Република“ между колоните автомобили, движещи
се в посока от ул. „Екзарх Стефан“ към бул. „Ломско шосе“ и обратно. Междувременно
по ул. „Република“ се е движел л.а. „Форд
Фокус“ с рег. № ******** в посока – от бул. „Ломско шосе“ към ул.
„Екзарх Стефан“. Пешеходката е преминала успешно между автомобилите, движещи се
към бул. „Ломско шосе“ и е навлязла в лентата за движение към ул. „Екзарх
Стефан“. Същата е възможност да види приближаващия я отдясно л.а. „Форд Фокус“
и е могла да се спре, преди да навлезе в лентата му за движение, но тъй като не
го е направила, автомобилът я е ударил с предната си дясна част, в областта на
десния фар, със скорост около 30 км/ч. Това се установява безпротиворечиво,
както от показанията на водача С. В.П., кредитирани в тази им
част, така и от изявленията на ищцата в досъдебното производство (които, както
беше посочено, имат характера на извънсъдебни признания) и от заключението на
допълнителната АТЕ. Видно от заключенията по АТЕ, причината за създаване на опасността и настъпване на
ПТП е предприетото пресичане на пешеходката на необозначено и нерегламентирана
място за движение на пешеходци, като е пресичала ул. „Република“ между
автомобили движещи се в лентите за насрещното движение, които са ограничавали
видимостта за водача на л.а. „Форд“ спрямо пешеходката.
При
така установените факти, съдът приема, че ищецът е допуснал нарушения на ЗДвП, и че поведението му е в причинна връзка
и е допринесло за настъпване на вредоносните последици. Пострадалата е
пресичала пътното
платно на неопределено за целта място, с бърз ход и без да се съобрази с
приближаващия я лек автомобил, с което е допуснала нарушение на разпоредбите
на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, предвиждащи, че при пресичане на платното за
движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като преди
да навлязат на платното за движение, са длъжни да се съобразят с приближаващите
се пътни превозни средства. Ако ищецът беше спазил правилата за движение на
пешеходците, вредоносния резултат е имало възможност да не настъпи. Пострадалият пешеходец е
имал възможност да се огледа, да види приближаващия се автомобил и ако беше
съобразил поведението си с него, е имал възможност да избегне ПТП. Освен
това, разпоредбата на чл. 113, ал. 2 ЗДвП предвижда, че пешеходците могат извън
населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато
в близост до пешеходците няма пешеходна пътека да пресичат платното за движение
и извън определените за това места, като при това спазват правилата на чл. 113,
ал. 1, т. 1, 2 и 4 ЗДвП. Както беше
посочено, по делото се установи, че ул. „Република“, в мястото на процесното
ПТП, е трилентов двупосочен път, а в близост е имало пешеходна пътека. Поради
това ищцата е допуснала нарушение на цитираната разпоредба. Поведението й е в
причинна връзка и е допринесло за настъпване на вредоносните последици, тъй
като ако ищцата беше спазила правилата за движение на
пешеходците, вредоносния резултат е имало възможност да не настъпи.
При
този извод, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на
вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на пострадалия с това на
делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до
настъпване на вредоносния резултат. Паралелът и сравнението на поведението на
двамата, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове
конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и разпределянето на
отговорността за причиняването на деликта (решение № 117/08.07.2014 г. по гр.д.
№ 3540/2013 г. на ВКС, І ТО, решение № 118 от
27.06.2014 г. по т.д.№ 3871/2013 г. на ВКС, І ТО, решение № 278/14.12.2018 г.
по т.д. № 2347/2017 г. по описа на ВКС, ІІ ТО, решение № 301/21.12.2018
г. по т. д. № 2503/2017 г. по описа на ВКС, ІІ ТО).
Въпреки допуснатите от пешеходката нарушения на правилата за
движение по пътищата, ако водачът на застрахованият лек автомобил беше изпълнил
установеното в чл. 20, ал. 2 ЗДвП задължение на водачите на пътни превозни
средства, пътно-транспортното произшествие със сигурност е щяло да бъде
предотвратено. Решаващо за този извод е обстоятелството, че водачът
на л.а. „Форд Фокус“ с рег. № ******** е ударил пешеходката с
предната дясна част на автомобила си, в областта на десния фар, което ясно
сочи, че водачът не е реагирал своевременно (както е приела и АТЕ).
Поради това, съдът приема, че по-голям принос за настъпване на
вредоносните последици имат не нарушенията от страна на пешеходката на разпоредбите
на чл. 113 ЗДвП, а деянието на водача на лекия автомобил. В този смисъл съдът
съобразява много по-голямата отговорност на водача на МПС, който винаги следва
да преценява управлението на своя автомобил с необходимостта от предпазване на
по-уязвимите участници в движението – пешеходците. Приносът на пострадалата
съдът определя на 30 %, с колкото и
на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД следва да бъде намалено определеното
застрахователно обезщетение.
Поради
изложеното, съдът приема, че дължимото обезщетение е в размер на 26 600
лева (38 000 лв. – 30 %). С оглед на диспозитивното начало, искът следва
да се уважи за предявения размер от 26 000
лева (частичен иск от 50 000 лева).
Съгласно
чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в
забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Разпоредбите на новия КЗ (в сила от
01.01.2016 г.), обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по- късен
момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по застраховки
„Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други застраховки,
застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва да представи
за установяване на основанието и размера на претенцията му. Допълнителни
доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е
можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок
45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по
изречение първо. Чл. 496, ал. 1 КЗ предвижда,
че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг
от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции. Съгласно
чл. 380, ал. 3 КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка от страна на
лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение на
плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ.
В
настоящия случай, ищецът е поканил ответника да му заплати обезщетение за неимуществените
вреди, претърпени от процесното ПТП на 15.04.2019 г. (л. 30). Не се спори, че ответникът, не е определил и изплатил обезщетение. С оглед
установените по-горе факти и цитирани разпоредби, обезщетението за забава в
размер на законната лихва е дължимо върху посочената главница, считано
съответно от 16.07.2019 г.
Относно
разноските: При
този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищцата следва да се
присъди сумата от 1040 лева –
разноски по делото (платена държавна такса).
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат В.В.О. от САК, сумата от 1572 лева – адвокатско
възнаграждение, с вкл. ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на Софийски градски съд сумата от 950
лева – депозити за експертизи.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.К.К. - М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 26 000 лева – частичен иск от
50 000 лева - главница,
представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от М.К.К. – М. неимуществени вреди от
ПТП, реализирано на 28.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 16.07.2019 г. до окончателното плащане,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1040 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на адвокат В.В.О. с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата
от 1572 лева – адвокатско
възнаграждение, с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на
основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 950
лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: