Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер………. 22.07.2019г.    гр.С.З.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски окръжен съд – търговско отделение, на 03.07.2019г., в публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                     

                                                              Председател: РУМЯНА БОНЧЕВА

                                                                          Членове: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                                                                                ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

                                                                                                                                                  

И секретаря Таня Кемерова, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно търговско дело номер 1242 по описа за  2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „З.“ АД против Решение № 27/26.02.2019 по т.д. 542/2018г. по описа на  Районен съд Г., с което се осъжда „З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.С., район ***, представлявано от изпълнителните директори Н.А.Л. и С.Д.С.-К. да заплати на С.М.Д., ЕГН **********, М.С.М., ЕГН **********, действащ със съгласието на законния си представител С.М.Д. и Д.С.Д., ЕГН **********, представляван от своя баща и законен представител С.М. ***, сумата в размер на 1000,00лв. /хиляда лева/, представляваща част от общо дължимото застрахователно обезщетение, цялото в размер на 8000 лв по Групова застрахователна полица №171020400001/27.12.2016г., сключена между „М.“ ЕАД и „З.“ АД, с настоящо наименование „З.“ АД за настъпило застрахователно събитие – „смърт“ на застрахованата  Х.И.Д., б.ж. на с.О., общ.Г., починала на 08.03.2018г., ведно със законна лихва за забава върху присъденото застрахователно обезщетение от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.09.2018г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 50,00лв. /петдесет лева/, представляваща направени от ищците разноски за държавна такса.

 Във въззивната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност  на постановеното първоинстанционно решение, като са изложени подробни съображения в тази връзка. Направено е искане да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск.

В законния срок е постъпил отговор от въззиваемите, в който  подробно е взето становище по направените във въззивната жалба възражения и оплаквания по отношение на първоинстанционното решение. Направено е искане да се потвърди решението на районния съд.

Старозагорският окръжен съд, като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:

Предмет на делото е частичен иск за сумата от 1000 лв, част от пълния размер на вземането от 8000 лв, с правно основание чл.448, ал.7, във връзка с ал.1 във връзка с чл.441 КЗ, предявен от ищците, в качеството на наследници на Х.И.Д., починала на 08.03.2018г., за присъждане на застрахователно обезщетение по Групова застрахователна полица №171020400001/27.12.2016г., сключена между „М.“ ЕАД и „З.“ АД, с настоящо наименование „З.“ АД за настъпило застрахователно събитие – „смърт“ на застрахованата  Х.И.Д., б.ж. на с.О., общ.Г., починала на 08.03.2018г., ведно със законна лихва за забава върху присъденото застрахователно обезщетение от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.09.2018г. до окончателно изплащане на вземането.

 Към 08.03.2018г, наследодателката на ищците работела по трудово правоотношение в „М.“ ЕАД клон „Р.“ с.М., общ.Г.. Между работодателя и ответника бил сключен Договор за групова застраховка по чл.441, ал.2 КЗ, по който застраховани лица са всички работници и служители на „М.“ ЕАД, със срок на действие от 01.01.2017г. до 31.12.2018г. Един от покритите рискове бил смърт от общ характер. Такова било настъпилото застрахователното събитие по отношение на наследодателката на ищците, поради което последните предявили претенция към ответника за изплащане на уговореното в договора застрахователно обезщетение от 8000 лв, но получили отказ от застрахователя, който считал, че договорът е бил прекратен към датата на застрахователното събитие поради достигане на максималната предвидена стойност от изплатени застрахователни обезщетения.

 Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

В жалбата се поддържа, че застрахователният договор е бил прекратен още преди датата на застрахователното събитие – 08.03.2018г., за което се излагат подробни съображения.

Така изложените съображения не могат да бъдат споделени.

Установява се по делото, че на 27.12.2016г., между ответното дружество и „М.“ ЕАД е подписана групова застрахователна полица №171020400001, с която ЗАД БЪЛГАРИЯ се задължава, съгласно общите условия за застраховка „Злополука и заболяване“, срещу заплащане на договорената премия, да застрахова работници и служители на застраховащия „М.“ЕАД, за срок от 01.01.2017г. до 24,00 ч на 31.12.2018г., т.е. за срок от 24 месеца.

Покритите рискове по подписаната полица са, както следва: смърт от трудова злополука по чл.55, ал.1 и 2 КСО, смърт от битова злополука и общ характер, трайно намалена работоспособност вследствие на трудова злополука по чл.55, ал.2 КСО и на професионално заболяване, трайно намалена работоспособност вследствие на битова злополука и общо заболяване, временна неработоспобност вследствие на злополука по чл.55, ал.1 и 2 КСО, професионално заболяване, битова злополука, общо заболяване.

Уговорен е размер на застрахователната сума за 1 лице от 8000 лв, като за отделните рискове има уговорени различни размери на плащанията, както следва : при смърт от трудова злополука по чл.55, ал.1 и 2 КСО - утроения размер на застрахователната сума, при смърт от битова злополука и общ характер - еднократния размер на застрахователната сума и т.н.

Посочени са общия брой на застрахованите лица към 20.12.2016г. – 7305 души, общата застрахователна сума – 58440000 лв, застрахователната премия – 201475,39 лв, данък 2% върху премията – 4029,51 лв. Уговорено е общо дължимата от застраховащия сума (застрахователна премия и данък) в размер на 205504,90 лв да бъде платена на 4 равни вноски от по 51376,23 лв, както следва – на 15.01.2017г., на 15.07.2017г., на 15.01.2018г. и на 15.07.2018г.

В т.5 от специалните условия на полицата е посочено, че обезщетение за смърт ще се изплаща, ако смъртта е настъпила в рамките на застрахователната година.

По делото се установява, че между ответното дружество и „М.“ ЕАД, 3 дни след подписването на горепосочената полица, е сключен Договор №454/30.12.2016г. за групова застраховка „Живот – злополука и заболяване“ по чл.441, ал.2 КЗ, по който застраховани лица са всички работници и служители на „М.“ ЕАД, а срокът на договора е от 01.01.2017г. до 31.12.2018г. В същия обаче не са предвидени нито покритите рискове и изключенията от тях, нито застрахователната сума за едно лице за всеки от покритите рискове, нито броя на застрахованите лица, нито общата застрахователна сума, т.е. лимита на отговорност на застрахователя. Ето защо, сключеният между ответника и „М.“ ЕАД договор №454/30.12.2016г.  няма характеристиките на договор за застраховка, тъй като не отговаря на изискванията на чл.345, ал.1 КЗ. По делото не е представена описаната като приложения към същия техническа спецификация, в която да са описани подробно по вид, технически характеристики и количество условията на поетото задължение за застраховане, следва да се приеме, че договорът не е породил целения ефект.

Дори хипотетично да се приеме наличие на идентитет в основния предмет на групова застрахователна полица №171020400001 от 27.12.2016г. и Договор №454/30.12.2016г. за групова застраховка „Живот – злополука и заболяване“, съответно и въз основа на това, да се счете, че договорът има характер на анекс към по-рано подписаната полица, с който се уточняват, допълват и преуреждат определени елементи по последната, напр. размерът на застрахователната премия, възможността за допълнителна опция за допълнителни услуги и т.н., не е налице твърдяното от ответника основание за прекратяване на облигационната връзка по  застрахователния договор, а именно – на основание чл.10.1.1 от същия, поради достигане на максималната предвидена стойност от изплатени застрахователни обезщетения.

Съгласно текста на тази клауза от раздел 10 – „Ред и условия за прекратяване на договора“, Настоящият договор се прекратява: 10.1.1. С изтичане на срока по чл.3.2. или достигане на предвидената в т.2.1 стойност. Стойността по чл.2.1. обаче е „общата застрахователна премия по договора, включително и стойността на опцията“ в размер на 209080,24 лв.

Или с други думи, застрахователят твърди, че има валидна уговорка със застрахования за прекратяване на застрахователния договор помежду им, в момента в който общия размер на изплатените по време на действието на договора застрахователни обезщетения достигне размерът на дължимата/заплатената от застраховащия застрахователна премия. Още по-ясно, тази уговорка може да бъде дефинирана като такава, според която договорът се прекратява когато застрахователят плати застрахователни обезщетения в размер на получената по договора застрахователна премия, т.е. възнаграждението му за поетите застрахователни рискове. В цифрово изражение, гореизложеното звучи така: уговорена обща застрахователна сума - 58440000 лв, уговорена на база поетия застрахователен риск застрахователна премия - 209080,24 лв, прекратяване на договора при достигане на размер на изплатените застрахователни обезщетения от 209080,24 лв.

Съдът намира обаче, че клаузата на чл.10.1.1. от Договор №454/30.12.2016г. за групова застраховка „Живот – злополука и заболяване“, е нищожна, на основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.

Съдът намира, че в конкретния случай, предвиждане в застрахователен договор с предмет „Живот – злополука и заболяване“, че въпреки първоначално определения лимит на обща застрахователна сума от 58440000 лв, на база на който е определена и застрахователната премия, договорът ще се прекрати автоматично в момента, в който общият размер на изплатените по договора обезщетения достигне размера на дължимата/платената от застраховащия застрахователна премия противоречи на принципа за справедливостта, тъй като, от една страна, накърнява сериозно интереса на застраховащия и ползващите се от застраховката лица, а от друга, дава несъразмерен превес в правоотношението в полза на застрахователя, който автоматично ще спре да носи поетия застрахователен риск при достигане на размера на изплатените обезщетения на получената по договора застрахователна премия. Ето защо, тази нищожна клауза не би могла да породи твърдяните от ответното дружество последици на прекратяване на договора.

Освен това, съгласно чл.367, ал.2 КЗ, ако през периода на действие на застрахователния договор, застрахователният риск значително се увеличи или намали, всяка от страните може да иска увеличение или намаление на застрахователната премия или да прекрати договора. Това означава, че застрахователя би могъл да иска в подобни случаи увеличение на застрахователната премия или да прекрати договора, ако са налице действително визираните в тази норма предпоставки.

Впрочем, във въззивната жалба са изложени твърдения, че застрахователна полица №171020400001 от 27.12.2016г. била прекратена от страна на застрахователя, на основание чл.367, ал.2 ГПК, поради отказ на застраховащия да се увеличи дължимата по договора застрахователна премия. Тези твърдения обаче са направени за първи път с въззивната жалба и се явяват преклудирани, поради което и не следва да се обсъждат.

Въз основа на дотук изложените съображения и доколкото от въззивника не са оспорвани възприетите от първата инстанция фактите относно настъпването на застрахователното събитие на 08.03.2018г., легитимацията на ищците да получат застрахователно обезщетение като наследници на починалата си роднина, като работник на „М.“ЕАД, размерът на дължимото застрахователно обезщетение, съдът намира, че предявеният от  С.М.Д., ЕГН **********, М.С.М., ЕГН **********, действащ със съгласието на законния си представител С.М.Д. и Д.С.Д., ЕГН **********, представляван от своя баща и законен представител С.М. *** частичен иск за сумата от 1000 лв, част от пълния размер на вземането от 8000 лв, с правно основание чл.448, ал.7, във връзка с ал.1 във връзка с чл.441 КЗ, предявен от ищците, в качеството на наследници на Х.И.Д., починала на 08.03.2018г., за присъждане на застрахователно обезщетение по Групова застрахователна полица №171020400001/27.12.2016г., сключена между „М.“ ЕАД и „З.“ АД, с настоящо наименование „З.“ АД за настъпило застрахователно събитие – „смърт“ на застрахованата  Х.И.Д., б.ж. на с.О., общ.Г., починала на 08.03.2018г., ведно със законна лихва за забава върху присъденото застрахователно обезщетение от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.09.2018г. до окончателно изплащане на вземането, се явява основателен и доказан и следва да се уважи в предявения размер.

Тъй като районния съд е достигнал до същия извод и е уважил иска, решението му следва да бъде потвърдено изцяло.

Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК във връзка с чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът следва да заплати на адвокат К.К. сумата в размер на 300,00лв., представляваща възнаграждение за предоставената от процесуалния представител на ищците безплатна правна помощ и съдействие.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                                           РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 27/26.02.2019 по т.д. 542/2018г. по описа на  Районен съд Г..

ОСЪЖДА „З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.С., район ***, представлявано от изпълнителните директори Н.А.Л. и С.Д.С.-К. да заплати на адвокат К.М.К. от Адвокатска колегия – гр.С.З., с адрес на кантората гр.С.З., бул.“***, ЕГН **********, сумата в размер на 300,00лв. /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищците.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                    

 

ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                              1.

                                                                                

      

 

           2.