Решение по дело №15842/2017 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 март 2018 г. (в сила от 12 октомври 2018 г.)
Съдия: Таня Яворова Букова
Дело: 20175330115842
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 1094, 28.03.2018 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX гр. с.

На 28.02.2018 г. в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ БУКОВА

 

при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15842 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Ищцата М.В.Д. ***, ................, представлявана от пълномощника й адвокат Д.Б., твърди, че сключила с „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД Договор за потребителски кредит № ...........2017 г., задълженията по който погасила предсрочно, въпреки което, счита, че уговорката за възнаградителна лихва в размер на 40% е нищожна поради противоречието й с добрите нрави - съгласно чл. 1, ал. 1 от Постановление на Министерския съвет № 426/18.12.2014 г., действало към момента на сключване на договора, размерът на законната лихва е сбор от основния лихвен процент на БНБ + 10 пункта, а основният лихвен процент за месец ноември 2016 г., в който е сключен договорът за кредит, е 0 %, следователно за година размерът на законната лихва е 10%, като при съпоставка на този размер с уговорената възнаградителна лихва е видно, че същият надвишава повече от 3 пъти размера на законната лихва, с оглед на което заплатената възнаградителна лихва в размер на 135.77 лв. подлежи на връщане като платена без основание. Вън от горното ищцата счита, че не дължи плащането и на застраховка в размер на 496.06 лв. по договора, тъй като в последния липсва съглашение за заплащане на застраховка - на страница 1-ва от него е описана структурата на потребителския кредит с начислените суми, в която не фигурира заплащането на застраховка. Въпреки това в погасителния план фигурира задължение за заплащане на застрахова в размер на 1050 лв. за срока на договора. Дори и да се приеме, че с подписването на погасителния план ищцата се е съгласила с плащането на застраховка, то това съгласие е нищожно поради противоречието му с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 11 от Закона за потребителския кредит, предвиждаща изричното включване на такава клауза в договора и последващото й отразяване в погасителния план. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че чл. 1, чл. 2, ал. 1 и чл. 8 от сключения помежду им договор за потребителски кредит, в които е уговорена възнаградителна лихва в размер на 40 % са нищожни поради противоречието им с добрите нрави, както и да осъди ответника да й върне получените без правно основание суми : 135.77

 

Продължение на решение по гр. д. № 15842/17 г. на РСПд – стр. 2/5

 

лв. – заплатена като възнаградителна лихва по договора и 496.06 лв. – заплатена като застраховка, ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на завеждане на исковата молба в съда – 06.10.2017 г., до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.

В исковата молба е направено и искане от пълномощника на ищцата за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 предложение 3-то ЗЗД и чл. 55, ал. 1 предложение 1-во ЗЗД.

Ответникът „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Арсеналски” № 11, ет. 8, ап. 12, представлявано от ......... К.М., а също и от пълномощника му адвокат Н.Г.Р., твърди, че : размерът на лихвата, цитиран от ищцата, се отнася до законната лихва, а лихвата упомената в договора е възнаградителна и тя не надвишава законоустановения размер; лихвата и другите разходи по кредита са включени в годишния процент на разходите, който по закон не може да надвишава 50.5 %, а годишния процент на разходите по процесния договор е 49.12 %; невярно е твърдението на ищцата, че е погасила задълженията по договора предсрочно - тя е внесла сума в размер на 1141 лв., която даже не покрива изтеглената от нея главница, а останалата сума в размер на 790.53 лв. е рефинансирана от дружеството и така кредитът е приключен предсрочно на 13.07.2017 г., а на ищцата е отпуснат нов кредит, поради което моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства намира за следното:

Като доказателство по делото е представен заверен препис на Договор за потребителски кредит /заем/ Номер на кредит ....... /......./, с дата – 16.03.2017 г., в който като страни са посочени „Терра Кредит” ООД, от една страна, в качеството му на кредитор и от друга – М.Д., в качеството й на кредитополучател, имащ за предмет : предоставяне на потребителски кредит на кредитополучателя в размер на 1300 лв. за финансиране на лични нужди на последния, срещу задължение да го върне ведно дължимите лихви при условията и в сроковете, посочени в договора.

Изхождайки от предмета на договора – предоставяне на кредит под формата на заем, както и от страните по него - физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност, т. е. потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 Закон за потребителския кредит /ЗПК/, а също и небанкова финансова институция, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК, то съдът приема, че обсъжданият договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия Закон за потребителския кредит.

 

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 15842/17 г. на РСПд – стр. 3/5

 

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, която е форма за действителността му.

При прегледа на процесния договор се установява, че в графата „Кредитополучател” същият не е подписан от ищцата, с оглед на което в разрез с твърденията й настоящият състав приема, че страните не са постигнали съгласие за сключването му в предвидената за това форма – писмена. А щом като договор не е сключен, то в правната сфера на страните не са възникнали описаните в исковата молба права и задължения, чийто източник е Договор за потребителски кредит /заем/ Номер на кредит ....... /......./ от 16.03.2017 г. Следователно липсва интерес от предявения иск за прогласяване на нищожността на клаузите, в които е предвидена възнаградителна лихва и производството по него като недопустимо следва да бъде прекратено, а платеното по него като получено при начална липса на основание подлежи на връщане.

            В унисон с твърденията на ищцата установява се от заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че по договора за кредит са платени 135.77 лв. – договорна лихва и 496.06 лв. – застраховка, които суми предвид липсата на договор са получени от ответника без правно основание и на основание чл. 55, ал. 1, предложение 1-во ЗЗД същите подлежат на връщане, поради което предявените осъдителни искове като доказани по основание и размер следва да бъдат уважени.

На основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата във връзка с чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения на процесуалния представител на ищеца – адвокат Д.Б., следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по делото в размер на 521.43 лв. /221.43 лв. по иска за връщане на получената без правно основание сума в размер на 135.77 лв., което възнаграждение е определено като процент, съответстващ на частта от иска, по която производството не бе прекратено, от минималното дължимо адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата или 300 лв. х 73.81 %, както и 300 лв. по втория осъдителен иск за сумата от 496.06 лв./, за заплащането на която сума на адвокат Б. ответникът следва да бъде осъден.

На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 168.25 лв. разноски по производството по исковете, по които производството по делото бе прекратено /доколкото от представения по делото от ответника Договор за процесуално представителство от 23.11.2017 г. се установява, че дружеството е заплатило на адвокат Р. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. и страните не са уговорили отделно възнаграждение за защита по всеки един от 3-те обективно съединени иска, то съдът приема, че възнаграждението за процесуално представителство по всеки един от тях следва да се определи на база на 1/3 от размера на уговореното и платено адвокатско възнаграждение; при това положение по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД дължимото адвокатско възнаграждение е

 

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 15842/17 г. на РСПд – стр. 4/5

 

133.33 лв., а по иска за връщане на сумата, платена като договорна лихва дължимото възнаграждение съразмерно на прекратената част от него възлиза на 34.92 лв. = 133.33 лв. х 26.19 %/.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд – Пловдив сумата от 100 лв. държавна такса по производството – по 50 лв. по всеки един от двата осъдителни иска.

            По изложените съображения съдът :

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото в частта относно предявения от М.В.Д. ***, ................, против „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Арсеналски” № 11, ет. 8, ап. 12, представлявано от ......... К.М.,  иск с правно основание чл. чл. 26, ал. 1 предложение 3-то ЗЗД за признаване за установено, че чл. 1, чл. 2, ал. 1 и чл. 8 от Договор за потребителски кредит /заем/ Номер на кредит ....... /......./ от 16.03.2017 г., в които е предвидена възнаградителна лихва в размер на 40 % са нищожни поради противоречието им с добрите нрави, КАТО НЕДОПУСТИМО.

ОСЪЖДА „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Арсеналски” № 11, ет. 8, ап. 12, представлявано от ......... К.М., да върне на М.В.Д. ***, ................, сумата от 135.77 лв., платена от последната като договорна лихва по Договор за потребителски кредит /заем/ Номер на кредит ....... /......./ от 16.03.2017 г., тъй като е получена без правно основание.

ОСЪЖДА „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Арсеналски” № 11, ет. 8, ап. 12, представлявано от ......... К.М., да върне на М.В.Д. ***, ................, сумата от 496.06 лв., платена от последната като застраховка по Договор за потребителски кредит /заем/ Номер на кредит ....... /......./ от 16.03.2017 г., тъй като е получена без правно основание.

ОСЪЖДА М.В.Д. ***, ................, да заплати на „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Арсеналски” № 11, ет. 8, ап. 12, представлявано от ......... К.М., сумата от 168.25 лв. разноски по производството съразмерно на исковете, по отношение на които производството по делото бе прекратено.

 ОСЪЖДА „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Арсеналски” № 11, ет. 8, ап. 12, представлявано от ......... К.М., да заплати на адвокат Д.

 

 

 

 

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 15842/17 г. на РСПд – стр. 5/5

 

Г.Б., адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита на ищеца по гр. д. № 15842 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2017 г. – М.В.Д. с ЕГН **********, в размер на 521.43 лв. 

ОСЪЖДА „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Арсеналски” № 11, ет. 8, ап. 12, представлявано от ......... К.М., да заплати в полза на Районен съд – Пловдив сумата от 100 лв. държавна такса по производството.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната, а в частта му, в която производството по делото е прекратено, то има характер на определение, което може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.

            На основание чл.7, ал. 2 ГПК преписи на решението да се връчат на страните.

 

СЪДИЯ : /п./ Таня Букова

 

            Вярно с оригинала!

            ММ