РЕШЕНИЕ
№ 1094, 28.03.2018 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX
гр. с.
На 28.02.2018 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15842 по описа за 2017
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата М.В.Д. ***, ................, представлявана от
пълномощника й адвокат Д.Б., твърди, че сключила с „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД Договор
за потребителски кредит № ...........2017 г., задълженията по който погасила
предсрочно, въпреки което, счита, че уговорката за възнаградителна
лихва в размер на 40% е нищожна поради противоречието й с добрите нрави - съгласно
чл. 1, ал. 1 от Постановление на Министерския съвет № 426/18.12.2014 г.,
действало към момента на сключване на договора, размерът на законната лихва е
сбор от основния лихвен процент на БНБ + 10 пункта, а основният лихвен процент
за месец ноември 2016 г., в който е сключен договорът за кредит, е 0 %,
следователно за година размерът на законната лихва е 10%, като при съпоставка
на този размер с уговорената възнаградителна лихва е
видно, че същият надвишава повече от 3 пъти размера на законната лихва, с оглед
на което заплатената възнаградителна лихва в размер
на 135.77 лв. подлежи на връщане като платена без основание. Вън от горното ищцата
счита, че не дължи плащането и на застраховка в размер на 496.06 лв. по
договора, тъй като в последния липсва съглашение за заплащане на застраховка -
на страница 1-ва от него е описана структурата на потребителския кредит с
начислените суми, в която не фигурира заплащането на застраховка. Въпреки това
в погасителния план фигурира задължение за заплащане на застрахова в размер на
1050 лв. за срока на договора. Дори и да се приеме, че с подписването на
погасителния план ищцата се е съгласила с плащането на застраховка, то това
съгласие е нищожно поради противоречието му с императивната разпоредба на чл.
11, ал. 1, т. 11 от Закона за потребителския кредит, предвиждаща изричното включване
на такава клауза в договора и последващото й отразяване в погасителния план. Въз
основа на така очертаната фактическа обстановка ищцата моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че чл. 1,
чл. 2, ал. 1 и чл. 8 от сключения помежду им договор за потребителски кредит, в
които е уговорена възнаградителна лихва в размер на
40 % са нищожни поради противоречието им с добрите нрави, както и да осъди
ответника да й върне получените без правно основание суми : 135.77
Продължение на решение по гр. д. № 15842/17 г. на РСПд – стр. 2/5
лв.
– заплатена като възнаградителна лихва по договора и
496.06 лв. – заплатена като застраховка, ведно със законната лихва върху всяка
главница от датата на завеждане на исковата молба в съда – 06.10.2017 г., до
окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.
В исковата молба е направено и искане от пълномощника
на ищцата за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2
от Закон за адвокатурата.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 26,
ал. 1 предложение 3-то ЗЗД и чл. 55, ал. 1 предложение 1-во ЗЗД.
Ответникът „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Арсеналски” № 11, ет. 8, ап. 12, представлявано от .........
К.М., а също и от пълномощника му адвокат Н.Г.Р., твърди, че : размерът на
лихвата, цитиран от ищцата, се отнася до законната лихва, а лихвата упомената в
договора е възнаградителна и тя не надвишава
законоустановения размер; лихвата и другите разходи по кредита са включени в
годишния процент на разходите, който по закон не може да надвишава 50.5 %, а
годишния процент на разходите по процесния договор е
49.12 %; невярно е твърдението на ищцата, че е погасила задълженията по
договора предсрочно - тя е внесла сума в размер на 1141 лв., която даже не
покрива изтеглената от нея главница, а останалата сума в размер на 790.53 лв. е
рефинансирана от дружеството и така кредитът е приключен предсрочно на 13.07.2017
г., а на ищцата е отпуснат нов кредит, поради което моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните
във връзка със събраните по делото доказателства намира за следното:
Като доказателство по делото е представен заверен
препис на Договор за потребителски кредит /заем/ Номер на кредит ....... /......./,
с дата – 16.03.2017 г., в който като страни са посочени „Терра
Кредит” ООД, от една страна, в качеството му на кредитор и от друга – М.Д., в
качеството й на кредитополучател, имащ за предмет : предоставяне на
потребителски кредит на кредитополучателя в размер на 1300 лв. за финансиране
на лични нужди на последния, срещу задължение да го върне ведно дължимите лихви
при условията и в сроковете, посочени в договора.
Изхождайки от предмета на договора – предоставяне на
кредит под формата на заем, както и от страните по него - физическо лице, което
при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална
компетентност, т. е. потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 Закон за
потребителския кредит /ЗПК/, а също и небанкова финансова институция,
предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК, то съдът приема, че обсъжданият договор има
характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се
съдържа в действащия Закон за потребителския кредит.
Продължение на решение по гр. д. № 15842/17 г. на РСПд – стр. 3/5
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, която е форма за действителността му.
При прегледа на процесния
договор се установява, че в графата „Кредитополучател” същият не е подписан от
ищцата, с оглед на което в разрез с твърденията й настоящият състав приема, че
страните не са постигнали съгласие за сключването му в предвидената за това
форма – писмена. А щом като договор не е сключен, то в правната сфера на
страните не са възникнали описаните в исковата молба права и задължения, чийто
източник е Договор за потребителски кредит /заем/ Номер на кредит ....... /......./
от 16.03.2017 г. Следователно липсва интерес от предявения иск за прогласяване
на нищожността на клаузите, в които е предвидена възнаградителна
лихва и производството по него като недопустимо следва да бъде прекратено, а
платеното по него като получено при начална липса на основание подлежи на
връщане.
В унисон с твърденията на ищцата установява
се от заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, че по договора за кредит са платени 135.77 лв. – договорна лихва и
496.06 лв. – застраховка, които суми предвид липсата на договор са получени от
ответника без правно основание и на основание чл. 55, ал. 1, предложение 1-во ЗЗД същите подлежат на връщане, поради което предявените осъдителни искове като
доказани по основание и размер следва да бъдат уважени.
На основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата във
връзка с чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на процесуалния представител на ищеца – адвокат Д.Б.,
следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и защита по делото в размер на 521.43 лв. /221.43 лв. по иска
за връщане на получената без правно основание сума в размер на 135.77 лв., което
възнаграждение е определено като процент, съответстващ на частта от иска, по
която производството не бе прекратено, от минималното дължимо адвокатско
възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата или 300 лв. х 73.81 %,
както и 300 лв. по втория осъдителен иск за сумата от 496.06 лв./, за
заплащането на която сума на адвокат Б. ответникът следва да бъде осъден.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника сумата от 168.25 лв. разноски по производството
по исковете, по които производството по делото бе прекратено /доколкото от
представения по делото от ответника Договор за процесуално представителство от
23.11.2017 г. се установява, че дружеството е заплатило на адвокат Р. адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. и страните не са уговорили отделно
възнаграждение за защита по всеки един от 3-те обективно съединени иска, то
съдът приема, че възнаграждението за процесуално представителство по всеки един
от тях следва да се определи на база на 1/3 от размера на уговореното и платено
адвокатско възнаграждение; при това положение по иска с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД дължимото адвокатско
възнаграждение е
Продължение на решение по гр. д. № 15842/17 г. на РСПд – стр. 4/5
133.33
лв., а по иска за връщане на сумата, платена като договорна лихва дължимото
възнаграждение съразмерно на прекратената част от него възлиза на 34.92 лв. =
133.33 лв. х 26.19 %/.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на Районен съд – Пловдив сумата от 100 лв.
държавна такса по производството – по 50 лв. по всеки един от двата осъдителни
иска.
По изложените съображения съдът :
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото в частта относно предявения
от М.В.Д. ***, ................, против „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Арсеналски” № 11, ет. 8, ап. 12, представлявано от .........
К.М., иск с правно основание чл. чл. 26,
ал. 1 предложение 3-то ЗЗД за признаване за установено, че чл. 1, чл. 2, ал. 1
и чл. 8 от Договор за потребителски кредит /заем/ Номер на кредит ....... /......./
от 16.03.2017 г., в които е предвидена възнаградителна
лихва в размер на 40 % са нищожни поради противоречието им с добрите нрави,
КАТО НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище
в гр. София и адрес на управление – бул. „Арсеналски” № 11, ет.
8, ап. 12, представлявано от ......... К.М., да върне
на М.В.Д. ***, ................, сумата от 135.77 лв., платена от последната
като договорна лихва по Договор за потребителски кредит /заем/ Номер на кредит .......
/......./ от 16.03.2017 г., тъй като е получена без правно основание.
ОСЪЖДА „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище
в гр. София и адрес на управление – бул. „Арсеналски” № 11, ет.
8, ап. 12, представлявано от ......... К.М., да върне
на М.В.Д. ***, ................, сумата от 496.06 лв., платена от последната
като застраховка по Договор за потребителски кредит /заем/ Номер на кредит .......
/......./ от 16.03.2017 г., тъй като е получена без правно основание.
ОСЪЖДА М.В.Д. ***, ................, да заплати на „ТЕРРА
КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление –
бул. „Арсеналски” № 11, ет. 8, ап.
12, представлявано от ......... К.М., сумата от 168.25 лв. разноски по
производството съразмерно на исковете, по отношение на които производството по
делото бе прекратено.
ОСЪЖДА „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Арсеналски” №
11, ет. 8, ап. 12,
представлявано от ......... К.М., да заплати на адвокат Д.
Продължение на решение по гр. д. № 15842/17 г. на РСПд – стр. 5/5
Г.Б.,
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита на ищеца по
гр. д. № 15842 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2017 г. – М.В.Д.
с ЕГН **********, в размер на 521.43 лв.
ОСЪЖДА „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и
адрес на управление – бул. „Арсеналски” № 11, ет. 8, ап. 12, представлявано от ......... К.М., да заплати в
полза на Районен съд – Пловдив сумата от 100 лв. държавна такса по
производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната, а в частта му, в която
производството по делото е прекратено, то има характер на определение, което
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му.
На основание чл.7, ал. 2 ГПК преписи
на решението да се връчат на страните.
СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ММ