Р Е Ш Е Н И Е № 132
гр.Силистра, 06.02.2024 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Маргарита Славова
при
секретаря Виолина Рамова, с участието на Заместник-окръжния прокурор при ОП
гр.Силистра Свилен Тодоров,като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД №77 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С Решение №62/10.10.23г.,постановено
по АНД №150/2023г.,Тутраканският районен съд е потвърдил Наказателно
постановление №23-0362-000326/09.06.23г., издадено от началник група в
РУ-Тутракан при ОД МВР Силистра,с което на С.И.М. ***, на основание чл.182 ал.1
т.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП),за извършено нарушение на чл.21
ал.1 ЗДвП, в условията на законоустановена кумулация, са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 700 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
Производството е образувано по касационна жалба на С.И.М.,
подадена чрез представител по пълномощие адв.М.Я. ***, обективираща искане за отмяна
на съдебния акт и след решаване на спора по същество от касационната
инстанция,за отмяна на първоначално оспореното НП.Възраженията и доводите са
доразвити в Становище вх.№75/17.01.24г. на АС-Силистра (л.33-л.34).Релевирано е
оплакване за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, защото съдът
бил формирал решаващите си изводи на базата единствено на свидетелските
показания на полицейски служители,които не били достатъчно надеждни
доказателствени източници, предвид заинтересоваността им от изхода на
производството.Инвокират се отново (поддържани пред
ТРС) възражения за това, че автоматизираното техническо средство (АТСС),което е
отчело скоростта на движение на управлявания от касатора автомобил,не било
използвано по нормативно предвидения начин,с оглед на което се твърди, че
реално отчетената скорост била извън населеното място (преди неговото начало),което
съществено променяло фактите.В резултат на неотстранените във въззивния процес
процесуални нарушения,допуснати в досъдебната фаза на административнонаказателното
производство,съдът бил приложил неправилно материалния закон, защото санкцията
при релевираната скорост „във“ и „извън“ населено място, е различна. Необосновано
бил приел,че мястото на нарушението било ясно посочено в АУАН и в процесното
пред него НП,при установената липса на снимка към представения Протокол за използване
на АТСС от 16.03.2023г., в нарушение на регламентацията от чл.10 ал.3 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата (Обн.ДВ,бр.36/15г.,изм.ДВ,бр.6/18г.)
на министъра на МВР-занапред Наредбата.Последното разколебавало извода за
правилната му експлоатация (на АТС) и коректност на отчетения резултат за
скорост на управлявания от касатора автомобил.На същия терен се поддържа и
оплакване, че протоколът, представляващ Приложение към чл.10 ал.1 Наредбата,не
бил попълнен за конкретното място (арг.чл.10 ал.3
с.н.) Всичко това било засегнало съществено правото на защита на касационния жалбоподател,
поради което се настоява за отмяна на съдебния акт и съответно,за отмяна на
наказателното постановление. Претендират се разноски за двете съдебни
инстанции.
Ответникът по касация- Началник група
„Охранителна полиция“ в РУ-Тутракан при Областна дирекция на МВР гр.Силистра, в бланкетно
писмено становище по делото,подадено чрез упълномощен представител
гл.юрисконсулт В.А.(л. 28-л.30), поддържа неоснователност на касационната
жалба. Моли за потвърждаване на решението на ТРС,както и да присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Заместник-окръжният
прокурор при ОП гр.Силистра счита, че атакуваният съдебен акт е
законосъобразен, а касационната жалба неоснователна. Дава заключение за оставяне
в сила на съдебното решение.
Производството е по реда на Глава ХІІ /чл.208
и сл./ АПК,вр. с чл.63в ЗАНН.
Силистренският административен съд,след обсъждане на
жалбата и доказателствата по делото, прие следното: Касационни основания, от кръга на нормативно регламентираните с
чл.348 ал.1 НПК,във връзка с чл.63в ЗАНН, които са заявени и поддържани пред
настоящия състав, са за допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон,вкл. че липсвала яснота
по фактическото обвинение, в сегмента - за мястото на нарушението, при твърдяно
отсъствие на каквито и да е доказателства за началното ограничение на скоростта
на движение на МПС в процесния пътен участък,както и - къде изобщо е била
поставена преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации,тип АТСС по разума на §6 т.65 ДР ЗДвП.Ето
защо касационният контрол ще се извърши на терена на поддържаните възражения за
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в пределите на
задължителната проверка от чл.218 ал.2 от АПК.
Тутраканският районен съд е установил вярно
фактическата обстановка по дело- то, въз основа на събраните доказателства. Базирайки
процесуалната си дейност на принципите от чл.13 и чл.14 НПК,е анализирал
задълбочено събраните в процеса доказателства и е извел законосъобразно
фактическите си изводи.Предмет на касационната проверка е решението на районния
съд, а не Наказателното постановление,като контрол за приложението на
материалния закон,настоящата инстанция извършва и служебно,въз основа на
установените факти от ТРС,предвид нормативната забрана за нови фактически
установявания от чл.220 АПК.
Процесът пред районния съд е иницииран от
касатора против НП №23-0362-000 326/09.06.2023г.,с главно възражение за несъответствие
между фактическото положение (посоченото място на извършване на нарушението - ул.“**********“
в с.З., не фигурирала в никоя географска, геодезическа или кадастрална карта на
селото, което не позволявало на касатора да разбере къде точно бил извършил
нарушението) и юридическата му квалификация, довело до незаконосъобразното му санкциониране.
Съдът е установил, че на 16.03.2023г. в 12:55 часа, в с.З., по ул.“**********“,
в близост до ЗК“А.З.“,при движение в посока към гр.Силистра,е констатирано нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП,извършено
с лек автомобил „******************************,собственост на С.Х.С.. Нарушението
е установено посредством автоматизирано техническо средство, регистрирало
скорост от 105 км/ч при максимално разрешена за населеното място от 50 км/ч, което
ограничение (освен, че е нормативно определено с чл.21 ал.1 ЗДвП) е било въведено
и с пътен знак Д-11 - „начало на населено място“, а отчетеното наказуемо превишение на скоростта е от 52 км/ч (след приспадане на 3
км/ч в полза на нарушителя). Релевираното нарушение е заснето с автоматизирано техническо средство (мобилна
система за видеоконтрол) TFR 1-M №517, от одобрен
тип (л.48 АНД/ТРС), преминало последваща проверка за
изправност на 16.02.2023г. (л.34 АНД/ТРС),което е обосновало верния извод на
съда,че законосъобразно е установено процесното нарушение.Метрологичният
контрол на измервателното средство за скорост е извършен съгласно
регламентацията от Закона за измерванията (ЗИ) и Наредба за средствата за измерване,които подлежат на метрологичен
контрол (Обн.ДВ,бр.98/03г.,посл.изм.ДВ,бр.86/17г.),чиито
чл.755 ал.1 т.2 допуска, при реални условия на измерване на скорост,отклонение
от +/– 3км/ч,колкото са изрично съобразени в полза на нарушителя с НП.Спазени
са нормативните изисквания относно изправността на радарните устройства,използвани
за пътен контрол,вкл. АТСС, поради което съответен на закона е изводът на съда
за техническа изправност на автоматизираното средство, с което е заснето
процесното нарушение.
В този контекст, като неоснователно следва да бъде
отклонено възражението на касатора, че липсвали доказателства за правилното
използване на АТСС,вкл. за неговата техническа годност към релевантната дата - 16.03.2023г.Съгласно
чл.43 ал.4 ЗИ, периодичността на последващите
проверки се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор (ДАМТН), която е Заповед №А-616 от 11.09.2018г.,публикувана
в ДВ и достъпна на сайта на ДАМТН.Според т.31 от същата,периодичността на
проверките на скоростомерите е една година,както
правилно е съобразил ТРС при извеждане на извода за техническа изправност на
автоматизираното средство, с което е установено и заснето нарушението.
Съдът
е установил още, че заснетото нарушение с АТСС, видно от извлечената снимка от
клип №18341, Радар №517, е извършено с автомобил с рег.№*******, чиито
собственик, установен от информационните масиви на „Пътна полиция“ и след
уведомяването му за нарушението на скоростта, е представил Декларацията по
чл.188 ЗДвП посочвайки,че водач на заснетото МПС е бил касаторът.При спазване
на регламентацията от чл.40-чл.44 ЗАНН е издаден АУАН серия АД, №175112/05.05.23г.,а впоследствие и процесното пред ТРС Наказателно
постановление.Съдът е извършил верни фактически установявания,че ул.“**********“
в с.З., представлява участък от републикански път II-21,а контролът е осъществен съответно на регулацията
с Наредба №8121з-532/15г.Така възприетото от съда от обективна страна е
съответно на фактите, установени със статичното изображение (снимков
материал,съгл. чл.5 Наредбата),представляващо извлечение от видеоклип, генерирал
информацията в хода на използването му на 16.03.2023г. от 09:40ч. до 15:00ч.,
на конкретния пътен участък; при посока на движение на контролираните МПС- към
гр.Силистра;с посока на задействане-„приближаващ“ и посочен режим на измерване,
при ограничение на скоростта за движение от 50 км/ч, с приложена снимка на л.17
от делото на ТРС.Горните реквизити са изискуемите от Наредбата,вкл.
Приложението към чл.10 ал.1 от с.н.,което ирелевира оплакването за нарушения на
правилата за използване на АТСС.
Действително в
образеца на протокола по чл.10 ал.1 от Наредбата,не са попълнени всички полета
като: начало и край на участъка;разстояние от пътния знак „Д 11“ до АТСС и
др.,които са несъществени, доколкото могат да бъдат установени безпротиворечиво
от извлечената от клипа снимка №18341/Радар №517,вкл. с GPS координати. Поставеният в касационното оспорване
акцент върху липсата на снимка към обсъдения по-горе Протокол за използване на
мобилно АТСС, следва да бъде отклонен, тъй като нормативното изискване за
снимка на разположението на уреда, е поставено от нормотвореца
като акцесорно,към задължителния Протокол по чл.10
ал.1 Наредбата. Щом всички правнозначими факти са
установени в процеса и без прилагане на въпросната снимка,дори и да се приеме
някакво нарушение на процедурата,то същото е несъществено и не може да промени
изводите на въззивния съд, които се споделят от касационния състав.Обосновано ТРС
се е позовал на обсъдения по-горе снимков материал, съдържащ релевантната
информация за нарушението и, анализирайки извлечението от АИС „Пътна полиция“,е
извел верни изводи за спазване на сроковете от чл.34 ЗАНН.
Предвид горните констатации,районният съд в
съответствие с фактите по делото и закона, е приел, че процесното пред него НП
е със съдържание, съобразно чл.57 ал.1 ЗАНН, обратно на оплакването на
касатора.Спазено е изискването и на чл.16 ал.5 от Наредба №8121з -532/15г.,като
е приспадната максимално допустимата грешка за въпросния вид АТС,посочена в
чл.755 ал.1 т.2 от Наредба за средствата за измерване, вследствие на което
отчетената от техническото средство скорост от 105 км/ч е намалена с 3 км/ч и
приетата за съставомерна,респ. наказуема,е посочена -
102 км/ч.При несъмнено установеното превишение с 52
км/ч правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП,
предвиждаща наказанията в абсолютен размер, което изключва възможността за
тяхното редуциране както от АНО,така и при инстанционния
контрол на неговия акт.Съгласно чл.189з ЗДвП не се прилагат чл.58г и чл.2 ЗАНН
за нарушенията по този закон.Следователно,оспореното решение на ТРС не е
засегна-то от релевираните отменителни основания и подлежи на потвърждаване
като съответно на закона и фактите по делото.
В този контекст преценено,основателно
е искането на ответника за съдебни разноски,каквито съгласно чл.63д ал.4-ал.5 ЗАНН,се присъждат по реда на АПК,
което в ракурса на чл.143 ал.1,във вр. с §1 т.6 ДР
АПК означава, че същите следва да бъдат определени в полза на органа, който е
разпоредител с бюджет и в чиято структура е АНО издал процесния пред ТРС юрисдикционен
акт.Такъв,по аргумент от чл.37 ал.2 ЗМВР, е Областната дирекция на МВР
Силистра.Според чл.143 ал.3 АПК,във връзка с чл.63д ал.5 ЗАНН,юрисконсултското възнаграждение се определя съгласно чл.37 от
Закона за правната помощ,регламентиращ размера му с Наредба за заплащането на
правната помощ (Обн.ДВ,бр.5/06г.,посл.изм.ДВ,бр.74/21г.),
чиито чл.27е е определил относителни граници на възнаграждението от 80 до 150
лева. В случая, такова следва да бъде определено в размер на 80 лева.
Обобщавайки
изложеното, настоящият състав намира,че обжалваното решение на ТРС е валидно и
допустимо.Постановено е в съответствие с установените, посредством надлежно
събрани доказателства, факти по делото и със закона.Ето защо, следва да бъде
оставено в сила,воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК,вр. с чл. 63в ЗАНН, Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
в сила Решение №62/10.10.2023г., постановено по АНД №150/2023г. по описа на Тутраканския
районен съд.
ОСЪЖДА С.И.М.,с ЕГН:********** ***, да заплати на Областна дирекция на МВР гр. Силистра,с
административен адрес: гр.Силистра,бул.“*************, сумата от 80.00 (Осемдесет) лева -
съдебни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.