№ 164
гр. Тетевен, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря М. СВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20254330100099 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.
В, чрез пълномощника си юрк. Г. А., срещу М. С. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. Тетевен,
област Ловеч, ул. „ххххххххх“ № 10 с цена на иска: 4340.58 лева.
В исковата молба се твърди, че на 20.10.2022 г. е сключен Договор за потребителски
кредит № ********* между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, като кредитор и М. С. Х.,
като длъжник. Договорът е сключен при следните параметри:
- Сума на кредита: 2500.00 лв.;
- Срок на кредита: 24 месеца;
- Размер на вноската: 151.95 лв.;
- Годишен процент на разходите (ГПР): 49.03 %;
- Годишен лихвен процент: 41.00 %;
- Лихвен процент на ден: 0.11 %;
- Общо задължение по кредита: 3646.54 лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
- Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 1000.00 лв.;
- Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 1625.00 лв.;
Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 109.38 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
- Общо задължение: 6271.54 лв.;
- Общ размер на вноска: 261.33 лв.;
- Дата на погасяване: 10-ти ден от месеца.
Сочи се, че съгласно Декларации т. Б към Договора за потребителски кредит (ДПК)
1
неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които били предадени при подписване на
договора и с които длъжниците са били запознали преди подписване на договора, нямали
забележки към тях и се задължили да ги спазват, за което положили подписа си под клаузите
на ДПК и ОУ.
Ищцовото дружество заявява, че съгласно Декларации т. А на потребителя се
предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български
език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и
разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко
предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правят се
разяснения и за допълнителните услуги, които предлага дружеството.
Твърди, че длъжникът поел задължение по Договор за потребителски кредит №
*********, като го сключил за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в
размер на 261.33 лв. и падежна дата всяко 10-то число на месеца.
Счита, че „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД изпълнявало точно и в срок
задълженията си по договора. Сочи, също така и че длъжникът М. С. Х. частично е
погасявала задължението си, като са посочени дати и суми на погашение от страна на Х.,
чиито общ размер се изчислява на сумата от 779.33 лева, от която сума кредиторът е посочил
каква част от задължението е погасена.
Дружеството заявява, че съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от
Общите условия по ДПК № ********* клиентът може да избере да закупи една или повече
допълнителни услуги към договора. Изборът е на клиента, като закупуваното на същите не е
задължително условие за сключване на договора, а е опционално. За клиент избрал да се
възползва от горепосочената възможност, към датата на сключване на договора възниква
задължение да заплати дължимото за избраната услуга/услуги възнаграждение, като същото
се разсрочва за плащане в погасителния план, като част от всяка една погасителна вноска.
На следващо място сочи, че Закупуването на услугите „Фаст“ и „Флекси“ е изцяло по
желанието на длъжника. Последният се е съгласил с определеното между страните
възнаграждение предоставянето на услугите - „Фаст“ сума в размер на 1000.00 лв. и
„Флекси“ сума в размер на 1625.00 лв. Закупените от длъжника допълнителни услуги „Фаст“
и „Флекси“ съдържат следните възможности:
- Приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит.
Представителите на ищеца са извършили всички необходими действия за проучването на
кредитното досие на длъжника, подготвили са нужните документи и са сключили договора в
максимално кратки срокове, като услугата „Фаст“ е използвана от длъжника.
- Отлагане на определен брой погасителни вноски. Тази процедура се
осъществява по реда и при условията, посочени в т.15.2.1 от ОУ, озаглавена „Отлагане на
вноски“, като длъжника въпреки предоставената възможност със закупената от него услуга
„Флекси“ не се е възползвал от същата.
- Намаляване на определен брой погасителни вноски. Така, ако доходът на
длъжника намалее, те ще могат да поискат от кредитора да им намали с до 75 % размера на
определен брой погасителни вноски Процедурата е описана в т. 15.2.2 от ОУ „Намаляване
на погасителни вноски“, като длъжникът въпреки предоставената възможност със
закупената от него услуга „Флекси“ “ не се е възползвал от същата.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди длъжника М. С. Х., ЕГН:
********** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД вземане в общ размер на
4340.58, от които: 484.77 - неплатена главница; Неплатено договорно възнаграждение
806.38; възнаграждение за закупен и използван допълнителен пакет услуги „Фаст“, в размер
на 874.99 лева; закупена услуга „Флекси“ в размер на 1681.18 лева; 408.30 лева лихва за
забава, както и сумата от 303.58 лева, представляващо задължение по Договор за
2
потребителски кредит № *********.
Моли съда да осъди ответника да ни заплати и сторените съдебни разноски за
настоящото производство, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Ответника в указания срок съгласно разпоредбата на чл. 131 от ГПК не е подал
писмен отговор на Исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е установено, че на 20.10.2022 г. М. С. Х., сключила Договор за
потребителски кредит, по силата на който изтеглила кредит в размер на 2 500 лева. Срокът
за издължаване на кредита е 24 месеца. В т. 6 от договора бил посочен лихвеният размер,
като бил определен годишен лихвен процент, в размер на 41.00 %, ГПР в размер на 49.03 %,
лихвен процент на ден 0.11 % и дължима сума по кредита 3 646.54 лева. На следващо място
били предвидени и допълнителни пакети от услуги, като допълнителна услуга „Фаст“ на
цена от 1 000.00 лева и допълнителна услуга Флекси“ на цена от 1 625.00 лева.
На следващо място със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
543/2024 г. на РС - Тетевен ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество сумите:
1838.67 лв. неплатена главница по Договор за потребителски кредит № ********* от
20.10.2022 г. ведно със законна лихва от 30.05.2024 г. до изплащане на вземането, както и
държавна такса в размер на 36.77 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00
лева. с Разпореждане № 1723 от 18.06.2024 г.по ч.гр.д. № 543/2024 г. на РС – Тетевен
съдебният състав е отхвърлил частично заявлението по чл. 410 от ГПК на кредитора „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, като е уважил единствено претенцията за
дължима главница, в остатъчен размер, след приспадане на направените погашения от
страна на длъжника, в размер на 661.33 лева. Цитираният съдебен акт е обжалван от „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* с частна жалба пред въззивната инстанция. С
Определение № 647 от 22.08.2024 г. постановено по в.ч.гр.дело № 399/2024 г. по описа на
ОС – Ловеч, изцяло е потвърдено обжалваното Разпореждане на РС - Тетевен, като
правилно, с изложени подробни мотиви за дължимостта, единствено на главницата по
процесният договор за потребителски кредит.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 422 от
ГПК, за признаване за осъждане на ищцата за сума в общ размер на 4340.58, от които: 484.77
- неплатена главница; Неплатено договорно възнаграждение 806.38; възнаграждение за
закупен и използван допълнителен пакет услуги „Фаст“, в размер на 874.99 лева; закупена
услуга „Флекси“ в размер на 1681.18 лева; 408.30 лева лихва за забава, както и сумата от
303.58 лева, представляващо задължение по Договор за потребителски кредит № *********,
за които суми е издадено разпореждане по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 543/2024 г. на РС –
Тетевен, с което същите са отхвърлени и цитираното разпореждане е изцяло потвърдено от
въззивната инстанция с Определение № 647 от 22.08.2024 г. постановено по в.ч.гр.дело №
399/2024 г. по описа на ОС – Ловеч.
Изложените в искова молба фактически твърдения и представени писмени
доказателства, дават основание на съда да приеме, че по сключения договор ищцата има
качеството на потребител по см. на пар. 13, т. 1, във вр. т. 35, вр. т. 14 от ЗЗП. Потребителски
спорове са тези произтичащи от правата по ЗЗП, така и всички спорове между търговци и
потребители, поради което в приложното поле на нормата са и хипотезите на претенции за
неоснователно обогатяване, отрицателните установителни искове, вкл. за нищожност на
договор поради противоречие със закона, липса на съгласие, по чл. 439 от ГПК (вж. в този
3
смисъл Определение № 241/05.04.2013 г. по ч. т. д. № 1395/2013 г. на ВКС, Определение №
408/24.06.2014 г. по ч. т. д. № 1206/2014 г. на ВКС-П, т. о., Определение № 323/04.02.2015 г.
по ч. т. д. № 3397/2014 г. на САС и др. Определение № 272 от 28.06.2019 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 797/2019 г., I т. о., Определение № 18/16.01.2020 г. по ч. т. дело № 2502/2019 г. по описа на
ВКС, Определение № 2481 от 21.08.2023 г. по гр. д. № 2819/2023 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС).
Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, съответно за тяхната нищожност на основание чл. 146 от
ЗЗП т.е. независимо от наведените доводи за нищожност от потребителя, съдът извършва
самостоятелна и всеобхватна проверка за клаузите, засягащи потребителски права, която
може да доведе до извод за нищожност на клаузите в потребителски договори, а оттам и в
определени хипотези до недействителност на целите процесни договори.
Освен това в Тълкувателно решение № 1 от 2020 г. от 27.04.2022 г. на ВКС е прието,
че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни
сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без
да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича
пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В тълкувателното решение е
посочено, че съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато установи
пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката. Някои от общите
основания за нищожност по чл. 26 ЗЗД се установяват от самата сделка и съдът е длъжен да
ги констатира като не зачете нейните правни последици. Порокът на сделката поради
противоречие със закона се състои в нарушаване на императивна правна норма и е
установим при съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона.
Неспазването на императивни разпоредби от приложимия закон следва да се констатира
служебно от съда независимо дали във всички случаи възразилият за нищожност е посочил
конкретни правни разпоредби, на които противоречи сделката т. е. достатъчно е да посочи
само противоречие със закона като основание за нищожност.
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС /напр. Решение № 97 от 8.02.2013 г. на
ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о., ТК/ при въведени няколко основания за нищожност, всяко
от които произтича от различни факти и може да съществува самостоятелно, правен интерес
от кумулативното обективно съединение на исковете не е налице, ако правните последици,
които законът свързва с обявяването на нищожността за идентични.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Допълнителни по смисъла на горепосочената разпоредба са тези услуги, които са извън
основната престация на заемодателя, а именно отпускане на заема и неговото
администриране, усвояване и управление - арг. от чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
В случая, видно от раздел V и VI от процесния договор за потребителски кредит и чл.
15, 15.1 и 15.2 ОУ, длъжникът е закупил услугите „Фаст“, предоставяща право на
приоритетно становище по искането му за кредит, с цена 1000 лв. и „Флекси“, предоставяща
му право да променя погасителния си план при изпълнение на специфични изисквания, като
отложи, намали или смени датата на падежа на определен брой погасителни вноски, с цена
1625 лв. Уговорено е и че заплащането на цените им е разсрочено на вноски от по 109.38
лв., дължими заедно с месечната погасителна вноска по кредита.
С оглед изложеното ОС – Ловеч по в.ч.гр.дело № 399/2024 г. е приел, че услугата
„Фаст“ със съдържанието, посочено в ОУ към договора, няма характер на допълнителна по
см. на чл. 10а, ал.1 ЗПК, защото не е услуга, предлагана при действието на договора, а е за
действия, предхождащи самото сключване на договора. Посочената клауза, уреждаща
възнаграждение за услуга, която не е сред допустимите по договора за потребителския
кредит, противоречи на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД.
4
По отношение на такса „Флекси“ следва да се има предвид, че тя се дължи
предварително, независимо от това дали ще бъдат ползвани уговорените възможности,
даващи право на кредитополучателя да оперира с кредитните средства при облекчени за него
условия. Това поставя кредитополучателя в неравноправното положение да дължи цена за
услуги, които не ползва, на което съответства и реципрочното право на кредитора да събира
цена за непредоставени услуги. Клаузата относно възнаграждение за услуга „Флекси“ е
неравноправна, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя - чл. 143 ЗЗП, и след като няма твърдения да е индивидуално уговорена, тя е
нищожна - чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Отделно от това размерът на възнаграждението за закупуване на пакета от
допълнителни услуги - общо 2625.00 лв., и надхвърля размера на отпуснатия кредит от
2500.00 лв., с оглед на което стойността на тези странични за договора задължения се явява
необосновано висока и също води до значително неравновесие в правата на длъжника и на
кредитора по договора, което е още един допълнителен аргумент за извода за нищожност на
клаузите, с които е предвидено заплащането на тези услуги.
Освен това ОС – Ловеч по в.ч.гр.дело № 399/2024 г. сочи, че дори и да се приеме че
потребителят доброволно да е избрал да заплати сумата от общо 2625.00 лв. за посочените
допълнителни услуги, в случая това е ирелевантно, доколкото основна задача на съда по
потребителски дела е да отиде отвъд буквалното съгласие на страните, за да възстанови
икономическия баланс по договора в съответствие със законовите правила за защита на
потребителя и принципите в тази насока - в този смисъл т. 28 от Определение по дело C-
425/23 на СЕС и т. 52 от Решение от 21.04.2016 г. по дело по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerov на СЕС. Следователно съгласието на потребителя, от когото не може да се
очаква да е правно информиран, е въпрос без значение, с оглед служебното задължение на
съда за защита на интересите му.
С Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г. на СЕС е прието, че чл. 3, б. "ж" от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са
уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги
потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на
понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам
и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и),
когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на
съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит. Следователно може да се обоснове несъмнен извод,
че дължимите възнаграждения за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ представляват
разход, пряко свързан с договора за кредит и същите следва да намерят отражение при
изчисление на ГПР по кредита.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките,
макар формално процесният договор да покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК,
вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Съдът намира, че
характерът на вземането за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, представлява
допълнително възнаграждение за ползване на предоставения паричен ресурс, поради което
предполага включването му в ГПР. При отчитането на тези суми като несъмнен разход
действителният ГПР би бил различен, т. е. по-висок. В този смисъл вписаното в договора не
5
кореспондира с изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази част от сделката е
особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на
годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви
изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните
продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени
обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето, съгласно чл. 22
ЗПК, каквато е и настоящата хипотеза.
С оглед констатираната недействителност на процесния договор за кредит, правилно
първоинстанционният съд на основание чл. 23 ЗПК е уважил заявлението само до размера
на чистата стойност на кредита, без възнаградителната лихва и останалите претенции за
такси и лихви за забава, като е приспаднал от главницата – 2500.00 лв., платените от
длъжника суми в общ размер на 661,33, съобразно твърденията на заявителя. Доколкото след
приспадането размерът на незаплатения остатък от главницата възлиза на 1838,67 лв., а
заявителят е претендирал сумата от 6679,25 лв., правилно заповедният съд е отхвърлил
заявлението за разликата над 1838,67 лв. / Определение № 647 от 22.08.2024 г. постановено
по в.ч.гр.дело № 399/2024 г. по описа на ОС – Ловеч/.
Както се установи по делото с Разпореждане № 1723 от 18.06.2024 г.по ч.гр.д. №
543/2024 г. на РС – Тетевен съдебният състав е отхвърлил частично заявлението по чл. 410
от ГПК на кредитора „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, като е уважил
единствено претенцията за дължима главница, в остатъчен размер от 1838.67 лева, след
приспадане на направените погашения от страна на длъжника, в размер на 661.33 лева от
общия размер на отпуснатата главница в размер на 2500.00 лева. Цитираният съдебен акт е
обжалван от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* с частна жалба пред
въззивната инстанция, която с Определение № 647 от 22.08.2024 г. постановено по
в.ч.гр.дело № 399/2024 г. по описа на ОС – Ловеч изцяло е потвърдила първоинстанционният
съдебен акт. По отношение на предявеният в настоящето производство осъдителен иск, то
същия остана недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Съдебните състави по
ч.гр.д. № 543/2024 г. на РС – Тетевен, по в.ч.гр.дело № 399/2024 г. по описа на ОС – Ловеч,
както и настоящата намират, че процесният договор за кредит № *********от 20.10.2022 г. е
нищожен и като последица от нищожността е дължимостта, единствено на чистата стойност
на отпусната главница. По процесният договор за кредит размера на отпусната главница е
2500.00 лева, размер на извършениите погашения от ищцата Х. е в размер на 661.33 лева,
съответно остатъкът е в размер на 1838.67 лева, какъвто размер е уважен и от съдебният
състав по ч.гр.д. № 543/2024 г. на РС – Тетевен, ведно с държавната такса за образуване на
производството по 410 от ГПК и юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изложените мотиви ищцовата претенция по предявения осъдителен иск,
следва да бъде отхвърлена като недоказана.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се поражда право на
разноски в полза на ответната страна. В случая такива не са претендирани от ответницата, в
хода на производството, затова и съдът не следва да присъжда разноски.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният от „ПРОФИ КРЕДИТ
6
България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В
осъдителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 422 от ГПК, срещу М. С.
Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „ххххххххх“ № 10, за осъждане
на ответницата да заплати на ищцовото дружество сума в общ размер на 4340.58, от които:
484.77 лева - неплатена главница; Неплатено договорно възнаграждение от 806.38 лева;
възнаграждение за закупен и използван допълнителен пакет услуги „Фаст“, в размер на
874.99 лева; закупена услуга „Флекси“ в размер на 1681.18 лева; сумата от 408.30 лева лихва
за забава, както и сумата от 303.58 лева, представляващо задължение по Договор за
потребителски кредит № *********.
На основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Окръжен съд- гр. Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК копие от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
7