Решение по дело №299/2025 на Административен съд - Кърджали

 

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „АББА – 2013“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], ***, [жк], [адрес], представлявано от управителя му Д. У., подадена чрез процесуален представител - адвокат Л. И. Д. от ***, с посочен служебен адрес: [населено място] ***, [улица], [адрес], против Решение №6 от 20.01.2025 год., постановено по АНД №850/2024 год. по описа на Pайонен съд - Кърджали, с което е потвърдено наказателно постановление №778856-F757057 от 15.07.2024 год., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция за приходите.

Касаторът заявява в жалбата, че счита решението на Районен съд - Кърджали за неправилно и незаконосъобразно, като излага съображения за това. На първо място, касаторът намира решението на първоинстанционния съд за немотивирано, като твърди, че макар привидно същото да съдържа обем и изложени от съда мотиви, смислово при прочит на същото такива липсвали, като решението съдържало изцяло общи и бланкетни изрази и препратки към писмени доказателства, свидетелски показания и други, като съдът не изложил реално никакви самостоятелни мотиви, аргументи и правен анализ по съществото на предмета на делото. В този смисъл касаторът счита, че решението, освен необосновано, било също така и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, като същото било изцяло немотивирано. Сочи се в жалбата, че по същество, обжалваното НП било издадено за извършено нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, като в издаваните касови бележки липсвало наименование на стоката/услугата, код на данъчната група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги, издавани от работещото в посочения търговски обект фискално устройство, модел: Datecs-DP-150, с рег.№: [номер]/[дата]. Според касатора, по същината на повдигнатия съдебен спор, а именно - налице ли са или не са нормативно изискуемите реквизити по т.7 на чл.26, ал.2/всъщност е ал.1/ от Наредба №Н-18/2006 год. в процесната издадена фискална касова бележка, Pайонен съд - Кърджали изложил бланкетни и неясни мотиви, съдържащи се освен в дословното преповтаряне на нормата на т.7 на чл.26, ал.2/всъщност е ал.1/ от Наредба №Н-18/2006 год. и още в едно единствено общо формулиране и абстрактно изречение. Изречение, а именно, че „От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение, чието изпълнително деяние се изразява в допускане по издаване на документ за извършена продажба, а именно фискален бон, в който не са налице всички изискуеми реквизити- в случая липсва наименование на стоката.“. Касаторът счита, че подобен подход на съда е еквивалентен на липсата на мотиви, тъй като съдът нито направил анализ и изложил конкретни аргументи, как точно процесното деяние води до нарушение на цитираната правна норма, нито анализирал как точно събраните по делото доказателства, към които препраща, водят до извод за наличието на нарушение и го обосновават. Касаторът счита, също така, че съдът по абсолютно никакъв начин не е взел отношение и не е отговорил в решението си на нито едно от възраженията на жалбоподателя срещу издаденото НП, обективирани и детайлно развити в първоначалната жалба до съда.

На следващо място касаторът твърди, че решението на Pайонен съд - Кърджали е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като установената по делото фактическа обстановка не обуславяла нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ и че това било така, защото от процесния фискален касов бон било видно, че той съдържа всички законоизискуеми реквизити, като се излага довод, че съобразно Решение №1654 от 14.03.2014 год. по касационно адм.дело №10214/2013 год. на АССГ, е без значение как същите са графично изобразени. Според касатора, противно на изложеното в НП, посочените за липсващи реквизити се съдържат в издаваните от дружеството фискални касови бележки, като в жалбата е описано как същите са изобразени по графичен начин, като от описаното било видно, че издаваните от дружеството ФБ съдържат всички реквизити, предвидени в чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №Н -18/13.12.2006 год. на МФ. Касаторът счита, че приемайки противното, Pайонен съд - Кърджали постановил един незаконосъобразен акт, при липса на извършено нарушение от страна на дружеството - жалбоподател, респ. в нарушение на материалния закон. Счита също, че по никакъв начин първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че след първоначалното посочване на „наименование на стоката/услугата“ в т.7 на чл.26, ал.1 от Наредба №Н -18/13.12.2006 год. на МФ, в същата норма се съдържало допълнително указание (уточнение), че „наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата“, т.е. самият нормативен акт допускал, при множество продавани артикули и артикули от еднороден, сходен вид, същите да не бъдат обозначавани със самостоятелно наименование, а с общо такова, което да идентифицира стоката като вид. Твърди, че в процесния случай именно това било и наименованието на групата, вида стоки – подаръци и че това фактическо, но и правно обстоятелство от друга страна, било игнорирано от съда, като същият не направил никакъв самостоятелен и конкретен анализ, а единствено бланкетно посочил, че от доказателствата по делото се установява извършеното нарушение. На следващо място касаторът сочи, че действително, при издаването на ФБ е отразено количество - „1 артикул“, а не действителния брой от два отделни артикула, но че причина за така направеното погрешно посочване на броя артикули е възможно да е било и невнимание или небрежност от страна на служителя на дружеството при въвеждането на продажбата във фискалното устройство. Сочи също, че било видно от констатацията в обжалваното НП, че така допуснатата грешка не води до неотразяване на приходи от жалбоподателя, нито пък има за последствия друг неправилно отчитане на продажбите в обекта.

На следващо място касаторът твърди, че в противоречие с материалния закон, първоинстанционният съд приел, че не е налице „маловажност“ на извършеното нарушение, дори да се приеме, че такова е налице. Сочи на първо място, че съдът безкритично се е отнесъл по оплакването в жалбата, че самият административно наказващ орган не е изложил никакви мотиви и не е подложил на преценка наличието на този правен институт и че съобразно установената съдебна практика, преценката дали извършеното административно нарушение е маловажен случай се прави с оглед на засегнатите от деянието обществени отношения, липсата или незначителността на причинените в резултат от деянието общественоопасни последици, всички обстоятелства, при които деянието е намерило проявление в обективната действителност: време, място, обстановка на извършването му, начин и средства за осъществяването му, причините и условията, мотивирали извършителя да пристъпи към осъществяване на деянието, наличието или липсата на данни за други извършени нарушения. Според касатора, от особено значение в конкретния случай било обстоятелството, че дружеството имало въведени групи, които вярно отразяват наименованията на стоките по групи и които позволяват тяхната индивидуализация по вид, както и всички останали нормативноустановени реквизити и че дори да се приемело, че е налице някакво несъответствие в един или повече от процесиите реквизити, то счита, че в случая нито Pайонен съд - Кърджали, нито адинистративнонаказващият орган, не са отчели важни обстоятелства, които е следвало да бъдат съобразени, а именно факта, че нарушението е извършено за първи път и не води до неотчитане на приходи. Според касатора, не без значение бил и фактът, че при проверката не са установени други нарушения на „АББА-2013“ ООД, които да водят до неотчитане на приходи, нито повторни такива. Излага и довод, че от така извършеното формално нарушение - отразяване на продажбата като 1 артикул, а не два, в издаденото НП не се твърди, нито пък по косвен път могат да се извлекат данни за осъществяването на каквито и да било негативни последици нито за фиска/правилното отчитане на приходите от продажби/, нито за което и да било друго лице и че нарушението е формално и безрезултатно като вредоносни последици. Счита ,че с най-голяма степен на вероятност може да се допусне, че става въпрос за грешка на служителя на жалбоподателя, който по невнимание е пропуснал да въведе правилния брой на артикулите, но не и действителната продажна цена, респ. платената сума от служителя на НАП, извършил контролната покупка. Касаторът счита, че административно-наказващият орган е длъжен преди да издаде наказателното постановление и съответно, преди да определи наказанието, да извърши и преценка по чл.28 от ЗАНН, но такива действия в конкретния случай не били извършени, въпреки наличието на достатъчно основания за квалифициране на твърдяното нарушение като маловажно такова.

Предвид всичко изложено, с жалбата касаторът моли съда да отмени Решение №6 от 20.01.2025 год. на Районен съд – Кърджали, постановено по АНД №850/2024 год., като вместо него да постанови ново решение, с което да отмени наказателно постановление №778856-F757057 от 15.07.2024 год., като незаконосъобразно, поради липса на извършено нарушение и поради маловажност. С жалбата моли да бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Редовно призован за съдебното заседание, касаторът – „АББА – 2013“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], ***, [жк], [адрес], не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител - адвокат Л. Ю. Д. от ***, преди съдебното заседание, по електронен път чрез ССЕВ, е депозирана молба, в която отново моли да бъде отменено обжалваното решение №6 от 20.01.2025 год., постановено по АНД №850 по описа на Районен съд - Кърджали и да бъде постановено ново, с което да бъде отменено наказателно постановление №778856-F757057 от 15.07.2024 год. като незаконосъобразно, по аргументите, подробно изложени в жалбата, алтернативно, моли да бъде отменено наказателното постановление поради наличие на предпоставките по чл.28 от ЗАНН. Моли също, в случай че бъде уважена касационната жалба, да бъдат присъдени на доверителя му сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие в настоящото производство и в първоинстанционното производство, съобразно приложените доказателства. Към молбата са приложени списък с разноски по чл.80 от ГПК и доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касация – началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив към Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От гл.юрк. Р. Т., процесуален представител на началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив към Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол”, преди съдебното заседание е депозирано писмено становище по касационната жалба, в което заявява, че счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, като намира, че при постановяване на обжалваното решение, Pайонен съд - Кърджали правилно е приел, че при образуване на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и че правилно с приложен материалния закон при безспорно установено нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ. В становището са изложени доводи и съображения в подкрепа на обжалваното решение, като се иска спорът да бъде решен по същество, като бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено Решение №6 от 20.01.2025 год., постановено по АНД №850/2024 год. по описа на Районен съд - Кърджали, като правилно, законосъобразно и обосновано. Моли, при присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, същите да бъдат определени в минимален размер. Алтернативно моли, в полза на ответника да бъдат присъдени разноски за осъществена юрисконсултска защита в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, както и че са неоснователни наведените доводи в нея за отмяна на обжалваното съдебно решение. Счита, че Районен съд – Кърджали е направил обоснован и правилен извод за осъществен фактически състав на нарушението по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на Министерство на финансите, във вр. с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС. Счита също, че са налице основанията обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора касационни основания са всъщност тези по чл.348, ал.1, т.1 от НПК - нарушение на закона и по т.2 - допуснато съществено нарушение на процесуални правила.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното Решение №6 от 20.01.2025 год., постановено по АНД №850/2024 год., Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 778856-F757057 от 15.07.2024 год., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив към Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което, на основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС, на „АББА - 2013” ООД [населено място], с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [адрес], представлявано от Д. У., е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1000.00/хиляда/ лева, за извършено нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на министъра на финансите, във вр. с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС.

Със същото решение Кърджалийският районен съд е осъдил „АББА - 2013”ООД [населено място], с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [адрес], представлявано от Д. У., да заплати по сметка на Национална агенция по приходите/НАП/ направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100/сто/ лева.

За да постанови своя съдебен акт, Кърджалийският районен съд е приел за установено от фактическа страна, че нa 12.02.2024 год., около [час], свидетелите М. К. и Д. П., работещи в НАП, посетили обект, представляващ магазин, който се намирал в [населено място] [жк] и се стопанисвал от „АББА-2013“ ООД под бранда „***“, където извършили проверка по повод издадена работна карта. Проверката стартирала с контролна покупка от свидетеля М. К., която си закупила една [артикул] и една [артикул]. След като заплатила сумата на продавач – консултанта, на стойност *** лева, й бил издаден фискален бон. След това свидетелите М. К. и Д. П. започнали извършването на проверка в обекта, представляващ магазин. Те установили, че издаденият фискален бон не отговарял на чл.26 ал.1 от Наредба №Н-18, тъй като закупените стоки били записани като [артикули] с обща стойност, без в него да фигурира всеки един закупен артикул и неговата стойност, като това не водело до неотразяване на приходи. След това проверката продължила със засичане на касовата наличност, като пристъпили и към по-нататъшни действия, всички документирани в Протокол за извършена проверка в обекта от 12.02.2024 год., както и бил поканен представляващия фирмата, да се яви на 21.02.2024 год., за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. На посочената дата свидетелят М. К., в присъствието на колегата си, участвал при проверката - Д. П. и на представляващия дружеството, съставил акт за установяване на административно нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, във вр.с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС, срещу „АББА - 2013” ООД [населено място], който бил подписан без възражения. Въз основа на този АУАН, на 15.07.2024 год. наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което, на основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС, наложил на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1000 лева.

Горната фактическа обстановка районният съд е приел за безспорно установена от показанията на свидетелите М. К. и Д. П., както и от писмените доказателства - Протокол за извършена проверка в обект от 12.02.2024 год., копие на фискален бон, на обща стойност *** лева, от 12.02.2024 год., копие на повт.разписки, дневни отчет и копия на фискални бонове, издадени от „АББА-2013“ ООД, както и от другите приложени документи. Съдът е отбелязъл, че по делото не са били представени други доказателства, които да оборват тази фактология.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна районният съд е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съдът е посочил, че с процесното наказателно постановление е наложена имуществена санкция на „АББА - 2013”ООД [населено място], за констатирано неизпълнение на задължение, визирано в разпоредбата на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, която разпорежда фискалната касова бележка от ФУ да бъде четима, да съответства на образеца, съгласно приложение №1 и да съдържа задължително следните реквизити по т.7 - наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай, че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност. Съдът е посочил също, че на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, „Извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лева, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20000 леав. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1.“. Районният съд е приел, че от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение, чието изпълнително деяние се изразява в допускане на издаването на документ за извършена продажба, а именно фискален бон, в който не са налице всички изискуеми реквизити - в случая липсва наименование на стоката и че деянието от обективна страна съставлява нарушение на чл.185, ал.2 от ЗДДС. Съдът е посочил, че предвид обстоятелството, че е санкционирано юридическо лице, то съгласно разпоредбата на чл.83, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания отговорността е обективна и безвиновна, поради което не следва да се търси вина. Приел е, че правилно административнонаказващият орган е приложил относимите правни норми при изследване на приложимото право, включително и че нарушението не води до неотразяване на приходи, поради което е приложил санкцията по чл.185, ал.1 от ЗДДС. Съдът е приел също, че при индивидуализация на наказанието са отчетени всички относими към деянието обстоятелства, но най-вече, че сумата по фискалния бон е значително под минималната работна заплата за страната. Поради тези съображения районният съд е извел извод, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, тъй като е наложено наказание към предвидения минимум от 1000 лева/имуществената санкция всъщност е наложена точно в размера на минимума, а не към предвидения минимум/.

Районният съд, при извършената служебна проверка, не е констатирал да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административнонаказателното производство. Посочил е, че актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. Съдът е посочил също, че от изложените в акта и в наказателното постановление факти става ясно, какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Приел е, че даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Първоинстанционният съд не е приел довода на жалбоподателя за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, предвид значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материалноправна разпоредба, каквито са обществените отношения по облагането с данък върху добавената стойност. Посочил е освен това, че конкретно извършеното деяние не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения, въпреки факта, че по-късно нарушението е отстранено, но това станало едва след контролната покупка от проверяващия свидетел, поради което е приел, че не е налице маловажен случай.

При този изход на делото и с оглед направеното искане от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът е приел, че в полза на Национална агенция по приходите следва да бъде присъдено такова, в размер на 100.00/сто/ лева, съобразно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Касационната инстанция в настоящия състав намира, че въз основа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, районният съд е установил правилно фактическата обстановка, като тя се споделя от настоящия касационен състав, както и намира за правилен крайния извод на съда и респективно крайния резултат, постановен с обжалваното решение, като счита, че с оглед събраните в хода на производството пред първоинстанционния съд доказателства, оплакванията в касационната жалба остават неоснователни и недоказани.

Едното от основните оплаквания, релевирани в касационната жалба, се изразяват в това, че според касатора, решението на Pайонен съд - Кърджали било постановено в противоречие с материалния закон, тъй като установената по делото фактическа обстановка не обуславяла нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. и това било така, защото от процесния фискален касов бон било видно, че той съдържал всички законово изискуеми се реквизити. Това твърдение, респ. оплакване на касатора е неоснователно, като следва да се посочи, че копие от въпросния фискален бон №[номер] от [дата], издаден в [час], за извършена покупка в търговския обект, находящ се в [населено място], [жк], ***, стопанисван от касатора „АББА – 2013“ ООД [населено място], е представено с административнонаказателната преписка и е прието като доказателство по делото в производството пред районния съд/на л.25 и л.29 от делото/.

Така, видно е от това копие на фискалния бон, че като наименование на закупената стока е вписано „[артикули]“, без да е указан броят на тези „[артикули]“, като по-надолу във фискалния бон е вписано „1 артикул“, а срещу закупените „[артикули]“ е вписана сума – *** лева, под нея, с по-едър и потъмнен шрифт – обща сума *** лева и най-отдолу е вписано „в брой лв – ***“. Така издаденият фискален бон категорично не отговаря на изискванията на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год., издадена от министъра на финансите и в него действително липсват изискуеми се, съгласно посочената норма, задължителни реквизити. Правилно е прието в процесното наказателно постановление, че в съдържанието на този фискален бон липсва най-напред вид на закупената стока, респ. на вид на закупения артикул или артикули. Нормата на т.7 от ал.1 на чл.26 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на министъра на финансите изрично изисква фискалният бон да съдържа, като задължителен реквизит, наименование на стоката, като освен това, наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката. В тази връзка следва да се посочи, че „[артикули]“ не е вид стока, нито пък е наименование на стока, както напълно неоснователно се твърди в касационната жалба. Вид стока е [артикул], [артикул], каквито всъщност са били закупени при извършената контролна покупка, вид стока е [артикул], [артикул], [артикул], [артикул], [артикул], [артикул] и всякакви други артикули, които се продават в този търговски обект. Дали тези стоки, респ. закупени артикули, ще бъдат подарени или ще се ползват от закупилия ги клиент, няма никакво значение, респ., тяхното евентуално предназначение за подаръци, не ги превръща във вид закупена стока с наименование „[артикули]“. За съда не е спорно, че посочването в този фискален бон на закупената стока с наименование „[артикули]“, по никакъв начин не позволява идентифицирането на вида на стоката.

На следващо място, правилно е прието от административнонаказващия орган, че в този фискален бон, освен че не са посочени видовете закупена стока, не е посочено и количеството по видове закупени стоки. От доказателствата по делото става ясно, а по този въпрос не се и спори, че при контролната покупка са били закупени два вида стока/[артикул] и [артикул]/, т.е. два различни артикула, но не е посочено количеството на всеки един от тези два закупени артикула, като освен това, неясно защо, във фискалния бон е отразено, че е закупен „1 артикул“, което в случая категорично не е вярно. В тази връзка съдът намира за несъстоятелно твърдението в касационната жалба, че причина за така направеното погрешно посочване на броя артикули е възможно да е било и невнимание или небрежност от страна на служителя на дружеството при въвеждането на продажбата във фискалното устройство. Това съдът намира че не е така, тъй като цялото съдържание на този фискален бон, респ. всички реквизити, касаещи конкретната покупка, са изписани като за закупен един артикул, а не за два или повече.

На следващо място, правилно е прието в процесното наказателно постановление, че в реквизитите на този фискален бон липсва, т.е. не е посочена и единична цена на закупените стоки, които са от различен вид, а е посочена само общата сума – *** лева, платена в брой при извършената контролна покупка. Нормата на т.7 от ал.1 на чл.26 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на министъра на финансите изрично изисква фискалният бон да съдържа като задължителен реквизит и стойност по видове закупени стоки, т.е. следва да съдържа цената на всеки вид закупена стока. Следва да отбележи, че нормата изисква, в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, макар че настоящия случай не е такъв, във фискалния бон всяка стока да се отразява поотделно със съответната стойност, т.е. цена.

По изложените по-горе съображения настоящият касационен състав категорично счита, че фискален бон №[номер] от [дата], издаден в [час], за извършена покупка в търговския обект, находящ се в [населено място], [жк], ***, стопанисван от касатора „АББА – 2013“ ООД [населено място], не съдържа всички нормативно изискуеми се реквизити по т.7 от ал.1 на л.26 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на министъра на финансите, т.е. налице е извършено от дружеството – касатор нарушение на тази материалноправна норма, противно на твърденията и доводите, развити в касационната жалба. От това следва, че обжалваното решение на Районен съд – Кърджали не е постановено в противоречие с материалния закон, каквото оплакване е инвокирано в жалбата.

По отношение на оплакването в касационната жалба за немотивираност на обжалваното решение настоящата инстанция счита, че досежно анализа и преценката на приобщените по делото доказателства, мотивите към обжалваното решение са доста семпли и оскъдни, но не и до такава степен, че да бъдат приравнени на липсата на мотиви, каквото твърдение е направено в касационната жалба.

По отношение оплакването, че в противоречие с материалния закон първоинстанционният съд приел, че не е налице „маловажност“ на извършеното нарушение, дори да се приеме, че такова е налице и във връзка с развитите в тази насока доводи, съдът в настоящия състав намира и това оплакване, както и доводите във връзка със същото, за неоснователни. Районният съд не е приел довода на жалбоподателя за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, предвид значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материалноправна разпоредба, а именно – значимостта на обществените отношения, свързани с облагането с данък върху добавената стойност, както и че конкретно извършеното деяние не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. Настоящият съдебен състав споделя извода на въззивния съд, че процесното административно нарушение не разкрива характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като в тази връзка трябва да се отбележи, че действително, обществените отношения, свързани с регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, с изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, са от особена обществена значимост, доколкото стоят в основата на нормалното осъществяване на фискалните правоотношения. Именно поради това те са регулирани с императивни правни норми, възведени в Закона за данък върху добавената стойност и Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на министъра на финансите.

При определяне маловажните случаи на административни нарушения, следва да се съобрази най-напред легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“, дадена в §1, ал.1, т.4 (Нова – ДВ, бр.109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) от ДР на ЗАНН, съгласно която, „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.“. Ясно е, че за да е налице „маловажен случай“ на административно нарушение, то следва извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Коментираното в случая нарушение не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото конкретното деяние не притежава никакви обективни белези, които да го отличават от общите случаи на нарушения по посочената в АУАН и НП разпоредба. Засегнатите в случая обществени отношения са значими, преценени в контекста на основната, гарантирана с разпоредбата на чл.26, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на министъра на финансите цел – да се осигури възможност за проследяване на паричния поток в търговския обект чрез спазване на правила за регистрация и отчетност на паричните средства. До различен извод не води и факта, че нарушението било извършено за първи път и че не водело до неотчитането на приходи. Това е така, тъй като, ако се възприеме тази теза, това би означавало да се приеме, че всички нарушения на тази разпоредба, извършени за първи път, които не водят до неотчитането на приходи, следва да бъдат квалифицирани като маловажни случаи.

Касационната инстанция споделя извода на районния съд, че не са налице предпоставките по чл.28 от ЗАНН – деянието не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид и настоящият състав също намира, че липсват основания за по-благоприятно третиране на извършителя му. Следва да се отбележи и обстоятелството, че в процесното НП е отразено като отегчаващо обстоятелство, че при същата проверка са установени и други нарушения на същата Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на министъра на финансите, като същите са описани в съставения Протокол сер.АА №0114004 от 12.02.2024 год. за извършена проверка в обекта, подписан и от представител на провереното дружество. За характера на тези други нарушения свидетелства в показанията си, дадени в съдебно заседание пред районния съд на 25.11.2024 год. и свидетелката М. К., като същата в тези показания сочи за още три други нарушения на същата Наредба, констатирани при тази проверка, извършена в търговския обект, стопанисван от дружеството – касатор. Налага се изводът, че конкретното нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на министъра на финансите, за което дружеството – касатор е санкционирано с процесното наказателно постановление, не е изолиран или единичен случай на нарушение на разпоредби от тази Наредба, което също е аргумент, за да не бъде квалифицирано нарушението като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Ето защо, с оглед всички изложени по-горе съображения, касационната инстанция в настоящия състав намира касационната жалба, подадена от „АББА – 2013“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [адрес], представлявано от управителя му Д. У., чрез процесуален представител - адвокат Л. И. Д. от ***, с изложените в нея доводи и оплаквания, за неоснователна и недоказана, както и намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение на Кърджалийския районен съд. При постановяване на съдебния си акт районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, нито е допуснал нарушения на материалния закон, които да са довели до постановяване на неправилно решение. Районният съд при правилно установена и основана на доказателствата по делото фактическа обстановка е направил съответни на приложимия към процесното деяние материален закон правни изводи и е стигнал до правилни изводи относно доказаност на нарушението. Нарушението е безспорно доказано и се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Търговското дружество – касатор в настоящото производство, е извършил описаното в АУАН и в НП нарушение и на същия законосъобразно и правилно, при съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила, е наложено административно наказание в минималния, предвиден от нормата на чл.185, ал.1, във вр. с ал.2 от ЗДДС, вид и размер. Не са налице и обстоятелства, които да обосноват приложимостта на чл.28 от ЗАНН. При реализиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя с процесното наказателно постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до неговата отмяна. Следва да се отбележи, че в настоящото производство, от страна на касатора не са представени доказателства, които да променят възприетата от районния съд фактическа обстановка и които да обосноват извод за недоказаност на нарушението. Предвид изложеното настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение на Кърджалийския районен съд следва да бъде оставено в сила с решението по настоящото дело.

При този изход на делото и с оглед своевременно и надлежно заявеното в депозираното преди съдебното заседание писмено становище от ответника по жалбата, искане за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че на основание чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.37 от ЗПП и във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден касаторът „АББА – 2013“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], ***, [жк], [адрес], да заплати в полза на ответника по касация, юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция, в минималния регламентиран размер от 80.00 лева, съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да се присъди в полза на Национална агенция за приходите/НАП/, със седалище [населено място], в качеството й на юридическо лице на бюджетна издръжка, съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП, към структурата на която принадлежи и административнонаказващият орган, издал процесното наказателно постановление.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, изр.І/първо/, предл.І/първо/, във връзка с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/ от АПК и във връзка с чл.63в от ЗАНН и чл.63д, ал.4 от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №6 от 20.01.2025 год., постановено по АНД №850/2024 год. по описа на Pайонен съд - Кърджали.

ОСЪЖДА „АББА – 2013“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], ***, [жк], [адрес], представлявано от управителя му Д. У., да заплати на Национална агенция за приходите/НАП/ - град София, [улица] ЕИК ***, сумата в размер на 80.00/осемдесет/ лева, представляваща дължими разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.