Решение по дело №247/2016 на Районен съд - Бяла Слатина

Номер на акта: 19
Дата: 7 февруари 2017 г. (в сила от 8 март 2017 г.)
Съдия: Катя Николова Гердова
Дело: 20161410100247
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 април 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Гр.Бяла Слатина, 07.02.2017г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав, в публично заседание на 25 януари, Две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГЕРДОВА

 

При секретаря С.Т., като разгледа докладваното от съдия ГЕРДОВА гр.д.№ 247/2016г. по описа на РС - Бяла Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от адвокат М.Б.М. от САК, адвокатска кантора гр.Ботевград, обл.Софийска, бул.”3-ти март” № 77, ет.1, пълномощник на ищцата А.Б.М. ********** *** против А.М.Б. ***, с която е поискал съдът да допусне и извърши съдебна делба на процесният недвижим имот описан в и.м. между страните по делото, намиращ се под режим на СИО при квоти по ½ ид.ч. за всяка от страните.

С допълнителна молба вх.№ 2232/19.04.2016г. ищцата, чрез пълномощника си адв.М. в изпълнение указанията на съда, с които исковата молба е била оставена без движение е уточнила, че съгласно решение № 660/14.07.2004г. по гр.д.№ 967/2004г. по описа на РС-Горна Оряховица е възстановено на А.А.Б. предбрачното й фамилно име М..

Ответник по делото е А.М.Б. с ЕГН **********.

Уточнил е процесният недвижим имот представляващ УПИ ІІ-2583 в кв.180 по действащия кадастрален план на гр.Б.Слатина с обща площ от 649 кв.м. и построена в него масивна жилищна сграда с площ 90 кв.м. при съседи: УПИ І-2582, УПИ ІІІ-2584 и УПИ ХІХ-2582,2583. Имота се владее в кадастрални граници, като регулацията на място не е приложена. 

ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.34,ал.1 от ЗС вр.чл.341 от ГПК.

Ответника А.М.Б. е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска за делба като процесуално недопустим поради липса предмет на спора, респ.по основание като неоснователен, тъй като процесният недвижим имот не е СИО, а наследствен от баща му И.Б.О./М.И.Г.-съгласно у-ние за идентичност на имената, приложено с писменият отговор/.

Желае да се отхвърли иска за делба като недопустим изцяло или като неоснователен и да му се присъдят направените по делото разноски.

Съдът с определение постановено по реда на чл.140 от ГПК в з.з. от 13.06.2016г. е оставил  без уважение възражението на ответника А.Б. за недопустимост на иска за делба, като неоснователно, като е изложил мотиви, които не следва да се преповтарят в настоящето решение. 

В с.з. същият редовно призован се явял лично, като заяви, че баща му строил този имот незаконно на общинска земя, но не си спомня с точност. В този имот ответника живял заедно с тримата си братя и бащата си. Б. заяви, че заедно със  съпругата си А. сключили  граждански брак през 1975 г., като заживели в имота в продължение на няколко години. А. напуснала имота от около 30 години.

Ответника Б. заяви, че няма никакви документи за собственост на къщата, включително и нотариален акт за нея. Посочва, че къщата е построена незаконно от баща му и той няма  разрешение за строеж. Не си спомня кога е завършен строежа на къщата, но тя е със сутерен и друг етаж.

Към настоящият момент ответника живее в имота, като е създал друго семейство и има малки деца. Единият му брат е починал, а другият му брат има собствено жилище.

С А. не са се чували, виждали и общували  след фактическата им раздялата. Тя не пожелала да направят доброволна делба на имота.

По делото са събрани писмени доказателства.Допусната е СТЕ, чието заключение не е оспорено от страните и възприето от съда като вярно, пълно и обективно.

Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

От представено по делото съдебно решение № 660/14.07.2004г. по гр.д.№ 967/2004г-. по описа на РС-Горна Оряховица, влязло в законна сила на 28.09.2004г./л.10 от делото/ и от у-ние за прекратен граждански брак изд.от РС-Горна Оряховица/л.12 от делото/ е видно, че съдът е прекратил гражданският брак между А.А.Б. ********** и А.М.Б. с ЕГН **********, сключен с акт № 16/08.03.1975г. на Община Бяла Слатина, поради дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината и е утвърдил представеното от страните споразумение по чл.99,ал.3 от СК/отм./. Предоставил е за ползване СИО-жилище, находящо се в гр. Бяла Слатина ул.“ Стара планина“ № 27 на съпругът А.М.Б. и постановил за в бъдеще съпругата А.А.Б. да носи предбрачната си фамилия М..

В с.з. от 25.11.2016г. съдът е приел за констатация л.к. № ********* издадена на 06.11.2014г. от МВР-Велико Търново в оригинал от която констатирал, че ищцата е записана с имената А.А.М. с ЕГН ********** ***.

По делото са представени скици на имота, данъчна оценка, у-ние за техническа характеристика на имота, у-ние за раждане на децата, у-ние за наследници на М.И.Г./И.Б.О.-у-ние за идентичност на имената му/, Протокол за строителна линия № 7/10.04.1986г., Разрешение за строеж № 9/11.03.1986г., копие от регистър на заверените архитектурни проекти от ОНС-Враца.

Поради това, че в представените от страните писмени доказателства има противоречие относно статута на имота, то съдът на основание основание чл.195, ал.1 от ГПК и  т.10 на ТР № 1/2001г. по т.д.№ 1/2000г. на ОСГК на ВКС служебно е допуснал съдебно-техническа  експертиза, за изясняването му.

Изготвено е заключение от вещото лице Л.А., което не е оспорено от страните и възприето от съда като вярно, пълно и обективно. От същото се установи, че дворно място в гр.Бяла Слатина ул."Стара планина" № 27, представляващо имот пл.№ 3283 е с площ 649 кв.м. От него са образувани:  УПИ II -2583 кв.180 по действащия план на гр.Бяла Слатина с площ 335 кв.м.; източната част / 220 кв.м./ от УПИ Х1Х-2582,2583 кв. 180; 37 кв.м. попада в уличната регулация на улица „Стара планина" и 57 кв.м. е в УПИ УПИ I -2582 кв.180 / придаваема част към съседен на запад имот/.

Построената в него масивна жилищна сграда е със застроена площ 83 кв.м. по измерване на място или 82 кв.м. по проект. Има стопански постройки, които са в лошо състояние и могат да се конкретизират като подобрения в имота.

Относно собствеността вещото лице посочи, че по регулационен план, одобрен през 1982 година процесният имот е записан за собственост на И.Б.О.. По кадастрален план, одобрен през 1995 година имот пл.№3283 е записан на името на А.Б.М.. И по двата плана няма записано никакво основание за собствеността. 3апазените строителни книжа за етапно изграждане масивната жилищна сграда в имот пл. №3283 са на името на А.М..

Няма издаден за поземления имот пл.№3283 акт за общинска собственост. Земята в скиците на Община Бяла Слатина, приложени в делото, е посочена като общинска само като следствие на факта, че тези земи не са на семействата  изградили сградите, а те са се самонастанили там през годините.

По делото не са представени писмени доказателства за собствеността на процесният недвижим имот от страните по делото, въпреки издадените им съдебни у-ния.

От така изложената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

 Предвид разпоредбата на чл.344,ал.1 от ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя и каква е частта на всеки сънаследник.

По делото е безспорен факта, че страните по делото имат официален развод допуснат със съдебно решение № 660/14.07.2004г. по гр.д.№ 967/2004г. по описа на РС-Горна Оряховица, влязло в законна сила на 28.09.2004г., препис от което е приложено по делото.

Видно от брачното решение съдът е приел, че съпрузите били във фактическа раздяла от 18/осемнадесет/години, както е посочила ищцата в исковата молба и от събраните гласни доказателства в брачният процес/л.10 от делото/. Следователно от 1986г. те са във фактическа раздяла и са били напълно  отчуждени един от друг и помирение между тях не се очаквало.  

Съгласно разпоредбата на чл.19 от СК/отм.-действал към момента на придобиването на имота/, а по новия СК е чл.21,  вещите и правата върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като съвместният принос се предполага до доказване на противното.

В настоящият казус не се установи по безспорен начин собствеността върху земята. От представените по делото скици различно е посочен собственика, а именно по разписен лист-Исмайл Османов и Общината. В у-нието за техническа характеристика изх.№ 2334/06.06.2016г. изд.от Община Б.Слатина/л.55 от делото/ е записано, че терена е собственост на Община Б.Слатина съгласно разписен лист. Докато в заключението на вещото лице е отразено, че за терена/земята/ няма издаден акт за общинска собственост и по разписен лист към регулационен план, одобрен през 1982 година, поземленият имот, върху който е построена сградата е вписана като собственост на И.Б.О.. Вещото лице в с.з. заяви, че това е зона, която първоначално не е била в регулация, но поради самонастаняване на живущите лица там, за да се даде възможност след време тези постройки да бъдат узаконени и собствеността изяснена допълнително е направен регулационен план на тази част и е включена в границите и чертите на града/Бяла Слатина/.

В с.з. от 13.07.2016г. ответника Б. заяви, че баща му Исмайл построил имота/къщата/ незаконно върху общинска земя. От представено с писменият отговор  у-ние изх.№ 2237/27.05.2016г. изд.от Община Б.Слатина за наследници/л.46 от делото/ е видно, че М.И.Г./И.Б.О.-виж у-ние за идентичност на имената-л.48 от делото/ е починал на 06.08.1982г.

В заключението си вещото лице е посочило, че няма вписан документ за собственост за сградата. По кадастрален план, одобрен през 1995 година, имот с планоснимачен номер 3283 е вписан в регистъра на собствениците на  А.Б.М., без да е посочен документ за собственост. По представените от Община Бяла Слатина разрешения за строеж, протокол за строителна линия и списък на типови проекти за сгради в този район от 1986г., масивната жилищна сграда е записана по проект на А.Б. ***.Слатина след справка вещото лице не е намерило одобрения архитектурен проект за сградата, както и няма данни в техническа служба сградата от кое лице и кога е построена, а единствено съществува разрешението за строеж на името на А.Б. от 1986г.

Предпоставка за възникване на съпружеската имуществена общност е свързана с изискването вещта/недвижимият имот/, респ.вещното право да е придобита в резултат на съвместния принос на двамата съпрузи. При спор приносът на съпрузите следва да бъде установен към момента на придобиването на вещта/вещното право(ППл 5/1972). Наличието на съвместен принос означава общото имущество да е придобито в резултат от общите усилия на двамата съпрузи, без оглед на формата на това усилие (ТР 35/1971 г. на ОСГК).

Новият СК също признава наличието на съвместен принос в най-разнообразни форми – чл.21, ал.2 СК. Всички те като израз на материалното съдействие на съпрузите са юридически равностойни по правното си значение. Освен горното, законодателят е приел в нормата на чл. 21, ал.3 СК една оборима презумпция за наличието на принос на двамата съпрузи за придобиване на общото имущество през време на брака. Според разпоредбата на чл.21, ал.3 СК/чл.19,ал.3 от СК-отм./ съвместният принос се предполага до доказване на противното.

Правата на собствениците – бивши съпрузи се определят към момента на придобиване на вещта/вещното право по съответния юридически способ /Постановление № 5 от 31.10.1972г. на Пленума на ВС – т.2/. Основанието на иска за делба е съществуването на съсобственост, а не конкретния придобивен способ за отделните съделители, затова всеки от тях е длъжен да изчерпи всичките основания на които твърди, че притежава права  в съсобствеността.  В настоящият случай ищцата не проведе пълно и главно доказване за придобиване собствеността върху процесният недвижим имот по време на брака с ответника. Въпреки издадените от съда съд.у-ния за снабдяване с доказателства относно собствеността на имота, ищцата не представи такива.

Факта, че ищцата е живяла известен период от време/1975г.-1986г./ в жилището по време на брака си с ответника, който факт не се оспорва от ответника, това не я прави съсобственик на имота. По делото не се събраха никакви доказателства кога е построена сградата и от кое лице, за да може съдът да направи извод относно придобиване на имота по време на брака и за съвместният принос на съпрузите.

Освен това придобитото по време на брака от единия съпруг имущество се изключва от кръга на съпружеската имуществена общност, когато то е придобито по време на настъпила трайна и окончателна фактическа раздяла между съпрузите, изключила всякакви икономически и духовни връзки между тях, тъй като в този случай бракът съществува формално и имуществото не е придобито в резултат на съвместните им усилия. В този смисъл са и дадените още с ТР № 35/71г. на ОСГК на ВС разяснения, както и по-новата практика на ВКС.

В разглеждания случай по делото е установено, че окончателната фактическа раздяла е била през 1986г. От събраните в делбеното производство писмени доказателства, както и от мотивите към съдебно решение № 660/14.07.2004г. по гр.д.№ 967/2004г. по описа на РС-Горна Оряховица/ влязло в законна сила на 28.09.2004г./ по чл. 99, ал. 3 СК от 1985 г./отм./ е установено, че страните са били във фактическа раздяла от 18 години преди завеждане на исковата молба през 2004г. Ищцата напуснала ответника и се установила да живее в гр.Горна Оряховица. С оглед на това, че фактическа раздяла между страните датира от 1986г. следва да се приеме, че и към момента на издаване разрешението за строеж, протокол за строителна линия на процесната сграда/къща/ находяща се  в гр.Б.Слатина, ул.“Стара планина“ № 27 на името на ответника А.Б. икономическите, духовни и физически връзки между двамата съпрузи са били разкъсани, а това изключва взаимния принос в придобитата на името на единия съпруг вещ./Определение № 990/04.11.2010г. по гр.д. №464/2010г. на ВКС, ГК, I г.о./

Представянето от ищцата на приходна квитанция/л.16 от делото/ за заплащане данъците на имота през 2015г. за пет години назад/2010г.-2015г./ представлява обикновено действие по управлението на имота и само въз основа на него не може да се установява собственост./Решение № 34 от 04.02.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 611/12 г. І г.о., Решение № 183 от 01.08.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 847/12 г. на І г.о., Решение № 161 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 1163/13 г. ІІ г.о. и др./

Следователно иска за делба на процесният недвижим имот/земя и сграда/ следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

РАЗНОСКИ:

Разпоредбата на чл.355 ГПК предвижда, че в делбеното производство страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им. Тази разпоредба обаче е приложима едва когато искът за делба бъде разгледан по същество и производството приключи във втора фаза със съдебен акт, с който се извършва съдебната делба и се ликвидира съсобствеността между страните. Това е така, тъй като стойността на дяловете и съответният на тях размер на разноските могат  да бъдат изчислени едва във фазата по извършване на делбата, в която се приема паричната оценка на делбената маса и става възможно остойностяването на дяловете.

При отхвърляне на иска за делба/ какъвто е настоящия случай/ и при прекратяване на производството по делбено дело, разноските се присъждат съобразно общите правила, залегнали в разпоредбата на чл.78 ГПК.

Ответника е поискал с писменият отговор заплащане на разноските по делото и е представил списък по чл.80 от ГПК в последното с.з.

Предвид отхвърлянето на иска за делба, съдът намира, че на основание чл.78,ал.3 от ГПК ищцата следва да заплати на ответника направените разноски пред настоящата съдебна инстанция в размер на 1000.00 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

При този изход на спора на ищцата не следва да й се присъждат направените пред настоящата съдебна инстанция разноски, а и такива не са поискани и заплатени.

Съгласно чл.344 от ГПК следва да се определи и държавна такса на основание чл.3 вр.чл.9 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК. На горепосоченото основание ищцата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт, по бюджетната сметка на Районен съд-Бяла Слатина в размер на 80.00 лв.(неоценяем иск).

Воден от гореизложените мотиви и на основание чл.34  ЗС вр.чл.341  ГПК, съдът                 

 

 

Р       Е       Ш       И      :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.А.М. с ЕГН ********** *** чрез пълномощника й адв.М.Б.М. *** против А.М.Б. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.34,ал.1 от ЗС вр.чл.341 от ГПК-за делба на придобитият по време на брака/СИО/ недвижим имот представляващ УПИ ІІ-2583 в кв.180 по действащия кадастрален план на гр.Б.Слатина с обща площ от 649 кв.м. и построена в него масивна жилищна сграда на дървен гредоред, дървена покривна конструкция и покрив от керемиди със застроена площ 90 кв.м./83 кв.м. по заключението на вещото лице/, построена съгласно одобрен архитектурен проект рег.№ 10/11.03.1986г. и разрешение за строеж № 9/11.03.1986г. на името на А.М.Б., при граници: УПИ І-2582, УПИ ІІІ-2584 и УПИ ХІХ-2582,2583, при квоти по 1/2 ид.ч. за всяка от страните по делото,  като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА А.А.М. с ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт, по бюджетната сметка на Районен съд-Бяла Слатина в размер на 80.00 лв.(Осемдесет лева).

ОСЪЖДА А.А.М. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на А.М.Б. ***,  направените пред настоящата съдебна инстанция разноски в размер на 1000.00 лв.(Хиляда лева) за адвокатски хонорар.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд гр.Враца от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.

                                                                       

 

                                                                   РАЙОНЕН  СЪДИЯ: