НОХД № 1002/ 2019 г. на ВнОС
МОТИВИ
Варненската окръжна
прокуратура е обвинила В.С.В., роден на ]***г. в гр.Варна, ЕГН: **********,
разведен, осъждан, български гражданин, средно образование, с постоянен адрес ***,
ж.к.Вл.Варненчик, бл. 19, вх. 1, ет.З, ап.8, В ТО В А Ч Е на 05.05.2019г. в гр. Варна при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил "Мерцедес" с
per. № В 1710 КА нарушил правилата за движение по пътищата, а именно не се
съобразил с релефа на местността — не се съобразил с навлизане в ляв завой, при
което автомобила продължил да се движи направо и с предно дясно колело се
блъснал в десния бордюр в края на отклонението на автобусната спирка, автомобилът
се отклонил внезапно косо наляво, а водачът загубил управление, автомобилът
навлязъл в лентата за насрещно движение, напуснал пътното платно и се блъснал в
метален стълб от тролейбусната мрежа, с което нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП, и по
непредпазливост причинил смърт на едно лице и средна телесна повреда на едно
лице, а именно:
причинил смъртта на И.П.Г. и
средна телесна повреда на Г.Р.М., изразяваща се във фрактура на дясна предмишница,
и фрактура на нос, като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация
на алкохол в кръвта си 3,65 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол
за химическа експертиза № 433/07.05.2019г. на Специализирана лаборатория за
изследване на алкохол при МБАЛ "Св. Анна-Варна" АД .
Престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.З, пр.1,
б."а", пр.2, и буква ,,"б", пр.1, вр. ал.1, буква,
,,б", пр.2, и буква"в", вр. чл. 342, ал.1 от НК
Производството се провежда по
реда на глава двадесет и седма от НПК с инициативата на подсъдимия.
Обвинението се поддържа в
съдебно заседание, като прокурорът намира, че деянието е извършено при
отегчаващи отговорността обстоятелства и предлага на подсъдимия да бъде
наложено наказание между средния и максималния предвиден за престъплението
размер.
По делото са конституирани като
частни обвинители и граждански ищци Х.И. Г. и Г.И. Г. – дъщеря и син на
пострадалата.
Техните повереници се солидаризират с прокурора по отношение
доказаността на обвинението и предлаганото наказание.
Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Защитникът му пледира за
произнасяне с налагане на наказание около минималния размер и драстично
намаляване размера на гражданската претенция.
Съдът, с оглед спецификата на
производството, на основание чл. 373 ал. 3 от НПК приема за установени следните
изложени в обвинителния акт ФАКТИ:
На 05.05.2019г. подс. В.В., И.П.
Г., с която В. живеел на семейни начала, и техният приятел Г.Р.М., отишли с
управлявания от подсъдимия лек автомобил
Мерцедес Н250ТД с per. № В 1710 КА, в близката до кв."Вл.Варненчик"
местност „Ментишето", където подс.В. употребил голямо количество алкохол.
Около 19.40 часа тримата решили с автомобила да се приберат в кв."Вл.Варненчик",
където живеели.
Автомобила управлявал подс.В.,
въпреки, че бил употребил голямо количество алкохол.
И.Г. седнала отпред в дясно
до водача, а Г.М. седнал зад седалката на И.Г..
Г.М. бил без поставен
предпазен колан.
При движение в кв."Вл
.Варненчик", по бул /'Света Елена" в посока бул.Константин и
Фружин", в близост до автобусна спирка „Стадиона Владиславово", под
влияние на употребения алкохол, водачът В. не съобразил, че навлиза в лек ляв
завой, а в дясно има уширение на пътната лента за спиране на автобуси и тролеи,
при което автомобила продължил да се движи направо и с предно дясно колело
(л.24, л.37,38,39) се блъснал в десния бордюр (л.29) в края на отклонението на
намиращата се в дясно автобусната спирка. Автомобилът се отклонил внезапно косо
наляво, а водачът В. загубил управление, и без да намали скоростта, автомобилът
навлязъл в лентата за насрещно движение, напуснал пътното платно и се блъснал с
предната си част фронтално в метален стълб от тролейбусната мрежа в ляво на
пътното платно.
В резултат на удара, пътникът
на задната седалка Г.М., който бил без поставен предпазен колан, полетял
напред, при което затиснал с тялото си в посока напред седалката на И.Г., и се
блъснал с главата си в предното стъкло, (л.41, сн.12)
В резултат на удара, главата
на И.Г. се блъснала силно в таблото на автомобила, а в същото време, тялото на Г.
било силно притиснато от тежестта на тялото на седящия зад нея Г.М., (л.140)
След сблъсъка, на място се
притекли граждани, които извадили от автомобила В. и М.. Притеклите се на помощ
поради различни причини не могли да извадят Г. от автомобила. И.Г. все още
дишала, но скоро след това починала. На място пристигнал първо екип на ПБЗН,
след тях екипи на Спешна помощ и полиция. И. Г. била намерена починала, и е
била оставена в автомобила до пристигането на разследващия полицай.
Водачът В. бил тестван на
място с техническо средство Дрегер, което показало концентрация на алкохол в
издишания въздух 2,94 промила. (л.10), а в последствие откаран за преглед в
МБЛЛ „Света Анна", където бил настанен за лечение с диагноза контузия на
главата и мозъчно сътресение.
Видно от назначената ФХЕ
(л.91), при изследване на кръвната проба на В. по метода на газ хроматограф, е
установена концентрация на алкохол в кръвта на обв.В. 3,65 промила.
Г.М. бил настанен в МБАЛ
„Света Анна" с фрактури на носа и на дясна предмишница.(л.154)
Видно от назначената ФХЕ
(л.98), при изследване на кръвната проба по метода на газхроматограф, е
установена концентрация на алкохол в кръвта на Г.М. е 1,30 промила.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Така изложената фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена, с оглед направеното при условията на чл.
371 т. 2 от НПК признание, и
подкрепящите го доказателства, събрани на досъдебното производство, а именно:
прочетените на основание чл. 282 НПК заключения по назначените експертизи в
досъдебното производство; основаното на чл. 283 НПК приобщаване на писмени
доказателства и писмени доказателствени средства, имащи значение за разкриване на
обективната истина по делото: протокол за оглед на местопроизшествие,
фотоалбум, протоколи за разпит на свидетели, свидетелство за съдимост,
удостоверения за наследници, протоколи за химически експертизи.
От приетите доказателствени
материали, по убедителен и еднопосочен начин се установяват релевантните факти
и обстоятелства, свързани с извършеното и признато от подс.В. престъпление по
транспорта.
За обективни, безпристрастни
и добросъвестни съдът намери
заключенията на назначените в предходната процесуална фаза
експертизи. Те са изготвени от вещи лица, в рамките на тяхната
компетентност, дават задълбочен отговор на поставените и въпроси, поради което
липсват всякакви съмнения относно обосноваността на заключенията и спор между
страните относно приобщаването й към доказателствения масив по делото.
Видно от заключението на
назначената по делото СМЕ причина за смъртта
на И.П. Г. (л.108) са черепно-мозъчна травма, гръдна травма, коремна гравма,
травма на горните крайници, или като цяло - съчетана тежка травма, изразена с
описаните в експертизата множество признаци. Първоначалният удар е бил в
областта на лицето с получаване на множество счупвания на лицевите кости.
Разкъсванията на сухожилните връзки между тилната кост, първия и втория шиен
прешлен са характерни при силно привеждане на главата към гърдите. Установените
наранявания сочат на притискане на гръдния кош в предно-задно направление.
Установената при аутопсията аспирация на кръв до нивото на разклоненията на
бронхите, без достигане на белодробната тъкан, показва неголяма преживяемост
след получаване на травмите. Бързият темп на смъртта се доказва от
установяването на други морфологични белези, като наличието на тъмна течна
кръв, интензивни послесмъртни петна и точковидни кръвоизливи по бъбречните
легенчета.
При проведеното химическо
изследване не е установен алкохол в кръвта на Г..
Съставомерни като средна
телесна повреда наранявания е получил и пътуващия
на задната дясна седалка св. Г.Р.М., на когото в следствие произшествието са
причинени мозъчно сътресение, контузия
на главата, разкъсно-контузна рана на носа, счупване на носните кости с
разместване на фрагменти, травматичен оток и кръвонасядания по клепачите на
двете очи и гърба на носа, счупване на долната трета на дясна лъчева кост с
разместване на фрагментите, като последното нараняване е обусловило трайно затруднение на движението на десния
горен крайник за период не по-малък от 3 месеца.
По експертен път е изведено,
следствие заключение по автотехническата експертиза, че скоростта на автомобила
е била 53 км/час, че той е напуснал платното за движение и преминал върху левия
тротоар, в следствие на движението му по кривата на отбивката на спирковия джоб
със скорост по-висока от 50 км/час и забавената реакция на водача.
Автомобилът, заключава
експертизата, е бил технически изправен преди произшествието.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Налага се правния извод, че В.С.В. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.343, ал.4, вр. ал.З, пр.1, б."а",
пр.2, и буква ,,"б", пр.1, вр. ал.1, буква, ,,б", пр.2, и
буква"в" от НК.
На 5 05.2019 год. в гр. Варна,
при управление на МПС в пияно състояние и след нарушение на правилата за
движение по пътищата, по непредпазливост причинил смъртта на И.П. Г. и средна
телесна повреда на Г.Р.М., изразяваща се в трайно затруднение в движението на
десен горен крайник.
Нарушението на правилата по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП e в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, изразяващ се в причиняване смъртта на пострадалата и
средна телесна повреда на св.М..Тази връзка се доказва от събраните по делото
доказателства. В резултат на движенето с несъобразена скорост, подсъдимият е
загубил управлението над автомобила и се е ударил в уличен стълб. Подс. В. е бил длъжен, при избиране
скоростта за движение да се съобрази с релефа и състоянието на пътя и характера
и интензивността на движението, както и с конкретните условия на видимост.
Въпреки това, пренебрегвайки
модела за дължимо поведение, той продължил движението със скорост, при която и
с оглед състоянието на алкохолно опиянение в което се е намирал, спирането преди мястото на инициалния контакт
се е оказало технически невъзможно.
Неправилната преценка на
водача, довела до невъзможност за овладяване на автомобила и спиране, е причинила
настъпването на общественоопасния резултат.
Условията, без които вредоносните
последици не биха настъпили, са движението с несъобразена скорост, но и пренебрегването
на забраната за управление на МПС след употреба на алкохол. Видно от приетото
заключение по химическата експертиза за определяне концентрацията на алкохол в
кръвта, този в кръвта на подсъдимия е бил
3, 65 на хиляда – изключително тежка степен на алкохолно опиване, при
която, според теоретичните разработки, настъпва тежко подтискане на централната
нервна система със силно понижение на волевата сетивност. Ето защо
това състояние не му е позволило да осъществи дължимото по ЗДвП
поведение и да контролира автомобила, така че да предотврати произшествието.
Във връзка с нарушените правила
за дължимо поведение, станали причина за причинения вредоносен резултат, съдът
следва да спомене и следното:
Според АТЕ причината за
настъпване на произшествието е напускане на платното за движение и преминаване на
автомобила върху левия тротоар, в следствие движението по кривата на спирковия
джоб със скорост по висока от 50 км. в час и и забавената, заради употребения алкохол, реакция на водача.
Именно тези нарушения се
явяват техническата причина за настъпване на произшествието, тъй като посочената
превишена скорост и споменатата алкохолна концентрация са възпрепятствали
възможността на подс.В. да премине безопасно левия завой. Извършвайки ги,
подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да овладее превозното средство и
по този начин е причинил ПТП с тежки последици.
Тоест, избраната от
подсъдимия скорост е била, освен несъобразена с
пътните условия и незаконосъбразна, според чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, тъй като е пренебрегната забраната за управление
на МПС със скорост надвишаваща 50 км.в час. Освен това, подсъдимият не е
изпълнил задължението си за непрекъснат контрол над превозното средство.
Тези констатации са
инкорпорирани в обстоятелствената част на обвинителния акт , но не и в тази на
фактическото обвинение, поради което за съда е невъзможно да даде квалификация
и на другите нарушения, намиращи се в причинна връзка в резултата по чл. 343 от НК, били те по чл. 20 ал. 1 или по специалния текст на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. В
такава насока са и задължителните
указания на Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016
г., ОСНК.
В настоящия случай би
следвало да се разсъди и не съществува ли причинна връзка с нарушението по чл. 5 ал.
3 т. 1 от ЗДвП.
Съдебната практика, че при
виновно причиняване на съставомерни последици, пияното състояние на водача е
достатъчно, че да се субсумира деянието под квалифицирания състав на чл. 343
ал. 3 пр.1 от НК е константна. Не се изисква наличието или доказването на
причинна връзка между състоянието на дееца и допуснатите от него нарушения на правилата
по ЗДвП, а само такава между нарушенията и съставомерния резултат.
От чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП,
закон регламентиращ правилата за движение по пътищата, произтича забраната за
управление след употреба на алкохол, ето що
пренебрегването й винаги ще е незаконосъобразно, тъй като ще се намира в
дисонанс с императивно правило на поведение. Но ако в следствие на тази
употреба деецът изпадне в „пияно състояние“ според смисъла, вложен в закона и
обективиран в задължителното за органите на съдебната власт пояснение с ППВС №
1 1983 г., то тогава за това специфично правило за движение бланкетното препращане
в НК не важи. То / препращането /е относимо към останалите
правила за движение, нарушаването
на които може да причини предвидените от закона общественоопасни последици. Ето
защо не е необходимо да се указва връзката между блакнетната наказателно правна
норма по чл. 343 ал. 3 от НК и съответното правило по чл. 5 от ЗДвП , забраняващо управление след
алкохолна употреба.
Пияното състояние е доказано
освен от самопризнанията на подсъдимия, и от почетените на основание чл. 283 от НПК свидетелски показания и протокол за извършена химическа експертиза.
А що се отнася до безразсъдно високата степен
на алкохолна концентрация от 3, 65 промила, то тя безспорно е оказала крайно
негативно влияние върху психофизическото му състояние и станала основна причина за нарушаване на
правилата за движение и настъпилия в тази връзка общественоопасен резултат.
Подсъдимият е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици от деянието си, управлявайки
автомобил с почти смъртоносна концентрация на алкохол в кръвта, но самонадеяно си
мислел, че ще ги предотврати. Ето защо съдът с оглед данните по делото
намери, че то е осъществено при хипотезата по чл. 11 ал. 3 пр. 2 от НК.
По време на съдебното
заседание пострадалият Г.М. заявява, че няма намерение да предявява граждански
иск и желае подсъдимият да не бъде съден заради причинената телесна повреда.
Това изявление дава повод на защитата да пледира за преквалификация на
деянието.
Такова искане не може да бъде
уважено, нито аргументацията му- споделена.
Извън заметката, че преквалификацията на
деянието от престъпление от чл. 343 ал. 4 от НК във такава по чл. 343 ал. 3 б.
„б“ от НК не води до промяна в предвидената санкция, следва да се отбележи и че
подобна алтернатива закона не предвижда.
Възможността на преценка
относно ангажиране на наказателна отговорност е дадена на пострадалия, само за
деяния по 343 ал. 2 т. 1 и 2 от НК и то за втория случай, при наличие и на
други условия.
Това е така, защото деянията
с причинени имуществени вреди или средна телесна повреда представляват
престъпления с по- ниска степен на обществена опасност, поради което е и
обществено оправдано при решаване на въпроса за санкционирането им да бъде
взета предвид и волята на пострадалия.
Не така стои въпроса с всички
останали деяния, квалифицирани по чл. 343 от НК. В процесния случай подс. В. е
обвинен в извършване на тежко наказуемо престъпление по чл. 343 ал. 4 НК и
желанието на пострадалия за смекчаване на деянието му не е от правно
значение.
ЗА
НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл. 343
ал. 3 т.“ б „ пр. 1 от НК , към което
алинея четвърта от същия законов текст препраща, законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години лишаване от свобода.
Многогобройни или изключително смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства съдът не намери, поради което за него остана задължението да
индивидуализира санкцията по правилата на чл. 58а във вр. с чл.54
от НК.
При решаване на въпроса за
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия В.С.В. заради
разглежданото в настоящия процес престъпно деяние, съдът съобрази съдебното
минало на подсъдимия и взе предвид, че той на два пъти е бил осъждан за
престъпления против транспорта- за управление на МПС след употреба на алкохол и
за причинено ПТП със средна телесна повреда и бягство от местопроизшествието,
че е с лоши характеристични данни и е
многократно санкциониран по административен ред заради управление на МПС след
употреба на алкохол.
Съдът не пропусна да отчете и
това че конкретно установената концентрация
на алкохол в кръвта – 3,65 промила,
надвишаваща повече от седем пъти
пределно допустимата норма от 0.5 на хиляда, също следва да се приеме
като отегчаващо отговорността му обстоятелство, извън квалифициращото като по
наказуемо деяние „ пияно състояние“.
Управлението на МПС в
конкретния случай , след тази повече от прекомерна употреба на алкохол, граничи
с допустителство за причиняване на
съставомерни увреждания.
С малко не е прекрачена и
границата за определяне на случая като „особено тежък“ . Като такъв той би
могъл да бъде приет, заради личността на дееца, възприета от съда като такава с
висока степен на обществена опасност, и деянието, в следствие на което е
настъпил тежък вредоносен резултат- от живот е била лишена дългогодишната спътница
на подсъдимия, а на друго лице е била причинена средна телесна повреда.
И това се е случило, защото
подсъдимият, въпреки предходното си нееднократно санкциониране, не е изневерил на порочния си навик на
злоупотребява с алкохол, преди да прояви необснована преценка, че е в състояние
безопасно да управлява автомобил.
Не без негативно значение при
отмерване на санкцията е и съдебното мнение за вида проявена непредпазливост.
Според цитираното ТР № 2 от
22.12.2016 г. на ВКС., подходът в
съдебната практика е еднозначен - извършителите на деяние при условията на
съзнавана непредпазливост подлежат на определяне на по-тежко наказание в
рамките на предвидените в закона санкции.
Това и следва да е така, защото самонадеяното поведение има и морално укорим
аспект заради демонстративното неглижиране на предвидими тежки последици,
съчетано с укоримото погазване на
установените императивни правила и норми.
Направеното от подс.В. признание
съдът не прие за смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като съобрази че
то вече е използвано като условие за
използване на привилегията по чл. 58а от НК, а максималният размер на
наложената санкция не наложи, защото намери, че безспорно искреното съжаление и
разкаяние на подсъдимия заслужава законопозволена
/чл. 54 ал. 2 пр. 1 ог НК / снизходителност.
Тези обстоятелства обаче не
могат да бъдат преекспонирани и да надделеят над отегчаващите, свързани със
степента на обществена опасност на процесното деяние.
Изхождайки от конкретиката на
процесния случай и съобразявайки високата обществена опасност и тежест на
извършеното престъпно деяние, както и високата лична обществена опасност на
подсъдимия В., съдебният състав единодушно реши, че по отношение на този
подсъдим следва да бъде наложено наказание
при отегчаващи отговорността обстоятелства. Справедливостта, според
преценката му, изисква то да санкционирано с лишаване от свобода за срок от ЕДИНАДЕСЕТ
ГОДИНИ.
Незаконосъобразно би било, а
и житейски неоправдано, да се приеме, че при определяне на наказание в по –
малък размер подсъдимият ще бъде поправен и превъзпитан към спазване на
законите и добрите нрави, както и че такова наказание ще окаже и целения
предупредителен ефект.Този извод следва от споменатата неефективност на
предходното му санкциониране.
Не следва да се пренебрегва и
факта, че престъпленията по транспорта
са твърде често и опасно явление и с
оглед механизма на осъществяването им и
съставомерния си резултат са със заслужено висока степен на обществена
нетърпимост, която изисква и по засилена репресия.
Деянието на подс. В., с оглед
общественоопасните си последици и социално му отражение през призмата на
генералната превенция, би следвало да бъде санкционирано с лишаване от свобода в
отмерения срок.
Определеното по този начин
наказание не би се превърнало в неоправдано възмездие и би изпълнило
най-качествено целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК, а
именно: да въздейства поправително върху подсъдимия и възпитателно и
предупредително както по отношение на него, така и по отношение на останалите
членове на гражданското общество и същевременно ще изиграе ролята си на
своеобразен контрамотив за въздържането на подсъдимия от извършването на общественоопасни деяния за
в бъдеще, а и за неутрализиране на нихилистична му нагласа. Упражнената
държавна принуда в този обем е съобразена с принципите за законоустановеност и
справедливост, не надхвърля необходимото за поправянето на дееца и не би
породила у него и останалите членове на обществото чувство на безнаказаност.
В съответствие с
императивната разпоредба на чл. 58а от НК, досежно постановената осъдителна присъда при
особените правила по чл. 373 ал. 2 от НПК, така определеното наказание бе
редуцирано по реда на чл. 58 а ал.1 от НК до размер от СЕДЕМ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Тъй като санкцията за
деянието прави безпредметен въпроса за неговото условно отлагане, а то самото е
непредпазливо извършено, съдът на основание чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС определи първоначален "ОБЩ" режим за
изтърпяването му.
При определяне размера на
другото кумулативно предвидено в закона наказание за извършеното престъпление -
лишаване от правоуправление на основание чл. 343 г вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК, съдът взе предвид изискванията на чл. 49, ал. 2 от НК, предишните нарушения
на правилата за движение по пътищата и фактът на осъществяваните във връзка с
деянието. При тези доказателства съдът намери, че справедливо, съответно на
тежестта на извършеното деяние и на данните за личността на подсъдимия като
водач на МПС, е наказание лишаване от
правото да се управлява МПС за срок от
ПЕТ ГОДИНИ. Този срок ще даде възможност на подсъдимия в пълнота да осъзнае
последиците от пренебрегването на установените правила за движение по пътищата
и ще го лиши от възможността да упражнява тази дейност за дълго време, което
пък ще му въздейства предупредително и възпиращо за осъществяване на подобни
противоправни деяния за в бъдеще.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ
В настоящото наказателно
производство са предявени за съвместно разглеждане граждански искове от
рождените деца на пострадалата И.П. Г. в размер на по 100 000 лева за всеки
един от тях.
Безспорно е че те притежават
качеството на пострадали лица по смисъла на чл. 74, ал. 1 НК, тъй като са
претърпели неимуществени вреди от смъртта на своята майка и попадат в очертания
с Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на
Пленума на ВС кръг на субектите, които могат да претендират този вид
компенсаторно обезщетение.
Ето защо, Х. и Г. И.Г. бяха конституирани по надлежния ред като
граждански ищци и в тази връзка съдът дължи произнасяне по съвместно
предявените за разглеждане в наказателното производство гражданскоправни
претенции.
Имайки предвид изложените от
ищците твърдения за причинените им вреди и тяхното своевременно релевиране, предявените
граждански искове са процесуално допустими, а разгледани по същество, се явяват
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ.
Съобразно константната
практика на върховната съдебна инстанция, основанието на гражданската претенция
в наказателния процес не може да бъде друго, освен деликтно.
В настоящия случай се доказа
по категоричен и безспорен начин, че подсъдимият е извършил вмененото му престъпно деяние
виновно и същото се намира в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка
с причинените на пострадалите лица неблагоприятни вредни последици.
Съгласно разпоредбата на чл.
45, ал. 1 от ЗЗД: “Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму”. Следвайки задължителните указания, дадени с т. 11 от Постановление №
4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, че “при определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които обуславят тези вреди… при причиняването на смърт от значение са и
възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между
пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди..” и
съобразявайки неизмеримите в паричен
еквивалент болки и страдания, претърпени от гражданските ищци в резултат на
неочакваната, преждевременна и непрежалима загуба на своята майка, настоящият
съдебен състав намира, че общественият критерий за справедливост предпоставя
уважаването на предявената претенция за обезвреда в размер на 60 000 лв., досежно претендираното
от гр.ищец Гаджамова обезпечение, заради действително преживените от нея болка,
страдание и всички други отрицателни емоции и неблагоприятни последици
вследствие смъртта на майка си. Макар че ищцата е пълнолетна, моралната връзка между нея и
майка й е съществувала, до принудителното й прекъсване от подсъдимия. Съобразено
бе и консултативното мнение на клиничен психолог, според което смъртта на
майката е довела до психологична травма.
Въпреки това, съдът не уважи
исковата претенция в пълния размер, защото съобрази и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, указващ че ако увреденият е допринесъл за
настъпването на деликтните вреди, то дължащото се обезщетение може да се
намали, както и изричното възражение на защитата в този смисъл.
Пострадалата, видно от
свидетелските показания по делото, е знаела, че водачът на превозното средство,
чийто пътник е била, е злоупотребил с алкохол. Че практиката му да кара пиян е
обичайна, тя знаела и заради това, че живеела дълги години с него.
Съществуват и двете
кумулативни предпоставки, за да се приеме съпричиняване на съставомерните
последици.от нейна страна.
Пострадалата е била в
състояние да формира правно валидна воля и да направи своя избор- ще пътува ли
в този автомобил. Видно от протокола от химическата експертиза, те не е била
употребявала алкохол. Освен това,
произшествието се дължи именно на употребата на алкохол от подсъдимия. Поемайки риска, тя е
демонстрирала поведение в противоречие с
„дължимата грижа“ за себе си , поради което
чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да намери приложение.
В подкрепа на тази теза е и Решение № 1/2014г. от 23.12.2015г. ОСТК на ВКС,
според съдържанието на което е налице „съпричиняване
на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач,
употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил
известен“.
Що се касае до гражданската
претенция на Г.Г., то в съдебно заседание не бяха събрани доказателства,
обосноваващи присъждане на обезщетение в предявения размер. Такива липсват и в
материалите от досъдебното производство. Видно от тях е обаче, този ищец е
употребявал алкохол, ако не наравно то поне съвместно с подсъдимия, а дори в собствените си си показания е признал, че той е наливал
ракия на подс.В.. Бил я наясно че той управлява МПС след употреба на алкохол,
тъй като пострадалата непрекъснато му се карала заради такова поведение. Въпреки това си тръгнал, без да се
заинтересува с какво майка му ще пътува да дома си. Справедливостта, като критерий за определяне на
обезщетението, изисква този обстоятелства да се съобразят преди присъждането
му. Страданията на сина, заради смъртта на майка
му обаче, житейски се предполагат. Това, че Г. е проявил описаното поведение, не е основание да се приеме, че не тъжи за
родителя си.
По тези съображения съдът
уважи предявения граждански иск в размер на 25 000 лв.,а в останалата част го отхвърли като недоказан.
Мотивиран от изложеното, на
основание чл. 45, ал. 1 във вр. с чл. 52 ЗЗД, съдът осъди подсъдимия да заплати
по възникналите деликтни правоотношения посочените парични суми, представляващи обезщетение на
гражданските ищци за причинените им от престъпното деяние неимуществени вреди,
изразяващи се в страдание, ведно със законната лихва от датата на деликта – 05
05 2019 г. до окончателното изплащане на
сумата.
С оглед изхода на делото,
подсъдимият беше осъден на основание чл.
189, ал. 3 НПК да заплати направените по делото разноски .
Така мотивиран, въз основа на
посочените фактически и правни доводи,Варненски окръжен съд постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: