РЕШЕНИЕ
№ 551
гр. Бургас, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20212120102323 по описа за 2021 година
Делото е образувано по повод жалбата на Д. Г. Г., ЕГН ********** и В. Д. С., ЕГН
**********, двамата със съдебен адрес в ........................, чрез адв.А.Ж., против Решение
№2680/17.03.2021 г. на ОС „Земеделие”-Созопол, в частта в която на наследниците на
К.Х.П. е отказано възстановяването в съществуващи (възстановими) стари реални граници
на следните имота: НИВА с площ от 8.100 дка в местността „А.“, НИВА с площ от 3,200 дка
в местността „А.“ и НИВА с площ от 6.000 дка в местността „А.“, и трите в землището на
гр. Ч., Община С.; ангажират доказателства и молят за присъждане на деловодните разноски.
Правното основание на жалбата е чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ.
Ответната ОС „Земеделие”-Созопол не взема становище по жалбата и не се представлява в
съдебно заседание.
С молба, вх.№21009/21.10.2021 г., поддържана в съдебно заседание на 04.03.2022 г. от
пълномощника на жалбоподателите, жалбата, в частта й касаеща нива с площ от 3,200 дка в
м.“А.“, не се поддържа от жалбоподателите, а се оттегля, поради което и производството в
тази му част следва да се прекрати.
Съдът намира жалбата за допустима – подадена от активно легитимирани лица в
преклузивния срок по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ и съдържа необходимите реквизити.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания
по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби,
намира за установено следното:
Прието като доказателство по делото е Удостоверение за наследници, изх.№532/15.06.2016
1
г., издадено от Община С., което легитимира жалбоподателите като наследници на К.Х.П.,
б.ж. на гр.Ч., Община С., починал на ................. г.
По делото е представено копие на преписка №2680/27.02.1992 г. на ОСЗ гр.Созопол, по
която е издадено обжалваното решение. Видно от съдържанието й е, че е образувана по
подадено от М.К.С. заявление, вх.№260/27.02.1992 г., с което същата в качеството си на
наследник на К.Х.П., е заявила за възстановяване в стари реални граници на правото на
собственост върху посочените в заявлението земеделски земи в землището на гр.Ч..
С обжалваното понастоящем Решение №2680/17.03.2021 г. на ОСЗГ Созопол,
административният орган е признал правото на собственост на наследниците на К.Х.П. в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 8,100 дка в землището на
гр.Ч., м.“А.“, заявена с пореден №1 от заявлението, нива от 3,200 дка в землището на гр.Ч.,
м.“А.“, заявена с пореден №2 от заявлението и нива от 6,000 дка в землището на гр.Ч.,
м.“А.“, заявена с пореден №19 от заявлението, но постановил отказ да възстанови на
наследниците на К.Х.П. правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари
реални граници на горе-посочените имоти с мотив, че имотите в м.А. попадат в обект на
МНО и за същите се следва обезщетение по чл.10б от ЗСПЗЗ, а имота в м.А. е възстановен с
решение №2600/29.06.1999 г. в имот №............., съгласно направеното идентифициране по
картите на Й. от 1939 г., като жалбоподателите обжалват решението само в частта му
касаеща двата имота в м.“А.“.
По делото са изготвени основна и допълнителна съдебно-технически експертизи, чиито
заключения съдът кредитира като обективни и компетентно дадени. Според същите, двата
имота не са и не са били застроени, нямат видима налична подземна и надземна
инфраструктура-постройки, шахти, канализации и други проводи, нямат реализирани
материални граници на място и не са индивидуализирани със самостоятелни
идентификатори. И двата имота попадат в границите на ПИ с идентификатор
..............-„Държавна частна собственост“, вид територия „Земеделска“, НПТ „За друг вид
имот със специално предназначение и ползване“ с площ от 361 222 кв.м. по КК, като през
тях минава ведомствен път, който е силно компрометиран, но проходим до съществуващата
крепостна стена, където свършва.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира следното:
Постановеният атакуван административен акт е валиден административен акт, издаден от
компетентен орган в изискуемата форма, при спазване на материалния закон. Оплакването
на жалбоподателите е свързано с твърдение, че липсват законови пречки за възстановяване
правото им на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на
имотите в м.“А.“ в землището на гр.Ч..
С оглед данните по делото, съдът намира това твърдение за основателно.
За да се възстанови собствеността върху един имот съдът следва да приеме за безспорно
установено правото на собственост на наследодателя на жалбоподателите върху имота –
земеделска земя към момента на образуване на ТКЗС или ДЗС, респ. към момента на
2
отнемането му или одържавяване и т.н. и наличието на данни за стари /възстановими/
реални граници на имота и липсата на извършено, съгласно изискуемите правила и норми
застрояване, респективно осъществяване на строително мероприятие или други посочени
по-горе пречки за реституирането му.
Съгласно нормата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, собствениците притежавали земеделски земи не
могат да възстановят собствеността си, когато те са застроени или върху тях са проведени
мероприятия. Съгласно трайната съдебна практика пречки за възстановяване на
собствеността на притежателите на земелски земи е наличето на застрояване върху тях или
провеждане на мероприятия, които представляват комплекс от строителни дейности.
Нормите на чл.24, ал.2, 3 и 4 от ЗСПЗЗ също препятстват реституиране на собствеността
върху земи, предназначени и служещи за задоволяване на важни държавни нужди, на
науката и културата, сигурността и отбраната на страната, екологични и благоустройствени
нужди на държавата и общините.
Установи се по делото, че двата имота в м.“А.“, предмет на жалбата, попадат в поземлен
имот със специално предназначение, но предвид липсата на данни по отношение на тях да
има проведено единно общо мероприятие по смисъла на §1в, ал.1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ
или издадено от МС решение по чл.24, ал.3 от ЗСПЗЗ, възможността за възстановяването им
в стари реални граници не е преградена. В този смисъл са писмо №2000-35/06.08.2021 г. на
МС, л.287 и писмо №2000-17/24.02.2022 г. на МС, л.288.
Предвид на изложеното обжалваното решение е незаконосъобразно и следва да се отмени
като такова в обжалваната му част, тъй като няма пречки за възстановяване в стари реални
граници на НИВА с площ от 8.100 дка в местността „А.“ и НИВА с площ от 6.000 дка в
местността „А.“.
Основателността на жалбата налага в полза на жалбоподателите да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 550,00 лева, които следва да се възложат на
ответната ОСЗ-Созопол.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 14, ал. 3, ЗСПЗЗ, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по жалба, вх.№2574/02.04.2021 г. на Д. Г. Г. и В.
Д. С., срещу Решение №2680/17.03.2021 г. на ОС „Земеделие”-Созопол, в частта му, в която
на наследниците на К.Х.П. е отказано възстановяването в съществуващи (възстановими)
стари реални граници на НИВА с площ от 3,200 дка в местността „А.“, землището на гр.Ч.,
поради оттеглянето й.
ОТМЕНЯ Решение №2680/17.03.2021 г. на ОС „Земеделие”-Созопол, в частта в която на
наследниците на К.Х.П. е отказано възстановяването в съществуващи (възстановими) стари
реални граници на НИВА с площ от 8.100 дка в местността „А.“ и НИВА с площ от 6.000
дка в местността „А.“, и двете в землището на гр.Ч., Община С. и вместо него
3
ПОСТАНОВЯВА:
ВЪЗСТАНОВЯВА на наследниците на К.Х.П., б.ж. на гр.Ч., Община С., починал на
............... г., правото на собственост в стари реални граници на НИВА с площ от 8.100 дка в
местността „А.“ и НИВА с площ от 6.000 дка в местността „А.“, и двете в землището на
гр.Ч., Община С..
ОБЯВЯВА комбинирана скица към допълнително заключение на в.л.инж.М. П. М.,
изготвено по настоящето адм.д.№2323/2021 г. по описа на РС-Бургас, за неразделна част от
решението.
ОСЪЖДА ОСЗГ-Созопол да заплати на Д. Г. Г., ЕГН ********** и В. Д. С., ЕГН
**********, двамата със съдебен адрес в ........................, чрез адв.А.Ж., сумата от 550,00
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано от страните по касационен ред пред Административен
съд-Бургас в 14-дневен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Вярно с оригинала: Ж. С.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4