Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
14.10.2019 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
Районен съд първи
граждански състав
На втори октомври две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
Секретар:
Снежана ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 705 по описа за 2019 година
и
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по
иск с правно основание член 422 от ГПК.
Ищцовото
дружество - „А.З.С.Н.В.” ЕАД *** твърди,
че на 12.03.2018г. между „И.А.М.“ АД (Заемодател) и Д.Л.М. (Заемател) бил
сключен Договор за паричен заем с № 3174116, в съответствие с разпоредбите на
Закона за потребителския кредит (ЗПК) и на основание Стандартен европейски
формуляр, предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните
условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем,
направено от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се е задължил
да предостави на Заемателя парична сума в размер на 1400.00 лева,
представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при
които Кредиторът отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждали от Договора
и Общите условия към него. Съгласно клаузите на договора, страните постигнали
съгласие, че договорът за заем имал силата на разписка, видно от което заемната
сума по договора била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване
на договора, т.е. реалното предаване на заемната сума била на датата на
сключване на договора. Така предоставянето в собственост на посочената в
договора сума от Заемодателя на Заемателя, съставлявало изпълнение на
задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на
Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и
брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължавал да
изплаща на Заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно
с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на
заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като
лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и бил посочен в него, при
което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на
1643.49 лева. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в
размер на 243.49 лева. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем,
Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 07.12.2018г. на 9 равни
месечни погасителни вноски, в размер на 182.61 лева всяка, като падежът на
първата погасителна вноска бил 11.04.2018г., а падежът на последната
погасителна вноска е 07.12.2018 г.
С
подписването на Договора за заем Заемателят удостоверявал, че Заемодателят го е
уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че
желае договорът да бъде сключен. На основание сключения Договор за паричен
заем, в случай че Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни,
дължал на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на
напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания,
лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9.00
лева. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен
период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от
30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените
погасителни вноски, които трябвало да заплати заемателят, не можел да
надхвърлят 45.00 лева. На основание цитираните разпоредби на длъжника била
начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 9.00 лева.
Съгласно
чл. 4, ал. 1 от договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от
подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко
от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна
бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния
му доход да е в размер над 1000.00 лева; да работи по безсрочен трудов договор;
да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М.“
АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения
към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в
ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като
поръчителите подписват договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с
бенефициент - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид
обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от
договора, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 1415.97
лева, която страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 9 равни
вноски, всяка в размер на 157.33 лева, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем. Начислената неустойка била с
конкретно определен размер в договора за заем, като не била изчислена в
процентно съотношение. Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща
Заемателят е в общ размер на 339.94 лева. На основание ЗПК и в съответствие с
разпоредбите на сключения договор на длъжника била начислена лихва за забава в
размер на действащата законна лихва за периода от 12.04.2018г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва бил 66.87
лева, който бил съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Длъжникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем към Дружеството.
Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно
07.12.2018г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
На
01.06.2018г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г., сключен между „И.А.М.” АД и „А.з.с.н.в.”
ООД, по силата на което вземането на „И.А.М.” АД, произтичащо от договор за
паричен заем № 3174116/12.03.2018г., е прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в.”
ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото
на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „А.з.с.н.в.” АД
(понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД), ЕИК ****** е правоприемник н. „А.з.с.н.в.” ООД,
ЕИК ******. На длъжницата било изпратено Уведомително писмо с
изх.№УПЦ-П-ИАМ/3174116/21.06.2018г. по смисъла на чл.99 от ЗЗД от страна на „И.А.М.”
АД, изпратено с известие за доставяне, като пратката е отбелязана като
непотърсена. На длъжницата било изпратено и повторно Уведомително писмо с изх.
№ УПЦ-С-ИАМ/3174116/07.05.2019г. по смисъла на чл.99 от ЗЗД, ведно с обратна
разписка, получено от адресата.
В
тази връзка з. „А.з.с.н.в.“ ЕАД възникнал правният интерес от подаване на
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Съдът
уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. №158/2019г. била издадена заповед
за изпълнение. Срещу заповедта е депозирано възражение, което от своя страна
обуславя подаването на настоящата искова молба.
МОЛИ
съда, да постанови решение, по силата на което да признае за установено по
отношение на Д.Л.М., че същата дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД сума в общ размер на
3135.33 лева, от които: главница 1400.00 лева, ведно със законната лихва за
забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното
изплащане на задължението„ договорна лихва в размер на 243.49 лева за периода
от 11.04.2018г. до 7.12.2018г. (падеж на последна погасителна вноска); такса
разходи в размер на 9.00 лева; неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на 1415.97 лева за периода от 11.04.2018г. до 07.12.2018г.
(падеж на последна погасителна вноска); обезщетение за забава в размер на 66.87
лева за периода от 12.04.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Претендира за направените по делото разноски и тези направени в заповедното
производство.
Ответникът
- Д.Л.М., редовно призован за съдебното заседание, не се представлява и не
взема становище по исковете, както и не депозира писмен отговор в срока по член
131 от ГПК, въпреки
дадената му възможност за това.
В
открито съдебно заседание, проведено на 02.10.2019г., ищецът с депозирана по
делото молба е заявил желанието си за постановяването на неприсъствено решение,
на основание член 238, ал.1 от ГПК.
Настоящият
състав намира, че са налице процесуалните предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, визирани в член 239, ал.1 от ГПК, а
именно - същият е бил редовно призован за съдебно заседание, не се явил и не е
бил представляван. На ответника редовно му е връчено съобщението за писмен
отговор в срока по член 131 от ГПК, но такъв не е постъпил. Указани са му последиците
на член 133, член 143, ал.3 от ГПК, както и на член 238, ал.1 от ГПК, че ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника.
Съдът,
с оглед представените доказателства с исковата молба намира, че искът е
вероятно основателен, поради което и срещу ответникът ще следва да се постанови
неприсъствено решение, с което да се уважи предявения иск, без същото да се
мотивира по същество по аргумент на член 239, ал.2 от ГПК.
На
основание член 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноските по делото, съгласно представения списък на разноски по чл. 80
от ГПК (л. 42 от делото), в размер на 412.64 лева.
Доколкото
искането е свързано с установяване на задълженията, посочени в заповедта за
изпълнение издадена в заповедното производство по ч.гр.д. № 158/2019г. по описа
на КрлРС, включително и разноските за него, с оглед задължителните указания по
т. 12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът в исковото производство
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по това искане, дори когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Ищецът е доказал и е
издадена заповед за разноски в заповедното производство в размер на 112.71
лева.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на Д.Л.М. *** с ЕГН ********** по предявения иск от „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Л., ет.2,
офис 4, че Д.Л.М. *** с ЕГН ********** ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Л., ет.2,
офис 4, сумата от 3 135.33 (три хиляди сто тридесет и пет
лева и тридесет и три стотинки) лева, от които: главница 1400.00 лева;
договорна лихва в размер на 243.49 лева за периода от 11.04.2018г. до
07.12.2018г. (падеж на последна погасителна вноска); такса разходи в размер на
9.00 лева; неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на
1415.97 лева за периода от 11.04.2018г. до 07.12.2018г. (падеж на последна
погасителна вноска); обезщетение за забава в размер на 66.87 лева за периода от
12.04.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда – 30.01.2019г., ВЕДНО
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на входиране
на заявлението по чл. 410 от ГПК в районен съд – 31.01.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, които задължения са предмет на Заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 158/2019г. по описа на Районен съд – Карлово.
ОСЪЖДА,
Д.Л.М. *** с ЕГН ********** да заплати „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, офис сграда Л., ет.2, офис 4, разноските,
направени в исковото производство в размер на 412.64 лева.
ОСЪЖДА,
Д.Л.М. *** с ЕГН ********** да заплати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, офис сграда Л., ет.2, офис 4, разноските,
направени по частно гражданско
дело № 265/2019г. по описа на КрлРС в размер на 112.71 лева.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване, съгласно член 239, ал.4 от ГПК, като същото да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.