ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 263
гр. гр. Добрич, 29.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър П. Монев
Членове:Калина Т. Димитрова
Калиптен Ибр. Алид
като разгледа докладваното от Калина Т. Димитрова Въззивно частно
наказателно дело № 20213200600312 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.243 ал.7 и ал.8 от НПК.
Производството е образувано по въззивна частна жалба на
адв.М.Я., като повереник на Д. СТ. ЗЛ. с ЕГН - **********, срещу
Определение № 62 от 26.07.2021г. по ЧНД № 72/2021г. по описа на Районен
съд гр.Генерал Тошево, с което е потвърдено постановлението на ДРП за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 77/2020г. по описа на
РУ Ген.Тошево при ОД на МВР гр.Добрич. С жалбата се навеждат доводи, че
направените от ГТРС правни и фактически изводи са неправилни и
неподкрепящи се от доказателствата по делото, като са допуснати нарушения
в доказателствената дейност както на прокуратурата, така и на съда в разрез
с принципите на чл.13 и чл.14 от НПК. Иска се процесното определение
да бъда отменено като неправилно и делото да бъде върнато за допълнително
разследване със указания относно прилагането на закона.
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
основателна по следните съображения:
Добричкият окръжен съд, след като направи цялостна проверка на
приложените към делото материали, както и на изложеното в жалбата,
установи следното:
1
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по реда
на чл.243 ал.5 и ал.6 от НПК, по повод жалба на Д. СТ. ЗЛ., чрез неговия
повереник против Постановление на РП – Добрич за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 77/2020г. по описа на РУ Ген.Тошево
при ОД на МВР гр.Добрич,
водено за това, че на 06.04.2020г. в с.К. общ.Г. Т., поради немарливо
изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност е
причинена тежка телесна повреда на Д. СТ. ЗЛ. от гр.Д. с ЕГН: ********** –
престъпление по чл.134 ал.1 от НК. Досъдебното производство ДП №
77/2020г. е започнало на осн. чл.212 ал.2 от НПК с извършване на оглед на
местопроизшествието. До приключване на разследването по досъдебното
производство, няма привлечено в качеството на обвиняем лице.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
С трудов договор № ТД00030 от 12.03.2020г. Д. СТ. ЗЛ. бил назначен на
длъжността „шофьор тежкотоварен над 12 тона автомобил“ в „Екострой“ АД
гр.Д., представлявано от прокуриста М. К.С. /т.2 л.58 – 59 д.п./. При
постъпването си на работа Д. С. З. бил запознат с длъжностната си
характеристика, в която изрично били изброени служебните му задължения,
като същият бил длъжен да спазва и утвърдените в предприятието правила за
здравословни и безопасни условия на труд, както и правилата за пожарна
безопасност.
На 30.03.2020г. бил сключен договор между „Екострой“ АД гр.Д. и
„Л.“ ЕООД гр.Д., с предмет строително - монтажни работи на обект
„Асфалтиране с.К.“, като всички СМР възложени с договора, следвало да
приключат в срок до 30 календарни дни от датата на подписване на
договора. Така също, на 30.03.2020г. между същите страни е подписано и
споразумение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
На 31.03.2020г. на всички работници в обекта, в т.ч. и на Д. СТ. ЗЛ., бил
проведен първоначален инструктаж. На строителната площадка на
територията на ГКПП – К., „Екострой“ АД гр.Д. изпълнявало дейности по
основен ремонт на пътното платно, съгласно цитирания по-горе договор.
Във връзка с този ремонт е трябвало да се достави чакъл с товарен
автомобил, седлови влекач и самосвално полуремарке. В района на тези СМР
имало въздушна електропроводна линия с открити /неизолирани/
2
токопроводи, чиито проводници преминавали косо над пътното платно. На
това място Д.З. носел и разтоварвал с тежкотоварния автомобил фракция от
натрошени камъни /чакъл/. На 06.04.2020г. Д.З. извършил втори курс и
разтоварил чакъла на 20-30 метра от мястото, където проводниците се
намирали най-ниско над пътното платно. След разтоварването, при
извършените маневри с максимално вдигнат кош, кошът на полуремаркето
на товарния автомобил допрял и избутал напред неизолиран открит
проводник от електропровода с напрежение 20 киловолта. В резултат на това
възникнала мощна електричеста дъга, вследствие на което се запалили двете
сдвоени гуми на задното дясно колело на седловия влекач, а в дясната
предна част от рамата на полуремаркето, участък от близо един метър
се разтопил. Д.З. отворил шофьорската врата, за да слезе по стълбичката на
кабината. При слизането, най - долното стъпало на стълбичката се счупило,
пропаднало надолу и се завъртяло. Д.З. изгубил равновесие и стъпил с десния
си крак върху джантата на близкото колело на камиона. В този момент
получил електрически удар, в следствие на който изгубил съзнание и паднал
на около един метър в ляво от камиона. От заключението на назначена в хода
на досъдебното производство Съдебно – медицинска експертиза се
установява, че в резултат на токовия удар Д.З. е получил електрокуцио –
действие на техническо електричество, изгаряния в областта на главата,
шията, лява мишница, тялото, двата глутеуса, генитална област и десен долен
крайник – втора и трета степен 22%, като последващите множество
интервенции довели до обезобразяване на лицето и други части на тялото.
Наложила се и ампутация на долен десен крайник над коляното.
Уврежданията, получени от Д.З., представляват средни и тежки телесни
повреди, които са довели до разстройство на здравето, временно опасно
за живота му.
За да постанови обжалвания съдебен акт районният съд е приел, че
прокурорът по делото е достигнал до законосъобразни правни изводи, че
липсва извършено престъпление по чл.134 ал.1 от НК, без обаче да направи
задълбочен анализ на наличните доказателства, преповтаряйки съвсем
бланкетно заключенията на прокурора, без да вземе отношение по обширно
изложените в жалбата доводи, т.е., подходено е прекалено формално към
конкретния казус. Още повече съдът е бил задължен да извърши това и с
оглед обстоятелството, че подадената жалба срещу постановлението на ГТРП
3
е била изключително подробна и с много възражения относно изводите на
наблюдаващия прокурор. Определението на РС е немотивирано, тъй като не
е направен обстоен анализ на събраните по делото доказателства, с оглед
направените възражения в жалбата, което води до неговата
необоснованост.
Действително по делото са събирани доказателства, но същите не са били
достатъчно анализирани от първоинстанционния съд, с оглед изясняване в
цялост на релевантните обстоятелства, свързани с извършване на
престъпление по чл.134 ал.1 от НК. Не са всестранно и изчерпателно
обследвани въпросите относно осъществените от страна на работодателя на
пострадалия Д. СТ. ЗЛ. нарушения на правилата за здравословни
безопасни условия на труд.
В тази връзка следва да бъде отбелязано следното:
В длъжностната характеристика на пострадалия Д.З. в раздел ІІІ, т.4. е
посочено, че работникът е длъжен да спазва утвърдените в предприятието
правила за здравословни и безопасни условия на труд и правилата за пожарна
безопасност. /л.60 том 2 д.п./ Безспорно всеки един трудещ се е длъжен да
спазва тези правила. На първо място обаче стои отговорността на
работодателя. Именно работодателят, на основание чл.26 ал.2 т.1 от ЗЗБУТ е
длъжен да осигури на всеки работещ при постъпване на работа подходящо
обучение и инструктаж по безопасност и здраве, при работа в съответствие
със спецификата на индивидуалното работно място и професията, а съгласно
ал.3 на с. чл., обучението и инструктажите по ал.2 т.1 се провеждат
периодично, като се отчитат новите или променените рискове. В конкретния
случай, дейността извършвана от пострадалия Д.З. е обвързана нормативно и
с други видове инструктажи – така например съгласно чл.15 от Наредба
№ РД – 07 - 2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,
ежедневен инструктаж се провежда на работещи, пряко заети в дейности
с висок производствен риск, … при строителни и монтажни работи. Чл.13 от
цитираната Наредба предвижда провеждането и на инструктаж на
работното място, като на работниците и служителите, работата на които е
свързана с използване, обслужване и поддържане на машини и други
4
технически съоръжения или са заети в дейности, създаващи опасност за
здравето и живота на хора, независимо от тяхната подготовка, образование,
квалификация и трудов стаж по същата или друга професия, освен
инструктаж на работното място се провежда и обучение по правилата за
осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. Тези работници и
служители се допускат до самостоятелна работа само след успешно положен
изпит по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на
труд, като изпитният протокол се съхранява в досието на работника или
служителя. Инструктажът на работното място приключва, след като
ръководителят, разрешаващ самостоятелна работа се убеди, че работещият
познава правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на
труд, отнасящи се за извършваната от него дейност. Допускането на
инструктирания работещ до самостоятелна работа се удостоверява с подписа
на ръководителя в съответната книга за инструктаж. Изискванията за изпит
по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд,
както и редът за допускане до самостоятелна работа са залегнали и във
фирмената Програма за провеждане на инструктаж на работното място /л.
90 том 2 д.п./. По досъдебното производство обаче, липсват документи
които доказват изпълнението на това изискване, което трябва да се спази
от работодателя, предвид обстоятелството, че изпит се прави от комисия
/поне от двама души/, назначени от лице с такива провомощия, в случая
работодателят „Екострой“ АД АД, представлявано от прокуриста М К.
С.
Към доказателствения материал по досъдебното производство са
приложени ксерокопия от различни книги за инструктаж, които дават твърде
оскъдна и недостатъчна информация. На л.74 от том 1 на ДП фигурира копие
от инструктажна книга, в което в графата „вид на инструктажа“ срещу името
на пострадалия Д. СТ. ЗЛ. е отбелязано „начален на работното място“ с дата
13.03.2020г. Съгласно цитираната по-горе наредба, това са два отделни
инструктажа и следва да се водят в две отделни инструктажни книги
съобразно приложение № 1 на Наредбата. Още повече, че инструктажът на
работното място изисква провеждането на изпит преди започване на
самостоятелна работа. На практика по делото липсват доказателства, че на
пострадалия е бил проведен такъв инструктаж и обучение по смисъла на
чл.13 от Наредбата, както и, че същият се е явил на нормативно
5
регламентирания изпит преди да започне своята самостоятелна работа по
трудовото си правоотношение. Не на последно място, при документиране на
ежедневния инструктаж на Д. СТ. ЗЛ., за датите 02.04.2020г. и 06.04.2020г. не
е вписано кратко съдържание на инструктажа. По този начин не може да се
установи със сигурност, дали пострадалият действително е бил запознат със
специфичните опасности и рискове на конкретното работно място и е в разрез
с разпоредбата на чл.15 във вр. чл.11 ал.5 от Наредба № РД 07 – 2 от
16.12.2009г. и приложение № 1 към нея цитирани вече по-горе.
В Заповед № 38 - Б от 01.10.2019г., издадена от прокуриста на
„Екострой“ АД гр.Д., /л.84 - 86 том 2 ДП/ е посочено, че инструктажът на
работното място следва да бъде с продължителност 5 дни и следва да се
извърши от техническия ръководител на обекта. По делото обаче, липсват
доказателства за изпълнението на тази продължителност. С. С. се е
подписал за лице извършило инструктажа, както и за ръководител, разрешил
на Д.З. самостоятелна работа, но в книгата за инструктажи има само една
дата – 13.03.2020г. В Заповед № 3 от 06.03.2020г. прокуристът на
„ЕКОСТРОЙ“ АД гр.Д. определя С. С. като отговорник по инструктажа на
работното място на шофьори и машинисти, а Д. Ж. - на длъжност техник СА,
бил натоварен с ежедневния инструктаж /т.2 л.87 - 88 д.п./. Фирмената
политика и стратегия за осигуряване на здраве и безопасност при работа на
обект „Асфалтиране“ с.К. посочва като отговорник по „Инструкция за
безопасна работа при работа с МПС“ и „Инструкция за спазване на
отстоянията от далекопроводи“ „ТСА“ /техник СА/. Същият отговорник е
посочен и по отношение „Окачване на предупредителни знаци, надписи или
указания в зависимост от условията на работа“, както и относно „Маркиране
на опасните зони“ и „Повишена бдителност и спазване на инструкциите за
безопасна работа при управление на специфична техника“. /л.76 – 79 том 2
ДП/. В случая обаче, на строителната площадка в ГКПП – К.,
работодателят на пострадалия не е осигурил поставянето на табели за
обозначаване на съществуваща опасност, с предупреждаващи надписи
/например „Опасна зона – високо напрежение“ или „Не се движи с
вдигнат кош на самосвала“/ и по този начин са нарушени чл.4 ал.1 т.1 и
ал.3 т.7 от Закона за ЗБУТ. Такива табели е следвало да бъдат поставени на
определени места и на безопасно разстояние преди и след проекцията на
далекопровода върху пътните платна в зоната. От работодателят е
6
нарушена и разпоредбата на чл.81 ал.2 от Наредба № 2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи /МИЗБУТИСМР/, съгласно която на
определените за преминаване на строителни машини места от
строителната площадка, намиращи се под електропроводи, се поставят
табели които показват напрежението и най-малката габаритна височина
на проводниците спрямо терена. Такива табели не са били открити в
обекта на ГКПП – К.. По делото не е приложена цитираната по-горе
Инструкция за спазване на отстоянията от далекопроводи, фигурираща във
Фирмената политика и стратегия на фирмата за обект „Асфалтиране“ с.К..
В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена
Графическа експертиза № 10 със задача да се установи от кого е положен
подписа в Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа. От
заключението на вещото лице се установява, че положеният подпис в книга за
инструктаж, в графа „подпис на инструктирания“ срещу името на Д. СТ.
ЗЛ., не е изпълнен от Д. СТ. ЗЛ., същият е имитиран, като изпълнителят на
подписа се е водил от подписа на Д. СТ. ЗЛ., но е сгрешил транскрипцията,
броя и топографското разположение на елементите в подписа /т.2 л.174 – 182
д.п./. Тези обстоятелства са убягнали от погледа на съдия докладчика, като
няма никакви мотиви в тази насока.
По делото е изготвена и Експертиза по здравословни и безопасни
условия на труд /т.2 л.3 – 19 ДП/, която установила редица 14 на брой
нарушения, като са посочени 5 бр. нарушения извършени от пострадалия Д.
СТ. ЗЛ., едно нарушение извършено от Д.Ж. – технически ръководител на
строителния обект, едно нарушение извършено от С. В. С. – специалист
логистика, пряк ръководител на шофьорите, а останалите нарушения били
извършени от работодателя на Д. СТ. ЗЛ. – „Екострой“ АД гр.Д.,
представляван от прокуриста М. К. С..
По отношение на тази експертиза следва да бъде отбелязано
следното:
С нея са констатирани освен допуснати нарушения изброени вече по-
горе и редица други нарушения като: На обекта липсвали инструкции за
безопасна работа, каквото е изискването на чл.19 ал.2 от Наредба № 2 за
МИЗБУТИСМР. Не са били поставени табели, които да предупреждават за
7
съществуваща опасност във връзка с преминаващите над обекта
проводници с високо напрежение. Такива табели е следвало да бъдат
поставени преди и след проекцията на далекопровода върху пътните платна в
зоната. Непоставянето на предупредителни табели нарушава чл.4 ал.1 т.1 и
ал.3 т.7 от ЗЗБУТ, както и чл.81 от Наредба № 2 за МИЗБУТИСМР. Такива
информационни табели не били открити на обекта. Изготвянето им е
задължение на работодателя, а поставянето им – на отговорника на
обекта.
Разпоредбата на чл.54 от Наредба № 2 за МИЗБУТИСМР изброява
изрично редица от мерки, поне една от които е следвало да се приложи преди
началото на СМР за съществуващите на строителната площадка въздушни
електропроводи, а именно: 1.Изместване на безопасно разстояние от района
на строителната площадка; 2.Изключване на напрежението в тях /в
далекопроводите/; 3.При невъзможност за изключване се поставят: а) бариери
/ограждения/ или знаци и сигнали така, че да се осигури безопасно
разстояние до електропроводите; б) подходящи предупредителни устройства
и висящи защити, ако под тях ще преминават превозни средства.
Работодателят „Екострой„ АД гр.Д. не е приложил нито една от тези
мерки на обект „Асфалтиране“ с.К., въпреки че същите мерки са залегнали и
в „План - програма за безопасност и здраве и Общи изисквания към
строителната площадка“, изготвен от фирмата през 2006г. Изпълнението на
тези мерки е било изцяло в правомощията и задълженията на работодателя
залегнали в ч.4 от ЗБУТ. По делото не са били представени доказателства за
изпълнението на тези изисквания на строителната площадка в ГКПП – К. от
страна на работодателя, който е бил длъжен да осигури средствата и
материалите за изпълнението на предпазните мерки, минимално – поне
предупредителни табели за наличието на електропроводи, висящи над пътя,
с което е нарушен чл.54 от Наредба № 2 за МИЗБУТИСМР.
Прави впечатление, че в постановлението за прекратяване на
наказателното производство, наблюдаващият делото прокурор се е
съсредоточил и обсъждал приоритетно допуснатите от пострадалия Д. СТ.
ЗЛ. нарушения, като първоинстанционният съд е възприел безкритично
неговите съждения и изводи. На практика, формално има акт на съда и то от
няколко страници, но в по-голямата си част съдия - докладчика е преповторил
8
написаното от прокурора – прекратил делото, обяснявайки какво точно е
приел представителят на ГТРП. Мотивите в процесното определение на съда,
по същество повтарят изводите на представителя на ГТРП. Въпреки подробно
посочените нарушения в жалбата на Д.З., първоинстанционният съд се
задоволил съвсем формално да преповтори част от изводите на представителя
на прокуратурата, без да отговори на голяма част от възраженията на
жалбоподателя, което по същество представлява липса на мотиви в
съдебния акт.
Постановеният от Районен съд гр.Г. Т.съдебен акт е изцяло в разрез с
разпоредбата на чл.243 ал.5 от НПК, задължаваща съда да се произнесе
по обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора
за прекратяване на наказателното производство. В настоящият случай, съдът
е бил безусловно задължен, след като направи внимателна проверка на всички
събрани доказателства, да посочи в мотивите на акта си какви обстоятелства
счита за безспорно установени, въз основа на какви доказателства, както и
да изложи правни съображения за взетото решение. Още повече съдът е бил
задължен да извърши това и с оглед обстоятелството, че подадената жалба
срещу постановлението на ГТРП е била изключително подробна и с много
възражения относно изводите на наблюдаващия прокурор. Определението на
ГТРС е немотивирано, тъй като не е направен обстоен анализ на събраните
по делото доказателства, с оглед направените възражения в жалбата, като
следва да бъде отбелязано, че липсата на мотиви относно кредитираните или
дискредитираните доказателства, препятства възможността за проверка на
изложеното от фактическа страна, както и на правните изводи относно
несъставомерността на деянието, респективно прекратяване на наказателното
производство. Неизпълнението на това задължение на съда, винаги
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, а води и до
необоснованост на постановения съдебен акт. Мотивите на процесното
определение са общи, като от тях не става ясно как се е стигнало до тези
изводи, като следва да бъде посочено, че те преповтарят в по-голямата си
част мотивите от постановлението на ГТРП, т.е., подходено е прекалено
формално към конкретния казус.
Липсва анализ на доказателствата, както и обсъждане на същите в
аспекта на доводите за доказаност или недоказаност на обвинението. В
настоящия случай, ГТРС не е извършил анализ на събраните доказателства,
9
не е съпоставил същите с поддържаните от жалбоподателя доводи и не е
обсъдил тяхната основателност, респ. неоснователност. Неизлагането на
съображения по поставените въпроси и възражения следва да се приравни на
липса на мотиви въобще. Дори и да е правилна преценката на съда по
отношение възприетите от него доказателства, когато по делото са
възникнали противоречия /както е в настоящия случай/, то съдът е следвало
не да преповтаря изводите на прокурора, а да изложи подробно своите
съображения защо едни от доказателствата приема, а други не, т.е., какви са
мотивите му да стигне до именно тези фактически констатации. Такова нещо
не е сторено и с оглед изложеното повече от ясно е, че към определението
липсват каквито и да било мотиви /въпреки, че на практика такива
съществуват формално/. На практика формално има акт на съда, но съдия -
докладчика не е отговорил на поставените възражения от страна на
жалбоподателя и механично е преповторил изводите на прокурора.
Първоинстанционният съд е приел безкритично процесното постановление,
неанализирайки обстойно събраните доказателства, т.е., подходено е
прекалено формално към конкретния казус. Подобен задълбочен анализ и
оценка на доказателствата в определението отсъства, което съставлява
нарушение на разпоредбата на чл.107 ал.5 от НПК, съобразно която всички
събрани доказателства подлежат на внимателна проверка.
Като не е направил анализ на доказателствата и не е изложил
убедителни и логични съображения, приемащи едни и отхвърлящи други от
установените факти, както и, като не е посочил какви са правните
съображения за постановения съдебен акт, районният съд е нарушил
съществено един от основните принципи на наказателния процес – да
изгради вътрешното си съдийско убеждение на основата на обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото съгласно
чл.14 от НПК. Вътрешното убеждение на съда от субективна страна е
съзнателна увереност, която от обективна страна е основана на
доказателствените материали и по-конкретно на всички доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, като то трябва да бъде
надлежно обосновано. Липсата на анализ на доказателствата и подмяната му
с декларации е съществено нарушение на процесуалния закон.
Когато има възражения от някоя от страните, независимо дали е
10
прокурора или жалбоподателя по един правно значим факт, първата
инстанция е задължена да изложи съображения. Същите трябва да бъдат в
насока, дали това възражение е основателно или не и на какво основание се
прави крайния извод за фактите по делото. Липсата на мотиви всякога
съставлява съществено процесуално нарушение и то от такъв характер, че
липсва каквато и да била възможност за отстраняването му от въззивната
инстанция. В противен случай, жалбоподателят би бил лишен от една
съдебна инстанция по същество.
Липсата на дължимия анализ на доказателствата в разглеждания случай,
прави определението на ГТРС необосновано и само на това основание –
подлежащо на отмяна по реда на съдебния контрол. Едва след като
първоинстанционният съд изложи достатъчно убедителни съображения,
може да се обсъжда правилността на направените от него изводи. При тази
пълна липса на мотиви и изразена при разглеждане на делото предубеденост,
въззивната инстанция като последна такава по фактите, не е в състояние
да извърши проверка на първоинстанционното решение и да отговори на
възраженията на жалбоподателя и неговият процесуален представител,
поради невъзможността да бъде установена волята /съображенията, изводите/
на първионстанционния съд. Подобен начин на обсъждане на доказателствата
прави постановеното определение изцяло необосновано.
С оглед на констатираните съществени процесуални нарушения
настоящият съдебен състав намира, че не е необходимо да взема отношение
по доводите и възраженията по съществото на делото, предвид факта, че
обжалваното определение е по същество без мотиви, което от своя страна
препятства възможността на въззивната инстанция да упражни контрол върху
същото с оглед сочените от жалбоподателя основания и за неправилност на
определението, то това налага отмяна на атакуваното определение и връщане
на делото за ново разглеждане /произнасяне отново по жалбата/ от друг
състав на същия съд.
При толкова много нарушения, първоинстанционният съд е приел само
тези допуснати от Д.З., без обаче да се обоснове за тези, които са допуснати
от работодателя и упълномощени от него други лица посочени в експертизата
по ЗБУТ. Обстоятелството, че допуснатите от пострадалия нарушения са в
пряка причинно следствена връзка с възникналия инцидент, не изключва
11
задължението за изследване на въпроса, дали не е налице поведение –
действие или бездействие на други лица, които да се явяват независим
фактор спрямо действията на пострадалия, за настъпване на съставомерния
резултат и което поведение да се намира в пряка причинно - следствена
връзка с настъпилите телесни увреждания. Безспорно е, че причинно -
следственият процес между престъпното действие или бездействие и
настъпилия вредоносен резултат може да бъде усложнен, поради
противоправното поведение на повече от едно лице, в частност както на
лицето на което са възложени организационно - контролните функции, така и
на самия пряк изпълнител, в това число и пострадал. В този случай обаче, е
необходимо да бъдат изследвани всички обстоятелства, оказали влияние
върху резултата, за да бъде даден отговор на въпроса, дали не е налице
въздействие на независими един от друг фактори, при което началото
на причинната връзка да е било вече поставено от нарушение на един
субект, когато е възникнал нов фактор, а именно нарушение от друг, който
също е допринесъл за резултата, но не е прекъснал причинно - следствения
процес на първия фактор.
Действително изцяло в правомощията и компетенциите на прокурора
седи преценката за наличие или липса на престъпление и от кой е
извършено то, но такава може да последва единствено след проведено пълно,
обективно и всестранно разследване и най-вече анализ, при което събраните
доказателства да водят на категоричен извод за осъществяване или не на
деяние съставляващо престъпление по НК, както и от кого е извършено то,
още повече когато настъпилия резултат засяга обществените отношения,
свързани със здравето и човешкия живот.
Въз основа на изложеното Въззивната инстанция намира, че
депозираната жалба е основателна. При постановяване на обжалвания
съдебен акт не е бил обсъден задълбочено и обстойно доказателствения
материал по делото, като липсата на такова обсъждане на всички
доказателства фактически се равнява на липсата на мотиви.
С оглед на констатираните съществени процесуални нарушения
настоящият съдебен състав намира, че не е необходимо да взема отношение
по доводите и възраженията по съществото на делото.
Предвид гореизложеното и на осн. чл.243 ал.8 от НПК, Окръжен съд
12
гр.Добрич:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло Определение № 62 от 26.07.2021г. по ч.н.д. №
72/2021г. по описа на Районен съд гр.Г. Т. и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане на същия съд от друг състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13