№ 297
гр. Варна , 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
при участието на секретаря Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20203100503489 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Oбразувано e по постъпили:
1/ въззивна жалба вх. №263345 /31.08.2020г., подадена от „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Люлин, ул. „Търново“, срещу
бл. 187, представлявано от П.Н.К. – управител, срещу решение № 260 136 / 24.08.2020г.,
поправено с решение No 260524/ 02.10.2020г., постановено по гр.д. № 17 325 / 2019г. на
ВРС, 30 с-в, в частта, с която е отхвърлен иска на К. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: *** -
*** да заплати на „КНМ Груп” ЕООД, ЕИК *********, за РАЗЛИКАТА над сумата от
144,91 лева /сто четиридесет и четири лева и деветдесет и една стотинки/ до предявените
1184,91 лв. /хиляда сто осемдесет и четири лева и деветдесет и една стотинки/, като
погасени с извършено съдебно прихващане по възражението на ответника К. Д. Т., ЕГН
********** със сумата от общо 1040,00 (хиляда и четиридесет) лева, представляваща сбор
от платени от името на ищеца суми, както следва: сумата от 140,00 (сто и четиридесет) лева
- депозит за ССчЕ по гр.д. № 11328/2014г. ВРС, дължима от „КНМ Груп" ЕООД; сумата от
130,00 (сто и тридесет) лева - депозит за ССчЕ по гр.д. № 11052/2014г. ВРС, дължима от
„КНМ Груп" ЕООД; сумата от 80,00 (осемдесет) лева - депозит за ССчЕ по гр.д. №
11266/2014г. ВРС, дължима от „КНМ Груп" ЕООД; сумата от 140,00 (сто и четиридесет)
1
лева - депозит за ССчЕ по гр.д. № 113 05/2014г. ВРС, дължима от „КНМ Груп" ЕООД;
сумата от 80,00 (осемдесет) лева - депозит за ССчЕ по гр.д. № 10173/2014г. ВРС, дължима от
„КНМ Груп" ЕООД; сумата от 120,00 (сто и двадесет) лева - депозит за ССчЕ по гр.д. №
11321/2014г. ВРС, дължима от „КНМ Груп" ЕООД; сумата от 130,00 (сто и тридесет) лева -
депозит за ССчЕ по гр.д. № 11312/2014г. ВРС, дължима от „КНМ Груп" ЕООД; сумата от
80,00 (осемдесет) лева - депозит за ССчЕ по гр.д. № 11270/2014г. ВРС, дължима от „КНМ
Груп" ЕООД и сумата от 140,00 (сто и четиридесет) лева - депозит за ССчЕ по гр.д. №
11253/2014г. ВРС, дължима от „КНМ Груп" ЕООД, на основание чл. 103 вр. чл. 285 от ЗЗД.
2/ въззивна жалба вх. №267 590 /23.09.2020г., подадена от К. Д. Т., ЕГН **********,
с адрес: *** - ***, срещу решение № 260 136 / 24.08.2020г., поправено с решение No 260524/
02.10.2020г., постановено по гр.д. № 17 325 / 2019г. на ВРС, 30 с-в, в частта, с която К. Д.
Т., ЕГН **********,с адрес: *** - ***, е осъден да заплати на „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Люлин, ул. „Търново“, срещу
бл. 187, представлявано от П.Н.К. – управител, сумата от 144,91 лева /сто четиридесет и
четири лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща дължима сума, получена от
ответника, в качеството му на довереник по договор за цесия от 23.10.2014 г., сключен
между „КНМ Груп” ЕООД, ЕИК ********* и „Интейк” ЕООД, ЕИК *********, която сума
не е предадена на доверителя „КНМ Груп“ ЕООД до настоящия момент, ведно със
законната лихва от предявяването на иска в съда до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 284 ал.2 от ЗЗД.
Във въззивната жалба с вх. №263345 /31.08.2020г., подадена от „КНМ Груп“
ЕООД, се излага, че постановеното решение в обжалваната част е неправилно и
необосновано. Твърди, че противно на възприетото от съда по направеното възражение за
прихващане, в рамките на производството е направил възражение, че сумите, с които се
прихваща са заплатени със средства, които не принадлежат на ответника. Сочи, че всички
суми са наредени от една и съща банкова сметка - тази по чл. 39 ЗА на ответника адв. К.Т., а
съобразно ЗА сумите по клиентската сметка не са част от имуществото на адвоката. За да е
валидно прихващането би следвало да се докаже, че Т. е заплатил чужд дълг със собствени
средства. Обстоятелството дали сумите принадлежат, или не, на ищеца, не е релевантно за
възражението за прихващане и наличието на активно вземане в полза на ответника. Твърди,
че на практика, видно от раздел „задължено лице" в представените преводни нареждания,
лицето, с чието имущество се е разпореждал адв. К.Т. чрез особената си адвокатска сметка,
е именно ищецът - „КНМ Груп" ЕООД, което било напълно логично с оглед отношенията
адвокат-клиент и интереса от водене на съдебните производства. Твърди, че
първоинстанционният съд незаконосъобразно е извършил прихващането. Сочи, че съдебна
компенсация с погасени по давност вземания е възможна, единствено ако са били налице
предпоставките по чл. 103, ал. 1 ЗЗД и преди изтичането на давността - насрещното вземане
да е ликвидно и изискуемо, какъвто не е настоящият случай, доколкото активното вземане,
твърдяно от ответника, е спорно и неустановено по основание и размер преди изтичане на
давностния срок за предявяването му. Моли се решението в обжалваната му част да бъде
2
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен
изцяло. Претендират се и сторените разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от К. Д. Т.,
с който се оспорват доводите изложени във въззивната жалба, като се твърди, че в
обжалваната част решението е правилно и законосъобразно. Сочи, че депозитите за съдебни
експертизи, предмет на наведеното възражение на съдебно прихващане, са заплатени от
банковата сметка на К. Д. Т.. ВРС правилно бил приел, че платежните нареждания са
извършени от ответника К.Т. в качеството му на пълномощник на ищеца „КНМ Груп"
ЕООД, с оглед представеното по делото писмено адвокатско пълномощно. В случая
липсвали представени по делото писмени доказателства от „КНМ Груп" ЕООД, от които да
е видно, че управителят, пълномощник или трето лице било заплатило предварително
сумите по направените преводи на адв.К. Д. Т., който от своя страна да ги е наредил по
сметка на ВРС. Твърди, че правилно ВРС е приел, че възражението за съдебно прихващане
не е погасено по давност. Възражението за прихващане, заявено в хода на висящ съдебен
процес като процесуален способ на защита срещу предявения иск, е допустимо и когато не е
ликвидно, нито изискуемо. В тези хипотези на съдебното прихващане погасителният ефект
настъпва с влизане в сила на решението, установяващо съществуването на вземането и
неговата изискуемост. От този момент същото е ликвидно - установено по размер. При
направено възражение за прихващане съдът е длъжен да го приеме съобразно правилата на
чл. 131 - 133 ГПК и да се произнесе, дори и ако то не е ликвидно към този момент - арг. от
чл. 298 ал. 4 ГПК. Тълкуването на разпоредбата на чл.103, ал.2 ЗЗД е, че съдебно
прихващане се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде
извършено преди изтичане на давността, като по изключение, съгласно чл.103, ал.2 ЗЗД
прихващането запазва своето погасително действие, макар и това действие да се проявява,
след като насрещното вземане е покрито с давност. Моли се по тези съображения за
потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част и присъждане на
сторените пред въззивната инстанция разноски.
Във въззивната жалба с вх. №267 590 /23.09.2020г., подадена от К. Д. Т. , се излага,
че постановеното решение в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно.
Неправилно било прието от първоинстанционния съд, че тристранното споразумение е
недействително поради договаряне във вреда на представлявания. Твърди, че нито един
елемент от фактическия състав на чл. 40 от ЗЗД не бил доказан по делото. С тристранното
споразумение не се нанасяла вреда на представлявания. Сделката, която са съдържала в
процесното тристранно споразумение съставлявала новация на облигационните отношения,
чрез встъпване в дълг. Не било налице беззвъзмездност на сделката. "КНМ Груп" ЕООД се
освобождавал от задължението да заплати на физическото лице цената за придобиване на
вземанията и тежестта за това преминавала върху "Интейк" ЕООД. „Интейк" ЕООД бил
заместил длъжника „КНМ Груп“ ЕООД по договора за цесия с първоначалния цедент
/абонат на „Енерго Про Продажби" АД/ и се бил задължил да престара дължимата от „КНМ
3
Груп" ЕООД парична сума на кредитора на ищеца, още повече че „Интейк“ ЕООД се бил
задължил да финансира и заведе съдебно дело срещу длъжника „Енерго Про Продажби“ АД
за своя сметка, както и юрисконсултите на „КНМ Груп" ЕООД са получавали заплати
именно от „Интейк" ЕООД. Неправилно първоинстанционният съд бил приел за доказано и
че представителят и насрещната страна били осъзнавали, че сключеното Тристранно
споразумение обективно увреждало представлявания. Оспорва, че по никакъв начин не се
доказало знанието и намерението за увреждане на представлявания от страна на управителя
на „Интейк" ЕООД към 23.10.2014г., а презумпция за обратното не съществувала по
аргумент на противното от разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. Гласните доказателства на
св. Кънева не доказвали субективния елемент на възражението по чл. 40 от ЗЗД. Абсолютно
недоказано останало и твьрдението, че към 23.10.2014г. едноличният собственик на
капитала на „Интейк“ ЕООД и негов управител - Т.Д., е лице в роднинска връзка от първа
степен, възходящо на адв. К.Т.. Сочи, че обжалваното решение било необосновано,
доколкото нямало нито един аргумент, който да разяснява защо и въз основа на кои факти
първоинстанционният съд бил достигнал до извода, че Т.Д. /управител на Интейк ЕООД и
подписала Тристранното споразумение за „Интейк" ЕООД/ била договаряла във вреда на
„КНМ Груп" ЕООД при положение, че цената на цесията за „Интейк" ЕООД била останала
същата, тъй като и след Тристранното споразумение, „Интейк" ЕООД имал задължение в
размер на 1034,91 лева. На следващо място твърди, че ВРС неправилно бил приел, че
тристранното споразумение нямало достоверна дата за „КНМ Груп" ЕООД, респ. че
въпросният документ бил антидатиран и създаден за целите на настоящия процес. Твърди
още, че неправилно било прието, че сумата от 1034,91лв. била получена от К.Т. в качеството
му на пълномощник на „КНМ Груп" ЕООД по процесния договор за цесия - напротив
изрично в договора за цесия било обективирано, че цената на цесията била получена от
цедента „КНМ Груп" ЕООД. К.Т. бил отчел процесната сума по аргумент на тристранното
споразумение. Моли се решението в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендират се
и сторените разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „КНМ
Груп“ ЕООД, с който се оспорват доводите изложени във въззивната жалба. Считат, че
правилно ВРС бил приел процесното тристранно споразумение за недействително по
смисъла на чл. 40 ЗЗД. Също така бил правилен и изводът на първоинстанционния съд
относно факта на получаване на процесната сума от страна на ответника. Твърдението
на ответника, че бил върнал процесната сума противоречала на собственото му
твърдение, че не я бил получавал. Твърди, че показанията на св. Кънева били
последователни и били анализирани от съда в съвкупност с всички доказателства по
делото. Молят въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено
решението в обжалваната част. Молят за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание, въззивникът „КНМ Груп“ ЕООД не се представлява,
депозирал е молба, с която поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на
първоинстанционното решение, като бъде уважена исковата претенция. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
4
В открито съдебно заседание, въззивникът К. Д. Т. страна се представлява от
процесуален представител, който заявява, че оспорва въззивната жалба на „КНМ Груп“
ЕООД, поддържа подадената от самия него въззивна жалба и моли за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част, както и за присъждане на разноски в
размер на адвокатското възнаграждение и държавна такса.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по предявен от
„КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Търново, срещу бл.817, срещу К. Д. Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, осъдителен иск с
правно основание чл.284 ал.2 от ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1184,91 лв., представляваща дължима сума, получена от ответника, в качеството
му на довереник по договор за цесия от 23.10.2014 г., която сума обаче не е предадена на
доверителя „КНМ Груп“ ЕООД до настоящия момент, ведно със законната лихва върху
посочената сума от предявяването на иска в съда /23.10.2019г./ до окончателното изплащане
на задължението.
В исковата молба се излага, че на 21.08.2014 г. след сключен договор за цесия между
„КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството си на цесионер и Ф.К.М., в качеството
му на цедент, действащ чрез пълномощник - адв. К. Д. Т., дружеството е придобило вземане,
за сумата от 1 134,91 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана
потребена електроенергия за периода от 26.09.2011 г. до 23.03.2012 г. за обект с абонатен №
********** и клиентски № **********, за което е издадена фактура №
**********/29.03.2012 г. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Впоследствие „КНМ
Груп“ ЕООД с последващ договор за цесия от 23.10.2014 г., действащо чрез пълномощника
си адв. К. Д. Т. прехвърлило посоченото по-горе вземане на „Интейк“ ЕООД, ЕИК
********* - за цена от 1184,91 лв. Съгласно т. 3. от сключения на 23.10.2014 год. договор за
цесия, продажната цена за вземането, в размер на 1184,91 лв. е заплатена изцяло и в брой от
цесионера „Интейк“ ЕООД на пълномощника на „КНМ Груп“ ЕООД - ответника адв. К.Т.,
като е отбелязано също, че „същият служи и за разписка за извършено плащане“. През 2016
г., на основание така сключения договор за цесия от 23.10.2014 год., „Интейк“ ЕООД се
легитимирало като носител на това вземане и депозирало искова молба срещу „Енерго-Про
Продажби“ АД, с претенция за заплащане на сумата от 1134.91 лв. С Решение №
2332/14.06.2016 г., постановено по гр.д. № 1960/2016 г. на ВРС, исковата претенция на
„Интейк“ ЕООД била уважена в пълен размер. До настоящия момент обаче, въпреки че са
изминали почти пет години от сключения на 23.10.2014 г. договор за цесия, пълномощникът
на „КНМ ГРУП“ ЕООД не е предал в касата на дружеството получената от него сума в
размер на 1184,91 лв., представляваща продажната цена по сключената сделка. По
изложените съображения моли предявения иск да бъде уважен. Претендира присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски.
5
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът К. Д. Т., депозира отговор, в който
оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва да е получил процесната сума от
„Интейк“ ЕООД, като твърди, че в договора е било отбелязано, че сумата е платена на
цедента, а не на пълномощника му. Твърди още, че по силата на допълнително
споразумение от 23.10.2014 г., е върнал обратно на „Интейк“ ЕООД сумата, като видно от
неговите клаузи е налице преуреждане на отношенията, възникнали по силата на сключения
договор за цесия от същата дата. Твърди, че е разполагал с представителна власт и да изменя
договора за цесия. Сочи, че след като е върнал получената по силата на сключения договор
за цесия сума, то няма какво да бъде отчетено на ищеца. Излага още, че липсват наведени
твърдения кога е сключен договорът за поръчка, в каква форма, какъв е срокът за връщане
на сумата, както и се оспорва съществуването на твърдяния договор за поръчка между
страните. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме че
ответникът дължи процесната сума на ищеца, прави възражение за съдебно
прихващане за сумата от 1040,00 лв., представляваща сбор от платени на
22.10.2014 г. лично от ответника суми за разноски по съдебни дела, водени от
ищцовото дружество, а именно: -сумата от 140 лева - депозит за ССчЕ по гр.д. №
11328/2014г. ВРС, дължима от „КНМ Груп" ЕООД; - сумата от 130 лева - депозит за
ССчЕ по гр.д. № 11052/2014г. ВРС, дължима от „КНМ Груп" ЕООД; - сумата от 80 лева
- депозит за ССчЕ по гр.д. № 11266/2014г. ВРС, дължима от „КНМ Груп" ЕООД; -
сумата от 140 лева - депозит за ССчЕ по гр.д. № 113 05/2014г. ВРС, дължима от „КНМ
Груп" ЕООД; - сумата от 80 лева - депозит за ССчЕ по гр.д. № 10173/2014г. ВРС,
дължима от „КНМ Груп" ЕООД; - сумата от 120 лева - депозит за ССчЕ по гр.д. №
11321/2014г. ВРС, дължима от „КНМ Груп" ЕООД; - сумата от 130 лева - депозит за
ССчЕ по гр.д. № 11312/2014г. ВРС, дължима от „КНМ Груп" ЕООД; - сумата от 80 лева
- депозит за ССчЕ по гр.д. № 11270/2014г. ВРС, дължима от „КНМ Груп" ЕООД и -
сумата от 140 лева - депозит за ССчЕ по гр.д. № 11253/2014г. ВРС, дължима от „КНМ
Груп" ЕООД. Моли за отхвърляне на иска.
С молба становище от 14.05.2020г. – във връзка с отговора на исковата молба,
ищецът прави възражение за нищожност на представеното с отговора тристранно
споразумение от 23.10.2014 г., поради заобикаляне на закона, както и възражение за
недействителност на същото споразумение на основание чл. 40 от ЗЗД, поради договаряне
във вреда на представлявания. Навеждат се следните твърдения: дружество „Интейк“ ЕООД
е учредено по идея на ответника – К.Т.; дружество „Интейк“ ЕООД е контролиращо непряко
и се намира под контрола на адв. К. Д. Т. от датата на учредяването си; дружество „Интейк“
ЕООД е учредено с цел да консолидира присъединени на „КНМ Груп“ ЕООД суми по
водени от последното съдебни производства срещу „Енерго Про Продажби“ АД – процес,
който е бил контролиран от ответника адв. К.Т.; Към настоящия момент собственик и
управител на „Интейк“ ЕООД е роднина по пряка линия от първа степен на ответника.
В открито съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален
6
представител, поддържа исковата молба и уточнителната молба от 14.05.2020г.,
оспорва подадения отговор, прави възражение за изтекла погасителна давност на
вземанията, с които се прави възражение за прихващане. Моли съда да уважи исковата
претенция, да присъди разноски, доразвива доводите си по същество в писмена защита.
В открито съдебно заседание, ответникът, чрез своя процесуален представител,
оспорва исковете, поддържа подадения отговор, моли за отхвърляне на претенцията,
евентуално за уважаване на направеното възражение за прихващане, както и за присъждане
на разноски, като доразвива доводите си в писмена защита.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно
легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустими са
и отговарят на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да
бъдат разгледани по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Предвид, че са подадени две въззивни жалби, както и че е уважена
исковата претенция, като съдът се е произнесъл и по направеното от ответника възражение
за прихващане, то като последователност съдът следва да се произнесе най-напред по
жалбата на въззивника – К.Т., а ако същата е неоснователна, то да пристъпи към
произнасяне и по жалбата на въззивника „КНМ Груп“ ЕООД. Релевираните от въззивника
К.Т. възражения се свеждат до неправилност на изводите на съда относно действителността
на сключеното тристранно споразумение и тълкуването на волята на страните.
Въззивната жалба с вх. №267 590 /23.09.2020г., подадена от К. Д. Т., разгледана по
същество се явява основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна
страна:
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
С пълномощно от дата 04.07.2014г. "КНМ ГРУП" ЕООД е упълномощило К.Т. да
представлява упълномощителя като завежда и води дела, да получава пари или други
ценности, да го представлява пред търговски дружества, вкл. и пред „Енерго Про
Продажби“ АД, да се разпорежда с всички вземания на "КНМ ГРУП" ЕООД, при условия,
каквито пълномощникът намери за добре, да извършва всякакви правни и фактически
действия на управление и разпореждане с всички вземания на упълномощителя "КНМ
ГРУП" ЕООД, да получава плащания, да получава всякакви суми по свободно избрана
банкова сметка, да договаря сам със себе си както и с други лица, които адвокатът също
7
представлява, при каквито условия прецени, без ограничение в срока.
С договор за прехвърляне на вземане от 13.08.2014 г., Ф.К.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез пълномощника адв.К. Д. Т., в качеството му на цедент, прехвърля на „КНМ
Груп“ ЕООД, в качеството му на цесионер, вземането му в размер на сумата от 1134,91 лева
към длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД, срещу цена от 1034,91 лева. В т.3 от договора е
уговорено, че цената следва да бъде заплатена изцяло и в брой от цесионера на цедента в
срок от шест месеца, считано от подписване на договора.
С договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. „КНМ Груп“ ЕООД, действащ
чрез пълномощника адв. К. Д. Т., в качеството му на цедент, прехвърля на „Интейк“ ЕООД,
в качеството му на цесионер, вземане в размер на 1134,91 лева към длъжника „Енерго-Про
Продажби“ АД, срещу цена от 1184,91 лева. В т.3 от договора изрично е уговорено, че
цедентът прехвърля на цесионера вземането срещу сумата от 1184,91 лева, която е изцяло
платена в брой от цесионера на цедента, за което при подписване на договора същия служи
за разписка за извършеното плащане.
По силата на тристранно споразумение от 23.10.2014г. , сключено между Ф.К.М.,
„КНМ Груп“ ЕООД и Интейк“ ЕООД, страните са уговорили, че цената по договора за
цесия от 13.08.2014 г. в размер на 1034,91 лева, към момента на сключване на
споразумението – 23.10.2014г. не е заплатена, при което и доколкото „КНМ Груп“ ЕООД е в
невъзможност да заплати цената по договора, то приема третата страна „Интейк“ ЕООД да
го замени по договора като длъжник по задължението и да заплати на кредитора – първата
страна сумата на падежа на задължението – 13.02.2015г. В замяна "КНМ ГРУП" ЕООД се
задължава да прехвърли в полза на “Интейк“ ЕООД вземането, получено по договора за
цесия с физическото лице бевъзмездно. В споразумението е уговорено още, че „Интейк“
ЕООД ще финансира воденото съдебно дело за своя сметка, ще назначи юрисконсултите на
"КНМ ГРУП" ЕООД в дружеството на трудов договор и ще им заплаща отделно
възнаграждение. Изрично е посочено, че адвокат К. Д. Т. в качеството му на пълномощник
на „КНМ Груп“ ЕООД връща (предава) на „Интейк“ ЕООД сумата от 1034,91 лева, за което
страните се съгласяват, че е платена изцяло в брой от адвокат К. Д. Т. на „Интейк“ ЕООД
при подписване на споразумението, което служи за разписка.
Установява се от приобщеното гр.д.№ 1960/2016г. на ВРС, че новият цесионер
“Интейк“ ЕООД е предявил процесното вземане пред съд, като се е легитимирал за
кредитор с договора за цесия от 23.10.2014г. С влязло в сила на 03.10.2016г. решение No
2332 / 14.06.2016г., „Енерго- Про Продажби“ АД е осъдено да заплати на „Интейк“ ЕООД,
сумата от 1134, 91лв., за която е издадена фактура No ********** / 29.03.2012г. досежно
корекция на потребена ел. енергия за периода 26.09.2011г. – 23.03.2012г., ведно със
законната лихва, считано от депозиране на исковата молба в съда – 22.02.2016г. до
окончателното изплащане на задължението.
Пред първоинстанционния съд са представени преписи от нотариално заверени
8
покани и уведомления, изходящи от ищцовото дружество, по силата на които ответникът и
“Интейк“ ЕООД, са били поканени да върнат всички договори за прехвърляне на вземания
сключени на 23.10.2014 г. и подписани от ответника като пълномощник на ищеца,
съответно за извършване на плащане по тях. Представени са и протоколи от съдебни
заседания.
Представено е извлечение от регистъра при АС – Варна, от което е видно, че лицето
Д.Т.А. е била вписана като сътрудник на адв. К.Т. на 17.06.2014 г. От извършената служебна
справка в ТР към АВ се установява, че управител на „Интейк” ЕООД в периода 10.09.2014 г.
до 04.12.2014 г. е била Т.Н.Д.; в периода 04.12.2014 г. до 10.03.2016 г. е била Д.Т.А., от
който момент насетне управител е Р.К.М..
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпит на допуснатия на
ищцовата страна свидетел Г.К.К.. Св.Кънева излага, че е работила в адвокатската кантора на
адвокат К. Д. Т. за периода от 2014г. до 2017г. Свидетелката излага, че докато е работила в
кантората, на същата й е било известно, че управител на „Интейк“ ЕООД е била жена на
име Т., а следващият управител е била Д.А.. Свидетелката твърди, че Т. е била сестра на
много добър приятел на ответника. Свидетелката излага, че ответникът й е възложил
изготвяне на уведомления за прехвърляне на стотици вземания от „КНМ Груп“ ЕООД към
„Интейк“ ЕООД. Твърди, че при съставяне на тези уведомления управителят на „КНМ
Груп“ - П.К. не е присъствал и не е бил наясно за съставянето на тези уведомления. Към
момента, в който е била на работа, не е чувала за тристранни споразумения, които сочи, че
може да са били съставяни в нейно отсъствие. Според свидетелката бившият й съпруг И.Г. е
бил юрисконсулт на „КНМ“. Свидетелката твърди, че адв. Т. е имал контрол над
дружеството „Интейк“ чрез управителката Д.А., но свидетелката лично не е присъствала на
разговори в тази насока.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Претенцията на ищеца намира правното си основание в нормата на чл.284, ал.2 от
ЗЗД. Съобразно чл. 284 ал.2 от ЗЗД, довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да
му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. В този смисъл и
предявеният иск е за изпълнение на договорното задължение на ответника – довереник по
договор за поръчка, да даде отчет по отношение на доверителя – “КНМ Груп“ ЕООД. В
доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи сключения договор за поръчка и
изпълнение по нея, с което за довереника е възникнало задължението за отчет, както и
възраженията си за недействителност по отношение на представеното от ответника
тристранно споразумение. От своя страна, ответникът следва да установи, че е дал на
доверителя си сметка и му е предал всичко, което е получил, съответно всички свои
9
правопогасяващи възражение, касаещи преуреждане на взаимоотношенията на страните по
тристранното споразумение.
Въз основа на представените доказателства, настоящият състав достигна до извода, че
между страните е налице валидно сключен договор за поръчка. Неговите основни елементи
са обективирани в представеното пълномощно от 04.07.2014 г., с което на довереника – адв.
К. Д. Т. са предоставени правомощия да извършва подробно описаните в него правни
действия от името и за сметка на доверителя „КНМ Груп“ ЕООД. Именно от съдържанието
на въпросното пълномощно се установява наличието на мандатно правоотношение между
страните в производството. При така установеното правоотношение, и съобразно
разпоредбата на чл. 292 ал.1 от ЗЗД, правата и задълженията по всички сделки с трети лица,
възникват направо за доверителя, а довереникът дължи отчет и да предаде на доверителя
всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. В контекста на конкретните твърдения
на страните и след като на 23.10.2014 г. „КНМ Груп“ ЕООД, действащо чрез довереника си
адв. К. Д. Т., е прехвърлило на „Интейк“ ЕООД, придобитото от Феми Мехмедов вземане в
размер на 1134,91 лв. и след като Т. е получил в същото качество и цената по цесията, то е
възникнало и задължението му за отчет на полученото.
Следва да се съобрази подписаното тристранно споразумение от същата дата:
23.10.2014г., с което се преуреждат отношенията на страните по договорите за цесия от
13.08.2014г. и от 23.10.2014г. Установява се, след като изрично е посочено, че адв. К. Д. Т.,
в качеството му на пълномощник на „КНМ Груп“ ЕООД, т.е. довереникът, връща (предава)
на „Интейк“ ЕООД, сумата от 1034,91 лв., т.е. получената по-рано цена за прехвърляне на
вземането. В споразумението страните се съгласяват, че сумата е платена изцяло в брой от
адв. К. Д. Т. на „Интейк“ ЕООД при подписване на споразумението, което служи за
разписка. В този смисъл и адв. К.Т., доколкото като довереник не е получил нищо в
изпълнение на поръчката, то няма какво да бъде предадено на доверителя като отчет по
поръчката, респективно липсва основание за претенцията на ищеца – доверител.
Възраженията относно недействителност на споразумението поради заобикаляне на
закона, противоречие с добрите нрави и договор във вреда на представлявания, не се
споделят от въззивния състав, тъй като фактите не могат да се подведат под която и да е от
хипотезите на твърдяна недействителност. Развитите аргументи в подкрепа на становището
за нищожност по чл. 26 ал.1 предл.2 от ЗЗД, основани на твърдения за преследване от адв. Т.
чрез дружеството „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД на цели, несъвместими с данъчните
закони не се доказват, а в обратна хипотеза, отговорността следва да се реализира по
различен ред. Явна нееквивалентност на престациите и оттам накърняване на добрите
нрави, също, не се установява. Срещу задължението да прехвърли безвъзмездно
придобитото вземане в полза на “Интейк“ ЕООД, доверителят "КНМ Груп" ЕООД е
освободен от вече породеното задължение да плаща цена по договора за цесия, сключен с
Феми Мехмедов и да води и финансира съдебен процес за установяване и събиране на
прехвърленото вземане.Тези две задължения като паричен еквивалент са изцяло
10
съразмерими. Не може да се сподели и възражението за сключване на договора във вреда на
представлявания предвид новиране на правоотношенията и освобождаване както по-горе бе
посочено на ищеца от задължението за заплащане на цената по договора от 13.08.2014 г. с
оглед извършеното заместване в дълг от „Интейк“ ЕООД. От свидетелските показания също
не се установяват твърденията на въззивника за недействителност на тристранното
споразумение.
Гореизложеното обуславя извода за неоснователност на предявения иск. Поради
несъвпадане изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде
изцяло отменено. В този случай и направеното от ответника възражение за прихващане не
следва да се разглежда и в този смисъл е безпредметно и произнасянето по въззивната жалба
на „КНМ Груп“ ЕООД.
По разноските в производството:
Предвид изхода от спора, отправеното искане и представените доказателства, на
въззивника К.Т. се дължат разноски, както за първа, така и за настоящата инстанция.
Пред ВРС е представен договор за правна защита и съдействие /л. 52/, в който
уговореното възнаграждение е в размер на 300 лева при условията на чл. 38 ал.1 т.3 от ЗАдв.
/оказване на правна помощ на колега юрист/. Сумата, договорена за настоящата инстанция е
320лв., като същата е заплатена в брой, видно от договора за правна защита и съдействие на
л. 18 от въззивното дело. Направено е възражение за прекомерност пред въззивната
инстанция, която съдът намира за неоснователно - договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение е съобразено с минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Следва да се присъди и заплатената държавна
такса в размер на 25 лева.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 260 136 / 24.08.2020г., поправено с решение No 260
524/ 02.10.2020г., постановено по гр.д. № 17 325 / 2019г. на ВРС, 30 с-в, като ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Търново, срещу бл.817, срещу К. Д. Т., ЕГН:
**********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.284 ал.2 от ЗЗД, да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от 1184,91 лв. /хиляда сто осемдесет и четири лева и
деветдесет и една стотинки/, представляваща дължима сума, получена от ответника, в
качеството му на довереник по договор за цесия от 23.10.2014 г., която сума обаче не е
предадена на доверителя „КНМ Груп“ ЕООД до настоящия момент, ведно със законната
11
лихва върху посочената сума от предявяването на иска в съда /23.10.2019г./ до
окончателното изплащане на задължението, като неоснователен.
ОСЪЖДА „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, жк. Люлин, ул. „Търново“, срещу бл. 187, представлявано от П.Н.К. – управител, ДА
ЗАПЛАТИ на К. Д. Т. , ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от общо 345 лв. /триста
четиридесет и пет лева/, представляващи разноски за заплатена държавна такса и
заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред
въззивна инстанция, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, жк. Люлин, ул. „Търново“, срещу бл. 187, представлявано от П.Н.К. – управител,
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П.Ч.Г. от АК – Варна, с адрес на кантората: ***, сумата от 300 лв./
триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за първа инстанция, на
основание чл. 38 ал.1, т.3 от ЗАдв.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12