№ 4161
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110142552 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по предявени от М. П. СТ., ЕГН **********, гр. София, кв. Лозенец, ул.
. № 23, вх. Б, ет. 4, ап. 14, със съдебен адрес: гр. София, ул. Иван . № 7, ет. 5, ап. 9, чрез
адвокат В.Н., против „Ф“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост ‑ 3, бул. Александър Малинов № 51, вх. А, ет. 9, офис № 20, представлявано от .,
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, пр. 2 от
ЗЗД за присъждане на платена от ищеца на ответника сума в общ размер на 119 лв., която е
дадена при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане. При евентуалност е
предявен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 29, ал. 1 от ЗЗД, поради
измама, или евентуално на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во във връзка с чл. 28, ал. 1 от
ЗЗД, поради грешка.
В исковата молба се твърди, че на 20.07.2016 г. ищцата сключила договор за
потребителски кредит № 402760 с ответника, като в договора било посочено, че сумата по
отпуснатия заем е в размер на 700 лв., а общата сума, която следва да върне
кредитополучателя е в размер на 710.92 лв., платима 14 дни след сключването на договора.
Уговореният фиксиран лихвен процент е в размер на 1.560 %, а годишният процент на
разходите (ГПР) е в размер на 49.720 %. Твърди, че в договора било уговорено, че
изпълнението на задължението на ищцата щяло да бъде обезпечено от „Фератум Банк“. В
същия ден ищцата сключила договор за гаранция с „Фератум Банк“, по силата на който се
задължила да изплати възнаграждение в общ размер на 108.08 лв. Твърди, че е погасила
изцяло сумата по сключения договор, в общ размер на 819 лв., като сумата е изплатена на
„Ф“ ЕООД. Ищцата счита, че гореописаните договори са нищожни на осн. чл. 22 от ЗПК във
връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречат на законоустановените императивни
правила, както и на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена
предвидената от закона форма. Твърди, че не е спазена процедурата, уредена в Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР – чл.8 и следващите) и Закона за
1
електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Твърди, че е
налице неспазване на посочените закони, тъй като „Ф“ ЕООД и „Фератум Банк“ не са
предоставили на ищцата изискуемата преддоговорна информация, не са получили валидно
съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договорите, както и за
условията при които последният може да се откаже от тях. Твърди също така, че всички
разменени между доставчиците и потребителя електронни съобщения не отговарят на
императивните изисквания на ЗЕДЕУУ, тъй като не са подписани – липсва удостоверяване
на действителния автор на съответните изявления. Счита, че ответникът е приел за
сключени договори с ищцата в нарушение на предвидените императивни правила, без да е
изразила валидно своето съгласие. Ищецът твърди също така, че е нарушено изискването
процесните договори да са написани по ясен и разбираем начин, и с шрифт не по-малък от
12, в два екземпляра, по един за всяка от страните по договорите. Навежда доводи за
нищожност на договора за потребителски кредит на основание чл. 11, т. 7 във връзка с чл. 22
от ЗПК, тъй като не е посочен общия размер на кредита като съществен елемент от неговото
съдържание. Наведени са доводи за нищожност на договора за кредит и на осн. чл. 11, т. 10
вр. чл. 22 от ЗПК, както и поради непосочване на методиката на формиране на ГПР по
кредита. Счита, че в договора е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният
такъв възлиза на 408% за конкретния договор и е над максимално установения праг на ГПР
в ЗПК. Навеждат се множество доводи и относно договора за обезпечение на договора за
потребителски кредит. Сочи, че заплатената от нея сума в размер на 108.08 лв. като
възнаграждение за поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“, но заплатено от ищцата
на ответното дружество, не е прехвърлена от последното на „Фераум Банк“. Твърди, че
ответникът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и незаконосъобразно
не е включило таксата за поръчител от 108.08 лв. в размера на ГПР, тъй като при условие, че
тази сума е била посочена, действителният ГПР щял да възлиза на 408 %. При евентуалност,
твърди, че договорите са унищожаеми на основание чл. 29, ал. 1 от ЗЗД, поради измама или
евентуално на основание чл. 28, ал. 1 от ЗЗД, поради грешка. Претендира ответника да бъде
осъден да му заплати сочените суми, ведно със законната лихва върху тези суми и
разноските по делото.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, оспорва исковата молба като неоснователна. Счита, че иска за прогласяване
нищожност на договора за поръчителство не е насочен към легитимиран ответник. Оспорва
твърденията на ищеца за пороци на договора за кредит. Излага подробни съображения.
Твърди, че ищецът е кандидатствал за кредит от „Ф“ ЕООД общо 51 пъти в периода от
22.12.2014 г. до 14.07.2021 г. като 41 от тях са били одобрени след извършвана оценка на
кредитоспособността на лицето и при всяко кандидатстване ищецът е избирал гаранция от
„Фератум Банк“. Моли съда да върне исковата молба, като нередовна, а при евентуалност, да
отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
За да бъде уважен предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.
1-во във връзка с 1 чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД в тежест на ищецът е да докаже, че е извършил
реално плащане в полза на ответника на процесната сума при начална липса на основание;
обедняване на ищеца за сметка на обогатяването на ответника, както и наличие на причинна
връзка между тях, както и всички останали положителни факти и твърдения, от които черпи
изгода за себе си.
По делото като безспорно между страните се установява, че между тях на 20.07.2016
г. е сключен договор за потребителски кредит от разстояние, по силата на който ответникът
е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 700 лева, като в изпълнение на
задълженията си по договор за кредит ищецът е погасил заемната сума, ведно с дължимата
2
лихва и възнаграждение за поръчителство, като е изплатил на 05.08.2016 г. сумата от 819
лева на „Ф“ ЕООД. Това обстоятелство се установява и от приетото по делото заключение
на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.
От представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице
по изслушаната и приета по делото СТЕ експертиза, неоспорена от страните в срока по чл.
200, ал. 3 ГПК, се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит от разстояние №402760/20.07.2016 г. за сумата от 700 лева, при годишна лихва за
ползване на кредита в размер на 1,56 % като за срока на кредита се дължи лихва за ползване
на кредита в размер на 10,92 лева. Общата дължима сума е определена в размер на 710,92
лева, като е посочен годишния размер на разходите по заема в размер на 49,72 %. Срокът на
Договора е 14 дни, който започва да тече от датата на превеждане на сумата.
В т. 7 от Договора е посочено, че ищцата е дала изричното си съгласие, „кодът за
потвържедение“ предоставен от ответното дружество, във взаимоотношенията с
дружеството да има силата на неин саморъчен подпис, като е уговорено, че посоченият от
ищцата в молбата за отпускане на кредит „идентификационен номер“ ще се ползва като знак
на нейното авторство на изпратените от този номер до дружеството съобщения. По делото
от ищеца е представена справка за историята на заемите, които е получавала от ответното
дружество, видно от която в отношенията с него, ищцата е използвала имейл
**********@***.**. От представената по делото имейл кореспонденция между страните, е
видно, че ответното дружество е предоставило на ищеца параметрите на заявения кредит,
както и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация аз
потребителските кредити и общите условия по договора. С последващ имейл, ответното
дружество е информирало ищеца за одобрения кредит, като е посочено, че за потвърждаване
приемането на условията по договора и сключване на договора при предоставените общи
условия на „Ф“ ЕООД, следва да изпрати СМС с код за потвърждение, като е посочено, че
при изпращане на уникален уеб код, договорът, може да бъде потвърден и на интернет
страницата на ответното дружество.
От представените по делото общи условия на „Ф“ ЕООД се установява, че в т. 12 от
същите е посочено правото на отказ от договора, както и редът за неговото упражняване. В
т. 16.2 от общите условия е посочено, че в случай, че дружеството получи плащане от
заемателя, което не е предназначено за дружеството, последното има право в случай, че
идентифицира за кого е предназначено плащането (получателят на плащането) да го преведе
директно на получателя му като уведоми за това заемателя. Със сключването на Договора за
заем, заемателят дава изричното си съгласие за извършването на тези действия от
дружеството.
В т. 5 от Договора за потребителски кредит е уговорено, че заемът се обезпечава с
поръчителството предоставено от „Фератум Банк“ в полза на дружеството, като договорът
за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заема.
От представения по делото договор за гаранция се установява, че кредитополучателят се е
задължил да заплати на гаранта – „Фератум Банк“ такса за предоставяне на поръчителството
в размер на 108,08 лева.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза, което не е оспорено от
страните и се кредитира от съда като обективно и компетентно, се установява, че
изплатената от М. П. СТ. на „Ф“ ЕООД на 05.08.2016 г. по Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 402760/20.07.2016 г. сума в размер на 819 лева е отнесена от
ответното дружество за погасяване на главница в размер на 700 лева, погасяване на лихва в
размер на 10,92 лева и сумата от 108,08 лева като приходни такси „Фератум банк“. Вещото
лице по данни от ответника посочва, че сумата, дължима извън договора за кредит в размер
на 108,80 лева не е задържана от ответното дружество. Вещото лице, използвайки
нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, изчислява, че
3
фактическия размер на ГПР, включващ както лихвата, така и „такса за банкова гаранция към
фирмата-партньор“, при фактически изплатени 819 лева, пряко или косвено свързани с
кредита и при запазени основни параметри на кредита, се равнява на 443,21 %.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По делото се установи по безспорен начин, че между страните има сключен договор
за потребителски кредит от разстояние, по който ищецът като кредитополучател е усвоил
предоставената му от ответното дружество сума и е погасил кредита с еднократно плащане,
съобразно погасителния план по договора. Не се спори, че ищецът е осигурил обезпечение
на кредита, чрез сключването на договор за поръчителство с трето за спора дружество –
Фератум Банк, партньорско дружество на ответника, както и това, че възнаграждението на
поръчителя, дължимо от кредитополучателя не е включено в ГПР, посочен от заемодателят,
както и че с включването на неговия размер годишен процент на разходите се е повишил
многократно.
При извършване преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е
обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са
от императивен характер и за тях съдът следи служебно. Ето защо, следва да се извърши
цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор,
която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7–9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Видно от представените по делото доказателства е предоставил преддоговорна
информация, в която са посочени основните параметри и условия по кредита, включително
разходите по кредита. В последствие договорът е сключен отдалечено при условията на
ЗПФУ, поради което съдът намира, че е изпълнена изискуема форма за траен носител по
смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Относно наведеното твърдение от ищцата, че действителният ГПР е различен от
уговорения в договора, съдът намира, че съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19,
ал. 1, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Както бе установено по-горе, вземането на заемодателят е обезпечено с
поръчителство предоставено от „Фератум банк“, вследствие на което между ищцата и
поръчителят е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено
възнаграждение. Ето защо, съдът намира, че възнаграждението дължимо на поръчителя
следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената
дефиниция в § 1, т. 1 от ДРЗПК за общ разход, съгласно която "общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Несъмнено заплащането от ищцата на възнаграждение за поемане на поръчителство от
4
свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна услуга, която произтича от
договора за кредит и която е задължително условие за усвояване на кредита.
Поради гореизложеното, съдът приема за установено, че на кредитора е било
известно задължението на ищцата да заплаща услугата по предоставеното поръчителство,
тъй като това задължение е предвидено и в Договора за кредит, сключен между страните.
Доколкото в процесния случай в уговорения годишен процент на разходи не са включени
всички действителни разходи, то съдът намира, че е налице противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза е установено,
че при добавяне в ГПР на възнаграждението за поръчител, същото би възлизало на
443,21 %. Предвид това, съдът приема, че така посоченият ГПР нарушава императивната
забрана на чл. 19, ал. 4 З., съгласно която ГРП не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва, което пък е мотивирало кредитора да прикрие реалния процент на
разходите като не включи разходa за възнаграждение за поръчител в ГПР.
Поради изложените съображения, съдът намира, че сключеният Договор за
потребителски кредит № 402760/20.07.2016 г. е нищожен като противоречащ на чл. 22 вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД предвижда задължение за всеки, който е
получил нещо без основание, да го върне. На връщане в хипотезите на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД
подлежи реално полученото. В настоящия случай на доказване подлежат следните факти: 1)
размера на обогатяването на ответната страна и обедняването на ищцовата страна, поради
получаването на нещо без основание; 2) причинна връзка между обогатяването на ответника
и обедняването на ищците (причинната връзка между обогатяването на ответника и
обедняването на ищците от един или няколко общи факта касае хипотезата на чл. 59 от ЗЗД,
съгласно ППВС № 1/1979 г.).
Съдът счита, че по делото безспорно се установява, че ответникът е получил в общ
размер на 819 лева, в това число главница от 700 лв., възнаградителна лихва в размер на
10,92 лв. и такса за банкова гаранция към фирма-партньор в размер на 108,08 лева. При
установяването недействителността на договора между страните, ищцата дължи само реално
полученото, тоест останалите суми са недължими. Съдът приема, че сумата в размер на
108,08 лева, представляваща такса за банкова гаранция е заплатена от ищеца като
възнаграждение по Договор за гаранция, сключен с трето лице. По делото се установи, че
платената на ответното дружество сума, дължима на гаранта, не е задържа от него, а е
изплатена на третото за спора лице, страна по Договора за гаранция с ищеца. Следователно
ищецът се е обогатил за сметка на ищцата без основание със сума в размер на 10,92 лева,
получена без основание, като е налице причинна връзка между обогатяването на ответника
и обедняването на ищцата. Ответникът не ангажира никакви доказателства относно наличие
на основание да получи установената сума като възнаградителна лихва върху отпуснатата
главница по кредита за процесния период.
Предвид изложеното, следва исковата претенция да се уважи като доказана и
основателна само до сумата от 10,92 лева, като в останалата част следва да се отхвърли като
неоснователна. Следва да се присъди и лихвата върху претендираната главница, считано от
датата на исковата молба до окончателното плащане.
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. Ищецът е направил
разноски в настоящото производство в общ размер на 50 лв. за държавна такса и 350 лв. за
вещо лице, съразмерно с уважената част от иска, на ищеца се следват разноски в размер на
36.70 лева. Същият е представляван от адвокат, който претендира възнаграждение по реда
на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като съгласно цената на иска се определя
възнаграждение в размер на 300 лв., от което следва да му се присъди 27,51 лева.
Ответникът е направил разноски в настоящото производство в размер на 300 лева за вещо
5
лице и 400 лева за адвокатски хонорар. Съдът намира възражението ищеца за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника за
основателно, като определя неговия размер на 300 лева. Съобразно отхвърлената част от
иска, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 544,80 лева.
Предвид горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ф“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к.Младост ‑ 3, бул.Александър Малинов № 51, вх. А, ет. 9, офис № 20, представлявано от .
да заплати на М. П. СТ., ЕГН **********, гр. София, кв. Лозенец, ул. . № 23, вх. Б, ет. 4,
ап.14, със съдебен адрес: гр. София, ул. Иван . № 7, ет. 5, ап. 9, чрез адвокат В.Н., сумата от
10,92 лева /десет лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща недължимо платени
суми по Договор за кредит № 402760/20.07.2016 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на исковата молба – 20.07.2021 г. до окончателното плащане, на
основание чл.55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 23 и чл. 22 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД,
както и направените по делото разноски в размер на 36.70 лв. /тридесет и шест лева и
седемдесет стотинки/, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно на уважената част от
исковата претенция.
ОСЪЖДА „Ф“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к.Младост ‑ 3, бул.Александър Малинов № 51, вх. А, ет. 9, офис № 20, представлявано от
., да заплати на адвокат Искрен Петев Николов, ЕГН **********, служебен адрес: гр.
София, ул. Иван . № 7, ет. 5, ап. 9, сумата от 27,51 лв. /двадесет и седем лева и петдесет и
една стотинки/ за предоставена на ищеца безплатна правна помощ и съдействие по делото,
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, съразмерно на уважената част от
исковата претенция.
ОСЪЖДА М. П. СТ., ЕГН **********, гр. София, кв. Лозенец, ул. . № 23, вх. Б, ет.
4, ап.14, със съдебен адрес: гр. София, ул. Иван . № 7, ет. 5, ап. 9, чрез адвокат В.Н., да
заплати на „Ф“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.Младост
‑ 3, бул.Александър Малинов № 51, вх. А, ет. 9, офис № 20, представлявано от ., направените
по делото разноски в размер на 544,80 лв. /петстотин четиридесет и четири лева и
осемдесет стотинки/, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съразмерно на отхвърлената част от
исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6