***56
гр. гр.Несебър, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20242150100831 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на „В. и К.“
ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „Г.В.В.“, ***,
представлявано от Ц.М. против Е. Х. Л., гражданка на Полша, родена на **********г.,
с адрес: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг - запад, к-с ***.
В исковата молба се твърди, че ответницата е клиент на ищцовото дружество и
страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне
на ВиК услуги по отношение на водоснабдяван обект, находящ се в сграда в режим на
етажна собственост, представляващ апартамент ***, находящ се в гр. Несебър, к.к.
Слънчев бряг - запад, к-с Т.*, ет. 0, със заведена партида в базата данни с аб. № ***.
Твърди се, че в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи, ответницата притежава качеството „потребител на ВиК
услуги“ във възникналото облигационно отношение като собственик на
водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Излага се, че съгласно
разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, предоставянето на услугите на ВиК се
извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК
оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които били
публично известни и публикуни на интернет-страницата на водния оператор. Сочи се,
че в съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и
разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4, за процесния период
отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по електронен път,
1
посредством използването на мобилно устройство. Уточнява се, че при осъществяване
на електронно отчитане инкасаторът сканирал баркод, поставен в близост до самия
водомер, който индикира, че състоянието на отчитането на водомера се извършва
нормално и същият е „видян“. Когато инкасаторът не е успял да влезе в имота набира
на устройството режим „служебно отчитане“. Съществувала възможност и за
„самоотчет“, когато клиента сам предоставя на ВиК оператора данните по
водомерните си устройства, което се записвало като „от клиента“. Навежда се, че
съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия за обекти, имащи сезонен характер било
допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Обръща се
внимание, че на основание чл. 25 от Общите условия, на потребителите се
фактурирала и вода от разпределение, когато към едно водопроводно отклонение са
присъединени повече от един потребител.
Сочи се, че след всяко отчитане по електронен път в законоустановен срок се
издавали данъчни фактури, в чиито реквизити фигурирали отчетните водни
количества, отчетният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните
цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги - вода, канал и пречистване,
одобрени с решения на КЕВР. Сочи се, че ответникът е следвало да заплати
задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка
от тях съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, като съобразно чл. 44 от Общите
условия потребителят дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на законната
лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на ВиК оператора.
Твърди се, че били издадени фактура № ********** от 25.10.2021г. на стойност
96,65 лева, фактура № ********** от 25.11.2022г. на стойност 86,26 лева и фактура №
********** от 24.11.2023г. на стойност 113.34 лева, върху които ответницата дължи и
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху стойността на
издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата
претенция в общ размер на 55,87 лева, считано от 25.11.2021г. до датата на подаване на
исковата молба - 16.07.2024г., както и лихвата от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на задължението.
Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови решение, с
което да осъди Е. Х. Л. да заплати на „В. и К.“ ЕАД сумата от 296,25 лева, дължими по
издадени фактури за периода от 25.10.2021г. до 24.11.2023г., с отчетен период по
фактури от 16.02.2021г. до 01.11.2023г., сумата от 55,87 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от
25.11.2021г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 16.07.2024г. до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се разноски. Представят се писмени
доказателства.
2
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответната
страна.
В съдебно заседание се явява процесуалният представител на ищеца, който
поддържа исковата молба, ведно с депозираното становище. Прави се искане за
постановяване на неприсъствено решение. Претендира се присъждане на направените
по делото разноски, за които се представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответната страна не е взела становище по предявения иск, като не е депозирала
отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, а също така не се е явила в съдебно
заседание, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие. Не сочи
доказателства.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима -
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания
по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От данните по делото се установява, че между страните по делото е налице
валидно възникнало облигационно правоотношение, по силата на който ищцовото
дружество се е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода на ответницата.
От представените по делото нотариален акт № 181, том VI, рег. № 8941, дело №
1160 от 20.12.2013г. на нотариус Линка Чуткина с рег. № 600 на НК и с район на
действие на Районен съд - Несебър, справка от Служба по вписванията - Несебър с №
1317280 от 02.10.2024г., както и заявление за откриване на партида, се установява, че
ответницата е собственик на водоснабдения имот, находящ се в гр. Несебър, к.к.
Слънчев бряг - запад, к-с „Т.*“, ет. 0, ап. ***.
Ответницата Е. Х. Л. не е взела становище по предявените срещу нея искове,
като не е депозирала отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, а също така не е
изпратила представител в съдебно заседание, без да е направила искане за
разглеждането на делото в нейно отсъствие. С оглед на това, в първото по делото
заседание, процесуалният представител на ищеца направи искане за постановяване на
неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК, с което да се уважат предявените от тях
искове, като им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, достигна до извод, че
са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение спрямо
ответната страна. Съображенията за този извод са следните:
Ответницата Е. Х. Л. е получила препис от исковата молба и приложенията към
3
нея на 19.07.2024г., чрез П.П. - заместник-управител на к-с „Т.“, която е поела
задължение да предаде съобщението на ответницата.
В законоустановения срок последната не е подала отговор на исковата молба и
не е изпратила представител в първото заседание по делото, без да е направила искане
за разглеждането му в нейно отсъствие /чл. 238, ал. 1 от ГПК/, като с определение №
885 от 03.09.2024г. са й били указани последиците по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. първо от ГПК. От
представените по делото писмени доказателства - справка-извлечение от показанията
на водомер 1715/404, с титуляр на партидата Е. Х. Л., с потребителски номер ***,
решения на КЕВР, фактури за процесния период, заявление за откриване на партида,
нотариален акт и справка от Служба по вписванията - Несебър за собствеността върху
процесния имот, неоспорени от ответницата, може да се направи извод за вероятна
основателност на претенцията по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Така описаните доказателства
установяват (по начина, предвиден в чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК) фактите от
фактическите състави на предявените искове, за които е разпределена и
доказателствена тежест на ищеца. Вероятната основателност на главната претенция на
ищеца налага извода за вероятна основателност и на аксесорната претенция на същия
с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, представляваща обезщетение за забавено
плащане върху главниците, дължимо за периода от 25.11.2021г. до датата на подаване
на исковата молба - 16.07.2024г., ведно със законната лихва върху главниците, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
С оглед изложеното съдът счита, че са налице всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение спрямо ответната страна, в съответствие със
заявения петитум, поради което предявените искове следва да се уважат изцяло.
Настоящото решение не следва да се мотивира по същество на основание чл. 239, ал. 2
ГПК.
С оглед на този резултат и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото общо в
размер на 180 лева /сто и осемдесет лева/, от които: държавна такса - 100 лева и
юрисконсултско възнаграждение - 80 лева, съобразно чл. 13, т. 2 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Х. Л., гражданка на Полша, родена на **********г., с адрес: гр.
Несебър, к.к. Слънчев бряг - запад, к-с *** да заплати на „В. и К.“ ЕАД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „Г.В.В.“, ***, представлявано от Ц.М.,
4
сумата в размер на 296,25 лева /двеста и деветдесет и шест лева и двадесет и пет
стотинки/, представляваща доставена, отведена и пречистена вода за обект с адрес: гр.
Несебър, к.к. Слънчев бряг - запад, к-с ***, дължима по издадени фактури за периода
от 25.10.2021г. до 24.11.2023г., с отчетен период по фактури от 16.02.2021г. до
01.11.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 16.07.2024г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата в размер на 55,87 лева /петдесет и пет лева и осемдесет
и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главниците,
дължимо за периода от 25.11.2021г. до датата на подаване на исковата молба -
16.07.2024г.
ОСЪЖДА Е. Х. Л., гражданка на Полша, родена на **********г., с адрес: гр.
Несебър, к.к. Слънчев бряг - запад, к-с *** да заплати на „В. и К.“ ЕАД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „Г.В.В.“, ***, представлявано от Ц.М.,
сумата в размер на 180 лева /сто и осемдесет лева/, от които: държавна такса - 100
лева и юрисконсултско възнаграждение - 80 лева, съобразно чл. 13, т. 2 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5