Р Е Ш
Е Н И Е
гр.К.,05.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд,наказателно отделение,първи наказателен
състав, в публичното заседание на първи октомври,две хиляди и деветнадесета
година . . . . . . . . . в състав:
Председател:Невена Иванова
Съдебни
заседатели:
Членове:
при секретаря . . . .
Ана Цанова . . .и в присъствието
на
прокурора . . . . . .
. . . . . . . . . като разгледа
докладваното от
. . . . . . . .
съдията . . . . . . . . АНД № 498 . . . . . . . по описа
за . . . 2019 год. .
. . за да се произнесе,взе предвид:
Обжалвано е
наказателно постановление № ОП-21/19.03.2019г.на Кмета на Община К..
Жалбоподателят,недоволен от наложеното му наказание,моли съда да го
отмени.
Въззиваемата страна
чрез представителя си в с.з.взема становище,че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно,и моли съда да го потвърди.
От
събраните по делото доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,и след
като извърши цялостна проверка на съставения акт и на обжалваното наказателно
постановление,съдът приема за установено следното:
Жалбата е
процесуално допустима.Разгледана по същество се явява неоснователна.
Административно-наказващият орган е приел за установено,че на
11.03.2019г.в 13,50 часа жалбоподателят Д.А.П. изхвърлял битови отпадъци и
изкопни земни маси извън определените за тази цел места,на пространството до
контейнерите,намиращи се в гр.К. на кръстовището на ул.“П.“ и ул.“М.“.В
присъствието на нарушителя и свидетеля Д. Г. бил съставен Акт № 9,който бил
подписан без възражения.В законовия срок постъпило писмено възражение от
нарушителя,в което той твърдял,че актът няма номер и че според него
изхвърленият отпадък не е битов,а просто количка пръст.Това възражение било
отхвърлено като неотговарящо на истината,тъй като в своето обяснение актосъставителят твърдял,че жалбоподателят П. е изхвърлил
една количка с битови отпадъци извън контейнерите в ТБО.Също така на
предоставения снимков материал ясно личало,че изхвърлените отпадъци са
пластмасови кофи и туби и др.битови рециклируеми
отпадъци,както и малко количество пръст.Категорията на изхвърлените отпадъци
отговаряла на определението за битови отпадъци,дадено в &1,т.4 от Закона за управление на отпадъците.Съставеният АУАН
бил заведен под № 9 в регистъра на АУАН в Община К.,като номерът изрично бил
записан в него.Случаят не следвало да се счита за маловажен,тъй като имало
замърсяване на околното пространство с пластмасови отпадъци,които много трудно
се разграждат.С извършването на това деяние жалбоподателят Д.П. виновно нарушил
чл.133,ал.1,т.1 от Закона за управление на отпадъците.
Като взел
предвид горното и на основание чл.53 от ЗАНН,чл.133,ал.1,т.1,във връзка с
чл.157,ал.1 от Закона за управление на отпадъците АНО наложил на жалбоподателя Д.А.П.
административно наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева.
От
показанията на актосъставителя П. в с.з.се
установява,че същият бил сигнализиран от колегата си Д. Г.-на длъжност
специалист екоконтрол в Община К.,че на
мястото,описано в наказателното постановление,се изхвърлят отпадъци.Актосъставителят отишъл на посоченото място и заварил
жалбоподателя да изхвърля на земята до контейнера отпадъци с ръчна количка.Актосъставителят поискал от жалбоподателя да представи
лични документи.Последният казал,че ги е забравил и отишъл да ги донесе.В
близост имало общо осем контейнера,но въпреки това жалбоподателят изхвърлил
отпадъците си на земята.В изхвърлените от жалбоподателя отпадъци освен трева и
пръст имало тухли,керемиди,ботуши,кутии.На място актосъставителят
П. съставил на жалбоподателя АУАН,на който като свидетел се подписал св.Г..
Така
установените от актосъставителя П. факти се
потвърдиха и от показанията на св.Г. като св.Г. твърди,че не той пръв се е
обадил на актосъставителя П.,а било обратното,но това
разминаване в показанията им не е съществено за определяне на съставомерните факти на извършеното административно
нарушение.А те в случая са налице,тъй като и актосъставителят
П., и св.Г. категорично установяват,че макар и в масата от изхвърлени от
жалбоподателя отпадъци да е имало пръст /както твърди жалбоподателя/,отпадъците
не са се състояли само от пръст,а в тях е имало
тухли,керемиди,ботуши,кутии,различни опаковки.Това е видно и от приложения към
преписката снимков материал и поради това показанията на актосъставителя
П. и на свидетеля Г. кореспондират не само помежду си,а кореспондират и с
приложените фотоснимки.Така от тези събрани по делото доказателства се
установява,че изхвърлените от жалбоподателя отпадъци покриват понятието „битови
отпадъци“ съгл.& 1,т.4 от ДР на Закона за
управление на отпадъците и съответно даденото пояснение в т.18 на същия
параграф какво е „отпадъци от домакинствата“.Авторството на извършеното
административно нарушение не се оспорва.Т.е.жалбоподателят не оспорва,че именно
той е изхвърлил отпадъците,а оспорва вида им-че не се касае за битови отпадъци
съгл. .& 1,т.4 от ДР на Закона за
управление на отпадъците,но това му становище се опровергава от събраните по
делото доказателства,както се посочи по-горе.Не се оспорва и фактът,че
отпадъците са били изхвърлени на земята.
Друга
защитна линия на жалбоподателя е,че контейнерът е бил препълнен и не е имало
къде да изхвърли отпадъците.Това му твърдение се опровергава от показанията на актосъставителя,който установява,че в района в близост до процесното място,са разположени осем бр.контейнера,както и
от показанията на св.Г.,който установява,че въпросният контейнер не е бил пълен
догоре /макар и да не е бил съвсем празен/ и в него е имало място
жалбоподателят да изхвърли отпадъците си.Следователно-от доказателствата по
делото се установява,че нарушението е съставомерно и
е извършено от жалбоподателя П..
Жалбоподателят
твърди,че наказателното постановление следва да бъде отменено на процесуално
основание,тъй като актът,който му е връчен няма номер.Следва да се има предвид
на първо място,че разпоредбата на чл.42 от ЗАНН,която регламентира
задължителните реквизити на АУАН,не изисква актът да има номер.Т.2 на чл.42 от ЗАНН изисква АУАН да има вписана само дата на съставяне на акта,а такава дата
представеният от въззиваемата страна с
административно-наказателната преписка АУАН № 9 от
11.03.2019г.има.Следователно-дори и АУАН да няма номер,това не е съществено
процесуално нарушение.От друга страна-съдът извърши констатация по
представеният от жалбоподателя в съдебното заседание на 01.10.2019г.оригинал на
връчения му екземпляр от АУАН и констатира,че същият е с жълт цвят и в горната
му част,където е предвидено място за вписване на номер,се вижда,макар и съвсем
бледа следа от вписване на номер.Същото касае и подписите на нарушителя,които
са доста бледи и на двете места,но се виждат.Процесуалният представител на въззиваемата страна поясни,че на нарушителя се връчва
третия екземпляр от кочана с актовете,и съответно този екземпляр е най-блед.При
така направените констатации и изложените съображения съдът намира,че е напълно
достоверно номерът на акта на екземпляра,връчен на нарушителя,да не се вижда
добре,но такъв съществува.Съставеният АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Предвид
изложеното съдът намира,че обжалваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Наложеното наказание е в
минималния,предвиден в закона размер,поради което няма основание за неговото
изменение.
Водим от
горните мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ОП-21/19.03.2019г.на Кмета на
Община К.,с което на Д.А.П. ***,с ЕГН ********** е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия: