Решение по адм. дело №448/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 11, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗАвПр във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Постъпила е жалба от „В. 681“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Русе, п.к. 7012, [улица], вх. 1, ет. 2, ап. 3, представлявано и управлявано от В. Я. С., против заповед № РД-01-168 от 25.02.2025 г. на изпълнителния директор на изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр. София, с която са прекратени правата, произтичащи от лиценз на Общността за международен автомобилен превоз № 25182, издаден на жалбоподателя, отнето е 1 бр. заверено копие към лиценза, както и е наредено да бъдат отписани МПС към лиценза от регистъра по чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр).

В жалбата се поддържат доводи за неправилност на обжалвания акт като постановен при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Оспорващият твърди, че не е уведомен по надлежния ред за започналото административно производство, поради което правото му на защита е нарушено. Счита, че актът е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби, тъй като оспорващото дружество отговаря на изискването за финансова стабилност. Иска обжалваният акт да бъде отменен.

Ответникът – изпълнителният директор на ИА АА, чрез процесуален представител в подаден отговор по жалбата и допълнителна писмена молба, оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като прецени събраните писмени доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Не е спорно по делото, че жалбоподателят е притежател на лиценз на Общността за извършване превоз на товари № 25182 и един брой заверено копие към него.

С влязла в сила заповед № РД-14-2508 от 05.07.2023 г./л.20 преписка/ на директора на РД „Автомобилна администрация“ - Русе, на основание чл. 107, ал. 1 и ал. 3 вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. „в“, пр. 1-во вр. с чл. 106а, ал. 2, т. 5, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 и чл. 7, ал. 6 от ЗАвПр, по отношение на оспорващото дружество е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) - спиране на дейността на дружеството, притежаващо лиценз на Общността № 25182 за извършване на обществен международен превоз на товари до отстраняване на несъответствието с изискването за финансова стабилност, но за не повече от три месеца.

С доклад рег. № 11-25-4956/6 от 17.01.2024 г./л.18пр./, директорът на РД АА – Русе е уведомил изпълнителния директор на ИА АА за необходимостта от предприемане на процедура по прекратяване на правата, произтичащи от лиценз на Общността № 25182 за извършване на международен автомобилен превоз на товари. В доклада е посочено, че след извършена справка в база данни на отдел „Лицензи“ на ИА АА и след изтичане на определения в заповедта за прилагане на ПАМ тримесечен срок, изтекъл на 07.12.2023 г., е установено, че превозвачът не е подал справка за финансова стабилност с приложените към нея документи, съгласно чл. 6 от Наредба № 11/31.10.2002 г., която справка е бил длъжен ежегодно да представя. Поради това, че превозвачът продължава да не отговаря на изискванията за финансова стабилност е предложено да започне процедура по прекратяване на правата, произтичащи от лиценз на Общността № 25182.

На 25.02.2025 г. е издадена оспорената в настоящото производство заповед № РД-01-168/л.2пр./, с която на основание чл. 11, ал. 1, т. 1, б. „б“ във вр. с чл. 7, ал. 1, ал. 2, т. 3 и ал. 6 и чл. 11, ал. 2 и ал. 4 от ЗАвПр и във вр. с чл. 6, вр. с чл. 9, ал. 3, т. 2, б. „а“ и вр. с чл. 14а от Наредба № 11/31.10.2002 г. и заповед № РД-08-366/05.08.2024 г. на министъра на транспорта и съобщенията, е наредено прекратяване на правата, произтичащи от лиценз на Общността № 25182 за превоз на товари, издаден на „В. 681“ ООД, отнемане на 1 брой заверено копие към лиценза и е наредено да бъдат отписани моторните превозни средства към лиценза от регистъра по чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр. Последната е връчена на оспорващото дружество с писмо рег. № 11-25-4956/7 от 25.02.2025 г./л.4пр./, с известие за доставяне на 26.06.2025г./л.5пр./ Срещу заповедта на 30.06.2025 г. е депозирана жалба директно пред АдмС – Русе с вх. № 3236, въз основа на която е започнало настоящото съдебно производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на приложените към административната преписка писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност, съгласно чл. 7 и чл. 11 от ЗАвПр и чл. 14а от Наредба № 11/31.10.2002 г. и заповед № РД-08-366/05.08.2024 г. на министъра на транспорта и съобщенията, поради което е валиден административен акт.

Заповедта е в писмена форма, съдържа дата на издаване и издател, адресат, ясна разпоредителна част, посочен е редът за оспорване и фигурира подпис на издателя. Съдът счита, че в заповедта, освен правното основание за нейното издаване, са изложени и ясни фактически основания, с оглед на което е изпълнено изискването за надлежно мотивиране на административния акт по чл.59, ал.2, т.4 от АПК. В заповедта не е посочено изрично кое от изискванията за финансова стабилност не е било изпълнено от превозвача, но конкретното фактическо основание за издаването й би могло да се изведе от документите, съдържащи се в административната преписка и предхождащи издаването й, а именно – извадката от информационната система на ИА АА и заповедта за прилагане на принудителна административна мярка. В последната е посочено, че с непредставянето в срок на изискуемите документи, с които да гарантира, че отговаря на изискванията за финансова стабилност, превозвачът е престанал да отговаря на изискванията за финансова стабилност, уредени в параграф 1 и параграф 2 на чл. 7 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета, и на чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6 от ЗАвПр. С оглед изложеното в посочените документи и препращането към условията, свързани с изискването за финансова стабилност по параграф 1 и параграф 2 на чл. 7 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 г., следва да се приеме, че възприетото от органа фактическо основание за издаване на процесната заповед е хипотезата на липса на достатъчно ресурси, с които превозвачът може да гарантира за нормалното стартиране и функционирането на транспортното предприятие, т. е. първата предпоставка за установяване на финансовата стабилност на превозвача по чл. 7, ал. 6, изр. 1 от ЗАвПр. Освен това, административният орган не излага никакви доводи, относими към втората предпоставка за финансова стабилност, посочена в чл. 7, ал. 6, изр. 1 от ЗАвПр – липсата на задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са отсрочени или разсрочени по реда на ДОПК. Съдът намира, че не е необходимо административният орган и да изброява в заповедта конкретните изискуеми документи, доколкото същите, както и срокът за представянето им, са посочени в чл.6, ал.7 и ал.8 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари.

От събраните в хода на производството писмени доказателства безспорно се установи, че „В. 681“ ООД не е доказал финансовата си стабилност първо към 05.07.2023 г., поради което му е издадена и заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-2508/05.07.2023 г., с правно основание чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. „в“ ЗАвП, влязла в законна сила. С оглед възражение на оспорващия, че не е получавал съобщение за тази ЗППАМ, следва да се отбележи, че същата е била надлежно връчена по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК, чрез залепване на уведомление на адреса на управление на дружеството /на входната врата/, както и на адреса на експлоатационния му център на 29.08.2023 г., за което с приложената към делото административна преписка са представени и съответните писмени доказателства – протокол за извършени действия по чл. 18а, ал. 9 от АПК и два броя снимки. Не е представил доказателства за финансова стабилност и до изтичане на дадения му 3-месечен срок, нито до издаване на оспорената в настоящото съдебно производство заповед.

В хода на съдебното производство жалбоподателят, чиято е доказателствената тежест, отново не представя доказателства, че е изпълнил законовото си задължение да докаже финансовата си стабилност за съответната година преди изтичане на срока, за който е сключен договора за застраховка, или срока, за който е издадена банкова гаранция. Жалбоподателят е следвало да знае за задълженията си още при получаването на лиценза и да следи за спазване на сроковете за изпълнението им, за да не настъпят неблагоприятните за него правни последици. В съдебно заседание управителят на дружеството заявява, че е спрял да извършва транспортна дейност от 2023г. Твърди, че в дружеството няма назначени по трудов договор лица, както и че не е сключил изискуемата застраховка, тъй като не извършва дейност.

В конкретния случай „В. 681“ ООД не е изпълнил задължението си по чл. 6, ал. 7, т. 3 от Наредба № 11/2020 г., поради което е престанал да отговаря на изискването по чл. 7, ал. 2, т. 3 от ЗАвПр. В този случай административният орган, в условията на обвързана компетентност е длъжен на основание чл. 11, т. 1, б. „б“, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от ЗАвПр да прекрати правата, произтичащи от издадения лиценз, без да има право на каквато и да било субективна преценка, а винаги, когато установи визираните в хипотезата на правната норма - чл. 11, т. 1, б. „б“ във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от ЗАвПр във вр. с чл. 6, ал. 7, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 /лицата по чл. 2, ал. 1 доказват финансова стабилност всяка година преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка, или срока, за който е издадена банковата гаранция – в преписката е налична застрахователна полица със срок на застраховката 1 година начало 27.06.2022 г и край 26.06.2023 г., липсват данни за представена нова такава със следващ едногодишен срок на действие на застраховка или съответна банкова гаранция/ факти е длъжен да приложи нейната санкция, поради което съдът намира, че материалният закон е правилно приложен.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в хода на административното производство са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не е бил уведомен от административния орган, че следва да представи в някакъв срок доказателства за финансова стабилност. Това е така, тъй като задължението, заради неизпълнението на което са прекратени правата, произтичащи от лиценз на Общността № 25182 на жалбоподателя, е задължение, което произтича по силата на нормативен акт, за което не съществува задължение на административния орган да уведомяване адресатите му, нито служебно да събира доказателства. Въпреки това, административният орган е направил такова съобщение, още при откриването на производството по налагане на принудителната административна мярка, чрез връчване на уведомление с писмо изх. № 11-25-4956/2/06.07.2023 г. С оглед възникналото от закона задължение за конкретно поведение, неизпълнението на което е приравнено на недоказано, подлежащо на доказване състояние, което е вменено в тежест на притежателя на лиценза, то не са налице поддържаните възражения.

По изложените съображения за неоснователност на жалбата, същата следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът по жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът определя на 100 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр. София.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно вр. ал. 1 АПК, Административен съд – Русе

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „В. 681“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Русе, п.к. 7012, [улица], вх. 1, ет. 2, ап. 3, представлявано и управлявано от В. Я. С., против заповед № РД-01-168 от 25.02.2025 г. на изпълнителния директор на изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр. София, с която са прекратени правата, произтичащи от лиценз на Общността за международен автомобилен превоз № 25182, отнето е 1 бр. заверено копие към лиценза, както и е наредено да бъдат отписани МПС към лиценза от регистъра по чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози.

ОСЪЖДА „В. 681“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Русе, п.к. 7012, [улица], вх. 1, ет. 2, ап. 3, представлявано и управлявано от В. Я. С. да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр. София сумата от 100 (сто) лева разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.