РЕШЕНИЕ
гр.София,09 .11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при
секретаря Цветелина
Добрева, като
разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 13741 по описа за 2019
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 11.06.2019 г. по гр.д. № 21091/18
г., СРС, ГО, 166 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н.И.
А., ЕГН ********** с постоянен адрес ***, „*****и В. Г.А., ЕГН
********** с постоянен адрес ***, „*****против С.О., гр.
София, ул. „*****иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Н.И.
А., ЕГН ********** и В. Г.А., ЕГН ********** са
титуляри на правото на собственост при равни квоти на основание давностно
владение за периода 15.12.1977 г. - 15.12.1987 г. върху поземлен имот с
идентификатор 55419.6710.89 по кадастрални карта и кадастралните регистри за с.
Панчарево, общ. Столична, обл. София (столица), одобрени със заповед №
РД-18-24/02.03.2012 г. на Изпълнителния Директор на АГКК с площ от 335 кв.м.,
находящ се в с. Панчарево, район Панчарево, м. „Църнокос”, при граници на имота
ПИс идентификатори № 55419.6710.2566, 55419.6710.2613, 55419.6710.98, 55419.6710.27.
ОСЪЖДА С.О., гр. София, ул. „*****да заплати на Н.И. А., ЕГН
********** с постоянен адрес ***, „*****и В. Г.А., ЕГН
********** с постоянен адрес ***, „*****на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 1070 лева - разноски по делото в производството пред СРС.
Решението е обжалвано с въззивна
жалба от ответника С.О..С жалбата се твърди,
че решението е недопустимо ,евентуално неправилно и незаконосъобразно.Излага съображения,че не е налице правен
интерес,ищците не са собственици на процесния имот,придобили са от несобственик,липсват
данни за идентичност на имота ;при наличие на влязла в сила кадастрална карта
ищците разполагат с иск по чл.54 ал.2 ЗКИР.Моли решението да се
обезсили,алтернативно да се отмени като се отхвърли изцяло иска.Претендират се
разноски.
По жалбата е депозиран отговор ,с който същата се оспорва.Твърди се и че жалбата е
подадена от ненадлежна страна.Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.Съобразно чл.30 ал.4 ГПК
общините се представляват от кметовете.Кметът на СО е упълномощил Л.Д.–главен юрисконсулт в СО-район Панчарево
да представлява СО пред съдилищата в РБ на основание чл.44 от ЗМСМА,чл.17 АПК с
пълномощно валидно до 31.12.2019 г.Упълномощеният юрисконсулт е подал възивната
жалба на 15.07.2019 г.,в срока на действие на даденото пълномощно.Жалбата е
подадена от упълномощено лице.
Релевантните
за делото факти са установени обосновано от СРС, поради което на основание чл.
272 ГПК, съдът препраща към фактическите изводи на СРС и те стават
неразделна част от настоящите мотиви.Правните изводи на СРС са законосъобразни
и на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към тях и те стават неразделна част от
настоящите мотиви.
За пълнота : несъстоятелно е
възражението за недопустимост поради липса на правен интерес. Чрез цитираното
тълкувателно решение №4/2016 г. по т.д.4/2014 г. на ОСГК на ВКС във въззивната
жалба се потвърждава обратната на
застъпената теза. Тъй като ищците твърдят и доказват, че са собственици на
имота, то правният им интерес е безспорен, както и правото им да заведат иск за
установяване на собствеността си - „..Правният спор накърнява не само спорното
право, което едната страна претендира, но и правната сфера на другата страна,
която затова отрича претендираното право, защото то засяга определени нейни
права. Всяка от двете страни разполага с право на иск, за да
може да защити това свое право, което според нея се накърнява от правния спор.
От това следва, че всеки, който
претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може, като упражни
пръв правото си на иск, да стане ищец по делото, поставяйки другата страна по
спора в ролята на ответник. ” ТР № 8 от
27.11.2013г. по тълкувателно дело № 8/2012г.на ОСГК на ВКС.
В допуснатата и изслушана СТЕ вещото лице е
дало подробно заключение и коментар относно площа, историята на собствеността,
кадастралния и регулационния статут, границите, ползването, като ги е
онагледила чрез скици и снимков материал.
С възраженията във възивната жалба,
по същество се оспорват собствеността на ищците по договор за покупко-продажба.
Приложеният писмен договор за покупко-продажба от 15.12.1977г. е доказателство
по делото, удостоверяващ началото на периода на владение на имота.
Доколкото
придобивната давност е оригинерно придобивно основание, следва, че
приобретателят става собственик, независимо дали прехвърлителят е бил такъв.
Въпреки този факт, в експертизата е
подробно разгледана собствеността и там е отразено, че М.К.е била собственик на
северната част от парцела с площ от 600 кв.м. и го е продала на ищците.
Ищците са доказали при пълно и главно доказаване елементите от
фактическия състав на придобивката давност. Съобразно разпределената с доклада,
доказателствена тежест, ответника - С.О. е следвало да докаже възражението си,
че имотът е отреден за трайно ползване - полски, горски и ведомствен път и че
тези мероприятия са реализирани. В тази насока не е проведел доказване, като това твърдение е опровергано от съдебно- техническата експертиза по делото
и от гласните доказателствени средства.
Що се отнася до
вида на заведеният иск, следва да се има предвид , че ,Дали предявеният положителен установителен иск ще бъде
квалифициран по чл.54, ал.2 ЗКИР или по чл.124, ал.1 ГПК зависи единствено от
твърденията, с които е обоснован правния интерес - ако същите са свързани с
липсата или наличието на неточно отразяване на
границите на правото на собственост в кадастралната
карта, искът е по чл.54, ал.2 ЗКИР, а
ако правния интерес се извежда от други твърдения - по чл.124, ал.1 ГПК.” Решение №70/20.06.2016 по
дело №6305/2015 на ВКС, ГК, II г.о.
При завеждане на иск, ищецът е този, който определя вида и обема на
претенцията си. Негово право е да избере какъв тип защита ще търси, като в зависимост
от исканията му, съдът квалифицира иска. В случая се касае, не за неточно
отразяване на границите в АГККК, а за спор относно собствеността и начина на
ползване на поземления имот.
Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради което то следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно в обжалваните части.
Въззиваемите страни имат право на разноски,сторили
са такива в размер на 600 лв.за адвокатски хонорар,които следва да бъдат
присъдени.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 11.06.2019 г. по гр.д. № 21091/18 г., СРС,
ГО, 166 с-в .
ОСЪЖДА С.О., гр. София, ул. „*****да заплати на Н.И.
А., ЕГН ********** с постоянен адрес ***, „*****и В. Г.А., ЕГН
********** с постоянен адрес ***, „*****на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 600 лева разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.