Решение по дело №13741/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,09 .11.2020 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                   Мл.с.МИРОСЛАВ  СТОЯНОВ

при секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 13741 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

               Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

              С решение от 11.06.2019 г. по гр.д. № 21091/18 г., СРС, ГО, 166 с-в  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н.И. А., ЕГН ********** с постоянен адрес ***, „*****и В. Г.А., ЕГН ********** с постоянен адрес ***, „*****против С.О., гр. София, ул. „*****иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Н.И. А., ЕГН ********** и В. Г.А., ЕГН ********** са титуляри на правото на собственост при равни квоти на основание давностно владение за периода 15.12.1977 г. - 15.12.1987 г. върху поземлен имот с идентификатор 55419.6710.89 по кадастрални карта и кадастралните регистри за с. Панчарево, общ. Столична, обл. София (столица), одобрени със заповед № РД-18-24/02.03.2012 г. на Изпълнителния Директор на АГКК с площ от 335 кв.м., находящ се в с. Панчарево, район Панчарево, м. „Църнокос”, при граници на имота ПИс идентификатори № 55419.6710.2566, 55419.6710.2613, 55419.6710.98, 55419.6710.27.

ОСЪЖДА С.О., гр. София, ул. „*****да заплати на Н.И. А., ЕГН ********** с постоянен адрес ***, „*****и В. Г.А., ЕГН ********** с постоянен адрес ***, „*****на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1070 лева - разноски по делото в производството пред СРС.    

          Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника С.О..С жалбата се твърди, че решението е недопустимо ,евентуално неправилно и незаконосъобразно.Излага  съображения,че не е налице правен интерес,ищците не са собственици на процесния имот,придобили са от несобственик,липсват данни за идентичност на имота ;при наличие на влязла в сила кадастрална карта ищците разполагат с иск по чл.54 ал.2 ЗКИР.Моли решението да се обезсили,алтернативно да се отмени като се отхвърли изцяло иска.Претендират се разноски.

               По жалбата   е   депозиран отговор ,с който същата се оспорва.Твърди се и че жалбата е подадена от ненадлежна страна.Претендират се разноски.

                Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

      Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.Съобразно чл.30 ал.4 ГПК общините се представляват от кметовете.Кметът на СО е упълномощил  Л.Д.–главен юрисконсулт в СО-район Панчарево да представлява СО пред съдилищата в РБ на основание чл.44 от ЗМСМА,чл.17 АПК с пълномощно валидно до 31.12.2019 г.Упълномощеният юрисконсулт е подал възивната жалба на 15.07.2019 г.,в срока на действие на даденото пълномощно.Жалбата е подадена от упълномощено лице.

               Релевантните за делото факти са установени обосновано от СРС, поради което на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към фактическите изводи на СРС и те стават неразделна част от настоящите мотиви.Правните изводи на СРС са законосъобразни и на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към тях и те стават неразделна част от настоящите мотиви.

    За пълнота : несъстоятелно е възражението за недопустимост поради липса на правен интерес. Чрез цитираното тълкувателно решение №4/2016 г. по т.д.4/2014 г. на ОСГК на ВКС във въззивната жалба се потвърждава  обратната на застъпената теза. Тъй като ищците  твърдят и доказват, че са собственици на имота, то правният им интерес е безспорен, както и правото им да заведат иск за установяване на собствеността си - „..Правният спор накърнява не само спорното право, което едната страна претендира, но и правната сфера на другата страна, която затова отрича претендираното право, защото то засяга определени нейни права. Всяка от двете страни разполага с право на иск, за да може да защити това свое право, което според нея се накърнява от правния спор. От това  следва, че всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може, като упражни пръв правото си на иск, да стане ищец по делото, поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник. ” ТР № 8 от 27.11.2013г. по тълкувателно дело № 8/2012г.на ОСГК на ВКС.

 В допуснатата и изслушана СТЕ вещото лице е дало подробно заключение и коментар относно площа, историята на собствеността, кадастралния и регулационния статут, границите, ползването, като ги е онагледила чрез скици и снимков материал.

           С възраженията във възивната жалба, по същество се оспорват собствеността на ищците по договор за покупко-продажба. Приложеният писмен договор за покупко-продажба от 15.12.1977г. е доказателство по делото, удостоверяващ началото на периода на владение на имота.

       Доколкото придобивната давност е оригинерно придобивно основание, следва, че приобретателят става собственик, независимо дали прехвърлителят е бил такъв. Въпреки този факт,  в експертизата е подробно разгледана собствеността  и  там е отразено, че М.К.е била собственик на северната част от парцела с площ от 600 кв.м. и го е продала на ищците.

          Ищците са доказали при пълно и главно доказаване елементите от фактическия състав на придобивката давност. Съобразно разпределената с доклада, доказателствена тежест, ответника - С.О. е следвало да докаже възражението си, че имотът е отреден за трайно ползване - полски, горски и ведомствен път и че тези мероприятия са реализирани. В тази насока не е проведел  доказване, като това твърдение е опровергано  от съдебно- техническата експертиза по делото и от гласните доказателствени средства.

Що се отнася до вида на заведеният иск, следва да се има предвид , че ,Дали предявеният положителен установителен иск ще бъде квалифициран по чл.54, ал.2 ЗКИР или по чл.124, ал.1 ГПК зависи единствено от твърденията, с които е обоснован правния интерес - ако същите са свързани с липсата или наличието на неточно отразяване на границите на правото на собственост в кадастралната карта, искът е по чл.54, ал.2 ЗКИР, а ако правния интерес се извежда от други твърдения - по чл.124, ал.1 ГПК.” Решение №70/20.06.2016 по дело  №6305/2015 на ВКС, ГК, II г.о.

При завеждане на иск, ищецът е този, който определя вида и обема на претенцията си. Негово право е да избере какъв тип защита ще търси, като в зависимост от исканията му, съдът квалифицира иска. В случая се касае, не за неточно отразяване на границите в АГККК, а за спор относно собствеността и начина на ползване на поземления имот.

          Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради което то следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваните части.

           Въззиваемите страни имат право на разноски,сторили са такива в размер на 600 лв.за адвокатски хонорар,които следва да бъдат присъдени.

Водим от горното, съдът

 

                                        Р  Е  Ш  И:

                

 ПОТВЪРЖДАВА  решението от 11.06.2019 г. по гр.д. № 21091/18 г., СРС, ГО, 166 с-в .

             ОСЪЖДА С.О., гр. София, ул. „*****да заплати на Н.И. А., ЕГН ********** с постоянен адрес ***, „*****и В. Г.А., ЕГН ********** с постоянен адрес ***, „*****на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 600 лева разноски пред въззивната инстанция.

            РЕШЕНИЕТО   подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                         

                                                      ЧЛЕНОВЕ:1.        

 

                                                                              2.