№ 6172
гр. София, 05.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20211110143177 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ТП, представлявано от инж. .......... -
изпълнителен директор, с адрес: гр. П против М. Ж. Д., ЕГН **********, с адрес гр. С.
Ищецът твърди, че е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу М. Ж. Д. с ЕГН **********. Твърди се, че по ч. гр. д. № 4900/2021 г. по
описа на Софийски районен съд е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение
срещу длъжника, който е подал писмено възражение срещу нея.
Твърди, че ответницата е собственик/ползвател на топлоснабден имот, находящ се в гр.
Плевен, поради което е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153
от ЗЕ.
Сочи се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на
топлинна енергия от “ТП“ АД на клиенти за битови нужди в град Плевен, които се изготвят
от “ТП” АД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Твърди се, че
спрямо ответницата и за процесния период са били в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от “ТП” АД на потребители за битови нужди в гр. Плевен от 2013 година,
публикувани във в-к „Нощен труд” и във вестник „Посоки“. Сочи се, че съгласно тези общи
условия, срокът, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна
енергия е 30 дни след изтичането на периода, за който се отнасят, или задължението на
ответника за заплащане на дължимите от него суми е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Твърди, че с изтичането на последния
ден от месеца ответникът е изпаднал в забава, като на основание чл. 31 , ал. 6 от ОУ
ежедневно му е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди, че ответникът е
ползвал доставяната от дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между „ТП, представлявано от инж. .......... - изпълнителен директор и М.
Ж. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С, че съществува вземане на „ТП,
представлявано от инж. .......... - изпълнителен директор и М. Ж. Д., ЕГН **********, с
1
постоянен адрес гр. С., дължи на „ТП, представлявано от инж. .......... - изпълнителен
директор, сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, издадена на 07.02.2021 година по ч. гр. дело № 4900/2021 година по описа
на Софийски районен съд, а именно: сумата в размер на 621,74 лева - главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 1.11.2017
година до 30.4.2020 година за топлоснабден имот с адрес: гр. П, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
- 14.12.2020 година до окончателното изплащане на вземането, сумата от 91.26 лева,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, дължима за периода от
3.1.2018 година до 7.12.2020 година.
Прави се искане за присъждане на разноски от исковото и заповедното производство в
полза на ищеца.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответницата, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Посочва, че е налице разМ.ване в процесния
период и претендираните суми между тези в исковата молба и заповедта за изпълнение.
Посочва, че ищецът не е представил доказателства от Дирекция за национален строителен
контрол, от които да е видно, че в регистъра на разрешенията за ползване воден от същата
има преписка за приемане и въвеждане в експлоатация на абонатна станция в бл. .........
Оспорва сумите за дялово разпределение, тъй като счита, че сключеният договор с
дружеството за дялово разпределение договор е изтекъл. Прави възражение за погасяване по
давност на задълженията.
В съдебно заседание– за ищеца, редовно призован, не се представлява. Постъпило е
писмено становище, с което се поддържат предявените искови претенции.
Ответникът в съдебното заседание, редовно призован, не се явява, представлява се от
надлежно упълномощен адвокат, който поддържа заявените отговора на исковата молба
оспорвания.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на чийто
анализ поотделно и в тяхната съвкупност и при приложението на чл.12 от ГПК, съдът е
мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
Установява се, че на 14.12.2020 г. дружеството – ищец е депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд – Плевен срещу М. Ж.
Д. за сума в общ размер от 885.35 лв., от които 748.24 лева- главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.04.2016 г. до 30.04.2020 г.,
137.11 лева- законна лихва за забава от 02.06.2016 г. до 07.12.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, както и направените
по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Било е образувано ч. гр. дело № 6721/2020 година по описа на Районен съд – Плевен. С
Определение № 261344 от 15.12.2020 г. Районен съд – Плевен изпраща делото на Софийски
районен съд по подсъдност, тъй като настоящият адрес на длъжника е в гр. София. Съгласно
разпоредбата на чл. 411, ал. 1 ГПК заявлението се подава до районен съд по настоящ адрес
на длъжника в случая, когато длъжникът е потребител. Образувано е ч. гр. дело № 4900/2021
г. по описа на Софийски районен съд, по което съдът е издал Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредил: „Длъжникът М. Ж. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. С, да заплати на кредитора „ТП, представлявано от инж. .......... -
изпълнителен директор, с адрес: гр. П, сумата от 748.24 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.04.2016 г. до 30.04.2020 г.
ведно със законна лихва от 27.01.2021 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в
размер на 137.11 лв. за периода от 02.06.2016 г. до 07.12.2020 г. и 75 лв. разноски по делото,
а именно: 25 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
2
Установява се, че в хода на заповедното производство, издадената заповед за
изпълнение е била връчена на длъжника, като М. Д. е подала възражение. Ищецът е
предявил иск пред Софийски районен съд за част от сумите, за които е издадена Заповедта
за изпълнение.
С Определение № 20003650 от 13.01.2022 г. по ч. гр. дело № 4900/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, 143-ти състав е обезсилена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в частта, с която е разпоредено „Длъжникът М. Ж. Д. ЕГН:
**********, с адрес: гр. С да заплати на кредитора ТП, представлявано от инж. .......... -
изпълнителен директор, с адрес: гр. П, сумата от 126.50 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.04.2016 г. до 01.11.2017 г.
ведно със законна лихва от 27.01.2021 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в
размер на 45.85 лв. за периода от 02.06.2016 г. до 03.01.2018 г.“.
Доказва се по делото, че ответницата е собственик на процесния имот. Ищецът
представя по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот ............ г., по силата на
който В дарява правото на собственост на 3/4 и. ч. от процесния имот на своята дъщеря Н. и
си запазва правото на ползване на 3/4/три четвърти/ ид. части от същия имот пожизнено. По
делото е представена Декларация за отказ от право на ползване, с която В се отказва от
правото си на ползване на процесния имот. Ищецът представя като писмено доказателство
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека .......... г., с който е учредена договорна
ипотека на процесния имот за обезпечаване на вземането на кредитодателя „.....“ АД. В
нотариалния акт е посочена като изключителен собственик на процесния имот и
кредитополучател Н. По делото е представено Удостоверение за наследници с изх. № СОА
19-УГ51-587/29.07.2019 Г. на Н, от което става ясно, че неин единствен наследник е дъщеря
М. Ж. Д.. По делото е представена Справка от Служба по вписванията – Плевен по данни
за физическо лице, от която е видно, че гореописаната договорна ипотека е подновена и
вписана в служба вписванията, книга отбелязвания на 28.05.2018 г. По делото е представена
Справка № 748984/30.06.2021 г. от Имотен регистър по данни за физическо лице за всички
служби по вписванията, видно от която липсват вписвания за извършени разпоредителни
сделки с процесния имот.
Ищецът представя като писмени доказателства Препис – извлечение от сметка за
задължения на ответницата за консумирана топлинна енергия през процесния период, по
партида № 4971, както и заверени копия на Фактури за реално отчитане на доставена
топлинна енергия през процесния период до имот на адрес гр. П. Ищецът представя Договор
№ 88 от 2002 г. между ЕС по местонахождение на процесния имот и ФДР – „ТС“ ЕООД за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия в процесния имот. С
молба с вх. № 80820/21.04.2022 г. ищецът представя 2 броя протоколи, предоставени му от
„ТС“ ЕООД за монтираните в процесния имот уреди и техните показания за процесния
период.
От заключението по допуснатата и назначена съдебно – счетоводна експертиза, съдът
приема за доказано от фактическа страна, че съобразно действащите цени на топлинна
енергия през процесния период, утвърдени от ДКЕВР, дължимите суми за отопление за
процесния период, за апартамент, находящ се на следния адрес: град П, с абонатен № 4971
възлизат на стойност – 621.74 лв. главница за топлинна енергия и дялово разпределение,
както и лихва за забава на стойност 91.26 лв.
От заключението по допуснатата и назначена съдебно – техническа експертиза, съдът
приема за доказано, че за отопляемия имот при ищеца се води партида, която партида с аб.
№ 4 971 се води на името на наследници на Н.. В имота е доставяна топлинна енергия за
отопление на имота през целия процесен период и такава е била начислявана от ищеца,
както и е била начислявана топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и през част от
процесния период – доставка на топлинна енергия за битова гореща вода.
3
Доказва се, че в жилището се е намирал - 1 брой отоплително тяло – радиатор в
помещението кухня, на който е монтиран 1 брой топлинен разпределител, както и 1 брой
водомер за отчитане на битова гореща вода.
Съдът приема за доказано, че от м. 11.2017 г. до м. 04.2020 г. е извършвано ежемесечно
дялово разпределение от единия брой индивидуален разпределител за разход на отопление –
за месеците 12.2018 г., 01.2019 г. и 03.2019 г., както и през целия период – за ТЕ отдадена от
1 брой щранг – лира в помещението баня, на която липсва техническа възможност за
монтаж на измервателно устройство и чиято отдадена ТЕ се определя по изчислителен път.
От заключението на вещото лице се доказва, че за периода 11.2017 г. – 04.2020 г.
потреблението на топла вода е на база реален отчет на 1 брой водомер за топла вода за м.
12.2018 г., м. 01.2019 г. и м. 09.2019 г., като са отчетени съответно разходи на 4 куб. м., 2
куб. м. и 4 куб. м. топла вода. Доказва се, че през процесния период общият топломер,
монтиран в абонатната станция, редовно на всеки 2 години е преМ.вал на метрологични
проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна годност. Същите
са провеждани от лицензирани юридически лица. От заключението на вещото лице става
ясно, че към момента на изготвяне на експертизата, ищецът не е представил документ за
извършена метрологична проверка за 2016 г., чиято сертификация обхваща част от
процесния период – 11.2017 г. – 04.2018 г. С молба с вх. № 70393 от 14.03.2023 г. ищецът е
представил Констативен протокол за подмяна на топломер в абонатна станция на адреса на
процесния имот, според който протокол е монтиран нов топломер, валиден до 04.2018 г.
Доказва се, че през процесния период – топлинната енергия, отдадена от сградна
инсталация е определяна съобразно изискванията на действащата през периода нормативна
уредба в областта на енергетиката. До приключване на съдебното дирене пред настоящата
инстанция не се събраха доказателства за извършени плащания на процесните суми.
Доказва се, че в процесния период са били в сила и са действали публично известни
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТП“ АД на
потребители в гр. Плевен, приети с протокол от 12.09.2007 г. на Съвета на директорите на
"ТП" АД и одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007 г. на ДКВЕР.
До приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция не се събраха
доказателства за извършени плащания на процесните суми.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствата, събрани в
хода на съдебното дирене.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори
следните правни изводи:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване следните установителни искови претенции по реда на чл.422 от ГПК:
- по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за процесния периода - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1
от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за
енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.422 от ГПК
във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите;
Заявеното от ответницата възражение за погасителна давност е такова по смисъла на
чл.111, б. “в“ от Закона за задълженията и договорите.
Предявените обективно съединени искови претенции срещу М. Ж. Д. – за сумите по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение, в частта, в която заповедта не е
обезсилена - са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По същество
4
За да се търси ангажиране на отговорността на ответницата за дължимост на
претендираните суми – както по главната, така и по акцесорната искова претенция се следва
ищецът да установи в условията на пълно главно доказване, че ответницата има качеството
на битов клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от 3акона за енергетиката.
За ищеца е доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване по
смисъла на чл.154 от ГПК, че ответницата е имала достъп и е потребила реално твърдяната
от ищеца топлинна енергия по размер – количество и цена. Ищецът следва да докаже, че
ответницата е изпаднала в забава – съответно да докаже периода на забава. Ответницата
носи доказателствената тежест да установи точно изпълнение. Във връзка с направеното от
ответницата възражение за погасяване на задължението по давност ищецът следва да
установи, че същата е спирана или прекъсвана.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или
вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване, или
ползване на имота на друго облигационно основание.
От представените по делото доказателства и от факта, че ответницата не оспорва
правото си на собственост на процесния имот, може да се обоснове извод, че е сключила
договор за доставка на топлинна енергия с ищеца, следователно същата е имала качеството
потребители на топлинна енергия за процесния имот за посочения в исковата молба период.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от Общите
условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че
Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила. Общите
условия обвързват ответницата дори и без да са приети изрично съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнила правото си на възражение срещу Общите
условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ответницата
и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия, по силата на което за ищеца "ТП" АД е налице задължение да доставя в
топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответницата е налице задължение да заплаща
нейната цена, в качеството ѝ на битов клиент по смисъла на параграф § 1, т. 2а от ДР ЗЕ.
С оглед изложеното, съдът приема за установено, че между страните е налице валидно
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия.
Съдът прие за безспорно доказано от представените по делото писмени доказателства
и заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза, че общият размер на задължението на ответницата за плащане на доставена
топлинна енергия в посочения по – горе период е доказан и по размер, като същото не е
заплатено от ответницата.
Необходимо е да се посочи, че претендираните вземания не са установени въз основа
5
единствено на счетоводните записвания на ищцовото дружество и представените
едностранно съставени частни документи, а въз основа на събраните заключения на
експертизите, при отчитане показанията на измервателни уреди, относно количеството
потребена топлоенергия, което е остойностено по регулирани от държавен орган цени.
С оглед изложеното по – горе, съдът приема, че за процесния имот е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно.
По делото не се твърди и не се установява плащане на задълженията.
По така изложените мотиви, съдът намира, че исковете за главното вземане за
доставяне на топлинна енергия е основателен.
По иска за лихва - законна лихва за забава върху главицата за топлинна енергия.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия се прилагат
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТП“ АД на
потребители в гр. Плевен, приети с протокол от 12.09.2007 г. на Съвета на директорите на
"ТП" АД и одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007 г. на ДКВЕР. Съгласно чл. 31, ал. 6 от
Общите условия, продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл. 31,
ал. 1 от същите общи условия, които съгласно чл. 31, ал. 1 следва да бъдат заплатени в 30-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. В случая по делото липсват
доказателства, че ответницата е изпълнила надлежно и своевременно процесните
задължения, като с оглед клаузата от общите условия и предвид нормата на чл. 84, ал. 1, изр.
1 ЗЗД, следва да се направи извод, че ответницата е изпаднала в забава, поради което дължи
и обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Следователно в
случая съдът счита, че следва да уважи претенцията.
От представените по делото писмени доказателства и изготвените СЧЕ и СТЕ се
установява, че част от претендираната лихва за забава представлява лихва върху дяловото
разпределение на топлинна енергия. Доколкото в приложимите към процесния период общи
условия не са определени условията за изпадане на длъжника в забава при неплащане на
дължимите суми за дялово разпределение на топлинна енергия, то по отношение на тази
претенция е приложима разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – длъжникът изпада в забава след
покана. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна.
От изготвената по делото СЧЕ става ясно, че дължимата сума за дялово разпределение
е в размер на 56.79 лв. От представените от ищеца фактури и изготвената СЧЕ се изчислява,
че ищецът претендира лихва за забава върху услугата дялово разпределение в размер на 9.92
лв. от общо претендираната сума, за който размер искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Поради гореизложеното съдът следва да разгледа заявеното от ответника в срок
възражение за изтекла погасителна давност.
По заявеното възражение за погасителна давност
Съдът приема, че е приложим тригодишният давностен срок, съобразно с чл. 111, б. „в“
от ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява задължение за периодично
плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни
задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г.
на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната
давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия
текст предвижда, че ако е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва
да тече от деня, в който вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на
6
погасителната давност по начин, че началният момент, от който погасителната давност се
прилага да се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните
по правоотношението. Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да
възникне отговорността на длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който
момент започва да тече погасителната давност. Задълженията на ответницата за заплащане
на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни и съгласно Общите
условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните
месечни суми, дължими за топлинна енергия относно процесния период тригодишният
давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за тяхното плащане. Теченето на
давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на заявлението от ищеца по
чл. 410 ГПК пред съда. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 14.12.2017
г., биха се погасили по давност. Най-ранното претендирано вземане е възникнало на
30.11.2017 г. и е станало изискуемо на 04.01.2018 г., с издаването на фактура № **********,
поради което съдът счита, че няма вземане, което да е погасено по давност.
По разноските
При този изход на спора по делото, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски в общ размер 1150.00 лева, от които 75.00 лева заплатена
държавна такса в исковото производство, 25.00 лева заплатена държавна такса в
заповедното производство, 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство,
450.00 лв. заплатен депозит за извършване на СТЕ, 450.00 лв. заплатен депозит за
извършване на СЧЕ.
Ответникът претендира разноски в общ размер на в размер на 400.00 лева, за които
представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати сума в размер на 73.94 лв. – държавна
такса в исковото производство, 24.65 лв. – държавна такса в заповедното производство, сума
в размер на 98.59 лв. – юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, сума в
размер на 49.29 лв. – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, сума в
размер на 443.65 лв. – заплатен от ищеца депозит за извършване на СТЕ, сума в размер на
443.65 лв. – заплатен от ищеца депозит за извършване на СЧЕ, съразмерно на уважената
част от исковете.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 5.64 лева –
адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 ГПК, и на основание чл.111, б. „в“ от
Закона за задълженията и договорите, и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между „ТП, представлявано
от инж. .......... - изпълнителен директор, с адрес: гр. П против М. Ж. Д., ЕГН **********, с
адрес гр. С, по предявените от „ТП представлявано от инж. .......... - изпълнителен директор,
с адрес: гр. П против М. Ж. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.327, ал. 1 от Търговския закон във
връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с
чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите и чл.422 от ГПК във вр. с чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите, че съществува вземане на „ТП, представлявано от
инж. .......... - изпълнителен директор, с адрес: гр. П и М. Ж. Д., ЕГН **********, с адрес гр.
С дължи на „ТП, представлявано от инж. .......... - изпълнителен директор, с адрес: гр. П част
7
от сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена на 7.2.2021 година по ч.гр.дело № 4900/2021 година по описа на
Софийски районен съд, а именно: сумите в размер на 621.74 лева - главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
01.11.2017 година до 30.4.2020 година за топлоснабден имот с адрес: гр. П, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 14.12.2020 година до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 81.34 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, дължима
за периода от 3.1.2018 година до 7.12.2020 година, като ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради недоказаност предявения иск по реда на - чл.422 от ГПК във
връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите, с който се иска от съда да признае за
установено, че М. Ж. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С дължи на „ТП” АД, ЕИК
*********, представлявано от инж. .......... - изпълнителен директор, с адрес: гр. П заплащане
на лихва за забава върху главницата в размер на 9.92 лв. от общо претендираната сума за
лихва за забава за периода от 3.1.2018 година до 7.12.2020 година.
ОСЪЖДА М. Ж. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „ТП, представлявано от инж. .......... - изпълнителен
директор, с адрес: гр. П сумата в размер на 1133.77 лв., представляваща сторените разноски
в исковото производство по гр. дело № 43177/2021 година по описа на Софийски районен
съд и в заповедното производство по ч. гр. д. № 4900/2021 г. по описа на Софийски районен
съд, съобразно уважения размер на исковите претенции.
ОСЪЖДА „ТП, представлявано от инж. .......... - изпълнителен директор, с адрес: гр. П
да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на М. Ж. Д., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. С сумата в размер на 5.64 лв., представляваща сторените в разноски в исковото
производство по гр. д. № 43177/2021 г. по описа на Софийски районен съд и в заповедното
производство по ч. гр. д. № 4900/2021 г. по описа на Софийски районен съд, съобразно
отхвърления размер на исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8