НОХД № 288/2016 год.

МОТИВИ:

 

Обвинението против подс.А.И.Р. *** е за престъпление по чл.131а, предл.2-ро във вр. с чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 и във вр. с чл.29 ал.1,бук.”А” от НК, а именно за това, че на 16.10.2015год. в Затвора гр.Пазарджик, в килия 401, е нанесъл един удар с крак в главата на А.С. ***, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Пазарджик,  в следствие на което е причинил на пострадалия  А. Н.  средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с мозъчно сътресение, протекло с пълна загуба на съзнание до степен комоционна кома, причинили на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота, по смисъла на чл.129 ал.1 от НК, като телесната повреда е причинена при условията на опасен рецидив.

Производството пред първоинстанционни съд е по реда на Глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК.

В съдебно заседание представителят на РП-Пазарджик поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда с налагане на наказание лишаване от свобода, ефективно при първоначален строг режим.

          Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със служебен защитник, признава се за виновен по обвинението, признава изцяло фактите по обвинителния акт и отказва да се събират доказателства за тях. Лично и чрез защитника си пледира за налагане на наказание лишаване от свобода с приложението на чл.55 от НК.

Съдът прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК и прие за установено от фактическа страна следното :

Към 16.10.2015 година подсъдимият А.Р. и св.А. Н. изтърпявали наказания лишаване от свобода в Затвора в гр.Пазарджик. Първият бил настанен  в четвърто отделение - килия №405, а вторият в същото отделение - килия №403.

На 16.10.2015 год., около 19.30 -20.00 часа, св.А. Н. бил в килията си № 403, когато някой му извикал, че други лишени от свобода го викат в килия № 401. Св.А. Н. излязъл от своята килия  и тръгнал към килия № 401. Когато влязъл в нея видял, че там били  подс.Р., както и лишените от свобода - св.Д. П., св.С. К., св.Борис И., както и други лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода. Някои от тях, сред които и подсъдимия, играели „комар“.

Още с влизането в стаята  един от лишените от свобода по прякор „Орхан“ дръпнал св.А. Н. и той се озовал  върху едно от долните легла в килията. В момента, в който  св.А. Н. се изправял подс.Р., без да каже нещо го ритнал с крак в главата, в областта на лицето.  От удара св.А. Н. паднал на земята в безсъзнание.  Лишените от свобода намиращи се в килията започнали да му оказват помощ, тъй като св.А. Н. бил  в „несвяст“, което продължило няколко  минути. След като се свестил и му помогнали да се измие на чешмата, лишения от свобода св.С. К.  го  съпроводил до медицинската служба на затвора. Там били дежурни лишените от свобода св.А. К.  и св.Г. Б.. Те видели св.А. Н., който говорел несвързано и имал кръв по лицето и  в областта на носа. Св.Н. им казал, че го боли главата.  Било му измерено кръвното налягане като апарата показал, че е високо. Дежурният офицер повикал екип на спешна помощ от болницата. След като дошла линейка пострадалият бил откаран в „МБАЛ Пазарджик” АД, след което около  22.00 часа бил върнат в затвора и настанен в медицинската служба.

По повод на всичко това първоначално била образувана дисциплинарна преписка в затвора, а по–късно по жалба на пострадалия до прокуратурата било отпочнато и настоящото наказателно производство.

От заключението на изготвената в досъдебната фаза на процеса  съдебномедицинска експертиза, което съдът цени като компетентно и безпристрастно  изготвено е видно, че  на пострадалият Н. е била причинена средна телесна повреда - контузия на главата с мозъчно сътресение, протекло с пълна загуба на съзнание до степен на комоционна кома, причинили на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл.129 от НК.  Непосредствено след нанасяне на травмата в областта на главата и лицето пострадалият е изпаднал в безсъзнателно състояние за около 2 - 5 минути.

Счупването на носните костици двустранно, наложило оперативна намеса и тампонада е причинило на пострадалия А. Н. временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130 ал.1 от НК за около 13-15 дни от датата на травмата при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес.

Кръвотечението от носа е причинило на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.

Всички останали травматични увреждания /охлузвания, кръвонасядания и травматични отоци/ са причинили на пострадалия л.с.А.С. Н.   болка и страдание по смисъла на чл.130 ал.2 от НК за около 2-5 дни от датата на травмата.

Вещото лице е категорично, че гореописаните травматични увреждания са в резултат от действието на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени при нанесен удар с крак /шут, ритник/ по носа към момента на инкриминирана дата.

 

          Горната фактическа обстановка съдът възприе от признанията на подсъдимия за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и събраните в досъдебната фаза на процеса доказателства, които подкрепят самопризнанието, а именно: изцяло от показанията на св.Н., св.Д. П., св.С. К. и св.Костадин П., частично от показанията на св.Борис И., А. К. и св.Г. Б., изцяло от заключението на СМЕ и писмените доказателства, приети по делото.

          Съдът кредитира изцяло събраните гласни доказателства от показанията на горепосочените свидетели – А. Н., Д. П., С. К. и Костадин П., т.к. те са непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират с останалите писмени доказателства по делото и заключението на СМЕ, както и с признанието на подсъдимия на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, като абсолютно достоверно  очертават гореописаната фактическа обстановка.

Действително св.Н. е пострадал и като такъв би могъл да се възприема като заинтересован от изхода на делото, но съдът подложи на внимателен анализ неговите показания и установи, че същите са изключително обективни и дадени в интерес на правосъдието, а не с някаква корист или чувство за мъст.

Отделно от това неговите показания напълно се подкрепят от тези на свидетелите очевидци – Д. П. и С. К., които са абсолютно незаинтересовани от изхода на делото. Те недвусмислено сочат, че след удара, който подсъдимият е нанесъл на Н., последният е паднал на земата в безсъзнание и е останал безжизнен за около 2 - 5 минути.

Тези гласни доказателства напълно кореспондират на заключението на СМЕ и приетите като писмени доказателства по делото медицински документи, касаещи здравословното състояние на пострадалия на инкриминираната дата.

Подкрепят се в голяма степен и от показанията на свидетелите К., Б., И. и П.. Те не са преки очевидци на безсъзнателното състояние на пострадалия, но св.И., сочи че е видял как други лишени от свобода го изкарвали от стаята. К. и Б. са му мерили кръвното след инцидента и са възприели неговите наранявания по лицето и носа, както и това, че в този момент той говорел несвързано. Св.П. пък е работел по дисциплинарната преписка образувана срещу подсъдимия в затвора. Той е категоричен, че е снемал саморъчни обяснения от Р. за инцидента, в които същият обяснил, че след нанасянето на удара Н. припаднал.

Показанията на св.Кадир не заслужават задълбочено обсъждане, т.к. в тях той сочи, че не желае да разказва подробности за инцидента, т.к. бил братовчед на подсъдимия и можело да си навлече неприятности.

 

При така установената фактическа обстановка  съдът намира , че с поведението си подс.А.Р.  е осъществил от обективна и субективна страна  състава на престъплението по чл.131а във вр. с чл.129  ал.1 във вр. с ал.2 и във вр. с чл.29 ал.1,бук.”А” от НК, като на 16.10.2015год. в Затвора-гр.Пазарджик, в килия 401, при условията на опасен рецидив, чрез нанасяне на удар с крак е причинил на  А. Саввов Н.  средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Авторството на деянието се доказа по несъмнен начин.

Подсъдимият е имал представи за всички обективни елементи на осъществения престъпен състав, включително и квалифициращите, т.к. е бил наясно със съдебното си минало към инкриминираната дата. Съзнавал е, че е осъждан многократно за умишлени престъпления от ОХ на лишаване от свобода. Последните му две осъждания са както следва:

по НОХД № 8498/2012г. на Пловдивдския РС, с присъда влязла в сила на 21.01.2013г., като му е наложено наказание от 2 години лишаване от свобода, при строг режим в затвор;

 по НОХД №926/2012г. на Пловдивския ОС, с присъда влязла в сила на 24.07.2012г., като му е наложено наказание от 6 години лишаване от свобода, при строг режим в затвор.

С Определение на Районен съд-Пловдив по ЧНД №510/13 год., влязло в сила на 27.03.2013г., на основание чл.25 ал.1 във връзка с чл.23 ал.1 от НК  наказанията по горепосочените две дела СА били кумулирани, като е било определено и наложено едно общо най-тежко наказание от 6 години лишаване от свобода, което при условията на чл.24 от НК  е увеличено  с 8 месеца ЛС, при строг режим в затвор. Начало на изтърпяване на наказанието е от 22.02.2012 год., а същото наказание той търпи и понастоящем. Макар в случая да са постановени  две присъди за отделни престъпления, то следва да се приеме, че е налице едно осъждане, т.к. деянието по горните две дела са в условията на реална съвкупност. Настоящото деяние подс.Р. е извършил в срока по чл.30 от НК, с оглед на което то се явява извършено именно като опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1, бук.А и Б от НК.

Подс.Р. е предвиждал конкретно и е искал  настъпването на общественоопасните последици на деянието си – действал е с пряк умисъл съобразно материалноправната характеристика по чл.11 ал.2 от НК.

          При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.

          Обществената опасност на конкретното деяние е висока с оглед мястото на извършване на деянието – в затвор, където се очаква настъпване на поправителнопревъзпитателно въздействие у осъдените, а не продължаване на нарушаването на правните норми. Подсъдимият  е  личност с висока степен на обществена опасност -  осъждан е многокротно и е негативно охарктеризаран, като системен нарушител на вътрешния ред в затвора.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в ниското правосъзнание на дееца  и недостатъчната му способност за психофизически  самоконтрол.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени направеното самипризнание и изразеното критично отношение и разкаяние за стореното.

Отегчаващи обстоятелства – негативните характеристични данни и онези от миналите осъждания, които не са обективен  елемент на правната квалификация на настоящото деяние – опасен рецидив.

С оглед на горното и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съобразявайки се с разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, като определи наказание за подсъдимия  при условията на общата  част в НК. При това положение съдът определи наказание в минимално предвидения размер от пет години лишаване от свобода, което намери за съответно на тежестта на извършеното и с което ще се постигнат целите по чл.36 от НК. Веднага след това съдът намали така определеното наказание с една трета, т.е. с двадесет месеца, които се равняват на една година и осем месеца и осъди  подс.Р. на три години и четири месеца лишаване от свобода.

На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът определи първоначален  строг режим за изтърпяването на наказанието ЛС в затвор, т.к. подс.Р. вече е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от ОХ и не е настъпила реабилитация.

Предвид миналите осъждания на този подсъдим на лишаване от свобода за умишлени престъпления от ОХ е налице законова пречка за прилагане на института на условното осъждане.

Както вече бе посочено, подс.Р. е извършил настоящото престъпление, след като е бил осъден с влязла в сила присъда /подробно описаните по-горе  НОХД № 8498/2012г. и НОХД №926/2012г./, по които му е било определено едно общо наказание от 6 години и 8 месеца лишаване от свобода, но преди да е изтърпял това си наказание. При тези данни е видно, че  са  налице основанията на чл.27 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, т.к. престъплението по настоящото дело е извършено след влизане в сила на горните две присъди и по време на изтърпяването на наложеното с тях наказание.

При това положение съдът намери, че следва да присъедини към неизтърпяната част от наказанието от 6 години и 8 месеца ЛС по НОХД № 8498/2012г. и НОХД №926/2012г., изцяло наказанието от три години и четири месеца лишаване от свобода по настоящото дело. Недопустимо е присъединяване на това наказание отчасти, т.к. престъплението по настоящата присъда, представлява опасен рецидив.

При този изход от делото и на основание чл. 189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия  Р. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик  сторените по делото разноски в размер на 96  лв. за експертиза, както и 5 лв. ДТ при евентуалнослужебно издаване на ИЛ по сметка на ПРС.

По изложените съображения  Пазарджишкият районен съд постанови присъдата  си.

 

      РАЙОНЕН СЪДИЯ :