О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 986 09.08.2019 год. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На девети август Година две хиляди и деветнадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Дарина Костова
като разгледа докладваното от съдията търговско
дело №89 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод искова молба, подадена от „ДАМИАНА 2001“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, кв. „Кольо Ганчев“, Завод
„Кълвача“, представлявано от Младен Хрнич, чрез пълномощника адв.С.М.,***, с
адрес за призоваване: гр. Стара Загора, ул. „Хаджи Димитър Асенов“ №87, ет. 6,
офис 2 против „СИЧЕС И ЕНД СИ С.А.“-Швейцария, чуждестранно нефизическо лице с
място на стопанска дейност в страната, БУЛСТАТ *********, с адрес за
кореспонденция: гр. София 1404, ж.к. Стрелбище, бул. „България“ № 45А, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
Индустриална зона Лукойл Нефтохим Бургас, представлявано от управителите Отавио
Джузепе Сапорити и Марко Олиа, с която се иска да бъде осъден ответника да
заплати сумата от 39599,29лв., представляваща общ сбор на задълженията по
обективно съединените искове за неизпълнение на главница по фактури №№
**********/2.2.2015г. - 4172,38лв.; **********/2.3.2015г. - 7018,22лв.;
**********/2.4.2015г. - 5587,96лв.; **********/4.5.2015г. - 5046,10лв.;
**********/ 2.6.2015г. - 5295,27лв.; **********/3.7.2015г. - 4948,37лв.;
**********/3.8.2015г. - 4909,57лв.; **********/3.9.2015г. - 2621,42лв., ведно
със законната лихва от датата на завеждане на иска (14.02.2018г.) до окончателно
изплащане на сумата, както и мораторна лихва общо в размер на 11159,29лв.,
изчислена върху главниците по горните фактури както следва: **********/2.2.2015г.
- 1287,72лв. за периода от 03.02.2015г. до датата на завеждане на иска;
**********/2.3.2015г. - 2111,39лв. за периода от 03.03.2015г. до датата на завеждане
на иска; **********/2.4.2015г. - 1632,94лв.
за периода от 03.04.2015г. до датата на завеждане на иска; **********/4.5.2015г.
- 1429,70лв. за периода от 05.05.2015г. до датата на завеждане на иска; **********/2.6.2015г.
- 1457,60лв. за периода от 03.06.2015г. до датата на завеждане на иска;
**********/3.7.2015г. -1319,45лв. за периода от 04.07.2015г. до датата на
завеждане на иска; **********/3.8.2015г. - 1266,74лв. за периода от 04.08.2015г.
до датата на завеждане на иска; **********/3.9.2015г. - 653,75лв. за периода от
04.09.2015г. до датата на завеждане на иска. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
Искът е предявен съобразно
правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна
легитимация за предявяване на настоящия иск.
Макар в исковата молба
ищецът да твърди, че са заявени множество обективно кумулативно съединени
искове за главници по фактури, съдът намира, че предявеният иск за главница е
един и подлежи на разглеждане по реда на глава 32 от ГПК. В трайно установената
си съдебна практика ВКС приема, че когато вземанията произтичат от едно
правоотношение по договор за доставка или за изработка, респ. от трайно установени
търговски взаимоотношения във връзка с неговото изпълнение, претенцията за
вземания относно цената във връзка с неговото изпълнение /чиято стойност може
да бъде предмет на отделни фактури/ представлява един иск. В случая, видно от
представените към исковата молба месечни форми за потвърждение на текущото
задължение, всички са издадени за една и съща поръчка, и под един и същи номер
на работата, предвид което съдът намира, че процесните фактурите са издадени
въз основа на едно и също правоотношение.
При проверка на редовността на разменените книжа
съгласно чл. 374 от ГПК, съдът констатира следното: Исковата молба с
приложенията е била връчена редовно на ответника по реда на Хагската конвенция
от 15 ноември 1965 год. на адреса му на управление в Република Швейцария. В
срока по чл.367 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба,
не е посочил съдебен адресат в Република България и не е упълномощил адвокат. С
разпореждане съдът е указал на ищеца по делото възможността от подаване на
допълнителна искова молба. Не е постъпила такава. На ответника не е
предоставена възможност за депозиране по делото на допълнителен отговор. При
това положение съдът намира, че книжата по делото са разменени редовно.
До настоящия момент не са
станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след
проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални
пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на
иска. При това положение е допустим.
С оглед на горните
констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявения иск,
съдът намира, че ще следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание – на
основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.
Съдът намира, че в
настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след
него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от ищеца и
ответника.
Проект за доклад:
Твърди се в исковата молба,
че ищецът е в търговски взаимоотношения с ответника - чуждестранно нефизическо
лице с място на стопанска дейност в страната от началото на 2015г., като е извършвал
подизпълнителски услуги по изграждане на обекти на територията на „Лукойл
Нефтохим Бургас“.
Позовава се на търговски
взаимоотношения, като твърди, че било уговорено възложителят – ответник да издава
форма на текущото си задължение, съобразно на свършената за конкретния период
работа, а ищецът да издава фактура, с падеж на
плащане – денят, следващ датата на фактурата.
Твърди се още, че ответникът
остойностил извършената от ищеца работа както следва: за издаването на фактури:
№**********/2.2.2015г. - 103852,93лв.; №**********/2.3.2015г. - 168437,51лв.;
№**********/2.4.2015г. - 134110,94лв.; №**********/4.5.2015г. - 121106,62лв.;
№**********/2.6.2015г. - 127086,53лв.; №**********/3.7.2015г. - 118760,74лв.;
№**********/3.8.2015г. - 117829,75лв.; №**********/3.9.2015г. - 62914,06лв.,
всички с включен ДДС. На ответника били издадени и съответните фактури „INVOICE”
в евровата равностойност на задължението.
Посочва, се че ответникът извършил
следните плащания по банкова сметка ***: по ф-ра №**********/2.2.2015г. -
99680,55лв. (в съвместно плащане със стойността по ф-ра № 344) на 06.03.2015г.;
по ф-ра № **********/2.3.2015г. - 161419,51 лв. (в съвместно плащане със
стойността по ф-ра №352) - на 31.03.2015г.; по ф-ра № **********/2.4.2015г. -
128523,34лв. (в съвместно плащане със стойността по ф-ра №366) - на
11.05.2015г.; по ф-ра № **********/4.5.2015г. - 116060,52лв. - на 05.06.2015г.;
по ф-ра № **********/2.6.2015г. - 121791,26лв. - на 20.07.2015г.; по ф-ра № **********/3.7.2015г.
- 113812,37лв. - на 17.08.2015г.; по ф-ра № **********/3.8.2015г. - 112920,18лв.
- на 17.09.2015г.; по ф-ра № **********/3.9.2015г. - 60292,64лв. - на
20.10.2015г.
Твърди, че към 24.01.2018г.
неизпълнените задължения на ответника били общо в размер на 39599,29лв. с
включен ДДС, равняващи се на 20246,80 евро, сбор от непогасения остатък по
гореизброените фактури, като е посочена и евровата равностойност на остатъка за
плащане по всяка фактура.
Твърди се още, че с писмо
от 25.01.2018г. ответникът потвърдил пред одиторите ищеца задълженията си без
дължимите лихви в размер на 39599,29лв., равностойни на 20246,80 евро.
Претендира обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата за всеки един период и по всеки
един неиздължен остатък на главницата по фактура.
Заявява, че с писмо от
30.01.2018г. поканил ответника доброволно да плати дълга си, но тъй като това
не било сторено за ищеца се пораждал правен интерес от предявяване на настоящата
искова претенция.
Прилага доказателства.
Претендира разноски.
Правно основание на иска:
Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл.288 от ТЗ вр. с чл.266 от ЗЗД вр.с чл.79, ал.1, предл. първо и
чл.86 от ЗЗД от „ДАМИАНА 2001“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление“ гр. Стара Загора, кв. „Кольо Ганчев“, Завод „Кълвача“, против „СИЧЕС
И ЕНД СИ С.А.“-Швейцария, Чуждестранно нефизическо лице с място на стопанска
дейност в страната, БУЛСТАТ *********, с адрес за кореспонденция: гр. София
1404, ж.к. Стрелбище, бул. „България“ № 45А, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
Индустриална зона Лукойл Нефтохим Бургас, представлявано от управителите Отавио
Джузепе Сапорити и Марко Олиа, за сумата
от 39599,29 лв., представляваща сбор от главници по фактури №№
**********/2.2.2015г. - 4172,38лв.; **********/2.3.2015г. - 7018,22лв.;
**********/2.4.2015г. - 5587,96лв.; **********/4.5.2015г. - 5046,10лв.;
**********/ 2.6.2015г. - 5295,27лв.; **********/3.7.2015г. - 4948,37лв.;
**********/3.8.2015г. - 4909,57лв.; **********/3.9.2015г. - 2621,42лв., ведно
със законната лихва от датата на завеждане на иска (14.02.2018г.) до
окончателно изплащане на сумата, както и мораторна лихва общо в размер на
11159,29лв., изчислена върху главниците по горните фактури както следва: №**********/2.2.2015г.
- 1287,72лв. за периода от 03.02.2015г. до датата на завеждане на иска; №**********/2.3.2015г.
- 2111,39лв. за периода от 03.03.2015г. до датата на завеждане на иска; №**********/2.4.2015г. -
1632,94лв. за периода от 03.04.2015г. до датата на завеждане на иска; №**********/4.5.2015г.
- 1429,70лв. за периода от 05.05.2015г. до датата на завеждане на иска; №**********/2.6.2015г.
- 1457,60лв. за периода от 03.06.2015г. до датата на завеждане на иска; №**********/3.7.2015г.
-1319,45лв. за периода от 04.07.2015г. до датата на завеждане на иска; №**********/3.8.2015г.
- 1266,74лв. за периода от 04.08.2015г. до датата на завеждане на иска; №**********/3.9.2015г.
- 653,75лв. за периода от 04.09.2015г. до датата на завеждане на иска.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
По доказателствената тежест:
По делото липсват въведени неподлежащи
на доказване факти по смисъла на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 от ГПК. На основание
чл. 146, ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 съдът следва да укаже на страните, че
съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тях.
Ищецът носи
тежестта да установи при условията на пълно доказване, че е налице облигационна
връзка между страните, нейните съществени елементи, че е изправна страна, както
и следва да докаже дължимостта и размера на претендираните суми.
В тежест на ответника е да
проведе насрещно доказване, както и да докаже възраженията си.
По доказателствата:
Съдът намира направените от
ищеца и ответника доказателствени
искания – за приемане на представените при предварителната размяна на книжа писмени
доказателства, за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях се
заявява, че ще установява наличието на посочените по-горе факти.
Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не
поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяване на тези
обстоятелства, а без събирането им и преценката им решението ще бъде
постановено при неизяснена фактическа обстановка. С оглед на горното ще следва
да се приемат всички представени от страните писмени доказателства.
С исковата молба, ищецът е
направил доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, като
са посочени задачите, на които ще следва да отговори вещото лице. Съдът намира
поставените въпроси за относими към предмета на делото, поради което искането
следва да бъде допуснато.
По изложените съображения,
на основание чл.140, ал.1 във вр. с чл.146 от ГПК и по доказателствата съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание за 21.10.2019 год. от 13,00часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение, съдържащо и проект
за доклад.
УКАЗВА тежестта на
доказване според мотивната част на определението.
ПРИЕМА всички представени
от страните при предварителната размяна на книжа, писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца на
основание чл.146, ал.2 от ГПК, че не сочи доказателства за съществените
елементи на постигнатите между страните договорености.
ДОПУСКА извършването на
съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените от ищеца в
исковата молба въпроси, както и на допълнително поставения от съда въпрос: „Да
се изчисли лихвата за забава по всяка от фактурите съгласно условието за
плащане, вписано в тях, а именно: падеж на задължението 30 дена след издаване
на фактурата“.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Ели
Вълчева.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер
на 400 лв., вносим от ищеца в седмичен срок от съобщението.
Определението е
окончателно.
Съдия: