Присъда по дело №1208/2021 на Районен съд - Перник

Мотиви към присъда № 6 от 16.02.2022г. по нохд № 01208/2021г. по описа на
Районен съд Перник:
С обвинителен акт на Районна прокуратура Перник на В. ИВ. М. е
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, тъй като на
03.04.2021г. в общ. Перник, по ПП І-1 (Е-79), км 285+400 е управлявал
моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Мерцедес” модел
„313 ЦДИ” с рег. № *******, след употреба на наркотични вещества-
„метамфетамин”, установено по надлежния ред с техническо средство –
Дрегер „Дръг Тест 5000” с фабричен номер ARME-0029.
Съдебното производство е разгледано по общия ред, който е
регламентиран в НПК.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение, като счита, че събраният доказателствен материал налага
несъмнен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. Предлага на М. да бъдат наложени кумулативно
предвидените наказания лишаване от свобода и глоба от средния към
минималния размер, като изпълнението на наказанието лишаване от свобода
бъде отложено на основание чл. 66 от НК. Предвид разпоредбата на чл. 343г
от НК пледира деецът да бъде лишен от право да управлява моторно превозно
средство в максималния размер, предвиден в НПК.
Подсъдимият В. ИВ. М. участва лично в съдебното производство, като
в хода на неговото следствие дава обяснения. Не оспорва, че на
инкриминираната дата и място е управлявал товарен автомобил „Мерцедес” с
рег. № *******, както и че е бил спрян за проверка при която е бил изпробван
за употреба на наркотични вещества. Твърди, че техническото средство, с
което е бил тестван не е било изправно. Упражнявайки правото си на
последна дума, заявява, че предоставения му по време на проверката тест е
паднал на земята и не е бил заменен с нов преди да бъде използван от него,
поставяйки под съмнение отчетения резултат.
Защитата на подсъдимия – адв. И.Я. от САК и адв. А.П. от САК,
пледира за постановяване на оправдателна присъда, като излага доводи, че
обвинението не е доказано по безспорен начин. Твърди, че процедурата по
която е била извършена проверката с техническото средство Дрегер „Дръг
Тест 5000” е била опорочена, поради което оспорва достоверността на
отчетения резултат. Излага съображения, че при образуване на бързото
производство, преди същото да бъде преобразувано в досъдебно
производство, са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимия.
Предвид изложеното моли съдът да постанови оправдателна присъда.
Алтернативно предлага да бъдат наложени кумулативните наказания,
предвидени в чл. 343б, ал.3 от НК, като същите да са ориентирани към
предвидения в закона минимум, с оглед съдебното минало, младата възраст и
добрите характеристични данни на подсъдимия.
1

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, прие
за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият В. ИВ. М. е роден на 03.07.1991г. в гр. С., където и
живее. Има средно образование и е безработен. Не е осъждан. Правоспособен
водач на моторно превозно средство е от 2009г.
За времето от 20:00 часа на 03.04.2021г. до 08:00 часа на 04.04.2021г.
свидетелите П.В.С. и ИВ. СТ. ИВ. – мл.автоконтрольори в сектор „Пътна
полиция” („ПП”) при ОД на МВР Перник, изпълнявали служебните си
задължения като автопатрул 340. Около 21:30 часа те се намирали в района на
с. Драгичево, общ. Перник, на ПП І-1 (Е-79), когато забелязали, че на
движещият се в посока от гр. Перник към гр. С. товарен автомобил марка
„Мерцедес” модел „313 ЦДИ” с рег. № ******* не светели задни светлини.
Предвид възприетата от тях техническа неизправност, полицейските
служители последвали моторното превозно средство, което спрели на км
285+400, срещу бензиностанция „Шел”. Извършили проверка на документите
на лицата, возещи се в него, при която установили, че автомобилът се
управлява от В. ИВ. М.. Контролните органи възприели, че водачът проявява
външни признаци за употреба на наркотични вещества или техни аналози, тъй
като бил неспокоен, с повишено настроение на веселост и с разширени
зеници, поради което счели че същият следва да бъде тестван. В изпълнение
на издадена заповед от директора на ОД на МВР Перник, съгласно която при
извършване на проверки за употреба на наркотични вещества тестването
задължително се извършва в присъствието на дежурния офицер от сектор
„ПП”, полицейските служители сигнализирали същия. На мястото на
местопризшествието като такъв пристигнал св.СТ. П. Н., който бил в
автопатрул със св.Д. Ел. К.. В тяхно присъствие подсъдимият бил тестван от
полицейските служители П.С. и И.И. за употреба на наркотични вещества
чрез техническото средство дрегер „Дръг Тест 5000”. При извършеното
изследване на доброволно предоставената от В.М. слюнкова проба
анализаторът отчел положителен резултат за това, че водачът е употребил
високорисковото наркотично вещество метамфетамин. От техническото
средство била направена разпечатка, удостоверяваща данните за установеното
наркотично вещество в направения на подсъдимия тест, който бил с № 24. М.
не възразил срещу показанията на техническото средство, с които бил
запознат. Наличието на отчетения метамфетамин бил вписан в съставения
срещу водача акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
серия GA № 369773 и в издадения талон за изследване бл. № 075052, които
подсъдимият отказал да подпише. Неговият отказ бил удостоверен с подписа
на св. Д.К.. Подсъдимият бил конвоиран от полицейските служители до
Спешно отделение при МБАЛ „Р.Ангелова” АД, гр. Перник, където пред
медицинско лице отказал да бъде изследван за употреба на наркотични
вещества или техни аналози. Отказът бил удостоверен в протокол за
2

медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози от 03.04.2021г. и в
лист за преглед на пациент № 003380.
По доказателствата:
Полицейските служители П.С. и И.И. изясняват с показанията си, че
след като са спрели за проверка управлявания от подсъдимият автомобил са
забелязали, че водачът е с необичайно поведение – бил неспокоен, с
разширени зеници, като проявявал повишено настроение на веселост. Съдът
кредитира показанията на посочените свидетели като достоверни,
еднопосочни и последователни, тъй като именно в резултат на техните
субективни възприятия е било иницирано тестването на М. за употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
Не е спорно, че свидетелите С.Н. и Д.К. са присъствали на състоялата
се спрямо подсъдимия проверка, поради което и същите свидетелстват за
непосредствено възприетите от тях обстоятелства. Съдът кредитира техните
показания като достоверни, последователни, непротиворечащи си и
установяващи фактическа обстановка, която е еднотипна с изложената от
свидетелите С. и И. и от която не възниква съмнение по отношение на
релевантните обстоятелства към инкриминираното деяние. Настоящият
състав не намира причина да се съмнява в изложеното от четиримата
свидетели, като не открива признаци на пристрастност или заинтересованост.
Ето защо показанията им следва да се третират по своя характер като преки,
чрез които се установяват обстоятелства относно основния въпрос, който е
предмет в настоящия процес, а именно, че подсъдимият е управлявал
автомобила след употреба на наркотичното вещество метамфетамин, което е
отчетено чрез надлежно техническо средство. Свидетелските показания на С.,
И., Н. и К. са в унисон с отчетения резултат от осъществената проверка за
наркотични вещества с техническото средство дрегер „Дръг Тест 5000” с
фабричен номер ARME-0029, от който се установява, че подсъдимият е дал
положителна проба за употреба на метамфетамин.
При анализа на показанията на св. С. и св. И. настоящият състав отчете
обстоятелството, че предвид спецификата на служебните им задължения, е
житейски обяснимо да нямат възможността да възпроизведат ясен спомен по
отношение на това кой от тях лично е предоставил теста на подсъдимия. Това
обстоятелство не е съществено, предвид кредитираната по делото писмена
доказателствена съвкупност, включваща протокол за извършване на проверка
за употреба на наркотични или техни упойващи вещества, разпечатка от
техническото средство, съдържаща данни за направения тест на подсъдимия,
АУАН, талон за изследване, протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози.
Съдът прие, че по категоричен и безспорен начин се изясни, че при
извършеното тестване техническото средство е отчело положителен резултат
3

за това, че подсъдимият е употребил метамфетамин. Резултатите са
разпечатани на хартиен носител и са приложени като писмени доказателства
по делото. От гласните доказателства, изводими от показанията на
четиримата свидетели, които са присъствали на проверката се изясни, че
водачът не е имал възражения по отношение на резултата на проверката. Към
този момент такива не е направил и самия М., тъй като не са отразени в
съставения АУАН.
По отношение на обясненията на подсъдимият съдът частично ги
кредитира в частта касаеща, че той е управлявал спрения за проверка
автомобил и неговия отказ да даде кръвна проба за изследване. Относно
твърденията, че техническото средство е било неизправно съдът цени като
опит за изграждане на защитна теза и съответно в тази част обясненията не се
ползват с доверие. Същите са в явно противоречие с приетия като писмено
доказателства протокол № *********-60000 за сервизна проверка на дрегер
„Дръг Тест 5000” с фабричен номер ARME-0029, който категорично доказва
техническата му годност.
Съдът намира за неоснователен изтъкнатия довод от подсъдимия, че
преди да бъде извършена проверката предоставеният му тест е паднал на
земята и тъй като не е бил заменен с друг, това поставя под съмнение
достоверността на отчетения резултат от техническото средство, като
съображенията са следните:
На първо място такова обстоятелство не се установи по делото.
Напротив полицейските служители не само, че категорично отрекоха теста да
е подал на земята, но и изясниха принципно, че при такава хипотеза
задължително се предоставя на проверяваното лице нов тест. На следващо
място съдът отчете отбелязаните обективни данни в съставения по време на
проверката протокол, регистриран на 04.04.2021г. с рег. № 813р5046, в който
служителят, който е извършил проверката е отбелязал, че на лицето е бил
извършен еднократен тест. Следва да се посочи и че по делото не са налице
данни да е била нарушена целостта на опаковката на теста, преди да бъде
предоставена на подсъдимия за тестване. Тук е мястото съдът да акцентира на
принципното положение, което е залегнало в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1 от 19.07.2017г.), че ако
М. е считал, че по какъвто и да е начин взетата с полевия тест проба е
опорочена и резултатът не е обективен, то е следвало да предостави кръвна
проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване.
След като е отказал да стори това, то подсъдимият сам се е лишил от
последващата възможност да оспори показанията от полевия тест.
Съдът намира за неоснователно възражението на защитата за
съществено нарушаване на процедурата по установяване на употребата на
наркотичните вещества. Употребата на отчетения метамфетамин от страна на
подсъдимия е доказана по реда на правилата, посочени в Наредба № 1 от
4

19.07.2017г. Съгласно чл. 5, ал.1 от посочения нормативен акт, при наличие
на външни признаци, поведение или реакция на водачите на МПС за
употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка
с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. В процесния случай
полицейските служители П.С. и И.И., след като са констатирали, че са налице
външни признаци – неспокойно поведение, проява на повишена веселост и
разширени зеници, са извършили проверка на подсъдимия чрез техническото
средство дрегер „Дръг Тест 5000”, което отчело положителен резултат на
метамфетамин. Резултатите от проверката са попълнени съгласно
изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017г. в съставения протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, който е приет като писмено доказателство по делото. Не е спорно, че
подсъдимият демонстративно е отказал да подпише съставените протокол за
извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества,
АУАН и талон за изследване, след което е бил отведен от полицейските
служители до Спешно отделение при МБАЛ, гр. Перник, където пред
медицинско лице е отказал да бъде изследван за употреба на наркотични
вещества. Това действие на М. е обективирано в протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на наркотични
вещества и техни аналози от 03.04.2021г. При това положение
законосъобразно, в съответствие с нормата на чл. 6, ал.9 от Наредба №1 от
19.07.2017г., съгласно която употребата на наркотични вещества или техни
аналози се установява въз основа на показанията на теста за установяване на
наркотични вещества или техни аналози в случаи при отказ за даване на
проби за изследване, разследващите са приели резултата от проверката с
техническото средство за доказващ употребата на метамфетамин от
подсъдимия. Следва да се отбележи, че посочената разпоредба на чл. 6, ал.9 е
императивна и намира приложение винаги, когато е налице отказ на водача да
даде биологична проба за изследване.
Възраженията на защитата относно действията на контролния орган
при вземане на биологичен материал от проверявания водач за провеждане на
теста за установяване на наркотични вещества са неоснователни, тъй като
същите категорично и еднопосочно се установяват от показанията на
свидетелите С., И., Н. и К., които съдът кредитира като правдиви и
безпристрастни. Продължителността на вземане на материала от страна на
проверяваното лице има за цел единствено да се неутрализира провокирането
на проверката с техническото средство. В конкретния случай е постигнат
положителен резултат за употреба на наркотични вещества, което обезмисля
така наведеното възражение за интервала от време през който подсъдимият е
отделил слюнковия материал, необходим за анализ с техническото средство.
По делото не се установи, че при работа с апарата не са били спазени
Методическите указания на Главния секретар на МВР за работа с уреда.
По отношение на твърденията на защитата за възможно манипулиране
на резултатите от полевия тест за употреба на наркотици, предвид
5

неотбелязването в приложената разпечатка на името на лицето, което е
извършило тестването и това на тествания субект, с неговия ЕГН съдът счита
за неоснователни. Отвъд всякакви съмнения е, че при описание на
нарушението в АУАН и в талона за изследване, контролните органи, в
присъствието на подсъдимия, много ясно и еднозначно са вписали, че именно
с техническото средство „Дръг Тест 5000” с фабричен номер ARME-0029 е
взета проба от М. за употреба на наркотични вещества и че резултатът от
теста е бил положителен за употреба на метамфетамин, като това е станало
непосредствено преди съставянето на посочените официални документи.
Съдът не споделя лансираната теза от адв.П., че след извършеното
тестването на подсъдимия, което е отчело положителен резултат, е било
нарушено правото на защита на М., предвид неуказване на правото на
защитник на провереното лице, тъй като такова задължение на контролните
органи при извършване на проверка на водачи на моторни превозни средства
за употреба на наркотични вещества или техни аналози не е вменено от
законодателя.
Застъпеното твърдение от защитата, че подсъдимият не е предоставил
кръвна проба за изследване с аргумента, че „го е страх от игли” и че това е
„медицинска интервенция съпроводена с изключително малък, но все пак
съществуващ риск за настъпване на усложнение”, е изцяло голословно. Дори
и да се приеме, че М. е изпитвал някакви притеснения, касаещи
предоставянето на кръвна проба, то същите не могат да послужат като
основание да се откаже процесното изследване, което задължително се
извършва от медицински специалист в лечебно заведение за болнична помощ
и при спазване на установените медицински стандарти.
Не е спорно, че осъществената проверка на подсъдимия е извършена в
определен времеви период, който включва както спирането на управлявания
от М. автомобил, така и последващите действия, свързани с установяване на
неговата самоличност, сигнализиране и изчакване на дежурния офицер от
сектор „ПП”, извършването на самата проверка с техническото средство и
съставянето на необходимите документи, удостоверяващи това. Защитата
акцентира на посочения в разпечатката от паметта на техническото средство
час, че процесната проба № 24 е била установена в 21:45 часа, и тъй като не
отговаря на вписания час в АУАН - в 21:51 часа, счита, че отчетения от
дрегера резултат не е релевантен към часа на извършената проверка на
подсъдимия. Настоящият съдебен състав категорично не се солидализира с
тази защитна теза, тъй като шестминутното разминаване между отразения в
АУАН и фиксирания в паметта на „Дръг Тест 5000” час може да се дължи на
различни причини, включително и в настройката на монтирания часовник на
ползваното техническо средство. За контролните органи не съществува
задължение както за настройване на монтирания към уреда часовник, така и
да се съобразяват и да вписват в АУАН часа, който е фиксирания от
часовника на дрегера. От показанията на св. С., св. И., св. Н. и св. К.
категорично се установи, че по време на проверката подсъдимият е бил
6

тестван с посоченото техническо средство, който факт не отрича в
обясненията си и самия М.. Не са налице доказателства, които да породят
съмнение, че часът на извършената проверка е различен от този, посочен в
АУАН, в талона за изследване и в протокола за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба наркотични вещества или техни
аналози, в които официални писмени документи е обективирана именно
отчетена положителна проба за наличие на метамфетамин. В подкрепа на тази
доказателствена съвкупност следва да бъдат отчетени и автоматизирания
характер на проведеното изследване с техническото средство, с което е
установена употребата на процесното наркотично вещество, в който процес е
изключена намесата на човешки фактор, както и безспорно установения факт,
че положителна проба извън отчетения позитив за метамфетамин не се
съдържа в паметта на техническото средство, съобразно изготвената и приета
като писмено доказателство разпечатка. Последната категорично установява,
че следващата проба № 25 е била осъществена с процесното техническо
средство след продължителен период от време – на 06.04.2021г., което
изключват всякакво съмнение, че отчетената проба № 24 в 21:45 часа на
03.04.2021г. от техническото средство е взета именно от подсъдимия.
Съдът не приема твърдяните от защитата на подсъдимия допуснати
съществени процесуални нарушения във фазата на досъдебното производство
по следните съображения:
От събрания доказателствен материал се установява, че за процесното
деяние е започнало бързо производство, което е станало със съставянето на
първото действие по разследването - проведени са разпити на свидетели-
очевидци. В това качество на 04.04.2021г. за времето от 00:30 часа до 01:20
часа, са разпитани двамата служители от сектор „ПП” - св. ИВ. СТ. ИВ. и св.
П.В.С., които са спрели за проверка подсъдимия М. и са установили, със
съответното техническо средство, наличието на наркотично вещество, т.е.
бързото производство е започнало на 04.04.2021г. в 00:30 часа. Разпитите на
двамата свидетели са проведени от Р.З.-разследващ полицай при ОД на МВР
Перник, т.е. от разследващ орган по смисъла на чл.194, ал.3 от НПК, поради
което и не е налице твърдяното от защитата, че първото действие по
разследването е извършено от П.С. - мл. автоконтрольор в сектор „ПП” при
ОД на МВР Перник. Вярно е, че това лице е съставило АУАН, но това
действие е извършено във връзка с неговата контролна дейност по повод
спазване на правилата за движение по пътищата. Съставените талон за
изследване и протокол за извършената проверка с отразяване на постигнатия
резултат са официални удостоверителни документи по смисъла на чл. 93, т.5
от НК и няма как по друг начин да бъдат приобщени по делото, освен с
приемането им от разследващия орган и прилагането им по досъдебното
производство като писмени доказателства. Именно този ред е бил спазен в
настоящия случай, като съдът само маркира, че самото тестване за употреба
на наркотични вещества или техните аналози не е обвързано от законодателя
със съществуването на досъдебно производство. Обстоятелството, че с
7

постановление от 07.04.2021г. прокурор от Районна прокуратура Перник на
основание чл. 357, ал.2 от НПК е преобразувал бързото производство в
производство по общия ред, в което е посочил, че бързото производство е
започнало на 03.04.2021г.(такава дата е вписана и в постъпилото в Районна
прокуратура Перник уведомление за започване на това бързо производство)
не води до съществено процесуално нарушение, тъй като категорично датата
на образуване е 04.04.2021г., когато в интервала от 00:30 часа до 01:20 часа
разследващ полицай Р.З. е разпитал И.И. и П.С., като свидетели-очевидци на
деянието. Същевременно именно цитирания прокурорски акт има за
последица и промяна на реда на разследване на престъпната деятелност. В
хода на на досъдебното производство М. не е бил лишен от гарантираните му
в чл. 55 от НПК права, тъй като разследващият орган при предявяване на
обвинението на 14.06.2021г., което е за същото деяние, осъществяващо
състава на чл. 343б, ал.3 от НК, за което е започнало бързото производство и
което е предмет и на настоящето съдебно производство, е разяснил всички
права на обвиняемия, включително и правото на защитник, поради което и
лицето е разполагало с възможност да реализира правото си на защита в
пълен обем. В този ред на мисли следва да се подчертае, че приложената по
делото призовка до М., с която е бил призован за предявяване на обвинение и
разпит в това качество категорично доказва, че на 07.06.2021г., т.е. преди
повече от три дни преди извършване на посоченото процесуално следствено
действие на лицето изрично е било указано, че има право да се яви със
защитник, поради което и подсъдимият не е бил лишен от възможността да
ангажира такъв, който да участва при извършване както на това, така и на
последващите действия по разследването.
В конкретния случай не следва да се коментира евентуално нарушение
на чл. 55 от НПК допуснато в хода на бързото производство, тъй като до
момента на неговото преобразуване (което е станало след три дни), М. не е
бил обвиняем съгласно чл.356, ал.4 от НПК, предвид факта, че срещу него не
са били извършени действия по разследване. Съгласно съдебната практика
„действие по разследването срещу него” по смисъла на горепосочената
разпоредба е всяко действие по разследването, което се провежда с участието
на лице, срещу което са събрани доказателства или фактически данни, че е
взело участие при извършване на престъплението. В настоящия случай такова
действие с участието на М. не е извършвано. Още повече, че за да възникне
фигурата на обвиняем следва да е налице акт, който да е с определен обем
съдържание, насочено към конкретния субект съгласно разпоредбата на чл.
361 от НПК, препращаща към чл. 219, ал.3 от НПК.
За пълнота на изложените съображения следва да бъде отбелязано, че
дори и хипотетично да се приеме, че при разпита на свидетелите И.И. и П.С.,
поради неуведомяването на М. за тяхното провеждане, да е допуснато
нарушение на процесуалните правила (каквото съдът категорично отхвърли
по-горе), то не се явява от категорията на онези съществени нарушения на
процесуалните правила, които са ограничили процесуалните права на
8

обвиняемия и са неотстраними в съдебната фаза, тъй като съгласно ТР №
2/2002г. на ОСНК на ВКС процесуални нарушения, допуснати при
събирането и проверката на доказателствата, не съставляват основания за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.
Изводите за чистото съдебно минало на подсъдимия, данните за същия,
неговата правоспособност като водач на моторно превозно средство и
извършени нарушения на установените в ЗДвП правила, съдът изведе въз
основа на приобщените писмени доказателства – свидетелство за съдимост,
справка за нарушител/водач, писмо с рег. № 1158р-4266 от 29.04.2021г. на
началник сектор „ПП” при ОД на МВР Перник, справка от Унифицираната
информационна система на Прокуратурата на РБългария.
Предвид изложената доказателствена обезпеченост на обвинението
съдът намира, че не съществува съмнение досежно факта, че подсъдимият е
предприел действия по управление на товарния автомобил след като е
употребил процесното наркотично вещество. Метамфетаминът е установен с
допустимо техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества, което е било подложено на проверка за техническа изправност.
От правна страна:
С оглед установена по-горе фактическа обстановка съдът намери, че по
несъмнен и категоричен начин се установи, че подсъдимият В. ИВ. М. е
осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на чл.
343б, ал.3 от НК, тъй като на 03.04.2021г. в общ. Перник, по ПП І-1 (Е-79), км
285+400 е управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил марка
„Мерцедес” модел „313 ЦДИ” с рег. № *******, след употреба на наркотични
вещества- „метамфетамин”, установено по надлежния ред с техническо
средство – Дрегер „Дръг Тест 5000” с фабричен номер ARME-0029.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез
действие – подсъдимият е привел в движение и е управлявал на територията
на общ. Перник, по ПП І-1 (Е-79), км 285+400 товарен автомобил „Мерцедес”
с рег. № *******, след като е бил употребил метамфетамин, който
представлява високорисково наркотично вещество съгласно Списък І,
Приложение № 1 към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал.2 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Метамфетаминът няма легална употреба, пазар и производство и е поставен
под контрол по смисъла на Единната конвенция на ООН за упойващите
средства от 1961г., ратифицирана от РБългария и под забранителен режим
съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Употребата на горепосоченото наркотично вещество е установена по
реда регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017г., като за съставомерността
на деянието по чл. 343б, ал.3 от НК е без значение какъв е вида и
количеството на наркотичното вещество, както и какво въздействие то е
оказало върху състоянието и реакциите на водача при управление на
9

моторното превозно средство.
Налице е субективна съставомерност на извършеното, тъй като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял
тяхното настъпване. М. съзнателно е предприел управление на моторното
превозно средство, което е несъвместимо след употреба на наркотичното
вещество метамфетамин, предвиждал е, че с това си действие ще наруши
установената от законодателя забрана за това, но е целял това. Ирелевантно за
съставомерността на тази деятелност е обстоятелството дали употребата е
повлияла или не върху съзнанието и поведението на водача до степен да
застраши живота или здравето на околните.
Предвид изложеното подсъдимият бе признат за виновен за така
извършеното от него престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК
са кумулативно предвидени наказания лишаване от свобода за срок от една до
три години и глоба от 500 до 1500 лева.
Като взе предвид степента на обществена опасност на деянието, която
е типична за този вид престъпления, съдът отчете наличието, от една страна,
на смекчаващи отговорността обстоятелства-чистото съдебно минало,
липсата на данни за констатирани други противообществени прояви, младата
възраст, а от друга – прие като отекчаващи такива, че М. е управлявал товарен
автомобил, който е бил с техническа неизправност - не са светели задните
светлини, за което нарушение е бил съставен фиш, който е вписан в
справката за нарушител/водач, в моторното превозно средство са пътували и
други лица, като това е станало в тъмната част на деня, на място с интензивно
движение. Приемайки превес на смекчаващите вината обстоятелства,
настоящата инстанция при условията на чл. 54 от НК наложи кумулативно
предвидените наказания лишаване от свобода за срок от една година и глоба в
размер на 500 лв (петстотин лева).
Съдът прие, че по отношение на наложеното наказание лишаване от
свобода е налице хипотезата на чл. 66, ал.1 от НК, тъй като същото е в размер
до три години, М. не е осъждан, като за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на дееца не е наложително той да го изтърпи
ефективно, поради което и на посоченото основание отложи изпълнението му
за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Същевременно съдебният състав не установи нито многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, нито някое от тях да е с
изключителен характер, за да коментира приложение на разпоредбата на чл.
55 от НК при определяне на размера на наказанията.
На основани чл.343г, вр. чл. 343б, ал.3, вр. чл. 37, ал.1, т.7 от НК и при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства настоящият състав
10

наложи на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от една година, което намери за адекватно на
обществената опасност на дееца и деянието, като чрез него счита, че ще се
постигнат целите на наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК,
предвид превъзпитателния и предупредителен потенциал, който се преследва
с този вид наказание.
На основание чл. 59, ал.4 от НК съдът приспада от наложеното
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство
времето, през което за същото деяние М. е бил лишен по административен
ред от възможността да упражнява това право, счита от 03.04.2021г., т.е от
момента в който свидетелството му за управление на моторно превозно
средство е било отнето със заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1158-0003000 от 03.04.2021г. във връзка със
съставения АУАН.
В срока за излагане на мотивите към настоящата присъда съдът
констатира, че в нейния диспозитив е допусната техническа грешка при
посочване на престъпния състав, за осъществяването на който подсъдимият
М. е признат за виновен, тъй като неправилно е посочено, че той е
осъществил състав на престъпление по чл. 343в, ал.3 от НК, доколкото се
касае до престъпния състав по чл. 343б, ал.3 от НК. Касае се за очевидна
техническа грешка, тъй като, от една страна, волята на съдебният състав е
ясно формулирана като словесно описание на престъпния състав при
прочитане на диспозитива на присъдата, а от друга - коректно е отстранена в
тези мотиви.
Независимо от ясното словно формулиране на престъпния състав, за
осъществяването на който подсъдимият е признат за виновен и осъден, то
след правен стабилитет на съдебния акт, първоинстанционният съд по реда на
чл. 414, ал.1, т.1 от НПК коректно ще отстрани допусната грешка в
диспозитива на присъдата, в каквато насока е обективирана константната
практика на ВКС (напр. Решение № 54 от 04.07.2019г. по н.д. № 158/2019г.,
ІІІ н.о., НК на ВКС, докладчик съдия Л.П. и др.).
Така мотивиран и в същия смисъл съдът постанови диспозитива на
присъдата.

Председател:

11

Номер на акта:	6
Дата:	16 февруари 2022 г. (в сила от 14 юли 2022 г.)
Съдия:	Петя Йорданова Котева

Дело:	20211720201208
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 юли 2021 г.

Присъда по дело №1208/2021 на Районен съд - Перник

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите